Присъда в смъртта

Десета глава

Мейвис Фрийстоун и любовникът й Леонардо се бяха настанили в апартамента, който едно време обитаваше Ив.

Докато се изкачваше по стълбите, тя с насмешка си мислеше колко се е променил животът й за една година. Допреди дванайсет месеца се задоволяваше с мизерно обзаведено жилище, а автоготвачът й почти никога не беше зареден. Отказваше да признае, че животът й е скучен и предпочиташе да се самозалъгва, че не обича празненствата и развлеченията. Но едва когато се запозна с Мейвис, осъзна колко сиво е ежедневието й. Всъщност певицата беше толкова ексцентрична, че в сравнение с битието й дори пътуването до пръстена на Сатурн изглеждаше скучно и банално.

Веднага щом Мейвис отвори вратата, Ив беше поразена от ярките цветове. Сякаш всички багри на дъгата бяха използвани при грима, боята за коса и дрехите на певицата, но колкото и да е странно, ефектът беше поразителен.

Дневната беше като опакована с платове. Навярно някои служеха като драперии, други бяха недовършени проекти на Леонардо. Изтърбушеният диван, който Ив беше завещала на приятелката си, беше покрит с яркорозова материя, която проблясваше като шлифовано стъкло. Върху него бяха подредени множество възглавнички с ярки калъфки, а на пода вместо килимчета бяха разхвърляни рокли.

Помещението беше декорирано с украшения от мъниста, пайети и панделки, а таванът беше боядисан в сребристо и бе обсипан с пурпурни звезди. Дори масите бяха изработени от плат и представляваха странни заоблени геометрични фигури. На Ив внезапно й хрумна, че в това помещение няма твърди повърхности или прави ъгли. И макар да й се струваше, че ако остане тук прекалено дълго, ще полудее, смяташе, че обстановката идеално приляга на най-добрата й приятелка. Имаше чувството, че се намира на Венера и наблюдава изгрева на слънце, почти закрито от буреносни облаци.

— Много се радвам, че се отби! — Мейвис я хвана за ръката и я въведе в дневната, после направи пирует и попита:

— Е, какво мислиш?

— За какво?

— За новия ми тоалет.

Слабичката и ефирна Мейвис отново се завъртя, за да демонстрира късата си дреха. Творението на Леонардо едва ли можеше да се нарече рокля, защото се състоеше от диагонално преплетени ивици плат, обагрени в най-различни оттенъци на лилавия и розовия цвят. Дълбокото деколте едва скриваше зърната на певицата, а на голите й рамене беше татуирана по една теменужка. Горната част на ръцете й беше обвита с ивици плат, които минаваха за ръкави, а дългите й ръкавици скриваха плътта й. Носеше ботуши с тънки като игли токчета. Те също бяха на розови и лилави райета и стигаха почти до чатала й.

— Роклята ти е… — Ив заекна — не знаеше как да я определи. Накрая изтърси първото, което й дойде на ума: — Необикновена е.

— Нали? СЖ е. Знаеш ли какво е СЖ? Супер жестока. Трина ще боядиса косата ми в същите цветове. Леонардо е истински гений. Хей, Леонардо, Далас ни е дошла на гости! Накарах го да приготви коктейлите. Идваш тъкмо навреме. Мразя да пия сама, а Леонардо не бива да близва алкохол.

Продължи да бърбори, докато водеше Ив към канапето. Беше готова на всичко, за да задържи приятелката си и да задоволи любопитството й.

— Ето го и моето сладурче — изчурулика и с обожание изгледа съпруга си, който току-що беше влязъл във всекидневната. — Благодаря ти, ангел мой.

Леонардо беше исполин, който носеше косата си на дълги плитки. Очите му бяха златисти, а медночервената му кожа подсказваше, че прадедите му са били индианци. Носеше морскосиня роба с качулка и се движеше изненадващо грациозно за човек с неговия ръст. Когато влюбено се усмихна на Мейвис, рубинените камъчета в ъгълчетата на устните му и под едната му вежда закачливо проблеснаха.

— Няма за какво, захарче — изгука в отговор. — Здравей, Далас. Приготвих нещо за хапване, ако не си вечеряла.

— Не е ли СЖ? — възкликна Мейвис.

