Овладяването на тайното знание открива канал към енергията на нагуала, към този жив дух, обитаващ в безкрайността на Вселената. Енергията на нагуала усилва осъзнаването и намерението да такава степен, че майсторът на безмълвното знание може да излезе от мрежата на кошмарното съновидение, което наричаме реалност, и да изпълни своята душа с енергията на любовта.
Когато овладее тайните на мъдростта на толтеките, духовният воин може да почувства, че е стъпил на пътя на самоусъвършенстването, който изиска самодисциплина. На пръв поглед изглежда, че този път е достъпен само за определени хора, но всъщност не е така. Когато постигне състояние на свобода и любов с помощта на първото внимание, тръгналият по пътя може да служи в света като агент на трансформацията. Майсторът може да поведе учениците по същия път, защото се е превърнал в човек, който живее с любов.
Агентът е длъжен да изпълни своето предназначение. Мисията на нагуала е да практикува всички умения, усвоени по време на ученичеството и да споделя знанието с другите. Както маята кара тестото да втасва, така и майсторът-нагуол помага за велико преобразуване, което сега се извършва на земята — преминаване от плътното ниво на хаоса към новото ниво на мира и съзиданието.
След завършването на медицинския институт, известно време Мигел трябвало да работи в държавна болница, намираща се в пустинен град. Там учил как да стане нагуал при безплътен учител, изпратен му от неговия дядо. Този стар мъдрец заставил Мигел не веднъж и дваж да встъпва в жестоки схватки със своите страхове. Въз основа на натрупания опит, Мигел известно време учел хората по начин, различен от сегашния. В ранните си занятия той поставял учениците си в опасни и плашещи ситуации. По-късно Са-рита показала на Мигел какво означава практиката на безусловната любов и той видял, че за достигане на духовно майсторство любовта действа много по-добре от страха.
Прегледът е главно средство в неговата методика за промяна на съновидението в сън за рая на земята. Прегледът е отличен способ да разбереш собствените си страхове, но не те поставя в опасни за живота ти ситуации. Прегледът е дълбоко лично дело, отнемащо толкова време, колкото е нужно, при това, човек може да го повтаря многократно. Може да го прави дори и насън. Да сънуваме непрестанно — това е нашата човешка задача. Правим го денем и нощем. Едно от преимуществата на учението на толтеките е, че чрез него можем да се научим да изменяме своите съновидения.
Мигел препоръчва на учениците си следните способи за подготовка към промяна на съновидението:
1. Заспивайки, старайте се да съхраните съзнанието си, за да контролирате своето съновидение.
2. Практикувайте енергично съновидение, което можете да промените. В този случай ще осъзнавате, че едновременно сте и съновидение и сънуващ.
3. Забележете, че в съновидението тялото ви е различно от физическото тяло.
4. Започнете да създавате съновидение за рая. Демоните ще се опитват да ви спрат, но помнете, че живеете в създадения от вас сън, а след това се постарайте да го направите колкото се може по-прекрасен.
5. Достигайки най-висше блаженство, станете Бог на чистата любов. Любовта ще ви доведе до съединение с Бога.
След време учениците на Мигел станали негови колеги-наставници. Синтия Утън сега е нагуал и практикува Майсторството на Толтеките. Вместо обикновените три вида майсторства тя изброява четири. Четвърто при нея е станало Майсторството на Съновидението.
