Победителят е сам

21:11 ч.

Минава една усмихната двойка. Казват му, че е щастливец — до него стоят две красиви жени!

Игор благодари, наистина трябва да се поразсее. След малко ще се осъществи тъй дълго чаканата среща. Въпреки че е свикнал да понася всякакъв вид напрежение, започва да си припомня патрула в околностите на Кабул — преди опасна мисия другарите му пиеха, говореха за жени и спорт, държаха се така, сякаш не са там, а в родните си градове, на маса с приятели и роднини. По този начин се разтоварваха от напрежението, възвръщаха собствената си идентичност и бяха по-подготвени за предизвикателствата, с които щяха да се сблъскат.

Като добър войник той знае, че битката няма нищо общо с разправата, а с постигането на определена цел. Като добър стратег — в края на краищата е тръгнал от нищото, а е превърнал малката си фирма в една от най-уважаваните компании в Русия — осъзнава, че целта трябва винаги да е една, въпреки че мотивите, стоящи зад нея, често се променят с течение на времето. Това се случи и днес. Беше дошъл в Кан по определени причини, но едва когато започна да действа, успя да разбере истинските си мотиви. През всичките тези години е бил сляп. Сега може да съзре светлината, най-накрая е прозрял всичко.

И тъкмо затова трябва да стигне до края. Решенията му са взети смело, безкористно и с известна доза лудост на моменти. Но не онази лудост, която руши, а другата — която кара човешките същества да надскочат собствените си възможности. Винаги е постъпвал така в живота си. Побеждавал е, защото е прибягвал до овладяната си лудост в решителни моменти. Неговите приятели започваха с коментари от рода на „поемаш прекалено големи рискове“ и с невиждана скорост минаваха на заключението „бях сигурен, че предприемаш правилните действия“. Беше в състояние да изненадва, да проявява новаторство и най-вече да поема необходимите рискове.

Ала в Кан, може би заради съвсем непознатата обстановка и липсата на сън, той рискува ненужно. Без малко да се откаже от плана си преждевременно и да не стигне до момента на прояснение, помогнал му да види с други очи жената, в която смяташе, че е влюбен, за която мислеше, че си заслужава да се пожертва и да понесе мъченичеството. Помни как се приближи до полицая, за да направи самопризнания. Тогава започна промяната. Тогава духът на момичето с дебелите вежди го защити и му обясни, че постъпките му са правилни, само мотивите му са погрешни. Натрупването на любов означава късмет, натрупването на омраза е бедствие. Който не може да разпознае вратата на проблемите, я оставя отворена и трагедиите влизат през нея.

Той прие любовта на момичето. Разбра, че е бил инструмент в Божиите ръце. Бил е пратен, за да я спаси от мрачното бъдеще, затова сега тя му помагаше да продължи напред.

Осъзнава, че колкото и предпазни мерки да е взел, може да не е помислил за всичко. Все още съществува вероятност мисията му да бъде прекъсната, преди да стигне до края. Но няма за какво да съжалява или да се страхува — направил е каквото е могъл, ако Господ не желае той да довърши делото си, трябва да приеме Неговите решения.

Отпусни се. Поговори си с момичетата. Нека мускулите ти си починат малко преди финалния удар, така ще са по-подготвени. Габриела — младото момиче, което беше само на бара, когато пристигна на партито — изглежда превъзбудено и винаги когато покрай него минава сервитьор с напитки, то връща своята чаша, въпреки че е наполовина пълна, и иска друга.

— Ледена, винаги ледена!

Радостта на Габриела го заразява леко. От думите й разбира, че току-що е била наета за един филм. Въпреки че още не знае заглавието и каква ще е ролята й, е наясно, че „ще играе главната героиня“. Режисьорът е известен с това, че умее да подбира добри актьори и добри сценарии. Главната мъжка роля ще се изпълнява от актьор, който Игор познава и харесва, защото е наистина възхитителен. Когато споменава името на продуцента, той кимва, сякаш иска да каже „да, познавам го“, ала е сигурен, че тя ще изтълкува това като „не го познавам, но не искам да минавам за некомпетентен“. Говори му безспир за стаи, пълни с подаръци, за червения килим, за среща на една яхта, за крайно строг подбор и планове за бъдещето.

