Отвъд страха

За да схванем разбиранията на достиженията на съвременната наука в целият им блясък, се изискват интензивни дълбоки занятия. В доисторическите времена, когато интелектуалните лидери предавали своите познания на тесен кръг от избрани ученици, работата стояла точно така.

Учението на нагуала Мигел представлява сплав от интуиция и образование, включващо основите на астрономията, физиката и биологията. Неговото знание, обаче, действа на шаманско ниво, тоест в измерение от реалността, съвършено различно от това, което изследват мнозинството учени. Той дава ефективно обяснение на природния свят в тази точка, където метафизическата концепция се пресича с материалността.

Учениците на Мигел стъпват на спиралния път, посвещавайки своите постижения на този, чието знание е. Той отново и отново повтаря едни и същи основополагащи концепции, като постепенно добавя към тях новия материал. С всяко повторение в едва изменена формулировка неговите идеи намират отклик в умовете на учениците му, и така той строи новата структура на светогледа.

Тази книга следва същия спирален път, по които учението на Мигел постепенно се разширява, обхваща свързани между себе си идеи, сгрупирани около ключови мисли. За отправна точка на спиралата служи ключовата идея, отдавна известна на мъдреците на различните народи в целия свят:

Вселената е живо, високоразвито разумно същество.

Съгласно учението на Мигел, също такова живо същество е и Слънцето.

Всяка планета е един или друг орган на слънчевата Същност. Всички заедно — Слънцето и планетите, представляват единно същество. Всяка частица, от електрона до цялата галактика, е единна Същност, влизаща в състава на голяма същност. Нашата вселена е Същност, състояща се от огромна система от по-малки същности. Такива вселени са голямо множество и заедно те образуват една гигантска Същност.

Във всеки атом на което и да е тяло електроните са подобни на планетите. Поглеждайки от дома си, съществата, обитаващи третия електрон, биха видели човешкото тяло като разпръснати по небето звезди, подобно на звездите, които виждат обитателите на нашата Земя. Каквото е горе, това е и долу. Макрокосмосът се отразява в микрокосмоса. Едни и същи химически и физически закони са валидни както за човешкото тяло, така и за планетите на Слънчевата система.

Тъй като сме обитатели на Слънчевата система, ние признаваме първенството на Слънцето като неин център. Макар че според галактическите размери Слънцето е само една неголяма звезда, за нас то винаги е било най-голямата звезда. То ни дава светлина, енергия и поддържа живота на Земята.

По цялата верига на живота, живите организми се хранят със светлина. Живите същества получават енергия от храната и кислорода. Хората се хранят със светлина, преобразувана в храна от растенията и животните. Човешкият мозък преобразува тази енергия в ефирна енергия.

Как става това? В процеса на нашето възприятие винаги присъства емоционален елемент. Мозъкът поражда емоции, които не са нищо друго, освен проявление на енергията. Емоцията е нематериална. Тя е форма на енергия.

Материалната енергия може да се изследва и измери с научни методи. Не е възможно обаче да се изследва фината енергия с методите на съвременната наука. Ние не можем да докажем съществуването на омразата или любовта, но усещаме върху себе си тяхното въздействие. Емоционалната енергия е фина енергия.

Стотици години европейските учени са утвърждавали идеята, че материята в пространството се поражда от енергията, наричана ефир. Мигел счита, че ефирът съществува наистина и в наши дни тази теория постепенно започва да си проправя път в ума на неординерно мислещите учени.

В редица страни се правят опити за създаване на Пространствени генератори на енергия, използващи свободната енергия или ефира за захранване на електродвигатели, (виж. „Пътуване около света на свободната енергия за тридесет дни“, Тоби Гротц, Ню Сайенс Нюз, Том Ш, М, стр.2).

Шаманите никога не са се съмнявали, че пространството между звездите, планетите, луната, астероидите, галактиките и вселените (както и между атомите на нашето собствено тяло) са запълнени с ефир. Ефирът е среда, в която се помества информацията.

В целият свят живее един основополагащ мит, в който неизменно присъства следният ключов елемент:

Бащата Слънце осветява и огрява Майката Земя.

Майката Земя ражда живота, човешкото тяло и разума.

Както спермата пренася в матката цялата информация, необходима за зачатието и развитието на човешкото същество, така и слънчевата светлина донася на земята енергия и информация, необходима на земята за сътворението на живота.

Този мит навсякъде в света се почита от първобитните племена, затова Бог много често се изобразява в образа на Слънцето — например, Аполон и Ра. Майката Земя е плодоносещото лоно.

Слънцето получава информация от центъра на галактиката. Светлината пристига както от Слънцето, така и от другите звезди. Вселената общува сама със себе си с помощта на светлината. Кондензираната светлина прилича на нерв, пронизващ цялата Вселена, в който се движи постоянен поток от информация. Тя се предава по светлинните лъчи от Слънцето и другите звезди. По този начин, лъчите на светлината стават посланици на земята. Едно от имената, с които ги наричаме, е „ангели“. За нас, хората, светлинният лъч се проявява като ангел. Ангелът е светлинна същност, пренасяща информация от центъра на нашата галактика от звезда към звезда, към слънцето и планетите.

Нашите тела, състоящи се на пръв поглед, от плътна материя, са създадени от кондензирана слънчева светлина.

И, ние, подобно на ангелите, сме съдове на светлината. Нашата дълбока същност е ангелска, светлоносна. Ние сме същества, изцяло пропити с информация, дошла на Земята със светлината.

Първоизточникът на цялата информация се намира в центъра на Вселената. В нашият ъгъл на вселената този източник е разположен в центъра на Млечния път, в нашата собствена галактика. Нейният местен източник е нашето Слънце. (Освен тази вселена, в която обитаваме и ние, съществува неизброимо множество други вселени.)

