Отвъд страха

Всяка своя лекция Мигел започва с молитва към нашия бог, създателя на Вселената. Той моли твореца да се възползва от неговия глас, очи, ръце и сърце, за да сподели себе си с всички свои деца. Тази глава, взета от неговите лекции, той посвещава на проблемите на живота и смъртта.

Смъртта не е нищо друго, освен трансформация. Тя е преди всичко концепция, която плаши хората всеки път, когато се сблъскват с трансформацията. Често страхът от смъртта е особено силен, когато в края на живота човешкото тяло започва да губи съзнание. Тялото престава да чувства или да диша. То осъзнава приближаването на края, а в същото време ние, крачка по крачка, се връщаме към Бога. Говорим за живот след смъртта, а това означава, че вярваме, че ще живеем след смъртта на земната плът.

От хиляди години хората мислят за същността на живота и смъртта. И в ума им цари пълен разнобой — от „Край на всичко“ до „Ние ще се върнем в живота чрез прераждането“.

Живот след смъртта съществува, независимо че не можем да го докажем. Впрочем, ние не можем да докажем съществуването на още много неща, но сме твърдо убедени, че съществуват.

Човешкото тяло се нуждае от материална енергия под формата на вода, храна и кислород. Съновиденията, емоциите и ума не се нуждаят от такава енергия, следователно няма как да умрат.

Нашият разум е живо същество. Той се състои от фина енергия. Разумът е създаден в процеса на мислене. Ние мислим с разума, а не с мозъка. Разумът притежава съзнание.

Главният мозък е инструмент за чувствено възприятие. С помощта на главния мозък ние усещаме светлината и звука и ги преобразуваме в ефирна енергия. Всичко, което усещаме, има ефирен компонент. Емоционалният компонент поражда енергията на емоциите, въображението, астралния разум и съновиденията. Главната функция на мозъка е да трансформира материалната енергия в ефирна. Този удивителен процес преобразува кислорода и захарта в емоция.

Функцията на ума е денонощно да твори съновидения. Сънят наяве има материална структура. На спящия също му се струва, че сънищата му имат определена структура. Бодърстващият ум през деня попада под въздействието на много енергийни цикли и смяна на светлинните потоци. Този ритъм дава на ума усещане за време и пространство. В съня си не усещаме обкръжаващата ни енергия, но умът вижда различни образи, включително образа на нашето собствено тяло. Ние разговаряме, гледаме, дори летим на сън, защото в съновидението не осъзнаваме, че спим.

Две разновидности на съновидения се преливат едно в друго. Съновидението в съня продължава с видение наяве без каквато и да е времева и пространствена структура, и обратно. За един час можем да видим целия си живот и същият час да ни стигне да преживеем едва пет-десет минути.

Съществува силна връзка между вътрешно и външно съновидение. Тази връзка е съзнанието. Съзнанието е тази част от ума, която се опитва да разбере всичко и да го разложи на отделни части. Умът казва: „Това е реално, а това не е“. Той ни създава илюзия за реалността на съновидението дотогава, докато в него се съхранява материална структура. Именно материалната структура осъзнаваме като реалност. Не забелязваме, че интерпретираме реалността, изхождайки от съновидението, в което се намираме в дадения момент.

Когато интерпретираме съновидението, ние снимаме собствения си филм. Често нашата интерпретация не се отличава от интерпретацията на другите, пред очите на които се е развивало същото събитие. Всички заедно виждаме едно и също съновидение.

Умът е живо същество. Вие можете да си мислите: „аз съм тяло“ или „аз съм ум“, и тогава вашият ум ще започне да се бои от смъртта. Той се страхува, че със смъртта на тялото и мозъка животът свършва и съзнанието изчезва, но не е така.

По време на обучението ми в медицинския колеж претърпях автомобилна катастрофа. Колата се счупи на парчета. Видях се спящ на кормилото. В този момент бях вън от своето тяло и затова знам, че аз не съм моето тяло.

Бях потресен, защото това, което приемах за реалност, не беше реално. В онзи период пред мен стояха много задачи. Учех в университета и след година трябваше да получа диплом за лекар. Разтревожи ме фактът, че напуснах реалността, но тя не се оказа реална. В този момент разбрах, че смъртта на тялото не е край. Ние продължаваме да живеем.

