Очите на любовта

6

Магнус не лъжеше. Наистина бе помислил, че са нападнали момичето. Беше чул виковете й от мястото, където се къпеше — на няколко крачки след завоя на потока. Нахлузи панталона си и като обезумял заджапа през водата, представяйки си как дивите шотландци разкъсват дрехите й, хвърлят я на земята и лягат върху нея, за да задоволят похотта си.

Сцената, която се разкри пред очите му, беше съвсем различна — но не по-малко зашеметяваща. Онова, което видя в планинския поток, беше нещо, което човек обикновено не очакваше да преживее на този свят, особено ако беше добър християнин. Още по-малко пък посред бял ден.

Танцуващият воден дух или призрак сякаш беше излязъл от старите приказки и легенди и нямаше нищо общо с действителността. Съществото във водата бе дошло при него от тъмните езически дни и сега се опитваше да замае сетивата му, като се въртеше като невестулка в дяволски танц и тропаше с крака като безумно. Макар и дошло от ада, то беше златно и неописуемо красиво, чисто голо, грациозно, отдадено на дивия ритъм, призрачно в сянката на дърветата. И през цялото време надаваше пронизителни викове.

Мина време, преди Магнус да проумее, че тъкмо тези викове го бяха накарали да дотича обезумял от страх за живота й.

Точно в този момент водният дух го забеляза и застина насред движението. Погледна го с разширени от ужас очи и шумно пое въздух. Дотолкова стресната, че забрави дори да се покрие.

Тя е гола — единствената мисъл, с която беше изпълнена главата на Магнус.

Нагазила почти до коленете в планинския поток, скрита в сянката на оголените дървета, пред него стоеше най-красивата жена, която някога беше виждал.

Нищо чудно, че я бе сметнал за същество от приказките. Същото призрачно чувство като преди малко го накара да потрепери.

Докато тя стоеше неподвижна като статуя, погледът му се плъзгаше по златната кожа, по стройната фигура със съвършени розови гърди, тясна талия и меко извити хълбоци. Дори само дългите крака биха накарали и най-усърдния монах да избяга от манастира.

Видението се разтрепери и прекъсна магията. Тя забърза към брега, но Магнус я изпревари.

Тя е била наложница на Дьо Брийс, напомни си той, когато й препречи пътя. Искаше само да я докосне, да се убеди, че е истинска. Никога през живота си не беше виждал толкова красива жена.

Протегна ръка към рамото й и неволно докосна хладната й гърда. На розовото връхче висеше капка вода и той инстинктивно посегна към нея.

Младата жена не се помръдна, само извърна глава и впи в него смарагдовия си поглед.

— Не — пошепна тя, — не бива да правите това.

Магнус не посмя да отговори. Кръвта шумеше в ушите му.

Не бива ли?

Трябваше да го направи. Дори това леко докосване го възпламени, възбуди го до крайност.

Не можеше да прогони Дьо Брийс от мислите си. Това момиче беше прекалено красиво за незначителния провинциален рицар. Твърде съвършено, твърде нежно. Дори жената на Дьо Брийс да е била безумно ревнива, той не можеше да си представи, че един мъж би отпратил това съвършено същество.

А после, съвсем внезапно, видението се озова в обятията му. Той я привлече бързо към себе си и докосването на копринено меката, влажна кожа, свежа и хладна от студената вода, до собственото му полуразголено тяло беше повече, отколкото можеше да понесе.

С дълбок стон, излязъл от най-съкровената му същност, Магнус намери меките, готови да го посрещнат устни. Целият трепереше от желание да им се наслади. Докосването до устните й запали огън, който се разпространи по вените му с бясна бързина и веднага предизвика у нея ответна реакция — тя простена гърлено и дъхът й се ускори. Когато той се отдели от нея, за да я погледне, очите й бяха пълни с объркване.

Сега не беше моментът да мисли за това.