Информацията, разпространявана от светлината, е известна под наименованието безмълвно знание. Главната идея на тази наука е закодираният метод на непрекъснато обновяващия се живот. Заключените в слънчевата светлина данни се разшифроват на Планетата Земя.

Земята е едновременно един от органите на Слънчевата система и самостоятелен, жив организъм. Земята преобразува енергията на светлината във вечно обновяващата се форма на земния живот. В живите клетки безмълвното знание се съхранява и предава от ДНК.

На земята е присъщ собствен обмен на веществата, и те също имат собствени органи. Земните органи преработват слънчевата енергия, след което тя отново се отправя към Слънцето чрез процес, твърде сходен с процеса на дишане. Към земните „органи“ се отнася нейната атмосфера, функционираща като кожа на планетата, океаните, горите и целият животински свят. Човешкият род също е един от органите на земния организъм. Функцията на човешкия род е да преобразува енергията от материална в ефирна и обратно — от ефирна в материална. Първобитните племена до ден днешен почитат всяка част (орган) на Земята като божество. Има бог на океана, бог на въздуха и бог, олицетворяващ човека. Има лични и семейни богове, както и богове на цели народи. Днес вместо думата „бог“, ние използваме термина „дух на нацията“, но същността е еднаква.

Боговете са родени от човешкия разум. Какво означава Бог? Богът е същност от много по-висш порядък, отколкото човека. Мисълта, че съществува бог на въздуха или бог на моретата кара хората да почитат тези божествени енергии, които служат за надеждна защита на Земята. Не е трудно да си представим, какъв ще бъде благотворният резултат, ако мнозинството от хората се отнасят с почит към всеки от земните органи, включвайки целия човешки род. Освен боговете, олицетворяващи земните органи, хората се покланяли и на други богове, дошли от други краища на Вселената.

Днес човечеството преживява решаващ момент в историята на целия земен живот. Започнало е отдавна замислено небесно програмиране. На много места едновременно се откриват знания, запазени от всички древни традиции. И това разкриване на безмълвното знание става в отговор на сигнали на разума, постъпващи от центъра на нашата галактика, идващи през Млечния път през нашето Слънце.

Мигел твърди, че в епохата на Шестото Слънце ние сме стъпили на 11 януари 1992 г., което било точно предсказано в ацтекския календар. От този ден настъпва рязка промяна в енергията, идваща от Слънцето. В очакване на споменатото събитие, дон Мигел и група ученици се отправили към Теотихуакан. Той видял как се променила цветовата структура на светлината. Вибрациите на нашата слънчева светлина се учестили и станали по-фини. Дон Мигел отправил новата светлина в определена посока и изпълнил ритуала за приемане на новороденото Шесто Слънце. Той описва всичко, което се случило, като чудо. Спътниците му забелязали станалата с него промяна, а след това и сами усетили, че стоят сред храмовия комплекс, облени от поток слънчева светлина, носеща нов, особен заряд. Всичко живо на планетата, а и самата планета, претърпяла изменения в своята ДНК.

ДНК (дезоксирибонуклеиновата киселина, е основно градивно вещество, чиято молекула има формата на двойна спирала, присъства в ядрото на всяка клетка и предава генетичната информация) е проявление на особена, светлинна вибрация, постъпваща от Слънцето, която се преобразува в материя. Всички форми на земен живот — от камъка до човека — притежават присъщи на тях вибрации, идващи от Слънцето. Всяко растение, животно, вирус и бактерия имат свой собствен лъч светлина. Той се кондензира от Майката Земя, а информацията, заложена в него, се преобразува в материя. Посредством това безмълвното знание се предава от поколение на поколение в различните форми на живот. Всяка форма притежава собствена ДНК. Обаче науката до ден днешен не е успяла да формулира фината разлика между различните форми на ДНК.

Днес сме в началото на новото време. То може да доведе до смекчаване на изповядваните от нас твърди позиции и възгледи, но за съжаление ние, хората, не умеем да се променяме достатъчно бързо, за да предотвратим надигащата се природна катастрофа. Опасността от изместване на земната ос, климатичните аномалии и промяната на земната кора е напълно реална, тъй като Земята възприема притока от нова енергия като възможност да издери самата себе си.

Промените във вибрационната честота, постъпващи на Земята, не са останали незабелязани от някои учени. Рой Редхоф пише: „…През 1962 г., когато по многочислени потвърждения влязохме в Епохата на Водолея, започнахме да навлизаме в зоната на влияние на фотонния пояс, обкръжаващ Плеядите. Трябва да преминем през неговия център около 2011 г. Граф Сен-Жермен нарича този фотонен пояс Златната Мъглявина — паралелна вселена с твърде голяма честота на вибрацията. Постепенно тя поглъща нашата вселена. Постепенното сливане с тази вселена с много по-висока вибрация дава тласък за много промени“. („Ню Са-йънс Нюз“, том Ш, стр.7).

В епохата на Петото Слънце достигащата до Земята слънчева енергия оказва сурово въздействие върху хората, а чрез тях — и върху цялата Земя. Сегашните промени в характера на излъчваната енергия са призвани да внесат промени в съновидението, което човешкият род проектира за себе си и цялата земя. Ще се изтръгнем от кошмара на преизподнята към видение за рая на земята. А раят — това е място, където няма страх.

Елементи на мъдростта на толтеките

Толтекската традиция се предава по своеобразна линия. Мигел я е усвоил от своя дядо, Леонардо Масиас, а той — от своя баща. И така, от баща към син. Мигел може да проследи своето родословия до началото на 1700 г., но с кого е започнала тази верига на приемственост не знае и той самият. Мигел казва: „Аз съм потомък на толтеките, народ, живял преди хиляди години и жив до ден днешен. Думата толтек означава мъдрец… такива сме всички ние“.

