Отвъд страха

3ВИДЕНИЕ НА АДА

Понятието ад съществува в много религиозни учения. Адът се описва като място на страдания, страх, насилия и несправедливости, където едни наказват други. Адът е ментално състояние, достъпно само за човека. Другите животни нямат ад, само човешката жестокост е способна да ги изпрати в истински ад.

Адът не е нито в тялото, нито в душата, той живее изключително в човешкия ум. Нашият живот, какъвто го виждат хората в своите съновидения, е ада.

Затова е време да започнем да се учим да се измъкваме от ада с молитви.

Съсредоточете цялото си внимание върху сърцето. Покрийте сърцето с двете си ръце и усетете неговото биене. Това е моторът на вашето тяло. Сърцето е забележителен биологичен механизъм, който ни служи вярно. То ни е дарено от Ангела на Смъртта и от Ангела на Живота.

С помощта на тялото вие изразявате себе си. Усещате заобикалящия свят и цялата негова енергия се слива с вселената вътре във вас. Почувствувайте този живот.

Без вас тялото ви е куха обвивка. Без вас тялото ви в един миг ще рухне мъртво. Същото ще се случи и с вашия ум. Без вас той не може да види сънищата, не може да мисли. Без вас умът няма памет. Вие носите силата, която дава на тялото възможност да живее.

Вашата душа, ум и тяло са ви дар. Без вас тялото ще умре. Умът ще загине. Душата ще изчезне без следа. Целият живот е ЕДИНЕН.

Ние те молим, Господи, яви ни своето проявление, за да можем да разберем какви сме в действителност. Молим те, Господи, дари ни с възможността да проявим кои сме в действителност. Дай на всички това, дай го и на мен. Аз знам кой съм в действителност. Всеки от нас е проявление на любовта. Аз съм Ти, а Ти си аз. Благодаря ти, Господи. Амин.

Искам накратко да анализирам ключовите понятия, които ще ви помогнат да разберете по-добре какво значи да се измъкнеш от ада. Предпочитам да гледам на ада отвъд съновиденията.

Човешкият ум е живо същество, но от някакъв друг вид, различен от тялото. Тялото е сътворено от материална енергия, то е биологична машина. Умът е биологична машина, създадена от фина енергия. Фина се нарича енергията, която усещаме, но не можем да потвърдим научно нейното съществуване, докато съществуването на тялото може да се потвърди. Ние знаем, че притежаваме ум, емоции, разум и интелект, само защото ги усещаме. Ние сме им дали тези названия.

Нашият ум е творение на емоциите ни. Всичко, кое-то усещаме с ума си, има емоционален компонент. Когато светлинните лъчи с различна честота падат върху материалните предмети, тяхното отражение нашите очи. Мозъкът преобразува тези светлинни образи от материална енергия в материя, а това, което създава нашият ум, възприемаме като реалност. Фактически, тази реалност е само видение. Ние виждаме съновидения двадесет и четири часа в денонощие, независимо дали нашият мозък спи или бодърства.

Мозъкът е способен да преобразува енергията в две направления. Може да трансформира материалната енергия в ефирна. Ние създаваме идеи — идеите са същината на ефирната енергия. Когато мозъкът преобразува идеите в думи и писмени знаци, ние проявяваме в материалния свят това, което става в ума ни. Умът поражда въображение, а въображението — съновидения. А пътят на нашите съновидения води към страдания и емоционална болка.

Свещеникът казва на своите енориаши: „Ако не се подчините на повелите на църквата, ще се отправите към ада“. Е, аз няма с какво да го зарадвам. Ние вече сме в ада. Ние страдаме, встъпвайки във взаимоотношения с другите хора. В тези взаимоотношения постоянно осъждаме някого и се опитваме да го разберем. Поради недостатъчно общуване, пораждащо хаос сред хората, нашата интерпретация на човешките взаимоотношения води до видения, напомнящи преизподня.

В голямата си част, човешките взаимоотношения са изкривени от стремежа на хората да се подчинят един на друг. Формирайки своите отношения със заобикалящите ни, ние можем да избираме от хиляди различни хора. Избирайки своя обект на любов, е необходимо да направим правилния избор. На вас ви е нужен партньор, който да ви приема такъв какъвто сте, защото вие ще си останете един и същ.

