Отвъд страха

Въведение в царството на магията

Нося спомен за едно съновидение, в което висях, вкопчила се за края на нечии пръсти, втренчила поглед през дясното си рамо в дълбините на водата. Някакво присъствие близо до мен произнесе: „Върви и приеми своето послание, но бъди търпелива. Твоето послание не е предназначено за всички, но има такива, които те чакат“. Този сън си спомням като съня на моето раждане.

Не съм особено силна в датите, епохите и вековете. Разчитам само на собствения си опит. Помня, че още в детството си знаех, че моето предназначение е да донеса на хората знанието, че Бог живее в тях. Едва преди пет години успях да го направя, но винаги носех в себе си това, което считах за мое послание.

През 1987 г. самолетът, с който летях, внезапно попадна в силна буря. В този момент осъзнах, че мога да умра. Помислих си: „Не трябва да умирам, докато не се събудя. Не искам да умирам отново, докато напълно не се събудя от съня“. В този момент реших за себе си, че ще стъпя на пътя на освобождението. Дори ако ми се наложи да скоча от самолета (тогава за мен това беше най-ужасното), бях готова да го направя, за да се пробудя — така отчаяно жадувах свободата. Този случай, подобно на искра, роди в мен идеята, че трябва да поработя с шаман. По това време дори не знаех какво е шаман. В книжарницата открих списание „Шамански тъпан“ и в него прочетох обява за пътуване в Перу и Бразилия за работа с шамани. Въпреки че бях доста наплашена, все пак се записах за едно от тези пътувания. Мъжът ми ме отведе на аерогарата. По-късно ми каза, че докато седяхме и чакахме да дойде време за полета, той ме погледнал и разбрал, че повече няма да се върна в къщи. Така и стана, независимо, че във физически смисъл се завърнах.

Сега знам какво се случи. Всичко става по волята Божия. Нямах и понятие какво става с мен, знаех само, че трябва да намеря свободата. И така, отправих се към Перу, където работих две седмици с Едуардо Калдерон. Той беше удивителен човек. При първата ни среща каза: „Ти ще станеш майстор на електричеството“.

Още с първите крачки към моето духовно пробуждане започна да ме наболява сърцето и да се отклонява от ритъма си. Преди няколко години лекари, които ме лекуваха, откриха, че съм променила електрическия поток, който преминава през горната част на сърцето. Всичко останало беше наред. В електрически план, моето сърце се промени, затова до днес аз постоянно ходя с кардиостимулатор.

Калдерон „видя“ тази промяна в други измерения и нива. Калдерон ме видя обвита във виолетова светлина. Естественият цвят на моята аура е син, но ме обвива още един кръг от светлина — виолетов — аурата на Мигел. При всяка церемония, в която участвахме в Перу, Калдерон идваше при мен и показваше особена почит. По-късно разбрах, че го е правил, защото върху мен бил сложен печатът на жена-_нагуал_. Беше познал този печат. Калдерон знаел, че виолетовата светлина около мен била на нагуал. Калдерон ме разпита за моя съпруг и разбра, че този нагуал не е моят мъж.

Но следата, оставена от Мигел върху мен, под формата на виолетов цвят, била видима. В Перу беше моят първи опит за встъпване в света на магията. Като се върна назад, виждам, че през изминалите десет години живея в царството на магиите, извън пределите на всичко, което може да се разбере с разума.

Когато занятията с Калдерон дойдоха към края си, ние се договорихме, че ще си ида у дома за три месеца, след което ще се върна за по-нататъшно задълбочаване на новите умения, чрез които за първи път отчетливо видях енергията. Като премести моята събирателна точка, той стана мой учител.

Когато се върнах в къщи, сърцето ми съвсем се разстрои и аз се обърнах за помощ към майката на Мигел, Сарита. По-късно тя ми каза, че преди пет години ме видяла в своите видения и знаела, че аз ще бъда с Мигел. Тогава съм й се сторила червенокоса. По това време действително се боядисвах рижа. Тя ме попита дали съм омъжена и аз кимнах. Попита: „А деца имаш ли?“ Аз отговорих: „Да“.

„Е, трябва да се срещнеш с моят син Мигел, знам, че ще поискаш да работиш с него“ — каза тя.

Излизайки от Сарита, попитах седящата на масата жена, дали тези хора са шамани. Тя отговори: „О, да, те са тол-текски шамани“. За мене тази дума не означаваше нищо, но все пак попитах дали Мигел приема ученици. Тя поясни: „Да, но не взема всеки“.

Когато се запознах с него, Мигел провеждаше заниманията си в малък храм в Сан Диего. По-късно ми каза, че от тринадесет години всеки път, когато влизал в състояние на транс, изпитвал силен емоционален дисбаланс, когато съм се появявала пред очите му. Надявал се, че когато порасне, аз ще му стана жена, но това не се случило. Но продължавал да ме вижда в моменти на душевни сътресения и ме наричал Ангел на Смъртта. Когато ме видял да влизам в храма, много се изплашил и поискал да избяга където му видят очите.

Не знаех, какво ме очаква, докато не седнах и не поговорих с него. Мигел разбираше английски, но не така добре, както сега. Той обучаваше на безмълвно знание, като работеше с учениците си един по един, предимно докосвайки ги с длани, като позволяваше на мъдростта да потече към тях. Едва беше докоснал гърба ми и в същия час в мен нахлуха видения за нас с Мигел. В тези съновидения се появи прекрасна жена, в образа на зелен двуглав змей. Цялата светеше в скъпоценни камъни. Внезапно едната й глава изяде лакомо другата.

След като приключи сеансът, Мигел попита какво съм видяла. Разказах му и в отговор той със смях отговори, че редовно вижда този сън от тринадесет или четиринадесет години. Нещата се развиваха динамично. Всеки път, когато бях с Мигел или мислех за него, ме обхващаше непоносим сърбеж. Днес знам, че това е бил знак за пробуждането на моя дух, макар че тогава не го разбирах. Тогава казах на Мигел: „Ти сякаш седиш под кожата ми“, той само отговори: „Да“.

