Отворени рани

17

Адора Крелин беше арестувана на 28 май за убийствата на Ан Неш, Натали Кийн и Мериан Крелин. Алън веднага плати колосалната съдебна гаранция, за да може жена му да чака процеса комфортно в дома си. Предвид на ситуацията съдът сметна за най-добре аз да поема попечителството на сестра си. Два дни по-късно карах на север, към Чикаго, с Ама на задната седалка.

Тя ме изтощаваше. Ама беше изнервена и търсеше внимание — крачеше напред-назад като дива котка в клетка, засипваше ме с гневни въпроси (Защо всичко е толкова шумно тук? Как може да живеем в такъв малък апартамент? Не е ли опасно навън?) и искаше постоянно да я уверявам, че я обичам. Търсеше начин да изразходва излишната енергия, след като вече не боледуваше по няколко пъти на месец.

През август започна живо да се интересува от жените убийци. Лукреция Борджия, Лизи Бордън, една жена от Флорида, която удушила трите си дъщери в момент на нервна криза.

— Мисля, че те са специални — казваше предизвикателно.

Търсела начин да прости на майка си, успокои ме детският психолог. Ама издържа две посещения при специалистката, после буквално легна на пода и запищя сърцераздирателно, когато се опитах да я заведа за трети път. Иначе дълги часове се занимаваше с куклената къщичка на Адора. Това бил нейният начин да приеме ужасните неща, които са се случили там, обясни психоложката, когато й се обадих. В такъв случай би трябвало да разбие къщичката на парчета, контрирах аз. Ама ми удари плесница, когато донесох плат с грешния оттенък на синьо за леглото в репликата на стаята на майка й. Изхрачи се на пода, когато отказах да платя шейсет долара за диван играчка, направен от истински орех. Пробвах терапия с гушкане — нелеп метод, според който трябваше да прегръщам сестра си и да й повтарям „обичам те, обичам те, обичам те“, докато тя се мъчеше да се освободи. Четири пъти се отскубна от ръцете ми, нарече ме „кучка“ и затръшна вратата. На петия път и двете се разсмяхме.

Алън отпусна пари, за да запишем Ама в училище „Бел“ — 22 000 долара годишно без разходите за учебници и консумативи — което беше само на девет пресечки от нас. Тя бързо си намери приятелки — тесен кръг красиви момичета, които се учеха да копнеят за всички блага на Мисури. Една от тях особено ми допадаше — Лили Бърк. Беше умна като Ама, но много по-лъчезарна от нея. Имаше лунички, големи предни зъби и коса с цвят на шоколад, която Ама веднъж изтъкна, че е със същия оттенък като килима в бившата ми стая. Както и да е, харесвах я.

Лили стана редовна гостенка в апартамента ни, помагаше ми в готвенето, питаше ме разни неща за домашните и ми разказваше за момчетата в училище. Сестра ми ставаше все по-мълчалива с всяко посещение на съученичката си. През октомври вече демонстративно затваряше вратата си всеки път, когато Лили идваше.

Една нощ се събудих и видях Ама застанала до леглото ми.

— Ти обичаш Лили повече от мен — прошепна.

Имаше температура, нощницата беше залепнала за потното й тяло, зъбите й тракаха. Заведох я в банята, сложих я да седне на тоалетната чиния, намокрих кърпа със студена вода и избърсах челото й. Погледнахме се в очите. Студените сини очи на Адора. Празни. Като зимно езеро.

Изсипах два аспирина в дланта си, върнах ги в шишенцето, после пак ги изсипах в ръката си. Едно или две хапчета. Толкова беше лесно да й ги дам. Дали после щеше да ми се прииска да й дам още едно, и още едно? Щеше ли да ми хареса да полагам грижи за болно момиченце? Погледна ме, цялата трепереше. Изражението й беше, сякаш изведнъж видя друго познато лице: мама е тук.

Дадох й два аспирина. От миризмата устата ми се напълни със слюнка. Изсипах останалите хапчета в канала.

— Сега трябва да ме сложиш във ваната и да ме изкъпеш — изхленчи Ама.

Съблякох нощницата й през главата. Голотата й беше смайваща: лепкави крачета на малко момиченце, назъбен кръгъл белег на хълбока като отпечатък от половин капачка от бутилка, съвсем фин пух между краката. Добре развити, съблазнителни гърди. На тринайсет.

Седна във ваната и притисна коленете си в брадичката.

— Трябва да ме разтриеш със спирт.

— Не, Ама, успокой се.

Лицето й почервеня и тя заплака.

— Тя така прави — прошепна. След сълзите дойдоха хлипове, после жални вопли.

— Повече няма да го правим като нея — заявих аз.

