Пленница

ГЛАВА ОСМА

На следващата сутрин Кристина Уейкфийлд се събуди с усмивка, защото беше сънувала, че тича през полето у дома в Холстед. Синьо-зелените й очи се разшириха от изненада, когато видя лежащия до нея мъж. Тогава си спомни къде се намира и как се бе озовала тук.

Какво безочие, помисли си вбесена тя. И през ум не й бе минавало, че ще дели едно легло с него. Това вече беше прекалено! Трябваше да избяга от този мъж!

Тя стана от леглото и се обърна да види дали не го е събудила. Филип Какстън спеше дълбоко, с невинно, самодоволно изражение на лицето. Кристина го прокле наум, предпазливо мина на пръсти покрай леглото и се промъкна през тежките завеси, които скриваха спалнята от останалата част на шатрата.

Тогава усети аромата на храна, който идваше някъде от стана и разбра колко е гладна. Предишната вечер не бе яла нищо. Но сега не можеше да мисли за храна. Трябваше да избяга, докато Филип още спеше.

Кристина отметна покривалото на входа на шатрата и надникна навън. За щастие, из стана не се виждаше никой. Сега или никога, каза си тя.

Събрала кураж, Кристина се запромъква между шатрите. Веднага щом отмина и последната, тя се втурна с все сила, като се отклони от пътеката и хукна право през дивите маслинови дървета, за да заблуди Филип в случай, че тръгнеше да я търси. Острите камънаци прорязваха голите й нозе.

Молеше се никой да не я е видял. Само ако можеше да достигне до подножието на планината, щеше да се скрие и да се надява, че някой преминаващ керван ще я заведе при брат й.

Тогава в шубрака зад нея се чу конски тропот. Всичките надежди на Кристина се сгромолясаха, когато се обърна и видя Филип да галопира към нея, яхнал красивия си арабски жребец. Очите му бяха потъмнели, а изражението му — натежало от черна ярост.

— Върви по дяволите! — изкрещя тя. — Как ме откри толкова бързо?

— Имаш безочието да ме пращаш по дяволите?! Ти?! Аз бях този, когото Ахмад събуди от дълбок сън с новината, че търчиш като луда надолу по склона. Какво трябва да направя, жено? Трябва ли да те връзвам за леглото, за да съм сигурен, че няма да избягаш, докато спя? Това ли искаш?

— Няма да посмееш!

— Веднъж вече ти казах, Кристина, че правя каквото искам. — Филип скочи от коня си с лекотата на рис. Лицето му беше сурово, очите му — студени и заплашителни. Сграбчи я за раменете и грубо я разтърси. — Заслужаваш да те набия, задето ми бягаш! Това би сторил всеки уважаващ себе си арабин на своята жена!

— Аз не съм твоя жена! — каза Кристина с убийствен блясък в очите. — Нито пък някога ще стана!

— Ето къде грешиш, Кристина. Ти си и ще останеш моя жена — докато ми омръзнеш.

— Не, няма! И ти нямаш никакво право да ме държиш тук. Мили боже, не виждаш ли колко много те мразя? Ти си всичко, което презирам у мъжа. Ти си… ти си… дивак!

— Да, предполагам, че съм такъв. Но ако бях цивилизован джентълмен, ти нямаше да си тук, на мое разположение, за да те имам когато пожелая. И независимо дали ти харесва или не, ще те задържа тук, завързана за леглото ми, ако е нужно — отговори той студено, след което я вдигна и грубо я преметна през гърба на коня.

— Защо трябва да яздя по този начин? — попита Кристина, изпълнена с негодувание.

— Би трябвало да си щастлива от толкова леко наказание — каза той. — Заслужаваш много по-тежко.

Филип се качи на коня зад нея и когато тя започна да се съпротивлява, силно я удари по задните части. Кристина спря да рита, но вътрешно кипеше от гняв през целия път до стана.

Дяволите да го вземат, мислеше си тя отмъстително. Мечтаеше да види някой ден Филип да страда — това щеше да й достави безмерно удоволствие. Защо й се случваше всичко това? Винаги се бе гордяла със семейството си, с имението си, с красотата и независимостта си. Затова сега бе двойно по-болезнено, че е паднала толкова ниско. Беше унижение да е обикновена играчка за този омразен мъж. Не заслужаваше подобна участ. Не би я пожелала и на най-злия си враг.

