Обичай ме страстно

15

Бяха необходими няколко дни, за да се издирят всички отлъчили се животни, така че Джес нямаше време да търси виновника за подпалването на конюшнята. Изобщо не се и съмняваше, че е направено нарочно, защото онази нощ не беше имало никаква буря, нито мълнии, които евентуално да ударят постройката. Нещо повече, Уикс се беше заклел, че вътре не е имало оставен запален фенер. Всичко това беше мистерия, която Джес имаше намерение да разгадае.

В деня след пожара Кърк Уолтърс се появи, изразявайки съжалението си и облекчение, че никои не е пострадал сериозно.

Застана пред останките от изгорялата конюшня, поклащайки сериозно глава. И каза:

— Всички тези толкова ценни животни… Но можеше да бъде и още по-зле. Можеше някой човек да загине. Чух, че управителят ви тръгнал да спасява един кон и едва не се простил с живота си.

— Джес можеше да загине — потвърди Ариел, — ако работниците не бяха рискували живота си, за да го спасят.

— Какъв щастливец — констатира сухо Кърк. — Сега разбирате какво имах предвид, когато ви казвах, че фермерството е опасно занимание. Готова ли сте вече да се откажете и да позволите на някого да поеме това бреме?

— Не! — отвърна Ариел.

Упорито вирнатата й брадичка достатъчно ясно говореше на Кърк, че думите му само засилваха решимостта й да се справи. Той реши повече да не повдига този въпрос.

— Ще се радвам да ви предоставя работници, за да построите отново конюшнята — предложи той щедро. — Сигурно повечето ви хора са заети с подготовка за зимата.

— Госпожата реши да строим чак напролет.

Докато Кърк и Ариел разговаряха, Джес се беше върнал, беше ги забелязал да говорят и твърдо реши да не оставя Ариел сама с този мъж.

Лицето на Кърк се вкамени, когато Джес ги прекъсна.

— Вярно ли е, Ариел? — запита той, нарочно поставяйки под въпрос авторитета на Джес.

— Ние говорихме по този въпрос и решихме да изчакаме до пролетта.

— „Ние“ означава Уайлдър и вие?

— Вярвам на преценката на Джес — изрече Ариел с едва доловим укор.

— Как е Пайк? Готов ли е да поеме отново задълженията си?

— Вече ходи и доста бързо оздравява — намеси се Джес. — Нещо друго да ви интересува, Уолтърс?

— Джес, Кърк се безпокои за това, което става тук — побърза да каже Ариел.

Последното, което искаше, беше тези двама мъже да се сбият.

Джес изсумтя презрително. Според него беше напълно възможно Уолтърс да стои зад всички злополуки, с които напоследък Ариел трябваше да се справя. Но той нямаше никакви доказателства, които да свързват Уолтърс със станалите в последно време „инциденти“. Кърк Уолтърс не му изглеждаше като човек, който би се отказал лесно, щом си е наумил нещо.

— Вашият управител никак не ме харесва, Ариел. Но мога да уверя и двама ви, че интересите на Ариел са и мои. Искам да помогна с каквото мога.

— Обзалагам се, че бихте купили и земята й, стига тя да реши да я продаде — забеляза сухо Джес.

Кърк изхъмка смутено.

— Може би ще е по-добре да тръгвам, Ариел. Ще обядвате ли с мене и Труди в неделя? Още не съм ви се отблагодарил заради гостоприемството, което оказахте на Труди.

Ариел понечи да откаже, но не й даде сърце да го стори.

— Разбира се. По кое време?

Кърк се усмихна самодоволно.

— Ще дойда да ви взема около пладне. Бих искал да прекарате с нас следобеда. Да ви разведа наоколо, да ви покажа имението си.

Звукът, който издаде Джес, не се поддаваше на никакво словесно описание.

Малко след това Кърк си тръгна. В мига, в който се изгуби от погледа им, Джес отприщи гнева си.

— Да не си полудяла? Не искам да ходиш никъде с този човек. Казах ти, не му вярвам.

Ариел изфуча сърдито.

— Кърк е мой приятел. Освен това, нямаш право да ми казваш с кого мога или не мога да се виждам.

— По дяволите, дива котка такава, не разбираш ли какъв е този мъж? Той те иска. Иска земята ти. Ще направи всичко, за да получи каквото иска.

— Ти просто ревнуваш — нападна го Ариел.