Сега виждам, че всичко ни водеше до момента, в който ни беше съдено да започнем танца на нагуала и жената нагуал. Имахме обща енергия и общо видение. Той мечтае за създаване на рай на земята, а аз — да помогна на хората да осъзнаят своята божествена същност. Както изглежда, при нас се получи идеален брак. Мигел си спомни тринадесет живота, в които сме били заедно. Каза, че имаме зад гърба си хилядолетна история и сме сродни души. Започнах да работя с него през юни. През ноември се разведох с мъжа си след 25 годишно съпружество.

Още преди пътуването в Перу и срещата ми с Мигел, по време на велосипедна разходка, усетих нечие присъствие до мен, под формата на златна светлина. Мисля, че това беше Христос и аз безрезервно се подчиних на неговата воля. Казах: „Отдавам ти се, за да стана канал за твоята светлина. Възползвай се от мен в този свят“.

Три седмици по-късно разбрах, че се продава участък във Фербекс Ранч, аристократичен район в Сан-Диего, където преди време построих една къща и я продадох. Решила да опитам щастието си още един път, аз се отправих, заедно с агента по недвижими имоти, да погледна един участък от четири акра, в средата на който имаше естествено дере. Когато видях, че мога да направя там езеро, аз казах на агента: „Да идем в офиса, искам да купя този участък и да заработя чрез него милиони долари“. Това събитие беше пряко свързано с моето съновидение. То беше дар на духа.

Всъщност, това вдъхновение ми позволи да стъпя на пътя на свободата. Построих дом, който прилича на замък. Внимателно обмислих всички детайли, но така и не го видях в завършен вид. Два месеца преди да бъде завършен, го продадох и заминах, тъй като целият ми живот беше напълно завладян от идеята за духовно израстване и от Мигел.

Още с първите крачки с Мигел усетих тясната си връзка с него. Тази връзка не беше плътска, но беше толкова интензивна, че знаех, че просто съм длъжна да бъда с него, независимо, че не си бяхме казали и една дума. Скоро с Мигел встъпихме в духовно бракосъчетание, на което присъстваха всичките ни роднини.

След сватбата се отправихме за два месеца към Теоти-хуакан. Така бе сложено началото на огромна съвместна работа. По време на пътуването Мигел изцяло потъна в процеса и замълча за дълго. Бродехме по Пътя на Мъртвите и аз усещах около себе си невидимото присъствие на милиони хора. Усещането на техните енергийни потоци беше много силно. Навеждайки очи, видях, че половината от моето тяло не е мое. Бях в друго тяло, обуто със сандали. Вървяхме мълчаливо. Щом стигнахме до Пирамидата на Луната и се качихме на нейния връх, Мигел приседна, впервайки поглед в двуглавия змей. Той сливаше в едно енергията, заключена на Кетцалкоатл, която носех и енергията на Замъгленото Огледало, която носеше Мигел. Разказах му за видените от мен безчислени души, които буквално носим в себе си. Той отговори: „Да, така е. Ще се върнем у дома и ще доведем тук ученици“.

През всичките три дни, през които пребивавахме там, той беше толкова мълчалив и затворен в себе си, подобно на зомби, че започнах да го дразня: „Мигел, кой ще иска да бъде с теб? И аз не искам. Да бъде човек с теб е истински кошмар, толкова си мрачен и отчужден“. Но въпреки всичко знаех, че ще съумее да доведе тук ученици.

Покаянието на Паразита

Възприемам Паразита като един от аспектите на нашето съзнание, забравило своята божествена същност — този аспект, който е надарен със способността да чувства и който носи в себе си целият преживян от нас опит.

Всеки опит е отделна емоция — или преминава през нас незабелязано, или задълго остава в нас. Когато си спомняме детството, голяма част от нас не могат да си спомнят нищо хубаво. В паметта се съхраняват само глупави възпоминания за мигове, които или не сме преживели напълно или нашата защитна система ги е блокирала.

Този блокаж е прилепчив като смола. Нашите мисли задържат преживения опит в полето на аурата, като фотография в рамка. Емоцията е хваната в капана на мисълта. Просветлението е състояние, което настъпва, когато отново преживеем цялото си минало, но без осъждане. Тогава всичко се облива в светлина, пълна с любов. А любовта е проявление на бога.

Ето моят опит:

Отправих се към Мексико, за да посетя Сан Мигел де Алиенде, заедно със сестра си. Целта ни бе на научим добре испански език. По време на пребиваването си в Мексико аз я заведох в базиликата на Пресветата Дева от Гваделупа, която не бяхме виждали. Изкачихме се по дългите открити стълби и влязохме в храма. Когато преклоних колене и погледнах към статуята на Богородица, получих видение. Видях в ръцете на Богородица две чаши. Едната чаша беше обърната към земята, а другата беше близо сърцето, обърната нагоре. Пред очите ми Богородица отново се раждаше на земята. Обърнатата нагоре чаша символизираше, че ни предстои да се родим отново, че ни очаква преход към божествената същност — Богородица щеше да ни роди в райската обител.

В този момент разбрах, че за да се пренесе моето раждане от земята на небесата, трябва да водя живот, подобен на живота на Богородица. Трябва да бъда проникната от безусловната любов, с която майките обичат децата си. Трябва еднакво да обичам всеки мъж, всяка жена и всички същества на земята. Чистотата на тази любов не допуска ревност, завист, страх или друго негативно чувство. Попитах се, способна ли съм на това?

Излизайки от базиликата, потеглихме към Сан Мигел. По-късно там ме срещна Мигел и ние планирахме да се присъединим към група ученици, които се отправиха към Теотихуакан на пътешествие за Търсене на Силата. Една седмица преди пътуването в Теотихуакан говорихме за събитията, случили се между нас по-рано. В душата си знаех, че съновидението, в което живеех с Мигел, умря. Беше ни необходимо да се преместим в друго съновидение.

Той не мислеше, че е така, но изпълни молбата ми. Прекъсна съединяващите ни емоционални връзки. Това беше най-дълбокият и сериозен разговор в нашия живот.