На 12 октомври Лили Бърк изчезна по пътя от училище към къщи. Четири часа по-късно откриха трупа й внимателно подпрян на един контейнер за смет на три пресечки от нашия апартамент. Само шест от зъбите й бяха изтръгнати — двата големи горни резеца и четирите долни.

Веднага телефонирах в Уинд Гап и чаках двайсет минути, докато полицията потвърди, че майка ми си е вкъщи.

Аз ги открих първа. Оставих полицията да ги намери, но аз първа ги открих. Ама се влачеше след мен като ядосано куче, докато обръщах надолу с главата целия апартамент, вдигах възглавничките на креслата, преравях чекмеджета. Какво си направила, Ама? Когато стигнах до стаята й, тя вече бе спокойна. Самодоволна. Прерових бельото й, изсипах кутията й с бижута, обърнах дюшека й.

Претърсих бюрото й и там открих само моливи, стикери и чаша, която миришеше на белина.

Извадих цялото съдържание на куклената къщичка, смачках модела на моето легло, леглото на Ама и лимоненожълтия диван. Когато съборих големия месингов балдахин на майка ми и тоалетното й шкафче, сестра ми запищя — или може би аз. Може би и двете запищяхме. Подът в стаята на майка ми. Красивите плочки от слонова кост. Бяха от човешки зъби. Петдесет и шест зъбчета, почистени и избелени, блестяха на пода.

Имаше още уличени за убийствата на двете момиченца в Уинд Гап. В замяна на по-леки присъди в психиатрична болница трите блондинки признаха, че са помогнали на Ама да убие Ан и Натали. Излезли с количката за голф на Адора, отишли до дома на Ан и я придумали да отиде с тях на разходка. Майка ми ти праща поздрави.

Закарали я в Северната гора и й казали, че ще си играят на чаено парти или нещо подобно. Гримирали я, поиграли си с нея, но след няколко часа им омръзнало. Повели я към реката. Ан усетила, че се случва нещо нередно, и се опитала да избяга, но Ама я догонила и я хванала. Ударила я с камък по главата. Ан успяла да я ухапе. Бях видяла белега на хълбока на сестра си, но не се бях досетила какво представлява назъбеният полукръг.

Трите блондинки държали Ан, докато Ама я удушила с въже за пране, което по-рано откраднала от бараката за инструменти на едни съседи. Трябвало им един час, за да успокоят Джодис, и още един, докато Ама извадила зъбите, през което време Джодис не спирала да плаче. После четирите занесли трупа до реката и го хвърлили вътре, отишли у Келси, измили се в бараката за файтони отзад, после гледали филм. Не можаха да постигнат единодушие кой точно. Всичките си спомняха, че яли пъпеш и пили бяло вино в бутилки от „Спрайт“, в случай че майката на Келси надникне в стаята.

Джеймс Капизи не беше излъгал за призрачната жена. Ама откраднала един от безупречно белите ни чаршафи и го преправила като рокля, вързала светлорусата си коса и напудрила кожата си, докато заблестяла. Тя била Артемида, богинята на лова. Отначало Натали се уплашила, но Ама й прошепнала: „Това е игра. Ела с мен да си поиграем.“ Завела Натали през гората до бараката за файтони зад къщата на Келси и там я държали четирийсет и осем часа, през което време обръснали краката й, гиздели я с различни дрехи и я хранели на смени, като се забавлявали с нарастващата паника навън. Малко след полунощ на 14 май приятелките я притиснали на земята, а Ама я удушила. Пак тя сама изтръгнала зъбите. Детските зъби, оказва се, не са много трудни за изваждане, ако приложиш достатъчно сила. И ако не се стараеш да ги запазиш цели. (Още си спомням пода в куклената къща на Ама с мозайката от нащърбени, счупени зъби, някои от тях — само отломки.)

Момичетата използвали количката за голф на Адора, за да изкарат трупа в четири сутринта на Главната улица. Цепнатината между железарията и фризьорския салон била достатъчно широка, за да могат Ама и Келси да напъхат Натали вътре, изправена, в очакване някой да я открие. Джодис пак плакала. По-късно другите момичета обсъждали дали да не я убият, от страх да не ги издаде. Почти щели да осъществят идеята, но точно тогава полицията арестувала майка ми.

Ама убила Лили съвсем сама, ударила я в тила с камък, после я удушила с голи ръце, изтръгнала зъбите й и отрязала косата й. Всичко това зад контейнера в страничната уличка, където беше оставила трупа. Занесла камъка, клещите и ножицата в училище в яркорозовата раница, която й бях подарила.

От косата с цвят на шоколад на Лили беше оплела килимче за репликата на моята стая в куклената къща.