Окованият нарцис

11

-Виждам какво имаш предвид за това, че си практична - каза Мика. Той беше стоял тих, чакаше ме, лицето внимателно неутрално, но не можеше да скрие всичко от лицето си. Той беше доволен. Доволен от мен, мисля.

-Няма ли да избягаш крещейки, защото съм кръвожаден социопат?

Той се усмихна и отново дългите му мигли закриха очите му.

-Не мисля че си социопат, Анита. Мисля, че правиш каквото е нужно за да защитиш глутницата си. - Той вдигна жълтозеленият си поглед към мен. - Намирам това за прекрасно, а не за нещо, което трябва да се критикува.

Въздъхнах.

-Добре е, че някой го одобрява.

Той се усмихна с тази усмивка, която е смесица между снизхождение, радост и скръб, тази, която видях преди.

-Улфика има само добри намерения.

-Знаеш какво казват за добрите намерения, Мика. Ако той е решил да отиде в ада, добре. Но той не е прав да завлича останалите от нас с него.

-Съгласен съм.

Това Мика да се съгласява с мен не накара да се уморя. Не бях влюбена в него. Защо Ричард не може да е този, който се съгласява с мен? Разбира се, имаше някой друг. Трябваше да извадя Жан-Клод от затвора, докато все още е тъмно.

-Трябва да си взема душ, защото съм джентълмен и те пуснах първа, след като звука не пречи на телефонният ти разговор, трябва да се изкъпя, ако нямаш нищо на против.

-Ще ти дам малко уединение. - Обърнах се към вратата.

-Не уединение исках, просто обяснявах защо пускам водата, докато продължаваме разговора си - каза той.

Това ме обърна отново към него.

-Какъв разговор?

Той включи душа, опита водата с ръката си, нагласи топлината, говорейки през рамо.

-Никога не съм чувствал друга Нимир Ра с такъв вид сила. Беше невероятно.

-Радвам се, че си се наслаждавал, но вече трябва да вървя.

Той обърна лице към мен, стъпи с гръб към водата, отметна главата си назад за малко, мокреше косата си. Водата удари врата му и той изсъска, извиването на рамото му сякаш наистина го болеше.

Върнах се навътре в стаята.

-Добре ли си?

Той кимна и спря по средата на движението.

-Ще бъда.

Бях достатъчно близо, че когато вдигна главата си можех да видя водата на капки по лицето му, капчиците се прилепваха една към друга върху миглите му. Стоях от едната страна, поемах малки капки от водата. За първи път видях добре едната страна на врата му.

-По дяволите. - Протегнах се през водата и докоснах лицето му, обърнах го бавно, така че да мога да видя ухапването.

Имаше перфектен отпечатък от зъбите ми от дясната страна на врата му. Раната все още кървеше, така че кръгът от зъби беше изпълнен с червено. Кожата му вече беше натъртена, тъмни цветове се завъртаха около повърхността.

-Боже, Мика, съжалявам.

-Не се притеснявай, това е прекрасно ухапване.

Дръпнах ръка от лицето му.

-Да, правилно, изглежда сякаш съм се опитала да те изям през врата. - Намръщих се. -Защо не е започнало да се лекува?

-Раните направени от зъби или нокти на друг превръщач се лекуват по-бавно от останалите, не толкова бавно колкото раните причинени от сребро, но все пак бавно.

-Съжалявам.

-А аз ти казах да не съжаляваш.

-Последният Улфик, който ухапах така, не беше толкова зле, дори не преминах кожата, но той прие това като обида. Той каза, че това означава, че аз се мисля за по-високо в глутницата от него.

-Ние не сме вълци. В леопардската глутница, рана на врата от Нимир Радж, е знак, че сексът е бил добър.

Това ме накара да се изчервя.

-Нямах предвид да те изчервявам, просто ти обясних, че не ми дължиш извинение. Наслаждавам се на това.

Изчервих се по-силно.

-Заедно може да направим велики неща за глутниците си. -Поклатих глава.

-Не сме сигурни, че ще бъда Нимир Радж, докато не минат няколко дни. Нека забавим нещата до тогава.

-Ако така искаш. - Погледа му беше прекалено директен и внезапно бях наясно с това, че той беше гол под душа. Аз бях по-добра в игнорирането или най-малко в това, да не се притеснявам от голотата. Но има моменти, когато осъзнаеш, когато погледа на друг човек те накара да го осъзнаеш.

