Обичай ме страстно

23

Джес излезе от канцеларията на шерифа, след като бе прекарал там два часа, разказвайки в подробности за смъртта на Барт Дилън и Пекос Пит, както и за залавянето на Тили Каулс и Ганди. Шерифът вече беше чул от Ариел част от историята, но не знаеше нищо за смъртта на двамата бандити и за залавянето на другите двама. Той обясни доста неловко, че повечето хора естествено са предположили, че Джес е изчезнал с парите на Ариел, макар че той самият и Джейсън Бърнс са имали сериозни съмнения, че е възможно той да направи такова нещо. И все пак, ако го беше направил, нямаше да е за първи път човек на закона да мине на страната на злото.

— Радвам се, че нещата се развиха така — каза искрено шерифът.

— Искате ли парите, които Тили Каулс открадна? Надявам се Уолтърс да престане да предявява претенции към ранчото, щом си получи парите обратно.

— Не бих разчитал на това — предупреди го шерифът — Настойникът на госпожица Лийланд изрази желание да продаде ранчото, независимо какво ще стане с тези пари. Колкото до самите пари, дай ги на Джейсън Бърнс. Те принадлежат на госпожица Лийланд и той има инструкции как да се разпореди с тях. Ще поостанеш ли в Уейко? Градът би имал полза от още един свестен човек на закона.

— Отивам в Сейнт Луи — каза мрачно Джес.

— Сейнт Луи? На господин Добс сигурно няма да му хареса. От това, което ми каза той, разбрах, че двамата с Ариел трябвало скоро да се оженят.

— Само през трупа ми — изрече Джес, стискайки яростно зъби. — Ариел ще се омъжи за мене.

— Това като че ли не ме изненадва — ухили се шерифът. — Съвсем явно си личеше, че госпожица Лийланд хич не искаше да заминава от Уейко. Нито пък много се радваше на възможността да се омъжи за Дентън Добс. Желая ти късмет, Джес.

— Благодаря, шерифе. Ще ми е необходим.

Нарамвайки дисагите, тежащи от пари, Джес излезе от канцеларията на шерифа, потънал в мисли. Ами ако пристигнеше твърде късно и завареше Ариел вече омъжена за Дентън Добс? Тази ужасна мисъл го отрезви за секунда. Тя сигурно знаеше, че той ще дойде да я вземе, нали? Или пък беше помислила, също като другите, че е избягал с парите й? Труди беше казала, че тя тръгнала доброволно с Добс, но шерифът намекна, че Ариел никак не искала да се връща в Сейнт Луи. Джес помисли, че е по-вероятно шерифът да говори истината, а не Труди. След като минеше през кантората на Джейсън Бърнс, смяташе да намери Розали. Тя със сигурност трябваше да знае защо Ариел е заминала за Сейнт Луи вместо да го чака да дойде с парите й.

— Сеньор Джес! Сеньор Джес! Чакайте, трябва да говоря с вас!

Розали тичаше към него с всичка сила. Той зачака с радостна усмивка на лицето. Сега може би всичко щеше да му се изясни.

— Чаках ви всеки ден — изрече задъхана мексиканката. — Ариел я няма.

— Знам — каза Джес със стиснато гърло. — Бях в ранчото. Надявах се да мога да те намеря и да разбера истината. Кажи ми какво се случи, Розали. Кой е Дентън Добс и защо казва, че бил бъдещият съпруг на Ариел?

— Майка й и вторият й баща пратили сеньор Добс тук да я отведе обратно у дома й и да оправи недоразумението с Тили Каулс. Тя се изненада; мислеше, че вторият й баща ще дойде, а не сеньор Добс. Когато той каза, че бил нейният годеник, тя отрече и започна да твърди, че никога няма да се омъжи за него.

— Тогава защо се е върнала с него в Сейнт Луи? — запита Джес, объркан и потиснат. — Казах, че ще й върна парите. Нима не ми е вярвала?

— О, напротив, вярваше ви, но сеньор Добс имаше документ, че е временен неин настойник, и я принуди да се върне с него в Сейнт Луи. Защо не дойдохте в уреченото време?

— Раниха ме в престрелката, когато заловихме бандата на Дилън, после получих треска и дълго време не можах да стана от леглото — обясни Джес. — Дойдох веднага, щом стана възможно.

Розали го изгледа внимателно.

