Отвъд страха

13ПРОРОЧЕСТВА

Човекът винаги е осъзнавал, че е смъртен и винаги се е стремял да познае бъдещето. Всяка епоха има своите пророци и техните пророчества. В целият свят и във всички времена пророчествата се свеждали до едно — как ще се развие еволюцията на човешкия род.

В тази глава Мигел дава кратък обзор на безмълвното знание на толтеките, отвеждайки читателя към основния смисъл на предсказанията за бъдещето. Основната му идея е, че цялата съвкупност от живеещи на Земята хора, образува единно живо същество, което е орган от тялото на планетата Земя. За Земята всеки човек е подобен на клетката в човешкото тяло. Клетките в нашето тяло непрекъснато се раждат и умират, както се раждат, живеят и умират хората. Постоянното попълване на човешкия род поддържа живота на „човешкия“ орган на Земята, както новите клетки поддържат живота на организма. В различните времеви мащаби ние наблюдаваме процеси, сходни с физическия живот — има раждане и смърт в цялата Вселена.

Човекът е многостранен в материален аспект в ума и в душата си, но духът му е едноизмерен. Като опознаем материята, откриваме, че нашето тяло се състои от милиарди дребни живи същества, наричани клетки. Всяка клетка е индивидуалност, която може да бъде изведена от тялото и поставена в лабораторни условия, но пак ще си остане съставна частица на нашето тяло.

Клетката на черния дроб не осъзнава, че е частица от цяло същество. Тя осъзнава себе си като „аз съм“. Тя не осъзнава, че заедно с всички други клетки в черния дроб, мозъка, сърцето, костите и цялото тяло помага за формирането на единно живо същество.

Всеки човек е частица от органа, чието име е човечество. Цялата съвкупност от хора образува един от органите на планетата Земя. Планетата Земя също е живо същество, с присъщия му обмен на вещества. В това прекрасно живо същество има множество различни органи. Органи са атмосферата, океаните, гората и животинският свят. Ние, хората, сме същото, което са и те. Ние сме въздух. Ние сме океан. Ние сме всички обитаващи на планетата животни. И сме свързани с другите органи така, както черният дроб е свързан със сърцето и мозъка.

Нещо повече, трябва да осъзнаем, че нашата планета е едновременно живо същество и един от органите на Слънчевата система, чийто център е Слънцето, около което обикалят всички планети, спътници и ас-тероиди. Слънчевата система е живо същество, ръководено от Слънцето.

На свой ред, Слънчевата система е не само живо същество, но и частица от гигантското същество, наречено Вселена.

Слънчевата система е атомът, заобиколен от електроните — останалите планети. Следователно, атомът и слънчевата система са аналози. Нашето тяло се състои от милиарди атоми, всеки от които представлява миниатюрна слънчева система. В нашата Вселена са разхвърляни безчислени милиарди живи звезди, които заедно образуват единно живо същество.

едно образуват единно живо същество. На толтеките били известни тези аналогии, проявени в различните реалности из цялата Вселена.

Великите въпроси: Кои сме ние? Откъде сме дошли? Къде отиваме? — имат точен отговор от гледна точка на толтеките. Ние сме всичко съществуващо. Малкото човешко тяло е звено от веригата в огромния биологичен механизъм, наречен Вселена. Тази малка брънка е свързана с всичко съществуващо във Вселената.

Макар че тези обяснения много точно отговарят на материалната гледна точка за света, няма да мине без допълнение, несвързано с материята. Какво са нашите чувства? Какво да кажем за гнева, завистта, тъгата, щастието и любовта? Всички тези аспекти на човешкия живот имат като проявление нематериална по своята природа енергия. Наричаме я фина енергия.

Енергията е жива. Всичко, съществуващо в света, живее. Всяко живо същество е проявление и на фината енергия. Тя изгражда нашите емоции. Емоциите също са живи. Нашето мислене е живо. Всички наши чувства живеят, те са наше проявление. Нашият ум поражда милиарди емоции и както клетките изграждат тялото, така емоциите формират ума. Следователно, умът също се състои от фина енергия. Спомнете си, че функция на ума е да твори съновидения. Ние сънуваме двадесет и четири часа в денонощието. Сънуваме, когато бодърстваме, сънуваме и когато спим. Ние сънуваме с ума, не с мозъка. Но мозъкът знае, че умът сънува.

