Пет мили

Осма глава

Дълго време лежах неподвижно, усещайки как тънка струйка кръв се стича върху чаршафа под мен, ставайки лепкава и студена. Колко пъти още щеше да ме кара да кървя, преди да си получи заслуженото?

Колко още щях да понеса?

Защо търпях?

„Какво, по дяволите, не бе наред с мен?“

Изстенах, изплъзвайки се от леглото, и превивайки се, закуцуках към банята.

Болеше така, сякаш ми бяха правили шибан аборт.

А аз знаех каква е болката, тъй като благодарение на него вече бях минала през това.

Пуснах водата и пристъпих под душа, оставяйки топлата струя да се стича по лицето ми. Измих си зъбите три пъти и използвах половината шише душ гел, насапунисвайки краката си няколко пъти, докато вадичките с кръв спряха да се стичат надолу по вътрешностите на бедрата ми.

Изведнъж ме осени мисълта, че през последните десет дни бях намушквана с нож в крака, бях предрусала с отровен кокаин, а сега бях чукана до ръба на лудостта.

Мамка му, бях толкова уморена.

Когато най-накрая спрях душа, увих косата и тялото си с хавлии. Избърсах парата от огледалото и за пръв път от седмици се огледах хубаво. Грабнах чантичката за грим, която стоеше в остъкленото шкафче на банята и извадих капките си за очи. Бяха кървясали и замъглени и беше истинско чудо, че цветните ми лещи не бяха паднали, след като бях припаднала малко след смъртта на Макси. Изстисках няколко капки във всяко око и замигах, моментално усещайки очите си по-навлажнени.

Загледах отражението си в огледалото. Напоследък не бях виждала много слънце и старателно придобитият ми златист тен от безкрайните часове в солариума и после около басейна в Тайланд беше започнал да избледнява значително. Под очите си имах черни кръгове, които нямаше да се покрият и с лопати коректор, лицето ми беше измършавяло и изпито, а скулите ми бяха изпъкнали болезнено. Пуснах хавлията на пода и продължих да се изучавам. Лявата ми гърда изглеждаше ужасно, покрита с грозни червени белези от захапката, която беше пронизала бледата ми кожа над и под зърното ми. Ребрата и ключиците ми бяха изпъкнали повече от обичайното.

Сякаш умирах… малко по малко, парче по парче.

Изгаряща, разчупена, разбита от тежестта на лъжите ми — а ми оставаха още петима.

Провесих глава, въздъхнах дрезгаво и се хванах за плота пред мен. Поне едно нещо по тялото ми изглеждаше добре — прекрасната татуировка на Елиът, чиито яркочервени, черни и тюркоазени нюанси се извиваха нагоре от бедрото към хълбока ми. Загледах се в ярките цветове за няколко мига, след което повдигнах кърпата от земята, загърнах тялото си, и излизайки от банята, се отправих към спалнята.

Бях на път да пусна хавлията и да се пресегна за чист чифт бельо, когато го забелязах да стои на прага с отегчено и леко раздразнено изражение. Подскочих стреснато и за малко не изтървах хавлията.

— Господи, не чукаш ли? — попитах по-грубо, отколкото исках да прозвучи.

Джейс се усмихна, скръсти ръце пред гърдите си и затвори вратата с крак.

— Утре заминаваме на малко пътешествие. Незнайно защо татко настоява да ни придружиш.

Извадих чифт черни бикини и сутиен от отворения си куфар.

— Би ли бил така добър? — попитах, правейки въртеливо движение с пръста си. Той се подчини, обръщайки се с лице към стената, за да мога да се облека на спокойствие. Хвърлих хавлията на леглото върху новите петна кръв, които бяха нашарили средата на матрака, издърпах бикините си нагоре и нагласих сутиена върху гърдите си. Оставих го незакопчан и заприпках на пръсти към Джейс, който изучаваше стената пред него. Потърках рамото му с моето, за да привлека вниманието му и се обърнах с гръб към него.

— Би ли ме закопчал? — попитах през рамо.

Искаше да ми се сърди? Нямах нищо против. Щях да му отвърна със същото. Двама можеха да играят тази игра, и изглежда ролята ми на девойка в беда му беше омръзнала. Сега щях да бъда кучката в черна дантела. Нека видим дали ще му хареса.

Издаде звук, който звучеше като „хмм“ и за момент се зачудих дали ще ми помогне. Но не след дълго усетих допир от топли пръсти по гърба ми, които накараха тялото ми да настръхне. Прехапах устни, застинала на място, докато той бавно и внимателно закопчаваше сутиена ми. Когато приключи постави пръстите си на раменете ми и ме завъртя към него. Пронизителният му поглед се спусна надолу и нагоре по тялото ми, след което се втренчи в лицето ми. Докосна с палец нежната кожа под лявото ми око.

— Господи, момиче! Кога си спала за последно? — премести хватката си около кльощавата ми китка и я повдигна пред лицето ми. — Кога си яла за последно?

Отстъпи назад и ме заоглежда цялата, но този път без капка желание и страст в изражението. Този път беше загрижен.

— Изглеждаш ужасно, Сами — каза сериозно.

Присвих рамене.

— Добре съм. — Но не бях. Животът в клуба беше изсмукал всяка частица щастие — и телесна мазнина — която притежавах.

— Нищо чудно, че не можеш да се пазиш от него — промърмори той.

Застинах на място, а по гърба ми плъзнаха тръпки от срам.

— Какво?