— Изглеждате така, сякаш още трябва да сте на легло.

— Нищо ми няма. Ариел остави ли съобщение за мене?

— Да, каза, че ви обича и че ще се върне. Надява се да убеди родителите си да не продават ранчото на сеньор Уолтърс, след като съдията отсъди, че е още нейно. Сеньор Бърнс й каза, че ранчото е продадено незаконно и ако сеньор Уолтърс си получи обратно парите, то ще си е пак нейно.

— Парите са тук, у мене — усмихна се Джес и потупа издутите дисаги. — Сега отивам в кантората на адвоката.

— Ще се моля Ариел да се върне скоро.

— Няма да чакам, Розали. Отивам да я потърся. Ако чакам, може родителите й да я накарат насила да се омъжи за Дентън Добс.

Икономката се усмихна широко.

— Знаех си, че ще кажете точно това.

— Ами ти, Розали, добре ли си? Имаш ли нужда от нещо?

— Не, сеньор Джес. Намерих си работа при един вдовец, който ме нае да се грижа за двете му деца. Те са на дванайсет и на четиринайсет години и се нуждаят от напътствия и грижи. Благодарение на Бък Лийланд не е необходимо непременно да си търся работа, за да оцелея, но Лу Данси има нужда от мене.

— Ще кажа на Ариел, че си добре — увери я Джес и се накани да тръгне.

В този миг Розали взе решението, над което бе мислила още откакто Ариел замина. Въпреки че й беше обещала, че ще запази някои тайни за себе си, тя чувстваше, че Джес има право да узнае, че Ариел носи детето му. Той беше бащата на това дете и би трябвало да знае, просто за всеки случай, ако реши да промени намеренията си относно дългото пътуване до Сейнт Луи. Розали не искаше да оставя нищо на случайността. Ариел и Джес трябваше да се съберат.

— Сеньор Джес, почакайте…

— Има ли нещо друго?

— Да, но обещах на Ариел, че няма да кажа нищо. Но е трудно да нарушиш обещанието си.

— Щом е свързано с нея и аз би трябвало да го знам, ще е по-зле, ако държиш тази тайна за себе си. Какво има, Розали?

— Ариел е…

Тя млъкна, внимателно подбирайки думите си.

— Какво, жено? Какво се опиташ да ми кажеш?

— Ариел очаква вашето дете, сеньор.

Цветът се оттегли от лицето на Джес.

— О-откъде знаеш?

— Тя ми каза, сеньор, но аз вече се бях досетила.

— В кой месец е?

— Точно два месеца станаха, когато замина.

— Боже господи! Защо тя не ми го каза тогава, в Сан Антонио?

— Не знам, сеньор.

— Много съм ти задължен, Розали. Признателен съм ти, че ми го каза.

Дете! Джес преливаше от радост, вървейки към кантората на Джейсън Бърнс. Щеше да стане баща! Глупава усмивка разтягаше устата му и той не можеше да не се подсмихва, опитвайки се да си представи детето, което щеше да му се роди. Изведнъж стъпките му натежаха, когато си спомни, че Ариел може да бъде принудена да се омъжи за Дентън Добс и детето му може да носи името на друг мъж.

— Как ли пък не! — изрече той на висок глас, привличайки вниманието на случаен минувач. — Ще убия това копеле и ще направя Ариел вдовица, преди да позволя на друг мъж да отглежда детето ми.

Джейсън Бърнс го посрещна с голяма изненада.

— Помислих, че вече няма да ви видим, Уайлдър. Ариел твърдеше, че ще се върнете, и право да ви кажа, ние с шерифа също мислехме така. Само че след като мина доста време и вие не се появихте, започнахме да губим надежда.

Двамата си стиснаха ръцете и Джес тръшна дисагите на бюрото на Бърнс.

— Ето ги парите на Ариел. Всичките — добави натъртено. — Можете да върнете сумата, която Уолтърс е платил за ранчото, за да може Ариел да си вземе обратно собствеността. Останалото отива в банковата й сметка.

— Чакайте, не бързайте толкова — каза Бърнс. — Най-напред, получих нареждания от настойника й да продам ранчото на Уолтърс, дори ако парите бъдат върнати. Второ, не мисля, че Уолтърс ще приеме парите, той иска ранчото. Както и да е, току-що получих решението на съдията. Той отсъжда, че ранчото още принадлежи на Ариел Лийланд, защото е било продадено чрез измама. Не че това ще й бъде от някаква полза, ако настойникът й все още иска да го продаде на Уолтърс.