Когато стигнаха до шатрата му, Филип слезе от коня, свали Кристина и я бутна вътре. Тя седна на един от диваните и зачака какво ще се случи.

Филип каза нещо на някого отвън пред шатрата, после влезе и седна до нея.

— Ще донесат храна. Гладна ли си? — попита той. Тонът му вече не беше суров.

— Не — излъга Кристина.

Но когато младо момиче внесе поднос с храна, тя забрави за гордостта и се нахвърли върху блюдата.

Филип се нахрани преди нея и се облегна на дивана зад гърба й. Пръстите му уловиха кичур от косата й и започнаха нежно да си играят с нея. Кристина спря да яде, обърна се и видя усмихнатите му зелени очи.

— Искаш ли да се изкъпеш, сладка моя?

Естествено, че искаше, не можеше да го отрече. Докато Кристина довършваше яденето, Филип излезе от шатрата и скоро се върна с пола, блуза, чифт сандали и с нещо, което вероятно беше кърпа. Тя се зачуди чии ли бяха, но реши, че няма да го пита.

Филип я поведе през стана. Пред шатрата вляво от тази на Филип млада жена на възрастта на Кристина си играеше с малко дете. По склоновете над стана пасяха овце и кози, а между няколко подредени в кръг каруци бяха заградени десетина-дванадесет от най-красивите арабски коне, които бе виждала, включително и две новородени кончета. Тя искаше да поспре и да погледа конете, но Филип я поведе извън стана по пътека, изкачваща се нагоре в планината.

Кристина се дръпна от него.

— Къде ме водиш? — попита тя.

Но Филип отново улови ръката й и продължи да върви.

— Искаш да се изкъпеш, нали? — попита я той, като я поведе към малко сечище, обградено от хвойнови дървета.

В средата на сечището планинските дъждове бяха образували малко езерце. Мястото беше красиво, но Кристина бе неспокойна, защото нямаше представа защо Филип я бе довел тук. Той взе дрехите от нея и й връчи калъп сапун с приятен мирис.

— Не очакваш да се къпя тук, нали? — попита тя надменно.

— Виж, Тина, вече не си в Англия, където можеш да получиш хубава гореща вана в стаята си. Сега си тук и ако желаеш да се изкъпеш, ще го направиш, както го правят останалите от нас.

— Добре. Трябва да се измия след това отвратително пътуване. Ако това е единственият начин да се изкъпя, ще го сторя. Сега можете да си вървите, мистър Какстън.

Филип й се ухили.

— Не, милейди, нямам намерение да си ходя. — Той седна на един пън и лениво кръстоса крака. Кристина забеляза как жълтите точици в очите му заблестяха на слънцето.

Лицето й бавно поруменя.

— Вероятно нямаш предвид, че ще стоиш тук и… — Тя замлъкна и продължи с неохота: — … и ще ме гледаш!

— Точно това възнамерявам да правя. Така че ако искаш, можеш да продължиш. — Той я съзерцаваше съсредоточено с похотлива усмивка.

Кръвта й кипна.

— Добре, обърни се, за да си сваля робата!

— Ах, Тина! Няма да се лиша от удоволствието да погледам тялото ти, макар че още не съм го притежавал — отговори Филип.

Кристина го погледна със святкащи сини очи. Този мъж не й оставяше никакво достойнство.

— Мразя те — просъска тя. Обърна му гръб и развърза робата си. Робата и раздраната нощница се плъзнаха по тялото й и паднаха на земята. Кристина прекрачи дрехите и навлезе във водата — все по-дълбоко и по-дълбоко, докато тя покри гърдите й.

Нямаше да му достави никакво удоволствие. Тя застана с гръб към Филип и започна да се мие с приятно хладната вода. Потопи се, за да намокри косата си, а когато изплува, чу силен плясък.

Кристина се извърна бързо, но Филип не се виждаше никъде. Внезапно той се появи точно пред нея. И двамата бяха голи и макар водата да скриваше това, Кристина прекрасно го съзнаваше.

