Присъда в смъртта

Деветнайсета глава

Искаше й се да изпие още няколко чаши кафе, копнееше за няколко часа здрав, непробуден сън. Но най-много й се искаше да получи резултатите от лабораторията.

Измъчваше я усещането, че е пропуснала нещо очебийно, затова се залови отново да преглежда информацията в компютъра.

Тъкмо беше започнала, когато й съобщиха, че я викат в Кулата. Тя гневно възкликна:

— Нямам време! Проклети политици! Имам прекалено много работа, за да тичам при Тибъл и да му съобщавам сведения, които той да подхвърли на акулите от медиите.

Сътрудничката й вдигна вежди и те почти изчезнаха под равно подстригания й бретон:

— Не сте хапнали нито залък, нали? — Зацъка с език като грижовна майка, порови в чантата си и извади шоколадово десертче. — Изяжте го.

— Не ми е притрябвала храна. Необходим ми е един час да анализирам информацията.

— Лейтенант, ако отидете в Кулата, без да хапнете нищо, няма да разсъждавате трезво, има опасност да постъпите нетактично или недипломатично. Забелязала съм, че когато сте гладна, ставате много раздразнителна.

— Дрън-дрън! Само тригодишните дечица стават раздразнителни и капризничат.

Пийбоди не забели очи само защото началничката й я фиксираше с поглед.

— Все пак изяжте шоколадчето, няма да ви навреди. Аз ще довърша работата ви.

Ив държеше сама да направи справката. Даваше си сметка, че се страхува от онова, което ще се установи в хода на разследването.

— Върнън трябва да дойде точно след един час. Ако закъснее дори със секунда, изпрати униформени полицаи да го арестуват. Прочети психологическата му характеристика — добави, докато обличаше якето си. — Обади се на Фийни и му кажи, че искам двамата с Макнаб да присъстват на разпита. Ще ми се помещението да е пълно с полицаи. — Поколеба се, погледна компютъра и си каза, че няма смисъл да се губи време. — Въведи новополучените данни и провери каква е вероятността едно лице да е извършило и трите убийства.

— Слушам, лейтенант. Кого имате предвид?

— Ще разбереш сама — заяви Ив и тръгна към вратата. — Ако не успееш, не ставаш за тази работа.

— Много обичам да ме държат в напрежение — измърмори Пийбоди.

Ив си казваше, че набързо ще приключи разговора с шефа и ще бъде безкомпромисна. За разлика от Тибъл не я беше грижа, че разследването ще докаже съществуването на корумпирани полицейски служители. Не я интересуваше политиката на началника на полицията, нито игрите в отдела за „Вътрешно разследване“.

Важното бе да върши онова, за което са я назначили и успешно да приключи разследването.

Не възнамеряваше да си губи времето, за да присъства на някаква глупава пресконференция. Ако Тибъл си въобразява, че тя ще зареже спешната си работа, за да прави мили очи на журналистите, да върви на майна…

„Господи! — помисли си и тежко въздъхна. — Пийбоди е права — наистина се държа като ядосано дете.“

Нервно разкъса опаковката на шоколадовото десертче и отхапа голямо парче.

Положението само ще се влоши, ако се яви при Тибъл предварително надъхана. Не й се мислеше какво ще бъде отношението му към нея, ако човекът, когото подозираше, се окажеше убиец.

Нейно задължение бе да разкрие престъпника. За смъртта на жертвите трябва да бъде отмъстено.

Възнамеряваше и веднъж завинаги да приключи с Рикер.

Този път Тибъл не я накара да чака, което я изненада. Изненадата й се замени с изумление, когато влезе в кабинета на началника на полицията и видя, че Рурк се е настанил удобно на едно кресло.

Тибъл, който седеше зад бюрото, й направи знак да седне:

— Заповядай, лейтенант. Разбрах, че си прекарала безсънна нощ. — Лицето му беше безизразно. Изражението на Уитни, който седеше на другото кресло, също беше непроницаемо.