Съвкупният разум на всички хора по света образува един от органите на Земята, но този орган съществува в друго измерение, различно от това, в което живеят телата ни. Нашите тела са част от материалното измерение, което можем да усетим. Умът съществува в ефирното измерение на мислите и чувствата. Както всяка съвкупност от емоции образува индивидуален ум, така взетите заедно умове образуват разума на планетата Земя, който също пребивава в съновидението. Това колективно съновидение се състои от сбора на виденията на всички сънуващи. Колективното съновидение включва съновидението на семейството, съновидението на общината, на града, на щата, на страната, на целият континент и накрая съновидението на цялата планета.

На всяко ниво съновиденията се проявяват по различен начин. Например, ако посетим друга страна, ще открием, че нейното съновидение се отличава от нашето и също живее свой живот. Съновидението на Китай не прилича на съновидението на Иран, но между тях има нещо общо. Навсякъде хората страдат, навсякъде водят борба, навсякъде разпространяват отрова. Отровата е сътворена от фина, а не от физическа енергия, но оказва разрушително въздействие върху физическото тяло. Отрова, която наричаме гняв, ненавист, печал, завист, плахост, е родена от един единствен източник, който изгражда всички съновидения на планетата — страхът. Страхът е великият демон, великият диктатор на съновидението на планетата. Произтичащите между нас взаимодействия — между хората, обществата и страните — са основани на страх. Нашето съновидение води към саморазрушение. Ние се унищожаваме като личности и като общество.

Където и да се обърнем, навсякъде виждаме хора, чийто ум е завладян от Съдията и Жертвата. Те струпват бремето на вината и върху себе си и върху другите. Признавайки своята вина, ние изпитваме потребност от наказание. Ако са виновни другите, считаме за свой дълг да ги накажем.

Жертвата е част от ума, който казва: „Горко ми, аз не съм достатъчно добра, достатъчно силна, достатъчно умна. Как да живея по-нататьк? Струва ли си? Аз съм само човек!“ И след това всяка крачка е пълна със страх. Такова е съновидението на човека. Въоръжавайки се със скритото знание на толтеките, можем да осъзнаем, че съновидението се нуждае от промени. За това говорят и пророчествата. Пророчествата, пръснати из целия свят, започват да се сбъдват в едно и също време — сега. Сега!

Не трябва да се забравя, че живото същество, наричано Земя, се управлява от Слънцето. Земята е един от органите на Слънцето. Всички решения относно планетарния обмен на веществата се взимат от Слънцето. Слънцето управлява планетата чрез своите пратеници. В юдейско-християнската традиция ги наричат ангели. Пратениците не са нещо друго, освен лъч светлина. Всичко, което съществува във Вселената, е енергия, а енергията е светлина.

Нашето тяло е светлина, макар и кондензирана. Нашият ум е светлина. Душата ни е светлина, но в друго проявление. Светлината търси и привлича светлината във всяко измерение. Ето защо ние усещаме светлината не само с очите, но и с ума, душата и духа.

Какво е духът? Аз го наричам намерение. Намерение, дух, бог — това са названия на една и съща енергия. Едно от свойствата на тази енергия е, че благодарение на нея всякаква промяна и трансформация става възможна. Бог е намерение, бог е дух, бог е Бог. Бог е светлина. Бог си истинският ти. Бог е истинския аз.

Енергията на светлината е първото проявление на намерението, първото проявление на бога или на духа. Първопричината на всичко съществуващо е Бог… или вие. Вие не сте вашето тяло. Не сте клетките. Не сте умът. Нито душата. Вие сте светлина. И живот.

Без вас тялото ви ще загине. Без вас ще загине душата ви. Вашата същност е светлина. А светлината е вездесъща.

Светлината е живо същество. Светлината носи в себе си цялата информация за всички форми на живот на планетата Земя. Разнообразието на светлинните вибрации е неизброимо. Майката Земя трансформира цялата информация, постъпваща със светлината от бащата Слънце, създавайки живот. ДНК във всяка наша клетка е лъч от Слънцето, уловен от майката Земя и кондензиран в материя.

