Пантерата и перлата

ГЛАВА 11

Калид вдигна поглед от чертежа на един язовир, който се готвеше да започне да строи, и забеляза, че Турхан ага стои до вратата. Двама от войниците стояха точно зад него, и двамата изглеждаха много уплашени.

Калид рязко се изправи.

— Какво се е случило? — попита той, а сърцето му ускори ритъма си.

— Господарю, случи се беда — започна Турхан ага.

— Със Сара ли?

Капитанът сведе поглед.

— С баба ми?

— И с двете — отвърна Турхан ага.

Калид впи поглед в него, като се опитваше да разбере значимостта на това, което се бе случило.

— Кажи ми точно какво стана!

Турхан ага кимна към лейтенанта от едната си страна, който започна да разказва.

— Valide pashana и вашата любимка тъкмо се готвеха да си тръгнат от Сладките води, когато ни нападнаха бедуини. При опита си да защити жените, главният евнух бе тежко ранен. Другарят ми и аз се опитахме да ги спрем, но похитителите изчезнаха със Сара.

Калид вече тичаше към вратата.

— Преди колко време стана това?

— Преди около час.

— Как е баба ми? — обърна се Калид към войника.

— Има само няколко драскотини. Мисля, че физически се чувства добре, но е много разстроена.

— А Ахмед?

— Доктор Шакоз е при него.

Мъжете последваха Калид в другата стая, където той смени дрехите си.

— Кажете на коняря веднага да ми оседлае коня и да го заведе пред вратите на двореца — извика той към единия от евнусите.

— Успя ли да видиш добре мъжете, които отвлякоха Сара? — Калид отново се обърна към войника.

— Бяха трима и всичките бяха облечени в тежки черни роби. Само очите им се виждаха.

— Какви бяха конете им? — попита Калид, като взе меча си.

— Водачът им яздеше червеникавокафяв кон. Другите имаха сиви кобили — отвърна войникът.

— Водачът ли отвлече Сара?

Калид отвори едно чекмедже, извади оттам револвера си, зареди го, а през врата си преметна патрондаш.

— Да, господарю.

— Тогава той е човекът, когото търся — процеди Калид, а след това нареди на един слуга. Върви в кухнята и кажи да ми приготвят храна и вода за три дни. Занеси я пред портите на двореца.

Слугата се поклони и изчезна. Сега беше ред на Турхан ага.

— Господарю, сигурно не смятате да преследвате бедуините сам?

— Искам да я върна обратно. Това си е мой проблем и няма да изложа на опасност никого другиго.

— Нека да дойда с вас.

— Имам нужда от теб тук — отвърна кратко Калид.

— Поне вземете някои от моите хора с вас…

— Не! Тази жена е моя и аз трябва да я открия.

— Бедуините са много опасни, господарю. Може би чувствата ви към тази жена…

Калид рязко се обърна с лице към него и Турхан ага млъкна.

— Дръж си езика зад зъбите! Те я отвлякоха заради мен! — извика разгорещено той. — Знаели са, че е моя фаворитка, не разбираш ли?

— Може и да не са знаели, господарю. Може просто да са забелязали русата й коса и да са си помислили, че могат да вземат за нея добра цена на пазара за роби.

Калид поклати глава и втъкна ножа в пояса си.

— Следили са я. Всичко е било планирано. Изчакали са подходящия момент, когато не е била строго охранявана, и след това са нападнали. Преди се опитаха да ме убият и се провалиха. Възприели са друга тактика, за да ме накарат да се подчиня на исканията им.

— Мислите ли, че ще искат откуп?

— Нямам намерение да чакам, за да разбера. Познавам хълмовете не по-зле от тях и знам, че не може да са стигнали далеч. С Хан ще ги настигна.

Калид сграбчи една кърпа от чекмеджето и я върза на врата си. След това се обърна към Турхан ага.

— Искам ти да пазиш старата господарка. Отговаряш с главата си за нея. Кажи на доктор Шакоз, че ще го държа отговорен за състоянието на Ахмед. Не трябва да се отделя от леглото му.

Турхан кимна в знак на съгласие.

