10ПЪТЯТ НА СМЪРТТА В ТЕОТИХУАКАН

В едно от първите посещения на Теотихуакан аз имах съновидение на Площада на Храма на Кетцалкоатл. Когато пристигнахме с моите ученици, ние бяхме изцяло погълнати от изпълнението на разработения от мен ритуал. Аз приседнах малко по-далеч от „Островчето на Ада“, разположено в центъра на площада.

В това съновидение пак се срещнах със старците, които често идват в моите сънища. Бяха суховати, белокоси индуси. Видях един умиращ човек. Той беше с мен. Беше един от водачите в моите съновидения. Неговият учител му помагаше да умре.

Учителят имал двойно видение — на днешния свят и на света след смъртта. Слушах как учителят обяснява същността на времето и на Ангела на Смъртта. Той поясни, че единственият начин за преминаване е умиращият изцяло да се предаде във властта на Ангела на Смъртта. А единствената причина да изпитва страдание е в съпротивата на Ангела на Смъртта.

Това се отнася до всички нас. Ние страдаме, когато се боим да загубим това, което мислим, че сме и което притежаваме.

Учителят ми каза: „Времето наближава. За последен път се намираш тук в телесна обвивка. Трябва да направиш всичко, което не си успял да завършиш в своето съновидение на живота.

Ангелът на смъртта ще се върне за теб, когато дойде време да изпълни своето предназначение, но преди това ще изпрати при теб вестител. Това ще е човек, който, подобно на теб, всецяло се е подчинил и е влязъл във вратата на Рая на Земята, за да вкуси от плода на вечността. Това ще бъде подобно на сливането с твоите Творци. Когато вкусиш от този плод, очите ти ще виждат само прекрасното и ще изпитват единствено Любов“.

Ангелът на Смъртта се появи с друг човек — жена с усмивка на лицето, изпаднала в екстаз. Ангелът на смъртта я призова към мълчание и я остави. Учителят каза: „Ангелът на Смъртта не дойде за тебе, но много скоро ще се върне. После ти ще станеш вестител“.

Изражението на тази жена, която излъчваше щастие, радост и любов, беше достатъчно, за да си пожелая незабавна смърт, но Ангелът на Смъртта повелява първо да се наслаждаваме на живота, а после на смъртта.

Видях мъж с голяма сила, който седеше в кресло с меч в ръка. Зад гърба му се извисяваха огромни врати, в които сияеше спиралата на света. Видях нощта и звездите. В центъра на спиралата светеше свещеният камък, а върху камъка видях дървото на Вечността.

Седящият воин охранява вратата. В ръката си носи меча на истината и правосъдието. На всеки, който минава край него, той отрязва остатъка от всичко, което не е любов. Неговият меч служи за последно очистване.

По мое мнение, това е Архангел Уриел. Спиралата е символ, равнозначен на райската градина.

И аз получих послание: „Твоето време изтича. То беше достатъчно, за да се предадеш. Позволи на всеки, който обичаш, да узнае, че го обичаш. Може да не се върнеш обратно, но няма защо да ги тревожиш. Ти ще пребъдеш в състояние на щастие.

В момента на смъртта очите на Ангела на Смъртта ще те пронижат. Той ще ти остави само един-два мига за предаване. След това ще дойде към теб и тялото ти ще умре, но погледът на очите му ще остана в твоето съзнание. Ти ще почувстваш силно дърпане, но ще изпиташ екстазен възторг“.

Ангелът на Смъртта спази точно думите на Учителя. Той действително се обърна и ме погледна със сияеща усмивка. Приближи се до мен на крачка разстояние и тежкото бреме падна от гърба ми. Докато идваше към мен, той каза: „Върви с мен. Дойде твоето време. Ще те отведа към твоята сватба“.

И той ме отведе към воина, който каза: „Настъпи моментът на твоето пробуждане и възкръсване от мъртвите. Ти отново се връщаш към живота. Досега живя в мрежата на кошмара, но вече ще осъзнаеш своята истинска същност“.

Той размаха меча отначало зад гърба ми, след това пред лицето ми и каза: „Върви и изпълни своето предназначение. Това е денят на твоята сватба“.

Аз заплувах над спиралата към дървото. И там се състоя моето бракосъчетание с духа на Бога. За мен тази спирала олицетворява двуглавата змия.

Помня това съновидение, затова не се боя от смъртта. Ако си воин, дълго преди смъртта на физическото тяло ще поемеш пътя от подчиняване на смъртта към обителта на щастието. Ние умираме всеки миг, с всяка загуба. Смъртта е илюзия. Винаги живейте истински. Това е вечността.

Нашият страх от смъртта е илюзия. Всяка загуба носи в себе си нещо ново. Като се съпротивляваме на загубата, ние умираме, защото оставаме в миналото, а не в настоящето. Страдаме, защото се страхуваме да се откажем от нещо. Очите ни виждат само несправедливостта. Ако се предадем, ще изпитваме безкрайна радост, докато изследваме новото. Щастието е в неведението на това, което ни очаква.

От моето съновидение разбрах каква информация се пази в камъните на Теотихуакан. Това видение беше родено от тясното общуване с камъните. Убеден съм, че такова видение не се е явявало само на мен.

Стана ми ясно защо строителите на Теотихуакан са избрали точно тези архитектурни форми. Внезапно целият план на храмовия комплекс придоби смисъл. Това място символизира цялото съновидение на човечеството. Човешките привързаности са еднакви в целия свят.