Филип изтръска водата от гъстата си черна коса и протегна ръце да прегърне Кристина. Но тя очакваше това и хвърли по него калъпа сапун, след което бързо заплува, за да е колкото може по-далеч от него. Спря, когато го чу да се смее. Обърна се и видя, че не е помръднал, а се мие със сапуна.

На лицето й се изписа явно облекчение. Тя изплакна косата си и излезе от водата. Избърса се бързо и уви кърпата около главата си. Уви и дългата, тъмнокафява пола около талията си и я завърза отпред. След това облече тъмнозелената блуза без ръкави и с дълбоко обло деколте. Грубата памучна материя подразни кожата й, но Кристина нямаше никакви дрехи и трябваше да носи тези, които бе получила от Филип.

Тя седна и тъкмо се опитваше да разреше къдриците си с пръсти, когато Филип застана зад нея.

— По-добре ли се чувстваш, сладка моя? — попита той нежно.

Кристина не благоволи да му отговори, нито се обърна към него, а се зае да сплита косата си, докато Филип се обличаше. Но тя не можа да остане мълчалива дълго време, защото любопитството й беше по-силно от нежеланието й да говори с него.

— Филип, какво правиш в тази страна и как така тези хора те познават толкова добре?

Смехът му отекна из сечището.

— Чудех се кога ли ще започнеш да ми задаваш въпроси — каза той. — Това е племето на баща ми.

Кристина беше слисана.

— На баща ти! Но ти си англичанин!

— Да, англичанин съм по майчина линия, но баща ми е арабин и това са неговите хора.

— Значи ти си наполовина арабин? — прекъсна го тя. Не можеше да повярва.

— Да, и баща ми е пленил майка ми, точно както аз плених теб. По-късно й разрешил да се върне в Англия с мен и брат ми. Така че бях отгледан в Англия, докато пораснах. Тогава избрах да дойда тук и да живея с баща си.

— Баща ти е тук?

— Да, ще се запознаеш с него по-късно.

— Сигурно той не би одобрил отвличането ми? — попита тя, обнадеждена, че баща му може да й помогне.

— Напротив — каза Филип. Върху устните му играеше усмивка. Забравяш, че това не е Англия, Тина. За моите хора е естествено да вземат това, което искат, стига да могат. Искам те и се погрижих да направя така, че да мога да те взема. Когато постоиш малко тук, ще разбереш по-добре това, което ти казвам.

Той я придружи обратно до шатрата си и я остави сама.

Щеше ли някога да разбере Филип Какстън? Кристина огледа шатрата и се зачуди какво се предполагаше да прави. Внезапно се почувства много самотна и това я ядоса.

Без да се замисли, тя изскочи от шатрата и видя, че Филип се качва на коня си. С него имаше още четирима ездачи. Кристина изтича към него и го улови за крака.

— Къде отиваш? — попита тя.

— Скоро ще се върна.

— Но какво се предполага да правя аз, докато те няма?

— Това е абсурден въпрос, Кристина. Прави това, което вие, жените, правите обикновено, когато сте сами.

— О, разбира се, мистър Какстън — каза тя насмешливо. — Как не се сетих? Мога да бродирам и да шия, въпреки че всъщност няма да е необходимо — свикнала съм да нося готови облекла. Или може би да се погрижа за кореспонденцията ти. Сигурна съм, че си зает човек и няма да намериш време да се погрижиш сам. Но ако предпочиташ, мога да се поровя в богатата ти библиотека. Сигурна съм, че ще открия там нещо интересно за четене. Освен тяло, аз имам и ум, мистър Какстън!

— Сарказмът не ти отива, Кристина — каза сърдито Филип.

— Разбира се, ти по-добре от мен можеш да прецениш какво ми отива — отговори Кристина.

— Кристина, няма да слушам повече твоите оплаквания. Можеш да се държиш както искаш в шатрата ни, но пред хората ще показваш уважение към мен! — каза той. Мускулите на челюстта му опасно затрептяха, когато я погледна.

— Уважение! — Тя го загледа леко развеселена. — Искаш уважение след начина, по който се отнесе с мен?