Сара не бе в състояние да определи дали е ден или нощ, но мислеше, че е нощ. Навсякъде беше тихо, а и въздухът бе по-хладен. Бяха завързали очите й, а в устата й бе натъпкан парцал. Ръцете й бяха вързани за някакво дърво. Чувстваше, че в момента е сама. Който и да я беше отвлякъл, се намираше някъде другаде и сега решаваше безрадостната й съдба.

Не беше й останала сила дори да заплаче. Изтощена от безкрайната езда през неравната местност и безполезните усилия да се освободи от похитителя си, който накрая, раздразнен от съпротивата й, я бе зашлевил силно няколко пъти, Сара чувстваше, че главата й ще се пръсне от болка. Изпитваше ужасна жажда. Прасците я боляха, тъй като я бяха влачили по земята, а кожата на китките й беше протрита от въжето. Освен това бе абсолютно сигурна, че Калид няма да я потърси.

И защо да го прави? За него тя представляваше само извор на неприятности и той щеше с радост да се отърве от нея. Сигурно му беше все едно дали ще я остави в американското посолство, или ще бъде отвлечена от бедуините.

Така копнееше в този момент да чуе гласа му! Сара се опита да промени положението на тялото си, но не успя. Бяха я принудили да застане на колене и сега крайниците й се бяха схванали. Премести левия си крак на няколко инча и изстена. Изчака, за да види дали викът й ще предизвика някаква реакция от страна на похитителите й, но такава не последва.

Изглежда наблизо нямаше никой.

Сара ужасно се страхуваше, че тези хора бяха страшните бедуини. Тя изхлипа, след това прехапа долната си устна, за да не извика високо. Какво щеше да стане с нея? Спомни си страховити истории за мъчения и изнасилвания, които беше слушала и затвори очи зад превръзката.

Защо си бе мислила, че Калид се отнася лошо е нея? Без значение как го дразнеше и го измъчваше, той никога не бе вдигнал ръка да я удари. Когато тя го отхвърляше, реагираше с не повече от няколко по-сурови думи, а накрая се бе съгласил дори да й върне свободата, която тя желаеше повече от всичко друго.

Сара беше сигурна, че тук отношението към нея щеше да е съвсем различно. Опита се да види поне лъч надежда в отчаяната ситуация, в която беше попаднала, но не успя. С ужас си представяше какво щеше да стане с нея, когато похитителите й се и върнеха.

Бъдещето бе мрачно и безнадеждно.

Козем направи знак на евнусите да отстъпят встрани и да пуснат при нея Джеймс Уулкът Бе решила да го приеме в стаята за аудиенции на внука си Турхан ага бе застанал до нея.

Джеймс погледна старата жена, която изглеждаше още по-дребна в големия, изпъстрен с орнаменти трон, след това озадачено се огледа наоколо.

— Бях поискал да се срещна с шах Калид — каза накрая той, като говореше бавно и граматически правилно, но на елементарен турски.

— Можете спокойно да говорите на английски — отвърна Козем. — Шах Калид не е тук. Аз съм valide pashana и съм негова баба. Разбрах, че през последните няколко дни сте се опитвали с подкупи да проникнете в двореца. Капитанът на войниците постоянно ми докладваше. Накрая реших да ви приема, тъй като стана очевидно, че няма да си отидете.

— Опитах се да дойда при вас чрез обичайните дипломатически канали. Посетих султана, дори изпратих писмо на пашата, молейки го да ме приеме във връзка с братовчедка ми. Нищо не се получи.

— Коя е твоята братовчедка? — попита Козем, все едно не й бе известно.

— Сара Уулкът. Тя беше учителка в харема на султана, а той я продаде на… вашия внук.

Джеймс очакваше старата жена да се впусне в същия безсмислен ритуал като султана, но тя го изненада. Извърна глава и няколко минути, които му се сториха цяла вечност, не каза нищо, след това отново го погледна и той се смая, когато видя, че очите й са пълни със сълзи.

— Сара не е тук — каза тихо тя.

— Не е тук?

— Двете отидохме да се разходим край морския бряг и там бе отвлечена от бедуините.

За няколко секунди Джеймс остана шокиран, Не бе в състояние да каже нищо, след това покри лицето си с ръце.

— Бедуините? — промълви отчаяно той. Положението ставаше все по-лошо и по-лошо.

