Последно изкушение

Глава 26

Карол си каза, че Петра беше права за моторницата. Това не беше играчка на богаташ. Корпусът й беше от дърво, със съвършени пропорции, с малка покрита каюта по средата. Тадеуш й каза, че когато я купил, била почти развалина, но се влюбил в елегантната й линия и фината изработка на корпуса — от застъпващи се дъски. Възстановил някогашния й блясък, и сега моторницата представляваше съвършен музеен експонат, който обаче функционираше не по-зле, отколкото през трийсетте години, когато е била построена. Когато Карол поглеждаше навътре в малката каюта, забелязваше как лъснатите месингови части и полираният махагон пречупват меко светлината. Нямаше излишни пространства — пейката, която опасваше три от стените на кабината, имаше жлебове, в които се плъзваха двата края на масичката, така че се получаваше двойно легло. Имаше вградени шкафове, където можеше да се поставя багаж, но всичко беше конструирано така, че не се нарушаваха елегантните пропорции на малкото помещение.

На палубата, малко зад кабината, един висок, мълчалив мъж стоеше облегнат на руля и чакаше заповедта на Тадеуш, за да потеглят.

— Знае само една-две думи на английски — бе казал Тадеуш, докато й помагаше да се качи на борда. — Поляк е, като мен. Ние, поляците, сме най-добрите моряци на света.

— Струва ми се, че ние, англичаните, сме склонни да оспорим това твърдение — отбеляза Карол.

Той кимна, признавайки правотата й. Днес изобщо не приличаше на сериозния бизнесмен, когото бе видяла на предишните им две срещи. Беше облечен в джинси и дебел рибарски пуловер, с плетена шапка, нахлупена на главата, и приличаше на всички останали лодкари, с които се бяха разминали по пътя от колата до моторницата. Издаваха го само ръцете — меки, без мазоли от тежък физически труд.

— Позволете ми да ви покажа лодката — настоя той, докато я водеше надолу. После отстъпи назад и я остави да се огледа.

— Много е красива — каза искрено Карол.

— Предполагам, че е строена за някакъв висш лидер на нацистката партия — каза той. — Но така и не съм проучил въпроса. Предпочитам да не знам, боя се, че ако узная прекалено много от историята й, мога да престана да й се радвам.

— Същото е и с любовниците — саркастичната усмивка на Карол премахваше всякакви подозрения, че това може да е опит за флирт. Тя не беше пропуснала да отбележи иронията, което се криеше в думите му — очевидно не се замисляше, че самият той е направил парите си на гърба на човешкото нещастие. Стори й се противно, че Тадеуш се опитва да се постави по-високо в морално отношение от предполагаемия някогашен собственик на лодката. Затова пък тази негова морална слепота щеше да й бъде от полза, когато изпълняваше сложните ходове на предстоящата игра.

— Като че ли сте права — отвърна той развеселено. — Нещо за пиене? После ще се качим на палубата и ще си поиграя на екскурзовод.

Той отвори един от дървените капаци, зад който имаше малък хладилник, зареден с бира и шампанско. — Много е малък за големи бутилки — поясни той и вдигна половинлитрова бутилка „Перие-Жуе“. — Това става ли?

След няколко минути двамата седяха на пейката на кърмата с чаши шампанско, а щурманът маневрираше внимателно, за да изведе лодката от Румелсбергското езеро към широкото течение на река Шпрее.

— Днес за бизнес ли ще говорим, или ще се опознаваме? — попита Карол.

— По малко от двете. Исках да ви покажа града от различна перспектива, а се надявах да споделите и малко повече за деловите си планове.

Карол кимна.

— Звучи добре.

Лодката зави и се насочи към един шлюз. Докато чакаха да преминат, Тадеуш й разказваше какво ли не за търговските кораби. Разказа й как раздигнали за един ден двайсет хиляди тона отломки по време на реконструкцията на Потсдамер Плац. Как по време на една рутинна митническа инспекция открили жената на капитана на един от корабите — мъртва и заровена в трюма под въглищата. Че наричали речната полиция „патешка полиция“.

— Явно знаете доста за живота по реката — отбеляза Карол, докато минаваха покрай Кройцберг, на път към Зоологическата градина. Край каналите растяха дървета, обсипани с цвят, и придаваха романтична окраска на прозаичния транспортен път.