— В тази страна жената яде бой, когато не показва уважение към съпруга си.

— Но ти не си ми съпруг — поправи го тя.

— Не, но за теб съм като съпруг. Аз съм ти господар и ти ми принадлежиш. Ако искаш да намеря камшик и да ти заголя гърба пред всички, с радост ще ти се подчиня. В противен случай, връщай се в шатрата ми.

Каза го толкова студено, че Кристина не дочака да види дали ще изпълни заканата си. Избяга в шатрата, хвърли се на леглото и се разплака в безсилна ярост.

Нима сега трябваше да се страхува не само от изнасилване, но и от бой? Този негодник искаше уважение след всичко, което бе направил! Проклета да съм, ако му покажа нещо друго, освен омраза и презрение.

Не й харесваше да се самосъжалява, но какво наистина можеше да прави, когато него го няма? А какво ли пък щеше да прави, когато той бе тук? Тя плака, докато заспа.

Събуди я здраво потупване отзад. Тя се обърна и видя Филип, застанал до леглото с ръце на хълбоци и с присмехулна усмивка на красивото си лице.

— Прекарваш много време в сън, сладка моя. Искаш ли да ти покажа по какъв друг начин може да се ползва то?

Кристина скочи от леглото. Все по-бързо схващаше нечистите му намерения.

— Сигурна съм, че ще мина и без този вид познание, мистър Какстън. — Тя се обърна към него със скръстени ръце. Чувстваше се по-спокойна, когато леглото бе помежду им.

— Е, съвсем скоро ще научиш. И предпочитам да се обръщаш към мен с Филип или Абу, както ме наричат тук. Мисля, че е време да се откажеш от официалностите.

— Аз предпочитам да продължа с официалностите, мистър Какстън. Поне хората ти ще знаят, че съм тук не по свое желание — каза тя насмешливо.

Филип се усмихна дяволито.

— О, те знаят, че не си тук по свое собствено желание, но също така знаят, че аз не съм мъж, който може да чака. Те смятат, че си загубила девствеността си още снощи. Е, може би тази вечер това ще стане.

Очите на Кристина се разтвориха широко и станаха тъмносини.

— Но ти… ти обеща! Даде ми дума, че няма да ме изнасилиш. Нима си съвсем безскрупулен?

— Винаги държа на думата си, Тина. Няма да се наложи да те изнасилвам. Както вече ти казах, ти ще ме пожелаеш така, както те желая аз.

— Трябва да си полудял. Никога няма да те пожелая! Как мога да те пожелая, когато те ненавиждам от цялата си душа? — извика тя. — Ти ме откъсна от брат ми и от всичко, което обичам. Държиш ме тук в плен и слагаш пазач на вратата, когато те няма. Мразя те!

С тези думи Кристина гордо напусна стаята. Наум го проклинаше с всички ужасни думи, за които можеше да се сети. Внезапно забеляза две купчини книги и поне дузина топа плат, положени на дивана. Забравила мигом яда си, тя отиде да ги разгледа.

Имаше коприна, сатен, кадифе и брокат в едни от най-красивите разцветки, които бе виждала. Имаше дори топ полупрозрачен памук, който можеше да използва за долни ризи. Имаше и конци в подходящи цветове, ножици, преплетени ширити и всичко, което можеше да й потрябва, за да си ушие красива рокля.

Обърна се към книгите и ги разгледа една по една. Шекспир, Дефо, Хамър… Някои вече беше чела, другите бяха от автори, за които не бе чувала. До книгите лежеше красив, инкрустиран комплект четка и гребен от слонова кост.

Кристина беше доволна. Почувства се като малко дете, получило за рождения си ден изобилие от подаръци, които щяха да му стигнат чак до другия рожден ден. Филип стоеше зад гърба й и я гледаше как се радва на изненадата. Тя се извърна с лице към него. Нежносините й очи отново бяха обградени от тъмни кръгове.

— За мен ли са? — попита тя сдържано и прокара ръка по топ кадифе с цвета на очите й.

— Бяха, но не знам дали да ти ги дам след начина, по който се държа — каза той.