-Искам го - казах.

Той обърна гърба си, наведе главата си, така че водата да удря раменете му, гърба му, долните му части. Капките, които се разпръскваха станаха повече, докато той се движеше, опръскаха лицето ми, раменете ми, ръцете, краката, кърпата. Беше време за мен да напусна.

Бях на вратата отново, когато той извика след мен.

-Анита.

Обърнах се.

Той беше с лице към мен, триеше течен сапун по тялото си. Беше на ръцете си, когато се обърнах, сапунисваше гърдите си, докато говореше.

-Ако искаш да дойдем с теб утре вечер, ще бъде чест за нас.

-Не мога да те оставя да вкараш глутницата си в нашите каши.

Ръцете му се плъзнаха надолу, прокара бялата сапунена пяна по стомаха си, ханша си, тогава плъзна ръце между краката си, работеше със сапуна върху себе си. Знаех от собствен опит, когато махах нещата от себе си, че трябва да търкаш повече, докато се докосвах, но ръцете му продължиха, докато той беше гладко покрит с балончета и частично втвърден по времето, когато ръцете му се плъзнаха по бедрата му.

Устата ми беше суха и разбрах, че не бяхме казали нищо за няколко минути. Просто го гледах, докато се покриваше със сапун. Мисълта доведе изчервяване по лицето ми. Мика продължи със сапуна по краката си, бавно, отнемаше му повече време за всяко движение, отколкото беше нужно. Той определено го правеше в моя полза. Трябваше да напусна.

-Ако ти си ми Нимир Ра, твоите каши са мои каши - каза той, главата му все още наведена надолу, лицето му скрито от мен, така че всичко, което можех да видя, бе линията на тялото му, докато той не се изправи, далеч от водата, така че сапуна да не падне.

Трябваше да прочистя гърлото си за да кажа.

-Не искам да тествам границите ни Мика.

-Силата между нас е достатъчно, че да се съглася с всяка подредба, която желаеш. -Той се изправи тогава, протегна ръката си обратно към сапуна зад рамената си. Това накара тялото му да се изтегне в дълга линия, а аз мъчително усещах всяко негово движение. Обърнах се, готова да изляза през вратата този път.

-Анита - каза той.

Спрях се на вратата, но този път не се обърнах.

-Какво? - звучах нацупена.

-Не се притеснявай, че си привлечена от мен. Не можеш да си помогнеш.

Това ме накара да се засмея, добър, нормален смях.

-О, ти нямаш високо мнение за себе си, нали? - Но аз останах с гръб към него.

-Нямам високо мнение за себе си. Ти си Нимир Ра, а аз съм първият Нимир Радж, който някога си срещала. Нашите сили, нашите зверове, се привличат един друг. Ние сме предназначени да сме привлечени един от друг.

Обърнах се тогава, бавно, опитвайки се да задържа контакт само с очите и се провалих. Той се бе обърнал с гръб към мен. Все още сапунисваше раменете си. Сапунената пяна се плъзгаше надолу към малкият му кръст.

-Не знаем все още дали съм превръщач. - Гласът м беше задъхан.

Той успя да изтегне целият си гръб, ръцете му се движиха дръзко по кожата му, ръцете му преминаха по стегнатият му задник.

-Ти чувстваш повика на тялото ми, както аз чувствам твоето.

Пулсът ми биеше прекалено силно.

-Ти си атрактивен мъж, гол, покрит със сапун. Аз съм човек, така че съди ме.

Той се обърна, все още сапунисан и гладък. И беше втвърден.

Устата ми изсъхна. Тялото ми се стегна толкова силно и толкова внезапно, че почти болеше. Беше дълбоко в гърдите ми, накара ме да преглътна пулса си.

-Ти не си човек, това е разликата. За това продължаваш да гледаш дори, когато не искаш. - Той вървеше към мен, бавно, движеше се както всеки леопард можеше да се движи, когато иска. Сякаш има мускули на места, на които хората нямат. Той се плъзгаше към мен като голяма, промъкваща се котка, голото му тяло блестеше със пяна и вода, косата му беше по раменете му, около лицето му. Тези огромни жълто-зелени очи внезапно изглеждаха съвършено у дома си на лицето му.

