Пет мили

Седма глава

Беше гол, като изключим бялата хавлия около кръста му, чиито цвят беше твърде невинен за кръвта, която беше пролял през годините. Трябваше да е черна, или може би пурпурночервена. В очите му проблясна гняв, когато видя бутилката в ръката ми.

— Какво, по дяволите…? — разбушува се, като закрачи към мен и отскубна бутилката от ръцете ми точно преди да пия отново. Студената течност се разля върху гърдите ми, потичайки между тях и надолу към пъпа. Въздържах се да не се засмея, отчасти защото нямаше да е уместно, но също така защото ме беше страх. В очите му виждах онзи убийствен поглед, предвещаващ бедствие за всеки, който му се изпречи на пътя.

Горката аз. Щом опреше до този мъж, понякога не можех да си помогна.

Отпи от шишето и го постави върху нощното шкафче, след което скръсти ръце пред голите си гърди. По татуираните му гърди все още имаше вода, а от косата му през няколко секунди падаха капки.

— Казвал ли съм, че можеш да го отвориш? — попита уравновесено.

Поклатих глава.

— Тогава защо го направи?

Присвих рамене.

— Съжалявам. Не мислех, че ще имаш нещо напротив. Толкова съм откачила покрай снощните събития, просто исках да разпусна малко.

Той отпи отново и този път блъсна бутилката обратно на нощното шкафче с такава сила, че се учудих, когато не се счупи.

— Тази бутилка беше специална — каза.

Не отвърнах нищо.

— Мислиш, че си нещо специално ли?

Мисълта, че бях просто една от курвите му, не ме беше връхлетявала, особено след като беше застрелял клетото момче, само за да ме впечатли. Просто предположих, че гледа на Сами като на нещо уникално, нещо, което му напомня за отминала любов и страст, нещо, с което можеше да си играе и да моделира. Никога не ми бе хрумвало, че можеше въобще да не му пука.

— Е, за мен ти си специален — отвърнах, като се плъзнах до ръба на леглото и прокарах пръсти по рамото му.

Погледна към ръката ми, сякаш беше умряла хлебарка, и аз я отдръпнах бавно, оставяйки я да се спусне отстрани на тялото ми.

— Падни на колене — заповяда той. — Обърни се към шибаната стена.

Направих каквото нареди. Повдигна полата ми нагоре, събирайки я около бедрата ми. Избута гащичките ми настрани и бавно вкара пръста си в мен. Потрепнах под грубото му доминантно докосване.

— Ясно ти е, че си тук, за да те използвам, нали? — Продължаваше да плъзга пръста си навън и навътре, прибавяйки още два и след това три, така че да съм разтегната и изпълнена от него.

Когато не му отговорих достатъчно бързо, протегна свободната си ръка и ме стисна силно за клитора, изпращайки вълни от болка по тялото ми.

— Нали?

— Д-да — изхленчих, ахвайки от внезапната промяна от удоволствие на болка, нещо, с което би трябвало да съм свикнала досега, тъй като беше запазената му марка, но за жалост нивото му на извратеност все още ме хващаше неподготвена.

— А когато приключа с теб, ще те захвърля като скапан боклук. — Продължи да ме чука с пръсти, вече по-грубо, а с другата си ръка изви едното ми зърно. Потръпнах в очакване, когато извади пръстите си и изстенах високо, когато на тяхно място заби пениса си с всичка сила. Постави влажната си ръка, с която ме беше чукал, върху бедрото ми.

Върху бедрото ми.

Сякаш нещо в мен се обърна. Толкова дълго бях безчувствена, разбита и примирена, в очакване на момента, в който щеше да си получи заслуженото. Но сега, когато ръката му се притискаше плътно върху седемте белега, прикрити с мастило, в мен се зароди нова вълна ярост.

— Може би трябва да ме изчукаш колкото можеш по-силно — казах през стиснати зъби. — Може би така ще ме премахнеш от мислите си.

Той се засмя и сграбчи разпуснатата ми коса в шепа, дърпайки ме грубо към себе си. Гърбът ми се притисна в гърдите му и той прошепна в ухото ми:

— Сигурна ли си, че ще се справиш с това, Сами?

Усещах как по устните ми напираше да се покаже горчива усмивка.

— А ти сигурен ли си, че ще се справиш, Дорнан?

Изглежда въпросът ми събуди нещо примитивно в него, тъй като пръстите му се забиха в плътта ми с такава сила, че можех да усетя как ноктите му разкъсват кожата ми като лист хартия. Приемаше думите ми за предизвикателство. Кой щеше да преебе другия повече, образно казано.