Утън пише:
„Целта на Мигел е да помогне колкото може по-голям брой хора да достигнат максимума от възможният им потенциал за просветление, за да могат да проявят своята способност за създаване на вътрешен и външен мир, хармония и равновесие в избрания от тях начин на живот.“
Утън каза, че занятията с Мигел изцяло са преобразили нейния живот. „Заедно с Мигел и още няколко ученика, посветих своя живот на разпространение на тези учения. Не се съмнявам, че човешките същества трябва да се развиват. Откривайки своята безкрайна природа, ние усещаме пълнотата на живота, която ни позволява да създадем видение за земен рай. Мигел, аз и още няколко човека решихме да обединим силите си за създаването на това ново съновидение за нас самите и за всеки, който е готов за него.“
В своето писмено изявление Утън разкрива по-нов начин същността на майсторството. Говорейки за Майсторството на Осъзнаването, тя пише:
„В зависимост от степента на нашето развитие, създаваната от нас ефирна енергия отразява по-фини и разнообразни свойства на духовната енергия. Какво разбирам под духовна енергия? Тази неопределена енергия, в която ние усещаме единство с всичко обкръжаващо. Чрез познанието на духа ние откриваме божествената любов, екстаза и безграничната свобода. Това майсторство ни дава шанс да изхвърлим на пътя всичко, което ни ограничава.
Утън обяснява Майсторството на Сталкинга като основа на целия начин на живот на духовния воин.
«Ние започваме да следим своите мисли, думи и постъпки, за да разберем защо и как ограничаваме себе си, страдаме и се чувстваме нещастни.»
Според Утън, въоръжавайки се с Майсторството на Съновидението, ние добиваме контрол над енергията, която протича в съновидението на нашата «неизменна реалност». Едва започнали да ползваме фината енергия… пред нас се открива безграничната възможност да изследваме други реалности, с помощта на така наречените ефирни или астрални пътешествия. Усещайки ефирната енергия, ние долавяме много по-голяма част от битието, отколкото е достъпно с помощта на физическата енергия.
Майсторството на Намеренията, казва Утън, е върхът на майсторството… Това майсторство означава да съществуваш в цялост“.
Тази книга е призвана да разпространи сред повече хора знанието, че съществува възможност за създаване на новото съновидение.
В света има много традиции и учители, които се трудят на същата нива, както и Мигел. Когато достатъчно хора променят своя възглед за живота, това ще им позволи да живеят без чувство на вина, осъждане, тревога и нещастие и тогава на цялата земя ще настъпи равновесие. Новите вибрации, излъчвани на земята, ще повлияят на вибрациите в слънчевата светлина и оттам — във Вселената.
Промени могат да настъпят в един-единствен ум. Може вие да се окажете този човек, който да подбутне и ускори прелома към мира на планетата.
Мигел съветва учениците си да започнат да набират собствени ученици, да ги учат на изкуството на сталкинга и да ги водят в Теотихуакан. С този начин на мислене той увеличава ефекта от своето учение.
Определени ключови учения стават съществена част от психиката на учениците в пътя им към шаманизма. Шаманизмът е оживял през вековете, за да може да се достигне до този момент, в който наставници, подобно на Мигел, помагат на процеса на промяна на глобалното съзнание.
Една от големите заслуги на Мигел като нагуал е, че е установил връзка между мъдростта на толтеките и другите духовни традиции, в частност, будизма и християнството.
Историята на Буда в много отношения прилича на историята на Исус. При раждането си Буда получил името Сидхартха. Той бил принц и след време бил длъжен да стане крал. Когато се родил, астролозите предсказали, че ще стане или велик владетел или ас-кет, който ще слезе в ада и ще се върне оттам усвоил нови знания, които да даде на света.
Баща му всячески се стремял да огради Сидхартха с грижи и да му създаде прекрасен живот. Насърчил го да се ожени в млада възраст и да създаде дете. Искал синът му да живее живота, който живели дедите му.
Но бащата не могъл да попречи на Сидхартха да изпълни своята мисия. Той бил млад, силен и пълен с енергия.
Веднъж, когато излязъл от строго охранявания дворец, той се отправил към една село. И там видял човешките страдания. Като се върнал, попитал баща си: „Защо ми говориш неверни неща?“ Бащата му отвърнал: „Защото не исках ти да страдаш“.