— Част от работата ми зависи и от водните пътища — каза той предпазливо. — Както вече можахте да установите, обичам да съм наясно с кого или какво си имам работа, затова съм разговарял с много шкипери през изминалите години. Тази лодка ми дава и напълно законни основания да се движа в техните среди.

— Но надали пътувате с нея из Европа — това сигурно би отнело много време?

— Обикновено нареждам да я извадят на сушата и да я пренесат там, където искам да отида. После си правя разходки, но не забравям и бизнеса — той се усмихна. — Всичко е съвсем невинно, нали?

— Умно измислено — призна тя, доволна, че маскарадът най-сетне започваше да осигурява реална информация.

Той й показваше различните забележителности, докато излязоха от канала и продължиха по Шпрее. Когато навлязоха в канала на Западното пристанище, Тадеуш посочи десния бряг.

— Това е Моабит. Опасявам се, че не е една от приятните части на Берлин. Тук има сериозни конфликти между албанците и румънците — спорят за територия, на която да пласират проститутките си. Дребен бизнес, не е за хора като нас.

— Интересувам се само от търсене и предлагане — каза Карол. — Вие можете да ми доставяте това, от което се нуждая, аз мога да ви доставя документите, за които хората плащат. На определена цена, разбира се.

— Всичко си има цена — Тадеуш стана. — Време е за още малко шампанско.

Той заслиза надолу.

„Дявол да го вземе“, каза си Карол. Започна да й омръзва. Той безспорно беше забавен и приятен събеседник, но ако искаше да прави обиколка на Берлин, щеше да си купи билет за туристически автобус. Не й беше лесно да седи и да оглежда архитектурни забележителности, докато съзнаваше, че за да оцелее, не бива нито за миг да сваля гарда. Искаше й се да съкрати преследването, а колкото по-скоро заговореха за бизнес, толкова по-бързо щеше да приключи операцията и тя можеше да се завърне към собствения си живот.

Тадеуш се върна с нова половинлитрова бутилка.

— Добре, имаме малко време до следващата живописна отсечка. Сега може би ще ми кажете какво мога да направя за вас.

Карол се изправи, демонстрирайки с езика на тялото, че преминават към сериозен разговор.

— Въпросът е по-скоро какво можем да направим един за друг. Мога ли да говоря открито, или ще продължавате да се преструвате, че не разбирате?

Той се усмихна.

— Нека говорим честно. Направих някои предварителни проучвания, за да се убедя, че сте тази, за която се представяте.

— Същото направих и аз за вас — прекъсна го Карол. — Никога не бих се обърнала директно към вас, ако преди това не бях проучвала дълго и внимателно професионалната ви предистория. И така, аз ли съм тази, за която се представям?

— До тук всичко изглежда убедително. Сътрудниците ми продължават да правят проверки, но аз вярвам на инстинкта си. А той ми казва, че мога да ви вярвам, Каролайн. Очевидно е, че сте умна и предпазлива, но умеете да проявявате смелост, когато тя може да даде желаните резултати.

Карол иронично повдигна чашата си.

— Благодаря, уважаеми господине. Радвам се, че функционираме по един и същи начин. Защото, въпреки всичко добро, което съм чувала за вас, ако по време на първата ни среща не ми се бяхте понравили, щях да изчезна и нямаше да ме видите никога повече.

Той отпусна ръка на перилото на кърмата — не я докосна, но жестът показваше желание за близост.

— А това би било жалко.

— Това би ви струвало доста неприятности, от които мога да ви отърва — каза тя, връщайки категорично разговора в чисто професионални юди. Ако Радецки започнеше да се влюбва в нея, това не би навредило на операцията, но тя трябваше да играе ролята на недостъпна, да го държи на една ръка разстояние. Не можеше да допусне флиртът да се развие до такава степен, че нежеланието й да спи с него да изглежда странно. Дори да искаше да го направи, а тя си припомни категорично, че не го иска, това би провалило мисията й, би обезценило всички данни, които успееше да намери за него и бизнеса му. Ако Радецки съумееше да докаже, че е спал с нея, това би било дар божи за адвоката му. Един опитен адвокат би превърнал показанията й от сигурни сведения на уважаван полицейски служител в опит за отмъщение от страна на отхвърлена жена. При това, такава постъпка би била абсолютно непрофесионална. А Карол държеше да бъде считана за добър професионалист.

