Окованият нарцис

14

Слънцето щеше да изгрее след минути, когато Жан-Клод мина през вратата по халат. -Можеш да вземеш леглото, ma petite, аз ще взема ковчега. Мисля, че нервите ти са достатъчно опънати и без мен, умиращ в ръцете ти, докато слънцето се извисява.

Щеше да ми хареса да споря, защото ужасно исках да ме държи, но беше прав. Получих достатъчно шокове за една нощ.

-Натаниел ще остане с мен - казах.

Изражение премина през лицето на Жан-Клод.

-И Джейсън.

-Защо?

-Нямам време да обясня, ma petite, но моля те, довери ми се, че Джейсън трябва да бъде тук. Така ще е най-добре.

Можех да усетя изгрева да наближава, дори и толкова дълбоко под земята.

-Добре, Джейсън също може да остане.

Жан-Клод вече излизаше през вратата.

-Ще му кажа по пътя към стаята с ковчезите. Съжалявам, че те напускам така, ma petite. -Върви, почти се съмна.

Той ми изпрати въздушна целувка, след което изчезна, оставяйки вратата леко открехната. Натаниел седеше в края на леглото, неутрален в лицето, очите, дори езика на тялото. Беше много добър в това, да изглежда невинен, успокояващ почти.

Бях спала почти четири дни и все пак бях изморена, невероятно изморена. Не бях сигурна дали беше психически, повече, сякаш бях надхвърлила капацитета на ума си, чувствата си. Бях изцедена.

-Нека да поспим.

Той свали потника си без да продума, изрита обувките си, свали си чорапите и започна да разпуска косата си. Знаех, че това ще отнеме време, така че отидох в банята, докато той свърши. Беше минало доста време, от както бях виждала банята на Жан-Клод, с черната вана, която беше достатъчно голяма за малка оргия. Сребърният лебед, от който идва водата ми напомняше за фонтан. Но без вана тази вечер. Просто исках да заспя и да забравя. Да забравя Всичко.

Разбира се, не свалих дънките и ризата, които Натаниел бе избрал за мен, въпреки че беше примамливо и удобно да спя без риза. Не можех да спя с дънки, просто не е удобно. По дяволите, защо трябва малките неща да са толкова важни в нощта, когато всички големи неща, са отишли по дяволите.

На вратата се почука.

-Ще изляза след минутка, Натаниел.

-Джейсън е.

-Какво искаш.

-Жан-Клод каза ли ти, че ще си легна с теб тази нощ?

-Спомена го.

-Също ме изпрати с пижама за теб. Той се сети, че не си донесла нищо за през нощта. Това ме доведе до вратата и я отворих. Джейсън стоеше там в чифт сини копринени боксерки, достатъчно широки да бъдат приети като спално бельо. Джейсън , оставен на собствените си възможности, носи прашки, или по-малко, в леглото.

Той държеше сгънат червен сатен. Поех го и го оставих да се плъзне през ръцете ми. Всъщност беше от две части, широк потник с тънки презрамки и чифт шорти. Беше очевидно, че е дамско бельо.

-Той каза да ти кажа ,” че можеш да имаш всичко, от което се нуждаеш”, край на цитата. - изрицитира Джейсън.

Въздъхнах.

-Благодаря ти Джейсън, ще се оправя. - Затворих вратата без да чакам да ми отговаря. Потника, който изглеждаше свободен, всъщност прилепна доста плътно към гърдите ми. Със сигурност ще разберете дали ми е студено или не. Шортите бяха отрязани толкова високо, че страните почти докосваха колана на шортите. Успяваше да покрие всичко и все пак не оставяше много на въображението. Дамско бельо, замислено по най-добрият начин, предполагам.

Отворих вратата и изключих лампата на банята, докато излизах. Джейсън вече бе завит под завивките от дясната страна. Натаниел все още седеше от другата. Той се изправи, когато влязох, спуснатата му коса се развяваше около него, като жива завеса.

-Мой ред - каза той меко, включи светлината в банята и затвори вратата.

-Изглеждаш прекрасно - каза Джейсън.

-Без комплименти Джейсън. Достатъчно ми е неудобно в това дамско бельо.

-Тогава го свали.

Намръщих се.

Той потупа леглото до себе си, хилейки ми се.

-Ела в леглото.

-Ядосай ме достатъчно и ще те изпратя обратно в стаята ти.

-Жан-Клод ми каза да остана тук днес.

-Мога да настоявам. - Имах пистолета си върху купа от сгънатите ми дрехи, скрит под единият ръкав.

-Ако щеше да ме застреляш, само защото те дразня, щях да съм мъртъв от много време. -Моля те, Джейсън, имах наистина тежка нощ. Моля те, просто се дръж прилично, само веднъж.