Животът на Сара бе съсипан и вината за това бе изцяло негова.

— Да. Съжалявам, че ви съобщавам това, на трябва да знаете. Намерението на внука ми може би е било да скрие присъствието й от вас в Двореца на орхидеята, но не бива да го съдите прекалено строго, тъй като той е влюбен в нея

— Влюбен в Сара?

— Да. Отиде сам, за да си я върне от бедуините.

— От тона ви приемам, че не вярвате във възможността той да успее — заяви Джеймс.

— Внукът ми е много умен и силен. Ако някой може да направи такова нещо, то това е той.

— Целият дворец е пълен с войници, защо не е взел някого със себе си?

— Вие няма да разберете — въздъхна Козем. — Това е въпрос на чест. Когато откраднат жената, която обичаш, трябва сам да отидеш и да се биеш за нея.

— Бедуините се движат на големи групи. Дали ще уважат тази традиция? Съмнявам се.

Козем не отговори нищо. Джеймс въздъхна, идеше му да заплаче.

— Не знам какво да правя — каза той, изразявайки гласно мислите си.

— Нито пък аз — отвърна тихо Козем.

— Дали не е по-добре да тръгна след тях?

— Няма да преживееш и ден сред онези хълмове — възрази старата жена.

— Но пашата ще се справи, така ли?

— Той познава тази местност като петте си пръста, роден е тук.

— Значи трябва да стоя и да чакам дали той ще се върне с нея — заяви Джеймс с тон, в който се четеше примирение.

— Точно така, както и всички ние.

— Ще ме уведомите ли, ако научите нещо? — попита Джеймс, като се чудеше защо й вярва. Но тя очевидно бе загрижена за Сара, а това засега му бе достатъчно.

— Имаш думата ми — отвърна сериозно Козем. — Остави адреса си на капитана. Ще изпратя някой да те уведоми веднага щом получим новини.

Калид се приведе зад една издадена скала и погледна надолу, където се простираше лагерът на бедуините. Палатките бяха издигнати близо една до друга и образуваха полукръг, в средата на който гореше голям огън. Конете бяха завързани на другия край на лагера. Сара трябваше да е в някоя от палатките. Но в коя?

Калид бе яздил по следите на групата цял ден, като пришпорваше Хан, и когато ги настигна, се придържаше на безопасно разстояние, изчаквайки, докато бедуините спрат за нощувка. Чак тогава се приближи, за да разгледа лагера по-подробно. Знаеше, че бедуините ставаха и си лягаха рано, понякога дори пътуваха през нощта и спяха през деня, за да избегнат големите горещини. Но така постъпваха в разгара на лятото, а сега следваха есенните си привички, което означаваше, че ще си легнат скоро след залез слънце и ще стана при изгрев.

След около два часа жените щяха да започнат да приготвят вечерята.

Калид върза Хан за едно дърво, след това се спусна бавно надолу по склона, като напредваше инч по инч и внимаваше да не вдига шум. Знаеше, че щяха да поставят постове, но нямаше представа къде ще се намират, затова разузнаваше много внимателно и много бавно пространството пред себе си. Бе извадил ножа си и го държеше в ръка, готов за евентуално нападение. Измина почти час, преди да достигне лагера. Сега трябваше да бъде още по-предпазлив.

Завивайки зад най-голямата и най-богато украсената палатка, Калид изведнъж се закова на място. Завързан до нея, отделно от другите коне, стоеше оседлан светлокафяв жребец, чиято юзда блестеше на лунната светлина. Това бе шатрата на предводителя. Калид попипа револвера, който висеше на кръста му. Ако имаше късмет, може и да не с наложеше да го използва. Ножът бе бързо и тихо оръжие, а той го владееше до съвършенство.

Коленичи и започна да дълбае отвор в задната страна на палатката. Работата беше напрегната и трудна. Когато направи дупка, достатъчна, за да се провре през нея, ръцете го боляха и целият бе потънал в пот. Просна се на земята и започна бавно да си проправя път с пълзене, като изчака известно време очите му да привикнат с мрака в палатката.

