Последната нощ на „Титаник“

Фактите за „Титаник“

„Няма вече да има друг кораб като него“ — казва хлебарят Чарлс Бърджис и с право. За 43 години работа в Атлантика той е видял кораби — „Олимпик“… „Маджестик“… „Мавритания“ и други. Днес, работещ като транжор в кухнята на „Куин Елизабет“, Бърджис е вероятно единственият член от екипажа на „Титаник“ все още на служба.

— Като „Олимпик“ е, да, но много по-изискан — казва той. — Вземете например ресторанта. На „Олимпик“ даже нямаше килим, а на „Титаник“, ах, просто потъваш до коленете. Да вземем после мебелите: толкова тежки, че едва ги дигаш. А облицовката на стените… Сега правят по-големи и по-бързи кораби, но в този кораб бе въплътено старание, сръчност. Той беше красив, чудесен кораб.

Спомените на Бърджис са типични. „Титаник“ сякаш е омагьосал всички, които са го строили или са пътували с него. И вярното е, че с минаването на годините той става все по-загадъчен. Много от спасените настояват, че корабът е бил два пъти по-голям от „Олимпик“ — всъщност те бяха еднотипни кораби, като „Титаник“ бе по-голям само с 1004 тона. Други си спомнят курсове по голф, тенискортове с олимпийски размери, стадо дойни крави и други малки екстравагантности, които превишават представите дори на „Уайт Стар Лайн“ за лукс.

„Титаник“ беше достатъчно внушителен и без преувеличения. Бруто тонаж 46 328 тона, водоизместване — 66 000 тона. Размерите му: дължина — 882,5 фута, ширина — 92,5 фута, разстояние от водолинията до лодъчната палуба — 60,5 фута, разстояние от кила до върха на четирите огромни комина — 175 фута. Накратко казано, той бе висок като единадесететажна сграда и дълъг една шеста от морската миля.

„Титаник“ имаше три винта: двата странични се задвижваха от самостоятелни четирицилиндрови бутални двигатели, а централния винт — от турбина. Тази комбинация създаваше възможност корабът да развива номинална мощност от 50 000 конски сили, като можеше лесно да достигне и до 55 000 конски сили. При пълен хода той развиваше 24–25 възла.

Най-съществената му характеристика беше може би във водонепроницаемата конструкция. Корабът имаше двойно дъно и бе разделен на 16 водонепроницаеми отсека с 15 водонепроницаеми напречни прегради. Учудващото беше, че тези прегради не стигаха до горе. Първите 2 и последните 5 достигаха само до палуба G, докато средните 8 — до палуба D. Въпреки това корабът бе в състояние да запази плавателност при наводняване на които и да е два отсека и тъй като никой не можеше да си представи нищо по-лошо от сблъскване в областта на съединяването на два отсека, беше му преписано качеството непотопяем.

Непотопяемият „Титаник“ бе пуснат на вода от корабостроителницата „Харлънд енд Улф“ в Белфаст на 31 май 1911 година. През следващите 10 месеца се занимаваха с оборудването му. Корабът завърши ходовите си изпитания на 1 април 1912 година и пристигна в Саутхемптън на 3 април. След една седмица отплава за Ню Йорк. Предлагаме ви възстановен дневник на основните събития от неговия първи рейс:

Това са главните факти. Извън тях повечето е мистерия. Вероятно нищо няма да може вече да се сравни с „Титаник“ по броя на въпросите, на които не може да се даде отговор. Като например:

КОЛКО ЖИВОТА СА ЗАГУБЕНИ? Някои източници казват: 1635 души… американското разследване: 1517 души… английското следствие: 1490 души… английското Министерство на търговията: 1503 души. Цифрите на английското Министерство на търговията изглеждат най-достоверни, но от тях трябва да се извади огнярят Д. Кофи, който дезертирал в Куинзтаун.