Той вдигна ръката си в Бой-Скаут поздрав.

-Няма да хапя, обещавам.

Това ме накара да се сетя за Мика и се изчервих, което беше по-притеснително при тези обстоятелства.

Очите на Джейсън се разшириха.

-Това е най-добрата реакция, която някога съм получавал от теб. Трябва да съм ти напомнил нещо.

-Напомни ми нещо притеснително, това е всичко.

Вече не се хилеше, просто се усмихваше.

-Знаех си, че не е заради мен.

-Няма да утешавам и твоето его, Джейсън, ще трябва да се погрижиш за себе си. -Винаги го правя. - Усмивката повяхна, остана сериозен. Със русата си коса и сини очи изглеждаше някак неземно срещу цялата черна коприна, сякаш се нуждаеше от различен цвят, за да рамкира най-добрите му преимущества. Разбира се, леглото не беше предназначено да рамкира него, беше за да изтъква Жан-Клод.

Мисълта беше достатъчна. Усетих го в ковчега му, усетих го да умира за света, отиде там, където вампирите отиват за през деня. Усетих го толкова дистанциран, неспособен да ме държи или да ми помогне, накара ме да се чувствам студена и дори сякаш са ми отрязали котвата.

Облегнах се срещу тежкият черешов дървен стълб на леглото, с дланта върху него. Но дланите ми не бяха достатъчно големи за да обградят дървото. Беше голямо легло, с царски размери.

-Какво не е наред Анита?

Поклатих глава.

-Не искам да говоря за това.

-Съжалявам. Ще бъда добър. Обещавам.

-Без повече дразнене? - попитах.

Той се опита да остане сериозен, но усмивката си пролича.

-Бих ти казал без повече дразнене, ако мислех, че ще успея да го преживея, но ще ти обещая, че няма да те дразня повече днес. Как ти се струва?

Трябваше да се усмихна.

-Честно, предполагам. - Седнах на края на леглото.

-Изглеждаш загубена тази вечер - каза той.

Беше прекалено близо до това, което си мислех, обърнах се и го погледнах.

-Толкова ли е очевидно?

-Само за някой, който те познава.

-Толкова добре ли ме познаваш Джейсън?

-Понякога. А понякога тотално ме объркваш.

Дръпнах завивката и се намъкнах под чаршафа, сатена ме покри. Оставих много разстояние между мен и Джейсън. Плъзнах пистолета под възглавницата, предпазителя спуснат. И с допълнителна предпазна мярка, откакто спя без кобур, без куршум в цевта.

-Честно, Анита, ще се държа прилично, можеш да се приближиш.

-Знам.

-И не просто, защото Жан-Клод и Ричард няма да го харесат.

-Ричард не се среща с мен вече, Джейсън. Той не е мой вече. - Просто да го кажа на глас, накара кожата ми да изстине, стомаха ми да се стегне.

-Той казва така, но ако открие, че съм опитал нещо тази днес, нещо сериозно, той ще ме накара да си платя за това.

-Какво имаш предвид.

-Той може да не се среща с теб, но се обзалагам, че няма да толерира това, да излизаш с други вълци. Това, че не е способен да те има, не е същото нещо, като да не те иска. Погледнах към него.

-Кога стана толкова умен?

-Имам си моите моменти.

Трябваше да се усмихна.

-Да, имаш ги.

И двамата се усмихвахме, когато Натаниел излезе от банята.

-Загаси светлината Натаниел.

Натаниел направи това, което го помолих и тъмнината беше пълна. Лампите бяха на регулатор и щеше да стане по-меко след няколко часа. Но до тогава, тъмнината щеше да е пълна. Обикновено не се притеснявам от мрака, но тогава идваше клаустрофобията, сякаш някаква огромна черна ръка ме притискаше. Усетих Натаниел до леглото.

-Моля те, светни лампата в банята и остави вратата открехната. - Той се върна и го направи. Едно от добрите неща за Натаниел бе това, че не задава много въпроси, когато му кажеш нещо. Това ме дразнеше. Сега го премислях, някак.

Той остави вратата отворена, просто достатъчно, за да пусне тънък лъч светлина в спалнята, и се върна до леглото.

Натаниел повдигна чаршафа и се вмъкна в леглото без дума. Но неговото вмъкване, значеше, че трябва да се приближа до Джейсън. Намерих пистолета и го преместих под възглавницата заедно с мен, но Натаниел не се притисна към мен и имаше пространство между нас, както бяхме легнали и тримата. Не толкова много пространство, колкото ми харесва, но все пак си беше пространство . Всъщност бях способна да се завъртя на една страна, без да се бутам в някой. Разбира се, това не беше начина, по който спя в къщи. В къщи, Натаниел и останалите се скупчват заедно. Спя от вече повече от шест месеца сред тях. Беше тъжно, смислено, че когато спя сама, се чувствам самотна.