Ако искате да промените другия човек, без да променяте себе си, по-добре е да потърсите друг партньор, в противен случай сами ще превърнете живота си в кошмар. Ако се захванете с какъвто и да е занаят, но откажете да се учите, проблемът е същият. Ще попаднете право в мрежата на страха.

Всеки от нас има свое лично съновидение. Но има и общо съновидение на цялото семейство, с присъщите му цели, правила и конфликти. Всяка група хора — от отделният индивид до целия род и човечество — има свое общо съновидение. Човешкият род вижда съновидението на ума на Планетата Земя. Съновидението на Земята в различните краища е различно. На всеки метър от нея са присъщи различни правила, основани на характерните само за него съновидения, които са част от едно общо видение. Ето как освен нашето лично видение има и колективно видение на цялото човечество, което всички споделяме. Нашето отчаяние е предизвикано от факта, че не знаем, че сънуваме. Затова живеем във вечния кошмар и ад изпълващи ума на даден човек, се разрастват, когато се проектират навън. Ние живеем в общество на страх, несправедливост и възмездие. Нашите деца се убиват, навсякъде в света цари разгул, престъпност и ненавист. Дори развлеченията ни носят клеймото на ненавистта.

Адът е проявление на недъга на човешкия ум. А целият свят е болница.

Раят е пълна противоположност на ада. Той е място на радост, любов, покой, общуване и взаимопомощ, в него няма нито Съдии, нито Жертви. В рая цари пълна яснота. Ти знаеш кой си и не виниш нито себе си, нито другите.

Мигел напомня на своите ученици, че всички хора виждат един общ сън. Съновидението също е живо същество. Ние сами го създаваме, а после съновидението твори нашия живот. Културата е проявление на слято в едно съновидение на много хора. Всеки човек, семейство, град, общество — целият свят, вижда свои сънища.

Нашите богове са сътворени в съновидения. Всеки бог има свое начало, живот и край. Колкото по-дълго време го почитат, толкова богът добива по-голямо могъщество. Той побеждава и се възнася на най-големия връх. А хората остават да търсят справедливостта. И когато не я намерят, техните богове потъват в забрава. Сега живеем в години на упадък на нашите богове и на несправедливост, породена от нашия ум.

За двете хиляди години на Епохата на Рибите, която наближава своя край, между нашите съновидения и нашите богове не е имало хармония. Отделните хора сънуват своите малки сънища, които събрани заедно образуват този адски кошмар, който наричаме реалност. Достатъчен е бегъл поглед към новините, за да се види войната, насилието, престъпността и недоверието, потвърждаващи цялата кошмарност на нашето колективно съновидение.

Едно от широко разпространените съновидения е видението за Христос, но нашият сън за него е твърде далеч от това, което този светъл дух е възнамерявал да донесе на света. Той се е стремял да преобразува съновидението на своя народ с благата вест за любовта и състраданието. Неговото видение е бил образът на рая на земята.

В негово време юдеите принасяли в жертва животни и организирали панаир в храма. Исус обявил, че Бог, неговият създател, не се нуждае от кървави жертви.

С тези постъпки и с думите си той поставил под заплаха привилегиите на юдеите и римските управници и отстоявайки ги, те започнали да плетат заговор срещу него. В резултат, мисията на Исус да преобразува съновиденията на планетата в основната си част се провалила, но неговото влияние останало и изиграло предназначената му роля в еволюцията на човешкия род.

Определена част от посланията на Христос се съхранили в тяхната първоначална форма. В продължение на столетия енергията на Христос благотворно въздействала върху много поколения вярващи, чиито идеали в някаква степен изменили съновиденията на планетата.

Но завещаното от Исус видение, че Бог е любов, непрекъснато се експлоатирало и извращавало от неговите последователи — всички притежаваме недостатъци — които отчаяно се стремели към власт и особено от Карл Велики, който се „обърнал“ към християнството, за да обедини своя авторитет и влияние със Свещената Римска империя.