Чувствувах, че през всички преживени с него години никога не се отдадох напълно на живота. Абсолютно никога. Разбрах, че духовният опит, който трупаме, не беше изпълнен с блясък и красота. Той може да се окаже най-ужасното емоционално преживяване. От момента, от който започнахме да живеем заедно, двамата с Мигел изживявахме период на растеж. В мига, когато Мигел преживя трансформация, аз почувствах, че до мен е празната му телесна обвивка. Към мен повя такъв хлад, че се опитах някакси да се обградя с емоционална стена. От този миг в мен се появи една емоционална рана, която възприемах като предателство. (Моите опити да избягам, оказаха върху Мигел същото въздействие — като от предателство.)

В мига на истината, настъпил в нашия разговор, докато говорех за моята рана, аз осъзнах, че за осем преживени заедно години стремежът на моя Паразит е бил да ме изтласка и да заживее свой живот. Казах на Мигел: „Знаеш ли, Мигел, искам да те помоля да създадеш с мен такива отношения, в които да мога на сто процента да се ползвам от твоето пребиваване с мен. Всеки път, когато изпитам желание да избягам или да се защитавам, ще спирам и ще поглеждам в теб. Дай ми възможност да го направя“. Той се съгласи.

Когато пътувахме с автобуса към Теотихуакан, Мигел не ми каза какво прави, но знам, че изпълни акта на Силата. И сне цялата ми защита. Цялата аз се превърнах в един обтегнат нерв. Вместо състояние на безоблачно щастие, усетих мощен удар в слънчевия сплит, породен от най-ужасни чувства. Нищо не казах. Просто гледах през прозореца, повтаряйки си: „Какво става с мен?“

Около половин час по-късно, Мигел проговори: „Гая, това е непоносимо. Нямам сила да понеса твоите чувства.“ Отговорих му: „Мигел, не ми помагай. Ще се справя сама“. Това бяха смелите думи, казани в три часа след пладне.

Тази нощ прекарах в стаята на сина си. През тази безкрайна нощ едва ми стигаха силите, за да дишам. Обърнах се с молитва към Богородица: „Помогни ми да премина през това“. В слънчевия сплит усетих присъствие на мощна енергия. Визуализирах я като зелено, живо същество, обърнато с главата надолу. То цялото се беше свило от срам и емоционална болка. Аз самата и цялата енергия бяха като разцепени на две. Повтарях безспирно: „Обичам те. Обичам себе си“, опитвайки се да изпратя на клетото същество своята любов. В един момент разбрах, че тази енергия сама трябва да намери покаяние. Нищо вън от нея не може да я обикне достатъчно. Осъзнах, че тя е част от самата мен.

В енергийната работа с хората винаги се проявяват две същества: вътрешното дете и ангелът, който прилича на лъч от светлина. Това уязвимо място в душата си нарекох свое духовно дете. Поех и се опитах да трансформирам всички емоции на това обитаващо в мене същество. То беше част от мен и премина с мен през всичко, което ми се наложи да преживея. Тя преживяваше всичко на това ниво, на което я бях блокирала. Дори когато включех своята защита, за да намаля интензивността на преживяванията, тази част от мен чувстваше всичко. Тя преживяваше моя живот, но през очите на Съдията, осъждайки себе си, и на Жертвата, страдаща от това самоосъждане.

Не знаех ще съумее ли тази част някога достатъчно да заобича себе си, за да си прости и да живее в любов. Помня как се придвижвах през множество слоеве от емоции. Това не бяха образи от миналото. Последното изпитание, през което преминах, беше екзистенциалното предателство. В момента на нашето раждане нашата божествена същност се отделя от нас, за да влезем в плътната материя, в нашата човешка същност. В този миг се разделяме.

Раждането означава предателство към нашата божествена същност. Видях, че това зърно на предателство създава електромагнитна сила, която придърпва към нас всичко, което е основано на страх и негативност. Това разделение, това предателство, е зрънцето, от което израства нашият ум. Именно там попадаме в обятията на страха. Системата е съвършена.

И ето, аз останах насаме с цялата болка. На сутринта започна да ме тресе като в треска. Сърцето ми препускаше лудо. Чувствах се слаба и напълно разбита.

Влязох в стаята при Мигел и казах: „По-добре да умра, отколкото да живея така“.

Той отговори: „Искаш ли да ти помогна?“

„Не мога да кажа да, защото ако го направя, няма да имам друга възможност да се срещна с тези чувства. По-добре да умра“.

Мигел каза: „Не се безпокой, няма да получиш сърдечен пристъп. Не го забравяй“.

И ние започнахме да се готвим да прекараме деня с групата. По пътя не споделих с никого какво се беше случило. Когато стигнахме на уреченото място, Мигел се отправи към камъка, с който работеше вече пет години. Помолил учениците си последователно да сядат върху него и да усетят енергията му.

Мигел казал на групата, че аз и други жени трябва да се спуснем към камъка, а мъжете да останат да наблюдават отгоре. Направихме го мълчаливо. Аз го преобърнах. Когато седнах на камъка, в същият миг усетих енергийната връзка със слънцето. Внезапно моето тяло започна да се тресе от ридания, сякаш енергията избухна от мен и тръгна нагоре като навита спирала. Плачех за всяка жена, живяла някога на земята и моите ридания се издигнаха към слънцето. От емоционалните разтърсвания едва не рухнах, останала без дъх.

След това ми се яви Пресветата Дева от Гваделупа. Застана до мен. Змеят, на който се опираше с крак, изведнъж започна да нараства, обвивайки се в игрив танц около нейното тяло и глава. Като видях това, разбрах, че добивам много важен за мен опит. Не можех добре да се ориентирам в случилото се, но Мигел каза: „Сега твоят рай се върна и цялата ти болка си отиде. Ти вече имаш Съюзник, но гледай да не подхранваш съзнанието си с негативност, защото Паразитът отново ще израсне. Трябва да обикнеш себе си и този аспект на твоята същност. Толтеките наричат това жертвоприношение на ефирния двойник на Орела, защото когато дойде смъртта, няма да загубиш паметта си за този живот“.

Вече знам — той е имал предвид, че аз преминах през дракона. Изкупих своя Паразит. И родих своя Ангел. Тогава въпросите ми нямаха край. Разбрах, че целият живот е изкупление на този аспект от нашето съзнание, който в буквален смисъл е забравил за своята божествена същност, отделил се е от онази част от нас, която пази в себе си божественото съзнание.