Отляво на възглавниците спяха мъж и жена. Те не бяха съблекли робите си, очевидно за да са готови да тръгнат веднага на път, както правеха всички номади. Най-вероятно това бяха предводителят и първата му жена. Калид погледна надясно и видя Сара, завързана на централната подпора на палатката. Беше превила крака под себе си като пребито куче.

Беше му нужно цялото самообладание и воля, за да не убие незабавно похитителя, но се налагаше да бъде внимателен. Беше в лагера съвсем сам и ако се поддадеше на импулса си, щеше да постави на риск живота на Сара, а и своя собствен. Трябваше да действа внимателно, иначе щеше скъпо да плати за смелостта си.

Калид пропълзя зад Сара и запуши с ръка устата й. Тя се стресна и започна отчаяно да се бори с въжетата си. Калид махна превръзката от очите й и й позволи да го види. Никога нямаше да забрави израза й! Той бързо извади парцала от устата й и й направи знак да мълчи.

Калид разряза въжето, с което бяха привързани ръцете й, след това потърка бързо китките й, за да възвърне кръвообращението. Помогна й да се изправи и двамата погледнаха към спящата двойка, но те не помръднаха.

Калид я заведе при отвора, който бе направил и палатката. Сара залегна и пропълзя през него, Калид я последва. Почти беше излязъл, когато мъжът, който спеше зад него, се изправи рязко и каза нещо на арабски с разтревожен глас. Калид се обърна бързо и хвърли ножа с ужасяваща точност. Оръжието се заби в гърлото на бедуина, от раната бликна кръв. Арабинът изхриптя и посегна към гърлото си, като се давеше от собствената си кръв. Жената до него се изправи и го погледна сънено, но в следващия миг скочи ужасена. Огледа се диво наоколо, забеляза Калид и изпищя.

Калид се измъкна от палатката след Сара, сграбчи ръката й двамата хукнаха към коня на предводителя. Отряза въжето, с което беше привързан, скочи на седлото и вдигна Сара зад себе си.

— Дръж се! — извика той.

Когато подкара коня в галоп, лагерът около тях направо се взриви — жени плачеха висока, мъже влизаха и излизаха от шатрите, като приготвяха оръжията си.

— Наведи глава! — извика Калид и пришпори коня, профучавайки през средата на лагера, а около тях се разнесоха изстрели.

Извади револвера си и отвърна на стрелбата, а Сара се притисна към силното му мускулесто тяло. Той се прицели в единия от двамата бедуини, които се намираха най-близо до него. Други двама веднага отстъпиха от пътя му, а той профуча с коня покрай тях, излезе в откритото пространство извън лагера и се насочи към хълмовете.

Известно време яздеха в бесен галоп, а вятърът свиреше край ушите им. Калид често се обръщаше назад, докато накрая се убеди, че бедуините са се отказали да ги преследват. След това той накара животното да забави ход и го насочи към една групичка дървета, които растяха край буен поток. Там той спря и слезе от седлото. Сара се притисна до него.

— Вече всичко е наред — каза нежно той, като внимателно отдели ръцете й от тялото си. — В безопасност си, Сара.

Тя му позволи да я положи на меката трева, след това обгърна врата му с ръце. Калид я задържа така няколко минути.

— Пусни ме, Сара. Трябва да вържа коня.

Той съблече ризата си и изтърка животното с нея. След това се облегна уморено на едно дърво.

— Ела тук — извика я той и Сара се сгуши в него, положи глава на рамото му и затвори очи.

— Те посегнаха ли ти? — попита тихо, а горещият му дъх разроши косите й.

Сара разбра веднага какво иска да каже.

— Не.

— Вероятно все още не са били решили какво да правят с теб.

— Какви са били възможностите, Калид? — попита Сара, като потрепера.

— Да те продадат, да поискат откуп, самите те да се възползват от теб. Първи е щял да бъде предводителят, а когато му омръзнеш е щял да те остави в ръцете на другите.

Сара изстена тихо.

— Не мисли за това сега. — Калид помилва косите й.

— Защо тръгна след мен? — прошепна тя.

Калид я отдалечи от себе си и я погледна смаяно.

— Мислила си, че няма да го направя, така ли?

— Ти ми беше толкова сърдит — промърмори Сара, като сведе очи, тъй като не можеше да издържи на блестящия му поглед.