Сидхартха изпитал болка и чувство за вина. „Аз съм длъжен да видя какво изпитват другите“ — казал той.
Поискал да види какво в действителност значи да бъдеш човек. Това го отправило в ада. Осмелявайки се да съди баща си и другите хора, той разбрал, че заслужава възмездие. Тогава станал отшелник и се хранел с подаяния. Бил толкова състрадателен, че събрал около себе си всички бедни. И им дал надежда. След това открил, че пътят, по който ги води, не е правилен. Отново започнал да се храни и си върнал предишните сили. Останалите се почувствали излъгани. Сидаиртха се уединил в джунглата, където открил едно от най-мъдрите дървета, което някога било живяло на земята. Изучавайки дървото, той открил неговия разум. Открил, че светлината е действителното знание. Познал екстаза. И станал Буда. Влизайки в състояние на транс, той попил в себе си знанието на дървото.
Разумът на дървото много прилича на човешкия. Дървото станало наставник на Буда. Буда видял, че всички хора сънуват, а техният сън живее свой живот. Съновиденията са дело на обитаващите ги богове.
Пред него се открила цялата еволюция на човешкия род.
Той видял, че опитите за бягство от съновиденията практически са обречени на провал. За боговете развитието било още по-безнадеждно, отколкото за човека да измени своето съновидение. Боговете управляват хората и ги тласкат към кошмара. Боговете хората и ги тласкат към кошмара. Боговете на страха пораждат зло.
Буда видял, че единственият изход от съновиденията е да станеш светлина, да станеш Бог.
Той осъзнал, че предназначението на човека е в трансцендентацията.
В този момент Буда се оказал пред избор. Той могъл:
1. Да стане светлина, Бог, да се възнесе на небесата.
2. Да се върне и да сподели с хората своите видения.
Неговото състрадание било толкова голямо, че той решил да се върне.
И тогава съновидението го взело под обсада, както Исус бил подложен на изкушенията на сексуалността. Буда видял, как отвсякъде към него летят стрелите на осъждането и сплетните. Но стрелите се превръщали в цветя. Това се случили много години преди Христа.
В мексиканския щат Оаксака има знаменито дърво-гигант, наречено Туле. Това е най-мъдрото дърво, което съм виждал в живота си. В него е заключена енергията на създателя. Излъчваната от него любов може да се усети почти физически. На дървото почти няма птици, а и да има, обикновено не пеят.
Редом с Туле расте още едно, по-малко дърво. В него е заключена енергията на майката. В неговите клони винаги пеят птици.
Гая казва, че когато хората обиколят Туле, в някакъв момент се оказват лице в лице с него. И тогава то ги повдига, откъсвайки краката им от земята.
Туле е гуру, мъдър учител сред дърветата. Той е пазител на безмълвното знание.
По време на ученичество си при Сарита, Мигел часове наред се намирал в транс. В неговите видения се откривали страници от живота на Исус така, сякаш бил жив свидетел. За да преживее тази среща, трябвало да се настрои на енергийните вибрации на Исус и емоционално да преживее всички тези събития.
Исус, когото открих в своите медитации, в деветдесет процента се отличавал от този Исус, когото представя църквата. Аз не съм съгласен с християнството, такова, каквото е през последните хиляда и петстотин години.
Истинското християнство е било тогава, когато Исус още е ходил по земята. Той учил почти същото, на каквото са учили толтеките. Исус ни е оставил неоценими дарове.
Той ни е дарил с опрощение. Опрощението, подобно на_ прегледа, е неговият способ за измиване на отровата от ума. Опрощението _е единственият начин да се заличат от корените всички уязвяващи ни емоционални отрови.
Прошката е акт на любов към себе си. Когато прощавате, белезите остават, но болката си отива. Прошката е великият дар на Христос.