Цялото знание е заключено в светлината. С помощта на светлината звездите общуват помежду си, така, както общуват атомите.

Промените идват съобразно нашите възприятия. Ние виждаме светлината, като реката, течаща от Слънцето. Подобно на река, тя е еднаква по форма, но енергията й е вечно променлива. Ако леко променим нашата гледна точка, ще възприемем тази река от светлина като плътна материя. Тя, подобно на нервната система, ще запълни цялото междузвездно пространство.

Всичко това се случва всяка минута в различни ъгълчета на Вселената, става навсякъде, защото всичко е свързано. От наша, материална гледна точка, светлината се движи със скорост от 300 000 км в секунда, което се смята за най-високата скорост, възможна в природата. В действителност, светлината може да се разпространява хиляди пъти по-бързо от всички наши представи. Това свойство на светлината позволява на информацията мигновено да се разпространи из цялата Вселена.

Всичко, което възприемаме в материалния свят, е отразената от предметите светлина, която попада в очите ни. Ние не виждаме самия предмет. Това, което виждаме, е съновидение. Цялата обкръжаваща ни реалност е създадена в нашия ум.

Това, което считаме за материалната част на съновиденията, аз го наричам „структура на съновидението“. Тази структура е еднаква за всички. Ние сънуваме в рамките на една структура. Тя ни дава усещане за време и пространство. Дава ни усещане за безопасност.

Докато интерпретираме всичко, което виждаме, откриваме, че всички правим различни интерпретации, защото виждаме различни съновидения. Всеки от нас сънува собствен сън, основан на това, в което вярва.

За да възприемете тази мисъл, представете си хиляди, съвършено еднакви, нови, незаредени с информация компютри. Когато започна да ги зареждам с програми, предишната им идентичност ще се изгуби.

Така е и с хората. Нашият ум е биологична машина, приличаща на компютър. Във всеки човек е заложена индивидуална информация, основана на неговия опит. Всеки е усвоил нещо свое от родителите, обществото, училището и религията. Информацията, която въвеждаме в компютъра, ни учи да сънуваме и интерпретираме видяното.

Всеки човешки компютър има свое име, но името е само приета от нас условност. В действителност, аз не съм човек на име Мигел Анхел. И вие също не сте хора. Ние само сме се споразумели, че сме хора. Всичко, което е заложено от нас в компютъра, е условност, при това не е задължително да е добра или глупава, правилна или не. Това е просто информация. В съответствие с тази информация ние възприемаме света, който наричаме реалност. Тази информация е източник на нашите ограничения. Ние създаваме образ на самите себе си и на всичко останало. И след това искаме да вярваме в тези образи. Процесът на въвеждане на информацията в компютъра е Опитомяване.

Ние сме животни, опитомени от други животни — други хора. Нас ни опитомяват така, както опитомяват кучето — с метода на камшика и курабийката. По този начин опитомяваме децата си. Боим се от камшика или се боим, че няма да получим курабийка. Създаваме такъв образ за самите себе си, който ще се понрави на другите. Държим се така, че да зарадваме мама и тате, учителя, обществото, църквата и бог. Поведението ни зависи от създадения от нас образ, с всичките негови присъщи ограничения. За нас е много важно какво мислят другите за нас. И постоянно живеем, като се съобразяваме с обкръжаващите, опитвайки се да угодим на всичко и всеки, освен на самите себе си.

Съновидението на планетата, което всички сънуваме, е еднакво. Пробуждайки се от съновидението на планетата и от нашето собствено, ще открием, че това, което преди ни се струваше истина, всъщност е само информация, заложена в компютъра, която лесно може да се промени. Ние се съпротивляваме на тази замяна от страх. Страхът ръководи живота ни. Страхът ръководи съновиденията. Еволюцията на човечеството е еволюция на страха на планетата Земя.

Ако гледаме на планетата отстрани, ще открием, че еволюцията на цялата човешка раса прилича на развитието на живо същество, което се ражда, расте, създава потомство и след време се трансформира. В действителност, всичко, което съществува, не умира, а се трансформира.

