Операция „Скайхук“

Четиридесет и четвърта глава

Понеделник следобед, ден осми

Федерален окръжен съд за окръг Колумбия

Вашингтон, окръг Колумбия

— Госпожица О’Брайън?

Федералната съдийка Жаклин Уолтън бе влязла в заседателната си зала преди минутка, кимна на деловодителката и на стенографката, след което се отпусна тежко върху стола.

— Имаме спешна тъжба на Роузън срещу Съединените щати и виждам, че адвокатката на господин Роузън вече е тук.

— Да, Ваша чест. — Грейси се изправи зад банката, зад която обикновено стояха прокурорите при наказателните и тъжителите — по гражданските дела. Видя как съдийката я гледа иззад издигнатото си на подиум писалище, срещна погледа й и с много усилия се постара да не покаже как се бе свил стомахът й под светлината на тия съдийски прожектори. Самотата й бе сладка болка — рядката възможност една млада адвокатка да пледира, без да бъде предизвиквана от професионалния гняв и постоянните прекъсвания на опониращ юрист. Ала това предимство се неутрализираше от пълната й изолация като единствена адвокатка в залата. Дотук бе успяла да постигне своето, но мисълта, че съдийката можеше да отхвърли тъжбата й като досаден комар с едно тупване на чукчето си, бе като опасно подводно течение; едва дишаше от притеснение.

На пейките в галерията зад нея нямаше никого, освен Ейприл.

Грейси изобрази спокойна усмивка и се прокашля.

— Бих искала да се представя пред съда — казвам се Грейси О’Брайън и съм адвокатка на тъжителя, командир Арли Роузън. Представили сме спешна тъжба за съдебно решение под формата на временна заповед за задържане, заповед за представяне на основания и искане за съдебно заседание за изслушване на мотивите, всичките срещу правителството на Съединените щати и по-точно — срещу Федералната авиационна администрация, Департамента по отбраната, Департамента по търговията и всеки друг департамент или държавна агенция, които притежават информация или са замесени в умишлено и незаконно изваждане и преместване на останките от катастрофирал самолет, собственост на тъжителя.

Съдийката кимаше, без да откъсва очи от книжата пред себе си.

— Госпожице О’Брайън, това по адмиралтейското законодателство ли е?

— Отчасти да, Ваша чест, но в по-голяма степен е гражданско дело. Адмиралтейското законодателство е приложимо само до неправомерната намеса при изваждането на останките, които не са били изоставени, какъвто е нашият случай.

— Вие пледирате, че става дума за адмиралтейско и гражданско право, а двете дела, които искате да съчетаете, се намират в еднакво объркано състояние.

— Ваша чест, първото дело срещу Бреговата охрана…

Съдийката й махна с ръка да замълчи.

— Мога да прочета и сама жалбите, госпожице адвокат — такива каквито са. Тя свали очилата си и се наведе напред със строго изражение. — Вие се явявате пред този съд с купчина заплашителни молби, за да принудите правителството да изпълни желанието ви, водена от предпоставката, че ще се случи сериозна щета, ако веднага не удовлетворя тъжбата ви и издам съответните нареждания. Това е фронтално нападение и изисква много убедително изложение на фактите, да не говорим за тяхната правна окраска. И след като казах това, ще трябва да видим дали изобщо сте допусната да практикувате в този съд.

— Ваша чест, моята молба е пред вас, заедно с другите документи. За протокола — допусната съм да практикувам в щата Вашингтон и във федералните окръжни съдилища в Западния окръг Вашингтон, затова настоявам за спешно разрешение за допускане до този съд.

Жаклин Уолтън поклати глава и се разсмя в отговор.

— Вие си позволявате твърде много, госпожице О’Брайън — да дойдете тук и да поискате автоматично да бъдете допусната, очаквайки да забравим нормалната процедура.

Грейси усети как мозъкът й превключва на по-високи обороти. Предишната вечер бе проучила съдия Уолтън и знаеше, че е твърда, ала наивно се бе надявала, че когато жена пледира пред съдийка, това би предизвикало поне минимално съчувствие.

— Ваша чест, никога не бих постъпила така, ако това не бе наистина спешен случай, който изисква справедливо решение от този съд.

— Това вече го казахте. А сега ми кажете, госпожице адвокат, защо смятате, че съществува непосредствена заплаха от нанасяне на щети, която изисква от мен да действам незабавно и да ви допусна да практикувате в този съд, както и да принудя цялото правителство на Съединените щати да извърши маса неща?