Цялата култура на епохата на Исус била основана на обвинението. Юдейската религия все още носела следите на варварството. В храмовете правели жертвоприношения на животни на алчния за кръв Бог. Мойсей подробно учи в Библията, как да се разпръсне кръв върху олтара, как да се опече жертвата. Това бил фанатизъм. Те следвали буквата, а не духа на закона. И сляпо вярвали в Бога-Съдия.
Исус встъпил в конфликт със съществуващата религия, проповядваща страх пред ревнивия и наказващ Бог.
Той проповядвал и изповядвал любов. Такъв бил неговият главен дар. Той не казвал „око за око“, а „възлюби ближния си, като себе си“.
На Исус съвсем не му било леко да проповядва своето учение на тези, който искали да го слушат, затова той проповядвал с притчи. Внушавал своята наука с любов. Когато говорел, слушателите изпадали в транс и той разделял с тях безмълвното знание и безусловната любов.
Исус действително бил цар от рода на Давид. А римляните поставили на престола самозван цар. Хората от рода на Давид очаквали пристигането на месията, който трябвало да си върне царството.
Истинският баща на Исус бил зилот — воин-метежник на име Юда. Той се опитвал да свали римското иго, но претърпял поражение и загинал. Умирайки, не знаел, че Мария чака дете. А Мария била съвсем младо момиче. Тези, които принадлежили към рода на Давид, очаквали, че тя ще роди син, продължител на царския род. Те избрали за нея мъж, който да стане баща на нейното дете. Йосиф бил свещеник, служел в храма. По това време той вече бил над осемдесет. Мария се омъжила за Йосиф и Исус получил необходимото духовно образование, когато Йосиф в ранното му детство го отвел в Египет. Общината не очаквала, че Исус ще се отрече от царството.
Исус постъпил в сектата на есеите, като по това време вече владеел безмълвното знание и бил по-либерален в сравнение с есеите.
Очаквайки всеки момент настъпването на края на света, есеите отбягвали греха, за да бъдат готови за пристигането на Всевишния Съдия.
Исус казал: „Аз съм Всевишният Съдия, още не е дошъл краят на света“. Есеите изгонили Исус и Йоан Кръстител от своята община.
В Исус противоборствали две сили. Едната му повелявала да стане цар. Другата — да промени вярата, господстваща в обществото.
Юдеите се покланяли в храма на сила, която не била Бог. Исус представлявал сериозна опасност за фарисеите, който знаели за неговата широка известност като вероятния Месия, независимо, че го отричали.
Исус тръгнал по съвършено друг, неочакван за неговите последователи път. Отказвайки се от царството, той започнал да проповядва любов, опрощение и истина. И тогава мнозина започнали да гледат на него по различен начин, виждайки в него пророка.
Исус започнал да счита себе си за син Божи, макар и не единственият. В Израел господствал монотеизъм, но в другите страни от тази епоха — Рим, Египет и Гърция — хората вярвали в много богове. Цезар обявил себе си за Бог. Затова не било никак странно това, че Исус се провъзгласил за син Божи. Той казвал, че всички сме деца на Бога. Учел, че Бог е Любов и опрощение, а не страх. По онова време, според разбиранията на хората, Бог бил далечен и недостъпен. Исус казвал: „Аз съм син человечески. Вие сте мои братя. Бог е нашият Отец. На моя Отец не са му потребни жертви“.
Хората го обичали и навсякъде го следвали. Идеите, които той проповядвал, били заплаха за храма и храмовата върхушка желаела неговата смърт, макар много от свещениците да се отнасяли към него благосклонно, тъй като знаели, че чрез Исус ще намерят свободата. Тогава в храма често се свиквали религиозни събрания.
Исус говорил за възцарение на рая на земята. „Моето царство не е от сегашния свят. Това е място на любов, където всеки е добър“ — казвал той.