Очите му не издаваха дали й се присмива или не. Внезапно Кристина се почувства отчаяна.

— Моля те, Филип! Ще умра, ако няма с какво да се занимавам.

— Може би ще ми дадеш нещо в замяна — отговори той дрезгаво.

— Знаеш, че не мога. Защо трябва да ме измъчваш така?

— Правиш си погрешни изводи, сладка моя. Аз имах предвид целувка — една истинска целувка, в която да вложиш малко чувство.

Кристина хвърли още елин поглед върху изобилието от вещи на дивана. Какво ще ми навреди една малка целувка, ако така ще получа това, което искам, помисли си тя, приближи до него и зачака със затворени очи. Но Филип не направи нищо. Кристина отвори очи и видя развеселения му поглед.

— Помолих ви да ме целунете с чувство, милейди — усмихна й се той.

Кристина се поколеба за момент, после обви ръце около врата му, привлече лицето му и разтвори устни. Целувката започна нежно, после езикът му проникна дълбоко. Отново я обзе трепетното усещане, но този път тя не му се противопостави. Ръцете му я обгърнаха, притиснаха тялото й към неговото и тя почувства твърдостта между бедрата му. Филип сведе глава и устните му оставиха огнена следа върху шията й.

Но когато той я вдигна и я понесе към спалнята, Кристина започна да се съпротивлява.

— Ти искаше само целувка! Пусни ме! — замоли го тя.

— Дявол да те вземе, жено! Ще дойде време, когато с радост ще идваш с мен. Кълна ти се.

Той я пусна и излезе от шатрата. Усмивка пробягна по устните на Кристина, когато видя, че отново е победила. Но колко ли време щеше да издържи така? Целувката на Филип бе разбудила у нея усещания, които не разбираше. Чувстваше се неудовлетворена, искаща още нещо, но не знаеше какво.

След няколко минути Филип се върна в стаята, следван от момиче, което носеше вечерята. Когато то си замина, той заговори рязко.

— Сега ще се нахраним, а после ще те заведа да се запознаеш с баща ми. Той ни очаква.

Ядоха мълчаливо. Кристина бе твърде изнервена, за да се наслади на храната. Малко се страхуваше от срещата с бащата на Филип. Ако той приличаше на сина си, имаше от какво да се страхува.

— Не може ли тази среща да бъде отложена с няколко дни, докато си ушия някакви по-представителни дрехи от тези? — попита тя.

Филип се намръщи.

— Баща ми е живял тук през целия си живот. Не е свикнал да оглежда облеклото и роклите на жените. Това, с което си облечена, е съвсем подходящо за случая.

— А чии дрехи нося? На последната ти любовница? — попита Кристина с отвращение.

— Имаш остър език, Тина. Дрехите са на Амин — момичето, което ни носи храната. Амин е съпруга на Саид — един от далечните ми братовчеди.

Кристина се засрами, но нямаше да си го признае.

— Ще тръгваме ли? Баща ми няма търпение да се запознае с теб.

Филип пое ръката й и я поведе към по-малка шатра вдясно от неговата. Влязоха вътре и тя видя възрастен човек, който седеше на пода в средата на шатрата.

— Влезте, деца мои. Очаквах с нетърпение тази среща. — Старецът им кимна да влязат.

Филип я въведе в шатрата, седна върху една ярешка кожа срещу баща си и я дръпна до себе си.

— Бих искал да ти представя Кристина Уейкфийлд — каза той, после се обърна към Кристина. — Баща ми, шейх Язир Алхамар.

— Трябва да спреш да ме наричаш шейх, Абу. Сега ти си шейхът — сгълча го старецът.

— Ти за мен винаги ще бъдеш шейх, татко. Не ме карай да спра да засвидетелствам уважението си.

— Това е без значение помежду ни. И тъй, това е жената, без която не можеш да живееш — каза Язир, впил втренчен поглед в Кристина. — Да, мога да те разбера. Приятно е човек да те гледа, Кристина. Надявам се, че ще ме дариш с цял куп красиви внучета, преди да умра.

Кристинините очи се разшириха, а по бузите й плъзна руменина.