— Ами ако Уолтърс реши, че вече не иска ранчото? — запита Джес, решен да проучи всяка възможност.

Знаеше колко много означава това ранчо за Ариел.

— Е, вероятността е доста малка — изрече бавно Бърнс. — Но ако поради някаква причина той се откаже от сделката, предполагам, че ще трябва да търся друг купувач.

— Това може да отнеме време — каза замислено Джес.

Бърнс се усмихна разбиращо.

— Може да отнеме доста много време.

Адвокатът много се възхищаваше на Ариел и знаеше колко иска да задържи ранчото на баща си.

— Ариел скоро ще стане на двадесет и една години — намекна Джес. — След два месеца, ако не греша. Това ще има ли значение?

— На двадесет и една години тя ще има възможност сама да взема решения относно собствеността си, освен ако няма съпруг, който да взема решенията вместо нея. Но ако си мислите за това, за което и аз мисля, ще ви бъде много трудно да убедите Уолтърс да се откаже от покупката на имението.

— Ще ми помогнете ли? — запита Джес. — Ще дойдете ли с мене при Уолтърс да се опитаме да го убедим да не купува ранчото „Лийланд“?

— Какъв е вашият залог в това? Защо толкова се интересувате от работите на Ариел Лийланд? — полюбопитства Бърнс.

— Единственият ми залог е грижата за благополучието й и за закрилата на нейната собственост. Ще ви кажа направо, Бърнс. Обичам Ариел. И тя ме обича. Планирахме да се оженим, докато не се появи Дентън Добс. Според шерифа тя е напуснала града против волята си.

— Знам със сигурност, че Ариел не искаше да заминава от Уейко и много се тревожеше за вас. Тя ви защитаваше срещу всички, които се опитваха да ви обвинят в кражба. Възможно е да ви обича.

— Не само е възможно, а е самата истина. Питайте Розали, тя ще потвърди думите ми.

— Няма нужда… вярвам ви. Ариел ми каза, че сте били човек на закона, и аз пратих телеграма до Форт Уърт, за да се уверя лично. След като получих отговора, започнах да се съмнявам в теорията на Добс, че сте изчезнали с нейните пари. Не че няма много шерифи, които са станали бандити.

— Тогава ще ми помогнете ли? — настоя Джес с тревога в гласа.

— Ще дойда заедно с вас да говорим с Уолтърс, но няма да има никаква полза.

— Само ви моля да опитаме. Ще дойдете ли с мене тази вечер? Искам най-напред да хапна и да се измия, а и няколко часа а сън няма да навредят. Ще си взема стая в хотела и ще ви чакам отпред в шест часа.

— Ще бъда там — съгласи се Бърнс. — И ще нося парите на Уолтърс. Останалите ще внеса в банковата сметка на Ариел, за да се разпореди с тях както желае.

Кърк Уолтърс се разхождаше из дневната, разстроен и ядосан. Изненада се, когато Труди му каза, че Джес Уайлдър се е върнал в града и че носи парите, които Тили Каулс беше откраднала. Всичките, включително онези, които Кърк беше платил за ранчото. Той се беше надявал Джес да изчезне завинаги, така че ранчото да си остане негово поради стечение на обстоятелствата. Не се беше осведомил от Джейсън Бърнс какво е решил съдията и дали изобщо вече има решение, но разчиташе да бъде обявен за законен собственик на ранчото „Лийланд“. Сега се страхуваше, че връщането на парите може да предизвика промяна в мнението на съдията. Знаеше, че сделката е фалшива, но когато настойникът на Ариел бе казал, че няма интерес да задържи имота, Кърк разчиташе съдията да вземе това предвид и да отсъди в негова полза.

— Ще спреш ли да ходиш напред-назад? — оплака се Труди. — Как мога да се съсредоточа, като непрекъснато мърмориш и се държиш така, сякаш е дошъл краят на света?

— По дяволите, Труди, как можеш да стоиш така спокойно? Знаеш колко много искам тази земя. Не се ли интересуваш от мене и от проблемите ми?

Труди остави бродерията, над която работеше, и се вгледа в брат си. Помисли, че е много красив, когато е ядосан, макар и не толкова, колкото Джес Уайлдър.