През следващите осем месеца осъзнах много неща. Четири месеца след преживения в Теотихуакан опит заминах за Индия, където разбрах, че паразитът може да съществува и да проявява себе си само в съпротивата. Именно съпротивата задържа динамиката на развитието вътре в нас. Най-дълбокото ниво на болка, която докоснах, беше чувството за предателство. Осъзнах, че ако няма съпротива, няма да има и болка. И разбрах простата истина, че ако не оказваме съпротива на живота, няма да тровим нашето съзнание. Често говорех за това, когато започнах работа с Мигел. Той обикновено казваше: „Гая, контролирай емоциите си“. За мен думите му бяха истинско ръководство. Той ми даде сили да не реагирам на всичко, което се случва, да не бъда като компютър, който реагира на всяко натискане на копчето. Мигел ми помогна да променя гледната си точка.

Ако се окажете в една или друга житейска ситуация и осъзнаете реакциите на тялото си, можете да изберете дали да продължите да реагирате, зареждайки се с негативни емоции, или да прекратите реакцията. Можете да си кажете: „Аз съм същество от чиста любов и светлина. Негативната реакция е абсолютно чужда на моята същност“. Това изглежда дребно, но когато го осъзнах, започнах да усещам как енергията около мен кипи.

Когато ми се случи за първи път, почувствувах зад гърба си как енергията размахва криле. Сякаш нещо се вдигна във въздуха и полетя, подобно на пеперуда, която с труд се измъква от пашкула. А Мигел казваше: „Това си ти, Гая. Истинската ти“.

Започнах да осъзнавам, че нашата истинска същност, която ни води напред, е нашият ангел. Започнах осъзнато да спирам своите автоматични реакции към живота и хората. Подхранвана от любовта и светлината на моята истинска природа, моята същност все повече укрепваше. Моят Ангел се пробуди от съня си.

Урокът на Гая

Раждайки се, ние влизаме в нашето съновидение. В това съновидение (както при двуглавия змей) главата на подсъзнанието изгаря главата на съзнанието. Вие забравяте своята божествена същност. Загубвате своето божествено съзнание и забравяте, че всичко наоколо е сън. Забравяте, че сте бог, защото в съня си се виждате като нещо различно от Бог. Когато обаче започнете да гледате от друга гледна точка на себе си, когато осъзнаете истинската си природа, ще откриете, че сте любов. С осъзнаването на този факт страхът ще си отиде от вас и отново ще се превърнете в Бог. Вече няма да принадлежите към нещо, което се основава на страха. В този миг започва да расте тази част от вашата същност, която се осъзнава като Бог.

Аз усетих, че заобикалящата ме енергия поглъща моите емоции. Тъй като съм човешко същество и умът ми е свързан с душата, смисълът на моето съществуване се заключава в съновидението. Моето съновидение е резултат от взаимодействието между ума и душата, родено от ума. Умът е емоция, изядена от енергии, които нямат човешка форма.

Когато тази нематериална по форма енергия разтвори моите емоции, осъзнах, че в действителност тя е ангелска същност, която стои зад гърба ми и ме покрива с крилете си. Тя е много по-близо до моя истински „аз“ от физическото ми тяло.

Ще откриете, че всичко съществуващо на света, бива поглъщано от друго. Цялото земно царство изгражда кръговрат, в който всеки във веригата храни следващия. Бог поглъща Бога. Това е неговата еволюция. Бог прониква във всичко, което в тази реалност наричаме живот. Животът тук предизвиква взаимодействие между Слънцето и Земята. Божествената същност прониква в нашата реалност като непрекъснато поглъща самата себе си. Така енергията изтича по спиралата навън и се връща обратно, като всеки път Бог поглъща Бог.

Вие сте Бог, който поглъща Бога. Какво поглъщате? Осъзнавате ли с какво се храните? Може да се храните с отрова или с любов. Характерът на вашата храна определя, кое е по-силно — любовта или отровата — и определя мястото на вашето съзнание — в любовта или в отровата на страха.

Когато започнах да изчиствам своя ум с лекуването на старите рани, престанах да бъда предишното същество, което подлагаше душата ми на непрестанни терзания. Укрепих силите на своята ангелска същност. Колкото по-дълбоко проникваме в любовта, толкова повече се променят и нашите вибрации. Цветът на нашата аура се променя, става все по-фин, когато се приближаваме към любовта и се отдалечаваме от болката.

Когато се променяте в тази посока, вие пробуждате своята енергия Кундалини. Втората глава на змея започва да се пробужда от съня и божествената енергия тръгва да се издига нагоре по гръбначния стълб. Тогава започвате да усещате различните нива на енергията, усещате вашите чак-ри. Това са точки, чрез които възприемаме енергия с различен диапазон и честота. Ако преместите събирателната точка на много по-висока честота, ще започнете да усещате другите енергийни тела, по-малко плътни от физическите.

Всяка чакра има седем врати и по степента на тяхната отвореност към другите нива на възприятие човек усеща истинската свобода. Когато достигнете до определено място, ще се окажете зад пределите на съновидението и ще се потопите в любовта. Ще попаднете в обителта на Богородица и ще изпитате любов към всичко съществуващо. Тази любов е чиста и непорочна.

След пътуването в Индия у мен не остана никаква илюзия, че друг, освен мен самия, ще ме обича или осъжда. Останах насаме с Гая. Загубих своя гуру, своя учител, своя наставник. Разделих с илюзията, че Бог присъства навсякъде, но не и в моята душа. Аз съм Бог, по-точно, аз съм божествена същност. В началото, когато останах насаме със себе си, бях страшно изплашена. Яростта ми нямаше предел. Но след това си спомних, че на ограниченото съзнание, на човешкото тяло, не му е дадено да постигне освобождение, защото според него, животът, предопределен му от Бог, е изпълнен с болка и несправедливост.