— Ела — проговори дрезгаво той, — тук не е подходящото място за любов, посред потока. Ще те отведа на по-хубаво място.

Наведе се, вдигна я на ръце и я изнесе на брега. Намери малка падина, обляна от слънцето, и я положи върху стоплената земя. Вече не можеше да чака. Захвърли меча и за секунди свали панталона.

Дори на слънце вече не беше толкова топло, а хладният вятър караше кожата й да настръхва. Ала Магнус не усещаше нищо друго, освен горещото желание, което тази прекрасна непозната беше събудила в слабините му. Когато коленичи пред нея, тя хвърли бърз, учуден поглед към непокритите му слабини и бързо закри очите си с ръка.

— Не, моля те, не го прави — пошепна дрезгаво той.

Как ли изглеждаше Дьо Брийс под одеждите си? Защо се правеше на невинна?

Нито една от дамите и слугините в двора на Честър, които Магнус беше ощастливил досега, не се беше оплакала. Точно обратното, някои бяха толкова доволни, че едва успяваше да се отърве от тях. И всички се радваха да видят най-мъжката му част, никоя не закриваше очи. За бивша метреса русата фея се държеше доста странно.

Той се усмихна окуражително, легна върху нея и се опита да я спечели с нежни целувки и пърхащи ласки. Посвети по-специално внимание на прекрасните й гърди, докато целувките и милувките му изтръгнаха от устните й дълбок стон.

— Възбужда ли те това? — попита шепнешком той. — Съкровище мое, искам да ти е хубаво с мен. Кажи ми, ако искаш да престана.

Тя сякаш не го чуваше. Устните й бяха полуотворени, а когато ръката му се мушна между бедрата й, за да помилва най-интимните й части, от гърлото й отново се изтръгна дрезгав стон. Магнус никога не беше изпитвал толкова силна и толкова бърза възбуда. Тя лежеше в прегръдката му й цялото й същество излъчваше готовност да го приеме. Смарагдовите очи бяха полузатворени. Открехна тялото си за него като цветче, може би малко сдържана — но ръката, която бавно се плъзгаше по гърба му, и натискът на бедрата й бяха недвусмислена покана.

Тя го желаеше, в това нямаше съмнение. От друга страна обаче, не прилагаше нито един трик от женското любовно изкуство.

В продължение на един кратък миг Магнус си помисли, че всъщност би трябвало да се чувства поласкан. Трябваше да се гордее, че бе успял да завладее с щурм тази съвършена красавица и я беше възбудил толкова силно, че тя нямаше време дори да приложи обичайните си средства.

— Магнус — пошепна тя със затворени очи.

Мъжът се стресна. Никога не беше споменавал името си пред нея. Но веднага го забрави.

— Прекрасна моя — пошепна дрезгаво той, докато се настаняваше между краката й, — обожавам тялото ти и копнея да те направя щастлива.

И друг път беше казвал тези думи, когато се любеше с жена. Мушна ръце под твърдото й дупе и я повдигна. Толкова крехка и мека и в същото време толкова страстна… само след секунди щеше да завладее това олицетворение на съвършената женственост и да потъне в него. Вече не можеше да чака.

Целуна жадно изпръхналата й уста и едновременно с това проникна в утробата й с гъвкаво, многократно упражнявано движение. Тя пое шумно въздух. Вкопчи се в него и тялото й се притисна към неговото. Сякаш отново бяха потеглили на път, за да претърпят корабокрушение и да се хванат един за друг, за да оцелеят.

Това трябваше да го предупреди. За миг помисли да се отдръпне, да бъде по-внимателен, но вече беше твърде късно.

Усети разкъсването на тънката бариера, но всичко беше много по-различно от друг път.

Преди да е осъзнал грешката си и да се е оттеглил, бе завладян от пулсираща сила, която го повлече към висините, разпростря се в цялото му тяло и му обеща неземно удоволствие. Безброй цветни искри експлодираха пред очите му. В ушите му отекна тържествена музика. Слабините му вибрираха с непозната страст.