Тя изпита усещането, че се включва в игра на покер с прекалено големи залози, без да знае първоначалните анонси.

— Позволете да докладвам, сър. Към рапорта за убийството на Бейлис, с който вече сте се запознали, ще добавя и първоначалните резултати от лабораторните анализи. — Многозначително погледна Рурк и добави: — Нямам право да ви съобщя поверителната информация в присъствието на цивилно лице.

— Снощи си се възползвала от помощта на същото лице — язвително подхвърли Тибъл.

— Не отричам, сър. — Тя също умееше да блъфира и само кимна. — Жизненоважно бе възможно най-бързо да стигна до вилата на Бейлис.

— Изглежда, не е било достатъчно бързо.

— Не, сър.

— Не те обвинявам, лейтенант. Оказа се права по отношение на капитан Бейлис. Ако не се беше доверила на интуицията си, още нямаше да знаем за убийството му. Възхищавам се от интуицията ти, лейтенант, и ще се съобразявам с мнението ти, дори да противоречи на логиката. Назначих Рурк за временен цивилен съветник по разследването на Макс Рикер, което ще провеждаш паралелно с разследването на трите убийства.

— Сър…

— Имаш ли възражения, лейтенант? — невъзмутимо попита Тибъл. Ако не беше непоносимото й главоболие, тя щеше да долови иронията му.

— Да, сър. Първо, разследването на Рикер не е най-важното нещо в момента. Предстои ми да анализирам нови веществени доказателства и данни. Ако подозренията ми се потвърдят, лицето ще бъде арестувано. Не отричам, че по някакъв начин Рикер е замесен в убийствата, дори смятам, че той е ключовата фигура, но няма връзка с новополучената информация, нито с човека, когото навярно ще арестуваме. Връзката помежду им е по-скоро емоционална. Ето защо смятам, че разследването на Рикер трябва да се продължи едва след разпита на заподозрения. Моля действията по отношение на Макс Рикер да бъдат прекратени, докато приключа настоящия случай.

Тибъл се втренчи в нея и заяви:

— Животът ти е поставен на карта.

— Животът на всеки полицай е поставен на карта. Убиецът се опитва да отвлече вниманието ми, целта му е да се захвана с Рикер. Не възнамерявам да играя по свирката му. Извинете, че ви го казвам, сър, но вие също не бива да се хванете на въдицата.

Разгорещеното й изказване накара Тибъл едва забележимо да се усмихне.

— Лейтенант Далас, имам наблюдения върху работата ти и съм забелязал, че никога не раздвояваш вниманието си и не се отклоняваш и на милиметър от предначертания път към целта. Ала може би съм пропуснал нещо или пък не си в състояние да се справиш. В такъв случай ще поверя на друг офицер разследването на Рикер.

— Това е вторият ултиматум, който ми се поставя в разстояние на няколко часа. Не обичам ултиматумите.

— Не ме интересува какво обичаш. Важното е да изпълняваш задълженията си.

— Господин началник — намеси се Рурк, — мисля, че лейтенант Далас има известно основание за поведението си. Прекарала е безсънна и изморителна нощ, след което я изненадахте с ново нареждане. Предполагам, че раздразнението й се подсилва от моето присъствие. Ще ми разрешите ли да обясня защо съм тук, преди да се е стигнало до неприятни сцени?

На върха на езика й беше да заяви на Рурк, че не й е необходим адвокат, но Уитни стана и заяви:

— Предлагам да прекъснем за малко, да успокоим топката. С ваше разрешение, сър, ще донеса кафе за всички, докато Рурк запознае лейтенант Далас с нашия план.

Тибъл кимна, направи знак на Рурк и отново се настани зад бюрото.

— Съобщих на началниците ти онова, което бях споделил с теб — започна Рурк, — че преди години за кратко време имах делови взаимоотношения с Рикер, които прекъснах, щом разбрах, че повечето негови предприятия са незаконни.