Традицията на толтеките е начин на живот, а не просто път на познание. Нейната цел е път за намиране на щастието. За да откриеш щастието, трябва да се видиш такъв, какъвто си, а не такъв, какъвто те виждат обкръжаващите. В процеса на самоанализ можеш да откриеш какъв си в действителност, преди да са те опитомили. След това идва редът на връщането на свободата, когато с помощта на ума, тялото и съзнанието човек се проявява отвъд пределите на съновидението, наречено живот. За да намерят тази свобода, толтеките разработили следните три стъпки.

1. Овладяване на осъзнаването. С негова помощ човек достига до осъзнаване на факта, че всички хора денем и нощем пребивават във властта на съновиденията, създавайки видение на собствения си ад. Изходът от този кошмар е да разбереш къде се намираш, кой си и към каква свобода се стремиш.

2. Овладяване на трансформацията. Известно и като Овладяване на сблъсъка. С негова помощ човек придобива контрол над своите емоции. Едва когато при нас дойде осъзнаването, че душите ни са заробени от натрапения модел на Съдии и Жертви, които напълно ръководят нашите емоции, с помощта на Овладяването на трансформацията можем да разрушим основата на цялата наша предишна система от вярвания. Целта е да можем отново да станем такива, каквито сме в действителност, да станем самите себе си и да позволим на душата ни напълно да прояви същността си в обкръжаващите ни съновидения. Внимателно, обмисляйки своите действия и реакции на всяка крачка, Майсторът на трансформацията се превръща в Майстор на свободата, майстор на приемането и майстор на любовта.

3. Овладяване на намерението. Това е овладяване на духа и волята. Майсторът на намерението встъпва в единение с Бога. Бог действа с устата, ума и ръцете на Майстора. В това състояние Бог присъства във всичко, каквото прави Майсторът.

Толтеките си поставили за цел приобщаване към Създателя, към Великия Дух. Те се стремят да се върнат в своя роден дом. Тяхното учение гласи, че сме се появили в света чрез Създателя и към Създателя ще се върнем. Мигел нарича Създателя Отец и, говорейки за него, ползва местоиме-ние от мъжки род.

Поясненията, които прави Екнатх Исваран1, употребявайки в своята книга „Медитация“ думата бог, в много отношения се доближават до възгледите на Мигел. „Когато аз ползвам думите «Господ» или «Бог», разбирам самите основи на битието, най-съкровените дълбини, които можете да си представите. Тази висша реалност не е нещо съществуващо отделно, вън от нас. Тя живее в самите нас, в дълбините на нашата душа — тя е нашата същинска природа и е много по-близо до нас, отколкото нашето собствено тяло, и по-скъпо от самия живот.“

Толтекската традиция е карта, която чертае пътя към дома. Ако следваме тази карта, трябва да започнем пътя си от точката, в която се намираме в дадения момент. Първата ни задача е да осъзнаем кои сме в действителност, а това е велика загадка.

За да си обясниш, кой си, достатъчно е да изречеш своето име. Или можеш да кажеш: „Аз съм роден на света и някога ще умра“. Ти си човешко същество, мъж или жена. Ти си лекар, юрист, учител, човек от която и да е професия. Ти си твоето тяло. Според вашето разбиране, вие сте това, което усещате. Но така ли е в действителност? Действително ли това сте вие?

Задаваме си вечните въпроси. Какво е Бог? Какво е Вселената? Какво е смъртта? Какво е нашата планета Земя? Що е материята? А светлината? Съвременната наука се опитва да даде обяснение на въпросите от материалния свят. На наше разположение е необозрим обем всевъзможни знания, но тези знания не дават отговори. Какво има зад електроните? Какво се крие по-далеч в космоса, зад галактиките? Какво крие душата ни? Имало ли ни е преди да се родим? Какво се случва след като умрем? Казваме: „Аз съм“, но какво в същност означава „аз“?

Като професионален медик, бих могъл да кажа: „Аз съм човешко тяло, съвършена биологическа машина с великолепен мозък, създаден от милиарди микроскопични компютри или неврони. Тялото ми е изградено от дребни живи същества (клетки), от които се състоят различните органи. Аз съм комплекс, които се нарича човешко същество“.

Какво точно прави живота на тялото възможен? Какво всъщност представлява човешкият мозък? По какви механизми действа? Опитваме се отчаяно да се ориентираме в това с помощта на микроскопи и електроника. Нашите експерименти се увенчават със страхотни резултати, но все още не знаем, какво точно представлява мозъкът.

Предстои ви някога да умрете, но сега живеете. Какво е животът? Защо все разсъждаваме за нещо, което не можем да постигнем? Разумът ни подсказва какво е истина и какво — не е. Има решения и знания, които стоят отвъд пределите на нашия ум, но е невъзможно да ги достигнем.

Ако говоря, че съм щастлив, вие ме разбирате. Но имате своя представа за щастие. Когато изпитвам болка — физическа или емоционална — мога да я опиша с помощта на думи и понятия, но пълно обяснение не може да се даде. Гневът и ревността са само понятия. Истината е, че ние, хората, сме всъщност велика загадка.

Когато станах Майстор на трансформацията, осъзнавах, че всичко наоколо, включително самият аз, е проявление на движеща се енергия.

По-нататък Мигел говори за това, че предметите, кои-то ни се струват твърди и плътни, в действителност също се състоят от атоми, които са в състояние на постоянно движение. И твърдият, на пръв поглед, предмет, всъщност е движеща се енергия. Разстоянието между атомите е много по-голямо, отколкото тяхната маса. Ние възприемаме вещи-те като неподвижни, но това е илюзия. Всичко наоколо се движи непрестанно.

Това, което виждаме, не е нищо друго, освен светлина, отразявана от различните предмети. Отразената светлина им придава определена форма. Ние сме съгласни да приемаме нашите визуални усещания за реалност и истина, но тази истина е проявление на договор или консенсус, в който ние сме един от партньорите. Сетивното възприятие е чудо, нагледно демонстриращо нашата способност да творим външната реалност. На пръв поглед възприемаме света чрез органите за осезание, но фактически сами го създаваме чрез нашия ум.