Но тайно се радваше, че Джес толкова ревнува от Кърк; това я караше да се чувства по-сигурна в привързаността му към нея. Не го правеше нарочно, само за да ядоса Джес. Наистина харесваше Кърк, той толкова много й помагаше, че не й се искаше да го наскърбява с отказ. Вече беше отхвърлила предложението му; най-малкото, което можеше да направи, беше да обядва с него и Труди. Джес просто трябваше да преодолее дребнавите си подозрения и да се научи да се спогажда с Кърк.

Джес реши да устрои клопка на виновника за всичките инциденти и безсмислени злополуки, които се бяха случили в ранчото през изминалите няколко седмици. Сподели с Ариел плана си и привлече само Бъд, Дюи и Пайк, за които Розали му беше казала, че са работили дълга години за Бък Лийланд и са достойни за доверие. Седмица след пожара не се случи нищо, но Джес не искаше да рискува. Най-големият му страх беше, че нещо може да се случи на Ариел, затова постави денонощна стража около къщата — тримата мъже и той самият. Това означаваше, че известно време нямаше да може да бъде заедно с Ариел, но животът й беше по-важен от егоистичното му удоволствие.

Мина цяла седмица без никакви злополуки и Джес реши, че това е краят на проблемите, но все пак не отмени нощното дежурство.

В неделя Кърк пристигна с каручката, за да вземе Ариел. Въпреки буреносните погледи на Джес и неодобрителното мърморене на Розали тя им махна весело с ръка и замина с Кърк, без да изпита никакъв страх. На Джес това никак не му хареса.

Беше студено; зимният хлад се усещаше във въздуха и Ариел придърпа яката около врата си. Джес изглеждаше толкова нещастен, че й се прииска да не беше приемана поканата на Кърк. Освен това, не й се нравеше особено перспективата да прекара цял ден с Труди.

Пътят до ранчото на Уолтърс отне половин час, прекаран в приятелски разговор с Кърк. Когато пристигнаха, Ариел с изненада и доста смущение научи, че Труди я няма.

— Сестра ми отиде при едни приятели — беше непринуденото обяснение на Кърк. — Освен това, знам, че двете не се разбирате особено. Посещението ви ще мине по-добре, ако тя не е тук да прави ехидни забележки.

Ариел не каза нищо, но си пожела да беше послушала Джес и Розали. Не че Кърк беше казал или направил нещо, което да я разтревожи. Но не можеше да потисне притеснението, от което по цялото й тяло пролазиха тръпки. Когато видя икономката на Кърк да подрежда масата, почувства известно облекчение, но тревожното усещане остана. Надявайки се да я предразположи, Кърк покани Ариел да разгледа ранчото. Тя прие с удоволствие. Двамата прекараха приятно два часа в разходка на коне из обширното ранчо, преди да седнат на масата, изгладнели и премръзнали.

Ариел заразглежда дневната. Беше доста по-голяма от нейната, мебелите бяха много повече и по-красиви. В Кърк Уолтърс и в дома му нямаше нищо селско. Но Ариел предпочиташе собствения си скромен дом.

— Харесва ли ви? — запита Кърк, наблюдавайки я втренчено.

— Много е приятно — отвърна Ариел.

— Може да бъде ваше. Само трябва да кажете „да“.

Тя се изчерви.

— Не съм готова за брак.

— Обедът е готов, сеньор. — Икономката беше застанала плахо на вратата.

— Благодаря, Рита. Да минем ли в трапезарията? — предложи Кърк.

Ариел стана, позволи му да я поведе под ръка и да я настани на масата.

Храната беше превъзходна, разговорът вървеше непринудено и Ариел започна да се отпуска. Сметна за глупави предположенията си, че отсъствието на Труди означава, че Кърк е намислил нещо. И започна да се забавлява.

Джес не можеше да си намери място. Реши да отиде до града, докато Ариел е на гости у Кърк, и да пита шерифа дали е получил вести за Дилън. Пайк беше почти напълно оздравял и Джес чувстваше, че повече не бива да заема мястото на младия мъж като управител. Да се отдели от Ариел беше последното, което би му хрумнало, но когато дойдеше време, щеше да направи каквото беше длъжен да стори. Обичаше Ариел и се надяваше тя да разбере защо трябва да направи това, което беше длъжен да направи. Но нямаше да замине, преди да сложи край на инцидентите, които я преследваха. Работата с Дилън щеше да изчака той да направи така, че нищо лошо да не се случи на жената, която обичаше.