— Добре, Ваша чест, аз…

— Искам да кажа, че ако някоя агенция на щатското правителство си е дало труда и времето и е похарчила пари и ресурси, за да извади останките на сваления самолет на клиента ви, какви евентуални доказателства имате, които да ви водят към странното заключение, че тази агенция възнамерява да ги унищожи?

— Не унищожаването на останките ни безпокои, Ваша чест. Става дума за възможността при складирането им, при превозването, при скриването им или при продължаващото владеене над тях те да променят евентуално оневиняващо доказателство, съдържащо се в тях, а това означава…

— Госпожице О’Брайън, аз не понасям в този съд да се говори на изопачен юридически жаргон, когато и обикновеният английски може да свърши работа. Преразкажете казаното от вас така, че да може да го разбере и обикновен човек.

— Да, госпожо.

Съдията поклати раздразнена глава.

— Госпожице адвокат, не съм „госпожо“, а съдия. В много случаи — многострадална, но съдия, независимо от пола. Можете да се обръщате към мен със „съдия“ или „Ваша чест“. Но не и с „госпожо“. Ясно ли е?

— Да, Ваша чест, моля да приемете извиненията ми.

— И за протокола — одобрявам молбата ви за допускане да практикувате в този съд, но няма да търпя прекалено цветист език. В девети окръг може и да харесват подобна словесност, но аз не я толерирам тук.

Грейси кимна, стараеше да се прикрие объркването си — всичките й предварително съставени и репетирани доводи изведнъж се пръснаха в безпорядък.

„Добре. Обикновен английски, каквото и да означава това.“

— Ваша чест, ФАА е отнела пилотския лиценз на командир Роузън, основавайки се на обвинението, че е катастрофирал със самолета си поради безразсъдно пилотиране. На командир Роузън — моят клиент — се счупва витло по време на полет и нанася такива повреди, че не е могъл да овладее самолета. Счупеното витло е причина за катастрофата. Абсолютно неопровержимо доказателство за счупеното витло лежеше на дъното на Залива Аляска ведно с останките на самолета. Това доказателство би оневинило веднага моя клиент по основното обвинение към него. Но държавните власти решиха да извадят и преместят тези останки. В процеса на изваждане и преместване на останките властите поставиха под заплаха възможността на клиента ми да се оправдае по фалшивото обвинение в безразсъдно пилотиране, като променят физическо доказателство. Ако физическото доказателство — останките — в този момент още доказват неговата невинност, тогава е от жизненоважно значение да се забрани на всекиго да… да не… да ги пипа повече.

Съдийката повдигна вежда и отметна глава, в изражението й се появи слаб намек на усмивка.

— Наистина ли казахте „да не ги пипа“, госпожице О’Брайън?

— Да, Ваша чест. Вие наредихте да използвам обикновен английски и тъй като този израз е разговорен, очевидно е, че…

— Обикновен английски. Добре. Продължете.

— Усложняващо обстоятелство за тази спешност, Ваша чест, е фактът, че не успяхме да установим коя агенция на правителството на Съединените щати е иззела останките, къде са те и какво е планирано да се прави с тях. Адмиралтейският аспект на този случай е свързан на първо място със собствеността на останките, намиращи се в международни води. Първо, моят клиент не се е отказал от останките, не е обявил т.нар. абандон. Второ, моят клиент е наел фирма за изваждане на останките. Трето, достъпът на тази спасителна фирма до мястото на останките е незаконно възпрепятстван от Бреговата охрана. Четвърто, макар че собствеността на всеки регистриран в САЩ самолет и адресът на собственика могат да бъдат установени за пет минути по интернет като се въведе само номера, изписан върху опашката му, не е направено никакво усилие от страна на държавните власти командир Роузън да бъде уведомен за намеренията останките да бъдат… местени.

— Продължете.

— И така, имаме случай на необяснимо поведение от страна на някаква държавна агенция, в нарушение на установените правила за работа с не изоставени останки от самолет и съществува голяма възможност да се нанесе огромна вреда на кариерата и финансите на командир Роузън, ако физическото доказателство, което би го оневинило по обвинението в безразсъдно пилотиране, бъде разрушено или повредено.

— Доколкото виждам има и други обвинения на ФАА към вашия клиент.

— Да, Ваша чест. ФАА го обвинява, че е пилотирал в нетрезво състояние. Кръвните анализи, направени в болницата „Провидънс“ в Анкъридж непосредствено след постъпването му там, напълно отхвърлят това обвинение. Третото обвинение е, че е летял по визуален план на полета, навлязъл е в условия, при които се е налагало да лети по уреди, и не е обърнал обратно достатъчно бързо. Ще можем напълно да отхвърлим и това обвинение, когато на моя клиент бъде осигурен съответният процес.