Когато работех като лекар в болница, захвърлена в град сред пустинята, имах учител. Той ми показа много съновидения. Внуши ми, че съм чиста вибрация. И днес мога да улавям вибрациите на камъните или на другите хора. А моите ученици се опитват да улавят моите вибрации.

Като знаеш, че Ангелът на Смъртта те отнася към блаженство, ще поискаш да настъпи твоята смърт, но когато се научиш да откриваш рая тук, на земята, няма да е нужно да бързаш. В момента на сключване на съюз с Бога при теб настъпва един вечен меден месец. Всяко вдишване ти носи радост, когато го правиш осъзнато. Как може човек да бъде нещастен, когато се наслаждава на шестнадесет вдишания в минута? Да бъдеш сам със себе си значи да бъдеш вечен и това се постига, ако живееш истински.

Ако пребиваваш в ада, всичко, което можеш да дадеш на другите, е този ад. Не можеш да обикнеш някого, ако не обичаш себе си. А съвършенството е съвсем близо.

1. Храмът на Кетцалкоатл

Мигел съветва, преди да тръгнем по пътя към Пирамидата на Кетцалкоатл, да се постараем да научим повече за храмовия комплекс и първо да го посетим мислено. Лоу-рънс Андрюс си спомня историята на своето пътешествие с Мигел по Пътя на свободата, която започва с Храма на Кетцалкоатл, където „чрез танц и драматично действие се преподавало Овладяването на Осъзнаването“.

Площадът пред Храма на Кетцалкоатл представлява символично главата на змея, обърната към Пирамидата на Кетцалкоатл, която се извисява зад храма. Стъпалата, водещи към храма, олицетворяват неговата разтворена паст. Този храмов комплекс е посветен на Крилатия Змей и на планетата Венера, богиня на любовта.

В цяла Централна Америка, Гърция, Египет и Рим, Венера се почита като богиня на любовта. В зависимост от сезоните, тази планета сияе в утринното или вечерното небе. Обитателите на Теотихуакан някога измервали времето, съотнасяйки цикличните премествания на Венера с Циклите на Земята и Луната.

Между храмовете и пирамидата на Кетцалкоатл, Мигел различава една линия, която отделя човека от Бога. Когато стоите на площада на този комплекс, виждате пирамидата, но от върха на разположения отпред храм (ако ви разрешат да се качите по водещите до него стъпала) пред вас изведнъж ще се открие цяла група от пирамиди. Тази гледка изпълва душата с чувство на благоговение.

Пирамидата е на няколко нива. На челните им страни са изсечени каменните глави на Крилатия Змей, Бога Ягуар и бога с изпъкнали очи, Тлалок. Красив орнамент, който наподобява вълна и морски раковини, недвусмислено показват връзката на това място с водата и змея. Повърхността на пирамидата е облицована с големи камъни, скрепени с варов разтвор, а те, на свой ред, са заобиколени от малки камъни, образуващи графична рисунка. Същият стил преобладава в целия храмов комплекс.

Сами по себе си камъните отразяват любовта, която символизират тези съоръжения. По своята природа тази любов е по-висша от човешката. Мигел я нарича „Христос, въплътен в Камъните“. Той изпитва чувство на пълно отъждествяване с тихите енергийни вибрации, които живеят в камъните през всички тези дълги столетия, изминали след построяването на Теотихуакан.

Пирамидата на Кетцалкоатл олицетворява духа на Бога. Откритото пространство на площада представлява човешкия ум. Адът съществува само в ума на човека. Той е илюзия, основана на страха. Адът е пълен с несправедливост. Адът е емоционална отрова, забъркана от злоба, завист и алчност.

Нито във вашето тяло, нито в душата има ад. Те реагират на това, с което е пълен умът. Ако очите ви са покрити с гняв или тъга, ще виждате всичко в изкривена светлина. Очите, пълни с любов, придават красота на всичко. Нашите очи са във властта на нашите съждения.

Първата ви задача по Пътя на Мъртвите е да се откажете, доколкото е възможно, от вашите съждения и да прогоните Жертвите от вашия ум.

Пред главния храм се издига висока стъпаловидна пирамида. На картата тя се обозначава като Цитадела, но за Мигел това е Островът на Ада в Океана на Ада. В този океан са заключени всички страхове пред неизвестното, а нашите страхове са нашето съновидение на преизподнята. Нашето съновидение се проектира на нашата вътрешна кино-лента, която постоянно носим със себе си и изпълняваме ролята на продуцент, режисьор и главен герой в този филм на ужасите.

На Острова на Ада възниква илюзия за безопасност. Този остров е едно усамотено място в ума, където пазим всичко, което считаме за свое. Мислим си: „Това е моето семейство, моят дом, моите деца, моята кариера, моите достижения“, чувстваме се по-спокойни и разширяваме все повече този остров с нови привързаности. Но този остров е изграден от страха да не загубим нещо, което е скъпо на сърцето ни.

Ние завиждаме на чуждите островчета, без да разбираме, че и останалите са заключени в същия адски капан. Всички се мятаме в мрежата на илюзиите, които грижливо сме събрали на нашите островчета.

Има само един път на свободата от Острова на Ада — да пресечем Океана на Ада и се доберем до змея на стъпалата на Храма на Кетцалкоатл. Този храм служи за изход от ада. Там е единственото място, където съществува зло — но и злото е илюзия. Площадът е обкръжен от всички страни с храмове. Самата пирамида го обгражда от Изток. Храмовете, обкръжаващи площада, са пазители на злото, родено от нашите кошмари.