Неговите апостоли с радостно нетърпение очаквали пребиваването в Йерусалим. Те се надявали, че ще влязат в града като победители, а Исус ще обяви себе си за цар. Същото очаквал от него и храма. Той постъпил така и фарисеите не могли да го спрат. Те поканили Исус на Синедриона — тогавашния висш съдебен и църковен съвет на страната, който се състоял от седемдесет членове. Той казал: „Не, аз няма да стана цар. Не ме изкушавайте“. Той предрекъл, че короната ще го погуби. Така му било съдено.
Възкръсването от мъртвите бил още един дар на Исус. Това означава пробуждане от съня. Възкресението е противоположното на вкусването от Адам и Ева на плода на Дървото на Живота.
Причастието е древна традиция, чийто корени идват от Египет. Първоначално капсулата на причастието символизирала бога на слънцето Ра или Хор, който бил за египтяните, същото какъвто е Исус. Виното символизирало Светата Кръв или някакъв особен лъч от светлината, който сътворил всички хора. Виното и хлябът се използвали в египетските ритуали както в християнското богослужение.
Исус създал нов съюз между човека и Бога. Независимо от всички следващи изкривявания на неговото учение, този съюз до ден днешен си остава в сила. В настоящата епоха на Шестото Слънце е дошло време да се изпълни пророчеството на Исус. Всичко, което се случва в света, е свързано. Всички хора на земята са единен организъм. Това, което се случило в Йерусалим, се случило и в Теотихуакан. Исус е бил и Кетцалкоатл.
Всички аватари говорят за любовта и опрощението, но само Исус потвърдил своите думи с действие. За мен това потвърждение има огромно значение.
Исус ни учеше да умираме със смъртта на воина. И независимо от всички унижения и болки, той не се изпълнил с ненавист.
Той не жадувал възмездие.
До последният си час обичал хората.
Именно тази част от историята на Исус ме убеждава, че той е най-великият човек, който някога е живял на земята. Най-доброто в учението на Исус е непреходната любов.
След смъртта на Исус неговите последователи тръгнали по два пътя. Едната група видяла в Исус месията, царя и искала да съхрани неговия род. Жената и синът на Исус били отведени на юг във Франция, а после в Англия.
Историята на Светия Граал е историята за продължението на рода на Давид. Светият Граал символизира Светата Кръв. Кръстоносните походи са замислени като опит за възраждането на царството на Месията. Тайните общества на масоните и Розенкройцерите, рицарският орден на тамплиерите и катарите, както и Кръглата маса на крал Артур — всички те са свързани с рода на Давид.
Друга група от Апостолите считали Исус за син Божи и станали пазители на неговото учение. Независимо от жестоките преследвания, те основали седем църкви. Великата победа на християнството настъпила около 200 г. сл.Хр., когато един от римските императори се провъзгласил за папа и глава на християнската църква. Той обединил идеите на Исус с идеите на друго религиозно течение в Рим, което в това време наричали Всепобеждаващото Слънце. Членовете на тази секта се прекланяли пред човека, пристигнал от Слънцето и удържал победа над злото. Той също бил син на Бога. След това обединение всички били длъжни да се обърнат към християнството и да поддържат тази религия. Били изпратени емисари със задачата колкото се може повече хора да разберат за Исус. Императорът утвърдил само четири версии на жития за Исус, които се приписвали на перата на евангелистите. Другите повествования станали апокрифни и никога не били признати официално. Всички стари богове останали светии. Всички тези факти в скоро време ще получат научно потвърждение. Между католическата църква и тайни групи като тамплиерите винаги са съществували разногласия, но скоро на цялата тази информация ще й се даде гласност и самият образ на Исус ще претърпи значително изменение. С края на папството ще настъпи крах на Великата Империя. В Южна Франция ще бъдат открити древните руини, а в творенията на Ми-келанжело, Леонардо и много други художници ще се открият изкусно скрити послания. Откриването на тайните вече е започнало. Печатите, за които става дума в Книгата на Откровенията, ще бъдат счупени. Някои от тях вече са счупени. Първият печат е видението на ада.
