Пленница

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА

Изминаха десет дни от завръщането на Филип и Кристина в стана. Десет дни, изпълнени с болка, недоволство и безсилие. Десет нещастни нощи в самотното легло. Но болката вече беше изчезнала. Остана само пласт тъмнокафява кожа, която след няколко дни щеше да започне да се бели. Филип се надяваше, че скоро ще изглежда както преди. А тази вечер… Тази вечер трябваше да убеди Кристина да се върне при него в леглото. Тази вечер отново щеше да я има, след като бе копнял толкова дълго.

Чувстваше се като дете в навечерието на Коледа. Всъщност, Бъдни Вечер наистина беше след няколко дни, но той щеше да получи своя подарък още сега. Изгаряше от нетърпение да грабне Кристина в обятията си и да я люби до забрава. За малко да го стори още на сутринта, но се въздържа. Искаше да й покаже, че е напълно оздравял, за да не се опита да се измъкне под претекст, че е загрижена за състоянието му. Затова днес бе възобновил обичайния си режим, дори заведе Кристина на баня при езерото, въпреки че гледката на голото й тяло сред водата беше поставила волята му на почти непосилно изпитание. Но ето че вечерта най-после бе дошла.

Кристина се бе свила на дивана срещу Филип и шиеше роба за малкия Саид. Но умът й бе другаде. Не спираше да се пита какво става с Филип. Вече беше оздравял, а тя продължаваше да спи на дивана. В главата й натрапчиво се въртеше една нежелана мисъл. Ами ако той вече не ме иска?

Е, добре, скоро щеше да разбере, защото бе решила тази вечер да спи при него.

— Филип, лягам си — каза тя, като се изправи. Отиде в спалнята, както бе правила през последните десет вечери — за да свали дрехите си и да облече една от робите на Филип. Но днес нямаше да носи негова роба. Нито пък щеше да се върне в другата стая.

Когато Кристина съблече блузата си и я постави върху сандъка за дрехи, почувства течение — завесата се бе разтворила. Но тя не се обърна. Започна да разплита косата си. Правеше го бавно, защото пръстите й нервно трепереха.

Това бе мигът, който беше очаквала. Знаеше, че Филип е в стаята, но не знаеше какво ще направи. Можеше просто да си легне в леглото и да не поиска нищо от нея, а можеше да дойде и да я прегърне. О, господи, нека да дойде!

Внезапно Кристина усети присъствието му зад гърба си и бавно се обърна. Очите й бяха нежни и любящи, неговите — изпълнени със силен копнеж.

— Кристина…

Тя пристъпи към него, обви ръце около шията му и го целуна нежно. Филип я притисна в обятията си и я отнесе в леглото. Господи, нали не сънувам?

След като се любиха, Кристина облегна глава върху рамото на Филип и зарови пръсти в косъмчетата на гърдите му. В едно поне се бе уверила — Филип още я желаеше. А докато я желаеше, нямаше да я отпрати.

Беше прекалено щастлива, за да заспи. Странно, но не изпитваше никаква вина, задето се бе отдала доброволно на Филип. Пък и защо да се чувства виновна? Тя го обичаше и искаше да го направи щастлив. Искаше да му принадлежи изцяло, защото в замяна получаваше върховно удоволствие.

В края на краищата, какво бе бракът? Договор за пред цивилизованото общество. Е, Кристина не живееше в цивилизацията и значение имаха единствено нейните чувства. По дяволите цивилизования свят! Той не беше тук, за да я съди, а и тя не възнамеряваше да се връща в него.

Но трябваше да помисли за Джон.

— Филип, буден ли си?

— Как бих могъл да заспя, когато пръстите ти ме гъделичкат? — попита усмихнато той.

Кристина се надигна и се обърна към него.

— Филип, мога ли да пиша на брат си, за да му кажа, че съм добре?

— Това ще те направи ли щастлива? — попита той.

— Да.

— Тогава му пиши. Ще накарам Саади да предаде писмото ти. Но не казвай на брат си къде се намираш, сладка моя. Не мисля, че бих искал тази хубава планина да бъде атакувана от цялата британска армия.

— О, Филип, благодаря ти — извика тя, наведе се и нежно го целуна.