— Абсолютно! — отвърна Ив и неволно се усмихна, когато приятелката й се притисна до любимия си. Въпреки високите токчета не стигаше дори до ключиците му. — Не трябваше да си правиш труд, Леонардо.

— За мен е удоволствие. — Той постави върху една от странните маси поднос, отрупан с храни и напитки. — Радвам се, че дойде. Тъкмо ще правиш компания на Мейвис. Налага се да изляза по работа.

Мейвис влюбено го изгледа. Възнамеряваха да прекарат една приятна вечер в домашна обстановка, но когато тя го предупреди за посещението на Ив, която очевидно имала семейни проблеми, добродушният исполин сам предложи да ги остави насаме. Мислеше си какво щастие е да имаш толкова прекрасен човек до себе си.

— Няма да остана дълго — подхвана Ив, но видя как двамата влюбени страстно се целуват, потръпна и извърна поглед.

— Приятно прекарване, гълъбче — промълви исполинът, ослепително се усмихна на гостенката и с грациозна походка тръгна към вратата, без да се спъне в многобройните масички от плат.

Ив го изчака да излезе и отсече:

— Излъга. Няма никаква среща.

Приятелката й понечи да запротестира, после широко се усмихна, сви рамене, настани се на канапето и наля в големи чаши коктейла, приготвен от Леонардо.

— Казах му, че искам да си поговорим по женски. Реагира супер жестоко, както винаги. — Подаде на Ив чашата, пълна догоре с изумруденозелена течност. — Какво предпочиташ — първо да пийнеш и после да ми разкажеш какво те тревожи или да караш направо?

Ив не й отговори веднага. Хрумна й, че отдавна не е била на чашка с най-добрата си приятелка.

— А не може ли да си пия коктейла и едновременно да разказвам?

— Супер! — Мейвис се чукна с нея и пресуши на един дъх питието си, сетне побърза отново да напълни чашата си.

— Да обобщим положението — заяви певицата, която вече беше изпила три коктейла, а закуските, поднесени от Леонардо, отдавна бяха изконсумирани. — Отишла си да се разправяш с някакъв злодей, който едно време е бил в съдружие със съпруга ти, без да кажеш на Рурк.

— Нямам намерение да му съобщавам къде отивам, когато съм по служба!

— Добре, добре, не си го изкарвай на мен! После злодеят е изпратил още по-лошите си хора да те отвлекат…

— Справих се с тях — прекъсна я Ив. Мейвис я изгледа с присвити очи:

— Ще ме оставиш ли да се доизкажа?

— Млъквам — кисело каза Ив и си наля още един коктейл.

— Като си се прибрала вкъщи, си заварила кошница с цветя от злодея, придружена с префърцунена картичка. — Тя забеляза, че приятелката й отново иска да я прекъсне и предупредително вдигна пръст: — Решила си, че е изпратил цветята, за да те ядоса и да предизвика Рурк, затова си накарала Съмърсет да ги изхвърли. Обаче Рурк го е видял и е поискал от теб обяснение, а ти си казала: „А? Какви цветя?“

— Не казах „А?“ — избърбори Ив. Изпитият алкохол започваше да й действа. — Като питам за нещо, което не съм чула, използвам думичката „моля“. Има известна разлика, не мислиш ли?

— Според мен няма, но това не е най-важното в момента. Ти си го… кажи ми някоя дума, която означава „лъжа“, но не е толкова грозна? — Певицата затвори едното си око, сякаш се мъчеше да фокусира погледа си. — А, сетих се — преметнала си Рурк, защото си се страхувала да не смачка злодея като хлебарка и да пострада, задето е отмъстил заради нанесената ти обида.

Ив си каза, че предпочита „лъжа“ пред „премятам“, но реши, че моментът не е подходящ за лингвистични спорове.

— Имаш право — отговори.

— Постъпила си тъпо.

Ив зяпна от изумление:

— Тъпо ли? Нима твърдиш, че съм глупачка, вместо да ми съчувстваш? Това ми било приятелка!

— Далас, изслушай ме. — С грациозно движение Мейвис седна на пода. — Не си се съобразила с най-важното — мъжете имат пишки. Никога не го забравяй, когато си имаш работа с мъж.