— И затова си си помислила, че ще те изоставя и ще те подхвърля на нерадостната съдба на номадска робиня? Имаш твърде ниско мнение за мен.

— Причиних ти достатъчно неприятности.

— Да, така е. Може би е по-добре да те върна обратно.

— Не е смешно. — Сара отново се сгуши на гърдите му. — Сигурен ли си, че не ни преследват?

— Ако беше така, щяха вече да са тук.

— Какво стана с Козем и Ахмед? Те добре ли са?

— Козем е повече уплашена, отколкото наранена. Доктор Шакоз се грижи за Ахмед.

— Сериозно ли е?

— Не останах, за да разбера. Ще научим повече, когато се върнем.

— Ти уби ли го, Калид? Искам да кажа, онзи мъж, който ме отвлече?

— Да, освен ако не е безсмъртен — отвърна сухо Калид. — Обикновено човек не остава жив след такава рана.

Сара не каза нищо и той си помисли, че е заспала. След това дочу сънения й шепот.

— Благодаря ти.

Калид я целуна по главата и след секунди също потъна в сън.

Когато Калид се събуди, слънцето отдавна бе изгряло, а Сара я нямаше до него. Изправи се бързо, като се огледа наоколо, след това тялото му се отпусна, когато я видя да се къпе в потока, където бе напоил коня.

Тялото му обаче отново се напрегна, когато забеляза, че е свалила дрехите си. Приближи се още и се облегна на едно дърво.

Гледката, която се разкриваше пред него, бе достатъчна, за да забрави всичко друго. Дрехите й представляваха бяла, спретната купчинка на брега. Тя бе навлязла в потока и бе вдигнала ръце, по които се стичаха струйки вода. Ситните капчици върху гърдите й отразяваха лъчите на слънцето, а зърната й бяха настръхнали от студената вода. Калид не бе в състояние да откъсне поглед от нея.

Сара се наведе и започна да се плиска. Калид се възхити на крехките рамене и възхитително тънката й талия. В този момент тя се обърна с лице към него, русият мъх между краката й също бе покрит с капчици вода. Калид усети стомахът му да се свива на топка от желание. Гледаше я омаян как вдига високо косата си с плавни съблазнителни движения. Несъзнателно пристъпи към нея, а името й само се изплъзна от устните му.

Той влезе във водата при Сара, приближи се изотзад, плъзна ръце под нейните и обхвана в шепи гърдите й. Коленете й се подкосиха, когато той допря горещи устни до врата й, като галеше нежно зърната й. Изстена, когато я притисна към себе си, за да почувства възбудата му.

Калид я сграбчи за кръста и я извърна с лице към себе си, за да впие диво устните си в нейните. Устните й се разтвориха, за да го посрещнат, ръцете й шареха по гърба му. Той я вдигна на ръце и я занесе на брега. Постла най-горната й дреха на меката трева под дървото, където бяха спали, и положи Сара върху нея. Когато се отпусна до нея, тя импулсивно обви ръце около врата му и се притисна към него, като потърка лице в рамото му.

— Знаеш какво искам, Сара — промълви тихо той, като галеше влажните й коси.

Сара кимна едва забележимо в знак на съгласие. Калид не видя движението й, но го усети ясно.

— Ще ми го дадеш ли?

— Да. — Съгласието й прозвуча като въздишка.

— И не защото те спасих миналата нощ — продължи той. — Не ми дължиш нищо.

Сара отново кимна.

— Наистина ли го желаеш?

— Да — прошепна тя. — Винаги съм го искала.

— Сара, ти направо ще ме подлудиш. — Гласът му бе подрезгавял от възбуда.

Той я положи да легне по гръб и прокара с устни огнена диря по шията й, след това устните му се сключиха около едното й зърно. Сара изви гръб и зарови пръсти в косите му като от време на време го притискаше, защото искаше той да увеличи натиска. Когато Калид вдигна глава, тя запротестира и се притисна към него, тъй като не желаеше това сладко мъчение да спре. Но той не се отмести, а само положи буза на гладкия й корем.

— Направи го пак — прошепна тя.

— Кое? — Калид докосна лекичко пъпа й с език.

