Пет мили

Пета глава

Дорнан закрачи напред, прокарвайки поглед по тялото ми, преди да изгледа двете момичета. От всяка пора на тялото му се излъчваше ярост, и можех само да си представя какво ме чакаше след това, ако предположим, че се измъкнех от този покрив без куршум между очите.

Облегна се на парапета на сградата — същият, на който с Джейс бяхме прекарали часове в разговори и съзерцаване на морето под нас — и извади кутия с цигари от джоба си.

Хм! Обля ме леко чувство на задоволство, когато осъзнах, че е започнал да пуши отново. Беше ги отказал, когато бях малко момиченце, някъде преди дванадесет години.

Смотаняк.

Запали, дръпна дълбоко от цигарата и пристъпи напред, издухвайки дима в лицето на брюнетката. Тя се закашля, извръщайки глава и замаха пред себе си, за да прогони облака дим.

Бях толкова изплашена, че можех да забележа всичко случващо се около мен. Ръката, която се впиваше в рамото ми, начинът, по който беше изпълнен с ярост — едва не блещукаше на лунната светлина с трепетите, лазещи по тялото му. Вената на врата му беше изпъкнала и туптеше трескаво, и аз едва се преборих с желанието си да побягна.

Не показвай слабост.

— Възвърнахте ли си паметта вече? — попита я Дорнан с нисък и заплашителен тон. Тя сподави едно тихо ридание и поклати глава „не“.

Той се изкиска, но в звука нямаше никакъв хумор. Премести се пред другото момиче, извади цигарата от устата си и притисна запаления край в коляното й. Тя подскочи, изревавайки от болка, и се опита да обърне стола си назад, само за да се окаже прикована обратно за него от чифт големи ръце.

Погледнах към Дони, който ми отправи самодоволен поглед и извита нагоре горна устна в отговор.

— Ами ти, блонди? — изръмжа Дорнан. — Откъде взе хероина, който уби шибаният ми син? А?

Тя не отвърна, просто продължи да издава онези хлипащи звуци, които караха лицето на Дорнан да почервенява.

— Кой, по дяволите, уби сина ми!? — прогърмя гласът му толкова силно, че ушите ме заболяха, а гърдите ми завибрираха. Разклати момичето здравата, а начинът, по който беше хванал раменете й изглеждаше еднакво болезнен и познат.

Тя започна да плаче.

— Не знам — отвърна и ме посочи. — Тя ми даде едно хапче и от тогава не си спомням нищо друго.

Страхотно. Всички очи се извърнаха към мен, а хватката на рамото ми беше толкова силна, че имах чувството, че плешката ми ще се счупи на две.

— Сами? — попита Дорнан дрезгаво. — Давала ли си хапче на тази уличница?

Кимнах с глава, правейки най-невинните очи на които бях способна.

— Макси имаше цяла торбичка от тях. Не намерихте ли остатъка?

Дорнан килна главата си настрани с диви, кървясали очи.

— Не — въздъхна. — Намерихме малко отровен кокаин в чантите им — посочи към момичетата, които се свиваха на местата си — и ако скоро не ми кажат откъде са го взели — погледна всяка една от тях с драматична пауза, — ще се наложи да извадя пистолета си и да им отнеса главите.

— Кокаинът беше на Макси — намесих се аз. Дорнан обърна главата си рязко към мен и момичетата си отдъхнаха.

— Защо, по дяволите, синът ми би си взел кокаин от друг доставчик? Взимаме директно от един дилър и досега стоката винаги е била чиста.

Свих рамене.

— Мисля, че имаше проблем. И то голям. Винаги беше напрегнат, нали?

Дорнан се намуси и погледна към Джейс и останалите братя.

— Момчета?

Дони стисна рамото ми почти до счупване, карайки ме да се превивам от болка.

— Нямаше проблем — каза насмешливо.

Дорнан издърпа оръжието от колана си и насочи дулото към челото ми.

— Каза ми от кой го е взел — казах отчаяно.

Дорнан присви рамене сякаш казваше: „Така ли? И от кой?“. Приведе се напред и аз заговорих толкова силно, че да ме чуе само той.