Едва сдържаше усмивката си, защото погледът на Ив бе по-заплашителен от дуло на пистолет, допряно до слепоочията му. Ала успя да запази невъзмутимото си изражение и продължи:

— Раздялата ни далеч не беше приятелска. След оттеглянето ми Рикер загуби значителна сума и много клиенти. Известно е, че той убива хора за много по-невинни „провинения“ и че търпеливо изчаква най-подходящия момент да си отмъсти. Доскоро не се притеснявах от неговата омраза и от жаждата му за мъст. — Той взе чашата, която Уитни му поднесе, и потръпна, представяйки си отвратителния вкус на кафето. — Както знаеш, чрез свой представител купих нощен клуб, който беше собственост на Рикер. Преустроих заведението, смених целия персонал и нарекох клуба „Чистилището“. Старая се да спазвам законите и бях доволен от успешното си начинание. Едва след убийството на колегата ти Коли разбрах, че Рикер е използвал моето заведение за сключване на незаконни сделки със съдействието на човек от персонала.

„Със съдействието на Маклийн — помисли си Ив. — Така и предполагах.“

— Използвал е „Чистилището“ за търговия с наркотици — добави Рурк и едва забележимо кимна в отговор на предизвикателния поглед на Ив. — Очевидно целта му е била да изгради под носа ми мрежа за нелегална търговия, за да бъда обвинен в незаконна дейност. Знаел е какви неприятности ще създаде на мен и на съпругата ми.

— Ру Маклийн те е предала! — задавено възкликна Ив. Гневът сякаш я задушаваше.

— Напротив — спокойно възрази Рурк. — Тя е открила плана на Рикер и снощи сподели с мен наблюденията си.

Ив предпочете да не спори, макар да беше убедена, че той защитава виновницата.

— От отдела за „Вътрешно разследване“ са научили за незаконната търговия, която се извършва в „Чистилището“ — безсъмнено са получили информацията от човек на Рикер. Изпратили са Коли да работи под прикритие и да разбере как стоят нещата. Очевидно той е надушил следата…

— И то по-скоро, отколкото Рикер е предполагал — прекъсна я Рурк. — Всъщност дейността на Макс в клуба е била само за примамка, за злепоставянето ми. Но играта е загрубяла след убийството… убийството на полицай.

— Рикер не е убиецът! — спонтанно възкликна Ив, замисли се и добави: — Той е подпалил фитила на бомбата. Имал е свои хора в полицията, особено в 128-и участък. Знаел е кои бутони да натисне, чии рани да посипе със сол. Дори не е подозирал какви ще бъдат последствията. — Тя млъкна, но Тибъл й направи знак да продължи. — През есента са го арестували, което го е извадило от релси. Мартинес е разполагала с неопровержими улики, но след намесата на Милс са изчезнали важни веществени доказателства и Рикер се е озовал на свобода. Ала след случилото се той е загубил душевното си равновесие.

— В стремежа си да докаже, че още е господар на положението, е „уредил“ да изпратят полицай под прикритие, който да държи под около клиентелата на клуба — обади се Рурк. — Казвал си е, че рано или късно обвиненията ще паднат върху мен… Всъщност няма значение. Важното е, че мога да го разоблича. Не е ли достатъчно?

„Дори е прекалено много — помисли си тя. — Страхувам се от онова, което ще откриеш.“ Ала не издаде мислите си, а заяви:

— И сама мога да се справя с него.

Този път Рурк се усмихна:

— Безсъмнено. Предлагам да ти помогна по-бързо да се справиш с проблема, за да отделиш повече време и сили за разследването на трите убийства. В петък точно в осем вечерта „Чистилището“ отново ще отвори врати за многобройните си клиенти. Рикер ще дойде два часа по-късно.

— Защо?