Първата му спирка в града беше канцеларията на шерифа, където научи, че Дилън не се е мяркал от седмици в Тексас. Това добре, а сега какво, замисли се той докато бродеше безцелно по улиците. Тревожеше го отказът на Ариел да обърне внимание на предупрежденията му относно Уолтърс; това ужасно го безпокоеше. Но знаеше, че ако я беше проследил до ранчото на Уолтърс, Ариел щеше да се ядоса невероятно много. По дяволите, каква проклета упорита жена, помисли той, отправяйки се към кръчмата. Това, което му трябваше точно сега, бяха две здрави глътки уиски, да си облекчи мисълта. Изведнъж спря на място, отказвайки да възприеме това, което виждаха очите му. Труди Уолтърс вървеше по улицата в компанията на друга млада жена. Като го видя, тя побърза към него.

— Виж ти, Джес Уайлдър, колко хубаво, че те виждам — загука тя предвзето, премигвайки начесто с дългите си мигли. — Как може поне веднъж да не дойдеш в ранчото да ме видиш? Такава робовладелка ли е Ариел, че не те пуска никъде да излезеш?

— Какво, по дяволите, правиш тук, Труди? — запита Джес. Гласът му беше толкова неприветлив, че Труди смаяна отстъпи назад.

— Какво има, Джес? — запита тя с невинен гласец.

— Много добре знаеш за какво говоря. Предполагаше се точно сега да си си у дома и да обядвате с Ариел.

— Че кой ти каза такова нещо?

— Брат ти — отсече Джес. — В момента той е сам с Ариел у вас.

Труди изрече мило:

— И двамата са достатъчно големи, за да знаят какво правят.

— Кърк знае какво прави, но Ариел няма представа в какво се забърква.

— Остави я нея, Джес. Запознай се с приятелката ми Мери Ан Еймс. Искаш ли да се поразходиш заедно с нас из града?

Джес кимна любезно, но късо.

— Съжалявам, Труди, но имам много спешна работа.

И тръгна, оставяйки Труди и приятелката й да гледат зяпнали подир него.

Ариел се чувстваше приятно в компанията на Кърк, но реши, че е време да се връща у дома си. След като Кърк се беше обърнал на испански към икономката при поднасянето на обеда, жената повече не се чу, не се видя и това отново предизвика у Ариел същото неловко усещане, което беше изпитала и преди, а това отново я накара да пожелае да си тръгне. Но Кърк имаше други идеи.

— Още е рано, Ариел — отвърна той, когато тя го помоли да я закара обратно. — Надявах се да прекараме известно време с вас и да ви убедя да се омъжите за мене.

— Много ми беше приятно, Кърк, но трябва да си тръгвам. Розали ще се безпокои.

— Само Розали? — запита Кърк с недвусмислен намек. — Сигурна ли сте, че не се тревожите какво ще си каже Джес Уайлдър за това, че толкова време сте сама с мене?

— Не знаете какво говорите — каза Ариел, вече ядосана.

— Нима? Нито съм сляп, нито съм глупав. Виждам как ви гледа. Той ви е любовник, нали?

Ариел се изправи.

— Отведете ме у дома, Кърк. Не ми харесват вашите намеци и тонът ви.

Кърк сграбчи ръката й и я накара да седне до него на дивана.

— А аз не харесвам начина, по който се държиш с мене. Как можеш да предпочетеш този недодялан каубой пред мене? Може би харесваш груби мъже. Може би обичаш да те бият и да те малтретират? Така ли е, Ариел? Наистина ли си бясна малка кучка, която обича да се люби с грубияни? Ако се беше съгласила да се омъжиш за мене, щях да бъда добър — каза той. — Можеше да имаш всичко, което поискаш. Но ти осуетяваш всичките ми усилия да те спечеля. Ако искаш грубост, ще ти покажа на какво съм способен. А когато свърша, ще ме молиш да се оженя за тебе.

Ариел беше смаяна и доста уплашена. Никога не беше виждала Кърк в такава светлина. Никога не беше предполагала, че у него се крие такава злоба. Трябваше да послуша Джес, осъзна тя, изпадайки в още по-силна паника, когато ръката на Кърк я стисна още по-здраво.

— Боли ме, Кърк.

— И това ти харесва нали?

— Ако не ме пуснеш, ще викам!