Ние сме създали език, с помощта на когото даваме название на всички животни, растения и други компоненти от тази вселена. Наименованията на предметите придават реалност на света на илюзиите. Сътворената от нас реалност ни дава лъжливо усещане за безопасност.

Ние чувстваме, че стоим твърдо, с крака забити в земята. Виждаме небето. Усещаме вятъра и дъжда. Всичко това ни е познато. Но то е просто съновидение, сътворено от нашия ум. Това съновидение има материална структура, защото такова сме го направили с нашата магия. Всички ние сме вълшебници.

Притежавайки способност да създаваме своята реалност, ние сме тясно свързани с всичко, което съществува в нея. Това, което виждам с очите си, е истина само в моята реалност. Но ако малко променя своята гледна точка, ще загубя предишната си истинност.

Всички ние странстваме из Вселената на борда на космическия кораб, наречен Земя. Носим се с огромна скорост през космическото пространство. И тъй като всички се движим с една и съща скорост, струва ни се, че всичко наоколо е неподвижно. Ако замрем за миг в неподвижност, докато целият свят лети бързо все по-далече, пред нас ще се открие друга реалност.

Ако променим гледната си точка, ще видим, че нашето тяло е форма на енергия, която се превръща в материя и ни позволява да се преместваме в пространството. Още една разновидност на енергията, която ни заобикаля и същевременно е частица от нас самите, е разумът. Разумът е форма на енергия, той не е материален. Ние мислим. Чувствуваме. Сънуваме. Но не можем да отнесем къс от съновидението в лаборатория и научно да потвърдим неговото съществуване. Не можем да вземем в лаборатория любовта си и да заявим: „Това е любов“. Да докажем съществуването на емоциите не е в наша власт, но знаем, че на света има любов, тъй като сме способни да я почувстваме. Любовта не е материя, тя е енергия. Енергия, която съществува. Всичко съществуващо притежава енергия. Енергията е неунищожима. Тя няма нито начало, нито край. Поддава се само на трансформация.

Всичко това звучи твърде познато. Ако идем на църква, слушаме същите слова, отправени към Бог. Бог и енергията са едно и също нещо. Всичко съществуващо е сътворено от енергия, както е сътворено от Бог. Съществуват милиарди различни проявления на енергията. И милиарди проявления на Бога, защото всичко съществуващо е Божие дело.

Умът е форма на нематериална енергия. Умът е фина енергия. Всяка енергия е жива, затова е жив и разумът. Живее не само тялото, но и умът, ние сме не само тяло, но и ум. И в понятието „аз съм“ ние смесваме материална и фина енергия.

Докато водим разговор, нашият ум интензивно мисли. И това е съновидение. Нашите очи усещат светлината, но умът интерпретира светлината и създава реалността. Може да се достигне до онази точка, в която изчезва преградата между ум и тяло и тогава реалността коренно ще се промени.

Индивидуалността също е лъжлива концепция. Ние не сме отделни същности. Ние сме само дребни звена във веригата, наречена живот. Вашето човешко тяло се състои от милиарди клетки. И всяка клетка е живо същество, способно да живее вън от тялото ви. Тя може дори да се възпроизведе вън от тялото. И самите вие сте проявление на такава клетка. Клетката се състои от множество елементи, всеки от които живее свой живот. Клетката също е частица от единната верига. Милиарди клетки съставят човешкото тяло. Може да се каже: „Аз съм това тяло“. Но клетката не осъзнава, че множество подобни на нея клетки образуват един или друг орган. Черен дроб, сърце, черва, мозък, очи — всички органи, взети заедно, изграждат човешкото тяло като единно цяло.

Нашата същност е, че всички сме човешки същества. Но подобно на клетката, считаме себе си за абсолютно обособени, въпреки, че не е така. Всички, обитаващи планетата хора, изграждат на свой ред (подобно на клетките в тялото) един от органите на живото същество, наречено Земя. Човекът е само дребна клетка на този орган. Планетата е единно живо същество. Всички хора, обитаващи Земята, изграждат само един от земните органи. Има и много други. Има дървета, атмосфера, океани, камъни и животни — всички те са органи на Земята.

Земята, подобно на човека, притежава фина енергия. Тя има душа и ум. Земята е живо същество. Посредством своя собствен обмен на веществата тя получава енергия отвън, преобразува я и излъчва обратно собствена форма на енергия.

Планетата получава енергия от Слънцето и я преобразува. На Земята животните хранят растенията и преобразуват получената енергия. Хората се хранят с растения и животни и преобразуват получената от тях енергия.

Каква е функцията на органа на земното тяло, изграден от човечеството? Да трансформира материалната енергия в ефирна. Получавайки храна и кислород, нашият мозък преобразува материалната енергия в ефирна енергия.

Ние работим на Земята денонощно — също като пчелите и мравките. Нашата функция на тази планета е да създаваме емоции. Сътворението на емоциите е главна функция на човешкия мозък.

Ние сънуваме и бодърстваме дори в съня си. Когато спим и сънуваме, това поражда емоции. Съновидението по време на бодърстване има определена структура. Дори в съня си ние се интересуваме от всичко, което преживяваме. Затова караме нашия мозък да поражда емоции. В това се заключава и нашата роля на земята.

Планетата Земя е само едно звено във веригата. Пялата Вселена също е живо същество. Тя живее. Нашата планета е само дребна частица от живото същество, което наричаме Вселена.

В наши дни схващането кои сме ние отчасти се разширява. Ние сме тяло. Ние сме и ум. Също и част от планетата Земя. В необозримата верига на Вселената присъства информация. Същата тази информация присъства и на Земята. По-подобен начин цялата информация, заключена в човешкото тяло, се пази във всяка отделна клетка от това тяло.