След катастрофата започнах да анализирам своите съновидения и осъзнах, че всичко, което се случва с нас, когато умираме, прилича на сън. Тръгнах от идеята, че състоянието на смърт много прилича на това, което се случва с нас в съня. И това е истина. Тялото умира, а умът продължава да сънува.

Когато заспим и сънуваме, нашият мозък напълно отключва. Нашият ум забелязва, че сънуваме и се опитва да разбуди мозъка. Задачата на ума е да каже: „Ето, това е реално, а това — нереално“. Умът винаги се вкопчва в материалната структура, защото тя му дава усещане за безопасност. Без нея умът е лишен от опора.

В състояние на смърт взаимодействието между ума и мозъка отсъства. Без тялото, умът не може да пробуди мозъка и да установи връзка с материалната структура. Затова умът продължава да сънува и без мозъка.

Умът е пазител на нашата личност и на нашата памет. Той продължава да живее, дори ако се прекрати подаването на енергия. Умът вече не получава емоционална енергия от мъртвото тяло, но връзката с неговата памет се запазва. Умът може внезапно да осъзнае своята смърт и това за него да бъде голяма изненада.

Много хора умират, без да осъзнават собствената си смърт. Други, които живеят в собственото си тяло, не осъзнават, че отдавна са умрели. От гледна точка на толтеките, тези, които пребивават в съновиденията на ада, фактически са мъртви.

Ние помним, че всичко истинско идва от Бог. В съновиденията на ада виждаме, че не сме богове. Ние сами сме превърнали Бог във висше същество. Създаденият от нас бог ни освобождава от задължението да бъдем самите себе си и ни затрупва със страхове и наказания.

Денят, когато спящият се пробуди и стане Бог, е равносилен на Деня на възкресение от мъртвите. Първо трябва да осъзнаем, че сме мъртви. След това идва пробуждането.

Мигел открил, че древните толтеки знаели, че и след смъртта умът продължава да вижда сънища. Те се тревожели, че кошмарът ще продължи и след тяхната смърт и ще се проточи много дълго. Затова съсредоточили усилията си върху управлението на съновиденията в живота — както насън, така и наяве. На това учела тяхната мъдрост. Те открили, че всичко, усещано от ума, е съновидение.

Толтеките разбрали, че и умът не е вечен. В крайна сметка, настъпва и неговата смърт и той се връща към духа или намерението, но продължава да вижда сънища и трансформацията му продължава дълги години след смъртта на мозъка. С окончателната смърт на ума настъпва край и на съновидението. Промеждутъкът от време, когато умът продължава да вижда сънища, обяснява много паранормални явления, произтичащи в този свят. Ако осъзнаем процеса на смъртта, ще разберем защо на някои хора им се явяват приведения и обекти, които се движат сами.

Смъртта означава освобождение от тялото, загуба на всяка връзка с него или загуба на ума. След смъртта съновидението се разделя на две. Умът продължава да вижда вътрешното съновидение, което по никакъв начин не е свързано с външното. Разлагащото се тяло още може да функционира, но умът губи всякаква връзка със съзнанието.

Тялото е живо същество и умът е живо същество. Съзнанието ги обединява в едно цяло. С настъпването на смъртта умът добива пълна самостоятелност.

Всъщност, ние всички живеем в илюзия. Щастието, към което се стремим, също е илюзорно. Призрачно. За някакъв кратък миг можем да усетим щастие, но този миг не е дълговечен, дори щастието да не идва отвън. Щастието, както и страданието, са състояния на ума. То маже да дойде само в нашето лично съновидение и не е част от материалната реалност. Нашият успех и щастие зависят от свойството на нашето лично съновидение в ефирната реалност. Ако в момента на смъртта виждаме кошмар, няма да се избавим от него, докато не осъзнаем, че сме умрели. Понякога се случва в дебрите на кошмарния сън изведнъж да осъзнаем, че спим.

След смъртта настъпва моментът, когато до нас достига мисълта: „О, вече съм умрял. Нямам тяло. Нямам мозък. Всичко, към което съм се стремял, е изчезнало без следа и аз съм абсолютно безпомощен и моите собствени творения — страхове и гняв — ще ме завладяват“. От този момент никой няма да взаимодейства с нашето съзнание, докато не се научим да контролираме и изменяме съновидението си.

Възможността да променим съновидението след, смъртта е много малка, отчасти защото умът, в крайна сметка, ще бъде погълнат. Съновидението ще изчезне постепенно, докато вътрешната енергия, която го създава, бъде напълно асимилирана. Тогава ще бъде сложен край на кошмара. След това получаваме ново тяло, нов мозък, нови родители, ново име и ново обкръ-жение — започва нов цикъл.