Той се изсмя.

— Никой няма да дойде. Пратих Рита да си ходи. Отдавна. Ще те имам, малка кучко, още сега, тук, на пода. И аз мога да бъда животно като Джес Уайлдър.

— Как можеш да се държи така? Какво ти става? Мислех, че сме приятели!

Но думите й като че ли не достигаха до него. Нима мислеше, че тя ще го хареса, ако я изнасили?

— Никога не съм искал да бъдем приятели. Всичко, което искам, е ранчото ти. Щях да се оженя за тебе, за да го получа, но ти излезе много упорита. После започнах да те искам просто защото не можех да те имам. Сега ще задоволя едно от желанията си. Утре, когато се оженим, ще задоволя и другото.

— Никога няма да се омъжа за тебе! Нито утре, нито когато и да било! — изкрещя Ариел, борейки се да се освободи. — И да ме изнасилиш, няма да променя решението си.

— Аз не мисля така. Добър любовник съм. Когато лично се увериш, ще забравиш оня каубой, дето няма пукната пара. С тебе заедно можем да имаме най-голямото имение в Тексас. Сега бъди добро момиче и стой мирно.

Той започна да къса дрехите й като полудял и изруга, когато ноктите й издраха бузата му. Удари я злобно, хвана я за косата и я дръпна, за да стигне устните й. Целувката му я нарани. Нищо в него не й напомняше за любезния приятел, за какъвто го беше смятала. Езикът му напираше върху устните й и накрая успя да ги раздели, за да се вмъкне да опустошава устата й. Той изстена, възбуден от собствената си грубост, вдигна я на ръце и се свлече заедно с нея на пода. Дъхът на Ариел спря, когато той падна тежко върху нея. Въпреки слоевете дрехи помежду им тя усети как мъжествеността му се издува и се притиска към нея.

Хлипайки отчаяно, Ариел усети как роклята й се вдига над кръста и ръцете на Кърк докосват плътта й. Потръпна; допирът му накара кожата й да настръхне. Само Джес имаше право да я докосва така. Само Джес… Джес… О, господи, къде беше Джес, когато тя имаше нужда от него? Защо не беше се вслушала в предупрежденията му? Трябваше ли да заплати за упорството си с цената на изнасилване?

— Искам да те чуя как викаш, Ариел — изпъшка Кърк, понесен от вълните на страстта. — Викай от наслада, викай, защото те задоволявам толкова добре.

— Ти си луд — изхлипа Ариел, мъчейки се да отбива атаките му.

— Права си, по дяволите. Бях луд да мисля, че искаш нежност, докато си искала точно това.

— Джес ще те убие!

— Не мисля. Щом станеш моя съпруга, той няма да може нищо да направи.

— Ариел никога няма да бъде твоя съпруга!

Ужасната тежест изведнъж се вдигна от нея и Ариел изхълца облекчено, задъхана от напразните усилия да се освободи. Веднага разбра кой е спасителят й. Познаваше властния глас па Джес не по-зле от своя собствен. Връзката между тях беше толкова силна, че той сякаш знаеше точно какво й е необходимо, и се появи, когато всичко като че ли беше загубено.

Кърк отлетя надалече от Ариел. Макар да беше само малко по-нисък от Джес и тежеше почти колкото него, той го беше от хвърлил без никакво усилие, сякаш беше лек като перо. Джес беше толкова разярен, че можеше като нищо да го убие. И щеше да го направи, ако не беше осъзнал в какво положение с Ариел и не беше се забавил за миг, за да прикрие краката й и да й помогне да се изправи.

— Това копеле направи ли ти нещо, скъпа?

Ариел поклати енергично глава в знак на отрицание, твърде развълнувана, за да изрече и една дума.

— Не биваше да те оставям да идваш тук сама. Знаех, че Уолтърс е намислил нещо лошо, но ти изглеждаше толкова уверена в приятелството му, че не послушах вътрешното си чувство.

Джес хвърли поглед към мястото, където Кърк още лежеше на пода, със смъкнати до коленете панталони. Изсумтя отвратено при вида на жалкия му член, увиснал безпомощно между краката му, свит до безобидно парче плът.

— Ставай, Уолтърс. Не убивам човек, без да му дам възможност да се защити.

