Островът на доктор Моро

18. Намирането на Моро

Когато видях Монтгомъри да поглъща трета чаша бренди, реших, че трябва да се намеся. Вече беше почти замаян. Казах му, че с Моро навярно се е случило нещо сериозно, иначе би трябвало вече да се е върнал и че е належащо да установим какво точно е станало. Монтгомъри възрази неубедително, но накрая се съгласи. Хапнахме и тръгнахме тримата.

Възможно е да се дължи на напрегнатото ми съзнание по това време, но и досега съм запазил рядко живи впечатления за тръгването ни в горещото спокойствие на тропическия следобед. Начело вървеше Млинг с прегърбени рамене, а черната му глава се въртеше стреснато и бързо, когато се взираше към двете страни на пътя. Не беше въоръжен. Когато срещнали Мъжете-Свине, си изпуснал брадвата. Стигнеше ли се до борба, неговото оръжие щяха да бъдат зъбите му. Олюлявайки се, го следваше Монтгомъри, съкрушен на вид, пъхнал ръце в джобове; начумерен, опиянен, от брендито.

Моята лява ръка висеше на превръзката — за щастие лявата, а в дясната държах револвера.

Поехме в северозападна посока по една тясна пътечка през дивата пищност на острова. След малко Млинг се спря, скован в напрегнато очакване. Монтгомъри почти се препъна в него и после също спря. И тогава, заслушани внимателно, дочухме откъм дърветата да долитат гласове и приближаващи стъпки.

— Той е мъртъв — рече един дълбок треперещ глас.

— Не е мъртъв, не е мъртъв — ломотеше друг.

— Видяхме, видяхме — повтаряха няколко гласа.

— Хей — внезапно извика Монтгомъри. — Хей, вие там!

— По дяволите — казах аз и сграбчих пистолета. Последва тишина, после тук-таме се чу пращене през преплетената растителност — появиха се няколко лица, странни, озарени от особена светлина. Млинг издаде няколко ръмжащи гърлени звука. Познах Маймуночовека, всъщност вече бях разпознал гласа му, и двете обвити в бяло мургави същества, които бях видял в лодката на Монтгомъри. Заедно с тях бяха двата петнисти звяра и онази ужасна сива прегърбена твар, която казваше Закона, с развени на бузите сиви косми, с гъсти сиви вежди и спускащи се, разделени на път по средата на челото сиви кичури; огромна твар без лице, със странно червени очи, загледани любопитно в нас откъм зеленината.

За момент никой не пророни дума. После Монтгомъри изхълца.

— Кой… каза, че той е мъртъв?

Маймуночовека погледна виновно към Косматата сива твар.

— Той е мъртъв — каза чудовището. — Видели са. — Във всеки случай отрядът не изглеждаше заплашителен. По-скоро бяха озадачени и обзети от страхопочитание.

— Къде е той? — попита Монтгомъри.

— Оттатък — посочи сивото същество.

— Има ли Закон сега? — попита Маймуночовека.

— Все още ли това не бива, онова не бива? Наистина ли той е мъртъв?

— Има ли Закон? — повтори един мъж в бяло.

— Има ли Закон, ти, втория с Камшика? Той е мъртъв! — каза Косматата сива твар.

Всички стояха и ни наблюдаваха.

— Прендик — обърна мътния си поглед към мен Монтгомъри. — Той е мъртъв, очевидно.

По време на разговора бях стоял зад него. Започнах да разбирам какво означава за тях всичко това. Изведнъж пристъпих пред него и повиших глас:

— Деца на Закона, той не е мъртъв.

Млинг обърна лукавия си поглед към мен.

— Той е променил формата си… променил е тялото си — продължих аз. — За известно време няма да го виждате. Той е там — посочих нагоре, откъдето може да наблюдава. Вие не го виждате. Но той ви вижда. Бойте се от Закона.

Погледнах ги открито. Те потръпнаха.

— Той е велик, той е добър — рече Маймуночовека, като надничаше страхливо нагоре през гъстите клони.

— А другото нещо? — попитах аз.

— Онова нещо, което кървеше и бягаше като пищеше и хълцаше, то също е мъртво — каза Сивата твар, като продължаваше да ме наблюдава.

— Това е добре — изсумтя Монтгомъри.

— Втория с Камшика. — започна Сивата твар.

— Какво? — рекох аз.

— … каза, че той е мъртъв.

Но Монтгомъри беше достатъчно трезвен, за да разбере поради какви мотиви отричам смъртта на Моро.

— Той не е мъртъв — бавно каза той. — Въобще не е мъртъв. Както не съм и аз.

— Някои — казах аз — са нарушили Закона. Те ще умрат. Някои вече са мъртви. Сега ни покажете къде лежи неговото старо тяло. Тялото, което е изоставил, защото вече не му е нужно.

— Насам, Човеко, който ходи в Морето — каза Сивата твар.

Водени от шестте същества, прекосихме хаоса от папрати, лиани и дънери в северозападна посока. Разнесе се писък и пращене между клоните и един малък хомункулус се втурна край нас с пронизителен крясък. Веднага след него се появи някакво диво страшилище, което го преследваше стремглаво, цялото изпръскано с кръв и преди да успее да спре, се озова помежду ни.

Сивата твар отскочи встрани; озъбвайки се, Млинг се хвърли върху него, но беше отблъснат; Монтгомъри стреля, но не улучи, наведе глава, захвърли оръжието си, обърна се и побягна. Стрелях, но съществото продължи да се приближава; стрелях отново, прицелвайки се наслуки в ужасното му лице. Видях как след изстрела чертите му изчезнаха. Лицето му беше отнесено. Въпреки това то мина покрай мен, сграбчи Монтгомъри и както го държеше, падна с глава напред до мен, повличайки Монтгомъри върху себе си в предсмъртната си агония.

Останах сам с Млинг, мъртвия звяр и проснатия мъж. Монтгомъри се надигна полека и се втренчи смутено в разкъсания звяр до себе си. Това почти го отрезви. С мъка се изправи на крака. После забелязах Сивата твар да се връща предпазливо между дърветата.

— Погледни — посочих към мъртвия звяр. — Не е ли още жив Законът? Ето докъде води нарушаването на Закона.

Съществото се вгледа в тялото.

— Той изпраща Огън, който убива — каза то с плътен глас, повтаряйки част от ритуала.

Останалите се насъбраха и надничаха един през друг.

Накрая стигнахме до самия западен край на острова. Натъкнахме се на изгризаното и обезобразено тяло на пумата, дясната й лопатка беше разтрошена от куршум, а на около двайсетина ярда по-нататък най-сетне намерихме това, което търсехме. Той лежеше по очи на едно утъпкано място сред камъша.

Едната му длан беше почти откъсната до китката, а сребристата му коса — сплъстена от кръв. Главата му бе разбита от синджира на пумата. Прекършените тръстики под него бяха изпръскани с кръв. Не можахме да намерим револвера му.

Монтгомъри го обърна по лице.

С помощта на седмината Зверохора, защото той беше тежък човек, го отнесохме на почивки обратно в ограденото място. Смрачаваше се. На два пъти дочухме невидими същества да вият и крещят пронизително край групичката ни, а веднъж се появи дребното розово същество, приличащо на ленивец, облещи се насреща ни и отново изчезна. Но не ни нападнаха повторно. При вратата на оградата компанията от Зверохора ни напусна — Млинг отиде с тях. Заключихме се вътре, после отнесохме обезобразеното тяло на Моро в двора и го положихме върху купчина съчки.

После отидохме в лабораторията и сложихме край на всичко живо там, което намерихме.