Неспособен да се сдържа, Магнус проникна още по-дълбоко в нея. Тя не се стресна, не заплака, но той разбра какво беше направил.

Преди да е имал време да помисли за постъпката си — ако изобщо беше в състояние да мисли при това парещо желание, — в тялото му нахлу нова вибрираща вълна и отнесе със себе си остатъците от разума.

Вече не можеше да престане. Възбудата му се увеличаваше с всяка секунда, горещи вълни разтърсваха тялото му. Имаше чувството, че се е устремил към небесните висини и много скоро ще достигне самия рай. Само не биваше да изпуска от ръцете си голото момиче. Слънчевите лъчи го заслепяваха, сред тях избухваха снопове звезди. Сля се с нея, стана част от нея и двамата потънаха в безбрежната горещина. Тя беше като пламък, който се уви около него, за да му покаже желанието си, да го целува и погълне.

Невероятната страст се изля в дълбок стон. В същото време чу тихия й вик, когато двамата заедно достигнаха върха. Постепенно земята отново се завъртя нормално, звездите, слънцето и луната се върнаха на обичайните си места.

Всичко свърши. Струваше му се невероятно. Все още дишайки тежко, той поклати глава. Никога преди това не беше преживявал любовния акт с такава сила. Вече гореше от желание да я люби отново. Наведе се към нея и я целуна с безкрайна нежност.

Погледна я и се усмихна. Тя също беше сгорещена, по челото й се стичаха вадички пот, косата й беше разрешена, устните зачервени и подути от жадните му целувки.

Къде се намираха? Този невероятен, несравним любовен акт не се беше състоял на брега на неизвестен поток във варварска Шотландия — Магнус беше сигурен в това.

Велики боже, каза си той, докато се оглеждаше замаяно, възможно ли е през ноември да мирише на летни цветя? Ако не го лъжеха очите, във въздуха танцуваха златни прашинки — като завеса, която се разтваряше и се разсейваше под дърветата и над водата.

Пред невярващите очи на Магнус златният прах се понесе надалеч и накрая изчезна.

Когато вятърът погали горещото му рамо, той се стресна, сякаш го бяха залели със студена вода. Разтрепери се и момичето под него се раздвижи. Макар и неохотно, той се отдели от нея.

Тя отвори очи.

Този смарагдовозелен поглед под дългите, извити мигли отново го омагьоса, но скоро трябваше да установи, че тя разполагаше и с други, още по-опасни магии. Устните й се усмихнаха.

Никога досега не я беше виждал да се усмихва и остана поразен. Усмивката й беше златна, зашеметяваща като току-що преживяния любовен акт. Когато тя се надигна насреща му и леко го целуна по устните, тялото му се парализира.

— Не знаех… — Тя вдигна ръка, за да приглади запотената коса от челото му. — Магнус… — Изрече името му като въздишка. — Беше прекрасно, Магнус, но все още не мога да разбера как се озовах в прегръдките ти.

Мъжът отново усети леката неловкост от преди малко, когато чу името си от устата й.

— Ей сега ще се върна — промълви той.

Стана и свали наметката си от дървото, на което съхнеше. Беше почти суха, стоплена от слънцето.

Когато тя понечи да се надигне, той бързо коленичи пред нея, уви и двамата в наметката и полегна върху постелята от топли листа. Тя сложи ръце върху гърдите му и се сгуши в него. Скоро и двамата се почувстваха топло и уютно.

Магнус се загледа замислено към голите клони на дърветата. Откакто се почувства мъж, беше спал с доста жени, но никога не беше преживявал подобно нещо. Още отсега се боеше от часа, когато щяха да пристигнат в двора на Честър и той трябваше да я предаде на господаря си.