Кърк се изправи на крака, придърпвайки панталоните си нагоре. Беше уплашен, наистина много уплашен. Никога не беше срещал толкова свиреп мъж като Джес Уайлдър. В него имаше нещо опасно, смъртоносно, нещо, което го караше да пожелае моментално да избяга. Пот лъщеше по челото му, но устните му бяха толкова сухи, че трябваше да ги навлажни с език.

— Нямам оръжие, Уайлдър. Виж — замоли се той — мъже сме, знаеш как нещата може да излязат от контрол. Много ще съм ти благодарен, ако го забравиш. Нищо лошо не се е случило.

— Мръсник такъв! — изрева Джес. — Не можеш да ме подкупиш. Какво мислеше, че ще спечелиш, като насилиш Ариел? Любовта й? Ще те убия, независимо дали имаш оръжие или не, затова веднага си намери пистолет.

Когато Кърк не направи никакво движение, Ариел се отърси от вцепенението.

— Не, Джес, недей, не си струва. Отведи ме у дома. Моля те, не искам да се пролива кръв.

Джес ужасно го сърбяха ръцете да гръмне Кърк. Никак нямаше да се замисли да го убие заради това, което беше причинил на Ариел. Но тя беше толкова разстроена, че той се поколеба. Ако непредизвиканата атака на Кърк показваше нещо, сега вече Ариел знаеше точно с какъв човек си има работа.

— Ако още веднъж ти видя физиономията в ранчото „Лийланд“, няма да бъда толкова снизходителен — обеща Джес.

— А ако Джес не те застреля, аз ще го направя — добави за всеки случай Ариел.

Джес настани Ариел пред себе си на седлото на Боец и нежно я обгърна.

— Сигурна ли си, че той не те… нарани, скъпа?

— Не ме е изнасилил, Джес, ти дойде тъкмо навреме. Не знам какво те доведе тук, но съм много благодарна.

— Можеш да благодариш на Труди — ухили се Джес, напълно осъзнавайки как щеше да реагира Ариел на тези думи.

— Труди! Какво общо има тя с това? Трябваше да предположа, че и тя участва в игричката на брат си.

— Не знам какво е знаела за плановете на Уолтърс, но когато я видях в града, разбрах, че си сама с него. Дойдох тук веднага, по възможно най-бързия начин. Не съм свикнал да се моля, но сега изрекох всички молитви, за които се сетих. Ако не бях дошъл навреме, никога нямаше да си го простя.

— Грешката беше моя, Джес, че не послушах предупрежденията ти за Кърк. Дори Розали се опитваше да ми обясни какъв човек е, но аз не исках и нея да послушам. Той успя напълно да ме заблуди. Съжалявам, че се усъмних в преценката ти.

Тази нощ Джес остана с Ариел и така нежно я люби, че сълзи изпълваха очите й. Когато свърши, тя дори беше забравила, че на света съществува мъж на име Кърк Уолтърс, беше забравила и грозното му деяние спрямо нея. Всичко, което помнеше, беше Джес, който не преставаше да я люби, да я изпълва със себе си, да заличава всичко освен любовта, която двамата споделяха, и прекрасния начин, по който й показваше тази любов.

Джес беше толкова убеден, че Кърк Уолтърс е отговорен за пожара в конюшнята и за различните инциденти в ранчото „Лийланд“, че отмени нощното дежурство. Беше сигурен, че Кърк Уолтърс повече няма да припари тук. Той беше страхливец и когато действията му излезеха наяве, повече нямаше да посмее да продължи. Но това, което Джес не осъзнаваше, беше, че Кърк е много по-непреклонен в решенията си от когото и да било.

Дойде ноември и донесе първите слани. Работниците бяха насекли дърва в свободното си време и ги бяха струпали под навеса. Трима от тях вече се бяха преместили в града, където щяха да изкарат зимата. Сред тези, които останаха в ранчото, бяха Пайк, Бъд, Дюи и Уикс. Пайк вече можеше да язди и Джес престана да изпълнява длъжността на управител. Пайк като чели изпитваше облекчение от това; през ума му беше минавала мисълта, че Джес може да поиска да заеме за постоянно това място. Ариел много се зарадва, когато Джес не замина, след като Пайк отново започна да изпълнява длъжността си. Вярваше, че е останал, защото не иска да я напусне.

