Окованият нарцис

58

Събудих се лежаща на края на ваната с една ръка във водата с Деймиън. Студени кърпи ме покриваха от главата до краката. Едната на лицето ми се повдигна и видях, че Натаниел е във водата, придържайки Деймиън. Примигнах през кичура мокра коса и открих Ашър да допира нова студена кърпа към лицето му. Остави достатъчно открито от лицето ми да го поглед, отстрани.

- Как се чувстваш?

Трябваше да помисля за това.

- По-добре.

Смени кърпите по дължината на тялото ми и осъзнах, че съм напълно гола. Потръпнах от студения плат и не ме интересуваше нищо друго освен, че най-накрая ми е хладно.

- Колко време бях в несвяст?

- Не дълго - каза Ашър, премествайки кърпата, за да намокри краката ми.

Погледнах към Натаниел, коленичещ във ваната, притискайки Деймиън към края, за да може вампира да ме държи.

- Никога не съм виждам превръщач да припада от горещина преди. - каза той.

- Първи път за всичко. - казах.

Деймиън обърна бавно глава към мен. Очите му бяха ясни, светли, отново живи. Очите му бяха с цвета на изумруди и не бе причинена от вампирските му сили, бе естественият цвят на очите му, все едно майка му се е размотавала с котка, за да ги получи. Хората просто нямат подобен цвят на очите.

Усмихнах му се:

- Изглеждаш по-добре.

- Храних се.

Погледнах Натаниел. Той обърна глава, така че да мога да видя пресните следи от зъби от едната страна на шията му.

- Мисля, че мога да се задържа сам. - каза Деймиън.

Натаниел погледна въпросително към Ашър, който сигурно е кимнал, защото Натаниел се отдръпна. Деймиън се настани срещу мен, все още държейки ръката ми пред гърдите си, но по-леко сега. Една ръка нежно при китката, с другата милваше ръката ми.

- Чух, че си ми господар.

Погледнах в тези спокойно очи.

- Не изглеждаш разстроен.

Той потърка бузата си срещу ръката ми. Бе подобно на котка и интимно, като жест на любим. Изучавах лицето му, опитвайки се да прочета през тези спокойно изумрудени очи. Тогава осъзнах, че не трябва да разчитам лицето му. Най-беглата мисъл и знаех, че това спокойствие в очите му го бе обзело изцяло. Той бе изпълнен с голямо спокойствие, чувство за напрегнатост. Спокойствие и покой никога не са били мой реакции към Жан-Клод, когато съм близо до нето.

Можех да почувствам какво Деймиън изпитва, познавам сърцето му почти по-добре от собственото си, но не го разбирах. В този момент гледайки в тези красиви, спокойно очи, просто се нямах идея. Аз бих побягнала нагоре към хълма, борейки се, крещейки, мразейки. Не бих отишла спокойно в какъвто и да е вид робството, без значение колко потенциални облаги има владетеля. Честно, не съм сто процента сигурна, че съм владетел с облаги. Искам да кажа, че е лесно да се разбирам, докато всичко става както аз кажа, но противоречиш ли ми, не е лесно. Бях близо да се превърна в най-твърдия човек, който познавам, а познавам някой твърди хора. Опитвах се да бъда по-мека напоследък, но опитвайки се да бъда по-мека и наистина да бъда, не са едно и също нещо. Погледнах в очите на Деймиън и знаех, че ако бях аз, свързана към себе си като господар, щях да съм изплашена.

Деймиън се обърна във водата, коленичейки на ръба на ваната. Протегна се напред и нежно ме целуна по челото.

- Отново ме спаси.

Той бе прав, но докато устните му докосваха кожата ми, се чудех колко дълго ще бъде благодарен и кога най-накрая ще осъзнае колко прецакани сме и двамата.