Единственото, което можех да направя, е да приема живота с всичките му аспекти, с всяка човешко същество, с всички обстоятелства, с всички полюси и минуси и да го приема в цялата му пълнота. Ако не го направя, ще бъда обречена на вечни страдания. Промених гледната си точка, начина, по който възприемах живота, се промени в резултат на направения от мен избор в полза на любовта. Днес виждам живота в цялото му съвършенство. Открих как да обичам с любовта на майката — любов без осъждане. Всичко съществуващо наистина е божие проявление. Всичко се развива точно така, както трябва. Намерих своята свобода. Намерих и мястото, където мога безусловно да се доверя на себе си. Обичам се абсолютно. Никой вътре в мен не ме осъжда. Гая е Бог за Гая. Това беше огромна трансформация.

Връщайки се обогатена с този опит, аз посветих себе си на една цел — да помогна на всеки човек да си спомни, че е Бог. Такава беше моята мечта от ранно детство. Дойде времето да се реализира.

Трябва да осъзнаем, че всички правим това, което е по силите ни. Ще се пробудите, когато ви дойде времето да се пробудите. Проявление на свободната ни воля е да изберем какъв опит да придобием в пътешествието, наречено живот. Мога да избера щастието, мога да избера и болката. Мога да избера осъждането, а мога и смирението.

Вие сте вашето проявление. Ако при среща с вас не прибягвам към защита, за да се оградя от емоциите, значи съм открита. Ако при срещата си с вас усещам в себе си печал, злост или гняв, знам, че същото протича и във вас, защото всички сме огледало един за друг.

Винаги привличаме към себе си хора и обстоятелства, които могат да ни изцелят и да върнат душевното ни здраве. Ако искате да видите каква част от вашата същност се нуждае от лечение и светлина и жадува да се изтръгне от вашето вътрешно съдилище, вгледайте се в своя партньор. Колкото и странно да звучи, ако се огледате настрани, ще видите, че външните обстоятелства отразяват вашата мисъл за тези ъгълчета на истинската ви същност, които изискват изцеление.

Когато не съм защитена, аз съм готова да видя тази част от мен, която се нуждае от лечение. Ако изпитвам печал, винаги мога да отлича собствената печал от чуждата. Вместо упорито да стоя затворена в своята представа, мога да се открия за общуване с другите.

Анатомия на Паразита

Паразитът е нашето вътрешно дете. Това дете е проявление на чиста емоция. Чрез чиста емоция се проявяват и животните. Паразитът чувства и усеща всичко, без да проявява интелигентност. Той е сетивният шаблон на човешкото същество — носи със себе си много емоционални отпечатъци. Следователно, може да се каже, че присъщата на човека способност да чувства, е проявление на Паразита.

Паразитът може да бъде наречен Луцифер, Метежник, или паднал ангел, прогонен в плътната материя и забравил своята божествена природа.

Паразит е тираничното дете вътре в нас: „Оставете ме на мира!“ — казва то и веднага след това вика: „Елате и ме намерете. Вземете ме“. На себе си казва: „Аз съм недостойно за любов. Но вие ме обичайте, моля ви. Аз осъждам всички ви. Но и аз страдам, защото осъждам себе си“.

В този аспект на човешкото битие винаги присъства дуализмът на Съдии и Жертви. Паразитът е нашето емоционално тяло, падналият Ангел, който е рухнал в дебрите на чувства, осъждане, разделяне и предателство. Паразитът е електромагнитна сила, която поражда полето на страха. Това е кодиращо устройство вътре в нас, което привлича в нашия живот подобни на себе си обстоятелства и хора. Той е знак, че имаме нужда от лечение.

Играли сме тази игра в продължение на много животи и на пръв поглед процесът изглежда неосъзнат.

Представете си схемата на едно живо същество, в което духът представлява мъничка светлинна вълна, която обгръща тялото. В пространството между тялото и душата, в резултат на тяхното взаимодействие се ражда умът.

Когато накрая напусне тялото, душата поглъща ума. В зависимост от това в каква степен душата поглъща ефирната енергия на току-що преживения от тялото живот, в нея възниква отпечатък от тази енергия. По-късно духът поглъща душата, но съхранява отпечатъка на фините вибрации. Този отпечатък ние наричаме карма. Кармата остава в духа и когато той се въплъти за нов живот.

Когато духът е готов за ново раждане, тези следи от предишни вибрации реагират на сходните вибрации на мъжете и жените, които ще станат родители на новороденото бебе. Техните вибрации са подобни на ключ, който отключва вратата на идващия в света дух.

Вашата същност има за задача да ви върне здравето и целостта, за да реализирате истинския си аз. Тя ви въвлича в обстоятелства, които ви дават шанс за изцеление.

Кармата прокарва в душата дири, шаблони, които могат да се заличат само ако преодолеем чувствата, които сме блокирали с осъждане. Ако в душата се е запечатал непреодолян гняв, тя се проявява в живот чрез родители, които ще дадат със своите действия това, от което се нуждае, за да се излекува. Единият родител може да даде воля на гнева си, а другият да го сподави. Взех за пример гнева, но той може да бъде заменен с всяка друга емоция.

Процесът, който тласка детето да блокира чувствата си, преминава през следващите етапи:

В него се събужда спомен за гнева, или в душата му се е запечатал отпечатъкът на гнева.

Пробужда се неговото осъждане за гнева. То реагира със страх или носи в себе си спомен за минала болка и осъждане.

Затваря се и се огражда със защитна стена. Решава, че гневът причинява болка, но то не може да се защити от гнева. Лошите родители и злите хора са опасни. Самият аз съм опасен, когато съм зъл. Животът е несправедлив. И мен ме боли от това.

Детето сключва със себе си следното споразумение: „Аз ще избягвам злобата. Ще се държа по-далеч от злите хора. Ще се старая никого да не ядосвам. Ще се опитам да не се ядосвам. Ще се постарая да не изпитвам никакви чувства. Чувствата са опасни“.

Ние не осъзнаваме сключените със себе си договори, докато не ги намерим в себе си и не ги разтрогнем. Този духовен труд (както и безмълвното знание) има огромна ценност, защото може да излезе извън рамките на такива договори и да ги излекува с помощта на осъзнаването. Скритата причина за злостта или за друга емоция е страхът.

Ако си зададете въпроса: „Откъде се е взел този страх?“, пред вас се открива възможността да измиете лепкавия клей на осъждането и да го изкарате на светлина.

