Отвъд страха

Всички хора на тази планета са ловци. И всеки рано или късно се оказва дивеч. Вие притежавате определен запас от енергия. За да оживеете и да се развивате, е необходимо да натрупате по-голямо количество енергия. Където и да я намерите, на когото и да е принадлежала, вие се нуждаете от нея и инстинктивно се стремите да я получите.

Ловецът е сталкер — той дебне дивеча. Тази дума се използва в толтекската традиция и произлиза от ягуар. Ягуарът е мощно животно, което винаги е нащрек. Бавно се прокрадва и хваща своята жертва. Ягуарът не вижда надалеч. Той живее в мига.

Понятието сталкер включва и образа на орела. Порейки въздуха, орелът обхваща с взора си цялата земя. Той не вижда дребните детайли, но е способен безпогрешно да улучи плячката. Орелът е съновидец. Със своя панорамен поглед лесно може да стане Майстор на Осъзнаването или Ловец на Емоциите. Ако възприемем гледната точка на орела, ще можем бързо да осъзнаем своите емоции, но от това разстояние трудно ще ги разберем.

Сталкерът прилича и на паяк, който плете красива паяжина в очакване на плячката. Хората често заимстват ловните методи на паяка, затягайки жертвата си в паяжината на обстоятелствата, създадени от тях по интуиция или чрез умисъл. А жертвата винаги бива привлечена от това, което страстно желае, независимо дали това е власт, обществено положение или пари.

Воинът също е сталкер. Да се превърнете в сталкер, означава да станете ловец. Воинът е ловец на енергия. Тогава ще проследявате всяка своя емоция и дума, излизаща от устата ви, както се следи дивеч. Стъпвайки на пътя на сталкера, ще се научите да живеете абсолютно свободно.

Да бъдете сталкер, означава да търсите информация. В това преследване всяка постъпка, мисъл и произнесено слово имат значение. Например, често ни се случва да вземаме участие в разговор, където сплетничат за всеки подред. За да се защитим от тази отрова, нужно е да пречистим нанесената от сплетните рана с дихателни упражнения.

Воинът улавя енергията, която му е необходима, за да достигне до ниво на съзнанието, което излиза отвъд пределите на материалния свят. Енергията е живо същество. Тя също е част от съновидението на планетата. Голяма част от хората работят над това живо съновидение, влагайки цялата си налична енергия в него, така че то продължава да расте. Ние хващаме нашите близки в примката на съновидението и разпростираме същите примки към своите деца, учейки ги да съдят ближните си, да се примиряват с ролята на жертви и да проявяват емоции, пълни с отрова.

В съновидението на планетата словото служи като най-мощно оръдие за разпространение на духовната отрова. Словото е способно да спаси или да убие. Неговото влияние се разпространява като кръгове във водата. Словото е като игла, чрез която другите хора вкарват в нас отрова. Ако се поддадем на обида или злост, можем да изречем дума с особена сила. А това е вече черна магия.

Всички сме магьосници, оковани в силата на думите и ще останем такива, докато не се научим да се наблюдаваме.

Най-голямото достижение на сталкера е пълната бе-зупречност на неговото слово. Човек може да стане безупречен, ако осъзнае, че всяка негова постъпка е акт, подвластен на енергията. Ако словата ви са безупречни, ще успеете почти изцяло да се измъквате от съновиденията, но все още ще ви предстои да обуздаете своите емоции. За да живеете по-далеч от ада, трябва само да престанете да разпространявате отровни емоции и да ги приемате отвън.

От осъзнаване към сталкинг

Майсторът на Трансформацията осъзнава, че всички ние сме многостранни същества. Да осъзнае това е първото изискване към толтекския воин. Майсторството на Осъзнаването може да се нарече Майсторство на ума. Това понятие включва две гледни точки — не само на ума, но и на тялото.

Всичко на света е съновидение. За да намерим обяснение на самите себе си и околната среда, ние, хората обичаме да разделяме всичко на категории. Най-важните от тях са съновидението и сънуващият. Сънуващият вижда съновидение, което съществува и само по себе си, независимо от сънуващия, тъй като във всеки конкретен момент многобройно множество от сънуващи му вдъхва живот.

Всеки от нас е настроен на определена честота със съновидението на планетата. Всъщност, планетата управлява сънуващите, а не обратно. Ние сме това, за което се считаме, но с промяната в нашето съзнание се изменя и мястото ни в съновидението. Постепенно осъзнаваме и самият процес на сънуване и нашето място в него. Както и факта, че сънуваме, а сънят ни е кошмарен.

Ако станем Майстори на Трансформацията, можем да изменим цялото съновидение. Това трябва да протече на личностно ниво. Само ако трансформираме себе си, можем да променим цялото съновидение.

Историята показва, че хората винаги са се стремели към вечно щастие. Ние търсим вечно блаженство в небесата, в нирвана или на върховете на Олимп. Но докато цялата планета сънува своя сън, не е възможно да се стигне до щастието. Толтеките знаели колко е трудно да останеш щастлив. Те изучавали пътя и способите за промяна на съновиденията и открили първите две умения. Първото е осъзнаване, а второто — личната трансформация.

Главните инструменти и постижения на Майстора на Трансформацията е наблюдаване на съновиденията (сталкинга) и прегледа (или спомнянето). В моите представи прегледът е овладяване на изкуството да виждаш с погледа на орела. Призовавайки на помощ паметта, ние се задълбочаваме в миналото и го връщаме от небитието. Затова, формално, може да се каже, че прегледът визира миналото, а сталкингьт — настоящето. Изкуството на сталкинга е изкуството на свободната воля, избора и поемането на риск. Това е изкуството винаги да живеем в настоящето, подобно на ягуара.

Когато бодърстваме, можем да контролираме съновидението чрез различни методи. Във Вселената се извършва непрестанен процес на действия и реакции. Съновидението реагира на нашия избор. Изкуството на сталкинга се заключава в умението да контролираш реакциите си. Да осъзнаваш своите постъпки.

В този момент трябва да се върнем към темата за опитомяването. Опитомяването ни учи да виждаме сънищата и да се адаптираме към съновидението на планетата. То програмира в нашия ум цяла система от убеждения. Намира място в съновиденията на семейството, обществото и самите себе си. Нашето място е мястото, което си представяме в един или друг момент. Но където и да се намираме, винаги се стремим към власт, както всички хора. А това поведение предизвиква хаос и паника.

Личното ни съновидение и нашето място в него е резултат от собствените ни представи. Тези представи се управляват от емоциите, а не от разума. Умът търпи поражение, защото нашите сънища са лишени от логическа свързаност.