Изисква се не малко мъжество, за да се противостои на страха. Тази истина е призната от всички традиции в света. Демоните, обитаващи задните дворове на християнската религия, олицетворяват страха, който оставяме на прага, влизайки в храма. Във вълшебните приказки героят трябва да победи демона или дракона, преди да настъпи щастливата развръзка. За да достигнем до блаженство, трябва да се отдадем във властта на Ангела на Смъртта и на илюзиите за нашата истинска същност. Нашият пъкъл е сътворен от нашите илюзии.

Адът е Обиталище на нашите призраци. В него живеят само призраци. Сами по себе си призраците изглеждат живи. Да живееш в ада означава да бъдеш призрак. Колкото и парадоксално и да е, но за да се измъкнеш от ада, трябва да умреш за своя предишен живот. Смъртта ни води към яснота. Чрез нея осъзнаваме, че всичко, което смятаме за реалност, е само илюзия. Тази мисъл наподобява концепцията на народа на Майте.

Пред всеки човек стои задачата да създаде за себе си свое лично, свещено място, вън от пределите на ада и страховете, породени от обществото, религиите и процеса на опитомяване в семейството. Мигел предсказва, че в идващите години хората ще се научат да правят това без посредничеството на служителите на църквата. Неговото учение служи за подготовка за това недалечно време, когато хората сами ще започнат да прокарват пътя си към Бога.

След визитата в Теотихуакан и посещението на храма на Кетцалкоатл, Мигел отвежда своите ученици в църквата. Те влизат вътре и се покланят пред олтара в търсене на Бога. Учениците на Мигел искат да се изтръгнат от ада на своите тревоги и болки. При това пътешествие те успяват да се избавят от големи количества емоционална отрова, но много рядко им се удава да се освободят от страха, защото сегашната религия е система, опираща се на страха. Тя проповядва, че раят е някакво място, отделено от нашата планета, където няма осъждане и цари покой. Страхът от наказание, пребиваването на земята и грозящите ни вечни мъки на практика правят рая постижим само за малцина избрани.

В ада господства страхът. Едни от най-важните демони в ада са Съдията и Жертвата. Но най-страшният демон е нашата собствена система от възгледи, защото точно тя управлява нашето съновидение.

Ние се оказваме на Адския Остров, защото много се боим да се разделим с това, което ни е скъпо. Адският Остров е разположен на площада пред Пирамидата на Кетцалкоатл в Теотихуакан. Теотихуакан не е само светинята на Мексико. Той символизира целия свят.

Вие можете да създадете модел на Площада на Кетцалкоатл или да направите олтар в дома си, който да служи за изход от ада. Истинското значение на всеки олтар е да създаде пътека към Бога. Всеки олтар може да бъде изход от ада и път към Бога. Олтарът в църквата е Окото Божие, както е Пирамидата в Теотихуакан. Олтарът е мястото, където човек усеща как погледът на Бога потъва в съкровените тайни на неговата душа.

Ритуал

За изпълнението на този ритуал намерете сред природата място, където с особена острота усещате връзката със земята и виждате небето. Прекрасно място за церемонията може да бъде върхът на планината, брегът на океана, дори вашия двор или парк.

Направете кръг около вашия Океан на Ада и с лявата си ръка вземете от земята седем камъка. Те олицетворяват материалните ценности, събрани от вас на Адския Остров.

Вземете от земята седем камъка и в дясната си ръка. Те олицетворяват вашите емоционални привързаности.

Седнете спокойно и се постарайте да си припомните колкото може повече от това, което ви приковава към ада.

Когато се почувствувате готови, станете. Обърнете се към вашия ангел-пазител с молитва във вас да заживее ангелът Божи.

Вашите привързаности са единственото нещо, което ви задържа в ада. Намерете в себе си достатъчно сили, за да се освободите от тях и ще бъдете готови да продължите церемонията.

Изпускайте полека събраните камъчета, като едновременно си представяте, че се избавяте от всички материални и емоционални възли, които ви държат в ада.

В някакъв миг ще почувствате една нова свобода, но след това отново ще откриете, че се намирате в материалния свят. Но у вас вече ще се е зародило новото съзнание. Ще осъзнаете, че сте умрели за съновиденията на ада. И те са започнали да умират.

Представете си, че без страх крачите в Океана на Смъртта.

Пред вас са стъпалата на Храма на Кетцалкоатл. Усетете в това място връзката с Бога.

Измъквайки се от ада, вие влизате в Духа на Бога, в Божествената същност — наречете го както искате.

След този ритуал вие умирате за предишния си живот. Тази церемония може да се повтаря многократно, когато тръгнете на път към рая на земята.

2. Преминаване през Реката на Смъртта

След като направите първоначалния преглед на вашата система от възгледи и се опитате да отхвърлите своите материални и емоционални привързаности, вече сте готови да излезете от ада и да преминете през туловището на змея.

Предстои ви да се изкачите до площада пред Пирамидата на Кетцалкоатл по Пътя на Мъртвите и да завиете надясно. Скоро ще стигнете до река Сан Хуан, която наричат Реката на Мъртвите. Строителите на Теотихуакан са обърнали руслото на тази река така, че то под прав ъгъл да пресича Пътя на Мъртвите.