Ходът на еволюцията има определена логика. Живото същество, което се състои от всички обитаващи Земята хора, ще премине през същите стадии на развитие, както отделния човек. Представете си единайсетгодишно момиче. Скоро при нея ще настъпи първият месечен цикъл и тя ще стане жена. Когато в някой от органите на малката жена настъпват изменения, информацията в същия миг достига до мозъка, а той подтиква другите органи към произведат определени хормони, които завършват цикъла. Целият процес се контролира от мозъка. Процесът на съзряване на жените може да се сравни с развитието на цялата човешка раса. Когато в отделни хора настъпят някакви трансформации в телата, ума и душата, Слънцето узнава за това чрез своите светлинни пратеници и променя свойствата на излъчваната от тях светлина, за да отправи към човешкия орган на Земята ново послание. Промяната в отделния човек повлича след себе си изменения на цялото човечество.

В днешно време хората вече излизат от детството и започват да израстват. Възприемат живота с нова яснота. Умът отстъпва място на интуицията. Изменя се самият характер на техните съновидения. Страхът е основният фактор в развитието на ума. Умът е подготвил пътя към интуицията.

Човешките същества са многопластови. Освен тяло и ум, ние носим и частица слънчева светлина. Истинската същност на човека е слънчевият лъч, който остава в непрекъсната връзка със Слънцето и всичко, което се случва в отделния човек, достига до Слънцето с помощта на светлината. Всички промени, протичащи в един човек, достигат до Слънцето, то реагира на промените и реакцията му оказва въздействие върху цялото човечество. Такъв е процесът на еволюцията на човечеството.

Когато намерим своя персонален лъч светлина, ще можем да преместим своята гледна точка и да видим цялото човечество. Аз уча учениците си да намерят своя лъч светлина, който ги свързва със Слънцето. Когато го открият, безмълвното знание ще се влее в техния ум и те няма да се боят от нищо. Хората, които постигнат това знание, стават пророци, които показват пътя на другите.

В наши дни човечеството мутира, защото се променя умът на отделни хора. Вече започваме да осъзнаваме своето съновидение и да го контролираме. Автоматично отхвърляме старите проявления на светлината и приемаме други, които модифицират нашата връзка със Слънцето. Това не изисква особени усилия. То просто започва да се случва. Слънцето контролира целия земен живот — от вируса до динозавъра и човека. Всички промени идват от Слънцето.

Слънцето притежава неизмеримо по-голям интелект от всеки от нас. То носи е висш интелект, от друг порядък. Хората по-целия свят знаят този факт от хилядолетия. Древните египтяни се покланяли на бога на Слънцето, Ра. В Теотихуакан знаели, че Слънцето управлява земята и животът на планетата периодично се променя, в зависимост от измененията на Слънцето.

Съгласно толтекския календар (както и календарът на майте и ацтеките) преди днешното Слънце е имало пет слънца. Техните пророчества гласят, че в най-големия град на Мексико, Теночтитлан, ще има мощно земетресение. През 1986 г. това земетресение порази град Мексико — съвременния Теночтитлан. Предсказанието гласи, че след земетресението ще настъпи петгодишен период на покой, докато не се роди новото Слънце. В 1992 г. то се роди.

Шестото Слънце излъчва светлина с други свойства, която ще трансформира съновидението на планетата. Тя трансформира човешкия ум, тласкайки го да осъзнае, че е проявление на светлината и е в тясна връзка със Слънцето. Еволюцията на човешката личност значително ще се ускори, ако всеки открие своята истинска същност.

Всички учители на земята се стараят да ни доведат до една и съща истина — вътре в нас е скрито нещо прекрасно и ние можем да му се разкрием. Умът е живо същество. Той се храни от емоциите, въплътени в идеите. Новите идеи ще трансформират информацията в нашите компютри и ще открият шанс да живеем по-добър живот.

Ето пророчеството за бъдещото човечество.

Хората ще разберат какви са в действителност. Ще започнат да общуват помежду си. Ще се обичат. Ще престанат да се съдят и ще се научат да контролират своето съновидение. Така ще намерят щастието.

Когато Исус се опитал да обясни всички тези неща преди 2000 години, говорил за нов начин, чрез който да се види Бога. Затова го убиха. В наши дни, вече сме готови да чуем тези истини.