Във всичко, което изпитваме, присъства емоционален компонент. Например, емоционално реагираме на красотата. Емоционалното тяло има само едно предназначение — да чувства. Интелектът, от своя страна, интерпретира всичко, което чувстваме, и се опитва да обоснове нашите емоционални реакции. Интелектът се опитва да потисне емоционалното тяло и да прикрие неговите рани с воал от лъжи, за да не болят. Ето как създаваме нашата система от отрицания.

Започваме с отказ от нашите детски преживявания, като реагираме на всичко, което считаме за несправедливо. Взаимодействието между емоционалното тяло и интелекта ражда нарастващ конфликт. Голяма част от нас не приемат своите емоции. Всички ние, особено в западното общество, се срамуваме от своите емоции и често ги отричаме.

Като останем насаме със себе си, ние свято вярваме в създаденият от нас собствен образ. Но този образ не е истински. Той е само част от нашето съновидение. Той носи бремето на чуждата и нашата вина, родена в процеса на опитомяването. Много от нас така отчаяно ненавиждат себе си, че животът им е лишен от всякаква радост. Изисква се голяма смелост, за да бъдем честни със себе си и да разобличим цялата лъжа, в която са ни учили да вярваме. Човъркането на раната винаги боли, но Майсторът на Трансформацията прави точно това при сталкинг.

Когато бодърстваме, изкуството на сталкинга се състой в постоянно изострено внимание към нашите мисли, постъпки и реакции. Новакът започва, като насочва съзнанието си вътре в себе си. Винаги трябва да започваме със себе си. Ако проумеем себе си, ще се научим да разбираме другите, които постъпват като нас, водени от своята система от възгледи. Когато спим, изкуството на сталкинга ни дава възможност да контролираме съновиденията на живота и да станем майстори на съновиденията.

Сталкерът прави избор, като използва своята свободна воля и не влага емоции. Като позволяваме на Съдията и Жертвата да вземат решение вместо нас, ние се оказваме да поемем отговорност за живота си и губим свободната си воля. Сталкерът осъзнато отнема от Съдията и Жертвата правото на избор.

Животът е действие. Действието променя света. Сталкерът може да направи съня истински и да се прояви в материалната реалност. Това не е по силите на спящия. Сталкерът може да промени съновидението на планетата в пределите на мястото, което заема. Спящият не е способен на това.

След вътрешния сталкинг и придобиването на майсторство, новият майстор нагуал пристъпва към сталкинг на външното съновидение на планетата, с други думи, съновидение, общо за цялото човечество.

Изчиствайки ума си, сталкерът може да пристъпи към въздействие върху външното съновидение. И когато започне да се променя съновидението на един или друг сталкер, светът буквално пред очите ни ще се промени и няма да остане място за нищета, пасивно примирение и деградация. Действието ражда изобилие.

Духовният труд на Майстора по Трансформацията завършва, когато той пристъпи към творчество във външния свят. Подобно на лекаря и инженера, ние се учим на практика да приложим усвоените знания. Ако говорим за изучаване на толтекското майсторство, за да излезем от саморазрушението, е необходимо да трансформираме всички наши душевни рани. Човек трябва да изцели тъмната страна на своята природа. Емоционалното тяло на всеки от нас е изцяло покрито с рани и гладува за любов и справедливост. Когато раните бъдат заличени, трансформираният воин ще започне да излъчва само любов. Майсторът на Трансформацията е и Майстор на Любовта или — по-точно казано — Майстор на Намеренията. Всички тези понятия са синоними. Воинът осъзнава, че истината е любов.

Постигане на изкуството на сталкинга

Мигел прилага последователен подход в обучаването в изкуството на сталкинга. Той неизменно повтаря следните ключови идеи:

Не забравяйте, че всички се намираме в ада, захванати в мрежата на съня на планетата.

Сталкингът ни помага да стигнем до осъзнаването, да променим нашето съновидение и да излезем от обятията на съня. Сталкерът в нашата душа ни помага да прекратим кошмара и да се доближим до изхода на ада.

В традиционното състояние на съзнанието ние живеем с убеждението, че сме дошли на този свят, за да страдаме цял живот.

Преживяваме един кошмарен сън, а паметта ни е слаба. Почти не можем да си припомним какво е било вчера. Струва ни се, че познаваме себе си до мозъка на костите, а истината е точно обратната.

Цялата вчерашна нощ аз прекарах в съновидение за Силата, но въобще не го помня. Знам само, че сънят е бил за Силата.

В моята памет се е съхранило нещо за тези времена, когато аз, осемгодишно момче, се учех в първи клас, но въобще не помня, какво правех и говорех тогава. Нас ни заслепяват илюзиите. Ние живеем в лъжливо обкръжение, пораждащо амнезия. В мен самия има много неща, които не помня. Така е и с всеки от вас.

На моите ученици, стъпващи на пътя на ставането на Майстори на Трансформацията, им предлагам следната последователна концепция:

1. Ние се раждаме в този свят с определен запас от енергия, която се съдържа в оплодената яйцеклетка. Яйцеклетката включва в себе си нашето тяло и цялата обкръжаваща го духовна енергия.

2. Физическото тяло ни е дадено по рождение, а след появяването на света ние развиваме и ментално тяло. И макар новороденото дете да няма разум, неговата душа дава мощен знак, че съществува.

3. Когато растем, черпим енергия от външния свят. Трябва да захранваме нашите различни тела с различни видове енергия. На физическото тяло му е нужна храна, но това не е единствената енергия, необходима за нашето израстване. Ние сме подобни на живо същество, което трябва да израсте от някакъв плод, друго същество използва този плод за храна. Нашият плод е нашето съзнание. Всеки вид енергия носи съзнание, но човешкото съзнание е особено и рязко се отличава от съзнанието на другите същества и в тази, и в другите реалности. Нашето човешко съзнание носи знание.

4. Умът ни създава енергия. Колективният ум принуждава нашия индивидуален ум да създава енергия. Страхът приучва нашият ум да сънува.

5. Разумът свързва нашето вътрешно съновидение с външния сън на планетата. Разумът носи свое собствено, особено съзнание, което няма общо със съзнанието на тялото, ума, душата или на някоя друга енергийна система в човека.

6. Съзнанието расте с израстването на личността. Умът подкрепя нашето чувство за собствена значимост, което ражда в нас лъжлив образ, лъжлива представа за себе си. От този лъжлив образ се ражда плодът на нашето съзнание. И ние откриваме за себе си всички проявления на ума, носещи свое особено съзнание.

7. Умът има огромен запас от енергия. Нашите енергийни запаси се захранват от много други органични и неорганични системи, които обитават нива, близки до човешкото съзнание.

8. Черпим енергия за нашия ум или от другите хора или от съновидението на планета. Съновидението на планетата ни дава на заем от своята енергия, но по-късно изисква връщане на заетата енергия във вид на краен продукт — нашето съзнание. Съновидението на планетата инвестира енергия в нашето нарастващо съзнание, но за сметка на това иска да получи плода. Това прилича на посев на семена за сметка на получения урожай.