— Внучета! Защо, аз…

Филип побърза да я прекъсне:

— Достатъчно! — стрелна я гневно той, предизвиквайки недоумението й.

— Всичко е наред, Абу. Виждам, че Кристина все още носи много съпротива у себе си. И с майка ти беше същото, когато за първи път я доведох в стана. Само че аз не бях мек колкото теб. Веднъж дори се наложи да я набия.

Кристина възкликна ужасено, но Язир й се усмихна хитро.

— Това шокира ли те, Кристина Уейкфийлд? Е, и аз не се почувствах добре, след като го направих. Трябва да знаеш, че по това време пиех много и бях заслепен от ярост, защото тя открито флиртуваше с мъжете от моя стан. По-късно тя ми призна, че го е сторила нарочно, за да ме накара да ревнувам достатъчно, че да се оженя за нея. Направихме го още на следващия ден и след това никога не съм й посягал. Прекарах пет безценни години с нея и тя роди синовете ми — Абу и Абин. Но не съумя да понесе пустинната жега и когато ме помоли да си отиде у дома, не можах да й откажа. Още тъгувам за смъртта й. Винаги ще тъгувам.

Тъмнокафявите очи на бащата на Филип бяха изпълнени със скръб по тези отдавна отминали щастливи години. Той само кимна, без да ги погледне, когато Филип му каза, че ще дойдат отново.

Кристина съжали Язир, който бе живял само пет години с жената, която обичаше. Но към Филип не изпитваше подобно чувство. Когато се върнаха в шатрата му, тя се обърна към него с потъмнели от гняв очи.

— Няма да го даря с внуци!

— Какво? — засмя се Филип. — О, остави стареца да си мечтае. Не очаквам да ми раждаш деца. Не затова съм те довел тук.

— Тогава защо ме доведе? — изкрещя Кристина с изтънял от ярост глас.

— Вече ти казах, Тина. Ти си тук за мое удоволствие. Защото те искам — отговори той просто и протегна ръце към нея.

Но Кристина бързо се отмести. Яростта й се смени със страх.

— Къде да сложа тези топове плат? — попита тя, за да отвлече вниманието му.

— Ще видя дали мога да ти намеря сандък следващата седмица. Засега можеш да ги оставиш там, където са. Хайде, да си лягаме — каза той и тръгна към спалнята.

— Току-що се стъмни, а аз не съм уморена. Освен това няма да спя в онова легло с теб. И нямаш право да ме насилваш! — Кристина седна и започна да разплита косата си.

Филип дойде до дивана и я взе на ръце.

— Не съм казал, че ще спим, сладка моя — усмихна се дяволито той.

— Не! — извика тя. — Веднага ме пусни!

Без да престава да се усмихва, Филип я отнесе в спалнята и я метна на леглото.

— Казах ти, че си тук, за да ми доставяш удоволствие. Съблечи се, Тина.

— Няма да направя нищо такова — отговори възмутено Кристина и започна да се смъква от леглото, но Филип бързо я върна обратно в средата му и разтвори бедрата й с колене. Сетне, без да обръща внимание на нейната съпротива, издърпа блузата през главата й, развърза полата й и я съблече.

— Не можеш да направиш това! Забранявам ти! — извика тя, като отчаяно се мъчеше да го отблъсне.

Филип се засмя от сърце.

— Кога ще се научиш, малка моя, че аз съм господарят тук? Каквото поискам да направя — правя го.

В тъмносините й очи се появи уплаха, но това не го спря.

— По дяволите, Тина. Дадох ти дума, че няма да те изнасиля, но не съм ти обещавал, че няма да те целувам или да докосвам тялото ти. Сега мирувай! — каза дрезгаво той и впи устни в нейните.

Целува я дълго и ненаситно. Кристина се почувства извънредно странно. Нима наистина харесваше целувките му? Гърдите й, коремът й, цялото й тяло пламнаха и сякаш оживяха.

Филип я пусна и се изправи до леглото. Тъмнозелените му очи галеха тялото й, докато се събличаше и хвърляше дрехите си встрани една по една. Очите на Кристина се разшириха от изумление, когато видя голото му желание. Обезумяла от страх, тя скочи от леглото в последен отчаян опит да избяга. Но Филип сграбчи дългата й коса и я придърпа в ръцете си.