— Знаеш, че не си ми безразличен, Кърк — изрече тя меко. — Не съм ли ти го доказвала много пъти досега?

Кърк изведнъж спря на едно място и загледа сестра си с явно възхищение. Не можеше да отрече, че не й е безразличен. Двамата си приличаха твърде много, продължи той мисления си монолог, искаха да получат това, което желаят, без да допускат да им влияе някакъв външен натиск или диктатът на обществото. Спомни си как преди пет години я намери да се люби в конюшнята с един обикновен каубой и страшно много се ядоса. Дори тогава тя беше зряла красавица, с тяло, готово за любов. Ясно си спомняше какво й каза, след като едва не уби каубоя, и как реагира тя.

Лицето му пламна и дишането му се учести, докато си спомняше с мълниеносна бързина за отминалите години. Щеше да набие и Труди, ако тя не беше започнала да го моли за милост. Хвърли се в краката му и го замоли да не разкрива тайната й пред родителите им, които бяха стари и болнави. Тя беше едва на осемнадесет години, жадна да пие до дъно от изворите на любовта. Той беше на двадесет и седем, изкушен отвъд пределите на човешката издръжливост. От собствената си сестра!

— За какво мислиш? — запита Труди, приковала поглед към предната част на панталоните на Кърк. Тя облиза устни, внезапно пресъхнали, и преглътна конвулсивно, виждайки как той набъбва пред очите й. — Господи, Кърк!

— Знаеш какво мисля. Труди. Ти си единственият човек, който ме разбира. Знам, че е грешно, но точно сега имам нужда от тебе повече, отколкото друг път досега. Това копеле Уайлдър ме насади на пачи яйца. Преследва ме навсякъде. Нищо не върви, откакто той дойде в града.

— Не е грешно, ако и двамата го искаме, Кърк — изрече дрезгаво Труди.

— Помниш ли какво ти казах онзи ден, когато те хванах с каубоя в конюшнята?

— Каза, че ако отново почувствам това желание, да дойда при тебе и ти ще се погрижиш. Не искаше да се любя с всички каубои от околността.

— И си удържах на думата, нали? Вече знам, че си доволна.

Тя кимна бавно.

— Ще ти намеря съпруг, Труди, кълна се, но още имам нужда от тебе. Разбираш ме, нали?

Тя отново кимна.

Кърк изстена и посегна към нея.

— Не тук, Кърк! — ахна Труди, когато той смъкна корсажа й.

— Точно тук. На пода, на дивана, какво значение има? Сами сме, готвачката ще дойде чак утре, никой няма да ни притеснява. Не мога да чакам.

Учестеното дишане на Труди се сля с пъшкането на Кърк, раздвижвайки тишината наоколо им. Една лампа светеше на масата, но той не си направи труда да я засенчи, когато оголи гърдите на Труди пред жадния си поглед.

— Всеки път, когато те видя така и те изпълня със себе си, знам защо не ми се иска да ти намеря съпруг. Ти си най-прекрасната на света, Труди. Никоя друга не може да се сравни с тебе.

— Дори Ариел Лийланд?

Той я дръпна на пода и се отпусна върху нея.

— Не ми говори за тази кучка! — изстена, разкъсвайки полата й в желанието си по-скоро да влезе в нея. — Отвори краката си, сестричке, приеми ме у дома!

И влезе в нея. Тя ахна и извика.

Никой от двамата не чу почукването на вратата.

— Няма жива душа — каза Джейсън Бърнс, готов да си тръгне.

— Свети в дневната — забеляза Джес и почука отново.

— Отново никакъв отговор.

— Може би са си легнали.

— Още няма седем часа, за бога — изръмжа Джес. — Тук са си. Ръката му натисна дръжката и той се изненада, когато тя се завъртя леко в ръката му и вратата се отвори.

— Човек може да получи някой куршум, ако влезе непоканен в чужда къща — изшептя Бърнс, надниквайки над рамото на Джес.

Огледаха преддверието, но не видяха нищо с изключение на слаба светлина откъм дневната.

Джес отвори уста, но изведнъж чу звука. Бърнс, който навярно също го беше чул, трепна силно.

— Господи, какво е това?

— Някой стенеше и хлипаше, може би жена, помисли той, но след това до тях долетяха други дрезгави звуци, сякаш издавани от мъж. — Сякаш някой има нужда от помощ.