Този процес ще продължава живот след живот, докато в един от нашите животи не осъзнаем, че всичко е само сън. Всичко наоколо е сън, хванат в рамките на материалната структура. Ако успеем да осъзнаем това, отново получаваме шанс да превърнем кошмара в приятен сън.

От този момент започва животът. Вие имате страхотен шанс да измените съновидението. Трябва само да осъзнаете, че и вие, както всички останали, сънувате. Ако осъзнаете, че хората живеят сънувайки, а вашето лично съновидение се е променило и продължава все повече да се променя според степента на вашето осъзнаване, контактите ви с околните ще се променят. Ще установите, че в съновидението живее нашият ум, а не тяло и мозъка, и ще откриете, че и след смъртта той продължава да вижда все същия сън. Смъртта ще изгуби своята власт, когато осъзнаем, че умира съновидението, а не сънуващият. Ние продължаваме да живеем и след това.

Зад съновидението стои умът, а зад ума — енергията. Цялата енергия притежава съзнание, усещане и памет. Ние усещаме енергията без помощта на ушите и очите. Цялата енергия е пълна с живот.

В това е цялата магия. Ако можем да усещаме енергията без помощта на нашата физическа същност, значи сме близки до източника на сътворението. Науката и религията са съгласни, че източник на творението е енергията. Изглежда, като че ли Енергия и Бог са едно и също, но всъщност съвсем не е така.

Енергията е резултат от волята, от намеренията. В Библията е казано, че в началото е било тъмнина и Бог е създал светлината. От нея Бог сътворил всичко останало. Всичко съществуващо — включително ние самите — се състои от енергия, от светлина. Ние сме светлина. Съновидението е светлина. Сънуващият е светлина. Душата е светлина. Енергията е светлина.

Всяко действие и реакция започват от духа. Духът е свойство на енергията, което прави възможна всяка трансформация. Духът е чисто съзнание, което създава всичко в света. Той е светлина. А светлината е вечна. И нетленна.

Ето защо ние в действителност сме проявление на светлината, а светлината е вечна, за нея няма смърт. Смъртта е илюзия, която съществува само в съновиденията. Време е да осъзнаем, вселената не е нищо друго, освен съновидение, съновидение на намеренията, съновидение на духа, съновидение на Бога.

Ако Бог се пробуди от сън, всичко изчезва. Той е всевишният сънуващ. Той е вездесъщ, защото всичко съществуващо е създадено от енергия, която се трансформира.

Защо да се страхуваме от смъртта, когато сме въоръжени с тези знания? Тялото не е нищо друго, освен въплъщение на намерението на Бога. Въплъщението на светлината също е светлина. Ние не сме нашия мозък. Ние сме това, което заставя сърцето ни да бие. Ние сме светлина. Ние сме живот. Животът използва всички изброени методи, за да постигне трансформиране, да изрази себе си, да живее и да умре.

Когато тялото умира, ние пак продължаваме да усещаме, но вече с други способи. Умира умът, но ние продължаваме да чувстваме, без всякакви сетива, защото сме светлина. Това е имал предвид Исус, казвайки: „Аз съм светлината на Света. Аз давам вечен живот, защото Аз съм вечен“.

Такова е и посланието на толтеките. В света има само едно послание, защото всички реалности, във всички вселени са Едно. Ако осъзнаем това, можем да разберем всичко.

Фокусирайки своето намерение, ще можем да разберем думите на Мигел.

Мигел ни напомня, че Исус е говорил в Библията: „Аз умирам всекидневно“ и това напълно отговаря на толтекската концепция, че на света съществува само трансформацията.

Смъртта е форма на вечна трансформация. Всеки изминал миг е смърт. Всеки момент ни дава възможност да живеем в настоящето. Миналото не съществува. Бъдещето още не е настъпило. Аз умирам всеки миг. Приспособявам се към всяка промяна в съновидението на живота. Умирам всеки ден, защото не съм свързан с това, което е станало преди миг. Хвърлям го и това ми дава свобода. Заради този начин на възприятие наричаме пътя на толтеките безусловно предаване на смъртта.