Една единствена клетка пази цялата необходима информация и притежава сили да създаде собствена вселена, под формата на друго човешко същество. Едно човешко същество притежава всички способности и информацията, необходима за създаването на цялата планета. Такъв акт на творение не зависи от разсъдливия ум. Това творение отвътре е обусловено само от безмълвното знание.

Даже малката клетка е толкова силна, колкото цялото тяло, а то, на свой ред, е силно колкото цялата Земя, която притежава сила, равна на силата на Вселената.

Във всяко звено на веригата е необходимо да се промени традиционната гледна точка, за да се постигне аналогия. И в микрокосмоса и в макрокосмоса действа една система, един закон. Космосът е велика загадка. Поглеждайки нещата отвъд пределите на човешката гледна точка, можем да видим цялата сложност на човешкото същество и да открием връзката му с великата загадка на вселената. Където и да се отправим, навсякъде се срещаме със самите себе си.

Всеки човек може да се сравни с една клетка от тялото на земята. Ние сме еднакви, взаимосвързани клетки. Ако аз съм ти, няма за какво да ти причинявам болка. А ако ти си аз, защо ще ми причиняваш болка? Ако аз съм моята планета, защо трябва да я разрушавам? Защо не разбирам моята планета? Защо не разбирам и теб?

Можем да се разпознаем по името, по индивидуалността, личните особености, но когато променим гледната си точка, самата концепция на индивидуалността вече ни се струва много ограничена. Ние не сме отделни. Ние сме Единно цяло. И това Единно цяло включва в себе си всички вселени, взети заедно. Това е велика тайна. Това е Бог.

Думата Бог е само понятие. Титла — както юрист или лекар. Понятието Бог е твърде малко за тази реалност, която олицетворява Бог, но понятието е приемливо за нашия ум. Не ни стигат знания, за да се обясни Бог, разбираме само думата. В реалността, проявлението на Бог е живот. Животът е действие. Ние сме Бог, а Бог е ние.

Като съставна част на човешкия орган на планетата, ние сме тясно свързани с всяка нейна частица. Всичко, което става на планетата, въздейства върху всяка частица от човека и обратно, всичко, което се случва на отделния човек, оказва въздействие върху цялата планета. Както една единствена клетка е способна да сътвори човешко същество, така във всеки от нас е заключена способността да сътвори цяла Вселена.

Нашето мислене е толкова ограничено, че не ни позволява да осъзнаем мащаба на нашето могъщество. А нали ние сме способни да изменим всичко. Можем да трансформираме нещата. Можем да строим или да разрушаваме. Ние сме много по-мощни и от най-голямата атомна бомба. Нашата мощ е в нашите намерения, в нашия дух. Това е нашето Безмълвно знание.

Умът не знае това, което знаем ние. Умът е само малка частица от разума. Умът не взема решения. Той има само една функция — да свърже помежду си две различни съновидения, съновидението на планетата и съновидението на отделния човек.

Умът е сътворен от емоции. Емоцията е програмният код за построяването на ума. Както цифрите са програмни кодове в математиката, а нотите — в музиката, емоциите служат за кодове на всеки ум. Всяка емоция живее като истинско живо същество. Живее така, както живее всяка клетка, от която се състои човешкото тяло. И умът живее като истинско живо същество. Всички хора са свързани помежду си чрез разума. А събраният в едно разум на всички хора образува голяма част от разума на самата планета.

Преобладаващата днес в науката гледна точка разглежда Земята като предмет. Когато изригва вулкан или вилнее ураган, науката веднага дава техническо обяснение на събитието. В науката на толтеките Земята сама решава да предприеме подобни действия, защото е живо същество, способно да мисли и да предприема самостоятелни действия.

Предците на толтеките са възприемали Земята като живо същество. Подобен възглед съществува и до ден днешен битува примитивните народи от цял свят. Ако земята пресъхва, те танцуват, за да предизвикат дъжд. Удрят барабани и пеят. Палят огън. Чрез ритуала се опитват да внушат на Майката Земя намерението да им даде вода. И Земята реагира. Те не виждат никаква загадка във взаимодействието между тяхното намерение и реакцията на Земята. Това ниво на взаимовръзка е невъзможно да бъде разбрано единствено чрез ума. Древните племена гледат на всичко през очите на шамана. Затова, за да се достигне до трансформация, хората трябва да възродят в себе си шаманския поглед върху нещата.

Електронът е недостъпен за човешките очи, тъй като не е предназначен за това. Нашите очи функционират в рамките на определено пространство и време, а времето и пространството, в които функционира електронът, са съвършено различни от параметрите на функциониране на човешките очи. За да видим електрон, трябва да се превърнем в друг електрон в идентично време и пространство. Тъй като буквално сме натъпкани с електрони, ние можем само да си представим какво са те. Но сме надарени и с емоции, затова можем да си ги представим. Не ги възприемаме с очите си. Тази разновидност на възприятие е по-близо до интуитивното, шаманско възприятие, отколкото до аналитичния процес на умствените умозаключения. Ние сме тясно свързани с всичко в света и въздействаме върху всичко чрез нашите намерения. Нашето намерение е проявление на друга част от разума, без участието на ума.

Един човек в състава на земния човешки орган може да се сравни с неврона в човешкото тяло. Един неврон може да вземе решение, на което може да се подчини цялото тяло. По същия начин един човек може да вземе решение, на което да се подчинят всички елементи. Елементите са подвластни на намерението на човека.

За да се предизвика дъжд, е необходимо да трансформираш своята гледна точка и да станеш едно цяло с дъжда и атмосферата. Когато човек постигне пълна хармония с техните вибрации, може да се случи всичко, което пожелае. Този принцип може да се приложи и при идентификация на човека с животните или с които и да са други органи на планетата. Този процес може да се разпространи не само на Земята, но и в цялата Вселена.