Мигел казва, че името на Исус се превърнало на демон. След завладяването на цяла Европа, свещениците злоупотребявали с името на Исус и с благата вест на християнството, водени от стремежа за власт. Но истинското послание на Христос се разпространявало, подобно на лъчите на светлината, прониквало във всички светилища по света, по времето, когато древното знание на първобитните народи все по-дълбоко потъвало и се скривало. Управляващите унищожавали духовната сила на народа, променяйки истинското послание на Исус. Към техните пагубни идеи се отнасят първородният грях, разединяването между хората, отчуждение от природата и Бога, както и страхът от вечното изгнание в ада. Официалните религиозни, икономически и политически власти държали хората в духовно робство. За оръдия на експанзия и поддържане на светските и религиозни структури на властта, служили кръстоносните походи и инквизицията. Завоевателите принудителното тласкали поробените към християнството — начин за постигане на господство. Завоеванията и разрушенията в името на Исус се превърнали в кошмар и за Западното полукълбо. Такива си остават и до наши дни, независимо, че са в смекчен вид.

В онези краища на света, където Исус не означава демон, неговото място е заето от други демони. Почти всеки съществуващ на Земята човек има своя сън — кошмар. Мюсюлманите са превърнали в демон Мохамед, като в негово име се нахвърляли да отмъщават на врага. Деградацията на човека в азиатските страни, основана в началото на безразличието към живота, е основана на погрешното тълкуване на съновидението на Буда. В тоталитарните страни всячески се превъзнася страданието в името на отечеството. Всички разновидности на този кошмар са основани на страха.

Мигел искрено почита чистите вибрации на Буда, Христос и много други високодуховни личности, отдавна напуснали този свят. Неговото учение не означава неуважение или разрушение на дълбоката вяра в чистата природа на тези Аватари, донесли на Земята бисерното зърно на истината, което посели с любов в колективното съзнание на човека. И макар адският кошмар да удържа победа, споменът за живота без страх е оставил следа в съзнанието на човека.

Желанието на Мигел е очите на хората да се отворят за вредните последствия и пагубната роля на страха, с които са заглушени вдъхновените идеи на такива възвишени души като Христос и Буда. Религията, в нейното днешно, извратено състояние, само поддържа кошмарното видение за ада.

Искам да добавя, че по мнението на Мигел, на дадения етап от еволюцията на човека би било полезно да се откажем от религиозното обучение на децата. Той подчертава, че детето трябва да усвои цялата система на мислене, водеща към видението за ада, преди да се научи да го трансформира във видение за рая на земята.

Почти всяко свещено писание пази в себе си памет за предишната раса, която се отличавала с високо ниво на цивилизация. Тази раса умеела да лети във въздуха и разполагала с всемирна система на връзки, както в наши дни.

Мигел учи, че това била Третата раса, която живяла хиляди години в пълна хармония, докато не се самоунищожила с ядрена война и радиация.

Това е древна раса, една от многото, обитаващи Земята преди нас. Нейното послание е предупреждение, че нашите вероизповедания (подобно на техните) могат да ни доведат до същите погубващи резултати, ако продължаваме да се стремим към лъжливи истини, пораждащи дисбаланс, дисхармония и страх.

Свойственото за нашата епоха почитане на науката и техниката и отричането на ценността на древната мъдрост и знание, придобивано чрез интуицията, все повече ни отдалечава от нашата божествена природа и ни доближава до фаталната съдба на нашите предшественици.

В мнозинството страни по света се отдава предпочитание на чисто мъжкия образ на Бог, като напълно се изключва женският аспект на божествената природа. Земята, олицетворяваща женското начало, всячески бива потъпквана от нашето убеждение, че на човека е дадено да господства над природата.

Загиналата високоразвита раса ни е оставила на определени ключови места на Земята знаци и предупреждения, които винаги са се почитали като свещени. Едно от тези места е Великата пирамида в Гиза.