— Какви ги дрънкаш? — Ив също седна на пода и изпи чашата си до дъно. — Известно ми е, че Рурк има пенис. Не пропуска възможност да го използва.

— Пишката е нещо като отражение на мъжкото самочувствие. Доказано е от медицината… или от психологията, не си спомням в момента. — Певицата сви рамене и си наля още едно питие. — Това е загадка за всички жени по света. Засегнала си Рурк, защото си проявила недоверие към способностите му.

— Той прояви недоверие към мен!

— Далас! Далас! — Мейвис поклати глава. — Далас! — каза за трети път със съчувствие. — Да си приготвим още нещо за пиене. Ще ни дойде добре, когато стигнем до заключението, че всички мъже са свине, и започнем да се самосъжаляваме.

След като изпиха още по няколко чаши, Ив легна по гръб на пода, втренчи се в мънистата, нанизани на прозрачни конци, които се спускаха от сребристия таван, и промърмори:

— Ако мъжете са свине, защо ги вземаме за съпрузи?

— Защото не сме практични и се подчиняваме на чувствата си. — Певицата хлъцна и добави: — Дори ти си емоционално зависима от Рурк.

Ив забели очи:

— Не съм!

— Грешиш, миличка. Първо е въздействал на нагона ти. Бога ми, никога не съм виждала по-привлекателен мъж. Истински сексуален… Чакай да се сетя за най-подходящата дума… Като сексуален… банкет е. Страхотно сравнение, нали? После е завладял съзнанието ти, защото е умен, забавен и загадъчен — все качества, по които си падаш. Накрая стрелите му са улучили сърцето ти и с теб е било свършено — станала си негова плячка.

— Не съм.

— Всички сме жертви на мъжете — заяви Мейвис, като заваляше думите.

Ив беше толкова замаяна от алкохола, че изказването на приятелката й я накара да избухне в истеричен смях. Когато се успокои, промълви:

— Глупачето ми…

— Хей, аз не съм изпаднала в емоционална криза, а ти, госпожо лейтенант. — Мейвис изпълзя до нея и звучно я целуна по страната. — Горкичкото ми момиченце! Мама ще те научи какво да сториш, за да оправиш положението. — Изпълзя обратно до масичката, взе каната с напитката и успя да напълни чашите, без да разлее нито капка.

— Да чуем мъдрия ти съвет — избърбори Ив.

— Изчукай го така, че да му вземеш ума.

— Това ли е най-умното, което ти хрумна, момиче?

— Това е единственото разрешение. Тъй като мъжете са свине, които мислят само за оная работа, в леглото забравят защо са били обидени.

— Препоръчваш да използвам секса, за да се сдобря с Рурк, така ли? — Нещо й подсказваше, че подходът не е уместен, но беше замаяна от алкохола и не се досещаше къде е грешката. — Може би ще има резултат.

— Гарантирам ти го. Но…

— Знаех си, че има и още нещо… предчувствах го…

— Това е само временна мярка… както би се изразила ти. Първо, сама трябва да си отговориш защо си действала зад гърба на Рурк. Не те обвинявам, защото понякога сме длъжни да предприемем определена стъпка. Но и двамата сте инатливи като магарета. Блъскате си твърдите глави една в друга… ей тъй. — Тя плесна с ръце и преобърна чашата си на пода. — Брей, отиде ми хубавото питие!

— Твърдоглава съм, така ли?

— Много. Затова те обичам. А когато се сблъскат твърди глави, все нещо ще се счупи.

— Той почти не ми говори — изплака Ив.

— Мръсник! — Мейвис изпи на един дъх коктейла си и прегърна Ив: — Искаш ли сладолед?

— Не, защото ми се повдига. Всъщност… от кой вид имаш?

Мейвис донесе грамадните купи със сладолед, покрит със сметана и двете отново седнаха на пода.

— Не бях виновна — избърбори Ив и загреба от леденото лакомство.

— Разбира се. Жените никога не са виновни.

— Дори Съмърсет беше на моя страна, въпреки че ме ненавижда.

— Не е вярно… не те мрази.

— Обичам този глупчо.

— Ах, колко мило! — възкликна Мейвис и се просълзи. — Ако му го кажеш, може би няма да сте вечно в конфликт.