Предполага се, че като духовно търсещи, още не сте дошли до пълно осъзнаване на своята смърт, но вече сте престъпили нейния праг. Щом осъзнаете своята смърт в света на илюзиите, обратният път към незнанието е забранен.

Вторият етап от процеса на сливане със змея е следната церемония.

Ритуал

Представете си, че сте мъртви и ви спускат под земята. Само тези, които са осъзнали своята смърт, могат да пресекат подземната река. Вие пресичате Реката на Мъртвите — аналог на гръцкия Стикс, през която е превозвал душите лодкарят Хирон. Вашето преминаване през реката е подобно на тридневното пребиваване на Христос в гробницата, или на Один5, висящ от Дървото на Живота.

3. Мястото на Изкушенията

Третият етап от пътя е ритуалът на Мястото на Изкушенията, който се извършва на върха на малък храм в центъра на първата площадка на север от река Сан Хуан. За да стигнете до тази площадка, трябва да се изкачите по стъпа-ловидната стена, която пресича Пътя на Мъртвите и да се спуснете на обрасла с трева площадка. Точно пред себе си ще видите храм. Вървете към него и се изкачете по стъпалата до неговия плосък връх, покрит със слой от пръст, малки камъчета и плевели. Съоръжението, което някога украсявало върха на храма, било построено от дървета и покрито с палмови листа. То не е запазено до наши дни, но духът на храма се е съхранил.

Мигел нарича този храм Остров на Изкушенията. Тук вие влизате в ролята на духовен воин и встъпвате в сражение със своите най-упорити привързаности.

Преди да пристъпите към ритуала, трябва да подредите мислите си и да анализирате изминатия път. Изкушението да останем в съновидението на ада е много голямо. И макар че като търсещи вече сте положили усилия да се избавите от страха, на Мястото на Изкушенията ви предстои отново дълбоко да се замислите за връзката между съновидението, смъртта и живота в абсолютна свобода. Останало ли е още нещо, което да ви задържа и да ви тегли да останете в съновидението? Размишлявайте върху това в пълно мълчание.

Ритуал

Предайте се на смъртта. Просто отпуснете хватката. Което е минало, вече е умряло. Живеем истински в момента. Обикновено Ангелът на Смъртта ни донася нещо много по-добро от това, от което се отказваме. Ангелът на Смъртта цял живот стои зад гърба ни, поглъща всяко преживяно от нас мигновение и ни дава възможност непрекъснато да се придвижваме към бъдещето. Но ние сами трябва да осъзнаем миговете между миналото и бъдещето и изцяло да се съсредоточим върху тях.

Достигнали сме повратна точка в нашето пътешествие. Докато не се предадем на смъртта, змеят няма да ни позволи да направим дори крачка по-нататък.

Обърнете се с молитва към Майката Земя, принасяйки й в жертва своята плът и кости.

Принесете в жертва плътта и костите на всичките ви предци. С това им давате шанс да избягат от връщането в ада. С този жест живите могат да направят неоценим дар на мъртвите.

Помолете Майката Земя да приеме вашата плът и кости в жертва, за да пречисти горите и скалите.

С помощта на лопата или камък изровете в земята собствената си могила. Ако нямате възможност да отидете в Теотихуакан, направете тази церемония на което и да е късче земя. Намерете кристал, който ще олицетворява вашето тяло. Изровете в земята малка „могила“ и погребете в нея кристала, като го покриете добре с пръст. Прочетете над кристала молитва. Не забравяйте да споменете в молитвата и своите предци. Споменете и самата Земя.

И когато впоследствие ви налегнат грижи и тревоги, идете към своята „могила“ и намерете загубения покой. Осъзнайте, че сте умрели за всички изкушения и сте свободни да вървите напред. Вашият гроб ще се превърне за вас в източник на сила. Помнете: „Сега съм мъртъв и няма нужда да страдам заради събития или хора“.

Мястото на жените

Преди да напуснете площада ви предстои да направите откритие. По лявата страна (по която се изкачват жените) се намира храм, който крие своето значение от хората, които го гледат отдолу. Необходимо е да се заобиколи в кръг, зад платформата, за да откриете за себе си скритите сили на този комплекс. Мигел го нарича Мястото на Жените.

В своите видения Мигел видял, че само на избрани жени, водещи непорочен живот, разрешавали да живеят в този комплекс. В съседство срещу тях живеели мъжете. И при тях царяла висока нравствена чистота. Двете групи били духовни воини.

Стъпаловидният храм на Мястото на Жените бил по-ниско от нивото на земята. Страничните граници на тези стъпала били старателно шлифовани и украсени в ярко-розов цвят. Вътрешните стени на подземните съоръжения също били покрити с розова боя, следите от която са се съхранили и досега.

В този храм жените тържествено отбелязвали дните на идването на месечните цикли и овулацията. Техните церемонии се посвещавали на луната. Луната е огледало, което всеки ден променя своя облик, в зависимост от падащата върху нея светлина. Количеството лунна светлина управлява жизнените цикли на земята и хормоналния баланс на жените. Затова жените остро реагират на лунната светлина. В древните народи пълнолунието често служело като сигнал за овулация, а новолунието — като знак за начало на менструацията. След дълги месеци съвместен живот, циклите на жените се хармонизират. Случва се във всички женски общества и при групите, които живеят заедно.