Чрез осъзнаването самите вие ще върнете към живота блокираната част от себе си. Страхът, който изпитвате, ви е добре познат. И в детството си сте попадали под неговата власт в сходни ситуации и сте се договорили със себе си как да се държите. И днес, като възрастни, реагирате на този страх така, както и в детството си.

Човек защитава себе си по начина, установен в детството. Затова всяко осъзнаване, че сте обхванати от страх, е подобно на къс злато.

С осъзнаването се ражда и възможността човек да възстанови енергията си. Може отново да проанализираме преживения опит, гледайки го с очите на любовта, с очите на любящи майка и баща, и да го излекуваме. От тази гледна точка ще открием, че страхът ни е карал да се пазим зад стени. Сега осъзнаваме, че всички потъпкани чувства и защитни реакции, всичко това сме самите ние. Аз във всеки миг съм едновременно вътре в ситуацията и зад пределите на моя отбранителен вал.

Нашият опит е само чувство. Всичко, което искат чувствата, е да бъдат проверени. Изходът е да ги подложим на изпитание. Ако успеете да го направите, ще разтворите цялата същност на Паразита. Ако някой усети, че е дошло време да се устреми към ново знание, това е зов за пробуждане. Знам, че през 1960 г. много хора са изпитвали желание към пробуждане. Тогава в слънчевата светлина са настъпили огромни промени, които трябвало да се очакват. Светлината постоянно ни тласка напред. Обръщането навътре към себе си, чието начало бе сложено от социалните революции на шестдесетте години, можеше да стане най-забележителното събитие в цялата история на човечеството, защото да откриеш собствения си аз означава да откриеш Бог, Божествената същност, Истинската същност и да преодолееш егото.

Същото състояние на духа, което послужи за тласък към духовните търсения на шестдесетте, все още търси своя път. Духът, избрал вашите обстоятелства, вашите родители и вашият живот, все още избира какво да се случи във вашия живот в следващия момент. Целта на всеки избор е да ни върне към душевното ни здраве. Ще го постигнем, ако приемем живота такъв, какъвто е, без да го осъждаме. Подобно отношение към живота не идва нито от ума, нито от Паразита. Ние знаем, че няма място за осъждане. Съгласни сме, че всичко наоколо е проявление на божественото съвършенство. Наричат това състояние прохождането на дракона.

Аз преминах през дракона и повече няма да ми се наложи да го премина отново. За да се изтръгна от съновиденията и да стигна до дракона като чиста черна светлина, ми се наложи да се боря отчаяно. Полето на нашата аура ни защитава от черната светлина. Чистата черна светлина не благоприятства живота. Затова преминаването през дракона е свързано с физическа опасност. В някакъв смисъл, жените по-леко преминават през дракона, защото ние умеем да отстъпваме. Умението да отстъпваме е заложено в женската душа. Ние да се разделяме физически с детето при неговото раждане, а след това, когато то порасне — и емоционално.

Съновидението на Гая

В моето съновидение аз разбрах, че духът е незрим, че не притежава форма. Видях дребни парченца от нещо, което приличаше на мрежа. На вид напомняше отрязък от лента, която се огъва на вълни. Тази лента се сблъска с това място в моето съновидение, в което пребиваваше духът и вътре в мен пламна огън. Целият образ приличаше на леко осветена лента, но знаех, че това е само отражение.

Гледайки с очите на разума, осъзнах, че това е проявеният дух, майката — този аспект на сътворението, който може да роди себе си. От съюза на духа с тънкия слой светеща лента се роди нещо ново, съвършено нов свят. Дълбоко в него, както преди, гореше ярко пламъче светлина — светлината, която живее във всеки човек. Това е божествената енергия, скрита в гръбначния стълб, нашият спящ ангел.

Това сме ние — дух, който няма форма. Не ни е дадено да постигнем форма. Затова можем да живеем само в отражението на Ума — като отразената луна — но не и в самата светлина. Истинската природа на отражението е дуалистич-на.

Умът — като отражение — винаги е зает с търсене на самия себе си. Ако живеем и възприемаме живота само от гледна точка на ума, никога няма да намерим своя истински аз. Той ще бъде само отражение на истинската светлина, защото е хванат в капана на дуалността. Всичко, което виждаме и наричаме реалност, е плод на ума. Това, което приемаме за истина, по своята същност е илюзия.

Ангели

Когато усетих енергията, която поглъщаше моите емоции, аз си обещах, че ще започна да я подхранвам само с любов. До днес с всички сили се старая да храня този енергиен ангел изключително с любов.

За нас е крайно необходимо „да скочим“ в гледната точка на ангела. Гледната точка на ангела ни дава голямо пространство за наблюдаване на тази личност, която проявяваме в живота. Аз виждам, че Гая винаги прави най-доброто, на което е способна. Случва се да сгреши, но аз изпитвам към нея огромно състрадание, защото вече не съм привързана към нея. Аз съм безкрайно благодарна, че чрез нея мога да се проявя в живота. Тя е моят автомобил, моята обвивка, чрез която се проявявам в живота. И аз безкрайно я обичам.

Видях в моето съновидение отражението на светлината. Видях я като на филм, в който съм продуцент и режисьор и непрекъснато създавам образи. Аз ви подбирам за определена роля в моя филм. Винаги проектирам своя образ, който отразява мен самата, както става при насочените една към друга телевизионни камери.

От духовна гледна точка, почти към всяка ситуация може да се подходи, ако се гледа на нея с очите на ангела или сънуващия, пред когото преминава филмът. Но от гледна точка на ума това е невъзможно. Умът никога не може да разбере себе си (той разделя света: „Това“ е обект или свят. „Аз“ — Бог.)

Ако вярвате в божественото съвършенство на всичко живо, ще можете да видите своя живот с погледа на ангела, а не през очите на Съдията или Паразита. Животът винаги е съвършен. Вие сте ангел, който действа в това измерение, развивайки човешкото същество, което наричате „аз“. Пробудете се от съня и разберете, че сънувате. Вие сте Божествена същност. Мястото на ангелите е в небесата. Върнете се у дома.

Да бъда: Да изпитвам чувствата в цялата им пълнота.