Ние считаме хората за най-разумните същества на земята, но сме само дребна частица от великия интелект. Идеите, които възприемаме за собствени, всъщност са съществували много преди момента, когато са достигнали до нас и ние сме решили, че сме ги „измислили“. Трансформирайки съзнанието си, ще възприемаме идеите непосредствено, ще черпим от вселенската база данни. Преживях това в Теотихуакан, когато ми се откриха знанията и образите, съхраняващи се в неговите камъни.

Когато осъзнаем нашата непосредствена връзка със Слънцето, ще можем да управляваме поведението на всеки от органите на Земята, както шаманите управляват дъжда не чрез ума, а чрез интуицията. Умът не може да установи връзка с дъжда, защото няма вяра в себе си. Вашият персонален лъч светлина ви свързва със силата на интуицията.

Ето защо молитвата е велика сила, когато се надяваме на отговор. Обикновено отговорът на нашата молитва не е такъв, какъвто очаква умът.

Когато по шамански начин установяваме връзка с вселената, това не са дължи на нашата личност. Това е дело на Слънцето. Не малката личност на Исус е превърнала водата във вино, не личността на Мойсей е разделила водата на Червено море. Всичко е извършено по волята на Слънцето. За Слънцето няма нищо невъзможно.

Пророците са казали, че с раждането на Шестото Слънце Богът ще се събуди от сън. С други думи, ние сме Бог, който сънува, че не е Бог. И макар че ще минат не по-малко от двеста години до пълното завършване на пробуждането, от 1992 г. този процес видимо се ускори. Днешното поколение започва процес на пробуждане, а вие принадлежите към него.

Ние сме длъжни да приемем съдбата си. Това, което трябва да се случи, ще се случи. Нашата задача е да се радваме повече на живота и открито да проявяваме истинската си същност, за да съдействаме за идването на новото човечество. Ако в нас се таи ненавист, споделяме с другите ненавистта. Ако изпитваме скръб — споделяме скръб. Щастието може да се сподели само тогава, когато самите вие сте щастливи. Невъзможно е да споделите любовта, ако преди всичко не обичате себе си.

Съновидението на планетата няма да започне да се изменя без съпротива, както, впрочем, и ние, хората. Новото съновидение вече съществува и расте, но старото отчаяно се бори да оцелее и се е вкопчило в чувството за вина и гняв, в Съдията и Жертвата. Духовното израстване на човека много прилича на отчаяна битка, която водим със себе си. Няма по-суров съдия за отделния човек от самия него.

Всеки от нас ще премине през криза, за да достигне до смирението, но след като преодолеем съпротивата, ще нарасне нашият потенциал да обичаме. Обитаващият в нашия ум Паразит, който постоянно се опитва да проваля този процес с емоционални отрови, постепенно ще отстъпи и ще стане наш Съюзник. Ако това се случи с отделния човек, ще се случи и с цялото човечеството.

Всички книги за пророчества разказват за съпротивата на съновиденията на планетата в периодите на промяна. Предсказанията са свързани със страховете, които били спуснати, за да окажат съпротива на новото.

В последните петдесет години човешкият род с всички сили се опитва да унищожи в себе си страха, но това не му се удаде. Хаосът, в които пребивава човечеството, след последните петнадесет години се увеличи драстично, но въпреки съпротивата, старото съновидение вече загуби мощ и започна да отслабва.

В Книгата Откровенията на Йоан Богослов се споменават Седем Печати. В епохата на написването на Библията писмата се запечатвали с восък. За да се прочетат заключените в писмата послания, било необходимо да се счупят печатите. Това е твърде символично. С всеки счупен печат, за който се говори в Откровенията, се повишава нашето осъзнаване за промените на земята, идващи със слънчевата светлина.

Няма никакви причини за страх! Дори тялото ни да загине в някоя от предсказаните катастрофи, няма от какво да се боим. Нали все някога ще умрем. Не слушайте пророците на страха. Не им позволявайте да ви ръководят. Старото съновидение на планетата умее да поражда страх. Дори боговете се стараят да сеят страх и паника, защото се хранят с човешките емоции и изпитват постоянен глад. Исус, Буда и Сай Баба, съвременен индийски светец, са живеели без да изпитат страх. Те не били фанатици. Животът им не бил изпълнен с думи, а с послания.