КАК НАПУСКАТ КОРАБА РАЗЛИЧНИТЕ ХОРА? Почти всяка жена от спасените отговаря убедено при запитване: „С последната лодка“. Очевидно е, че всички жени не са се намирали в последната лодка, но да се задават повече въпроси за това е все едно да се питат жените на колко са години — просто неуместно. Внимателното пресяване на свидетелските показания по време на американското и английското следствия много ясно показва как е бил напуснат корабът. Но даже и тук се получават противоречия. На английското следствие всеки свидетел бил попитан колко души е имало в неговата лодка. След това минималните получени от преценките числа1 бяха аритметически събрани. Резултатите дават широко поле за размисъл:

Накратко казано, в лодките е имало около 75 процента повече мъже и 45 процента по-малко жени в сравнение с оценките и на най-консервативните спасени. Към това трябва да добавим и факта, че лодките са отблъснали от кораба с 25 процента по-малко хора от пресмятанията.

ПО КОЕ ВРЕМЕ СА СЕ СЛУЧИЛИ РАЗЛИЧНИТЕ ИНЦИДЕНТИ? Всички са съгласни, че „Титаник“ се е ударил в айсберга в 23:40 часа и е потънал в 02:02 часа, но съществуват пълни разногласия за случилото се в този интервал от време. Цитираните в тази книга часове са откровена, макар и недоказана, оценка на хора, които са били в центъра на събитията. Напрежението също си е казало думата. Г-жа Луис М. Огден от „Карпатия“ е показателен пример за това. В един момент, докато е помагала на някои от спасените при настаняването им, тя се отбила при г-н Огден, за да попита колко е часът. Неговият часовник бил спрял, но по думите му трябвало да е 16:30 часа. В действителност било само 09:30 часът сутринта. Двамата били толкова погълнати от своите занимания, че загубили представа за времето.

КАКВО КАЗВАТ РАЗЛИЧНИТЕ ХОРА? В тази книга няма възпроизведени произволни разговори. Думите са цитирани така, както по спомена на хората са били казани. Но все пак са възможни грешки. Често пъти едни и същи разговори бяха предавани с леки вариации. Например разговорът между капитан Рострън и четвъртият помощник Боксхол след приставането на лодка № 2 до борда на „Карпатия“ има четири варианта. Съдържанието е едно и също, но думите малко се различават.

КАКВО Е СВИРИЛ ОРКЕСТЪРЪТ? Легендата е, че оркестърът е потънал, свирейки „По-близо до тебе, господи!“. За същото настояват и много от спасените и няма основание да не се вярва на тяхната искреност. Други са на становището, че оркестърът е свирил само рагтайм. Един мъж твърди, че той ясно помни последните моменти на оркестъра, когато той изобщо не е свирел. В хаоса от противоречиви твърдения е прието за вярно казаното от младши радиооператора Харълд Брайд — трениран наблюдател, педантично точен, намирал се на борда до последния миг. Той ясно си спомня, че когато лодъчната палуба е била погълната от водата, оркестърът е свирил химна „Есен“.

СПАСИЛ ЛИ СЕ Е МЪЖ, ПРЕОБЛЕЧЕН КАТО ЖЕНА? Докато се събираше материалът за тази книга, бяха посочени поименно четирима пътници от първа класа, които са били в ролята на преоблечения като жена мъж. Не бяха събрани улики за нито един от тези мъже, напротив, значителни доказателства за обратното. Например едно проучване намекна, че единият от мъжете е станал прицел на отмъстителен репортер, на когото е отказано интервю. Другият — известен местен политик — бе жертва на опозицията. Трети стана жертва на клюките на обществото; бил напуснал кораба преди своята съпруга. В търсенето на голямата игра никой не обърна внимание на третокласния пътник Даниъл Бъкли, който веднага призна, че той е бил мъжът с дамски шал върху главата. Той бе просто един беден, уплашен ирландски младеж и никой не се интересуваше от него.

Отговорът на всички загадки на „Титаник“ никога няма да бъде съвсем верен. Най-доброто, което може да се направи, е да се претеглят внимателно думите на очевидците и да се състави едно честно мнение. Някои сигурно няма да се съгласят и с това и може би с право. Само един прибързан и недостатъчно задълбочен човек може да приеме ролята на краен арбитър за онова, което се е случило през невероятната нощ, когато „Титаник“ е потънал.