Ив втрещено я изгледа, сетне побърза да поправи недоразумението:

— Нямах предвид Съмърсет, а Рурк. Обичам този глупчо, а той дори не се съобразява колко съм изнервена. Объркана съм и не знам какво правя.

— Хубава работа! Винаги си толкова самоуверена, затова всички говорят за „желязната“ Ив Далас.

— Не говоря за работата си, Мейвис. Объркана съм, откакто се омъжих за Рурк. Започвам да се питам дали не направих грешка… Лудо влюбена съм в съпруга си, но не умея да изказвам чувствата си… Хей, ама ти какво ме разпитваш? Май се напи, а?

— Разбира се, нарязах се до козирката. С теб изпихме по една кана от специалитета на Леонардо. Ти да не мислеше, че се наливаме с лимонада?

— Не, обаче… — Ив отмести празната купа и се хвана за корема. — Отивам да повърна.

— Добре. Аз съм след теб. Като свършиш, извикай ме.

Олюлявайки се, Ив се изправи, а приятелката й придърпа под главата си копринената постелка, сви се на кълбо и потъна в блажен сън.

Ив наплиска с вода лицето си и се втренчи в огледалото. Очите й бяха помътнели, а клепачите подпухнали. Изглеждаше отпусната и все още замаяна. Предпочиташе забравата, предизвикана от алкохола, затова с нежелание посегна към хапчетата за изтрезняване, които Мейвис държеше в аптечката. Поколеба се и изпи само едно.

Върна се в дневната и широко се усмихна, като видя, че приятелката й спи на пода, досущ кукла сред ярко обагрени играчки.

— Какво ли щях да правя без теб — промълви. Наведе се и разтърси Мейвис, която само измърка като котка. Отказа се от намерението да я пренесе в леглото, само я зави с още една постелка.

Като се изправи, пред очите й притъмня, зави й се свят. Каза си: „Отлично, още не съм напълно изтрезняла.“

Излезе от апартамента и се разкърши като боксьор, който се подготвя за нов рунд. Вече знаеше, че е в състояние да преодолее проблемите си с Рурк.

Хладният въздух й подейства като плесница и тя се олюля. Спря за момент, дълбоко си пое въздух и тръгна към колата си, като се стараеше да върви по права линия. Тъй като се страхуваше да шофира в сегашното си състояние, програмира автомобила на автопилот и потегли към дома си. Повтаряше си, че непременно ще се сдобри с Рурк. Ако се наложи, дори ще прави секс с него — готова е да се жертва в името на съпружеското щастие.

Избухна в смях, облегна се назад и се загледа през предното стъкло.

Градът никога не й се беше виждал толкова красив, толкова оживен. Собствениците на подвижни павилиони за храна правеха добър оборот, тъй като тротоарите бяха претъпкани от минувачи. „Уличните крадци също са доволни — с насмешка си помисли тя. — В тази навалица спокойно пребъркват джобовете на туристите и на непредпазливите нюйоркчани.“

От скарите, където се печаха соеви наденички, се носеха кълба мазен дим. Две улични проститутки се биеха на ъгъла на Шесто авеню и Шейсет и втора улица, докато един потенциален клиент насърчаваше ту едната, ту другата. Таксиметров шофьор се опита да задмине друго такси, но не успя и се блъсна в задницата му. Двамата водачи изскочиха на улицата като човечета на пружинки и се заеха с юмруци да разрешат спора си.

„Господи, колко обичам Ню Йорк!“ — мислено възкликна Ив и се загледа в групичка членове на сектата „Непорочност“ с избръснати глави, които по принцип не стъпваха в центъра на града. Над нея бавно прелетя рекламен дирижабъл, от който се разнасяше глас, обясняващ предимствата на пътуване до планетата Вега II: „Четири дни, три нощувки в луксозен хотел и билети за отиване и връщане за двама души — всичко това за нищожната сума от дванайсет хиляди и осемдесет и пет долара.“

„Какво му плащаш!“ — помисли си тя. Колата навлезе в квартал, където минувачите не се блъскаха по тротоарите, а подвижните улични павилиони бяха по-луксозни.

„Добре дошли в света на Рурк“ — каза си Ив и се усмихна.