-Не разбираш все още колко рядко е за двама ликантропа да споделят зверовете си, както ние направихме. - Той беше почти пред мен сега. - Те се стичат навътре и навън през телата ни. - Той стоеше там, не ме докосваше, не все още. - Те са като две големи котки, търкат кожените си страни една към друга. - Той прокара дланите си покрити със сапун, по голите ми ръце, докато го казваше. Трябваше да затворя очи. Той изобразяваше точно какво е чувството, сякаш той чуваше ума ми или усещаше същото нещо като мен.

Дланите му се плъзнаха нагоре от ръцете ми към рамената ми, вратът ми, разстилаха вода и сапун по кожата ми. Сапунисаните му ръце, обвиха двете страни на лицето му, чувствах лицето му да се придвижва напред към моето, преди устните му да ме докоснат. Целувката беше нежна, тялото му внимателно да не ме докосне.

Той плъзна пръстите си към края на кърпата, хвана плата, дърпайки ме напред. Това ме накара да отворя очи. Отне ми няколко секунди да разбера че той ме водеше към водата.

-Трябва да се измиеш от сапуна - каза той.

Поклатих глава и накрая спрях да се движа с него. Той продължи да дърпа кърпата и това я отвори, плъзна я надолу по тялото ми. Грабнах я, държах я точно под внезапно голите ми гърди.

-Не - казах, гласът ми беше задъхан, но повторих - не.

Той пристъпи към мен, притискаше гладката си твърдостта към мен. Той се опита да махне пръстите ми от кърпата, и аз я държах сякаш държах живота си.

-Докосни ме Анита, обвий ме в ръцете си.

-Не.

-Знам че ме искаш. Мога да го помириша. - И той премести лицето си над кожата ми, поемайки си дълбоко дъх. - Мога да го почувствам. - Той прокара дланите си по ръцете ми отново, по рамената ми, надолу към гърдите ми, но се спря без да ги докосва. - Мога да го вкуся. Той облиза дълга линия по протежение на бузата ми. Потреперих и исках да отстъпя, но беше сякаш съм замръзнала на място. Не можех да се движа.

Намерих гласа си, треперещ, но мой. Ръцете ми бяха стиснати, защото знаех, че ако го докосна, бяхме в беда.

-Това не съм аз, Мика. Аз не съм такава. Ти си непознат, а аз не го правя с непознати.

-Аз не съм непознат. Аз съм Твоя Нимир Радж и ти си моята Нимир Ра. Ние никога не сме непознати.

Той целуваше пътя си надолу по лицето ми към врата ми, хапейки ме нежно, това накара коленете ми да отслабнат. Той се върна на устните ми и, когато ме целуна, можех да усетя сапуна от кожата си. Усещането за него, притиснат към тялото му, достатъчно близо, че ако отворех ръцете си, щях да мога да го държа, това беше изумително. Разбрах, че е повече от секс. Исках да се храня от него отново, но не със зъби, а с тяло. Исках да пия от енергията му през кожата си, голата ми кожа притисната към него. Исках го толкова силно. Ръцете му се плъзнаха над гърдите ми, покриха ги със сапун, направи ги хлъзгави, зърната вече стегнати. Ръцете ми се плъзнаха около кръста му, използвайки притискането на телата ни за да задържа кърпата на място. Той се помръдна срещу тялото ми, гърдите му бяха толкова гладки, толкова равни, притиснати към моите.

Той започна да ходи назад с ръце, заключени зад мен, движейки ни обратно към стената. Ръцете ми се придвижиха върху гладката твърдост на гърба му, плъзгайки се опасно ниско. Беше, сякаш исках да притисна всеки инч от него към себе си, да завъртя тялото му около мен като чаршаф и да го изпия през порите на кожата си.

Отворих връзката с Жан Клод, и го открих седящ, чакащ, търпелив. Виках за помощ и далечно чух гласа му в главата си.

-Това е всичко, което мога да направя, ma petite, да контролирам собственият си апетит, ти трябва да контролираш своя.

-Какво се случва с мен. - Дори докато питах, Мика дръпна тялото си леко, така че да позволи на кърпата да се плъзна надолу и, когато бързо се върна обратно, той беше притиснат към слабините и стомаха ми и това дежа вю бе достатъчно, че да изкара тих звук от гърлото ми.