— Да не би сега да имаме конституционален казус, госпожице О’Брайън? Да не би да обвинявате правителството, че е действало, без да осигури справедлив процес на клиента ви?

Грейси долови навреме скрития смисъл във въпроса на съдийката. С това шега не биваше.

— Ваша чест, досега, преди да се съгласите да ме изслушате, има само едно процесуално действие, което е било изпълнено коректно, и то е формалното изпращане на решението на ФАА за лишаване от лиценз. Не е имало процесуални действия относно изземването на останките, не е имало обявяване на подобни намерения, както и в отказа да ни кажат къде са останките. Освен това причината да се жалваме от ФАА днес е да предотвратим продължаването на, казано на най-простия английски, който е по силите ми, каруцарското поведение на агенцията спрямо командир Роузън. Инспекторът на ФАА в Аляска проведе изключително враждебен разпит с него — в болничната му стая, в следобеда след спасяването на командир Роузън — и му даде да разбере, че ще отнеме лиценза му и без необходимите за това доказателства. Поведението на държавните власти оттогава насам се свежда до осуетяване на може би най-важните усилия на моя клиент — да се съберат и запазят доказателствата, чрез които той да се защити, както и до отнемането на правото му да упражнява професията си.

— Това ли е всичко? — попита съдийката.

— Да, Ваша чест, така мисля.

— Е, най-добре ще е да сте сигурна. Имате ли да добавите нещо към тези свои доводи или не?

Грейси въздъхна, сведе за миг поглед, разлисти книжата пред себе си и се опита отчаяно да открие нещо, което не бе пледирала. „Какво пропускам?“ Все едно беше отново в университета и се опитваше да защити интерпретацията си пред готовия да я съсече професор по конституционно право, който бе един от най-страшните, високомерни и унищожителни хора, които познаваше.

„О, Господи! Разбира се!“

— Ваша чест, моля да ме извините. Едва не забравих основанията ни да добавим и ФАА към тъжбата ни за временна заповед за запор и да се яви като ответник по молбата ни за изслушване на основанията.

— Разбира се, госпожице О’Брайън, продължете нататък.

— Благодаря ви. Имаме действителни причини да смятаме, че ФАА пряко или чрез различни свои служители, инспектори или други членове на персонала, активно се опитва да фалшифицира, скрива или унищожава доказателства, които биха обезсилили действията срещу командир Роузън. Ние смятаме, че ФАА е пряко или косвено замесена в изземването на останките и имаме основания да смятаме, че агенцията крие записите от радарите на РВД, на които би се видяло присъствието на друг самолет на същата височина и на същото място, където самолетът на командир Роузън е изгубил перка от витлото си. Тази ни убеденост се подкрепя от факта, че Бреговата охрана конфискува видеозаписите, които дъщерята на командир Роузън направи на останките, преди да бъде отстранена от мястото, както и от факта, че персоналът на ФАА е излъгал госпожица Роузън за възможността радарите им да засекат самолет, летящ на такава малка височина, на каквато е летял командир Роузън. Казано накратко, Ваша чест, ние смятаме, че е възможно да е имало и друг самолет, който е бил от или за държавна агенция със знанието на ФАА, който може би е блъснал самолета на командир Роузън във въздуха и причинил загубата на витлото, а заедно с него — и на самолета. Ако е така, агресивните действия да се извадят и скрият останките, да се попречи на видеозаснемането им и на представянето на радарните записи, както и неправилната им интерпретация, са на прима фаче действия на официална измама. Целта на тази измама не е изяснена. Във всеки случай — обобщи Грейси, — кариерата на един достоен старши пилот е сложена на везните, при това със загуба на огромни средства и на репутацията му, затова на ФАА трябва да бъде попречено да заговорничи, по какъвто и да е начин, за да скрие доказателствата.

— Сега вече приключихте ли? — попита съдийката.

— Да, Ваша чест.

