Победителят е сам

13:19 ч.

Между инспектор Савой и патолога, върху маса от неръждаема стомана, лежи красива млада жена на около двайсет години, чисто гола.

И мъртва.

— Сигурен ли сте?

Патологът се отправя към един умивалник, също от неръждаема стомана. Маха гумените си ръкавици, хвърля ги в кошчето и пуска чешмата.

— Напълно сигурен. Няма и следа от дрога.

— Тогава какво се е случило? Толкова млада жена да получи инфаркт?

В залата се чува само шуртенето на водата.

„Винаги мислят само за най-очевидното — наркотици, инфаркт, такива неща.“

Патологът се бави повече, отколкото е необходимо да се измие — малко тръпка няма да навреди на работата му. Маже ръцете си с дезинфектант и хвърля в кошчето инструментите за еднократна употреба, които е използвал при аутопсията. След това се обръща и моли инспектора да огледа тялото на момичето от горе до долу.

— Подробно, без да се притеснявате — част от професията ви е да обръщате внимание на детайлите.

Савой оглежда внимателно трупа. В даден момент посяга да повдигне едната ръка на момичето, но патологът го спира.

— Не е необходимо да я пипате.

Очите на Савой обхождат голото тяло. По това време той вече знае достатъчно за нея. Оливия Мартинш, дъщеря на португалци, която ходи с човек с неясна професия, пристрастен към нощния живот в Кан. В този момент го разпитват далеч от това място. Един съдия позволи апартаментът му да бъде обискиран и вътре намериха малки шишенца с терахидроканабинол — основния халюциногенен компонент на марихуаната, който в днешно време може да се поема разтворен в сусамово масло. Така не остава миризма наоколо и ефектът е по-силен, отколкото при поглъщането с дима. Шест пликчета с по един грам кокаин всяко. Следи от кръв по чаршафа, който сега е изпратен в лабораторията. Най-много дребен трафикант. Познат на полицията. С един престой в затвора. Но никога не е обвиняван във физическо насилие.

Оливия е красива дори в смъртта си. Дебели вежди, детско излъчване, гърди, които…

— Не виждам нищо.

Патологът се усмихва, а Савой се раздразва от арогантното му изражение. Патологът сочи към едва забележима морава следа между лявото рамо и врата на момичето.

Веднага след това сочи друга подобна следа от дясната страна на торса, между две ребра.

— Бих могъл да започна да описвам технически детайли като притискане на югуларната вена и сънната артерия, докато в същото време подобен натиск е упражнен върху определен нервен сплит, и то с такава прецизност, че е предизвикана пълна парализа на горната част на тялото…

Савой не казва нищо. Патологът разбира, че не е време да показва колко много знае или да се шегува със ситуацията. Самосъжалява се — ежедневно се бори със смъртта, живее сред трупове и съкрушени хора, децата му никога не обсъждат професията на баща си и никога няма тема за разговор по време на вечеря, тъй като хората ненавиждат да говорят за неща, които им се струват зловещи. Неведнъж си е задавал въпроса дали е избрал правилната професия.

— С две думи, удушена е.

Савой не продумва. Умът му продължава да работи трескаво — удушена на „Ла Кроазет“ през деня? Родителите бяха разпитани. Момичето беше излязло от дома си със стоката — нелегална, тъй като амбулантните търговци не плащат данъци на държавата, следователно им е забранено да работят.

„Но това няма значение в момента.“

— Същевременно има нещо любопитно. При обикновеното удушаване следите са и на двете рамена, тоест класическата сцена, при която някой държи жертвата за врата, докато тя се опитва да се освободи. В нашия случай едната ръка, по-точно един-единствен пръст е спрял притока на кръв към мозъка, докато друг пръст е причинил парализа на тялото — то е било неспособно да реагира. За което се изисква изключително сложна техника и перфектно познаване на човешкия организъм.

— Възможно ли е да е убита на друго място и после да е пренесена на пейката, където я намерихме?

— Тогава по тялото щяха да останат следи от влаченето. Беше първото, за което проверих, допускайки, че е убита от един човек. Понеже не открих нищо, потърсих следи от пръсти, които да са я държали за ръцете и краката, ако е имало и съучастник. Нищо. Освен това, без да ми се иска да навлизам в технически подробности, има някои неща, които се случват в момента на смъртта и оставят следи. Като урина например…

— Какво искате да кажете?

— Това, че е убита там, където е намерена. Съдейки по отпечатъците, убиецът е бил само един. Познавала го е, тъй като никой не го е видял да бяга. Седял е от лявата й страна. Трябва да е бил човек с голям опит в бойните изкуства.

Савой благодари с кимване и бързо се отправя към изхода. По пътя звъни в участъка, където разпитват момчето.

— Забравете тая история с наркотиците — казва той. — Държите убиец в ръцете си. Опитайте се да разберете всичко, което знае за бойните изкуства. Ей сега идвам при вас.

— Недей — отвръща му гласът отсреща. — Отивай към болницата. Смятам, че имаме и друг проблем.