Жан Клод погледна нагоре и знаех, че той вижда какво се случва с Мика, че той можеше да почувства какво се случваше, докато ръцете на Мика се плъзнаха надолу. Ръката ми се плъзна над гладката твърдост на Мика. Той наполовина се сви срещу мен, докато го погалих и знаех, че да го докосна, не беше моя идея. Жан Клод искаше да знае какво е чувството. Той се дръпна достатъчно, че да ми позволи да движа ръката си, но поражението беше направено. Мика ме дръпна във водата, сега сигурен че ще кажа да.

Гласа на Жан Клод беше в главата ми.

-Можеш да се храниш от неговата похот, но цената е, че ти жадуваш похотта му, секса с него. Да бъдеш инкубус е нож с две остриета. Меч по който вървя от векове.

-Помогни ми!

-Не мога. Ти трябва да опознаеш това. Или ще бъдеш завоюваща или завоювана. Усети какво се случи, когато се намесих току-що. Защото се отказах да се нахраня през тялото ти. Знаех, че ти не го одобряваш, за това се отказах. Да бъда в тялото ти, докато го докосваш, докато се храниш, ще ме погуби. Аз те жадувам повече, отколкото ти ще жадуваш всеки мъж в ръцете си. Искам да взема тялото ти по начина, по който само аз мога. Да се храня от секса ти, не от вените. Но знам, че това ще те изплаши повече от кръвта.

Мика ме обърна към стената, бутна ръцете ми срещу тухлите, притисна тялото си срещу гърба ми. Гласът на Жан Клод беше мек в главата ми, по-интимен от докосването на Мика.

-Не знаех, че ти ще спечелиш този демон от мен, ma petite, и нищо, което мога да кажа, няма да те обеди в това. Знам го. Чакам те тук, докато ти се пребориш с демона, какъвто и да е резултата. - И той се отдръпна от мен, криеше се далеч, така че да не може да почувства какво се случва, остави ме сама да направя избора си, ако все още съм способна да избирам.

Открих гласа си и казах.

-Мика, спри, моля те спри.

Той близна задната част на врата ми и аз потръпнах, притисната срещу мократа стена. -Моля те, Мика, нямам контрол.

Той захапа леко задната част на гърба ми.

-Аз съм постоянен от две години. В безопасност си с мен, Анита.

-Моля те, Мика, моля те, недей.

Той ме ухапа по-силно, просто за да изкара кръв, и тялото ми стана пасивно спокойно. Сякаш той е изключил ключ, който не знаех, че имам. Когато той се притисна в мен, беше гладък, и знаех, че, когато го играех с Жан Клод, той се покриваше с повече сапун, позволявайки на голямата си твърдост да се плъзне по-лесно в мен.

Той ме притискаше към стената и се плъзгаше в мен, по стегнат инч на момент. Не беше сякаш е дълъг, колкото е широк, беше достатъчно широк, че просто докато влизаше в мен, да бъде болезнено, дори и със сапуна.

Той го вкара, докато повечето от него беше в мен и спря. Тогава започна да се дърпа, бавно, толкова бавно. И тогава отново, бавно, отново се плъзна в мен, работеше за да направи място за себе си в мен. Стоях притисната към стената, пасивна, равнодушна. Това не бях аз. Движех се със секса. Но не исках да се движа, не исках да спра, нямаше мисли, само чувството за движението му навътре-навън от мен. Не бях толкова стегната сега, и сапуна ми даваше моя собствена мокрота, така че той започна да се движи по-равно, навътре и навън от мен. Той беше нежен, но беше толкова голям, че дори нежното беше почти изумително. Той ме изпълни докрай, преди да бъде целият в мен. Можех да го почувствам да стига до шийката ми на края на всяко проникване. Някои ще намерят това за много болезнено, но някои ще го намерят за приятно.

Големината му беше заплашителна, но когато разбрах, че не болеше, всъщност чувството беше приятно, частта от мен, която все още беше нормална, която все още държеше за някаква безопасна мярка, се отпусна и се изключи. Последният ми контрол изчезна. Не исках секса. Просто исках да свърши. Исках да се нахраня. Исках да пия от похотта му, да пия от топлината му, да дишам енергията му. Мисълта доведе звук от гърлото ми.