Света Дево, каза си той, животът ми става все по-сложен! Как да се откаже от тази златна красавица, която щеше да завърти главите на всички мъже под деветдесет години! Двамата бяха свързани от корабокрушението, заедно бяха избегнали смъртта. На всичкото отгоре й бе отнел девствеността.

Не знаеше почти нищо за нея, но двамата бяха споделили най-съкровените мигове, които споделят мъжът и жената. Беше чул блажените й стонове. Беше усетил ръцете й върху тялото си. Беше преживял натиска на бедрата й. Беше я притежавал. И тя го беше притежавала. Отново и отново я виждаше да танцува в планинския поток като царицата на гората.

Тя не беше държанка. Какъв глупак беше той, да повярва в такава клевета! Ала ако я отведа в двора на Честър, със сигурност ще се отнасят към нея като към уличница, каза си той и сърцето му се сви от болка.

При тази мисъл крайниците му се сковаха от леден ужас. Той, само той беше виновен за обрата в съдбата й! Ако не беше такъв глупак, тя все още щеше да е недокосната.

Въпреки всичко трябваше да я отведе в Честър — тя беше единствената оцеляла свидетелка на катастрофалното плаване. След като беше спал с нея, след като заедно бяха преживели невероятния екстаз, това необикновено момиче беше неговата благословия и в същото време неговото проклятие.

Може би трябваше да се ожени за нея.

При тази мисъл буцата в стомаха му натежа още повече. Беше готов да завие от болка.

Много добре знаеше, че тя, сирачето, отгледано в манастир в дивите гранични области, не може да стане съпруга на бъдещ граф. Родителите му никога нямаше да дадат съгласието си. Щеше само да нарани ангела в ръцете си, ако го представеше пред семейството си. Магнус отново прокле глупостта си. На практика беше превърнал момичето в курва.

Погледът му се впи в крехкото същество, което лежеше в прегръдката му, изпълнено с доверие. „Беше прекрасно, Магнус“ — бе казала тя. Думите се впиваха в плътта му като остри стъкла.

Момичето беше заспало. Спеше в ръцете му. Беше готов да заплаче от угризения на съвестта. Много му се искаше да я събуди и да попита: „Откъде идваш? Каква е тази странна магия, която те заобикаля, която ти позволява да виждаш събития от бъдещето? Наистина ли не знаеш нищо за произхода си? Наистина ли си само сираче, отгледано от монахините?“

Мястото, където лежаха, беше топло. Тялото, притиснато в неговото, беше топло. Магнус зарови брадичка в златната й коса, вдиша дълбоко цветния й аромат и се прозя.

Сигурно ги очакваха още много изпитания, но двамата бяха безкрайно изтощени от онова, което беше зад гърба им. Той усети как умората го надви и затвори очи.

Късно следобед се събуди с ужасен вик. Слънцето вече залязваше, вятърът бе отслабнал, но беше студено. Веднага разбра, че момичето вече не беше под наметката му.

Скочи и се почувства ужасно смешен, докато тичаше гол под дърветата в падащия мрак. Първо трябваше да събере дрехите си. Тя не можеше да е отишла далеч.

Може би събира дрехите си, каза си той и забърза към потока. Намери панталона си и бързо го обу. Намери и подплатения жакет, окачен на един бор.

— Едайн! — извика той. Първия път тихо, защото не се знаеше кой може да е наблизо.

Не я намери на брега. Може би се бе скрила в горичката, за да се облекчи. Или да събере плодове. Или по друга причина. По-добре да се върне.

По гърба му пролази леден страх. Дори да беше отишла да събере дрехите си преди падането на нощта, тя щеше да се върне при него. След онова, което бяха преживели заедно, беше абсурдно да помисли, че е избягала в тази чужда, негостоприемна страна и го е оставила сам.

Той беше убеден в това още преди да види изпотъпканата от тежки копита земя около горичката — мястото, където неизвестни ездачи я бяха вдигнали на гърба на коня и я бяха отвели със себе си.