Докато автомобилът се приближаваше към портала, пред него внезапно изскочи човек. Ив ужасено изкрещя. За щастие автопилотът беше програмиран да спира превозното средство в случай, че налети на препятствие. Притеснението на Ив се замени от досада, като видя, че натрапникът е Уебстър. Свали стъклото и злобно подхвърли:

— Да не ти е омръзнал животът? Добре, че бях на автопилот, иначе вече щеше да си на пихтия.

— Наистина не изглеждаш във форма — отбеляза той и мислено добави: „Капнала си за сън, обаче пак си секси.“ — Позабавлявала си се из нощните заведения, а?

— Целуни ме отзад, Уебстър. Какво искаш?

— Трябва да поговорим. — Той погледна към голямата двойна врата на портала. — Не е лесно да се влезе във вашето имение. Няма ли да ме поканиш?

— Кракът ти няма да стъпи в дома ми!

Усмивката му помръкна:

— Ще ти отнема само десетина минути, Далас. Обещавам да не открадна сребърните прибори.

— Имам работно място. Ще разговаряме там.

— Много е важно, иначе нямаше да вися пред къщата ти и да рискувам да ме направиш на пихтия!

Не й се искаше да признае, че обяснението му е логично. Съжаляваше, че е устояла на желанието да вдигне стъклото и да остави нахалника на улицата. Посочи към задната седалка. Докато Уебстър заобикаляше автомобила, й хрумна, че от няколко часа е прогонила от съзнанието си убийствата.

— Дано наистина да е важно, Уебстър. Ако си ме преметнал, ще ти се случи нещо много неприятно.

Камерата, монтирана на портала, се насочи към регистрационния номер на колата й, сетне огромните врати безшумно се отвориха.

— Брей, каква охрана! — подхвърли Уебстър. — Сякаш се влиза в затвор, не в частен дом.

Ив не отговори. Съжаляваше, че не е взела достатъчно хапчета за изтрезняване, за да се проясни напълно съзнанието й.

Остави колата в края на алеята и поведе неканения гост нагоре по стълбите. Той се мъчеше да скрие какво впечатление му е направила къщата, но не се сдържа и подсвирна, когато Ив го въведе във фоайето. Съмърсет безшумно се появи, но преди да проговори, тя го изпревари:

— С господина имаме поверителен разговор.

Пъхна ръце в джобовете си и се заизкачва по стълбите. Уебстър не издържа. Впери поглед в изискания иконом, после любопитно се огледа и благоговейно прошепна:

— Къщата е прекрасна… приказна. Обаче не мога да си представя как живееш в този дворец. Не те виждам в ролята на разглезена принцеса.

Като влязоха в кабинета й, който Рурк беше преустроил и обзавел така, че да прилича на предишния й апартамент, Уебстър кимна:

— Тук е по-уютно. Изискани, но практични мебели, не като онези, които видях преди малко.

— Камък ми падна от сърцето, че одобряваш мебелировката. А сега кажи защо си дошъл. До уши съм затънала в работа.

— И все пак си намерила време да посетиш някой бар.

Тя наклони глава, скръсти ръце:

— Май си останал с погрешното впечатление, че можеш да ми нареждаш как да прекарвам свободното си време.

— Само констатирах един факт. — Уебстър обиколи помещението, като взимаше и разглеждаше различни вещи. Стреснато подскочи, като видя котарака, който се беше настанил върху стола легло и подозрително фиксираше неканения гост.

— Животинчето сигурно охранява двореца — подхвърли.

— Точно така. Ако му направя знак, ще издере очите ти и ще ти изяде езика. Не ме принуждавай да го насъскам.

Той се засмя и с усилие се овладя.

— Имаш ли кафе?

— Да — отвърна Ив, но не помръдна от мястото си.

Уебстър горчиво се изсмя, сетне промълви:

— Същата си като преди — все така враждебно настроена към мен. Странно, но отвратителният ти характер винаги ме е привличал. Сигурно съм извратен.

— Давай по същество или изчезвай от очите ми.

Той кимна, но се опита да спечели още време, като се приближи до прозореца и се загледа навън. После заговори:

— Разследването, което провеждаш, пречи на работата на „Вътрешно разследване“.

— Ах, сърцето ми се къса от мъка за вас!