— Това, което ми направи последния път. — Сара притвори очи, когато почувства топлия му дъх върху чувствителната си кожа.

— Хареса ли ти? — попита тихо той, като плъзна ръка между краката й. Тя изстена леко и се притисна към галещите я пръсти.

— Кажи ми.

Сара не отговори нищо, вместо това разтвори подканящо крака. Когато устните му накрая я докоснаха, тя изхлипа от удоволствие. Потопи се в него като в някакво сладко, лепкаво море. Накрая нуждата да се слее с него стана толкова непреодолима, че тя заби пръсти в раменете му, опитвайки се да го повдигне.

— Какво? — Той я погледна, а в очите му се четеше напрежение.

— Сега, Калид. Искам те в мен!

— Сигурна ли си?

Ако тя го спреше сега, не бе сигурен на какво щеше да бъде способен, тъй като нямаше да успее да се овладее. Но тя нямаше да го отблъсне, по челото й бяха избили капчици пот, очите й бяха полупритворени, зърната й се бяха втвърдили и станали тъмнорозови от възбуда.

— Моля те! — изстена тя и протегна ръце към него.

Той прехапа долната си устна, когато тя го докосна. Неумелата й ласка бе по-възбуждаща от умелите пръсти и на най-опитната куртизанка. Калид затвори очи, отдавайки се на милувката й.

— Калид?

— Сара…

— Да, Калид. Сега!

Той я притисна под себе си и знаеше, че никога не би могъл да забрави как тя му отвърна, отдавайки му се напълно, завинаги. Искаше да бъде внимателен, да я обладае бавно и нежно, но бе чакал твърде дълго, желаеше я толкова силно! Проникна в нея твърде бързо и дълбоко. В отговор тя се вцепени и изохка от болка. Калид веднага спря, а ръцете му трепереха.

— Съжалявам. Добре ли си?

— Да — прошепна тя, но тялото й все още бе напрегнато в ръцете му.

— Първия път боли. Трябваше да ти кажа — заговори й успокоително той, проклинайки се вътрешно. От години не бе имал девственица в леглото си и никога не бе толкова емоционално обвързан с жената, която желаеше. Не бе очаквал разликата да бъде толкова огромна.

— Но аз знаех — Сара не искаше той да се вини за болката й.

— Искаш ли да спра? — Но тялото му искаше да продължи. Тялото й така съвършено изпълваше извивките на неговото, чувството, когато проникна в нея, бе така зашеметяващо, че щеше да му струва неимоверни усилия да спре.

— Не, не! — Сара прокара пръсти по широките му рамене, след това плъзна ръце по мускулестия му гръб. — Искам те толкова много! Искам да си ти!

— Да съм аз какво?

— Моят пръв любовник — отвърна срамежливо тя.

— Твоят единствен любовник!

Калид започна да гали бедрата й бавно, сладко, докато тя се отпусна премаляла. С желание се отвори за него, за да го приеме.

— Искам пак, Калид.

— Сигурна ли си?

Вместо отговор Сара протегна ръка и го помилва нежно, което го накара да изстене от удоволствие.

— Моля те! — промълви тя.

Калид започна бавно да се движи в нея. Отпусна глава на рамото й, затвори очи и потъна с нея в древния прекрасен свят на любовта.

— Не ми се иска никога да напускаме това място — промълви сънено Сара. — Не можем ли да останем тук завинаги?

Калид не отговори. Сара вдигна глава от рамото му и го погледна в очите.

— Спиш ли?

— Вече не.

— Рано следобед е.

— Изморен съм.

— Да не искаш да кажеш, че аз съм причината? — усмихна се Сара.

— Сама си отговори на този въпрос.

— Разочароваш ме. Какво чак толкова свърши — спаси една девойка от банда бедуини и след това отне девствеността й. Това не би трябвало да представлява кой знае какво за пашата на Бурса.

— Лесно ти е да говориш така.

Тя се разсмя и се протегна като доволна котка.

— Мисля дали да не започна да се занимавам с нещо ново.

— Какво например? — усмихна се той.

— Да ти бъда любовница. — Сара изви глава и целуна рамото му.

Калид вдигна кичур от косата й и го нави около пръстите си.

— Винаги съм знаел, че ще бъде така.