9. За съновидението на планетата и други обкръжаващи я енергийни системи, човешкото съзнание има огромна ценност. С това се обяснява, защо хората на света са такова множество.

10. Съновидението на планетата се разплаща за разрушителността на човешкото съзнание. В определен момент човешкото съзнание излиза от контрол. И тогава други енергийни системи започват да отговарят за възпроизводството на човешкия род. Днес всички осъзнаваме, че човешкото съзнание прилича на тумор, с когото няма кой да се справи, освен самият човек. А ние не спираме да унищожаваме нашата планета. Крайно време е човек да осъзнае, че плодовете на неговото съзнание са толкова големи, че са в състояние да доведат до излишък от енергия.

11. Около себе си виждаме едно огромно живо същество — съновидението на планетата — което при-нуждава хората да се вгледат в себе си. Човечеството се блъска в капана на реалността, измъкването от когото не е много просто. Между човека и съновидение-то на планетата съществува своеобразна форма на симбиоза.

Съновидението на планетата дава енергия за разви-тието на човека, но цената е много висока — отсъствие на свобода. Хората на малката планета Земя живеят в робство.

12. Няма изход и в смъртта. Тялото умира, но душата продължава да живее и може отново да попадне в мрежата на енергийната система на Земята. Когато тялото умира, съновидението на планетата сграбчва частта, която му принадлежи и постепенно поглъща всички емоции, присъщи на тялото. Другите емоции остават с душата и стават част от следващото прераждане.

13. С началото на новия цикъл целият процес се повтаря: черпене на енергия от съновидението на планетата, израстване на съзнанието и отдаване на енергията на съзнанието, в подкрепа на съновидението на планетата.

Човешките души остават в капана на земния живот след смъртта дотогава, докато не овладеят изкуството на сталкинга.

Любов към себе си и трансформация

Винаги и навсякъде човек се стреми към щастие. Щастието може да се роди само вътре в нас. Никой не може да ни направи щастливи. Щастието е проявление на получената от нас любов. Щастливи сме, не защото някой ни обича, а защото ние самите обичаме.

Целта на толтекската идея е човек да се научи да обича себе си.

Тук има всичко, което човек може да обича, включително себе си. Ако нашата любов към себе си не е безусловна, не можем безусловно да обичаме и другите. Понякога нанесените рани са толкова много, че ни принуждават да се откажем от любовта към себе си, а след това спираме да обичаме и другите. Затова първата ни задача трябва да бъде да се научим да обичаме себе си. Ако достатъчно обичате себе си, няма да изпитвате нужда от любовта на друг човек. Можете да се сближите с него, защото искате да му дарите любов, а не по необходимост. Ако човек изпитва остра нужда от нещо, много лесно се манипулира.

Ако сте щастливи сами, вашето щастие няма нужда от подкрепа. Ние споделяме и разделяме радостта, а не самотата си. Любовта, която изпитваме, ни прави достойни за любов. Обкръжаващите винаги биват притег-лени към човек, който се чувства великолепно в своята лодка.

Мигел се старае да провокира хората да осъзнаят своите блокажи, родени от собствените им убеждения, превърнати в нещо обичайно. Нагуалите често правят на глупаци своите ученици, за да им помогнат да се избавят от своите блокажи. Да провериш всички тъмни ъгли — това е трик, който помага на човека да види от всички страни своите възгледи и представи. Този метод открива пред ученика на сталкера нови възможности. Целта на този метод е човек да се избави от своята закостенялост.

Да видим мястото, което заемаме в дадена ситуация — това е начинът да се справим с различните обстоятелства. Нашето място в света постоянно се променя. Когато гледаме към себе си отстрани, като наблюдатели, във всеки момент можем свободно да променяме своето място и спонтанно и меко да реагираме на новите обстоятелства, без всякакво самоосъждане. Като се вгледаме безпристрастно в себе си, ще осъзнаем, че често сме доста лицемерни. Всеки от нас носи своята маска и я променя, както му е изгодно. Това поведение често води до двуличие и склонност към софистика. За да промени това поведение, човек трябва да се постарае да промие раните, които носи и да ги осъзнае. Осъзнаването е мощно средство да се освободим от зависимостта си от съня на планетата.

В древните толтекски времена в Теотихуакан и Тула, както и в градовете на майте използвали много маски. Тези маски били едновременно една от формите на толтекското изкуство и съставна част от наука, която имала практическо предназначение. Маските висели на стените, ученикът заставал пред някоя от тях и се стараел да предаде на своето лице нейното изражение, докато започне да изпитва изразяваните от маската емоции. В началото ученикът като маймуна подражавал на маските без очи. След това набирал опит и преминавал към подражание на маските с очи.

Учениците били изпращани от град на град, за да изучават изражението на лицата на обикновените граждани.

Човек показва истинското си лице само в съня си. Толтеките майсторски умеели да анализират състоянието на човека, както другите народи умеели да четат аурата. Тази практика им помагала да достигнат до голяма дълбочина в разбирането на човешката природа. На истинския майстор бил достатъчен един поглед, за да разбере какви чувства се крият зад изражението на лицето на даден човек. Копирайки това изражение, майсторът сам изпитвал емоциите на другия човек. Особена полза принасяла тази практика, когато било необходимо да се разобличи лъжецът.

Много от живеещите на земята инстинктивно надяват съответстващата маска, за да постигнат желания резултат. Това откритие принадлежи на шаманските умения, съставна част от безмълвното знание, което векове наред се предавало само на избрани ученици, защото дарява голяма сила, с която може да се злоупотребява.

В процеса на наблюдение на нашите съновидения ние се сблъскваме лице в лице с позициите, които заемаме в безбройните разнообразни житейски ситуации. Някои от тях не могат да бъдат променени. Една от тези дадености е полът. Ако си жена, няма какво да промениш. Понякога в своето вътрешно съновидение, човек не може да се примири с неизменността на някои обстоятелства и това му причинява напразни страдания. Но когато трансформирате своето лично съновидение, много по-спокойно ще започнете да се отнасяте към всичко, което не може да се промени.

Съществуват обаче много обстоятелства, които могат да се променят. Да кажем, че сте персийка, която живее в Иран или Ирак. Нещо в тази ситуация може да се промени. Разбира се, пак ще си останете жена, но можете да промените мястото си в тази култура. Ако го направите, околните ще забележат вашия нов начин на поведение и също могат да променят положението си.

Не всички промени на съновиденията завършват щастливо. Хитлер, например, се опитал да промени външното съновидение, но го направил по чудовищен начин. От друга страна, Махатма Ганди първо сам се пречистил и в резултат на неговата дейност светът се преизпълнил с любов и благожелателност.

Страната на Играчката

Страната на Играчката е метафора, с чиято помощ Мигел учи своите последователи безпристрастно да оценяват себе си такива, каквито са.