Предавайки се на смъртта, ние живеем само в мига. Много хора, които не се предават на смъртта, живеят в миналото или в бъдещето и изцяло изпускат настоящето. От гледна точка на толтеките, такива хора са мъртви. Възкресението от мъртвите, обещано от Исус, се заключава в умението да живеем в настоящето, без да ни терзаят проблемите от миналото.

Ангелът на смъртта

Има Ангел на Смъртта и Ангел на Живота, които ни учат да изживяваме пълноценно всяка секунда от живота.

Ангелът на Смъртта изчиства от нашия живот натрупания в него боклук.

Опитайте да си представите — казва с усмивка Мигел че у вас са се събрали четири ваши предишни любовници. Какво ще правите с тях? Ангелът на Смъртта ще ги отнесе далеч, за да можете да изпитате всичко, което ви предстои.

Представете си също, че всичко, което някога сте притежавали, изведнъж се окаже пред вратата ви, дори детските играчки и други, отдавна изхвърлени стари неща. Ако приемете концепцията за Ангела на Смъртта ще разберете, че в действителност нищо не ви принадлежи. Всичко принадлежи на Ангела на Смъртта. Всичко, което се случва с нас, можем да посрещнем с радост, но то не ни принадлежи. Като крачим през живота без багаж, без да се обременяваме с вещи или отговорности, във всеки миг ще сме готови да срещнем своето щастие.

Преди две хиляди години Исус дарил на света безмълвното знание, но ние едва днес откриваме, че не нужно да остареем. Ако умираме във всеки миг, може да трансформираме своето тяло. Времето замира. Пространството замира. И ние можем да бъдем на много места едновременно.

Всичко, което съществува на света, има свой смисъл, включително и жизненият цикъл на човешкото тяло. Дадена ни е възможността истински да се наслаждаваме на тази вселена, докато сме живи. Идеята, че ще живеем вечно в тази вселена, ограничава нашия опит за опознаване на други вселени, които могат да бъдат толкова прекрасни.

Смъртта или трансформацията на този живот в друга форма е невероятен процес. Няма никаква причина да се променя. Ако загубите връзката с тялото си, ще сте готови да го напуснете във всеки момент. Трябва да обичаме, да уважаваме, да почитаме тялото, но без да се привързваме и да се идентифицираме с него.

Да живееш всеки миг така, сякаш това е твоят последен шанс да се насладиш на тази вселена, означава да придадеш на живота си допълнителна тръпка. Всяко действие може да се приема като граници между живота и смъртта.

Концепцията за Ангела на Смъртта ни помага да контролираме съновиденията, когато бодърстваме. Ако се сприятелите с Ангела на Смъртта, ще можете да се избавите от бремето на човешките страхове. Когато няма какво да ни терзае, всичко ще се промени и ще можем да живеем, радвайки се на живота.

Всеки ден може да ни достави истинско наслаждение, ако осъзнаваме всяко наше вдишване. Можем да се наслаждаваме на всяка наша постъпка в съновидението, когато осъзнаем, че всичко ще бъде погълнато от Ангела на Смъртта, който неизменно стои зад гърба ни и поглъща всеки миг. Това осъзнаване ражда любов.

Вашият живот може да се превърне в постоянна медитация. Има формална медитация, за която ще стане дума в следващия раздел, а има и неформална медитация, с която можете да практикувате непрекъснато.

Пътят на медитацията

Може да медитирате с отворени или със затворени очи. Една форма на медитация е съзерцанието. Живи сте. Можете да пребивавате в състояние на блаженство. Можете да научите и други медитации и техники за постигане на това състояние. Те ще ви помогнат да преместите съзнанието си и да създадете приятно съновидение, което да замени предишния кошмар.

Първата крачка в медитацията е отделянето на ума от другите органи на тялото.

На вторият етап вие прониквате в своя ум, душа и дух на все по-високо ниво на медитация.

Медитацията става начин на живот. Тя е жива молитва. Тя е един от великите методи за прочистване на ума. Не е единствен, но е един от най-ефективните и леки за изпълнение.

Медитацията води до контрол и осъзнаване на ума на всички нива. Когато създавате прекрасно съновидение в състояние на блажена медитация, сетивата ви се променят и започвате да усещате любовта, която струи отвсякъде. Между вас и вашите действия възникват връзка, породена от любов. В чистата медитация можете да бодърствате и да се проявявате в света с очите на любовта. Любовта привлича любовта. Тя превръща живота в земен рай, трансформира го и човек спира да очаква смъртта, защото тя може да настъпи днес или утре, тъй като зависи от силата на нашето намерение.