В първите глави от Евангелието на Йоан, Мигел вижда „чистото езотерично знание от школата на християнските тайнства“. В тези постулати, стих след стих, Мигел открива тясна връзка с духа на безмълвното знание на толтеките.
Както казва той, в света съществува само едно безмълвно знание, което се открива на хората в различните краища на света. Евангелието не е първото откровение на безмълвното знание. Нашата съвременна интерпретация на древната мъдрост е под силното влияние на науката. Следващите по-долу цитати от Библията се цитират съгласно Синодалното издание на български език от 1995 г.
В началото беше словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
То беше в началото у Бога.
Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.
В Него имаше живота, и животът беше светлина за човеците.
И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.
Съществуваше истинска светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.
В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.
Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.
А на всички ония, които Го приеха, — на вярващите Неговото име, — им даде възможност да станат чеда Божии;
Те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога родиха.
И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.
Всичко води своето начало от словото, а то е синоним на намерението и волята. Всичко води своето начало от светлината. А светлината е енергия. В науката на толтеките се казва, че намерението е свойство на енергията, което й позволява да се трансформира. Всичко съществуващо е еманация на едйннизщфш кръв, „ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога родиха“. Това означава, от волята или намерението на Бога.
„В Него имаше живота, и животът беше светлина за човеците.“ Животът и светлината, по своята същност, са едно и също — това е основата на знанието на толтеките. Ние сме живот. Без живота, който е в нас, телата ни биха се обърнали в прах.
„И светлината в мрака свети“. Мракът е материя. Светлината действа чрез материята, но материята се съпротивлява. Тя не „познава“ светлината. Материята се съпротивлява на светлината, но това съпротивление води до нейното израстване.
Библията казва: „В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна“. Нашето собствено тяло не признава нашата светлина, нашата енергия.
Когато Библията казва, „Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха“, тези думи могат да се сравнят с мислите на толтеките, че божествената светлина идва при нас, но ние й се съпротивляваме и оставаме в света на илюзиите.
„А на всички ония, които Го приеха … им даде възможност да станат чеда Божии“ пряко се съотнасят със значението на Теотихуакан като място, където ние ставаме Богове, но това може да се случи само когато престанем да се съпротивляваме на светлината.
Мигел сравнява и други фрагменти от Библията, особено пророчествата за идващият Армагедон в Откровенията на Йоан Богослов, с елементи на толтекските предания. Армагедон символизира смъртта на съновидението на планетата. Всеобщата гибел, породена от природни или техно-генни катастрофи не е неизбежна. Тя може да се предотврати, ако хората се събудят от сън. По мнението на Мигел, това пробуждане вече идва със стремителни темпове.
„Колкото е по-мощен разгулът на хаоса, толкова по-стремително е пробуждането“, казва Мигел. Това, което се случва в света, съответства на процесите, които стават в пробуждащия се ум. Състоянието на покой и умиротворе-ние винаги предшества нарастването на хаоса.
Възможно е човек да вярва, че страданията са нещо нормално — всички наоколо страдат, — но в някакъв момент да се пробуди и да осъзнае, че не е задължително да страда. При промяна в системата на възгледите, човек се сблъсква със съпротива. Ако не си еднакъв с останалите, очакват те неприятности. Отликата от околните е бунтарство.
Когато преминаваме в ново измерение, вътрешните и външните реакции нарастват. Активират се страховете ни и се опитват да спрат трансформацията. В резултат настъпва хаос. Разумът отслабва и губи ориентири. Но само след преодоляване на вътрешната и външна криза човек може да стане себе си.
Първоначално войната настъпва в нашия ум. Жертвата всячески пречи на опитите за промяна. Нашите възгледи са нашите лични закони.