Понякога разказвам за Играчката, която живее в страната на Играчките. Ако си представите целия свят като страната на Играчките, вашето тяло ще стане вашата любима играчка. Вие обичате своето тяло. Без него няма да можете да направите нищо. Вашето тяло е създадено за веселие и радост, а не за страдание и жестоки двубои. Можете да разговаряте с тялото си и да споделяте съновидения. В страната на Играчките виждате външния свят, изпитвате благодарност към своето тяло и се отнасяте към него с огромна почит. Всеки, който пожелае да играе с вашата играчка, трябва да се отнася към нея с подобаващо уважение.

В страната на Играчките всички искат да бъдат щастливи. Всички играчки, населяващи тази страна, са заети с игра — заедно или поотделно. В даден момент всеки може да се откаже от една игра и да започне друга. Всяка играчка умее нещо различно, затова резултатът от играта зависи от всеки.

В Страната на Играчките можете да бъдете лекар, инженер, писател — всичко, което искате. В процеса на играта отново преоткривате емоции, познати от детството, когато всичко е било възможно. Въображението ви помага да си върнете личната свобода. Концепцията на Страната на Играчките е великолепен начин да се освободим от всичко закостеняло. Тя помага да се помирим със себе си и да осъзнаем, че сме това, което сме.

При сталкинга вие контролирате своето съновидение и го правите такова, каквото искате. Доколкото всичко наоколо е илюзия, сталкингът също може да стане игра, както и Страната на Играчките. Ние страдаме само тогава, когато не ни достига смелост да променим играта или своето място в нея и да излезем от тази игра, в която повече не искаме да играем. Страната на Играчките ни стимулира да разберем, какво всъщност искаме, а след това да създадем игра, която ни помага да достигнем цели.

Толтекският ученик-воин трябва да се научи до съвършенство да бъде играчка. Това намалява чувството за собствена важност и позволява на ученика, за разлика от мнозинството хора, да види в живота по-скоро комедия, отколкото трагедия. Учениците се учат да плуват по течението. Сталкерът трябва да може да рискува. Сталкингът прилича на игра, в която няма какво да загубите.

За годините работа с учениците нагледно видях резултатите от овладяване на майсторството на сталкин-га. Един от тях започна да пише книги по проблемите на бизнеса и да провежда семинари във всички страни. След кратък момент на умствена неразбория, учениците, достигнали майсторство, продължават да живеят и работят. Овладяването на толтекската мъдрост е непрекъснат процес. Няма момент, в който да можеш да кажеш: „Това е всичко, край на практиките, вече съм нагуал“. Превръщането в Майстор на намерението е и начин на живот, и дело на целият живот.

Сталкинг на тялото

Досега говорехме за изкуството на сталкинга от гледна точка на ума. Нека поговорим от гледна точка на тялото. Една от най-болезнените рани, които си нанася човек, е чрез възгледа за собственото му тяло. А то винаги е било най-преданият ни и верен приятел. При толтеките е прието човешкото тяло да се почита, да се държи на неговата чистота и то да се счита за връх на съвършенството. Но на голяма част от нас, хората от запада, това се отдава много трудно.

Причините за голяма част от болестите на тялото се коренят в ума на човека и зависят от неговото място в живота. Причина за недъзите често е безотговорното отношение към собственото здраве и опитът да оправдаят своя статус на жертви с обстоятелствата.

Негативните мисли въздействат на ума и той потиска тялото. По този начин тялото дава на ума власт над себе си. Повечето от непроизволните и произволните движения на тялото се контролират от ума.

Умът казва: „Аз съм моето тяло“.

Умът разделя потребностите на тялото на приемливи и неприемливи.

Умът интерпретира телесните нужди като собствени.

Вечно будният Съдия, който живее в нашето съзнание, сравнява тялото ни с някакъв измислен идеал и произнася обвинителна присъда, например: „Тялото се нуждае от храна“. Умът признава тялото за виновно и същевременно го тласка към лакомия.

Понякога ние се стремим да променим отношението си към нашето тяло. По-добре е с уважение да се отнасяме към възможностите на нашето тяло и да се научим да виждаме красотата — в нас самите, и в околните. Във всяка възраст, във всяко състояние на тялото, както и да ни изглежда, то е прекрасно.

Нашето тяло принадлежи на Ангела на Смъртта. То ни е дадено на заем. Нужно е да се отнасяме с благодарност към всички негови части и функции. За разлика от пуританските възгледи, присъщи на западната култура, толтеките считат, че човек трябва да изпитва благодарност към репродуктивните органи и тяхната способност да създават на деца и да продължават живота.

Ако стигнем до осъзнаване на тази благодарност и се проникнем с уважение към своето тяло, без да изпитваме чувство на собственост, то ще ни се отплати и ще постигне своята идеална форма. Разберете, вече сме постигнали съвършенство, няма смисъл от мъчителен труд.

Обърнете внимание как се отнасяте към чуждото мнение. Често, изпълнени със съмнения за своето тяло, питаме околните: „Е, как изглеждам?“ Един единствен отрицателен отзив е способен да разруши до основи нашата представа за себе си. Като постъпваме така, отдаваме себе си във властта на чуждото мнение, в стремежа си да получим признание. И пробуждаме към живот своя Съдия и Жертва.

Потребността на тялото и потребността на ума са две различни неща. Физическите упражнения позволяват на тялото да възстанови силите си. В толтекската система за обучение на нагуала, упражненията започват с техника, наречена радостно дишане.

В началото на тази книга е написана молитва за възстановяване на връзката ни с любовта, с която е пронизан целият въздух. Да осъзнае любовта, която прониква в нас с всяко вдишване, е основна задача на ученика-воин.

Физическият режим на трансформацията

Макар че в тази книга не се разглеждат подробно, аз обучавам в целия комплекс от физически упражнения, доста сходни с бойните изкуства, йога и тай дзи цюан. Читателят може да практикува всяка система от упражнения, тъй като тяхното предназначение е да създават енергиен поток, който безпрепятствено пронизва цялото тяло.

Упражненията помагат да се избавим от много от негативните схващания за тялото си, които имат повечето хора, и които ни дават допълнителна сила. Докато изпълнявате упражненията, размишлявайте за удоволствието и радостта да се живее.

Ние сме многоизмерни същества и нашите тела се състоят от уникални органи. Трябва да изпитваме уважение към нашето сърце, бели дробове, черва…, към всяка частица от нашето тяло, която притежава собствено съзнание.

Започваме упражнението с молитва, която ни преизпълва с благодарност към нашето тяло.

В хода на упражнението ние заемаме различни пози и регулираме дишането си. Аз винаги предлагам на моите ученици да открият собственият си ритъм на дишане. Самият аз не задавам ритъма, както е прието при йогите. На всеки от нас е присъщ особен, уникален ритъм. Свой ритъм имат нашите мускули и стави.

