Предани

52. Тобиас

Когато тялото и падна в мрежата, видях само някакво сиво петно пред очите си. Издърпах я. Ръката и беше мъничка, но много топла. И после застана пред мен, дребничка, слаба, обикновена. Напълно незабележителна във всяко едно отношение, освен че скочи първа. Момичето от Дървените, което скочи първо.

Дори аз не се осмелих да го направя.

Очите й бяха толкова сериозни, толкова решителни.

Красиви.