Да направя: Да практикувам изкуството на сталкинга и трансформацията. Да помня за взетото решение да обичам себе си.

Да живея: Да живея като изцяло се реализирам в живота. Вие се връщате в себе си всеки път, когато прекъсвате действията на Паразита, който се храни с отрова.

Правилото на Нагуала

Чакрите (според индуистките традиции) са енергийни центрове в нашето духовно тяло, които обикновено съотнасяме с определени точки на физическото тяло. Седемте основни чакри са разположени в началото на гръбначния стълб, в половите жлези, в слънчевия сплит, сърцето, гърлото, на челото и на темето.

По убеждение на Гая, всяка чакра е ангелско проявление. Метежникът Луцифер — страж на долните чакри в основата на гръбначния стълб и половите жлези — е едновременно и Паразит, и чиста любов. Паразитът се ражда от разделението между божественото начало в ума. Гая описва това отделяне от божественото начало при слизане в материалния свят в мига на раждането, като своего рода предателство. В нашите митове, Луцифер олицетворява тъмата, а Уриел — светлината, но и двамата са Божии деца и, следователно са чиста любов.

Третата чакра е разположена в слънчевия сплит, до дървото на Смъртта. Неин пазител е Уриел. Името му означава Страж.

Рафаел е покровител на четвъртата (сърдечната) чакра. В нея възприятията извършват огромен скок. Майсторът на трансформацията живее и резонира на нивото на сърцето, но когато започва да променя съновидението си, се премества в по-високите чакри.

Под сърцето се намира жизненият център. Над сърцето е умът, вечно търсещ самия себе си.

Петата чакра е в гърлото — в точката на общуването. Тази чакра се покровителства от Гавраил или Вестителят. Тя е Словото.

Чрез шестата чакра се проявява висшият разум и нейният пазител е Михаил, който се сражава с дракона на Паразита.

Седмата чакра е разположена на темето и олицетворява Дървото на Живота. Това е чакрата на просветлението. Неин страж отново е Уриел.

Като цяло, системата от чакри олицетворява змея.

Гая казва: „Върнете се към Дървото на Живота, върнете се към Божественото начало“. В индийската традиция, енергията Кундалини е синоним на енергията на змея, който се изкачва по ствола на гръбначния стълб към просветлението.

Гая говори за чистата същност като за черната светлина на слънцето.

„Това е най-чистата светлина от всички, известни на човека. В нея е източникът на сътворението. Целият смисъл на нашето съществуване в този живот е връщане към черната светлина на чистата същност“.

Всеки път, когато душата се вселява в тялото и се развива умът, вътре в нас остава частица от черната светлина. Тази светлина е заобиколена от обвивката на душата и преминава от един живот в друг, докато не се върне към извора в своята чиста форма.

В самия момент на вашето появяване на света във вашата епифиза прониква лъч светлина, който идва от вълнообразната енергийна лента на архангелския свят, с която е заобиколена Земята. Прониквайки в епифизата, този лъч определя кой архангел ще бъде ваш пазител в този живот. Вашата същност е част от същността на архангела. В двама ви не е задължително да тече една и съща енергия, затова човек е носител на две ангелски енергии — енергията на личната му същност и енергията на неговия ангел-пазител.

За да ги отличи един от друг, Гая нарича пазителя „малкият ангел“.

Формирайки в детството своя ум, вие едновременно създавате и първият филтър около своя малък ангел-пазител. Тази обвивка приляга към него така плътно, както душата приляга към духа. Под защитата на тази обвивка вашият ангел-пазител крепко спи, забравяйки, че е ангел.

Тази обвивка, скриваща ангела, наричаме Паразит. Той обитава в ума и се подчинява на разума — учи Гая.

Когато се пробудите от сън, вие пробивате напълно защитното покривало на своя архангел и все повече се подлагате на въздействието на черната светлина на вашия истински аз. В определен момент от този процесът на пречистване, когато достигнете най-високите вибрации на любовта, архангелът-пазител се изтръгва от своята обвивка и се съединява с вашата същност, с изначалния архангел.

Сливането на личния ангел-пазител с вашата извечна ангелска същност ви връща към Бога. Аз наричам това Продължение на рода на Ангелите или Правилата на Нагуала. Вие сте ангел в процес на еволюция. Вашият ангел е част от развиващото се човечество. От сливането между тях се ражда нов ангел и вие се връщате към своята божествена същност. Земният живот никога повече няма да ви придърпа обратно, защото отсега вашите вибрации ще бъдат божествени, ще носят чистото божествено начало.

Моят опит показва, че във физическо отношение аз както преди оставам човешко същество, но личността на име Гая е изчезнала. Тя се проявява по съвършено друг начин. Преди се стремях да остана зад кулисите. Сега напълно отговарям за своето проявление. Времето за това настъпи. Ето защо заговорих.

Щом и вие се измъкнете от клетката на съновидението, вече никога няма да ви вкарат в клетката на умствените заключения. Вашият свят ще се разшири. Мен вече нищо не ме задържа. Всичко наоколо е любов.

Аз нося в себе си огромен заряд от енергия, защото вече не я пилея напразно, реагирайки на житейските дреболии. Моето чувство за собствена значимост престана да поглъща цялата ми енергия. Сега мога да използвам своята енергия, за да преместя (ако го искате) вашата събирателна точка. Това става, когато премествам своята събирателна точка. Аз живея в единство. Това не зависи от интелекта. Не е по-силите на ума да го постигне. Моята същност ражда моя Ангел, моята личност.

Как да проникна в Реалността на магиите

След като вече се запознахте с анатомията на паразита, можете да ускорите своя път в царството на магиите и да намерите пътя към трансценденцията. Вместо да отделяте много време, както е при сталкинга, можете да живеете спокойно, като от време на време си спомняте, че:

1. Можете да отстраните своите системи за защита, ако осъзнаете кога във вас се поражда съпротива и в същият миг да се откажете от нея. Ако изпитвате неловкост, приемете я безропотно. Това е пътят към дома. Осъзнавайте това, което чувствате. Уважавайте себе си. Старайте се да предвидите последствията от своите постъпки и правете избор, който извира от най-висшите нива на вашето съзнание.