След като човечеството осъзнае взаимовръзката между човека и Вселената, няма да е трудно да види, че в астрологията има голяма истина. Астрологията е по-скоро наука, отколкото средство за предсказване на бъдещето. Древните толтеки знаели, че Вселената е живо същество със своя обмяна на веществата. Астрологията била наука, обясняваща обмяната на веществата във Вселената.

Толтеките били ясновидци, знаели какво ще се случи с планетата, защото умеели да дават тълкувания на качеството на енергията, която изисквала Вселената от Земята.

Ние пораждаме, създаваме емоционалната енергия, а това е главната форма на енергия, която Земята изпраща към Слънцето. От Слънцето емоционалната енергия се излъчва в цялата Вселена. Слънцето контролира Земята и взема решения, въздействащи на целия й живот.

Слънцето й изпраща светлина. В слънчевата светлина е закодирана цялата информация, предназначена за Земята. Светлината е енергия. Всяка енергия притежава памет, затова всяка информация може да се съхранява в светлината. Слънчевата светлина пренася информация по цялата планета и предизвиква една или друга реакция. Нашата планета притежава фина, материална и емоционална енергия. Земята реагира на информацията, закодирана в слънчевата светлина и отговаря, излъчвайки енергията, която изисква от нея Слънцето.

Великият философ-йезуит Теяр дьо Шарден нарекъл специфичното проявление на ума и мисълта, което обхваща цялото земно кълбо, с термина неосфера. Не-осферата е орган на ума, създаден от съвкупния разум на всички съществуващи на земята хора. Тази идея обяснява съвпадането по време на най-важните научни открития и цялата стремителност, с която се разпространяват идеите от ума на един човек в ума на друг и които водят до промени в човешката мисъл.

Рупърт Шелдрейк, британски биохимик, предлага теорията за формиращата се причинност, съгласно която всяка природна система — от кристалите до човека — има единно за всички морфологично поле.

Индивидуалните същности, съществуващи в пределите на всяко поле, наследяват колективната памет. Тази памет управлява навиците, поведението и се грижи за 1 възпроизводството на рода. В пределите на определено поле през пространството и времето действа някакъв морфологичен резонанс. Всяко поле е единно, затова цялото енергийно поле се движи към постоянна еволюция — от атомите към галактиките. С течение на времето отделните системи се изчерпват, умират и изчезват.

Шелдрейк пише:

„Съгласно хипотезата за формиращата причинност, изчезналите полета в определен смисъл все още съществуват, макар че не могат да се проявят, тъй като няма нещо, което да резонира в унисон с тях. В настоящия момент потенциално съществува и енергийното поле на динозаврите, но вече няма съответстващи системи на същата честота — например, живи яйца от динозаври — които биха могли да уловят техния морфологичен резонанс.

Ако по някаква причина — да кажем, генетическа мутация или внезапен екологически стрес — някой жив организъм влезе в резонанс с полетата на древен или измрял вид, тогава тези полета отново могат да намерят своето проявление и да се стигне до внезапното появяване на архаични организми…“

Хипотезата на Шелдрейк в много отношения наподобява толтекските видения на дон Мигел. Самият Мигел е жив организъм, влизащ в резонанс с древните толтеки, тъй като техните съновидения са оживели в него и днес той енергийно създава поле в други хора, които да разделят с него неговото съновидение.

Даденото от Мигел обяснение на взаимовръзката между Слънцето, Земята и човешкия живот е твърде сходно с концепцията на Шелдрейк. Мигел ни насочва към Слънцето като център на цялата информация и интелект в Слънчевата система. И макар Слънцето да получава информация от твърде голям жив организъм в центъра на галактиката, за нас, обитателите на Земята, именно Слънцето е източник и причина за цялата наша еволюция.

Мигел описва неизчерпаемата река на светлината, която тече от Слънцето към Земята и носи в себе си вибрациите на всяко същество и всяко поле, съществуващо на нашата планета. Светлината, идваща от Слънцето, е причина за проявленията на всеки човек и на всички живи същества, свързани в единно поле. В резултат на непрестанната еволюция, Слънцето излъчва светлина с видоизменени вибрации и възприемащият организъм трябва да реагира и да излъчи енергия обратно към Слънцето, за да продължи процесът на енергиен обмен.

Нагуал като Мигел е способен да „види“ тази река от светлина, както е видял промяната в света през януари 1992 г. по време на своята визита в Теотихуакан.

Когато настъпят изменения в светлината, ние започваме да преработваме енергия с ново качество. Трудно е това да се докаже с лабораторни методи, защото науката не възприема светлината като живо същество.

Нашите очи „изяждат“ тази нова светлина като храна, но с по-високо качество. Тя ще окаже въздействие на нашия ум, но не и на нашите гени.

Днешната наука, с нейните ограничени възможности, практически не е способна да разкрие този факт, но с времето човечеството ще докаже, че светлината е биологическо същество, надарено с разум и е източник на нашия собствен интелект.

На всеки човек е присъща определена светлинна честота, присъстваща и в самото Слънце. Тази честота, подобно на речен поток, е свързана със Земята. Тази река от светлина е вечна и ще съществува докато съществуват Слънцето и Земята. Ако променим гледната си точка във времето и пространството, ще можем да видим светлинната река като напълно материален обект, както в нашето време и пространство виждаме собствената си длан.

Вече знаем, че ако преместим гледната точка в по-малко ускорено време и пространство, ще престанем да виждаме дланта като нещо плътно. Вместо това ще видим всички атоми и електрони като постоянно движещо се енергийно поле. Светлинната река, както всяка река, съхранява своята форма, която никога не е една и съща.