Жената, която влизала в храмовата общност, носела намерението да стане богиня. С времето тя започвала да изпитва уважение и любов към себе си. Нейната задача не била да продължи рода. Някои от тези жени, може би мнозинството от тях, идвали в този духовен център след завършването на своя живот в ролята на майка и съпруга. Тук било място за духовен растеж и трансцеденция.

Два забележителни символа на духовна енергия са се съхранили в тези места до днес. Под металния капак, който може да се повдигне, е скрит дълбок кладенец, който прилича на тъмен, вертикален тунел. От недрата на кладенеца вее подземен въздух. Археолозите открили на дъното кристал. Този кладенец наподобява влагалище. Той е духовен родилен път, който води направо в утробата на Майката Земя.

Малко по-далеч, зад ъгъла, високо на стената се намира вдлъбнатина, в която се събира вода за миене. Някои от жените, които посещават храма, открили, че скоро след къпане под тези душове при тях започвал месечният цикъл. Духовната енергия на тези места буквално струи отвсякъде. Жените, които в древността живеели на това място, отдавали почит и се прекланяли пред Майката Земя. Те спазвали суровата духовна дисциплина, за да постигнат трансформация на лично ниво, а целият комплекс символизирал трансформацията във вселената.

Във вселената се извършва процес на вечно възпроизводство. Всяка планета е майка, постоянно заета да продължава рода. Тя декодира постъпващата от Слънцето информация, която я подбужда да твори живот. Тази информация бива донесена на Земята от вестителите на Бога — Ангелите. Светлината и ангелите са едно и също нещо.

Майката Земя приема светлинното послание от Слънцето и покрива „яйцето на душата“ с човешка плът. Вътре в това яйце е заключен Светият дух — или ангелската светлина — изпратена от Слънцето.

По своята същност ние сме репродукция на ангелите или на слънчевата светлина. Всеки от нас е ангел, израсъл в яйце, или душа. В същото време имаме и външна обвивка — яйце, изпълнено с дух, което ни свързва с целия Космос. Притежаваме и материалната форма на нашето тяло.

Може да се каже, че ДНК, или базовата информация, е кондензирана светлина. Майката Земя преобразува ДНК в различни форми на живот. Всяка форма на светлина се отличава от предходната по своята вибрация. Определена вибрация на слънчевата светлина е присъща на човека. ДНК е информационният пакет в слънчевата светлина. Земята я приема, модифицира и трансформира. Този процес се олицетворява от Мястото на Жената.

Ритуал

В това необикновено място жената извършва ритуала на възприятието.

Обикновено група жени извършват този ритуал заедно, но може да се изпълнява и поотделно. Вие ще усилите своята връзка с Мястото на Жените, ако поставите пред себе си и съзерцавате няколко предмети, които символизират красотата на женското начало — например статуетка на богиня или Богородица. Сватбена фотография, снимки на вашия мъж и деца, запалена свещ, дори цвете, ще превърнат вашата масичка в истински олтар. Всички свещени за вас предмети са призвани да създадат атмосфера на светилище.

Закрийте очи, признайте и приемете живеещата във вас Богиня.

Признайте в себе си жената, Признайте в себе си отдавнашното момиче. Признайте в себе си днешната жена. Признайте в себе си майката. Признайте в себе си Богинята.

Приемете се такава, каквато сте. Вие сте половинката в процеса на възпроизводство на живота. Вие сте пазителка на огъня. Вие сте надарената със способността да се отдадете на вашия жених, встъпвайки в брак с Бога на вечния живот.

4. Мястото на Водата

През следващата стъпаловидна стена преминавате на друга площадка, където няма нито един храм. Това е Мястото на Водата.

Тук умът се раздвоява. Емоции, родени от любов, потъват в душата ви. Емоции, породени от страх, се връщат в ада.

В съновидението на Мигел воинът-страж на Земния рай отсича от умиращия дух остатъците от породените от страха емоции и му позволява да върви по-нататьк по спиралата, която води към Дървото на Вечността. Този етап от Пътя на мъртвите се пресича със съновидението на Мигел. То напомня тайнството на кръщението, при което душите се отричат от Сатаната. Символизира безусловната вяра в Бог. В християнската традиция Исус станал Христос в момента на кръщението. Такъв резултат дава и Мястото на Водата.

Вашите мисли обикновено са неуправляеми, подобно на необязден кон. На Мястото на Водата вие се отричате от ума. Той вече не ви е нужен. Необходимата информация е заключена в душата ви. Когато премине през церемонията на това място, човек откривате, че потребността от традиционното миЗнаяйвтаадвписание на съновидението на ада. Знанието е нашата последна бариера, защото то описва нашите илюзии. Стремежът „да знаем“ всичко задържа нашето предвижване към рая на земята. Напред ни води изконната мъдрост. След като се откажем от знанията си, няма какво повече да защитаваме. Истината за всеки човек намира своето проявление. Това е мъдростта.

Змеят продължава да смила храната си, разтваряйки всичко във вас, което е несъществено. Вие ставате ангел, на когото му е нужна само енергията на любовта, за да се развива.

Ритуал

Представете си, че стоите до огромен водоем. Спомнете си, че човешкото тяло се състои от седемдесет процента вода. Спомнете си, че всички ваши емоции приличат на Океана на Ада, който сега е чист като сълза. Представете си Исус или Буда в образа на жив океан от любов. Както преди, те пребивават в своето физическо тяло, но са се освободили от чуждите надежди. Избавили са се от страха и са преизпълнени с любов. Тези аватари олицетворяват нашето вероятно бъдеще.