Но Филип бързо сключи ръце около нея.

— Ако знаех какъв ефект ще има това, щях по-рано да ти позволя да пишеш на брат си — засмя се той.

Сетне я притисна към себе си и телата им отново се сплетоха в танца на страстта.

На следващата сутрин Кристина се събуди със съзнанието, че трябва да свърши нещо важно и неотложно. Щеше да пише на Джон! Развълнувана, тя започна да се надига от леглото, но усети ръката на Филип, която небрежно лежеше върху гърдите й, и я обзе трепетна възбуда.

Писмото можеше да почака. Кристина се отпусна до спящия Филип и тъкмо се колебаеше дали е редно да го буди, когато очите му бавно се отвориха.

— Мислех, че вече пишеш писмото си — каза той сънливо, а ръката му леко погали заоблената й гръд.

— Ти спеше толкова спокойно, че не исках да те притеснявам — излъга Кристина. — Гладен ли си?

— Само за теб, сладка моя. — Усмихна й се и целуна жадно другата й гърда.

Цялото й тяло пламна.

— Не бих отказала храна на гладен човек — прошепна тя и се притисна към него, готова да го приеме в себе си.

По-късно, точно когато Кристина и Филип излизаха от спалнята, се появи Амин със закуската. На устните й засия радостна усмивка, когато видя доволството, изписано на лицето на приятелката й.

— Мисля, че денят ще бъде хубав — отбеляза приветливо тя и остави подноса с храната на масата.

— Да, денят е прекрасен — въздъхна доволно Кристина, но в същия миг се изчерви, защото видя насмешливия поглед на Филип и осъзна, че още не беше излизала от шатрата и нямаше представа какъв е денят. — Ъ-ъ… как е малкият Саид? — измънка тя в опит да прикрие смущението си.

— Добре е — усмихна се разбиращо Амин. — Не се отделя от баща си, а и Саид обожава да се занимава с него.

— Радвам се — отговори Кристина, като си възвърна самообладанието. — Така и трябва да бъде. О, почти довърших робата за малкия Саид. Ще ти я донеса по-късно.

— Колко си мила, Кристина — усмихна се срамежливо Амин. Никога досега не бе имала приятелка, която да бъде толкова добра с нея и така великодушно да й отделя от времето си. Много я обичаше и би направила всичко за нея. — Ще се видим по-късно.

По време на закуската Филип не сваляше очи от Кристина и това я смущаваше и объркваше. Когато приключиха да се хранят, той най-накрая й проговори:

— Преди да се върна в Англия често пишех на Пол, така че в сандъка ми ще намериш всичко, от което се нуждаеш за писмото си. Аз отивам да кажа на Саади какво трябва да направи. Ще се върна след малко.

Веднага щом Филип излезе от шатрата, Кристина се втурна в спалнята, окрилена от мисълта, че най-после ще може да съобщи на Джон, че е добре. Намери кутията с принадлежностите за писане, върна се с нея в голямата стая и веднага започна да пише.

Кристина се изправи, запечата плика и реши потърси Саади. На входа на шатрата обаче се сблъска с Филип.

— Ако си готова с писмото, сладка моя, ще го дам на Саади. Той чака навън.

— Не — каза Кристина припряно. Не можеше да му позволи да види писмото. — Аз ще му го дам.

Той я погледна намръщено.

— Не си казала на брат си къде си, нали?

— Филип, молбата ти беше да не му казвам и аз я изпълних. Давам ти честната си дума. Ако не ми повярваш сега, никога няма да ми вярваш.

— Добре. Можеш да дадеш писмото на Саади — кимна Филип и разтвори завесата на входа.

Саади чакаше на коня си. Кристина му връчи писмото и прошепна:

— Бог да те пази.

Той й се усмихна топло, сетне смушка коня с колене, препусна надолу по склона и скоро се изгуби от поглед. Кристина се обърна към Филип, който стоеше до нея, и стисна ръката му.

— Благодаря ти още веднъж, Филип. Сега, когато знам, че Джон няма да се тревожи за мен, се чувствам много по-добре.

— Не заслужавам ли още една целувка, сладка моя?

— Наистина заслужаваш — отвърна тя и се надигна на пръсти.