Идващите две столетия ще бъдат епоха на растеж и трансформирането ще става с все по-ускорени темпове. След това ще настъпи период на мир и покой, който ще продължи три-четири хиляди години, до началото на новия цикъл. Природата на съновидението е биологична. То се ражда, трансформира се и умира.

Историята на еволюцията се повтаря под формата на спирала, която отива все по-нагоре и по-нагоре, след което отново се спуска надолу. През същите цикли се развива и животът. Ако познаваме тези цикли, можем да предсказваме бъдещето. Необходимо е само да знаем на какъв етап от еволюцията се намираме, за да видим бъдещето. Днес живеем в епохата на великия преход.

В цикличните модели на съновиденията на човечеството могат да се разграничат три фази. В първата фаза, когато цари най-дълбок мрак, съновиденията се управляват от ума. Във втората фаза властват умът, инстинктът и интуицията. Това води до период на стремителен растеж и трансформация. На последния етап идва разрушаване на старото, за да се освободи място на новото съновидение.

Днес ние сме почти в самия край на тази част от цикъла, където съвместно управляват умът и интуиция. В следващите фази пълноправна стопанка ще бъде интуицията. Интуицията е доверие. Тя е знание без съмнения и умуване. Умът, управляващ лъжливите съновидения, днес се трансформира в интуиция за тези, в които промяната вече се е извършила.

В далечното бъдеще, зад пределите на външния цикъл, настъпва следващата епоха на разсъдъчния ум. Тези, които днес наричаме хора, ще живеят в друг край на вселената. Тези, които ще останат тук, ще получат заряд от нова енергия. Не мисля, че хората от новата епоха ще приличат на нас. Струва ми се, че ще живеят в океана. В наше време в океана обитават два вида животни, които малко по малко започват да сънуват, подобно на хора. За бъдещата трансформация значение ще има не физическата форма, а това, което се ражда в ума. Затова значението на пророчествата за човека, е че му предстои етап на трансформация. Ние сме мутанти.

Любовта ще извърши най-великата трансформация в света на хората. Дълги хиляди години хората всячески са потискали любовта. Забравили са какво е любов.

Когато казваме: „Аз те искам“ — това не е любов. То е чувство за собственост. Ако изпитваме ревност, то също не е истинска любов. Властната любов е подобна на всяка друга природна потребност на човешкото тяло. Представете си, че нищо не сте яли цяла седмица. Направо ще умирате от глад. И ако някой ви даде парченце хляб, ще ви обхване чувството: „Аз искам този хляб. Аз го обичам.“ Влюбеността много прилича на това.

Когато сме били деца, до около четири години, нашето емоционално тяло е било настроено да възприема любовта. След това започва опитомяването, а с него е дошъл и страхът. Страхът е заел мястото на любовта. Всеки път, когато сме се опитвали да изразим своята любов, нещо вътре в нас я е потискало. Ако веднъж сме изпитали болка, ние сме започнали да се боим от любовта. Ограничили сме нашата любов само по отношение на неголям брой от хора. На всички други казваме: „Ще те обичам, ако ми се подчиниш“. Такава разновидност на любовта поражда силна, почти практическа зависимост.

В човешките взаимоотношения единият партньор често изпитва по-голяма потребност от любов, отколкото другият и това дава на партньора сила. Това прилича на отношенията между наркомана и неговия доставчик. Този, който доставя наркотика, напълно контролира положението и както му е угодно манипулира своите клиенти с помощта на страха. Разбитото сърце е подобно на наркоман, който не може да се снабди с наркотик. В него се пораждат точно такива емоции. Страхът от любовта се среща твърде често, защото за най-малкото удоволствие човек трябва да плати неимоверна цена.

За последния половин век бракът се промени дотолкова, че практически се приближи до разрушаване. Това трябва да се случи в процеса на пречистване, за да може човек да се отърси от всички свързани с брака емоции и страхове. Бракът ще бъде пресъздаван, но вече без всякакво подчинение на единия партньор от другия и негова основа ще стане взаимното уважение. Жената ще получи права да бъде стопроцентова жена. Мъжът ще получи право да бъде стопроцентов мъж.