Раменете на Джес потръпнаха в беззвучен смях. Веднага разбра какви са тези звуци. Самият той ги беше издавал много пъти в живота си.

— Май прекъсваме нещо — каза той на Бърнс, който също беше разбрал какво точно чува и се беше изчервил ужасно силно. — Питам се дали е Труди или Кърк?

— Да си вървим — подкани го адвокатът, не желаейки да нарушава интимността на стопаните. — Можем да се върнем утре.

— Не знам за вас, но аз не мърдам никъде, докато не се видя с Уолтърс. Хайде, елате.

По принцип Джес не би се намесил в такъв интимен момент от живота на хората, но с човек като Кърк Уолтърс би направил и това. Едно нещо, което Труди му беше казала, не му даваше покой и той възнамеряваше да задоволи любопитството си. Никак не го интересуваше какво правят тези двамата насаме в собствения си дом, освен ако не беше нещо, което би могъл да използва за каузата на Ариел. Нямаше никакви скрупули по отношение на Кърк Уолтърс, защото и Кърк беше доказал, че е абсолютно безскрупулен, когато иска да постигне собствените си цели.

Не желаейки да се намесва, но и твърде любопитен, за да си тръгне, Бърнс последва Джес по петите. Дневната беше в другия край на преддверието и двамата спряха на прага. Стаята беше добре осветена и отначало изглеждаше, че няма жив човек, но Труди възкликна в екстаз и Кърк изпъшка, опитвайки се също да постигне наслада.

Лежаха на пода, голи, с преплетени ръце и крака, с лъснали от пот тела и дишаха тежко. Гледката така потресе Бърнс, че той извърна глава и запуши уста. Джес също беше потресен, но все пак имаше смътна представа какво би могъл да завари. Освен това, с човек като Кърк Уолтърс, който се поставяше над човешките и божиите повели, табуто над кръвосмешението беше поредното правило за нарушаване.

Труди ги видя първа. Кърк, надвесен над нея, още галеше гърдите й, готов да започне отново. Тя замря. Устата й се отвори в безмълвен писък. Кърк жадно смучеше зърната й и не обърна внимание на нямата й молба. Когато тя замръзна неподвижно, той се засмя, мислейки, че тя отново започва да се възбужда. Той със сигурност беше вече възбуден.

— Винаги си била страстна малка кучка, Труди, точно затова обичам да го правя с тебе. Толкова си навита, колкото и аз.

Тя най-накрая си възвърна дар слово.

— Кърк! Моля те! Пусни ме! Не сме сами.

— Разбира се, че сме. Няма да спра точно сега. Обеща да отвлечеш мислите ми от Джес Уайлдър. Бих искал да застрелям това копеле.

— Имаш възможност, Уолтърс — проточи Джес. — Тук съм и съм напълно готов да се изправя срещу тебе, когато пожелаеш.

Ерекцията на Кърк моментално спадна. Труди се измъкна изпод него, грабна роклята и я разпери пред себе си като щит. Джес погледна за миг към нея, после отклони очи. Бърнс беше толкова смутен, че не посмя да погледне към нея.

— Кой ви позволи да влизате в къщата ми! — запита Кърк, напъхвайки се в панталоните си. — Нарушавате границите на чужда собственост.

— Дойдохме да ви върнем парите — отвърна Джес, необезпокоен от гнева на Кърк. — И да ви убедим да не купувате имота на Лийланд.

— Друг път — отсече Кърк презрително. — Нищо, което кажете, няма да промени решението ми.

Джес погледна към Труди, която се свиваше в ъгъла. Очите му се присвиха, чертите на лицето му окаменяха в безскрупулна решимост. Не обичаше да прибягва до такива непочтени методи за убеждаване, но би направил всичко, би тръгнал по всякакви пътища, за да възвърне собствеността на Ариел.

— Името ти няма да струва и пукната пара, когато хората в града научат за това. — И той погледна втренчено към Труди. — Сестра ти няма да може да си покаже лицето в града. Всичките й приятелки ще я избягват като прокажена.

— Труди изскимтя:

— Кърк!

— Върви горе, Труди, това не те засяга — нареди троснато Кърк.