— Предупредих колегите, че си твърдоглава, но не ми повярваха. Въобразяваха си, че ще се изплашиш, че ще се откажеш. — Обърна се и я погледна в очите: — Нареждам ти да прекратиш разследването на Макс Рикер.

— Не си ми началник, следователно нямаш право да ме командваш.

— Моля те. Моля те повече да не се занимаваш с него.

— Отказвам да удовлетворя молбата ти.

— Далас, ако натиснеш погрешния бутон, ще провалиш нещо, върху което работим месеци наред.

— Разследвате някого от служителите ли?

— Нямам право нито да потвърдя, нито да отрека.

— Тогава се махай.

— Мъча се да ти помогна. Ако изпълниш молбата ми, и двамата ще получим каквото искаме.

Тя се облегна на бюрото:

— Аз искам да заловя убиеца на две ченгета. А твоята цел каква е?

— Мислиш ли, че не ми пука! — възкликна той и очите му гневно проблеснаха. — Мислиш ли, че не ме вълнува съдбата на колегите ми?

— Нямам представа какво те вълнува, Уебстър. Защо не ми обясниш?

— Да изпълнявам служебните си задължения! — кресна й в отговор той. — И да се погрижа всеки да прави същото.

— Милс и Коли са изневерили на дадената клетва, били са корумпирани, нали?

Уебстър понечи да отговори, после пъхна ръце в джобовете си и гневно отсече:

— Нямам право да ти отговоря!

— Отговорите ти не ме интересуват. Може би имате причина да искате засега информацията да не се разпространява. Прекрасно! Аз искам същото. Но знай, че скоро тайната ще излезе наяве. Репортерите ще надушат, че Рикер стои зад убийствата на полицаи. Още колко колеги искаш да загинат, докато вие преспокойно си провеждате разследването? Знаел си, че Милс и Коли взимат подкупи, но не си им попречил.

— Ив, ти виждаш нещата само в черно и бяло, но не ти е известна истината.

— А пък ти си я знаел! — разпалено възкликна тя. — Знаел си, че Рикер ги държи в малкото си джобче, че те са му помогнали да избегне доживотния затвор. Откога ти е известно?

— Не е важно какво знаеш, а какво можеш да докажеш, нали, лейтенант?

— Не дрънкай врели-некипели, Уебстър. Само за няколко дни събрах толкова информация, инкриминираща Коли и Милс, че да ги арестувам и да им отнема значките. А ти не си го направил, очевидно си имал съображения. Сега ми нареждаш да не се занимавам с Рикер. Как да разбера дали не е подкупил и теб?

Очите на Уебстър отново заблестяха като разпалени въглени. Машинално се пресегна и грубо стисна ръката й:

— Не е честно!

— Виж ти кой говори за честност! Това понятие е непознато на хората от отдела за „Вътрешно разследване“.

— Знаеш ли какво е да се работи с корумпиран полицай, който почти без колебание ще те очисти? Действам както намеря за необходимо и не съм задължен да се отчитам пред теб. Едно време беше безкомпромисна, Далас. Знаеш ли кога се промени? Когато се сближи с Рурк.

— Махай се! Веднага изчезвай!

Ала той не помръдна, само процеди:

— Милс беше боклук. Знам за манията ти да защитаваш мъртвите, но ако не се откажеш, ще провалиш разследването, с което отдавна се занимаваме. Известно ли ти е, че този тип би те предал срещу нищожна сума?

— Може да е бил корумпиран, но сега е мъртъв. Кои сте вие от „Вътрешно разследване“, че да раздавате справедливост? Дори Милс да е взимал подкупи, не е заслужил да го изкормят. Ако Рикер стои зад убийството му, то знай, че го е възложил на друго ченге!

Уебстър изумено я изгледа:

— Това са само предположения.

— Не е вярно. — Тя не откъсваше поглед от него. — Знаеш истината, но отказваш да я признаеш. Знаеш, че всичко е започнало с Коли, затова не… — Внезапно млъкна, защото й хрумна нещо, което я смрази до мозъка на костите й. Парченцата от мозайката започнаха да прилягат на местата си и образуваха ужасяваща картина. Стомахът я сви, тя едва чуто промълви: — Коли! Не го споменаваш, говориш само за Милс! Защото Коли не е бил боклук, нали? Бил е само ваша маша. Използвали сте го, без да ви е грижа, че може да загине.