На светлинния лъч са присъщи възприятия и съзнание. Милиарди лъчи съединяват Слънцето и Земята. Тази светлина дава живот на хората, които се „хранят“ с тях в непрекъснат процес на приемане и предаване.

Постъпващата в тялото информация променя клетките на мозъка и на другите органи. В отговор на въздействието на Слънцето, в човека се променя метаболизмът на слънчевата светлина и човек предава обратно към Слънцето енергия с ново качество.

Слънцето създава промени.

Целият светлинен поток придобива ново качество и въздейства на цялото човечество, защото новото свойство на светлината обхваща всички хора.

По този начин можем да обясним ефективността на молитвата. Изразеното с молитва намерение на човека се връща към Слънцето с поток светлина.

Нагуалът е човек, който създава по собствено желание малко подобие на слънце. Наричаме го черно слънце, защото светлината му е недостъпна за човешкото око.

Нагуалът усеща светлинната река, която свързва целия живот на планетата. Това е огромна река, направо светлинен поток, а нагуалът е способен да различи отделните лъчи на всеки човек. Всички нагуали съзерцават линията на съзнанието — светлинния лъч, чрез който хората променят своето съзнание.

В наше време светлината усилва творческото начало, въображението и интелекта на човека.

Между процесите на промяна на цялото човечество (или човешкия орган на Земята) и обикновените хормонални процеси на превръщане на девойката в жена има много общо. В тялото на девойката е заключена цялата вселена, в това число нейните вътрешни органи, кръв, нерви, хранопровод, главен мозък и всички системи, свързващи тези органи в единно цяло.

Слънцето и Земята всъщност са части от един жив организъм. Казано с други думи, достигайки определена степен на зрялост, Земята отправя към Слънцето послание. И Слънцето реагира, давайки тласък за еволюционните промени на човечеството. Слънцето действа като главен мозък, както мозъкът на девойката инициира хормоналните промени в нейният органи-зъм, водещи до нейното съзряване.

Хората не притежават способ да разшифроват закодираната информация, постъпваща от звездите, но определени частици от ума и душата са способни да я разберат. Ние можем да насочим тази информация в определено русло. Земята, като живо същество, разбира без труд получените послания. Земята излъчва светлина, но нейната честота е недостъпна за човешките очи. В отговор на посланията, постъпващи от Слънцето, Земята отправя към него собствена светлина. Тази светлина може да бъде ефирна или емоционална.

На Земята има множество същества от извънземен произход. Голяма част от тях са създадени основно от светлина. Пребивавайки на планетата те могат да придобиват различни форми. В космическото пространство е по-лесно да пътуваш не на борда на кораб, а с помощта на светлината. И толтеките са постъпили по този начин, както и египтяните. Те странствали на вълните на светлината от една планета до друга. Всички ние сме надарени със същата способност. Толтекското Овладяване на осъзнаването ще ни припомни тази способност.

Аз не се опитвам да ви уча. Само помагам на хората да си припомнят това, което им е добре известно. Моето знание не принадлежи на мен самия. То живее във всички и във всеки.

Различните култури по света притежават едни и същи знания. Във всеки човек е заключена абсолютно една и съща информация, независимо, че може да се изрази с различни думи. Овладяването на осъзнаването е толкова всеобемащо, че за да се запомни цялото заключено в нас безмълвно знание, се изисква значително време и практика. Нашата задача е да възстановим в паметта си всички детайли на това знание и да станем самите себе си, за да съумеем да се ползваме от заложените в нас качества и способи. Нали се стремим към единение с Бога.

Чрез Овладяването на трансформацията се учим как да станем сталкери или да бъдем самите себе си. Чрез това овладяване се учим да прочистваме ума, за да прекратим страданието, учим се как да станем воини, майстори и как да постигнем свобода и единение с любовта.

След третата стъпка — Овладяване на намерението — преставаме да бъдем единствено тяло и ум. Преставаме да бъдем и само душа. Всъщност, ставаме любов, защото любовта обхваща всичко. Любовта е истинското име на Бог. Тя е навсякъде. Всичко, което съществува, се състои от любов.

Любовта се проявява по безброй начини. Единият от тях с страх. Страхът е отражение на любовта, но само дребна частичка от цялото нейно проявление. Страхът управлява ума. Умът се управлява от мозъка. Вие постъпвате в съответствие с вашите възприятия, затова ако сте преизпълнени със страх и вашите усещания ще бъдат анализирани със страх. Очите изразяват това, което е в човешкия ум. Вие възприемате вашите видения чрез очите. И ако умът ви е пълен с печал, вас също ви обхваща печал, независимо дали свети слънце или се лее дъжд. Ако в очите ви има любов, вие навсякъде ще виждате само любов.

Дърветата са сътворени с любов. Животните са сътворени с любов. С любов е сътворена водата, която пием, реките и океаните. Ако усещате любов, във вас се ражда взаимовръзка с всичко, което е сътворено от нея. Можете да станете орли. Можете да станете вятър, дъжд или облак. Да станете едно с всичко съществуващо. И да приемате всичко на света такова, каквото е.

Нашият път към безмълвното знание минава през осъзнаването. Спускаме се в глъбините на ада и изпитваме страдания, за да постигнем осъзнаване. Ето защо сме решили да приемем човешкия облик и човешкия разум, на които са присъщи страшни съновидения, кошмари, които наричаме ад.

За да се измъкнем от ада е необходимо осъзнаване, което се постига с помощта на намеренията и духа. Чрез осъзнаването ще се уподобим на Бог, а не само защото притежаваме безмълвно знание. Но само знание не е достатъчно. Трябва да проявим своето знание в действие.

Към осъзнаването води дълъг път. В Индия този път минава през ревностното служене на Бог. В християнството минава през чувството на вина, докато не разберем, че виним себе си, без всъщност да има за какво. Чувството за вина е емоция, привнесена в човека, която ни заставя да страдаме заради това, към което отчаяно се стремим.