Докато изпълнявате упражненията, внимателно се вслушвайте в тялото. Опитайте се да пробудите всяка негова част и да възстановите нейното здраве.

Захвърлете емоциите, които се спотайват в различни части на тялото. Целта на това упражнение не е в развитието на физическата сила, а в преодоляването на емоциите и постигането на вътрешна хармония, посредством освобождаване от токсините. Когато емоционалните токсини се изхвърлят от тялото, между него и органите се поражда хармония и силен поток от енергия започва да тече от чакра към чакра. Чакри са седемте енергийни центрове, разположени по дължината на вертикалната ос на тялото — от темето до основата на гръбначния стълб. Тази концепция води началото си от индуистката и будистката традиции.

Докато в процеса на упражненията заемате различни пози, посветете това време за размисъл върху предназначението на всяко движение. В целия комплекс от упражнения движенията изразяват красотата на човешкото тяло. Всяка поза на тялото е красива.

Истинско изкуство е да се изпълняват упражненията осъзнато. Започнете с най-простото. Аз обучавам в половинчасов комплекс от упражнения, предназначен да оживи цялото тяло. При редовно изпълнение този комплекс води до съществено намаляване на теглото.

Особено наблягам на тясната взаимовръзка между нашето тялр и Майката Земя. Всичките четири елементи — земя, въздух, огън и вода — са представени в предложения от мен комплекс. Човешкото тяло олицетворява земята. Гръбначният стълб, главният мозък и нервната система — са огъня. Епифизата, разположена в центъра на челото, остро реагира на светлината. В тази точка на тялото контактуваме със Слънцето.

Огненото дишане се изпълнява така: поемете въздух, издавайки с гърлото бълбукащи звуци. След това бавно, със свистене, издишайте през зъби.

Вдишайте частица от слънцето, пропускайте я през епифизата до самата основа на гръбначния стълб. Докато вдишвате, визуализирайте, че сте се устремили към центъра на Земята и принасяте себе си като жертвоприношение или причастие.

Докато издишвате, визуализирайте, че носите в себе си отговора на Земята и го отправете към Слънцето.

Посредством дишането ние каним Земята и Слънцето да се слеят с нашите тела. Съединяваме в себе си двете енергии — слънчевата и земната.

Нашите нерви контактуват с всяка клетка на нашето тяло.

Нашето дишане подава енергия и живот на всяка клетка, дарявайки я с целителна сила. Вие дишате и усещате как потокът от енергия пронизва цялото ви тяло.

Този комплекс от упражнения усвоих от учителя, с когото се запознах в годината, когато след дипломирането ми като лекар се наложи да работя в градче, изгубено сред пустинята. В Мексико често могат да се видят статуетки, изработени в позите, на които той ме обучи. Подобни движения се срещат и в други традиции в целия свят, защото хората отдавна са открили тяхната сила.

В моите занимания с учениците ми правим упражнения и за гласа.

Нашата задача е да възстановим чистото природно звучене на гласа. Тишината придава на звука форма. Хората са истински художници на звука — както в речта, така и в музиката.

Ние практикуваме безупречна чистота на думите, използвайки ги конструктивно. Анализираме думите внимателно, за да стигнем до осъзнаване на великата сила на това, което говорим. Постепенно започваме да откриваме силата, скрита във всяко твърдение, във всяко осъждане или обвинение. И думите ни се променят и губят способността си да раняват другите хора. Когато реагираме болезнено на чуждите думи, ние показваме собствените си рани. Затова трябва да поровим в паметта си, за да открием с какво са ни уязвили казаните думи. След това раната може да се изцери.

След като тези упражнения бъдат усвоени, отпада необходимостта от посещаване на занятия. Упражненията могат да се изпълняват по всяко време. Спирайки се при светофара, можете да практикувате огнено дишане. Шетайки вкъщи, можете за малко да замрете, подобно на скулптура и да изпълните няколко осъзнати дишания. Всички тези упражнения са предназначени да пробудят осъзнаването в даден момент.

Свидетелствата на сталкерите

Когато художничката Бернадет Виджия, бивша ученичка на Мигел, станала напълно подготвен нагуал, Мигел я убедил, че е дошло време сама да води групи ученици в Теотихуакан и да ги учи.

Споделяйки, какво представлява за нея превръщането в нагуал, Бернадет казва: „Простих на себе си за всичко. Отказах се от ролята на жертва. Моето емоционално тяло умря. Умря в процеса на церемонията в Теотихуакан“. Тя говори и за събирателната точка, т.е. тази точка във всеки от нас, където можем да получим достъп до безмълвното знание. В процеса на осъзнаване събирателната точка може да се измества и разширява, довеждайки до по-високо ниво на осъзнаване.

Ето как описва Бернадет своето усещане като сталкер: „За да бъда безупречна, аз съм много внимателна в своите думи и мисли. Когато съм заета с преподаване, премествам своя център, за да призова целия нагуал, който се намира в други измерения. Нагуалът е част от съкровената същност на човека, която се разпространява в другите измерения много по-далеч от духовното тяло. Ние започваме занятия по сталкинг с молитвен кръг. Изказваме на висок глас нашето намерение и се слушаме един друг. И тогава идва безмълвното знание и дарява кръга с огромен заряд от енергия.

В началото усещам събирателната точка на новия ученик малко вдясно, и отзад на неговото духовно тяло. Действайки в качеството си на нагуал, аз се докосвам до новия ученик в състояние близко до транс. Направлявам енергията от себе си до него. И всеки ученик започва да осъзнава, че до него е дошло безмълвното знание.

Умът е построен от милиарди емоции. Всяка емоция е живо същество и всички заедно образуват ума. Умът е подобен на страна, която се населява от милиони хора. Можете да попитате къде е главата на таза емоционална страна. Престанете да съдите ближните си и се въздържайте от злословия. Да мислите, че с вас са се отнесли несправедливо, значи да се съгласите с ролята на жертва. В толтекската традиция решително отхвърляме тази роля.

В Теотихуакан всяка крачка, направена по Пътя на Мъртвите, е подготовка за смъртта посредством премахване на страховете. С всяка крачка вие погребвате старата същност, която сте били досега. Походът по този път може да се сравни с издигането нагоре по чакрите в индийската традиция. С всяка крачка нараства осъзнаването и страховете изчезват“.

Бернадет говори за яйцето, в което е заключена душата на човека. Нашето тяло е нашата граница. Зад пределите на тялото има дух, фигуративно казано заключен в яйце. Хората с особени дарования са обкръжени с двойни яйца. Мигел открил, че болшинството от неговите ученици са обкръжени от двойни яйца, до същия извод стигнала и Бернадет. Този ученик, на когото не достига двойно яйце, трябва да разбие единичното и да сътвори двойно, когато енергията на нагуала проникне в неговото поле. При изцяло отдадения на делото ученик това може да се случи мигновено.