Хермес Трисмегист (гръцкото име на египетския бог Тот), от когото е произлязла думата „херметизъм“, е легендарният автор на съчинения по алхимия, астрология и магия. По убеждението на Мигел, такъв човек действително е живял в Египет. Хермес отново преоткрил древното знание, което обяснявало великото значение на Гиза, знание, дошло много преди неговата епоха. Посредством съновидения Хермес, споделил своите знания със Замъгленото Огледало (сънуващият от Теотихуакан) и това създало дълбоката връзка между размерите и формите на Великата пирамида в Гиза и Пирамидата на Слънцето в Теотихуакан.

Теотихуакан е свещено място, едно от най-могъщите на Земята. Мигел казва, че изначалният дух на Исус пребивава в Теотихуакан, където е влязъл в своята чиста форма на светлинен лъч. Той и други негови последователи чувстват, че духът на Христос обитава Двореца на Ягуара зад двореца на Пеперудите в северния край на Пътя на Мъртвите. И Хермес, и Христос отдали частица от своята енергия на Замъгленото Огледало и с тяхна помощ той отново открил своята божествена същност и проектирал редица съоръжения, предназначени да помогнат на хората да се избавят от своите страхове, които ги държат в кошмара на ада.

Нашето дълго съновидение на ада е преизпълнено със страдание, тъга и гняв. То контролира нашите емоции. Ако вместо ада започнем да съновиждаме земния рай, тогава енергията на мозъка ще промени вибрациите си във вибрации на любов и хармония. Може да се запитаме какво идва първо — видението за любовта или нейната вибрация? Импулсът, който довежда до промяна на вибрациите в човешкия ум, излиза от Слънцето. Енергията на Слънцето ни подтиква към усилване на Любовта и отслабване на страха. И тогава започваме да творим съвършено други съновидения — не за ада, а за рая на земята. Новото съновидение води началото си от Слънцето.

По оценката на Мигел, нужни са две хиляди години (т.е. пълната Епоха на Водолея), за да може напълно да се измени съновидението на човечеството, но промените вече са започнали и оказват своето въздействие. Мигел се надява още приживе да стане свидетел на кризисния момент на трансформация, макар старото съновидение упорито да се съпротивлява на промените. Много хора, мислещи по старому, ще се вкопчват отчаяно във властта, която живее, за да разпространява кошмари. И все пак, страхът трябва да бъде прогонен напълно от нашето съновидение, ако искаме да се измъкнем от този ад, в който днес пребивава човечеството.

Новото съновидение няма да настъпи, докато не загине старото. Тази колосална промяна ще донесе всемирен хаос, който ще последва след крушението на всички системи, основани на страха. Но от този хаос — ще израсне и разцъфне новото съновидение. Вече стъпихме в новия етап на еволюцията и навсякъде виждаме промените и ответната реакция към тях.

Опитите да се избегнат промените са безплодни и опасни. Промените са неизбежни. Ако хората сами не се решат на промяна, природните катастрофи ще ги принудят да ги направят. Земята не един път ни е предупреждавала чрез наводнения, пожари и земетресения, че нейното търпение е на изчерпване. Тези катастрофи могат да се изтълкуват като опит на Земята самостоятелно да заличи раните, нанесени от хората. Гъсто населените центрове, в които няма покой, привличат към себе си природни бедствия, тъй като общото съновидение на населяващите ги хора е пълно с много страх и насилие. Мигел казва, че природните бедствия могат да се предотвратяват, ако бъдем малко по-разумни. Проява на променящото се съзнание може да се види в излизането на населението от големите градове и преминаването към по-малко деструктивни технологии и по-прост живот в неголеми селища.

Войните, превърнали се в чума за нашето столетие, са резултат от нашето адско съновидение, но по своята истинска същност хората съвсем не са войнствени. Мигел предсказва, че в резултат на изменения на съновиденията, някога войните ще останат за хората само като смътен спомен.

Главната идея на Мигел е, че няма от какво да се страхуваме. Пътят, по който се развива светът, е абсолютно правилен. В човешкото съзнание произтичат промени, следователно, променя се и самата еволюция. В миналото всяка крупна промяна в еволюцията отбелязвала и промяна в енергийния поток, идващ от Слънцето.