— Така ли мислите?

— Убедена съм. Вие доставяхте на Колин Озбърн по двайсет до трийсет нелегални имигранти месечно. Единственият проблем беше там, че Колин не ви даде верни данни за това, което бе в състояние да осигури. Той нямаше достъп до документите, за които си плащаха вашите хора. Затова се налагаше да ги предава, преди те да разберат, че само блъфира.

— Не знаех — каза Тадеуш.

— Предполагам, че наистина не сте знаели. В нашия бизнес недоволните клиенти не се появяват на гишето за работа с посетители, за да си искат парите обратно — каза остро Карол. — Попаднат ли в ръцете на имиграционните служби, или ги репатрират, или ги пращат в лагери. Те нямат никаква възможност да се свържат с хората, на които са платили. А Колин винаги внимаваше да ги праща да работят на места, които нямаха никаква пряка връзка с него. Наемаше цеховете под фалшиви имена, и винаги внимаваше там да няма стока, когато се очакваше полицията да направи проверка. Пазеше си дори шевните машини. Гаден начин да печелиш пари.

Тадеуш сви рамене.

— Вероятно е бил убеден, че върши това, за да оцелява.

— Така ли мислите? Аз не работя по този начин. Ако човек работи извън закона, трябва да е по-честен от хората със законен бизнес.

Той се намръщи.

— Какво имате предвид?

— Ако работите в нормален бизнес и не извършите това, което сте обещали, можете да изгубите работата си, можете да провалите брака си, но всъщност не се случва нещо наистина ужасно. Но ако човек работи в нашия свят и проваля хората, които са разчитали на него, рано или късно това ще му струва повече, отколкото би бил склонен да плати. Ако продавате фалшива дрога по улиците, рано или късно си изяждате боя — или от излъгани клиенти, или от другите дилъри. Ако измамите хората, с които организирате банков обир, после цял живот трябва да се озъртате през рамо.

Да вземем например Колин. След като е, постъпил некоректно в сделката с вас, повече от сигурно го е направил и по отношение на някой друг. И ето какво му се случи. Отнесоха му главата на някакъв междуселски път из тресавищата на Есекс. Тъй като аз не искам да ми се случва нищо подобно, когато работя с хората, постъпвам честно. И очаквам същото от тяхна страна.

Докато тя говореше, Тадеуш беше отдръпнал ръката си. Гледаше я с особена настоятелност, като че ли тя обличаше в думи най-съкровените му убеждения.

— Явно сте мислили много по тези въпроси — каза той.

— За мен е важно да оцелея — отвърна Карол.

— Очевидно.

— Вижте какво, Таджо, аз не съм глупава жена. Можех да припечелвам прилично и в рамките на закона. Но не пожелах да припечелвам прилично. Исках да направя много пари — толкова много, че да мога да спра да работя, докато съм още достатъчно млада, за да се забавлявам. И намерих начин да работя извън системата. При това наистина много ме бива в това, което върша. Стремя се да не общувам с други закононарушители, освен когато е абсолютно необходимо, прикривам следите си и винаги осигурявам обещаното. Е, ще работим ли заедно?

Той сви рамене.

— Зависи.

— От какво?

— От това кой е убил Колин Озбърн — той повдигна вежди.

Тя не бе очаквала това и се уплаши, че изражението й издаде колко я изненада въпросът му.

— Какво искате да кажете?

— Смъртта на Колин е била много изгодна за вас. А като че ли никой не е наясно какво точно се е случило с него. Никой не поема отговорността за случилото се. Обикновено, когато един негодник убие друг, много държи да се знае, че той го е извършил — за назидание. Така се надява да внушава страх и респект. Знаете как действат в такива случаи. И така, Каролайн, вие ли поръчахте смъртта на Колин?

Тя не знаеше какъв е правилният отговор. Възможно бе той да блъфира. Можеше да знае повече и да я подлага на проверка, за да прецени докъде би стигнала в стремежа си да спечели доброто му мнение. Може би му се искаше тя да е убила Колин, може би му трябваха доказателства, че може да бъде и безмилостна. Възможно бе обаче, ако тя заявеше, че е поръчала убийството, да откаже да работи с нея, притеснен от начина, че нейните методи за справяне с конкуренцията могат да се отразят и на него по възможно най-неприятен начин.