Медитация по време на хранене

Не е важно, какво точно слагате в устата си. Може да водите медитативен начин на живот, независимо дали сте вегетарианец или любител на месо.

Вземете парче от храната, която се каните да изядете. Сложете го в устата си. Затворете очи. Сдъвчете добре. Постарайте се да усетите всички оттенъци на вкуса. Усетете всеки мирис, както се заслушате в звученето на всеки инструмент в оркестъра, когато слушате музика. Всеки аромат живее собствен живот.

Храненето може да ви достави почти такова удоволствие, както най-върховният любовен екстаз. Всичко, с което се храните, може да породи любов. Ако използвате ритуален подход на осъзнато приемане на храна, може да се наситите с много малко количество храна. Тихото пеене със затворена уста ще ви достави допълнително удоволствие и ще укрепва връзката ви с храната.

Същият медитативен подход може да се използва във всяка друга дейност, например вземането на душ. Радостта от осъзнаването на живота, който носите в тялото си и загрижеността за здравето му могат да ви променят.

Свидетел на околосмъртният опит на Мигел Дейвид Дибл

Дейвид Дибл е ученик, съратник и приятел на Мигел, учител, специализирал се в проблемите на Трансформацията с помощта на безмълвното знание на толтеките и следване на принципите на всеобщото свойство. Когато съпровождал Мигел в пътуване до Хаваите през лятото на 1994 г., той бил свидетел как Мигел се оказал на косъм от смъртта. Ето неговия разказ:

Мигел се отправи с група ученици на Хаваите с намерение да посетят няколко силни енергийни места на тези острови. Аз и съпругата ми Линда много искахме да пътуваме заедно с тях, защото знаехме, че може да постигнем и да научим много неща. Но нямахме нито време, нито пари. Аз бях зает с работата си и Линда започна да замисля да пътува сама. Реши да постъпи по начин, който често ни беше помагал в миналото. Помоли за съвет Мигел и както обикновено получихме абсолютно неочакван отговор. Мигел ме абсолютно неочакван отговор. Мигел считаше, че трябва да пътуваме и двамата. По това време бях разбрала, че ако Мигел съветва да се постъпи по един или друг начин, най-добре за теб е да се съобразиш с него. След доста уговорки привършихме спешните дела и се облякохме в цветни блузи и сандали. Очакваше ни невероятно пътуване!

Една от енергийните точки, която се канехме да посетим на остров Мауи, е вулканът Халеакала, с най-големия кратер в света — повече от двадесет мили в окръжност и дълбочина три хиляди фута. Външният край на кратера почти винаги е скрит под гъсти, дебели облаци и се намира на височина повече от десет хиляди фута над нивото на кристално чистото хавайско море. Докато стоях на ръба на кратера и гледах в неговата дълбочина, не можех да не го сравня с лунен пейзаж — черен, безжизнен и неестествен. Когато започнахме да се спускаме в продължение на пет мили по черната лавинна пътека, която се извиваше зигзагообразно и водеше в зловещо разтворена паст на земята, по гърба ми пролази лека тръпка на тревога.

Когато се спуснахме на дъното на главният кратер, намерихме още един, по-малък, дълбок около осемдесет фута. Към дълбините му водеше много стръмен отвесен наклон. Мигел попита да се спуснем ли в него и с несвойствена за мен загриженост аз изведнъж казах: „Не, Мигел, моля те, не си струва“. Но Мигел се приближи до пътеката и започна да се спуска. Поех си два пъти дълбоко дъх и тръгнах след него. Пътеката се оказа не само стръмна, но и прокарана по дребен пясък от лава, който беше твърде дълбок и на всяка крачка образуваше малки лавини. Разбрах, че ще бъде много трудно да се изкачваме по тази пътека. Споделих с Мигел, че мястото ми прилича на ловджийски капан за лаври на големи мравки, а ние самите приличаме на мравките. Към нас се присъединиха още няколко ученици и започнахме церемонията.

Внезапно Мигел сложи край на ритуала, като каза, че е време да се връщаме. Някои от членовете на групата започнаха да си събират камъни за спомен.

Мигел беше започнал да се изкачва, когато ми каза: „Събери останалите. Трябва незабавно да тръгваме“. Той продължи да се изкачва по пътеката, а аз се върнах, за да взема останалите.