— Добре. Госпожице адвокат, равнището на доказателствата за обвинения прима фаче спрямо правителството на САЩ, че е замесено в незаконно или нелегално прикриване на фактите, е твърде високо и аз очаквах от самото начало да имате сериозни затруднения да ги представите. На държавните агенции — а вие се тъжите, освен срещу ФАА и срещу Бреговата охрана и ВМС — рядко им хрумва да нарушават закона и да бягат от отговорност. Ето защо, ако военните, примерно, наистина са извадили останките на самолета на клиента ви, няма основания автоматично да се приеме, че това е сторено незаконно или поради някакви престъпни причини. В Холивуд правят подобни допускания, но рационалните юристи и съдилищата — не. Второ, може да има множество разумни причини за конфискуването на подводния видеозапис, които изобщо да не са свързани с желанието да се помогне на ФАА да санкционира даден пилот, ето защо пак вие трябва да поемете на плещите си голямата отговорност, за да оправдаете издаването на временна заповед за запор и за съответното съдебно заседание. Фактът, че всичко това се е случило, не е достатъчен. И накрая, това, че един строг инспектор от ФАА е обидил вашия клиент с острите си въпроси, не представлява задължително предубеденост и нарушаване на съответните процедури. А и вашите доводи относно участието на ФАА във всичко това не ми се струват много убедителни. Те са отнели лиценза на вашия клиент, защото е катастрофирал и смятат, че катастрофата е в резултат на множество нарушения. Въпреки неудобствата, които той трябва да изтърпи като не може известно време да лети, съществува съответна процедура на обжалване и може би вие си губите времето тук, вместо да я предприемете. Факт е, че вие ми предоставихте твърде малко основания да заключа, че ФАА знае нещо за преместването на останките, за онова какво има на радарните записи, или за присъствието или отсъствието на друг самолет в района, освен доводите, че чрез техните действия те могат да се възползват от отсъствието на доказателството, което вие твърдите, че се съдържа в останките. Това са хипотези, които водят във всички посоки и вие, въпреки това искате аз да ги приема по начин, който предполага зловредни намерения от страна на ФАА, ВМС, Бреговата охрана и Бог знае кой още. Съжалявам, госпожице О’Брайън, но аз…

— Ваша чест, мога ли да добавя още нещо? — намеси се неочаквано Грейси, с риск да разгневи съдийката с прекъсването си.

— О, необходимо ли е, госпожице адвокат?

— Да, Ваша чест. В отговор на всички ваши аргументи.

Съдия Уолтън въздъхна и изгледа в продължение на няколко секунди Грейси.

— Добре. Давайте. Но накратко.

— Смисълът на юридическото искане за временна заповед за запор се състои в това, че ако основанието е фактически вярно, то ще представлява и основа за съдебно предписание. С цялото си уважение към институцията, смятам, че Ваша чест поставя по-високи изисквания за доказателствата, отколкото го изисква законът, защото е замесено правителството, а по този начин вие искате аз не само да представя евентуално защитима на процес теза, а и да убедя по логичен път този съд. Не е необходимо аз да правя това. Мисля, че отговорих на изискванията на закона, Ваша чест. Вие ще направите детайлната си преценка на показанията и пледоариите на заседанието при изслушването на основанията, а не сега, в този съд. Тук трябва да се прецени дали представените от мен факти са достатъчно надеждни. С други думи аз моля съда — пледирам пред съда — да издаде тези временни заповеди за запор и да даде възможност на властите да отговорят, преди да се извършат такива действия, които ще лишат командир Роузън от възможността за преразглеждане на отнетия му лиценз, ако нашите твърдения са верни. Единственият възможен въпрос, Ваша чест, би трябвало да бъде следният: ако по някакво странно стечение на обстоятелствата и безпрецедентна ирония на съдбата се окажа права и ФАА е влязла в престъпен заговор с други агенции, за да лиши командир Роузън от правото на справедлив процес, от правото да представи свои доказателства и от правото да се оневини, то в полза на правосъдието ли ще е да бъде прекратен процесът на този етап?

Грейси усети как сърцето й се разтупка силно, докато гледаше как съдийката барабани с пръстите на дясната си ръка по писалището, а с другата ръка бе подпряла брадичката си. Бе вперила неподвижен поглед в Грейси. В залата цареше пълна тишина, ако не се брои съскането на климатичната инсталация и последните удари на стенографката по клавишите.

— Госпожице О’Брайън, тази реч наруши забраната ми да се използва цветист език, но съдържаше определена симетрия в мисленето. Не се съмнявам, че първоначалното ми впечатление ще бъде променено и че тъмните заговори, за които става дума тук, ще се окажат несъществуващи. На мнение съм, че нито една от тези временни заповеди не трябва да бъдат издавани, но… вашият въпрос дали това ще послужи на правосъдието е достатъчно провокативен, за да променя мнението си. И така, аз ще издам тези временни заповеди и — макар че това ще хвърли в ужас колегите ми в този съд с нарушаването на нормалния ход на делата — ще назнача съдебно заседание за изслушване на основанията за утре сутрин в десет часа. Тогава ще видим какво ще кажат ФАА и останалите държавни агенции.