Жената на Мигел, Гая Дженкинс Руис, самата тя нагу-ал и наставник, ни напомня, че взаимовръзка от такъв род се нарича „да докоснем раните един на друг“.

„Ако при вас се появи човек, които сипе обидни думи, които се впиват във вашия ум, това означава, че във вас има нещо, което се нуждае от пречистване.

Ние вибрираме на определена честота. Ако вие общувате с Джейн, когато сте изпълнени със злост, вие изплисквате тази злост срещу Джейн, стоварвайки удара върху нейната аура. Ако и тя е озлобена за нещо, може да пламне като клечка. Но ако Джейн е настроена миролюбиво, тя просто няма да започне да вибрира в резонанс с вас и вашето излъчване ще премине покрай нея, без да остави следа.

Няма нужда да се защитавате от всички и всеки. Трябва да умеете да се защитавате от самия себе си. Каквото и въздействие да оказват над нас, в душата ни трябва да се пробужда чувството за собствена значимост. Когато ни обвиняват на живо, ставаме уязвими. Чувството за обида или огорчение е сигнал, че нашето чувство за собствена значимост е живо и активно, но се нуждае от пречистване.“

Гая напомня на учениците си, че ако ежедневно следят своите мисли и желания, а след това заспиват, произнасяйки молитва, те сами контролират живота си дори по време на сън. Един от учениците на Мигел говори за ограниченията, които налага всекидневният преглед на духовната природа на човека. „Ако, докато беседвам с някого, открия, че беседата е само повод да се издокарат пред събеседниците, аз се оттеглям, за да икономисам енергия“.

Мигел подкрепя тази гледна точка, тя е пример за безупречност в словото.

Друг ученик на Мигел излага своя поглед за сталкинга, сравнявайки го с гледната точка на художника. Според неговите думи, сталкерът е Майстор на Осъзнаването. Колкото по-пълно прониква в същността на сталкинга, толкова по-голямо внимание започва да обръща на играта на цветовете, на интериора в стаята, на това как е устроен животът му и отношенията в семейството. Сякаш за първи път е открил за себе си енергията във формата на красота. „Пред мен се откри огромна врата. Изведнъж се оказа, че целият живот може да бъде непрестанна радост“ — споделя той.

Мигел препоръчва на ученика да се хване за първата изникнала нишка съзнание и да я стимулира грижливо да расте, концентрирайки се върху понятието за красота. Във всичко прекрасно е скрита огромна енергия, цялата естетика е преизпълнена с радост. Ловецът винаги търси нещо особено, което отговаря на неговите лични нужди. За сталкера личната потребност в някаква степен минава на втори план, а на нейно място расте нещо много по-дълбоко, неподвластно на контрола на ума. Започва буквално да ви привлича красотата, независимо че при всеки човек този процес протича по своему. Следвайки интуицията си, човек започва да се стреми към някаква омиротвореност, към дълбините на безмълвното знание, което всички търсим. Неговата мъдрост е много по-всеобхватна от усещането за собствена личност. Тя възниква на мястото на най-дълбокото от всички желания, които изпитва душата ни. Това желание носим в себе си още от детството, когато детето съхранява живата връзка с душата. Сталкерът отново намира тази връзка.

Когато една жена желае да започне да наблюдава сънищата си, тя открива, че започва да става по-внимателна към постъпките си. Сталкингът не й позволява да зацикля над страданията си, помага й да вземе решение. С помощта на сталкинга тя по-добре опознава себе си, а самопознанието доставя радост. Започва да анализира емоциите си. „Защо ми е неловко? Откъде се е взело това чувство. Ту изпитвам страх за собствената си безопасност, ту не ми е по душа ситуацията, в която се оказвам?“

Пребивавайки в състояние на съновидение, ученичката, според нейните думи, може да наблюдава някое събитие, да разгледа същността на случващото се и да излезе, да се освободи от него, да сътвори нова ситуация или да промени хода на събитията въз основата на новото ниво на осъзнаване.

Сталкерът не изпитва страх. Той знае какво иска и се стреми да го получи. Преди да действа, в процеса на действието и след него, сталкерът се настройва на вълната на своята интуиция и се вслушва в нея. Ако човек тръгне по пътя на нагуала, той не позволява нещо да застане на пътя му.

Друга ученичка на дон Мигел споделя: „Да бъда сталкер означава да си давам ясна сметка и да контролирам постъпките си във всеки момент от своя живот. Това означава добре да осъзнавам какви маски си слагам и при какви обстоятелства. Сталкерът следва интуицията си с твърдата вяра, че от всяка сложна ситуация има изход. Не съжалявам, че поех по този път, макар че не е лесно да живееш живота на сталкер. Радвам се, че осъзнавам и наблюдавам всичко, което се случва“.

Друг ученик добавя, че изкуството на сталкинга се нарича още изкуство на трансформацията. „С помощта на сталкинга аз изтласквам себе си от ада. Той ми служи като оръжие в битката между Съдията и Жертвата. Сталкингът ми позволява да осъзная, че в моето тяло присъстват енергии, които ми пречат да бъда самия себе си. Ако открия, че съм обхванат от тревога, вече знам, че причината е, че просто не живея в настоящия момент. Щом вниманието ми се върне в сегашния момент, тревогата се разсейва. Притежавам способността да наблюдавам своите чувства във всеки момент и да ги променям. И ако в нужен момент имам достатъчен запас от енергия, мога да се измъкна от пъкъла.

В мигове на паника успявам да преместя своята събирателна точка отвъд тревогата, да я осъзная и с усилие на волята да я върна на мястото й. Без сталкинга не мога да осъзная, че съм се преместил на място, където не искам да бъда. Сталкингът е инструмент, вложен в моите ръце, за да ме направи щастлив. Без сталкинга щях да остана зад завесата на собствената си плахост и никога в живота си нямаше да изпитам любов. Сталкерът в мен е много силен, той казва: «По дяволите всички страхове! Напред, без да се оглеждаш». За да бъде сталкерът достатъчно ефективен, човек трябва да е безпощаден към себе си. В противен случай винаги ще намери оправдание да спре на едно място“.

„Ние обикновено противопоставяме сталкинга на съновидението, но това е само едно ниво на обяснение — добавя ученичката. — Ако изляза извън неговите предели, откривам, че и сталкингът е съновидение. Колкото повече осъзнаваме света, толкова по-категорично разбираме, че всичко е сън. Когато някой казва: «Аз виждам сънищата си, но нямам понятие какво е това сталкинг, — аз отговарям — Е, без сталкинг няма да минеш».“

Вие трябва да направите избор дали искате сталкинг на съзнанието. Ако човек никога не занимава със сталкинг, той вечно би дрейфувал без определена посока. Няма да може да разбере какво в действителност се случва около него, няма да знае дори своето име, няма да се ориентира във времето. Всички наши постъпки, всички обекти, които виждаме — всичко е сталкинг… сталкинг на съновиденията.