След изнурително изкачване в непоносима задуха намерих Мигел лежащ на голям камък в края на малкия кратер. Той ме повика и със знаци показа, че иска да ми каже нещо тайно. Разбрах, че нещо не е наред. Той лежеше с посивяло лице и дишаше трудно. Буквално се вледених от думите му.

Ето какво прошепна Мигел: „Дейвид, само не се плаши. Имам сърдечен пристъп. Изпитвам силна болка в гърдите и лявата ръка. Трябва да се махна оттук, иначе ще умра. Не казвай на другите, за да не се изплашат. Ако ми се отдаде да се добера до Гая, тя ще ме спаси. Опитах се да се излекувам сам, но на това място нямам енергия. Трябва да се махна оттук“.

Когато смисълът на думите му стигна до мен, заля ме огромна вълна от страх. Попитах какво мога да направя. Той отговори, че трябва да му помогна да стигне до върха на кратера, където отчасти ще се върнат предишните му сили. „Възможно е нищо да не излезе, но трябва да се опита“. И ние поехме по най-невероятния в моя живот поход от пет мили.

Почти цялата група беше тръгнала напред и не подозираше за случилото се. Само аз и пет жени бяхме останали с учителя, в случай че отслабне твърде много и не може да върви сам. Скоро жените забелязаха, че Мигел е много болен. На всеки сто тежки крачки той беше принуден да спира и да седне да почива.

Всеки път, когато Мигел не можеше да върви по-нататьк, жените се събираха около него, хващаха го за ръцете и краката, изпращаха към него поток от любов и енергия и се молеха за живота му. Самият аз поемах слънчева енергия и я отправях към сърцето на Мигел.

Бяхме на половината път, когато Мигел спря, приседна и мълчаливо се втренчи в черната бездна на кратера. Беше блед като облак, който плува бавно в синевата на хавайското небе. Сякаш изведнъж охладня, покри се с пот и отслабна. Дишането му се учести и се накъса. Учителят умираше.

Когато се загледах в очите му, нещо в моя живот се промени завинаги. Аз изпитах чувство на екстаз. Усетих неговото блаженство и любов. Моят страх от смъртта — подобно на неговия — се стопи без следа. Аз блажено седях до Мигел в обкръжението на жените, които се преобразиха в живи ангели. В блясъка на техните ласкави очи видях любов, а преди в очите им имаше само страх и отчуждение.

Постепенно цветът на лицето на Мигел започна да се връща.

Ние отново тръгнахме на път. Сякаш нещо ме заставяше да „изтегля“ Мигел от кратера. Протегнах едната си длан към слънцето, а другата сложих на кръста на Мигел, като го призовах да се облегне на нея и да ми позволи да го бутам нагоре по пътеката. От този момент вървенето стана по-малко изнурително за тялото и сърцето на Мигел.

С приближаването към края на кратера енергийният запас на Мигел започна да се увеличава. Той отправи към нас последна молба. При никакви обстоятелства не ни позволяваше да го заведем в болница. Беше дипломиран лекар и се беше занимавал с хирургическа практика в Мексико, но знаеше, че по-бързо ще съумее да се излекува с подходящо използване на енергията, отколкото в болницата. Две седмици след пристъпа Мигел оздравя напълно.

Учителят ми показа, че в смъртта на човешкото тяло няма нищо страшно. В съновидението на планетата има раждане и смърт, а между тях — „живот“ в ада. В старите съновидения, бетонирани от страха, раждането винаги е означавало смъртна заповед и безнадеждност. А отвъд това съновидение винаги е съществувала вечната любов, толкова безупречно съвършена, че нейното друго име е Бог. Това е и вашето истинско име.

Видението на Гая по време на сърдечния пристъп на Мигел

Всички ние приличаме на яйца. Открих, че процесът за възпроизвеждане на рода е един и същ в цялата вселена. Всичко съществуващо е в постоянен процес на възпроизводство — както на върха, така и долу. Самата вселена прилича на яйце, вместилище на всички възможни видове енергия, които съществуват в съновидението, което наричаме живот.

Когато Мигел получи сърдечен пристъп на Хаваите, докато се изкачваше по кратера, аз стоях на върха. Болезнен спазъм сви матката ми и аз рухнах на камъните. Недалеч от мен видях малка падина в скалата. Повдигнах очи към слънцето и почувствах как мощен заряд от енергия ме прониза и се устремява от тази падина нагоре, към небето. И аз родих цялата нужна енергия… родих енергийно яйце за Мигел.