И буквално.

Извади пениса си и притисна върхът му към отвора ми. Дразнейки ме. Измъчвайки ме.

Застинах напълно неподвижно в очакване на следващия му ход.

Не ме разочарова. Отдръпна се назад, след което се изтласка напред, наранявайки утробата ми и изпълвайки всеки инч от вътрешността ми с впечатляващите си размери. Вкопчих се още по-силно в чаршафите, фокусирайки се в кокалчетата на пръстите си, които започнаха да побеляват и изтръпват.

Не ми спести нищо. С мъчителна сила и бързина, отново и отново излизаше само за да се забие отново в мен, насилствено жесток както винаги. Искаше ми се да му извикам да спре, но в същото време не исках. Исках да ме чука и да ме нарани, да ме накара да кървя, да ме накара да почувствам нещо, защото бях адски упорита и извратена, и исках някой ден да мога да кажа, че е дал всичко от себе си, за да ме разруши, но не е успял.

Исках да ме накара да страдам, за да мога да му отвърна със същото накрая.

Нова вълна от болка ме разкъса ниско в корема и не можех да спра писъка, който излезе от устата ми.

Дорнан спря на секундата и се засмя по-зловещо и смразяващо, отколкото го бях чувала.

Погледнах надолу към матрака и видях, че на чаршафа имаше капки кръв.

Дорнан също ги видя и гледката го накара да се закикоти.

— Виждаш ли? — попита, като продължаваше да се тласка в мен. — Казах ти, че ще те накарам да кървиш.

Кимнах с глава. Той излезе от мен и сърцето ми спря за момент, когато пенисът му се притисна към ануса ми.

Постави палеца си на задника ми.

— Ами сега? — заяждаше се. — Все още ли искаш да те чукам с всичка сила?

„О, не, господи, не. Моля те.“ Стомахът ми ме прорязваше от ужасна болка и се чувствах така, сякаш щях да припадна всеки момент. Коленете ми подадоха и аз паднах настрани, като се свих на топка и обвих ръце около корема си закрилнически.

Погледът, който ми хвърли, беше доминантен и изпълнен с арогантност.

— Така си помислих и аз — промърмори. Стисна ме за брадичката и ме принуди да го погледна. — Следващият път — издиша срещу размазаното ми лице — няма да е само путката ти, малката. — Приведе главата си към гърдата ми — тази, която не беше притисната към матрака — и пое зърното ми в устата си, засмуквайки го жадно. В началото беше някак си приятно, като очаквано облекчение от болката, която ме изгаряше отвътре.

Докато не ме захапа силно, изпращайки болезнени вълни по цялото ми тяло, което вече пулсираше от болка.

Отдръпна се назад и се ухили, разкривайки кръвта, която се беше размазала по предните му зъби и устните му. В този момент можеше да бъде и самият Дявол.

Докоснах ранената си гърда с ръка и я покрих защитнически, изхленчвайки, когато усетих нова вълна от болка да се слива с разкъсващото пулсиране в утробата ми.

Изгарях.

Исках да повърна.

Чувствах се така, сякаш щях да умра всеки момент.

Той се размърда и изчезна, оставяйки крушката над мен да свети ярко и безмилостно. Затворих очи.

„Не плачи. Това е само някаква си болка.“

Няколко сълзи успяха да се отронят от очите ми, преди да преглътна ужаса и да започна да се проклинам безмълвно за глупостта си. За това, че му се бях опълчила. Защо, по дяволите, направих подобно нещо? Какво ми ставаше?

Той се появи отново, облечен този път, облегна скръстените си ръце на матрака и се ухили, докато ме оглеждаше.

За мое най-голямо отвращение измъкна едната си ръка и хвана на върха на пръста си една от сълзите, които се стичаха по лицето ми. Притисна пръста до устните си и засмука издавайки звучното „поп“, когато го изкара от устата си.

— Солено — каза дрезгаво и изви главата си настрани, така че да е на матрака до моята. — Но също така и сладко. — Отново протегна ръка, забърса бузата ми с пръста си и го постави на моите устни този път. — Усещаш ли?

Натика пръста си в устата ми и го изкара едва когато облизах собствените си сълзи от върха му. Грешеше. Бяха солени, но за разлика от неговите, в тези нямаше никаква сладост за мен.

Бяха адски горчиви.

Потупа ме грубо по главата, сякаш бях куче или нещо подобно, след което излезе от стаята и затръшна вратата след себе си.

Можех да го чуя как си подсвирква, докато вървеше надолу по коридора.

Задник.