Осъзнайте себе си като душа, скрита с обвивката на яйце. Яйцето е поместено в обвивката на ума, където са събрани заедно всички ваши емоции. Постепенно напускате вашето тяло, а с него и породените от страх емоции, с които сте приковани към тялото си. Върнете всички остатъци от негативни емоции обратно в Океана на Ада на Площада на Кетцалкоатл.

Обърнете се с молитва към Майката Земя, принасяйки й в жертва цялата вода на вашето тяло. Ако такава е нейната воля, помолете я да използва течността на вашата плът за пречистване на всички отровени от нас води през времето, в което сме живели в ада… дъжда, снега, езерата, реките и океаните.

В далечното минало хиляди хора са извършвали ритуала на водата в Теотихуакан и за период от време на това място се възцарявал истински земен рай.

Когато ритуалът завърши, ще видите себе си като ангел или лъч на светлината.

5. Мястото на Въздуха

По дължината на третата площадка се намира Мястото на Въздуха. Тук някога се издигала школата и жилищните сгради. Това е и Мястото на Душите. Символът на това място, в което се зараждат душите, е яйце, от което се показва главата на орле. Този символ може да се срещне в целия свят. В момента, когато във вас е настъпила осезателна промяна и вие сте се отрекли от предишните страхове, от адските емоции, ума и тялото си, от вас е останала само душата. Прекрачили сте зад пределите на полярността. С това завършва процесът на трансформация.

Ритуал

Поемете дълбоко дъх и усетете как въздухът влиза във вашето тяло и после го напуска. Спомнете си своето първо вдишване. Дишането е способ за общуване с Бога. Обърнете се с молитва към Майката Земя, принесете й своята последна въздишка, за да се очисти от замърсяване цялата нейна атмосфера.

Бъдете благодарни за всеки свой дъх. Когато се научите да живеете в настоящия момент, ще започнете осъзнато да се отнасяте към процеса на дишане и ще ви бъде по-леко да се концентрирате върху него в процеса на медитация. Преди да напуснете Мястото на Въздуха, спрете се да поме-дитирате над своето дишане и да благодарите на Бога за него.

6. Мястото на огъня

Когато напуснете третата площадка, ще достигнете четвъртата. Там е Мястото на Огъня. На нея се освобождава вашият дух. Вие се сливате със самия себе си и откривате своята божествена същност.

Тази площадка може да се сравни със сърдечната чак-ра в индийската традиция, с енергийния център на сърцето.

Ритуал

Застанете по средата на Площада на Огъня и мислено извършете следния ритуал.

Всички мъже от групата се качват на върха на малкия храм, чиято фасадата стърчи над площада от източната страна.

Всички жени се качват на върха на западния храм.

Усетете мъжката и женската природа, която определя тази физическа форма, в която сте се явили на света.

Осъзнайте, че противоположният пол е съставна част от вашата собствена природа, от вашата личност, от вашия дух, ум и подсъзнание.

Спуснете се от върха на храма и се съберете заедно в центъра на площада. Прегърнете се с човека срещу вас. Ще усетите чувство на сливане с обкръжаващите и със себе си.

За да бъде успешно пътешествието, всеки член на групата трябва да усети чувство на безусловна любов към себе си и ближния. Тази церемония е призвана да помогне да се преодолее обичайната отчужденост между половете и да отслабне полярността в междуличностните отношения.

Чрез тази церемония отслабва и дълбоко вкоренената полярност, която разделя божественото и животинското начало в човека. Когато преминете по този мост, ще престанете да бъдете животни и ще се превърнете в чист дух. Ще се превърнете в ангели.

Аналогичен ритуал може да поискате да изпълните и с партньор от противоположния пол. Нека всеки от вас да медитира над полярността на мъжкото и женското начало у човека. После изградете вътрешен мост, който съединява в едно вашата мъжка и женска природа. След това открито споделете преживяното с партньора.

7. Мястото на Спомените

Предстои ви да стъпите на следващата площадка, където няма нито един храм. Това е Мястото на Спомените. Сега всички ваши предишни животи се сливат в един. Ангелът във вас расте и създава вашия ефирен двойник. Този ефирен двойник става носител на всички отхвърлени страхове и подобно на ангел, се слива с Вселената.

Ритуал

Затворете очи и преминете през обраслата с трева площадка, доверявайки се на вътрешния водач. В тези мигове проектирайте себе си колкото се може по-далеч, докато у вас възникне усещането, че сте израснали, че сте станали чист дух, който не е отчужден, а е свързан с всички същности във вселената.

Усетете как вашето светлинно расте. Разширете усещането за ефирното тяло. Сътворете своя ефирен двойник. Съсредоточете се върху този призрачен клон и му заповядайте да се разрасне и да достигне до най-далечните предели на вселената.

Вашият ефирен двойник е носител на последните остатъци от страха, загнездени в тайника на вашата душа, докато се предвижвате напред по Пътя на Мъртвите. От този миг нататък вие се избавяте от страховете си и ставате абсолютно готови да се придвижите към втората глава на змея.

8. Пирамидата на Луната

Минавайки Пирамидата на Слънцето, ще стигнете точно срещу Пирамидата на Луната. Ендрюс я описва като Мястото на Жертвоприношението. Усетете нейната женска енергия. Опитайте се да установите мислен контакт със Замъгленото Огледало. По думите на Синтия Утън, неговата енергия е „… нежната сила на любовта в неразривно единство с търпението, уважението и добротата, водеща през лабиринтите на ума към океана на микрокосмоса, течащ към безкрая“.