Натаниел се беше завъртял автоматично на една страна, гърба му към моят, чакаше ме да скъся дистанцията между нас. Вече беше отместил косата си на една страна, като одеало, което е махнато от пътя, оставяйки гърбът му и част от вратът му гладки и голи. Лежах там, за секунда, две, тогава помислих и се завъртях. Преместих се срещу него, притиснах се към топлината на тялото му, плъзнах ръката си около кръста му. Той беше само няколко инча по-висок от мен, достатъчно че да мога да се сгуша, притискайки лице към гърба му, в кухината между плешките му. Това беше начина, по който спим от доста време.

-Сега се чувствам изоставен - каза Джейсън.

Въздъхнах, хванах Натаниел малко по-стегнато.

-Обещаваш ли да не пробваш нищо?

-Обещавам да съм добър.

-Не това попитах.

Той се засмя леко.

-Ти си по-добра в тези игри. Добре, обещавам да не опитвам нищо.

-Тогава можеш да се приближиш, ако искаш.

-Знаеш, че искам - каза той. - можех да го усетя как се придвижва по леглото към нас. -Също обеща да бъдеш добър.

-Нямаш на идея колко добър мога да бъда. - Беше много близо когато каза последното. -Дразниш, Джейсън.

-Съжалявам. - Но той не съжаляваше. Изви се срещу гърба ми, тялото му прие формата на моето, коленете му се извиха в почти перфектна линия зад мен. Ние бяхме с една и съща височина, което правеше нещата лесни. Също поставяше една част от анатомията му срещу дупето ми, беше трудно да не забележа, че той беше щастлив да е тук. Не много отдавна, щях да го накарам да се мръдне, но прекарах месеци учейки превръщаческият етикет. Мъжете опитват най-доброто за да не получават ерекция, и за да не я използват, когато това се случи; жените се опитваха да игнорират факта, че мъжете са в ерекция. Това беше правилото. Това позволява на всеки да претендира, че ние сме просто група от кученца, спящи в приятна, приятелска купчинка. Да признаеш нещо друго, ще разпадне системата.

Разбрах, че това не ме притеснява. През месеците научих, че това е просто едно от тези механични неща, които се случват, нищо наистина лично. Мислех, че Джейсън беше разочарован от това, че не получи различна реакция от мен. Когато не реагирах, той мръдна бедрата си съвсем леко на разстояние от мен, но притисна останалата част от себе си към мен по-плътно.

В действителност бях в сандвич между тях и това ми напомни момента, когато бях между Калеб и Мика. Не беше успокояващ спомен. Но миризмата на кожата на Натаниел беше позната. Мириса на ванилия от косата му, където беше лицето ми и усещането за тялото му беше успокояващо. Издърпах усещането за него около мен като покривало, притиснах тялото си колкото близо можех, към него, без да премина от другата страна. Съзнавах в главата си, въпреки че никога нямаше да го кажа на глас, че тази вечер се бях прилепнала. Държах го сякаш той беше последното солидно нещо в света, начина по който исках да държа Жан-Клод и не можех.

Ръката на Джейсън се плъзна по бедрото ми, но аз го бях принудила да се махне от кръста ми, когато се притиснах така стегнато към Натаниел, нямаше къде другаде да си я сложи. Ръката му беше много неподвижна срещу голият ми крак и имаше напрежение в него, сякаш чакаше да протестирам. Когато не го направих, той се отпусна и дори върна цялото си тяло срещу мен. Беше се принудил да се успокои. Хубаво за него. Честно, беше приятно да имам Джейсън зад гърба си. Обикновено, обвивах Натаниел, заемах доминантна позиция с моето тяло защитаващо неговото, гърбът ми гол към стаята. Но сега не се чувствах особено доминираща. Исках някой да ми пази гърба. И ако това не можеше да е Жан-Клод или Ричард, Джейсън не беше лош избор. Въпреки дразненията, той ми беше приятел.

Натаниел заспа първи, той обикновено заспива по-бързо от мен. Някак си знаех, че Джейсън беше все още буден, притиснат към гърба ми, ръката му на бедрото ми. Можех да усетя напрежението в него, докато се унасях и странно, беше успокояващо. Джейсън буквално ми беше гръб. Значеше, че мога да спя и между трима ни, каквото и да дойде през вратата, вероятно щяхме да се справим. Вероятно.