Във всеки миг съществуват безброй неща, на които можем да обърнем внимание. Изборът на обекта на внимание говори за това какъв сте като сталкер. Искам да подчертая, че сталкингът и съновидението, въпреки привидната си противоречивост, действат ръка за ръка. Сталкерът е съзнателен и отчужден наблюдател, който стои вън от съновидението, в което пребивавате вие. Вие сте в плен на съновидението, дори когато стоите малко встрани. Докато столкерът е успял да се освободи и от емоциите, и от съновиденията.

Един ученик описва сталкинга като оценка на запаса от енергия. За да не съдим прибързано, нужно е да си изработим определен метод за оценка. Вместо да правим необосновани съждения, може да преценим какво е нивото на енергия в човека или ситуацията и доколко това е в хармония с нашите действия или потребности. Една енергия се оказва безполезна за нас, докато друга е тясно свързана с целта, която искаме да постигнем. Ако искате да станете сталкери, стремящи се към възвишени цели, няма да мине-те без такива оценки.

Има огромна разлика между отдаване на истинската си същност и следване собствената душа, и подчиняване на старите привички. Когато сте заети с някаква работа, понякога е трудно да определите правите ли това, което искате, това, което ви е предначертал духът. Невъзможно е да се отдели сталкингът във външния свят от сталкинга на самия себе си. Всяка постъпка, извършена от вас във външния свят, се отразява на вътрешния ви път. Сталкингът е метод за преценка на вашия запас от енергия и настройването му с енергията на духа.

Мигел съветва своите ученици

Идвайки на този свят, вие попадате в граничното състояние на емоционална смърт. Не усещате нито щастие, нито нещастие дотогава, докато вашата личност не се развие достатъчно, за да общува с външния свят. Обикновено човек подбира за себе си определена маска с различни вариации. Тя му дава усещане за безопасност. Маската е променлива величина, която сталкерът показва на света. Когато в детството човек вземе решение как да живее по-нататък, това влияе върху целия му живот.

Наставникът-нагуол се старае да види маските, които носят неговите ученици, за да изясни начина им на поведение в този свят.

Ако успеете да разпознаете маската, която носи даден човек, ще можете да изберете как да се държите с него. Ако използвате сталкинг, отношенията ви с хората ще станат по-ефективни. Вече всички осъзнаваме, че старият подход в общуването не е ефективен. Ако използвате сталкинга в света на бизнеса, това ще ви донесе много по-голяма полза, отколкото ако останете в ролята на винтче от системата. Сталкингът, умението да видим ситуацията безпристрастно и от много страни, дава огромно преимущество и ни предпазва от опасността да бъдем въвлечени в пъкъла на бизнеса.

Сталкингът е метод, чрез който човек може да навлезе във висшите сфери на съзнанието, да се върне обратно и да помогне и на другите в изкачването им към висшето съзнание.

Когато емоционалната отрова се изчисти без следа, ако някой да се нахвърли върху вас, кипейки от ярост, вие няма да поемете дори капка от нея. Това състояние става достъпно, когато човек стане Майстор на намерението. Тогава започвате да пребивавате в любовта и противникът ви забелязва, че цялата му ярост се стича от вас, както водата не попива в листата. Майсторството означава неуязвимост към чуждия яд.

Живеем в свят, в който изкушенията нямат край. Другите живи същества, манипулирайки вашите емоции, се стараят да ви повлекат назад в съня. Те остават в плен на тъмния свят на Луцифер, описан в Светото писание. Когато сте въоръжени с нови знания, ще съумеете да отхвърлите изкусителите. Исус ни е показал как да устоим на изкушенията с любов. Не се опитвайте да спрете потока на отровата — пропуснете го през себе си. Само не го задържайте.

На километър и половина от Пирамидите на Слънцето, близо до реката Сан Хуан, се намира древното селище Тетитла, което означава „Мястото на камъка“. В това селище били открити много стенописи.

Тетитла е мястото, в което протича чистата черна светлина. Тя носи целебна енергия, която попива в раните, които носим и ги прочиства от отровите. Черната светлина е чиста, пречистваща любов. Тази светлина лекува дори раните, за чието съществуване не подозирате — например, детските страхове. Лъжливите образи се рушат. Гневът преминава в огорчение. Това са етапите, на които протича прочистването. Когато човек дълги години е потушавал емоциите, за да съответстват на създадения от него образ и в един миг им дава пълна воля, процесът на пречистване не е кратък.

Посещението на Тетитла, където е запазен архетипен опит, е един от най-добрите начини за пречистване. Но дори да нямате възможност да се отправите натам, можете да извършите преместване чрез вътрешна ревизия.

Всеки човек притежава сетивни възприятия и има своя уникална гледна точка, чрез която може да възприеме различните потоци от енергия. Събирателната точка вътре в него придвижва волята от дълбоките слоеве на съзнанието до повърхността на човешкото „яйце“. Събирателната точка е мястото, чрез което вие възприемате видимата реалност.

Погледнати от тази перспектива, емоции като гняв, ревност и страх заемат много тесен диапазон, но човек просто няма друга гледна точка. Имате възможност да излезете отвъд пределите на този диапазон, докато все още не сте загубили връзка с реалността. Ако възприемате чакрите като прозорци за сетивата, може да си въобразите, че всяка от тях има собствена гледна точка.

Когато възприемате една и съща информация през първа и втора чакра, трябва да знаете, че първа чакра не може да възприеме всичко което се възприема от втора чакра. Обикновено вашата събирателна точка е разположена някъде в пределите на спектъра на цялото съзнание. Неразумно е да се опитвате да я преместите, докато не сте се избавили напълно от страховете си.

Всички усилия на толтекската традиция са насочени към извисяване на вашето лично съзнание над основаните на страх стари съновидения на планетата, за да достигнете до новото видение за рая на земята. Но старите сънища продължават вече няколко хиляди години и са се вкоренили дълбоко в ума на хората.

По своята същност съновидението е живо същество. То е архангел, дошъл от Слънцето.

Ние, хората, сме проявления на духа и той ни подтиква към промяна на съновиденията. С много упоритост духът отвоюва своето царство. Когато влязохме в Епохата на Шестото Слънце, то ни даде възможност да извършим трансформацията, към която ни призовава от дълго време.

Ако се изтръгнете от съновидението на планетата, ще преместите своята събирателна точка и ще възприемате света през погледа на вашата душа. От дълбините на душата си ще видите кой е потънал в сънища. След това ще преместите перспективата и ще виждате чрез духа си. Ще направите огромен скок от едната страна на душата към другата.