— Каза, че Рикардо му я е дал като проба. Каза, че ако наистина била хубава, щял да те навие да смениш главният си доставчик.

В очите му проблесна разпознаване и още нещо далеч по-опасно. Дори да знаех, че е физически невъзможно, можех да се закълна, че в ирисите му заблестяха оранжеви пламъци, преди отново да станат черни.

— Пълни глупости — каза Джаз високо зад мен. Подскочих. Въпреки че бях шептяла, явно е бил наблизо, за да ме чуе. — Никога не би въртял търговия с колумбийците — каза презрително Джаз. — Знае за миналото.

— Това е всичко, което каза — просъсках, наблюдавайки Дорнан отблизо. — Заклевам се.

Той премахна оръжието от слепоочието ми и го потупа по крака си, прехапвайки устна. Хвърлих бърз поглед към Джейс, който видимо се беше успокоил, когато оръжието беше далеч от главата ми. Ако в момента в мен не се взираха цял куп байкъри, щях да се усмихна.

— Застреляйте ги и двете — каза Дорнан, посочвайки небрежно към момичетата.

— Чакай! — Джейс протегна ръката си напред, избута баща си настрани и започна да му говори оживено. Джаз и Дони чакаха търпеливо с пистолети, прицелени към момичетата, докато те ревяха и покриваха главите си с ръце.

Сякаш това щеше да спре куршумите.

Дорнан и Джейс говориха още няколко минути, преди Дорнан да се върне при нас.

— Освободете ги — каза и посочи към момичетата.

— Какво? — изрева Джаз.

— Чухте ме — повтори Дорнан със смъртоносно спокоен глас. Твърде спокоен. — Освободете ги. Веднага.

Дони се намръщи, но натика оръжието в джоба си и хващайки двете момичета за раменете, ги издърпа на крака. Докато подминаваха набързо покрай Дорнан, той прочисти гърлото си съзнателно, карайки Дони да спре момичетата на място.

— Моля те, не ни застрелвай — изскимтя блондинката, отпускайки глава.

Дорнан постави ръцете си от двете страни на главата й и я повдигна нагоре, за да го погледне в ужасяващите очи.

— Ако кажете на някой, че сте били тук, ще ви открия и изкормя като шибани риби, ясен ли съм?

Тя закима трескаво, а дългата й руса коса се спусна пред очите й.

— Не те чух? — каза Дорнан, като прокара пръсти през косата й и дръпна рязко.

— Да — изпъшка момичето. — Обещавам, че няма да кажем и дума.

Погледна към брюнетката в очакване и повдигна вежди.

— Никога няма да кажем — закима тя бързо. — Заклевам се в живота си.

Той се усмихна и пъхна цигарата отново между зъбите си. Посочи на Джаз и Дони с палец към вратата.

— Изхвърлете ги отвъд портата. Не искам никой да тършува из шибания ми клуб.

Братята избутаха момичетата към вратата и поеха по стълбището, където бързо изчезнаха от поглед.

Оставяйки мен, Дорнан и Джейс на покрива.

Възхитително.

Дорнан върна погледа си върху мен.

— Рикардо, а? — каза, присвивайки очите си.

Кимнах бавно.

— Да.

Потърка брадичка замислено със свободната си ръка.

— А, Джейс, ти смяташ, че колумбийците имат нещо общо с убийството на Чад?

Джейс изглеждаше бесен.

— Говориш за това пред нея?

Той присви рамене небрежно, като пусна фаса си на земята и го размаза върху бетона с петата на ботуша си.

— Сами знае какво се случва с момичетата, които не слушат — отвърна зловещо той.

Размърдах се неудобно на мястото си, чудейки се дали вече можех да стана.

— Какво се случва с момичетата, които не слушат? — попита Джейс баща си, а очите му продължаваха да се взират в моите.

Дорнан просто се засмя.

— Хайде, синко — каза, пляскайки бузата на Джейс, — знаеш чудесно какво се случва с момичетата, които не слушат.

Джейс стисна зъби, а юмруците му се свиха толкова силно, че кокалчетата на пръстите му побеляха.