Пленница

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЕТА

Филип се събуди с раздиращо главоболие. Слънчевата светлина, която струеше в стаята, не подобряваше нещата ни най-малко. Той притисна ръце към слепоочията си, за да намали болката, но и това не му помогна. После сведе поглед и с изумление установи, че преди лягане е успял да свали само едната си обувка. Беше спал напълно облечен и дрехите му бяха в окаяно състояние.

Снощи Джон му бе казал, че Кристина най-сетне се е събудила. Или бе сънувал? Имаше само един начин да разбере. Той стана, но главата му отново бе прерязана от остра болка и Филип се закле, че дълго време няма да близне уиски. Сетне наплиска лицето си със студена вода и се подпря на скрина, докато болката го поотпусне.

След малко той с известни усилия успя да запали огъня в камината — нещо, което не се бе потрудил да направи снощи. Избръсна се и се преоблече. Едва тогава се почувства почти човешки и реши, че е време да види Кристина.

Извървя бързо няколкото крачки до стаята й и влезе направо. Намери Кристина облегната на възглавницата на леглото. Под черната й арабска роба се подаваше бяла дантелена нощница. Дългата й коса бе разпиляна по възглавницата и я обгръщаше в красив златен ореол.

— Никога ли не чукаш? — попита тя рязко.

— Ти тъй или иначе щеше да ми кажеш да вляза, така че защо да губя и твоето, и моето време? — Филип затвори вратата и седна на стола, който Джон беше придърпал до леглото. — Значи най-после се събуди. Как, по дяволите, ти хрумна да спиш три дни и да оставяш сина ми на милостта на някаква си дойка?

От тона му Кристина не разбра дали той се шегува или е сериозен. Тя реши, че е и двете, и се раздразни.

— Съжалявам, ако си се разстроил, че се бавя със събуждането, но аз видях моя син тази сутрин, и той, изглежда, е бил хранен добре. И след като явно не харесваш дойките, кажи ми, Филип, как щеше да се справиш, ако се бях съгласила да ти дам малкия Филип?

— Дяволите да те вземат, жено! — изръмжа Филип и изпъшка от звука на собствения си глас.

Кристина разбра какво му е и започна да се кикоти.

— Какво е толкова смешно, мътните да го вземат? — погледна я той навъсено със зачервените си очи.

— Ти — каза Кристина, като потисна смеха си. — Питам се каква ли е била причината три нощи да се давиш в алкохол? Знам, че си се разстроил, задето едва не загуби бебето, но нима това е основателен повод да се докараш до това състояние? На него му няма нищо.

— Ти лежа три дни в безсъзнание, без да знам дали ще оживееш — и ме питаш какво ме е накарало да пия!

— Какво значение има за теб дали ще живея или ще умра? Сигурна съм, че ако не се бях оправила, Джон щеше да ти даде малкия Филип. Трябва да си бил напълно щастлив от перспективата да получиш сина си. Съжалявам, че те разочаровах.

Филип се облегна назад и впери поглед в нея.

— Заслужаваш да те напердаша за тези думи! О, боже, няма значение; не биваше да идвам при теб толкова скоро. Трябваше да се досетя, че ще се разстроиш, като разбереш, че любовникът ти е в затвора.

— Той не ми е бил любовник, проклетнико! — сряза го сърдито Кристина. — За ваше сведение, мистър Какстън, вие сте единственият любовник, който съм имала.

— Няма нужда да крещиш, по дяволите! — извика той.

— Няма ли? Изглежда, че това е единственият начин думите ми да стигнат до теб. И още нещо — Томи вече не е в затвора. Той беше…

— Добре ли чух? — прекъсна я Филип и зелените му очи потъмняха.

— Да — отговори тя, без да обръща внимание на надигащия се у него гняв. — Томи бе освободен снощи по мое настояване.

— Боже господи! — избухна той, забравил за главоболието си. — След онова, което ти стори, ти си настояла да го освободят, сякаш нищо не се е случило?

— Той не искаше да ме простреля.

— Знам! Той се целеше в мен. Не ви ли хрумна, мадам, че аз може да поискам да повдигна обвинение?

— Бих искала да не го правиш, Филип — каза тихо Кристина. — Томи съжалява за това, което направи. Той ме помоли да го извиня пред теб. Той…

— Вече си говорила с него?

— Да. Дойде да ме види тази сутрин.

— И сега ти ме молиш за свободата му. — Филип отново се отпусна назад на стола, сякаш притиснат от тежък товар. — Явно наистина го обичаш.

— Израснала съм с Томи. Бяхме много близки приятели, преди той да реши да се влюби в мен. Но аз не го обичах по този начин.

— Но щеше да се омъжиш за него.

— Той ме помоли да се омъжа за него още в деня, когато се върнах у дома, и продължи да ме моли всеки ден. Не можех да издържам повече. Отказвах му, но той не се предаваше. Отидох във Виктъри именно за да се махна от Томи, но когато се върнах у дома, всичко започна отново. Помолих Джон да му каже да ме остави на мира, но той взе страната на Томи. Не очаквах някога да те видя отново, затова се предадох. Съгласих се да се омъжа за Томи, защото всички го искаха. Бяхме приятели и аз го обичах като приятел. И продължавам да го обичам по този начин. Когато тази сутрин дойде да се сбогуваме, той си беше старият Томи.

— Да се сбогувате?

— Да, той постъпва в армията. Ще ми липсва. Когато развалих годежа ни, Томи полудя от ревност, но сега е добре. Още ли желаеш да повдигнеш обвинение срещу него?