— Благодаря ви, Ваша чест.

— Много се съмнявам, че тези временни заповеди ще издържат след техните изказвания, но ще видим.

След като съдийката подписа заповедите и излезе от залата, Грейси взе копията от деловодителя и тръгна бавно към вратата, съпроводена от Ейприл.

— Грейси, какво… — започна Ейприл, но тя постави показалец пред устните си в знак да замълчи, докато не излязат във фоайето. Намериха една пейка и се тръшнаха на нея.

— Беше великолепна, Грейси! — тихо прошепна развълнуваната Ейприл и я стисна за ръката.

— За малко да загубим.

— Знам, но ти я върна в реалността и спечели!

— Още е рано да се броят пилците.

— Но въпреки това ги задействахме. Нали така? Ей, искам да видя поне една малка победоносна усмивка.

Грейси кимна и бърза усмивка пробяга по лицето й.

— Знаеш ли, съдийката е права — каза тя.

— Моля?

— Властите ще реагират като анаконда с огнехвъргачка на опашката. Утре заран тук ще се явят половин дузина заместник-главни прокурори, за да подкрепят мнението на съдийката, че цялата тази работа е плод на заблудения ум на една паникьосана млада адвокатка. Ще я убедят, че съм чела прекалено много криминални романи. Ще твърдят, че останките не са при тях, че нямат представа за какво говоря, че защитавам един опасен човек и че като са му отнели лиценза, са избавили обществото от него. Ще посочат, че кръвните изследвания в Анкъридж не доказват нищо, тъй като са направени много часове след катастрофата. Ще увъртат, ще лъжат, ще мажат и в крайна сметка съдийката ще отхвърли всичко. — Грейси въздъхна. — Попаднахме на неподходящ съдия.

— Чакай малко. Няма ли да им се наложи поне да покажат записите, които Бреговата охрана иззе?

— О, ще измислят някаква история за тях, как са ги изискали от Анкъридж, но когато пристигнат, всичко ще бъде изтрито.

— Боже, Грейси! Я се чуй какво говориш!

Грейси поклати глава и сведе поглед.

— Съжалявам, Ейприл. Но трябва да гледаме реалността в очите. Единственият начин да се борим, е традиционният — като използваме обичайните методи на обжалване пред ФАА и НСТБ. Ще трябва да се обадя на командира…

— Не и с този тон като на панихида.

— Не е панихида. Но… добре де, можем да изчакаме малко.

— Няма да ми заемаш пораженческа позиция, Грейси!

— Опитвам се да не бъда пораженка. Опитвам се да мисля практично и да предвидя неизбежното. Това, дето се случи… бе добре премислен риск, но в крайна сметка ще загубим. Но не казвам, че не постъпихме правилно.

— Чакай малко!… Ако ФАА и Бреговата охрана, ВВС и флотът като цяло наистина са виновни, а ние знаем, че са, какво би очаквала да сторят утре адвокатите им?

— Моля? — Грейси вдигна глава, бе слушала с половин ухо емоционалния изблик на Ейприл.

— Всъщност ти ми разказа най-подробно какво ще направят. Тогава защо не им отнемеш вятъра в платната и не започнеш утре пледоарията си с техните доводи. Представи ги пред съдийката и след това ги обезсили един по един. Ти ще говориш първа, нали?

— Да.

— Тогава изтъкни аргументите, които те ще представят. Лъжи и увъртания, димни завеси и хитри стъпки встрани. Убеди съдийката, че те избягват да отговорят на истинските въпроси с надеждата, че тя ще прекрати делото ни само въз основа на твърденията им.

Ейприл забеляза, че Грейси започва да възприема логиката й — кимаше отначало бавно, а после една лека усмивка цъфна отново върху лицето й.

— Това може и да не е лишено от смисъл, знаеш ли? Но ще трябва за един ден да свърша работа, за която е потребна цяла седмица. — Тя се изправи. — Като се почне от съвсем не маловажната задача да бъдат уведомени съответните държавни служители. Да вървим.

— В хотела ли? Не трябва ли първо да хапнем нещо?

Грейси клатеше глава, енергията й се възвръщаше.

— Иди да хапнеш без мен. Ще ми трябват няколко часа да внеса уведомленията. Като се върна, можеш да ми даваш по малко шоколад с чаша кафе. И няма да ме пускаш да изляза, независимо колко те моля, увещавам или крещя.

— Тази реплика вече съм я чувала.