— В този момент в града, а и по целия свят има хиляди момичета, които биха желали да са тук, да разговарят с вас и да могат да разказват подобни истории. Молитвите ми бяха чути. Усилията ми бяха възнаградени.

Другото момиче изглежда по-сдържано и по-тъжно — може би заради възрастта и липсата на опит. Игор се намираше точно зад фотографите, когато тя мина, чу как викат името й, видя, че я интервюират в края на „коридора“, но очевидно гостите не знаеха коя е тя. След мощния прилив на интерес към нея внезапно бе останала на сухо.

Сигурно приказливото момиче бе решило да се приближат и да го попитат какво прави там. Отначало се почувства обезпокоен, но знаеше, че ако не са те, други самотни хора ще направят същото, за да избегнат впечатлението, че са изгубени, изолирани от света, без познати на партито. Затова прие разговора — по-точно прие компанията, въпреки че умът му беше зает с нещо друго. Каза името си (Гюнтер), обясни, че е немски индустриалец от сферата на тежкото машиностроене (тема, която не интересува никого) и че тази вечер е бил поканен от приятели. Сподели, че си тръгва на следващия ден (като се надяваше това да е истина, въпреки че Божиите знаци са загадка).

Когато разбра, че не работи в киноиндустрията и че няма да е на Фестивала задълго, актрисата за малко да си тръгне, но другото момиче й попречи, като й каза, че все пак е добре човек да се запознава с нови хора. И ето ги тримата: той в очакване на приятеля, който не идва, тя в очакване на асистента, който е изчезнал, и мълчаливото момиче, което не очаква нищо, освен малко спокойствие.

Всичко става много бързо. Актрисата навярно е забелязала някаква прашинка на смокинга му, вдига ръка, преди той да успее да реагира, и с изненада пита:

— Пури ли пушите.

Още по-добре — пура.

— Да, след вечеря.

— Ако искате, мога да ви поканя и двамата на едно парти на яхта тази вечер. Но първо трябва да открия моя асистент.

Другото момиче й предлага да не бърза толкова. Първо, току-що са я наели и ще мине време, докато може да си позволи да води със себе си антураж. Трябва да отиде сама, да спази изискванията на протокола.

Актрисата благодари за съвета. Минава един сервитьор, полупълната чаша с шампанско бива оставена на подноса, откъдето се взема друга.

— Мисля, че трябва да престанете да пиете толкова бързо — казва Игор/Гюнтер, като внимателно взема чашата от ръката — й и излива съдържанието зад парапета. Актрисата прави отчаян жест, но после се примирява — разбира, че той й желае доброто.

— Много съм развълнувана — признава. — Трябва да се поуспокоя. Дали не бих могла да изпуша една от вашите пури?

— Съжалявам, имам само една. Освен това научно е доказано, че никотинът е стимулант. Не успокоява.

Пура. Да, по форма прилича на пура, но иначе няма нищо общо с нея. В горния ляв джоб на сакото има заглушител. Това е предмет, дълъг около десет сантиметра, който, веднъж поставен на дулото на беретата, скрита в джоба на панталона, може да извърши чудо.

Да превърне „бум!“ в „пук…“.

И това само защото при стрелба се задействат няколко прости закона на физиката: скоростта на куршума малко намалява, тъй като той е принуден да премине през серия от гумени пръстени, а газовете от изстрела изпълват цилиндричната кухина, охлаждат се бързо и не позволяват да се чуе звукът от експлозията на барута.

Крайно неподходящ за далечна стрелба, тъй като влияе на траекторията на куршума. Но идеален за изстрели от упор.

Игор започва да се изнервя. Дали пък двойката не е отказала поканата? А да не би — за част от секундата чувства, че губи почва под краката си — апартаментът, където пъхна плика, да е техният?

Не, не може да бъде. Щеше да е страхотна липса на късмет. Мисли за близките на умрелите. Ако единствената му цел все още е да си върне жената, изоставила го заради мъж, който не я заслужава, целият му труд ще е напразен.

Започва да губи хладнокръвие. Дали заради това Ева не се опита да се свърже с него въпреки всички съобщения, които й изпрати? Два пъти беше звънял на общия им приятел, който му каза, че няма нищо ново.