Моят път води към съзнанието на нагуала. По този път всеки има шанс да постигне осъзнаване, тъй като нагуалът избягва осъждането. При него пътят към свободата е да се сложи край на осъждането и жертвеността. Този път е открит за всеки. Даже закоравелият наркоман или алкохолик може да върви по него. Той бива бърз, бива и бавен, но е открит за всеки. Това е карта за път, водещ вън от ада, карта за превръщане от жертва в свободен воин, за да пренесем проблемите си от живота и след смъртта.

Чрез пътя на нагуала може да пренесете рая на земята. Може да живеете в рая и във физическо тяло, което притежавате. Това е по силите на всеки човек, защото е и по моите сили. Ако аз мога, можете и вие. Същото е говорил и Исус.

Информацията, необходима за бягство от съновиденията на планетата, има огромно значение и за разширяване на хоризонтите на науката. Когато науката се съгласи с мисълта за това, че Земята е живо същество, това ще даде мощен тласък за развитието и разширяването на научната теория. Установявайки, че едни и същи живи същества се проявяват в цялата Вселена и между тях съществува единна взаимовръзка, науката ще се придвижва много по-далеч. Разумът на всички живеещи на Земята хора ще стане Единен.

Тази концепция изцяло ще промени цялата психология. Друга ключова идея на толтеките е, че умът е сътворен от емоции, че ние през цялото денонощие пребиваваме в съновиденията и в резултат на нашето опитомяване (а всички ние всъщност сме опитомени животни) във всеки от нас живеят едновременно Съдията и Жертвата, че нашият ум е живо същество, както е живо същество и всяка емоция, способна да живее в нашия разум и зад неговите предели и ние творим емоциите и телепатично ги изпращаме към околните — всичко това са компоненти от философското възприятие на живота.

Една от загадъчните толтекски концепции е, че можем да преместваме своето съзнание от ума към волята. Това преместване се явява източник на нашата потенциална способност напълно да трансформираме планетата и да станем Богове. Способни сме да контролираме фината енергия. Способни сме да управляваме собствените съновидения и да оказваме благотворно въздействие върху съновиденията на другите хора.

Всяка от тези идеи може да окаже отдалечени във времето последствия върху човешкия ум. Усвоявайки безмълвното знание на толтеките, човек получава достъп до изконно човешка форма на магия, която рядко стига до нас по традиционните канали.

Упражнение

Запишете на касета описаното по-долу упражнение. След това прослушайте записа, закривайки очите си. Призовете на помощ въображението си и се постарайте да видите тази история лично.

В това съновидение аз се оказвам след пладне сред приказно красива гора. В обкръжението на цялата тази красота се чувствам много уютно. Виждам дърветата, цветята и лъчите на слънчевата светлина. Виждам пеперудите и слушам ромона на реката. Отивам към тази река, където в сянката на голямо дърво седи старец. Този белобрад човек с добри, внимателни очи, излъчва мощна разноцветна аура.

Сядам пред него в очакване, докато той забележи моето присъствие и ме погледне.

Питам: „Как излъчваш около себе си тези прекрасни цветове и можеш ли да научиш и мен?“

Той отговаря с усмивка:

„Твоята молба събуди в мен спомен, тъй като преди време точно така видях своя учител и му зададох същия въпрос. В отговор той разтвори гърди и ми даде от сърцето си. Видях, че ярък пламък излиза от него. Тогава разтворих моята гръд и сложих този пламък в сърцето си. От този момент всичко в мен се промени, защото този пламък беше беззаветната му любов. Усетих пламъка на тази любов и той се превърна във все-поглъщащ огън.

Разделих тази любов, дарявайки с нея всяка клетка от тялото си. От този ден станах едно с моето тяло.

Реших да обикна своя ум. И заобичах всяка емоция, всяка мисъл, всяко чувство и всяко съновидение. Този пламък напълно трансформира ума ми и в отговор ме дари с такава огромна любов, че пламъкът запламтя още по-ярко. И сега не мога да не поделя тази любов с другите.

Реших да споделя своята любов с всяко дърво, всяко цвете, всеки стрък трева и всички растения в гората. Те отговориха на моята любов със своята любов.

И ние станахме едно.

Но моята любов все растеше и растеше и с нея растеше непреодолимата потребност да я споделя.

Затова реших да вложа по малка частица от своята любов във всеки камък, в почвата, във всеки метал на земята и те в отговор ме обикнаха.

И ние станахме едно.

А моята любов продължаваше да расте. И аз реших да даря с късче от тази любов всяко съществуващо на земята животно — от птицата, до котката и кучето. В отговор те ме дариха със своята любов и защита. И станахме едно. А моята любов се разрастваше все повече. Затова реших да обгърна с нея цялата атмосфера с нейните ветрове, урагани и смерчове и получих от тях ответен дар на любов. И ние станахме едно.

С това моята любов не свърши. Тя така се разрасна, че аз обърнах лице към небесата, където видях слънцето, луната и звездите и реших да ги надаря с частица от моята любов, а те ме обикнаха в отговор и ние станахме едно. А моята любов растеше и се разрастваше, затова реших да я споделя с всеки човек — със старците, мъжете, жените и децата. И ние станахме едно. Сега съм навсякъде, накъде да отправя своите крачки“.

След това старецът разтвори с ръка гръдта си и откри пред моите очи сърцето си. И вземайки пламъка от сърцето си, той разтвори моята гръд и сърце и сложи в него този пламък.

Когато се пробудих и отворих очи, усетих, че този огън израства като огромен пламък.

Сега споделям своята любов с теб.

В този момент разтварям гръдта си и пред твоите очи се разкрива сърце. Вземайки от него дребно огьнче, аз разтварям твоята гръд и твоето сърце. Този огън от моето сърце е огън от самия Христос.

Всичко това е съновидение.