— За какво ми е да го убивам? — тя печелеше време.

— За да заемете неговото място в бизнеса.

Тя сви рамене.

— И защо точно по този начин? Достатъчно би било да ви предложа по-добра сделка. Освен това предполагам, че бихте могли да доставите достатъчно бройки и за двама ни.

— И все пак не направихте нищо подобно, нали? Не дойдохте да предлагате сътрудничество, докато Колин беше все още жив — сега гласът му беше рязък, в очите му нямаше и помен от топлина. — Това ме кара да се съмнявам във вас, Каролайн. Това и невероятната ви прилика с Катерина. Да, знам, че Колин не беше виждал Катерина. Но ако е бил поне наполовина толкова опитен, колкото сте вие, не може да не ме е проверил, когато е започнал работа с мен. Най-малкото е виждал нейни снимки. А после, когато тя загина, може да е решил, че с ваша помощ може да ми скрои някакъв капан. А пък вие сте решили да се справите и сама.

Карол се уплаши. Той грешеше в почти всяко отношение, но разсъждаваше правилно. Изведнъж тонът на разговора се промени от приятелски и дружелюбен и двамата навлязоха в мъгливите сфери на подозрението. Тя не можеше да реши как да постъпи.

Остави чашата си и се отстрани от него, кръстосала ръце на гърдите си.

— Искам да сляза от лодката.

Той се намръщи.

— Моля?

— Не виждам защо трябва да слушам такива глупости. Дойдох при вас с най-добри намерения, за да ви предложа съвместна дейност. Няма да седя тук и да ви слушам как ме обвинявате в убийство и заговори. Кажете на вашия човек да ме свали от моторницата — и то веднага. Иначе ще викам.

Тадеуш като че ли се забавляваше.

— Реагирате прекалено остро.

Карол позволи на обзелия я гняв да се изпише на лицето й.

— Да не сте посмели да се държите покровителствено! Вие сте най-обикновен гангстер, Таджо. Нямате никакво право да морализаторствате пред мен. Не съм длъжна да ви давам каквито и да било обяснения. Освен това не желая да работя с човек, който счита, че е в правото си да ми иска обяснения. Само си губя ценното време. Настоявам да ме оставите на брега.

Той отстъпи, явно смутен от яростната й реакция. Каза нещо на щурмана и лодката зави към един тесен кей, където бяха пристанали няколко лодки.

— Каролайн, не съм искал да ви засегна — каза той, докато тя отиваше към тази страна на моторницата, която беше по-близо до кея.

— Може би това трябва да ме накара да се чувствам по-добре? — лодката допря пристана, и без да чака помощта на щурмана, Каролайн скочи на сушата.

— Няма смисъл да ми се обаждате — подвикна тя през рамо, докато вървеше към каменните стъпала в края на кея. Когато се качи на улицата, трепереше цялата. Убеди се, че той не я преследва, после вдигна ръка, за да спре такси.

Надяваше се да не е провалила всичко. Но не можа да се сети по какъв друг начин да реагира. Той я изненада с подозренията си, тъкмо когато си бе позволила да изпадне в самодоволство, затова и не можа да съобрази как да отклони съмнението. Отпусна се на седалката на таксито и се помоли да не е сбъркала.

Самолетът от Берлин до Бремен беше малък, само с по една седалка от двете страни на пътеката, така че Тони можеше да разглежда необезпокояван снимките от местопрестъплението, които беше получил в бременската полицейска централа. Извади ги от плика с известен страх. Не му се искаше да оглежда обезобразеното тяло на жена, която бе познавал. Винаги бе считал, че има някакво гротескно нарушение на интимни тайни в гледането на снимки на мъртвец, и нямаше желание за такава болезнена близост с човек, който му е бил близък приживе.