— За да уговорим бъдещото си сътрудничество. Той вярва, че предприемам тази мярка в името на сигурността на съпругата ми. Ив — побърза да добави, като видя как гневно проблеснаха очите й, — моля те да преглътнеш гордостта си, докато го вкарам в капана. После прави с него каквото пожелаеш.

— Няма да се хване на въдицата ти.

— Ще се хване, и още как! Ще кажа, че не се интересувам от предложението му, но ще дам да се разбере, че се преструвам. Той очаква да го измамят, защото е най-големият измамник. Ще го излъжа, че ми е писнало от рутинната работа, че искам да се позабавлявам като в добрите стари времена. И ще му предложа сделка, която ще ни донесе купища пари, стига да проявим малко смелост.

— Няма да ти повярва — вече притежаваш половината свят!

— Защо да се задоволявам с половината, като мога да имам целия? — Той отпи от кафето, което наистина се оказа отвратително. — Рикер ще ми повярва, защото му се иска. Иска му се да повярва, че е победил. Ще падне в капана и защото вече не е предишната хитра лисица. Остарял е, станал е по-непредпазлив. Мечтае да му падна в ръцете, за да ме унищожи бавно и мъчително. Ще го накараме да повярва, че това ще се случи. А щракне ли капанът, той ще бъде на твое разположение.

— Ще поставим наши хора в клуба — намеси се Уитни. — Видеокамери ще записват разговора между Рикер и Рурк. Срещата ще бъде уредена от управителката на клуба. От теб искам да съобщиш на Рурк всичко, което знаем за Коли, за да насочи разговора към него. Ако Рикер има пръст в това убийство, ще го накарам скъпо да си плати.

— Ще разбере, че му устройваме клопка — настоя Ив. — Сигурно ще накара хората си да направят щателен оглед, освен това едва ли ще се съгласи да води преговори на чужда територия.

— Ще се съгласи — поправи я Рурк, — защото не ще устои на предизвикателството, пък и сигурно още смята клуба за своя територия. Нека копоите му претърсят заведението — ще открият само онова, което искам да видят.

Ив стана и се обърна към началника на полицията:

— Сър, в този случай Рурк се поддава на чувствата си и не е обективен. Не е обучен да се отбранява, а при дадените обстоятелства Рикер положително ще се опита да го убие. Убедена съм, че вашият план заплашва животът на цивилен гражданин и може да му създаде много неприятности от юридически характер.

— Лейтенант Далас, уверявам те, че цивилният се е погрижил за своята безопасност. — Тибъл кисело се усмихна. — Обещано му е, че информацията относно миналото му, която неизбежно ще стане наше достояние, няма да бъде използвана срещу него. Не смятам, че животът му е в опасност, тъй като той познава изкуството на самоотбраната не по-зле от правните тънкости. Съдействието му ще спести на нюйоркската полиция много средства и ще ускори разследването. Невъзможно е да откажем толкова изгодно предложение, което е в интерес на работата. Ако не си в състояние да оглавиш екипа или да участваш в операцията, моля да ни уведомиш незабавно. При дадените обстоятелства отказът няма да се отрази на кариерата ти.

— Ще се подчиня на нарежданията ви, сър.

— Добре. Тъкмо това очаквах да чуя. Координирай с Рурк действията и плановете си. Не забравяй да му разкажеш всичко за Коли, а той ще те уведоми къде ще бъдат разположени скритите камери в „Чистилището“. Екипът трябва да бъде подбран за двайсет и четири часа. Този път не бива да има пролука, през която Рикер да се изплъзне.

— Слушам, сър.

— Точно в шестнайсет часа ви искам тук, за да ме осведомите за хода на паралелните разследвания. Свободна си, лейтенант.