— Откъде си знаел?

— От начина, по който ме гледаше.

— И как те гледах?

— С много страст, макар и прикрита.

— Мислех си, че си най-красивият мъж, който съм срещала.

— Мъжете не са красиви — изсумтя той.

— Ти си.

— Ами какво ще кажеш за онези банкери, онези стабилни мъже в Съединените щати?

— Какво те кара да си мислиш, че бих избрала някой от тях?

Той взе ръката й в своята и я поднесе към устните си.

— Някои хора биха казали, че такъв човек е най-подходящ за теб.

— Знам какво искам! — отвърна Сара, като докосна с пръст пълните му устни.

— Отне ти доста време, за да го признаеш.

— Аз съм упорита. Сам си ми го казвал. Всъщност разполагах с предостатъчно време, за да мисля.

— Съжалявам, че те заключих в харема — заяви тихо той — Страхувах се, че ще си отидеш преди…

— Преди това да се случи — довърши тя.

— Да.

— Не беше чак толкова зле. Бях в безопасност и умирах от скука.

— Нали никой не те е безпокоил?

Сара разбра, че той имаше предвид сексуалната игра, каквато двете с Роксалена бяха наблюдавали в двореца на султана.

— Не, това е едно от предимствата да бъдеш омразната фаворитка чужденка. Всички ме избягваха.

— Всички те избягваха, защото дадох ясно да се разбере чрез Ахмед, че която жена се доближи до теб, ще отговаря лично пред мен.

Сара го погледна невярващо.

— Разбирам.

— Исках да те запазя за себе си.

— И успя. — Тя прокара ръка по стегнатото му мускулесто бедро. — Предполагам, че трябва да си простим доста неща.

— Прощавам ти, задето едва не ме докара на прага на лудостта — заяви с шеговита тържественост Калид.

— А аз ти прощавам за Фатма.

— За Фатма ли?

— Не мисля, че си я забравил.

— Няма какво да се прощава.

— Калид, моля те. Ти спеше с нея, докато аз бях затворена в стаята си.

— Не спях.

Сара се изправи рязко и впи поглед в него.

— Сега ще ме излъжеш, така ли? Мемтаз ми каза, че си я викал в покоите си. Видях елечето й в твоята стая!

— Спомням си обстоятелствата съвсем ясно — възрази сухо той.

— Е?

— Да, вярно е, че я виках при себе си, а тя взимаше елечето, което бродираше, и го е оставила. Причината обаче не беше, че исках да се любя с нея. Трябваше ми за нещо съвсем друго.

— Какво?

— Исках да ми свари любовно биле.

— Любовно биле? — Сара направо онемя от смайване.

— Да, тя разбираше от тези неща. В тази част на Кавказ, откъдето идва Фатма, всички познават свойствата на билките.

— И на отровите. Но ти не вярваш в такива магии!

— Бях готов да опитам всичко — отвърна простичко той.

— За да ме спечелиш?

— Да.

— Толкова ли отчаяно ме желаеше?

— Би ти харесало да го чуеш, нали?

— Така е.

— Добре тогава. Да, наистина те желаех отчаяно.

— Но, Калид, не разбираш ли колко жестоко е било да замесваш Фатма в това? Тя самата е била влюбена в теб, а ти си поискал от нея да ти свари любовно биле, за да спечелиш мен!

— Бях отчаян!

— Но тя затова се отнасяше с мен толкова лошо, не разбираш ли? Сигурно си я докарал до лудост от ревност.

— Сега знам, че не постъпих правилно.

— Защо не ми каза за какво си я викал, когато видях елечето й?

— Бях ядосан, смутен и разочарован, да не говорим за физическата болка. Не виждах защо и ти да не страдаш.

— Страдах много, представях си те как се любиш с Фатма, докато аз играя ма-джонг с Мемтаз в харема.

— След като те срещнах, никога не съм докосвал нито Фатма, нито някоя друга. Имаш честната ми дума.

— Фатма се постара да ме накара да повярвам в противното. Чувствах се ужасно нещастна, като си помислех, че си възобновил отношенията си с нея.

— А всичко, което исках от нея, е малко магия — отвърна той.