Всъщност те не се оказаха толкова ужасни, колкото бе очаквал. Ярката светлина на светкавицата бе превърнала трупа на Маргарете в нещо, което бе невъзможно да свърже с жизнената жена, която познаваше. Огледа кадрите подробно и съжали, че не беше взел със себе си лупа. Погледнато с просто око, не се забелязваха разлики между нейното тяло и телата на останалите жертви на Джеронимо. Бяха разпънати по един и същи начин, дрехите на всички бяха разрязани, така че образуваха нещо като странна покривка под тях, уродливата рана, останала след скалпирането, беше също почти идентична.

Тъкмо се канеше да прекрати огледа на снимките, когато нещо прикова вниманието му. Имаше нещо странно във връзките, с които тялото на Маргарете беше прикрепено към масата. Взря се по-внимателно с надеждата да забележи някаква подробност. Възлите изглеждаха по-различни от тези, с които бяха завързани останалите.

Тони почувства странен прилив на възбуда. Откритието му не беше кой знае какво, но на този етап от разследването всяко отклонение от стандартния начин на действие можеше да бъде от изключително значение. В този случай разликата беше още по-значима, защото се проявяваше тъкмо в случая, при който убиецът е бил прекъснат. Може би, в състоянието на стрес, предизвикано от прекъсването, Джеронимо е отстъпил неволно от обичайната си предпазливост и е допуснал пролука в непробиваемата си система за сигурност.

Обзе го трескаво нетърпение да вземе лаптопа си и да отиде в апартамента на Петра. Разбира се, пътят с такси от „Темпелхоф“ отне часове, попаднаха във всички възможни задръствания в центъра на Берлин. Най-сетне влезе в празния апартамент и се упъти право към кабинета, където беше скенерът. Докато чакаше компютърът да заработи, той извади лупата от чантата на лаптопа си и започна да оглежда внимателно снимката. Прекоси отново дневната и извади останалите снимки от местопрестъпленията. Погледа ги още малко през лупата и скоро бе обзет от ликуване. Оказа се прав. Всички останали възли, с които бяха завързвани жертвите, бяха съвсем обичайни — с едно изключение, тези, които се виждаха на снимките от бременското убийство.

Върна се в кабинета и свърза лаптопа си със скенера. След минути вече оглеждаше увеличената и прочистена снимка, която го интересуваше. Тони не разбираше нищо от възли, знаеше само, че тези са по-различни от останалите. Влезе в интернет и написа в търсачката „възли“. След малко пред него се появи списък на сайтовете, посветени на изкуството да се връзват възли. Първият, който отвори, го свърза с онлайн новините по темата — страница, поддържана от група ентусиасти. Тони прати до сайта следното писмо:

Отговорът трябваше да пристигне до няколко минути — ако, разбира се, в момента някой от любителите на възли беше онлайн. За да се поуспокои, Тони отиде до кухнята и се зае да си прави кафе. За първи път от часове се сети за Карол и се замисли как ли се справя тя. Припомни си колебливата им уговорка да се видят, но сам не знаеше кога ще се освободи сега, когато работата потръгваше.

Когато седна отново на бюрото, й прати мейл, в който предлагаше да се видят вечерта. В пощата му се беше появило съобщение. Кореспондентът носеше прозвището „Маймунски юмрук“. Тони предположи, че това е названието на някакъв вид възел, и отвори съобщението, донякъде обнадежден.

След десетина минути Тони вече четеше ново съобщение от „Маймунски юмрук“:

Тони се облегна назад и се вторачи в екрана, свил съсредоточено вежди. След минути се изправи и започна да оглежда книжните лавици, които покриваха една от стените в кабинета на Петра. Откри това, което търсеше, на най-долния рафт, където бяха наредени голямоформатните издания. Отвори атласа и го запрелиства, но не откри достатъчно подробности по темата, която го интересуваше.

Върна се нетърпеливо при компютъра и се зарови в търсачката. Първо прегледа картите на градовете, където бяха извършени убийствата. После огледа много физически карти на съответните страни. Най-сетне излезе от интернет и се зае да попълва профила.