2. Обикнете се! Разделете се с чувството, че живеете заради чуждото одобрение. Поставете любовта към себе си на първо място и завинаги я почитайте. Най-слабите, уязвими ваши места, звучат със собствен глас. Те се нуждаят от проявление. Те се нуждаят от уважение.

Съпротивлението подхранва Паразита. Ако в хода на разговора усещате в себе си съпротива към думите на събеседника, кажете си: „Това не се отнася до мен“. Това означава да владееш себе си. Ако се поддадеш на емоцията, вместо теб с другия човек общува някакво чуждо присъствие. Ако осъзнаете това, ще можете да се откажете от съпротивата. Кажете си: „Избирам да не реагирам. Аз съм любящо същество от чиста светлина, всичко друго е просто отражение на илюзиите“. Тази проста мисъл премества вашите вибрации от нивото на изживяване на нивото на сърдечната чакра. И ражда истинска магия.

Обикновено съпротивата има две основни проявления. Едното от тях е: „Не ми казвай какво да правя“. Другото е родена от страха да не бъдем излъгани. В процеса на опитомяването родителите казват: „Престани да бъдеш наивен; светът ще те излапа жив; човек за човека е вълк“. И ние от-рано биваме изпълнени със страха да не бъдем излъгани.

Когато се страхувате, попитайте се от какво се боите: че ще ви командват или че ще ви излъжат. Тези страхове убиват вашето доверие в живота. Постоянната необходимост на ума да бъде прав е неговото оръжие за оцеляване. Ако ти си прав, значи не съм. Значи, не съществувам.

Всяка секунда във вас живее способността да трансформирате своя опит. Тук е заключена и магията. Ключът към магията е в самоосъзнаването.

Вие сте магьосници. В началото не го осъзнавате. След това премествате своята гледна точка.

Хората изразходват твърде много енергия, за да се контролират. Поразмислете върху това. Всички ние сме чувстващи мехурчета, които живеят на Земята. Ядрото ни е от разтопена лава. А си мислим, че можем нещо да контролираме. Единственото, което е подвластно на нашия контрол, е собствената ни реакция към живота и избор на жизнен път. Когато прекратим усилията си да контролираме всичко и всеки (което е илюзорно), можем да се превърнем в мехурчета, които плават по течението на реката и минават покрай острите камъни, без да се наранят, защото са в пълна хармония със света. Тогава животът става прекрасен.

Лично послание

Думите не могат да предадат цялата дълбочина на любовта, уважението и благодарността към Мигел, с които е изпълнено сърцето ми. Благодарение на неговото учение и ежедневно проявление на неизменна доброта, аз се научих да живея достоен живот… живот, в който не се обръщам назад и приемам без страх всичко, което ми поднася.

Мигел ми показа, че ако позволиш енергията на любовта да преминава през теб, няма нищо, от което да се защитаваш. През неговите очи аз започнах да виждам светлина във всичко и всеки. Той ми откри пътя към свободата — свободата искрено да приемам себе си такава, каквато съм, свободата да изразяваме своята истина и да приемам другите.

Разбрах, че не трябва да се казва „да“, ако има възможност да се кажа „не“. Открих радостта да давам — не по необходимост, а от любов, в която няма нито отчуждение, нито сметка, нито привързаност, нито граници.

Казах на Нагуала: „Благодаря за дареното слънце, луна и звезди, вечно танцуващи в сиянието на вечния божествен пламък, който живее във всеки от нас. Обичам те!“

Мигел интерпретира историята на Гая

Когато се срещнах с Гая, веднага разбрах какво носи в себе си. Видях цялата мъдрост, която изпълваше това тяло и ум. Но видях и ограниченията, които си поставя. Видях как нейната мъдрост и интелект са подчинени на страха. Тя не можеше да поеме отговорност за своето знание.

Дълги години работих с нея, за да разбия установените правила. И постепенно тя започна да се променя.

Сега, пламвайки от някаква нова идея, тя може да я дари на друг, защото не иска да я задържи. Тя се опитва да открие своята божествена природа в божествената природа на другите. Преклони се пред Бог в лицето на Сай Баба Премананда, но не и в себе си.

През 1994 г. открих шанс да преобразя възгледите на Гая. Поставих я в изолация, където тя остана лице в лице с Бог. Намалих нивото на нейния комфорт, в който тя се чувстваше в безопасност и където имаше някой, който й даваше чувство на сигурност. Беше й необходимо доста време, за да преживее това.

Отправихме се към Мексико и пътувахме с автобус до Сан Мигел де Алиенде в Теотихуакан. Гая попита: „Помогни ми да стана… съвършена“. Аз я попитах, действително ли го иска. Попитах я три пъти. И всеки път тя отговаряше: „Да, моля те“.

С волята си отстраних нейната защита. И тя се видя такава, каквато е. Извлякох от нейното енергийно поле системата на отрицанията. И това откри всичките й рани. Не казах нито дума по въпроса, почувствах нейната емоционална болка. Тя беше така силна, че й предложих да й помогна или да прекратим всичко това. Тя каза: „Не“.

Пристигнахме в Теотихуакан, където се настанихме в различни стаи. Тя преживя най-страшната нощ в живота си. Чувствах го. За миг помислих, че й идва твърде много. Стори ми се, че ще поиска да възстановя цялата й система от отрицание. В някакъв момент почувства, че е по-добре да умре, отколкото да живее така.

На другото утро я поведох към Мястото на Въздуха. Там приготвих камък за работа с учениците. Гая седна на камъка и прие цялото Покаяние в себе си. След пет-десет пълни с напрежение минути тя изцели всичките си рани и си дари опрощение. Паразитът беше приел опрощението и се превърна в Съюзник. Помнете, че Паразитът е съчетание от Съдията и Жертвата. Дотогава Паразитът противодействаше на всичко, което Гая правеше. От този момент, Паразитът престана да се храни със страх. Днес той подтиква нейния ум да твори свят, изпълнен с любов.

Трансформацията на Гая започна тук, а завърши в Индия, където тя пътува в края на годината, за да се види с Премананда. Сега тя с цялото си смирение приема своето божествено начало и учи другите как да го постигнат.