Слънцето олицетворява активното мъжко начало, а Луната е свързана с женското интуитивно начало. Когато с настъпването на смъртта се връщаме в състояние на чиста енергия, нашият отправен пункт е Слънцето. Връщането у дома означава връщане към Слънцето. Луната е олицетворение на процеса на завръщане. Както Луната отразява слънчевата светлина и я отпраща обратно към източника, така и хората, образно казано, могат да се върнат към своя първоизточник — Слънцето — с помощта на „замъгленото огледало“ на Луната.

В Теотихуакан, Замъгленото Огледало присъства в Пирамидата на Луната с нейната просторна площадка. Женският аспект на това място се подкрепя от шестнадесет фу-това, изваяна от камък богиня, която тежи двадесет и два тона. Камъните били прибрани от площада пред Пирамидата на Луната по време на големите реставрационни работи, започнали в Теотихуакан през 1962 г. Сега е поставена в Националния антропологичен музей в Мексико. И макар, че в околностите на Текскоко било намерено незавършено изваяние, нито една друга масивна каменна фигура не била намерена в Теотихуакан.

Археолозите дали на каменното изваяние на богинята ацтекското име Чалчиутликуе, Богиня на Водата и съпруга на бога на Дъжда Тлалок. Някога я украсявали с тюркоазени обици и нефритена пола. На гърдите й блестяла златна огърлица, която впоследствие била похитена. Сичин свързва тази огърлица с търсенето на злато, заради което боговете се явили на земята, но е съгласен с другите учени, че Пирамидата на Луната символизира преклонение пред свещеното женско начало. А преклонението пред водата, символизирало от Крилатия Змей и главата на Бога на Дъжда Тлалок в Пирамидата на Кетцалкоатл, символизира мъжкото начало. Това са важните съоръжения на Теотихуакан — символ на единството на божественото начало. В Теотихуакан няма други изображения на божества.

Статуята на Чалчиутликуе била намерена преди столетие, лежаща по лице сред храмовите руини в западната част на площада пред Пирамидата на Луната. Била известна като „Камък на припадъците“ — заслужава си човек да полегне върху нея, защото веднага настъпва пълно отпускане. Сега тя е отделена от вибрацията на заобикалящите я камъни и пирамиди, и изглежда отчуждена и непроницаема. Но в Теотихуакан била поставена с определена цел. Това изваяние е запазило предишното си значение и до днес. То е знак за необходимостта от възраждане на женското начало в нашето колективно видение за Бога и за почит към водата, която е кръвта на Земята.

В Теотихуакан съновидения и богове съществуват в пълна хармония. Това наистина е било място, където хората могли да станат Богове. В наше време, когато знанието, скрито в свещените места, постепенно прониква в ума на специално подготвени хора, отново получаваме достъп до хармоничното съновидение, господствало някога в Теотихуакан. Регулярните, извършвани в продължение на пет години ежемесечни посещения в Теотихуакан и влизането там в състояние на транс, вдъхновили Мигел за собствена интерпретация на значението на този храмов комплекс.

Отчасти трудът на нагуала (както го разбира Мигел Анхел Руис) е в постигане на свещената цел, заложена в пирамидите и храмовете на Теотихуакан. Архитектурата и археологията сами по себе си не могат да обяснят тяхното предназначение. Мигел има намерение да възстанови и възпроизведе тайнствата, познати на практикуващите в Теотихуакан преди много векове. Процесът на трансформация и тогава, и сега е свързан с видението за влизане във вътрешността на огромния двуглав змей, олицетворяващ Пътя на Мъртвите.

Пътят на Мъртвите завършва при Пирамидата на Луната, където поклонникът символично бива изхвърлен от устата на звяра. След това, преминалият през трансформация пилигрим отива на съседния Площад на Пеперудите, символизиращ рая, за да премине отново в чистото състояние на хармония и блаженство.

Всяка крачка вътре в тялото на змея е изпълнена със значение. Преди да се пристъпи към процеса на освобождение, крачейки по Пътя на Мъртвите, човек е длъжен добре да се запознае с определени езотерични концепции, на които учи Мигел.

В следващата глава се дава кратък обзор на ключовите идеи на толтеките, които Мигел е извлякъл от космоса, с помощта на своите видения в Теотихуакан.