— Престани! Не се забърквай в тази история!

— Не си познал, драги! — Гневът й беше като хищен звяр, който вилнееше в съзнанието й. — Работил е под прикритие по ваше поръчение. Не е взимал подкупи, вие сте внасяли пари в банковите му сметки. Трябвало е да събира информация за вас, да разбере кои са хората на Рикер в полицията.

Затвори очи, замисли се и отново заговори:

— Избрали сте го, защото е бил почтен. Нещо повече — не се е набивал на очи, бил е почти невидим. Имал е силно развито чувство за справедливост. Подозирам, че именно ти си го завербувал, като си се възползвал от почтеността му. Вярно ли е? — Тя отвори очи и се втренчи в Уебстър. — Избрали сте го, защото е служил във военната полиция и е свикнал да се подчинява на заповеди. Навярно си му обещал допълнително заплащане… той е искал да спести пари за по-голямо жилище. Обработил си го по всички правила, наблегнал си на чувството му за дълг и на обичта му към семейството. Най-много го е амбицирал фактът, че е бил в специалния отряд, който е работел за изобличаването на Рикер. Използвал си и това, нали?

— Не сме го принуждавали — сопна се Уебстър. Гневът му отново пламна, защото беше гузен, а Ив беше бръкнала с пръст в раната. — В 128-и участък се случват доста нередности. Коли беше най-подходящ за нашите цели, но спокойно можеше да отхвърли предложението.

— Прекрасно си знаел, че няма да откаже, нали предварително сте го проучили? Разбираш ли, че е бил убит, защото някой е повярвал в комедията, която сте разигравали, и която се е превърнала в трагедия. Някой го е убил, задето е бил корумпиран.

— Само не ми казвай, че е трябвало да го предвидим! — горчиво възкликна Уебстър. Гневът и чувството за вина дълбаеха като свредели сърцето му. — Не очаквахме, че ще се стигне до фатални последствия. Коли беше полицай, Далас. Знаеше какъв риск поема.

— На всички ни са известни рисковете. Живеем с тях… или умираме с тях. — Тя пристъпи до него и процеди: — Използва и мен, Уебстър! Никой не те е молил да го правиш. Дойде при мен като приятел и ми подхвърли улики колкото да ме насочиш къде да търся. Разбира се, лесно открих парите, които Коли е внасял в банката, подчинявайки се на твоите нареждания, и го обявих за корумпиран. Заради теб очерних един добър полицай, опетних паметта му.

— Повярвай, че и на мен ми се повдига от това.

— Съмнявам се! — тросна се тя и понечи да му обърне гръб, но Уебстър я хвана за рамото:

— Когато разследването приключи, ще разкрием истината. Коли посмъртно още бъде повишен, ще се погрижим за семейството му.

Ив сви юмруци, но не се нахвърли върху Уебстър. Не изпитваше към него гняв, а ледено презрение.

— Махай се! Напусни дома ми!

— За бога, Далас! Не сме искали смъртта му.

— Но не пропуснахте да се възползвате от нея, нали? Възползвахте се още преди трупът да е изстинал.

— Нямах избор. — Той силно я разтърси. — Никой не знае за сегашното ми посещение. Знаеш ли какво рискувах, като дойдох тук, като ти разказах истината?

— Защо го направи?

— Шефовете ми ще намерят начин да те отстранят от разследването или ако е по-изгодно, да те противопоставят на Рикер. И в двата случая ще се превърнеш в подвижна мишена. Не искам да пострадаш… знаеш колко държа на теб.

Притисна я към себе си, а тя беше толкова изненадана, че не успя да му попречи, само извика:

— Хей, какво правиш?

— Обичам те. Никога не съм преставал да те обичам!

Ив сложи длани на гърдите му и с все сила го отблъсна, но усети как сърцето му лудо бие, как от тялото му се излъчва топлина.

— Престани, Уебстър! Какво ти става? Полудя ли?

— За предпочитане е да престанеш да опипваш жена ми, преди да съм счупил ръцете ти — обади се Рурк, който незабелязано беше застанал на прага. — Но каквото и да решиш, ме устройва.