Сара го целуна по бузата и склони глава на гърдите му.

— Всъщност, мисля си, че е много романтично. Искам да кажа, да поискаш от нея да ти свари любовно биле. Толкова е… турско.

Калид затвори очи.

— Да, моята глупост е очарователна, нали?

— Защо, Калид? Защо беше толкова важно за теб да ме спечелиш? Защо ме искаше толкова много?

Той я погледна, а тъмните му очи отразяваха чувствата, които го вълнуваха.

— Не знам. Научил съм се да не поставям под въпрос тези неща. Тук, на Изток, ние вярваме в съдбата.

— Да, знам.

— Защо го казваш толкова презрително? Не е ли възможно ние да сме предопределени един за друг? Защо дойде тук, толкова далеч от дома си и отиде в харема на султана? Защо беше там точно, когато правех своето посещение? Никога ли не си се замисляла?

— Мислила съм — призна Сара.

— Съдба, Сара. — Калид се наведе и я целуна. — Подчини се на съдбата си или тя ще те унищожи.

— Подчинявам се — прошепна тя.

Той насочи ръката й към долната част на корема си и тя обви пръсти около набъбналата му мъжественост.

— Ти добре ли си? — попита той с натежал от страст глас.

— Добре съм. Искаш ли отново да ме любиш?

— А ти как мислиш?

Сара се изви и го възседна.

— Покажи ми как да го направя по този начин.

Той сложи ръце на хълбоците й и я повдигна, след това я положи леко върху себе си. От гърдите й се надигна стон, тя се приведе напред, зарови глава в извивката на рамото му и допря буза до неговата.

— Бързо се учиш — промълви дрезгаво Калид, когато тя започна да се извива в ръцете му.

— Искам да ме научиш на всичко. — Сара очерта с език линията на челюстта му.

— Точно така, на всичко.

Когато Сара се събуди, вече се свечеряваше. Слънцето клонеше към залез Небето над тях бе обагрено в бледолилаво, оранжево червено и златисто. Сара почувства нужда още веднъж да се потопи в потока. Когато се изправи, пръстите на Калид веднага се сключиха около китката й.

— Къде отиваш?

— Да се изкъпя.

Той също се изправи и прокара пръсти през косата си. От него се излъчваше неподправен мъжки чар и хубост. Сара внезапно се смути, тъй като двамата стояха съвсем голи един до друг. Тя се втурна бързо към потока и се гмурна, като затаи дъх, тъй като водата беше ледена. Само за миг Калид се озова до нея и я взе в прегръдките си.

— Не се опитвай да ме отблъснеш. Сексът е нещо напълно естествено. Не можеш да си мислиш за това, което направихме, и да се чувстваш виновна. Не трябва да се срамуваш.

Сара се притисна до него, като се чудеше как той успя точно да разчете мислите й. Когато Калид я хвана за ръка и я поведе обратно към брега, тя го последва, без да протестира. Но той само се наведе и й подаде дрехите.

— Ненавиждам мисълта, че трябва да се облечеш, но става студено, а и трябва да помислим за връщане.

— Сега ли? Само след час ще е вече тъмно.

— Не си ли гладна? — попита той, като отметна кичур коса от челото си.

— Направо умирам от глад.

— Добре. Хан е завързан на около две мили оттук, а храната, която донесох с мен, се намира на гърба му. Ако искаш да ядеш нещо тази вечер, ще трябва да го намерим. На сутринта ще изминем останалата част от пътя.

— Не можем ли да яздим двамата на коня на бедуина?

— Точно така ще направим. — Той й подаде блузата с широк ръкав, с която беше облечена, когато я отвлякоха бедуините, след това хвана ръката й и я задържа.

— Кожата ти изглежда прозрачна на тази светлина — каза нежно той. — Като седеф.

— Истинското ми име означава перла — отвърна Сара, като закопчаваше блузата.

— Истинското ти име?

— Цялото ми име е Маргарет Сара, но още от дете всеки ме нарича Сара, за да ме отличават от майка ми. Тя също се казваше Маргарет.

— А какво означава Сара? — попита той, като оправяше панталоните си.

— Дар от бога.

— Перла, дарена от бога. Харесва ми. — Калид я прегърна и я целуна по челото.