За да осъществи това преместване, част от нашия разум приема черната светлина, пълна с безусловна любов, която прониква право в душата, разтваря я и пуска духа в свободен полет. И духът се съединява с тази част от ума, която осъзнава безусловната любов. Това сливане е напълно възможно. То пречиства ума и излъчва своето осъзнаване във външния свят. И човек пребивава в онези измерения, в които съществуват Буда и Христос.

В енергийната система, която наричаме реалност, умът е пълновластен господар, затова в нас живеят и Съдията и Жертвата. Единственият елемент на ума, който остава да съществува в енергийната система на духа, е частта, която отразява душата.

Душата е микроскопично малка, но е свързана с всяка клетка от нашето тяло. Душата пребивава в дълбочината на човешката яйцеклетка. Тя е скрита в ядрото на желанията, в центъра на възприятията. А духът е дребен отломък от Слънцето, обвит в материя. Нашата ДНК е свързана с духа. Ние сами създаваме дух. Ние сме Бог. Нашата воля обкръжава нашата човешка същност и живее до самата ни смърт.

Когато стоите на кръстопът и двата пътя водят надолу, няма значение по кой ще тръгнете. Пътят сам ще ви разкрие дали е неправилен. Не е страшно да сгрешите. Опитайте се да обикнете себе си за този опит. Кажете си: „Обичам се заради натрупания опит, нищо че се оказа илюзорен като сапунен мехур“.

След време ще започнете повече да се доверявате на чувствата си. Сякаш ще активирате мускул, закърнял от бездействие. Ще си кажете: „Чувствах, че няма да се справя, но въпреки това се залових за работа“. И когато това се повтори пет пъти, вече ще мислите: „Ще успея. Вече съм имал такива предчувствия, но не им обърнах внимание“. И все по-малко ще се облягате на разума и ще се доверявате на чувствата си. Така трябва да се живее.

Съновидението на живота е синоним на всички наши реалности. Съновидението на този живот, който живеем в дадения момент, отразява нашите представи за себе си, както и представите ни за всички, населяващи тази реалност. Нашият сън е резултат от сетивното ни възприятие. Ние създаваме нашата собствена реалност, личното всеобхватно съновидение и собствения ум, сътворявайки всичко, в което вярваме, чрез сетивните възприятия.

Ние сме многостранни същества и притежаваме способност в един и същи миг да усещаме хиляди различни неща. Една от най-вълшебните особености на човека е способността да различава. Можем да изключим всички усещания, които не желаем да забележим и да се съсредоточим над това, което ни занимава. Тази способност отделя едно усещане от милиони възможни дразнители. Фокусираме се върху него чрез това, което наричаме „внимание“.

Вниманието ни позволява да съсредоточим нашето възприемане върху обекта, който искаме да опознаем. За да се научим да вървим, да караме велосипед или да свирим на пиано, отначало трябва да фокусираме вниманието си в тази посока и непрекъснато да практикуваме, докато не направим своите действия автоматични. Едва тогава усвоеният навик става част от самите нас.

Чрез вниманието научаваме всичко, което искаме да знаем и всичко, в което вярваме.

За първи път използваме вниманието си за създаване на нашата лична реалност, нашето съновидение. Резултатът от първоначалното използване на вниманието е кошмарът, който наричаме ад.

Трансформирането на това съновидение може да стане с помощта на същия инструмент, който сме използвали за неговото създаване — нашето внимание.

Докато в процеса на преглед на нашите възгледи анализираме всичко, което знаем и приемаме за истина, в опита си да решим заслужава ли да го приемаме на доверие, отново се обръщаме за помощ към вниманието. Второто подвключено внимание изменя съновидението. С помощта на второто внимание се снемат ограниченията, които са ни обвързвали преди и съзнанието се разширява. В крайна сметка, ние откриваме, че виждаме ново съновидение, сън за живота, където няма нищо невъзможно, сън с пълна увереност в себе си, надежда и устременост. Това ново съновидение ние наричаме рая на земята.

Когато повторно насочим вниманието си към нашето съновидение, можем да се пренесем във всяко време и място и да станем първооткриватели. Да спрем да вярваме на догмите. Добиваме много по-широк светоглед. Нещата, които не сме познавали, стават достъпни за нас, но както и преди има още много непознати измерения. Второто внимание ни дава възможност да контролираме съновидението си и да осъзнаем, че самите ставаме богове.

Мигел е бил в състояние на второ внимание, когато е достигнал до мъдростта на Книгата на Хермес и когато се е срещал с Исус и Буда. За тези, които пребивават във второто внимание, всичко, което съществува, живее вечно.

Сталкинг на своето собствено съновидение

Като сталкер, вие сами конструирате своето съновидение.

Аз създавам своя живот. Това е огромен труд, но аз обичам всяка крачка по пътя. Старая се да вложа себе си във всичко, което правя. Когато осъзнаете силата на всяко свое действие, ще излъчвате само любов. Ако някоя рана продължи да ви напомня за себе си, ще се наложи да направите още един преглед, за да се заличи цялата рана.

Ако пребивавате в състояние на любов, няма какво да загубите. Вие живеете в състояние на пълнота. Вие сте богът на земята.

Тази идея е прекрасна. Когато се пробудите от съня, тя ще престане да бъде абстрактна концепция и ще се превърне в реалност.

Вие сте любов. Но докато не се пробудите, тази идея ще си остане само теория. Поетата отрова ще остане във вас и ще ви разрушава както преди. Както преди ще бъдете изпълнени с прекомерно самомнение. Всичко това са капани на старото съновидение. То ще иска да ви държи здраво в своите лапи, защото се страхува от любовта.

Да притежаваш знание е прекрасно, но и знанието е капан, докато не го активираш. Милиони души са уловени в примката на студеното знание, защото не познават любовта. Струва им се, че знаят, но тяхното знание е дошло от мрежата на съновиденията, в която всички се блъскаме. За да се пробудите от съня, трябва да станете сталкер.

Всеки човек на определено ниво е сталкер. Сталкингьт е единственият начин, чрез който заставяме нещо да се прояви наяве.

За мнозинството от хората сталкингьт е само метод, с който да оживеят. За воина сталкингьт е път към свободата. За майстора, сталкингьт е изкуство. Необходимо е да станем художници на сталкинга.

Ако вече сме станали воини, с помощта на сталкинга ще променим нашето съновидение за планетата. Този процес прилича на „вътрешна война“ между старата илюзия за ада и новите видения за рая. С помощта на сталкинга можем да творим изкуство и да създаваме красота, а те са неотменими характеристики на рая.

Изкуството на сталкинга изисква дълги години на подготовка. Майсторството идва чрез осъзнаването, че всяка постъпка и дума носят енергия. В резултат на това осъзнаване вие поемате на плещите си отговорност за всичко, което говорите и вършите, и осъзнато направлявате своята енергия за сътворяване на новото съновидение на рая на земята.