Когато с уважение се отнасяме към съновиденията на другия човек, няма място за конфликти. Когато престанем да се боим от любовта и се издигнем над някои условности, всичко ще се промени. Днес не става и дума за уважение. Ако аз се опитвам да те командвам, значи, не те уважавам. За недостатъчно уважение говори и жалостта. В жалостта няма състрадание. Жалостта към другия човек поражда жалост към себе си. Ако те съжалявам, значи, ти не си достатъчно силен или умен, за да се справиш. Ако ти ме жалиш, значи не ме уважаваш или не ме считаш за достатъчно умен и силен, за да се справя. Когато ние се опитваме да направим нещо вместо другия, не го уважаваме. Състраданието е в това, да помогнем на падналия човек да стане и след това да кажем: „той вече може да продължи“.

В каквато и трудна ситуация да се окаже човек, не трябва да го съжаляваме. Трябва да го обичаме. Можем да му помогнем чрез нашето състрадание. Човек винаги може да направи избор. Всичко, което се случва с него, е резултат от направения избор.

Хората ще възродят в себе си чувството на отговорност. От векове всячески сме се стремили да не поемаме отговорност, но независимо от това, всяка наша постъпка неизбежно предизвиква реакция. Законът за причинно-следствените връзки е неумолим. Не трябва да се поема отговорност за чуждите грешки. Но трябва да го направим за своите. Можем да помогнем на друг човек като го дарим с любов, но не бива да поемаме върху себе си отговорността за другите, защото това укрепва тяхната илюзорна вяра във възможността да избягат от отговорност. Казаното се отнася за нашите деца, съпрузи, родители и приятели. Ако поемем върху плещите си техните отговорности, те ще станат безпомощни и слаби.

В нашата реалност всичко се решава от действието. Силата не е в съновидението, а в действието. Със своите действия можем да променим всичко наоколо. Вие можете да потърсите свобода на действията в името на трансформацията.

По време на едно от моите шамански пътешествия разбрах, че знанието е ограничение, бариера по пътя към свободата. Знанието е само описание на съня.

Всичко, което знаем, е само описание на съновидението. Всичко, което знаем, е разказ за видяното в съня. А това, което виждаме в съня си, не е реално. Следователно, нереално е и знанието. Цялото знание притежава мнима ценност, тъй като с неговата помощ ние общуваме и обменяме идеи и емоции. Проблемът е, че ако натоварим всички натрупани от нас знания в персонален компютър и започнем да се опираме на него в своите действия, знанието ще попречи на нашата трансцедентация. Знанието се опитва да убеди нашия ум, че трансцендентацията е невъзможна.

Аз казвам на моите ученици, че знанието е последната бариера по пътя на воина. Ние натрупваме знания само за да обменяме информацията в своя компютър. Когато се променим и станем самите себе си, знанието повече няма да ни е необходимо. Човек трябва да премине през реката на знанието, за да достигне до висшето съзнание и никога да не се върне обратно.

Нашето знание напълно отрича интуицията. А интуицията води към истината. Истината е жива. Всичко съществуващо се развива. Всичко съществува-що е проявление на биологична форма. Всичко съществуващо живее.

Единственото ни задължение в този живот е да намерим щастие. За това не ни е необходимо знание, защото всичко, което ни е нужно, е вътре в нас. Чуждата любов може да пробуди вашата собствена любов, но щастливи може да ни направи само нашата любов. Тази любов е вашата истина. Вашата свобода.

Промените се отразяват най-благотворно върху тези, които престанат да им се съпротивляват. Ние не сме тук, за да угаждаме на другите. Главната ни цел е да доставим радост на себе си. Правете всичко, което искате. Тази истина е валидна за всички.

Толтеките са били сред най-великите художници на двете Америки. Те са изразявали своето чувство за прекрасното с голямо майсторство и във всички форми. Всеки от вас е художник и създаваното от вас изкуство е вашето персонално съновидение.

Пробуждайки се за безмълвното знание, вие можете да се попитате: „Доколко е прекрасен моят живот?

Изпитвам ли много любов? Добър ли съм в общуването? Щастлив ли съм?“

Призовавам ви да станете най-великият художник от вашето лично съновидение. Не жалете сили, за да го направите толкова прекрасно, доколкото е възможно. Проявете вашата красота!