Предположенията й бяха само отчасти правилни. Наистина мисълта да остави Ариел беше болезнена за Джес, но това, което го караше да остане, беше страхът му, че щом замине, инцидентите може пак да започнат. Работниците, останали за през зимата в ранчото, получиха заповед да стрелят на месо, ако Уолтърс се покаже някъде из земите на ранчото; но Джес се безпокоеше, че предпазните мерки няма да бъдат достатъчни, ако го няма него, за да ги подсили.

Когато в средата на ноември отиде в града, той научи, че Барт Дилън е ограбил банка в Сан Антонио. Убиецът на Джъд се беше върнал в Тексас и сърцето на Джес се късаше. Колкото и да обичаше Ариел, оставаше си факт, че се беше заклел да преследва и да накаже убиеца на Джъд. Не можеше просто да си седи в ранчото. Защо животът не беше по-прост, питаше се той. Ако не беше Дилън, сега щеше щастливо да живее остатъка от живота си с Ариел в ранчото „Лийланд“. Професията на шерифа му харесваше, но и фермерството си имаше своите прелести.

— По дяволите — изруга полугласно той.

Тази нощ си беше легнал в обичайния час, но сънят не идваше. Трябваше да поговори с Ариел. Искаше да й каже, че я обича, че иска тя да разбере защо му се налага да си тръгне… и не можеше да чака повече. Стана тихо, за да не събуди останалите, намъкна панталоните, взе ботушите и излезе полека навън. Студен вятър блъвна в лицето му и той потрепери. Не се беше сетил да си вземе връхна дреха.

Навън беше тъмно като в рог; дори тънкият полумесец не се виждаше на покритото с облаци небе. Но Джес толкова пъти беше минавал по тази пътека в последните няколко седмици, че нямаше нужда от светлина Когато наближи задната врата на къщата, някакъв шум привлече вниманието му. Посегна към пистолета си, но се сети, че го беше оставил, защото нямаше нужда от оръжие в спалнята на Ариел. Приближи се към задната врата, като знаеше, че ще я намери незарезена, и се прокле, задето толкова глупаво беше допуснал това. Не беше му хрумвало, че някой може да се опита да навреди на Ариел в собствената й къща Намери вратата отворена и тръпки пролазиха по гърба му.

Едва не се спъна в проснатото тяло на Розали и спря, за да потърси пулса й. С облекчение установи, че сърцето й бие силно и равномерно. Прекрачи я и продължи към стълбите. По пътя се отби в дневната, за да вземе заредената пушка, подпряна на камината, която Ариел винаги държеше готова за всеки случай. Едно от стъпалата изпука под краката му и Джес замръзна. Когато не чу нищо, продължи да се прокрадва нагоре. На площадката видя слаба светлина, която се процеждаше през открехнатата врата на спалнята на Ариел, и разбра, че тя сигурно го е очаквала. Сигурно затова нямаше да извика, когато някой влезеше в стаята й. Джес надникна вътре и видя мъжа. Стоеше в сянката с нож в ръка, не беше взел пистолет, за да не събуди работниците.

Ариел сигурно беше много изморена, защото лежеше по гръб и спеше дълбоко. След миг животът и можеше да бъде отнет, дори без тя да разбере. Мъжът вдигна ръка, после ножът се спусна надолу и Джес моментално натисна спусъка. Беше се прицелил добре; мъжът падна вече мъртъв на пода. Джес изсумтя доволно, предполагайки, че това без съмнение е Кърк Уолтърс.

Изстрелът отекна като гръмотевица. Ариел се събуди стресната и с ужас видя, че цялата е оплискана с кръв. Отначало помисли, че е нейната, но после видя Джес застанал на вратата, с димяща пушка в ръка.

— Джес! Какво стана? Нищо не разбирам. — Тя беше смутена и объркана.

— Копелето се опита да те убие — изрече Джес.

— Кой? Кой се е опитал да ме убие? Господи, цялата съм в кръв!

— Не знам, скъпа, нека да видим. — Той коленичи и обърна мъртвеца.

— Боже господи, това е Уикс!

— Уикс? Защо ще иска да ме убива?

— Никога няма да разберем. Мъртъв е.

Бъркотията беше пълна. Мъжете в бараката бяха чули изстрела и моментално нахлуха в къщата, задавайки въпроси, объркани от случилото се. Джес даде някакво обяснение, от което стана ясно само това, че Уикс най-вероятно е бил виновникът за всички инциденти в ранчото „Лийланд“.

— Занесете го под навеса — разпореди се Джес. — Утре ще откараме трупа в града и ще го предадем на шерифа.