Тони си позволи да огледа резултата от работата си със задоволство. Имаше добро предчувствие. Като че ли най-накрая беше намерил следа. Не можеше да предположи докъде ще успеят да стигнат по нея Петра и холандската й приятелка, като се имаше предвид, че са доста ограничени в действията си. Но поне чувстваше увереност, че им е дал правилната насока. Хвърли поглед на часовника си. Нямаше представа кога ще се върне Петра, а се чувстваше уморен и мръсен след целодневното пътуване. Реши да се прибере в апартамента си и да остави бележка на Петра да му се обади, когато й е възможно. Ако имаха късмет, можеха да се съберат по-късно и да преговорят всичко, което бе успял да измъкне от данните досега. А ако боговете наистина бяха милостиви към тях, тя може би също щеше да има новини за него, ако плановете й за Европол бяха успели.

Марейке разглеждаше смръщено бележките си. Хартмут Карпф, кьолнският детектив, й се беше обадил незабавно, след като изпрати първоначалната документация чрез Европол — имаше някои разлики в двата случая, които той искаше да обсъдят.

— Разговарях с колегите от Хайделберг и Бремен, и всъщност не се съмнявам, че имаме работа с един и същи човек — каза той, — но си казах, че трябва да ви предупредя — струва ми се, че като се сравнят случаите, се наблюдава сериозна ескалация.

— Благодаря, че се обадихте — отвърна тя. — И така, какво точно имате предвид?

— Пълният разказ ли искате?

— Всичко, с което разполагаме. От самото начало.

Чу се шумолене на хартия, после той заговори отново:

— Така. Жертвата е доктор Мари-Терез Калве, четиридесет и шестгодишна. Старши преподавател по експериментална психология към кьолнския университет. Не се появила на работа тази сутрин, а секретарката й не могла да се свърже с нея на домашния й телефон. Трябвало да води семинар, но един от колегите й го поел вместо нея. Само че диапозитивите, които трябвало да съпровождат семинара, били заключени в кабинета й. Колегата взел ключ от портиера и влязъл в кабинета. Доктор Калве лежала мъртва, завързана на бюрото си — Карпф се покашля. — Не може да се каже, че колегата й ни беше от помощ. Оповръщал е целия кабинет.

— Ако това може да ви послужи за утеха, надали е заличил някакви следи. До сега убиецът не е оставял никакъв материал за лабораторията — каза Марейке.

— Да, разбрах. Нашите служители, които правиха огледа на местопрестъплението, бяха много ядосани. Тъй или иначе, в доклада е отбелязано, че доктор Калве е лежала по гръб, с разперени крака и ръце, завързани за краката на бюрото. Възлите са съвсем обикновени, между другото. Дрехите били под нея, разрязани, за да оголят тялото, след като вече била завързана. Окосмяването на гениталната област било свалено заедно с кожата.

— До тук всичко съвпада с предишните случаи — отбеляза Марейке.

— Като изключим това, че за първи път убива жертвата си не в жилището й, а в университета — поправи я Карпф. — Всички останали жертви са били открити в домовете им.

— Правилно — Марейке изпита желание да се ритне за проявената глупост. Но поне се убеди, че сега вече си има работа с колега, чиято проницателност е подходяща за такъв заплетен случай. — Какво още успяхте да установите?

— Настоях за спешна аутопсия. На доктор Калве са били нанесени два удара с тъп предмет по главата — поне един от тях е бил достатъчно силен, за да я зашемети. По гърлото й има белези, които говорят за удушаване.

— Това е нещо ново — потвърди Марейке.

— Въпреки това причината за смъртта отново е удавяне. Някаква тръба е била напъхана в гърлото й и вътре е наливана вода — доколкото знам, точно както и при предишните убийства. Но основната и най-значителна разлика се състои в това, че доктор Калве е била изнасилена, преди да бъде убита.

— О, господи — изохка Марейке. — Това е лошо. Много лошо.

— Съгласен съм. Явно убиването е престанало да го задоволява.

Нямаше какво повече да си кажат. Марейке обеща да прати на Карпф пълния доклад за убийството на Питер Де Гроот, а той я увери, че всички нови сведения по неговия случай ще й бъдат препращани чрез Европол. Единственото, което Марейке не сподели с него, бяха непосредствените й планове.

Тя отвори пощата си и започна да пише съобщение. Ескалацията можеше да промени драматично профила на убиеца. Доктор Хил трябваше незабавно да научи това, което тя беше узнала. Марейке не знаеше кой знае какво за серийните убийци, но знаеше, че когато железният самоконтрол на убиец като този започне да се пропуква, човешкият живот поевтиняваше рязко.