Дълги години имах една ученичка, която от много време беше вдовица. Независимо от противодействието на цялата й система от възгледи, тя беше стигнала до повратен момент в живота си. Тя се върна на мястото, където беше живяла и се разпоредила да извадят и кремират останките на нейния мъж. Разпръсквайки неговия прах, тя се почувства свободна и щастлива, но семейството й било удивено и разгневено. Те я осъдили и се обърнали към свещеник. Той решил, че е извършила нещо лошо. Известно време тя отново усещала погледите им върху себе си, но след това съумяла да ги отхвърли и заминала, отнасяйки със себе си намереното щастие и свобода.
Дотогава, докато хората не намерят Бога вътре в себе си, в тях ще живее потребността да вярват в Бог, който е вън от тях. Всички ние сме черни магове и навсякъде разпространяваме нашата емоционална отрова, дотогава, докато не изучим бялата магия. А това става, когато заменим страха с любовта.
Човек, преминал през трансформацията, не приема нищо лично. Исус и Буда са дошли на този свят, за да го променят към просветление. По право, дадено им по рождение, те имали големи възможности, но и на тях им се наложило да стигнат до ада, както на всички хора. Защото и те били хора.
Живеели обикновен живот в обичайните условия на своята епоха, били надарени с тяло, разум и душа, но след трансформацията се превърнали в светлина.
Всички наши постъпки поначало са обусловени от страха, но като започнем да осъзнаваме какво правим, пред нас се открива възможност за трансформация. Дори в най-ужасните условия като времето на концлагерите по време на Втората световна война, желанието да се постигне промяна открива пред човека пътя към нея.
През последните двайсет века християните проповядвали, че всеки от нас е страж на своя брат. Мигел дава на този идеал своя интерпретация, различна от тази, която е основана на чувството за вина. Да отговаряш за ближния — казва той, — значи, да уважаваш тази форма на живот. Ние си помагаме един на друг единствено с нашата любов. Любовта е действена там, където е приета. Всичко, което можем да направим един за друг, е да се обичаме. Не можем да отговаряме за постъпките на ближния си.
Чувството на съжаление или вина към другия човек са неефективни. Когато правителството раздава на хората помощи и те печелят от това повече пари, отколкото ако работят, то ги погубва. Това не е помощ. Когато хората не работят, те бездействат. Където няма действие, няма и трансформация. Без действие хората скучаят, а скуката води до престъпления. Ние сме тук, за да се трудим.
Исус учил, че любовта е безмълвното знание. Толтеките също знаели, че колкото сме по-близо до любовта, толкова сме по-близо до Бога. Любовта е антипод на страха. Любовта е неугасим огън, който очиства всичко, до което се докосне, докато страхът е опустошаващ огън. Трудно е да се изрази с думи значението на любовта. Много по-лесно е да се говори за нейните характерни черти. Чрез тях ще осъзнаем, че любовта и страхът са диаметрално противоположни.
Пред човек стоят два пътя — пътят на любовта и пътят на страха. Ако ги сравним, няма да е трудно да разберем, по кой път вървим сега.
Мигел учи, че чистата любов се състои от седем компоненти:
1. Любовта не очаква нищо. Страхът е пълен с очаквания.
2. Любовта не е свързана с никакви обстоятелства. Страхът е пълен със задължения. Когато действаме по задължение, вътрешното съпротивление ни заставя да страдаме. Ако не изпълним дълга си, това ни обременява с чувството на вина.
3. Любовта се отнася с уважение не само към околните, но и към самите нас. Страхът не уважава никого, в това число и самия себе си. Ако съм обиден на себе си, значи не се уважавам. Ако обидя теб, значи не те уважавам.
4. Любовта е търпелива. Страхът е нетърпелив.
5. Любовта не познава жалост. Страхът е пълен с жалост и е особено жалостив към себе си.
6. Любовта е независима. Страхът е пълен с всевъзможни привързаности и боязън да ги загуби.
7. Любовта е добра. Страхът е твърде погълнат от себе си, за да бъде добър.
