Пленница

ГЛАВА СЕДМА

По дяволите, тази жена наистина може да побърка човек, ако поиска, мислеше си Филип. Но нищо — скоро ще дойде денят, в който ще ми достави удоволствието да признае, че ме желае.

Беше късно и Филип излезе от шатрата, за да навести баща си, шейх Язир Алхамар. Знаеше, че старият човек го очаква.

Язир Алхамар беше шейх на племето повече от тридесет и пет години. Той бе пленил първата си съпруга — английска дама с благородно потекло — при едно нападение над пустинен керван. Тя бе живяла с него пет години и му бе родила двама сина — Филип и Пол.

В онези дни племето водеше скитнически живот в пустинята. Климатът и трудностите бяха състарили бързо майката на Филип и тя бе помолила да се върне в Англия със синовете си. Язир я обичаше много и й бе позволил да замине. Но тя му бе обещала, че ще позволи на синовете си, ако пожелаят, да се върнат в Египет, когато пораснат.

Филип беше отгледан и образован в Англия. Когато навърши двадесет и една години, майка им му разказа за баща им и Филип реши да открие Язир и да заживее с него. След смъртта на майка си преди пет години той наследи имението, но го остави на грижите на управителя, защото не искаше да живее в Англия, а брат му беше още ученик.

Филип бе прекарал при баща си единадесет години, когато преди година се наложи да се върне в Англия за сватбата на брата си и Пол го придума да поостане малко. Тъкмо тогава той срещна Кристина Уейкфийлд и реши да я направи своя.

Бе проследил Кристина и Джон Уейкфийлд до пристанището и търпеливо бе изчакал отплаването на кораба им. Слава богу, същия ден от Англия заминаваше и един товарен кораб, с който Филип успя да пристигне в Египет седмица преди Кристина и брат й.

Когато слезе на брега, той незабавно се свърза със Саади и Ахмад и ги накара да доведат коня му, Виктъри, за да посрещне Кристина в Кайро. Саади и Ахмад му бяха добри приятели, а и негови далечни братовчеди. Всъщност, всички от племето бяха далечни роднини.

Тук Филип имаше и брат по бащина линия, който беше с осем години по-млад от него. Но двамата не се погаждаха много добре и това бе напълно разбираемо, защото ако Филип бе останал в Англия, Рашид би станал водач на племето.

Язир Алхамар седеше върху овчата кожа, която му служеше за легло. Той все още живееше като през скитническите години — почти без мебели и с малко удобства. Филип си спомни колко се смя баща му, когато докара легло и мебели за шатрата си в планинския стан.

— Значи все още си англичанин, Абу. Мислех, че след толкова дълго време си свикнал да спиш и да ядеш на земята — беше му казал Язир.

— Поне откраднах тези неща, татко — отговори Филип.

— А, значи все още има надежда за теб — каза Язир през смях.

Когато Язир видя сина си, той му посочи да влезе и да седне до него.

— Дълго време мина, сине. Казаха ми за жената, която си довел тази вечер в стана. Съпруга ли ти е?

— Ще стане, татко. Видях я в Лондон и разбрах, че трябва да я имам. Затова уредих да изпратят брат й тук и тя вече е моя. Сега се съпротивлява, но няма да ми отнеме дълго време да я укротя.

Язир се засмя.

— Ти наистина си мой син. Откраднал си своята жена, точно както аз откраднах майка ти. В началото майка ти също се съпротивляваше, но мисля, че постепенно започна да ме обича. Дори се омъжи за мен. Може би ако тогава живеехме в планината, тя щеше да остане. Но пустинният климат не й понесе. Бих тръгнал с нея, но съм прекарал целия си живот тук и не бих оцелял във вашата цивилизована Англия — каза той. — Може би ти ще ме дариш с внуци, преди да умра.

— Може би, татко, ще видим. Ще ти я доведа утре, но сега трябва да се връщам.

Баща му кимна и Филип се прибра в шатрата си, където го очакваше вечеря. Той седна да се храни и се замисли за момичето, което спеше в леглото му.

Сега, когато тя бе толкова близо, Филип не можеше да чака много дълго време, за да я има. Не бе лягал с жена твърде отдавна, а и тялото на Кристина го подлудяваше. Той си спомни гърдите й, набъбнали под ласките му, тънката й талия и тесния, гладък ханш, дългите й, прекрасно оформени крака, сатенената кожа, косата й — златен водопад от къдри, в който можеше да се изгубиш.

А очите й бяха толкова омагьосващи! Бяха станали тъмни и бурно-сини, когато откри кой е похитителят й. Колко време бе чакал, за да види тази реакция! Той отново се засмя като си спомни изненадата на лицето й, която бързо се бе превърнала в гняв.

Добре, може би щеше да й даде малко време, за да свикне с новия си дом. Но не прекалено дълго. Утрешният ден щеше да й бъде достатъчен.

Филип се съблече и бавно тръгна към леглото. Кристина се бе свила на кълбо с гръб към него.

Той помисли да я съблече, но това би я събудило, а той бе твърде уморен, за да се бори с нея. Усмихна се при мисълта за реакцията й, когато го открие в леглото си на сутринта. Е, поне беше тук, до него, макар и против волята си. Така или иначе, трябваше да приеме новото си положение. Филип затвори очи и се предаде на съня.