— Разбира се, че ме засяга. Ще кажа на всички, че си ме изнасилил. Собствената си сестра. Може дори да те тикнат в затвора. Това ли искаш? Искаш ли да се отнасят с мене като с курва, даже и по-зле? Всичките ни приятели да ни отбягват и презират? Няма да ти останат никакви приятели, ако това се разчуе.

— Аз съм уважаван човек. Никой няма да повярва на думите на един прост каубой.

Джейсън Бърнс, вече свестил се, пристъпи напред.

— Забрави ли, че и аз съм тук, Кърк? Аз съм уважаван гражданин на Уейко и думата ми не подлежи на никакво съмнение. Хората в града ще повярват на всичко, което казвам. А ако Труди пожелае да предяви обвинение, с радост ще я представлявам.

Унижение, публично осмиване и позор очакваха Кърк Уолтърс и когато осъзна това, той страшно се изплаши.

— Какво искате от мене?

— Да се откажеш от интересите си към ранчото „Лийланд“, тук и сега, и да оставиш Джейсън Бърнс да действа оттук нататък. Той ще телеграфира на настойника на Ариел, че ти си си получил парите обратно и вече не искаш да купуваш имението — изреди подробно Джес, за да не допусне недоразумение относно това, което желаеше да постигне.

— Копеле такова! — изсъска Кърк. — Трябваше да умреш в пожара.

— Но не умрях. Игричките ти се провалиха.

Джейсън Бърнс изглеждаше смаян.

— Знаех си, че Уолтърс има пръст във всичките тези „инциденти“ в ранчото — каза Джес. — Просто не можех да го докажа. Но вече няма значение, Уолтърс, искам да се махнеш от живота на Ариел веднъж завинаги. Обещавам, че ще запазя в тайна от обществото твоите забавления със сестра ти, стига ти да се държиш надалече от нас.

— А аз настоявам — продължи със строг тон адвокатът, който още не можеше да погледне към Труди — да изпратите Труди на гости при роднини извън щата. Знам, че имате леля в Нашвил, която сигурно много ще се радва на гостуването на сестра ви, а дори е възможно и да й намери съпруг.

Джес се ухили.

— Прекрасна идея. Съгласен ли си, Уолтърс?

— Не можеш да докажеш нищо. Нямам нищо общо с тези инциденти.

— Но има свидетели, които знаят какво правиш тук със сестра си.

— Печелиш — каза Кърк, неохотно признавайки поражението си. — Труди ще замине след една седмица. И вече нямам никакво желание да купувам ранчото „Лийланд“.

Задавен стон се изтръгна от устните на Труди, когато тя се обърна и избяга от стаята. Джес почти я съжали. Към Кърк изпитваше само презрение. Според него мъж, който спи със собствената си сестра, е нещо по-лошо и от най-долното животно. Явно Джейсън Бърнс мислеше същото, защото изгледа Кърк с очи, пълни с погнуса и отвращение.

Адвокатът извади няколко пачки с пари от джобовете си и ги остави на масата пред Уолтърс.

— Вярвам, че ще намерите тук цялата сума, която сте платили за ранчото „Лийланд“. Вече нямате никакви претенции към имението. Дори Уайлдър да не беше се върнал с парите, съдията вече отсъди в полза на Ариел и й върна земята. Продажбата, в която участвахте, беше фиктивна и не може да бъде зачетена от закона. С връщането на парите всичко се урежда.

— Настойникът на Ариел ще я продаде на някой друг — предсказа навъсено Кърк.

Бърнс пусна хитра усмивка към Джес.

— Може би няма. Може би Ариел ще намери начин да запази собствеността си.

— Сигурен съм в това — допълни загадъчно Джес. — Да тръгваме ли, Бърнс? Постигнахме това, за което бяхме дошли.

Когато се отдалечиха от имението, Джес едва потисна една внезапна тръпка. Никога не беше виждал нещо толкова оскърбяващо морала, а той самият далеч не беше лицемерно благочестив. Нямаше търпение да отърси от краката си праха на Уейко и да потегли на изток, към Сейнт Луи.

Ариел. Усети сладостта на името върху езика си. Нямаше търпение да я види отново, да свали дрехите й целуне мястото, където растеше неговото бебе. Искаше да я обича, да я закриля, да се грижи за нея и за детето. Каквото и да станеше занапред, Ариел щеше да бъде негова съпруга, дори ако се наложеше първо да я направи вдовица, за да я притежава.