Отношения, основани на любов, не се стремят да подчинят партньора. Безусловната любов не обременява с нищо другия. От тази гледна точка Мигел говори за необходимостта от преглед на институцията на брака. Главната промяна, според него, е установяване на нови отношения, които идват на мястото на отживялата институция на брака в нейната привична форма. Тази система претърпя крах. Новите отношения, основани на любов, започват сега. В целия свят цари пълно объркване в отношенията между хората, защото ние се съпротивляваме на тези промени, но идването им е неизбежно.
Много гласове ни зоват към пробуждане. И ни предупреждават за едно и също — че живеем в света на илюзиите. Ние разбираме, че земята е живо същество и наш дълг е да я опазим от по-нататъшна деградация. Сред тези гласове има и такива, които подсказват на внимаващия човек кого следва да вини за цялото обкръжаващо ни нещастие — родителите, белите, правителството, Съединените щати, корпорациите — с една дума, виновник винаги ще се намери.
Доведеният до крайност призив към пробуждане ни заставя да повярваме, че всички сме жертви на една до дъно прогнила система. Ако нашето самоосъзнаване като жертва може да се припише на един или друг член на семейството, значи споменът трябва да се изтласка от недрата на паметта и да се извади на повърхността на съзнанието… А по-нататък?
Тук идва ред на второто послание на Мигел. Пробудете се, казва той, поемете своята лична отговорност. Вие сте напълно зависими от своите мисли. Вие контролирате своите действия и реакции. Вие не сте жертва, но не сте и Съдии, за да произнасяте присъди над други хора. Вие сте духовни същества, надарени с потенциала да трансформират съновидението на планетата.
Толтекската система, която Мигел е допълнил със знания, които е добил в състояние на транс, изцяло е посветена на усъвършенстването на човека. Принципът на езотеричното знание е, че никой няма власт над душата и духа на друг човек. Пробуденият индивид поема пълна отговорност за всяка своя мисъл, дума и постъпка.
Пробуждането, според разбиранията на Толтеките, предизвиква дълбоки изменения в начина, по който човек възприема околния свят. Чувството на страх, вина, осъждане и срам напълно се преодоляват. От този връх светът вече изглежда по-справедлив. Божественият порядък се проявява на всички нива.
Трансформираният майстор на толтекското знание не живее в отчуждено блаженство, седнал в поза лотос, изцяло отдаден на самосъзерцание. Той напълно осъзнато прави практически стъпки към положителна промяна. В пробуденото съзнание се раждат дарби, влечения и дарования, породени от действия, изпълнени с ненаситна радост.
Всички сме талантливи от рождение, но често сме принудени да потискаме тези стремежи на душата си, за да заработваме хляба си. Толтекските майстори откриват стъпка по стъпка, че могат да се изхранят, използвайки своите природни таланти. Всичко е въпрос на приоритети. На първо място стои разширяването на периметъра на радостта с дейности, които носят радост и, следователно, увеличават позитивната енергия на човека, а чрез него — и на целия свят.
Мигел проповядва практическа форма на духовност. Според нея, човек изцяло отговаря за себе си и изтласквайки емоционалните отрови от ума си, открива източника на радостта и практикува живот в земния рай.
По своята форма тази практика е сродна с изкуството. Мигел казва, че всички толтеки били художници, дори велики художници. Това означава човек да живее като художник, неговият живот да стане произведение на изкуството — постоянно развиващо се живо творение, надарено със съзнание и радост.
Отличителна черта на толтекския майстор е самообладанието — човек, който се издига над всичко лично и егоистично, умее да се контролира и непрестанно осъзнава силата на своите думи, постъпки и помисли. Сдържаността, която се опира на осъзнаването, не ограничава непринудеността. Точно обратното, отсъствието на страх освобождава непринудените реакции на човека към живота. Крайната цел на толтеките е постигане на щастие.