Съмнението започва да се превръща в убеденост: да, в този момент двойката е мъртва. Това обясняваше внезапното изчезване на „асистента“ на актрисата до него. Както и че наетото да се появи до големия дизайнер деветнайсетгодишно момиче е съвсем само.

Кой знае, може би Господ го наказва, че толкова силно е обичал жена, недостойна за любовта му? Неговата бивша съпруга беше използвала ръцете му, за да удуши момичето, чийто живот едва започваше, и което можеше да открие лекарство против рака или начина, по който да накара човечеството да осъзнае, че съсипва планетата. Въпреки че Ева не знаеше нищо, тъкмо тя го беше накарала да използва отровите. Игор беше убеден, абсолютно убеден, че всичко онова ще е излишно — достатъчно щеше да е да се унищожи един обикновен свят и посланието щеше да стигне до целта си. Взе малкия арсенал със себе си, знаейки, че всичко е просто игра. Още щом пристигнеше в бара, където да пие шампанско, преди да тръгне за партито, тя щеше да открие присъствието му там, да разбере, че й е простил за всички лоши неща и за разрушения му свят. Благодарение на някои научни изследвания знае, че хора, които дълго са били заедно, могат да предусещат присъствието на другия наоколо, макар и да не са сигурни точно къде се намира.

Това не се случи. Безразличието на Ева предишната вечер — или може би чувството й за вина за това, което беше направила с него — й попречи да забележи мъжа, който се преструваше, че се крие зад една колона, но на чиято маса имаше руски икономически списания — достатъчна следа за човек, търсещ някого, когото е загубил. Влюбеният винаги смята, че вижда на улицата, на събиранията или в театрите голямата любов на своя живот. Може би Ева е заменила любовта си за лукса и блясъка.

Игор започва да се успокоява. Ева е най-ситната отрова, съществуваща върху лицето на земята. Ако е убита с цианид, това няма да е нищо. Тя заслужава нещо много по-лошо.

Двете момичета продължават да разговарят. Игор се отдалечава, не бива да се оставя да бъде завладян от паниката, че е съсипал собственото си дело. Трябва да се усамоти. Да си възвърне хладнокръвието, за да е способен да реагира бързо на внезапната промяна на посоката.

Приближава се към друга група хора, които оживено обсъждат методите си за отказване от тютюнопушенето. Да, това е сред малкото любими теми в онзи свят — да покажат на приятелите си, че могат да проявят воля, че има един враг, когото трябва да победят, и те могат да се справят с него. За да се разсее, пали цигара, знаейки, че това е провокация.

— Вредно е за здравето — коментира една жена, цялата отрупана с диаманти, с тяло като скелет и портокалов сок в ръка.

— За здравето е вредно да си жив — отговаря. — Рано или късно води до смърт.

Мъжете се смеят. Жените поглеждат новодошлия с интерес. В този момент в коридора, който се намира на около двеста метра разстояние, фотографите отново започват да викат.

— Хамид! Хамид!

Макар и отдалече и въпреки изпречилите се пред погледа му хора, които сноват из градината, може да види влизащия дизайнер и неговата придружителка — онази, която в миналото правеше същото с него на други места по света, онази, която го държеше под ръка мило, ласкаво, изискано.

Още преди да успее да въздъхне облекчено, нещо го кара да погледне в противоположната посока. Един мъж се появява в другия край на градината, без да го спрат от охраната. Започва да се оглежда във всички посоки. Търси някого, но не е приятел, с когото са се изгубили на партито.

Без да се сбогува с групата, се връща при парапета, където двете момичета все още разговарят. Хваща актрисата за ръка. Мислено отправя една молитва към момичето с дебелите вежди, моли да му прости, че се е усъмнил, но хората понякога са нечисти и неспособни да разберат така щедро дадената им благословия.

— Не мислите ли, че прибързвате? — пита актрисата, без да показва желание да дръпне ръката си.

— Така е. Но от онова, което ми разказахте, ми се струва, че днес нещата в живота ви се движат ускорено.

Тя се засмива. Тъжното момиче също се засмива. Полицаят минава, без да им обърне внимание — погледът му се спира върху мъже на около четирийсет години с прошарена коса.

Но сами.