— О, хайде — отвърна той. — През три стаи мога да го чуя как те бие. Или каквото и да е това, което правите двамата тук. — Потръпна, когато го изрече и изведнъж някаква мисъл сякаш го осени. — О, божичко, нали не си някое от онези момичета, на които им харесва да ги пребиват? Моля те, кажи ми, че не си от онези шибани подчинени.

Засмях се горчиво и се отдръпнах назад, за да си взема чисти дрехи от куфара.

— Благодаря ти за загрижеността, но не, не съм едно от онези момичета.

— Сигурна ли си? — попита, почесвайки се по главата. — Защото в крайна сметка те беше завързал…

— Откъде знаеш? — прекъснах го, като издърпах една черна лятна рокля от куфара си и я разтеглих през глава. Може и да ми беше помогнал, когато Дорнан ме промуши, но се бе появил след като се бях освободила. — Да не ни шпионираш?

— О, да — каза саркастично, пронизвайки ме с поглед. — Шпионирам баща си и малката му робиня. Не ставай смешна.

Нахлузих роклята и я пригладих по тялото си, преструвайки се, че думата робиня не ме изгаряше цялата.

— Изглежда винаги успяваш да ме откриеш в най-подходящото време — отвърнах, като присвих рамене в небрежен жест. Извадих четката от куфара си и започнах да разресвам тъмната си, заплетена коса, когато ме сграбчи за рамото и ме обърна към него.

— Не съм казвал, че не те държа под око — каза тихо.

Изгледах го продължително.

— Мога да се грижа за себе си — отвърнах тихо, но в твърдението ми нямаше и грам убеждение.

— Разбира се — каза неохотно и ме пусна.

Отправи се към вратата, сякаш си тръгваше.

— Почакай — извиках, спирайки с четката по средата на един кичур. — За какво дойде всъщност?

— Чух те да крещиш — подхвърли през рамо. — Отново. Просто проверих, за да видя да не си намушкана или нещо от сорта. — Ръката му се протегна към дръжката на вратата в същия момент, в който тя се отвори рязко, разкривайки застаналият на прага Дорнан с телефон в ръка.

— Полицейска акция — каза, връхлитайки в стаята.

Изпаднала в шок изпуснах четката на земята.

Джейс моментално влезе в действие.

— Колко време? — извика, навъртайки се пред входа, докато зад него виждах как бягат хора.

— Най-много час — отвърна Дорнан, като извади няколко пакетчета с бял прах от нощното шкафче и закрачи към банята.

— Казаха ли защо? — попита Джейс, докато аз, обзета от паника, не помръдвах от мястото си.

Дорнан се изправи на леглото, разви месинговата основа на полилея и изсипа нещо в ръката си.

— Двама от братята ти са мъртви за по-малко от месец? — предположи той. — Шибаните колумбийци вероятно са им дали фалшива тревога.

— Не мислиш, че са били онези момичета, нали? — попита Джейс, а по лицето му се изписа тревога.

— Не, синко — отвърна Дорнан, вдигайки страшен шум, когато скочи от леглото върху бетонния под. — Имахме уговорка с шефа на полицията, но този случай не може да се покрие.

— Случило ли се е нещо с момичетата? — прошепнах, поглеждайки към Джейс и Дорнан.

— Какво имаш предвид, освен, че едва не бяха застреляни? Или предозирали? Или факта, че бяха малолетни?

— Пусната съм под гаранция от ареста — изстрелях. — Трябва да се махна, преди да са пристигнали ченгетата.

Всъщност не бях пусната под гаранция, тъй като въобще не съществувах. Но същото не можеше да се каже и за отпечатъците ми, а те принадлежаха на мъртво момиче.

— Ама, разбира се — отбеляза саркастично Джейс и ме изгледа с присвити очи. — Колко удобно само.

— Какво си направила? — прогърмя гласът на Дорнан. — Няма да те докоснат, ако е нещо незначително…

— Въоръжен грабеж — казах, подхвърляйки първото сериозно престъпление, което ми хрумна.

— Божичко! — възкликна Джейс. — Убила ли си някой?

— Не — отвърнах, — но все пак си е провинение за затвор.

— Правилно — каза Дорнан. — Изчезвай оттук. Аварийният изход в подножието долу ще те отведе до задната улица. Махай се, преди някой да те е видял.

Аварийният изход. Ха! Явно не беше разбрал, че вече го бях използвала в продължение на седмици.

Сграбчих дамската си чанта и се загледах замечтано към куфара си. Щях да изглеждам много по-подозрително, ако го замъкнех с мен, но вътре натикани в дъното бяха боята ми за коса и цветните ми лещи. Слава богу, вече нямаше никакви наркотици, но се притеснявах повече да не би Дорнан и полицията да го претърсят и да се усъмнят в мен.

Хубавото беше, че нямаше да ме има само няколко часа. Едва ли щеше да му остане време да ми рови из куфара, нали? Но в себе си нямах други лещи и стомахът ми се присви леко от нежеланието да тръгна без резервен чифт.

— Тръгвай — заповяда Дорнан и аз най-накрая се подчиних. Изхвърчах от стаята и затичах по коридора, подминавайки няколко от членовете на клуба. Повечето от тях изглеждаха загрижени, но не и паникьосани, сякаш всичко това беше нещо обичайно.

Побягнах слепешката към аварийния изход и блъснах лоста по средата. Когато изскочих навън, ярката слънчева светлина ме заслепи и аз забавих ход, в случай че някой вече наблюдаваше мястото.

И се изпарих.

За няколко ценни часа бях повече от изчезнала — бях свободна.