Всички излязоха и Джес остана сам с Ариел. Джес се приближи към умивалника, намокри една кърпа и изтри кръвта от лицето и ръцете на Ариел. Тогава в стаята със залитане влезе Розали. Един от работниците я беше намерил и свестил. По думите й получила удар по главата, когато чула шум и тръгнала да види какво става.

— Слава богу, че си добре, сеньорита — каза Розали с разтреперан глас. — Никога нямаше да си простя, ако ти се беше случило нещо.

— А ти, Розали, ти как си? — запита Джес.

— Само главата ми пострада, сеньор, но ще се оправя.

— Какво стана?

— Чух някакъв шум. Отначало помислих, че сте вие, но нещо ми се стори не както трябва. Опитах се да запаля лампата, но той се приближи в гръб и ме удари. Друго не знам, Дюи ме намери.

— Мъжът е мъртъв, Розали, вече няма да причинява неприятности — успокои я Ариел. — Върви да си легнеш, аз съм добре.

— Да, сеньорита — отвърна Розали и хвърли кос поглед към Джес, преди да излезе.

— Страхувам се, че тя не одобрява нощните ми посещения при тебе — каза унило Джес. — Но днес съм сигурен, че се радва на идването ми. И на мене, също като на нея не ми харесва да се промъквам тайно.

— Знам един начин да спечелим одобрението й — пророни Ариел. Вече се беше свестила от шока да се събуди оплискана с кръвта на неуспелия убиец. — Ти толкова пъти си ми спасявал живота, че ти принадлежа духом и телом. Направи ме своя завинаги, Джес.

Джес изстена.

— Искам го, дива котка такава, искам го повече от всичко на света, но…

— Но трябва да намериш убиеца на Джъд и да го предадеш на закона — довърши Ариел, когато гласът му секна. — Не мисля, че Дилън има намерение да напуска Мексико — продължи тя с надежда в гласа. — Може би вече е мъртъв. Хора като него не живеят дълго. Може би преследваш призрак.

— Върнал се е в Тексас, скъпа. Днес научих, че е ограбил банка в Сан Антонио.

— О, господи! — Лицето й се изкриви от болка. — Заминаваш.

— Трябва. Това не означава, че те обичам по-малко. Заклел съм се. Нищо не може да ми попречи да се върна, когато свърша с Дилън.

— Никога няма да свършиш с Дилън! — извика гневно Ариел. — Мислех, че означавам нещо за тебе. Това глупаво отмъщение по-важно ли е от мене?

Ариел никога не беше изпадала в по-силен гняв. Всичко, което й се беше случило в последните няколко седмици, заедно със съкрушителната вест на Джес, я караше да изрича неща, за които по-късно щеше да съжалява. Но в момента всичко, което казваше, й се струваше резонно. Тя се беше отдала на Джес по своя воля, изцяло и безрезервно, позволявайки му да я използва за свое удоволствие. Това, че и тя получаваше също толкова наслада от любенето им, нямаше значение. Всеки път, когато той дойдеше в стаята й, тя срещаше неодобрението на Розали, но не я беше грижа. Но ако сега я изоставеше, нямаше да му прости.

— Ти си всичко за мене, скъпа моя; това няма нищо общо с тебе. Вече не те застрашава опасност, Уикс е мъртъв и не мисля, че Уолтърс ще е достатъчно дързък, за да продължи да те преследва. Този път ще хвана Дилън, чувствам го.

Лицето на Ариел се вкамени; брадичката й се вирна предизвикателно, зелените й очи потъмняха. Тя знаеше, че ако сега не го каже ясно, Джес ще продължи да влиза и излиза от живота й и да къса сърцето й всеки път, когато си тръгне, докато от нея не остане само една празна черупка.

— Ако сега ме изоставиш, Джес, не искам да те виждам повече.

— Не говориш сериозно, скъпа.

— Ти правиш каквото е необходимо и аз ще направя каквото е необходимо, за да опазя гордостта си. Ако сега си тръгнеш от мене, Джес, по-добре ме забрави.

Джес затихна, с изкривено от мъка лице. Разкъсван между дълга и любовта, той пое по пътя, който гордостта му налагаше.

— Сбогом, малка моя дива котко. Призори тръгвам. Щях да бъда лош съпруг, ако не постъпя по този начин.

Не очакваше отговор. И Ариел не го разочарова.