В този кулминационен момент от вашето пътуване по Пътя на Мъртвите изпълнете следния свещен ритуал.

Ритуал

Представете си, че вашият ефирен двойник се разраства до мащабите на цялата Вселена.

В подножието на Пирамидата на Луната принесете своя ефирен двойник в жертва на Майката Земя. Нека вашият ефирен двойник бъде принесен в жертва в името на вашата свобода.

Усетете неговото разтваряне в течащото пространство на ефира.

Ефирният двойник постепенно изчезва, оставяйки ви в състояние на пълна трансформация.

Пред вас е втората глава на змея, която запълва цялата площадка. Изкачете се по стъпалата на върха на пирамидата. Спрете там и се потопете в медитация. Осъзнайте, че вашият път е към своя край. Постигнали сте единство с вашата ангелска природа.

Слезте долу и си дайте отчет, че излизате от туловището на змея.

Почувствайте трансформацията. Точно на това място човек става Майстор на Трансформацията.

Разказът на Дейвид Дибл

Дейвид Дибл любезно е записал приложения по-долу разказ за екстазния си опит при Пирамидата на Луната.

Когато аз, Мигел и група негови ученици оглеждахме Теотихуакан, се натъкнахме на нови открития и добихме нов опит. В края на Пътя на Мъртвите сред могъщите пирамиди на Теотихуакан се извисява Пирамидата на Луната, проявление на женското начало. Наричат я Пирамидата на Любовта.

Мигел ни учеше, че преди да се изкачим по стъпалата на върха на това прекрасно съоръжение, е прието да се медитира и да се изказва благодарност за любовта, която ни предстои да приемем от различните камъни, които образуват пирамидата.

В хода на моята медитация аз усетих енергия, която ме накара да разтворя очи и да продължавам да медитирам. Видях как Мигел бавно се изкачва по стъпалата към най-високата достъпна точка на пирамидата, сяда в поза лотос и гледа простиращия се долу Теотихуакан.

И тогава пред очите ми тялото на Мигел започна незабелязано да изчезва в леката гълъбова мъгла. Тази мъгла изведнъж избухна като ослепително сияние на това място, където седеше Мигел. Беше божествено сияние, каквото никога в живота си не бях виждал.

След това се случи нещо, което разшири моето съзнание до небивали предели.

Цялата Пирамида на Луната се превърна от каменна грамада в нежна, вибрираща синя светлина, толкова прекрасна, че само тихичко хлипах от възхищение и благодарност за този дар — да се приобщя към духа. Миг по-късно изпитах сливане с тези светлини. Осъзнавах с цялото си същество, че всички сме Едно. Блаженството ме обземаше на мощни вълни, а моето тяло постепенно изчезваше, трансформирайки се във всеобхватна светлина. Едновременно с материализацията на тялото ми от мъглата започна да се оформя и тялото на Мигел. Аз повдигнах ръце към небесата, за да приветствам Бог, тъй като не можах да намеря друг начин да изразя себе си. Погледнах Мигел — неговите ръце също бяха вдигнати нагоре. Ние бяхме Едно.

9. Дворецът на Пеперудата и Дворецът на Ягуарите

Антрополозите наричат комплекса, разположен на запад от Пирамидата на Луната, Дворец на Пеперудата и Дворец на Ягуарите. За Мигел двата двореца олицетворяват рая на Кетцалкоатл. Дворецът на Пеперудата е голямо красиво триетажно здание, състоящо се от множество килиики, които някога били обитавани от майстори от двата пола.

В епохата на високо развитата духовност в Теотихуакан майсторите не съжителствали помежду си като сексуални партньори. Те далеч превъзхождали своята физическа природа и постоянно пребивавали в състояние на възвишена духовност.

Винаги, когато влиза тук, Мигел усеща съкровена връзка с тези майстори. Той дълбоко вярва, че те са живи и тяхната енергия все още може да улавя хората, които се настройват на вибрациите на любовта. Много от неговите ученици с цялата си душа усещат тази енергия в себе си. Те се готвят да станат нагуали, и макар че все още сънуват, вече могат да видят самите себе си и своите съновидения. Майсторите ги приветстват.

Туристите не усещат в двореца вибрациите на любовта, но тези, които се потопят в тази любов, се чувстват у дома си. Усещат дълбока връзка дори с камъните. Това е едно от малкото места, където може да се види съновидението на земния рай. Това съновидение било въплътено наяве в Тео-тихуакан преди две-три хиляди години.

Съновидението се е реализирало и на други места. В много древни времена, преди пет-шест хиляди години, в Древен Египет живеели майстори, подкрепящи съновидението за рая. В Древна Гърция, в епохата на Питагор, в 600–500 г. пр.Хр. съществувала немногочислена школа от майстори. В по-скорошни времена, множество тибетски лами получили просветление. Разцветът на майсторите в Тибет, Теотихуакан и Гърция е бил в епохата на Петото Слънце.

Ритуалът на Пеперудата

Ако сте дошли с група, застанете в кръг на малка, отк-рита за слънцето площадка. Това е място за Пречистване на Любовта към Слънцето.

Общувайте със Слънцето дотогава, докато не усетите дълбоката си връзка с Бога.