Мика се притисна към стената, тялото му притискаше моето напълно, и започнах да намирам ритъм, все още нежен, но по-бърз. Той беше толкова внимателен с мен, а аз не исках да е внимателен.

Чух гласа си и не звучеше съвсем като моя.

-По-силно.

Гласът му излезе стегнат.

-Ще те нарани, ако е по-силно.

-Опитай ме.

-Не.

-Мика, моля те, просто го направи, моля е. Ако ме нарани ще ти кажа. Моля те. - Той не беше загубил контрола си в другата стаята и разбрах защо. Той наистина се страхуваше, че ще ме нарани, защото е в мен. Когато той просто се триеше в тялото ми, той не се притесняваше, че ще ме нарани. Сега го правеше. Това му даваше контрола, който ме задържаше от това да се нахраня. Той беше Нимир Радж и имаше достатъчно сила, че да ме задържи навън. Освен ако не свали щита си. за да направи това, той трябва да изгуби повече контрол.

Дори след като го помислих, част от мен изплува на повърхността. Можех да мисля отново или поне малко. Не исках да правя това. Не исках да се храня от него. Това беше грешно, по толкова много начина грешно. Започнах да казвам:”Мика, спри, не мога да направя това.” стигнах до:”Мика. . .” и той прие думата ми. Той влизаше в мен толкова силно и бързо, че откъсна крясък от гърлото ми и доведе тази нова част от мен, където яростният глад на Жан Клод за топлина, яздеше тялото ми и се плъзна през устата ми. Той спря.

-Добре ли си?

-Не спирай. Не спирай.

Той не ме пита отново. Навлизаше в мен толкова бързо и твърдо, че се задъхвах, неспособна да уловя дъха си. Малки, безпомощни звуци изпълваха устните ми, преминаха в думи:

-О, Господи, да, да, Мика! - всеки път щом го вкарваше, го правеше колкото може по-надълбоко, разбиваше се в мен, яздеше по линията между поразително удоволствие и болка. И точно, когато удоволствието започне да се превръща в болка, той се отдръпваше и бях способна да бия отново. Тогава той отново беше в мен и всичко започваше от начало.

Усещането бе, сякаш ме изпълва като чаша, докато нямаше нищо в мен, освен чувството за тялото му, чувството за плътта му, притисната в моята. Беше стегнато, сякаш той запушваше дупка с тялото ми и никога нямаше да я отпуши. Усещането за пълнота в мен растеше, растеше и се разпиля над мен, през мен, в мен и се откъсна през устата ми в дрипав, безумен писък, сякаш тялото ми се сви около него. И точно тогава контрола му, му се изплъзна, оставяйки ме да знам, че той все още беше нежен. Контрола му си отиде, докато го правеше и аз го изпих в мен, през гърдите му притиснати към гърба ми, през бедрата му, които се забиваха в дупето ми. Изпих го, сякаш той експлодира в мен. Нахраних се от него, дръпнах го навътре със всяка пора от кожата си, докато сякаш кожата ни беше пътят и ние се плъзнахме един в друг, за един момент бяхме едно нещо, един звяр. И можех да почувствам звяра му в мен, сякаш се бяха съчетали в телата ни, както човечността ни се беше обединила. В този момент, не се съмнявах, че съм истинска Нимир Ра.

Когато свършихме, се плъзнахме на пода, той все още в мен, ръцете му ме прегръщаха към тялото му, аз започнах да плача. Той се страхуваше че ще ме нарани, но не беше това. Не можех да му обясня сълзите, защото не исках да го кажа на глас. Но знаех. Опитвах се да не съм едно от чудовищата от толкова дълго време, и сега това чувство беше внезапно, аз бях те, и като двамата. Не можеш да си кръвосмучещ вампир и ликантроп по едно и също време. Те се зачеркват едно друго като болести или проклятие. Но чувствах звяра ми да се навива около звяра на Мика. Чувството бе като зародиш на безопасно, топло място, чакаща. И аз се бях хранила от него, толкова сигурно, колкото вампир. Винаги съм мислела че трябва да пия кръв за да стана една от тях. Но аз бях грешала, грешах за толкова много неща. Оставих Мика да ме държи. Чувствах сърцето му да бие срещу гърба ми.