— Няма защо да се страхуваш от мен, Тина — каза той и я бутна на леглото.

Устните му я погалиха по лицето, по брадичката, по шията, но когато захапаха гръдта й, тя отново започна да се бори. Филип улови китките й с една ръка и ги прикова над главата й.

— Не се съпротивлявай, Тина. Отпусни се и се наслаждавай — прошепна гърлено той.

Без да престава да целува набъбналите й гърди, Филип провря свободната си ръка между бедрата й. Когато ръката му се плъзна нагоре към златния триъгълник от косми под пъпа й, Кристина простена и го помоли да спре.

— Но аз едва сега започвам, Тина — промълви той и пъхна коляно между краката й, за да ги разтвори.

Пръстите му внимателно я погалиха между бедрата. Тя усети как цялото й тяло пламва и започна тихо да стене. Вече не искаше той да спира. Искаше да знае къде свършва това странно, тръпнещо чувство.

Филип пусна ръцете й, легна върху нея, хвана главата й в огромните си шепи и жадно я целуна. Кристина усети набъбналия му член между бедрата си, но вече не я интересуваше. Умът й крещеше, че той трябва да спре, но тялото й копнееше да продължи. Тогава тя разбра, че Филип е бил прав. Мразеше тялото си заради това предателство, но го желаеше.

Той бавно започна да прониква в нея, но изведнъж спря и я погледна в очите.

— Желая те, Тина. Ти си моя и аз искам да те любя. Искаш ли да спра сега? Искаш ли да те пусна? — Усмихваше се. Знаеше, че е спечелил. — Кажи ми, Тина, кажи ми да не спирам.

Мразеше го, но той не можеше да я остави сега. Кристина сключи ръце около врата му.

— Не спирай — прошепна тя, останала без дъх. Усети пареща болка и заби нокти в гърба му. Устните му заглушиха вика й.

— Съжалявам, Тина, но това трябваше да се случи. Повече никога няма да те боли, обещавам ти. — Той започна бавно да се движи в нея.

Беше прав. Вече не я болеше. Изпитваше само огромна наслада, която ставаше все по-пълна с всеки нов негов тласък. Филип забърза ритъма и Кристина постепенно се отдаде всецяло на това непознато усещане за лекота, за полет и екстаз, докато от устните й се изтръгна вик и тя се сля с него.

Никога не бе подозирала, че е възможно да съществува такова удоволствие. Но сега, когато лежеше изтощена под мъжа, който й го бе разкрил, тя го мразеше още повече и проклинаше слабостта си. Беше казала, че за нищо на света няма да му се отдаде, но го бе сторила и никога нямаше да си го прости.

Тя отвори очи и видя, че Филип се взира в нея с непроницаемо изражение.

— Никога няма да се откажа от теб, Тина. Винаги ще бъдеш моя — прошепна нежно той. После се отмести от нея, но я придърпа към себе си, докато главата й не легна на рамото му. — И те предупреждавам: ако някога отново се опиташ да избягаш от мен, ще те открия и ще сваля с камшика кожата от красивия ти гръб. Обещавам ти.

Кристина остана безмълвна. Скоро дочу дълбокото му, равномерно дишане и разбра, че Филип е заспал. Тогава тя се дръпна от него и се измъкна от леглото.

Вдигна внимателно робата му, облече я и излезе от шатрата. Огънят в средата на стана грееше ярко и хвърляше танцуващи сенки, които сякаш й се присмиваха. Но хора не се виждаха никъде. Кристина предпазливо тръгна в посоката, в която я бе водил Филип тази сутрин и скоро стигна до малкото сечище. Свали робата си и влезе в топлата вода.

Този път бе успяла да се измъкне без да я видят. За миг й хрумна да открадне един от конете, затворени между каруците и да избяга, докато Филип спи. Но късметът я беше изоставил и тя бе сигурна, че някой ще я чуе. Не изгаряше от желание да разбере дали Филип ще удържи на обещанието си да я набие с камшик. Така че Кристина се отказа от тази мисъл и остави топлата вода да отмие мириса му от тялото й.