Обърнете се един към друг и се прегърнете в центъра на площада.

От основата на гръбначния стълб към главата започва да протича поток от енергия. В Индия я наричат Кундалини. Напускайки Двореца на Пеперудата, можете да усетите енергията на древните толтекски майстори.

Дворецът на Ягуарите е разположен редом с Двореца на Пеперудата. В двореца на Ягуара е затворена същата енергия — енергията на всички аватари, живели някога на земята. Ако осъзнат последовател на Буда влезе в този дворец, ще усети присъствието на Буда. Християнинът ще усети Христос. Случва се и нехристиянин да усети Христос.

Най-святото място на света е Порталът в Двореца на Ягуарите в Теотихуакан. От двете страни на входа, стените на Портала са украсени с фрески, сред които се срещат изображения на раковини и пера. Приближавайки се до Портала, вие се оказвате в присъствието на Бога.

Чувствате това, което е чувствал Мойсей на планината Синай, когато Бог му разкрил Десетте заповеди. В това място ясно се усеща енергията на Христос.

Ритуалът на Ягуара

Постойте мълчаливо пред Портала. Почувствайте дълбоко връзката с божествената енергия, излъчвана от тези места.

Връзката с тази енергия винаги се установява на емоционално ниво, не с думи. Усещането за присъствието на тази енергия достига апогея си до входа на Портала или под неговия покрив.

Повече нищо не се изисква.

10. Пирамидата на Слънцето

Лоуренс Ендрюс пише: „Заключителната церемония по Пътят на Свободата или Овладяване на Намерението, била извършена при Пирамидата на Слънцето, в мястото, предназначено за трансцеденция зад пределите на човешкия опит. Тук се извършва сливане на собственото намерение на човека (или нагуала) с намерението на същността на Слънцето.

Ние запазваме Пирамидата на Слънцето за пряка връзка между Земята и Слънцето. Предназначението на Пирамидата на Слънцето е да ви помогне да издирите своята персонална световна вибрация в този поток на светлината, който взорът на майсторите ще оприличи като светлинна река, която тече между Слънцето и Земята. Тук човек се приобщава към своя собствен светлинен лъч.

Толтекските майстори се качвали на върха на Пирамидата на Слънцето, сливали се там със своите лъчи от светлина и докато те се издигали нагоре към Слънцето, телата им почти се разтваряли в пространството.

От висотата на птичи поглед Пирамидата на Слънцето изглежда като обърната надолу с главата фигура на човек, който прилича на разпънатия Христос. Главата му е долната платформа на пирамидата. Ръцете му са разперени надолу по двете стълби на долния етаж. Неговият торс е центърът на пирамидата, а краката са горната стълба.“

Ритуал

Преди да започне изкачването нагоре, групата се качва на разположената пред фасадата на пирамидата платформа. На това място учениците се прощават със земята.

Нагуалът леко натиска закритите очи на всеки ученик, за да се обрекат на зрението на нагуала. След това той моли учениците да открият и задържат своя ритъм на дишане.

Жените започват да обхождат пирамидата отдясно, а мъжете я обхождат отляво. Обикновено дясната страна е мъжката, а лявата — женската, но тук умишлено избираме страната на противоположния пол.

Това обикаляне пробужда пирамидата.

Докато обикаляте, през цялото време гледайте на около метър пред себе си.

Ще усетите три нива на енергия, всяко със своя скорост. Едно от нивата се намира вън от пирамидата. Другото е по дължината на пътеката, по която вървите.

Третото ниво е вътре в пирамидата. Вашата воля е свързана с пирамидата.

В момента, когато се качите на върха, вашето възприятие значително ще се промени.

На върха на пирамидата, съгласно дадените на всеки ученик инструкции, една двойка се настанява в центъра, с опрени един до друг гърбове и подгъва колене. От двете страни на първата двойка се настаняват две други, обърнати с лице едни към други.

Останалите членове на групата образуват кръг около централните фигури.

Вслушайте се в тишината вътре в себе си.

В тази тишина започваме да издаваме звукови вибрации.

Започнете тихо да свирите. Постепенно наберете сила и височина. В свиренето няма вътрешна организация. Задачата е да се получи сливане с пирамидата. В хода на тази заключителна церемония може да се случи всичко.

Макар че пътешествието по Пътя на Смъртта в Теотихуакан да има за цел да избави човек от страха, винаги има риск да се получи рецидив на същностите, които Мигел нарича паразити и които все още ви привързват към ада. Самият той отдавна е станал майстор, но както и преди продължава да пътува до Теотихуакан, за да изчисти най-далечните, затулени ъгълчета на своя ум, където са се стаили капки от отровата на адското съновидение. Той избира за себе си нова практика, която включва целия обратен път от Пирамидата на Слънцето към храма на Кетцалкоатл. Това е неговият път на изпитанията при всеки следващ по-суров преглед на емоциите.

Макар че към това време основният паразит е престанал да бъде господар на положението, толтекските воини осъзнават, че има още един Паразит, който се опитва всячески да попречи на духовния прогрес. Има възможност да превърнем Паразита в Съюзник. В случай на успех, Съюзникът активира духовното развитие и воинът започва живота си отначало.

С помощта на Съюзника воинът може без да хитрува пред себе си да пречисти всички свои неизлечими рани. Без майсторство е невъзможно да се приближиш до нивото на истината. Този процес е много болезнен.

Загрузка...