— Не. Щом е заминал, желая му късмет. Значи ти мислиш за него само като за близък приятел?

— Да.

Филип се засмя ликуващо и се наведе напред.

— Ще ти кажа нещо, което трябваше да ти кажа преди много време. Обичам те, Тина. Винаги съм те обичал. Без теб животът ми няма никакъв смисъл. Искам да те взема със себе си у дома, във Виктъри. Ще те разбера, ако кажеш „не“, но не мога да не те помоля. А ако се съгласиш, няма да те насилвам за нищо. Знам, че ме мразиш заради нещастията, които ти причиних, но аз мога да живея с омразата ти, стига само да съм с теб.

Кристина се разплака. Не можеше да повярва.

— Не е нужно да ми отговаряш сега, Тина.

Тя скочи от леглото и коленичи пред него. Ръцете й го обгърнаха през кръста така, сякаш никога повече нямаше да го пусне. Той повдигна лицето й и я погали по косата. Очите му бяха нежни и питащи.

— Това означава ли, че ще дойдеш с мен?

— Филип, как можеш да си помислиш обратното? Как можеш да вярваш, че те мразя? Обичам те с цялото си същество. Предполагам, че съм те обичала от самото начало, но не го бях разбрала, докато Али Хейаз не ме открадна от теб. Щях да остана завинаги с теб в Египет, ако не ме беше отпратил. А когато го направи, преминах през целия ад на страданието, докато не научих, че нося твоето дете. Малкият Филип ми даде основание да продължа да живея.

— Моля те, Тина, не ме лъжи. Не съм те отпращал. Ти ме напусна!

— Но аз не те лъжа, Филип. Още пазя бележката, която ми даде Рашид, след като ти тръгна за стана на Ямаид Алхабал. Отначало не й повярвах. Но когато Рашид ми каза, че искаш да се ожениш за Нура, аз се предадох и тръгнах с него.

— Не съм ти оставял никаква бележка, Тина. Отидох в стана на Ямаид, за да поканя племето му на нашата сватба. Когато се върнах…

— Нашата сватба!

— Да, бях започнал да мисля, че наистина изпитваш някакви чувства към мен. Исках да се оженя за теб, за да съм сигурен, че никога няма да те изгубя. Замислях сватбата ни като изненада. Но когато се върнах, открих, че си заминала, и… Дай ми да видя тази бележка.

Кристина неохотно го пусна, отиде до скрина, извади от чекмеджето смачкано парче хартия и му го връчи.

— Рашид! — изрева Филип, след като прочете бележката. — Трябваше да се досетя! Дори това да е последното нещо в живота ми, ще се върна в Египет и ще убия това копеле.

— Не разбирам…

— Тази бележка е от Рашид! Той беше оставил една и на мен, подписана с твоето име. В нея се казваше да не те следвам. Помислих си, че в последния месец си ме заблуждавала. Помислих, че само си се преструвала на щастлива, за да те оставя сама и да можеш да избягаш.

— Как си могъл да повярваш в това, Филип? Никога през живота си не съм била по-щастлива от този последен месец с теб. Не бих могла да имитирам такова щастие. — Тя се усмихна любящо и го погали по тила. — Но защо Рашид е сторил всичко това?

— Трябва да се е надявал, че ще те последвам в Англия и че няма да се върна. Рашид винаги ме е мразил, защото бях любимец на баща ни и станах водач на племето. Винаги е копнял да стане шейх — за него това бе по-важно от всичко. Разбирах как се чувства, затова го оставях да прави каквото си иска. Той е планирал и отвличането ти, и моята смърт в стана на шейх Али. Когато научих истината от брата на Амин, търсих Рашид навсякъде, но не успях да го открия. Накрая се отказах. Просто не можех да остана да живея повече в тази страна, където споменът за теб ме преследваше навсякъде. Но не мога да простя на Рашид. Той ни накара да загубим цяла година на споделена обич.

— Хм, част от тази година без друго нямаше как да бъде оползотворена — засмя се Кристина. — Но това е без значение. Важното е, че вече сме заедно — сега и завинаги. — Тя замълча. — А Естел? Ти й каза, че я желаеш.

Филип се засмя.

— Само защото знаех, че ти подслушваш, сладка моя. Защо, според теб, оставих вратата отворена?

Той се изправи и придърпа Кристина в обятията си. Устните им се сляха в страстна целувка, която възпламени цялото й тяло. Струваше й се, че ще припадне от щастие. Филип улови лицето й в шепи и го обсипа с целувки.

— Ще се омъжиш ли за мен, Тина? Ще живееш ли с мен, ще ме обичаш ли завинаги?

— О, да, скъпи мой, завинаги. И никога повече няма да крия чувствата си от теб.

— Нито пък аз.

— Но нещо все още ме озадачава, Филип. Защо се отнасяше с мен толкова студено от първия миг, когато дойде тук?

— Сладка моя, дойдох, за да се оженя за теб, но още с влизането си те чух да приемаш предложението на друг мъж. Бях толкова разярен, че си загубих ума.

— Ревнувал си? — каза тя щастливо и прокара пръст по бузата му.

— Да съм ревнувал? Никога не съм ревнувал! — Той отиде до вратата на стаята й и я заключи. Сетне властно я придърпа отново към себе си. — Ако някога те хвана да поглеждаш към друг мъж, ще те пребия!

— Наистина ли? — възкликна Кристина.

— Не — промърмори Филип, докато смъкваше черната й роба. В очите му танцуваха дяволски пламъчета. — Едва ли ще ми дадеш повод, като знам колко време ще прекарваш в леглото.