Когато излязоха от кабинета на Тибъл, Ив не изрече нито дума. Знаеше, че в пристъп на гняв ще оскърби Рурк и после ще съжалява. Едва когато се поовладя, отсече:

— Чакам те в дванайсет в кабинета ми у дома. Донеси архитектурния план на клуба, на който е отбелязано разположението на наблюдаващите камери. Необходим ми е и списък на хората от персонала, които ще бъдат в клуба в петък вечер, както и информация за всекиго от тях. Искам най-подробно да ми обясниш каква сделка си намислил да предложиш на Рикер. До гуша ми дойде от проклетите ти изненади! Ще говорим по-късно, не сега. Сега дори не си отваряй устата! Прецака ме, и то как!

Той я хвана за рамото, а Ив рязко се обърна и вдигна юмрук.

— Удари ме. — Рурк говореше спокойно, но в очите му също блестяха гневни искрици. — Нямам нищо против, стига да се усмириш.

— Няма да устройвам сцени пред шефовете — през зъби процеди тя. — И без това ме направи за смях. Пусни ме. Чакат ме в управлението.

Рурк я хвана под ръка и без да обръща внимание на съпротивата й, я накара да се качи в асансьора.

— Нима си въобразяваш, че ще стоя със скръстени ръце? Че няма да си помръдна пръста, когато животът ти е в опасност.

Ив осъзна, че трепери и изплашено се запита какво е предизвикало реакцията й. Беше уморена и на ръба на паниката.

— Нямаш право да се намесваш в работата ми — промълви едва чуто.

— О, да, аз съм твоето покорно кученце. Ще ме викаш на помощ само когато не можеш без мен! Тогава не възразяваш, че си пъхам носа в тайните ти полицейски дела.

— Добре, предавам се! — Тя вдигна ръце. Трудно й бе да се примири с мисълта, че съпругът й има право. — Осъзнаваш ли в какво се забъркваш? Знаеш ли какво рискуваш?

— А ти знаеш ли какво не бих рискувал заради теб? Не, нали? Защото съм готов на всичко заради тебе! — Вкопчи пръсти в раменете й, а тя потръпна от болка.

Винаги й беше интересно да наблюдава Рурк в редките случаи, когато той изпускаше нервите си. Погледът му ставаше свиреп, в гласа му се долавяха заплашителни нотки. Но днес не й беше до наблюдения.

— Разследването вървеше успешно, щях да го завърша и без твоя помощ.

— Примири се с факта, че двамата ще доведем разследването до успешен край. А като преглътнеш гордостта си, гледай да не се задавиш! — В този момент вратите на асансьора се отвориха и Рурк измарширува навън, а Ив остана да се взира в гърба му.

За лош късмет на Върнън тя беше в отвратително настроение, когато влезе в помещението за разпит. Като я видя, задържаният скочи на крака и извика:

— Какво си въобразяваш, тъпа пачавро? Кой ти дава право да изпращаш хората си да ме арестуват? Да не съм ти някой престъпник?

— По-спокойно, Върнън. — Ив го блъсна толкова силно, че той неволно седна на стола. — Разрешавам ти да ми викаш пачавра, но никога не ме наричай тъпачка.

— Имам право на адвокат.

Тя го хвана за яката и го запрати към стената, докато Фийни, Макнаб и Пийбоди любопитно наблюдаваха сцената.

— Разбира се, че имаш право, умнико. Непременно си намери адвокат, защото лошо ти се пише. Изглежда, не си забелязал, че записващото устройство още не е включено и че моите колеги и пръст няма да помръднат, докато ти разкрасявам физиономията. Ще те поопухам, преди да повикаме твоя адвокат.

Върнън се помъчи да я отблъсне, но тя заби лакът в корема му и изсъска:

— Да не си посмял да ме пипнеш!

Задържаният замахна, но Ив ловко отскочи встрани и с коляно го удари между краката. Той се преви от болка и повърна.

— И тримата ми колеги ще свидетелстват, че си ме нападнал. Ще те бутнем в ареста, където лошите юначаги ще теглят жребий кой да си легне с теб. Сигурно си чувал какво се случва с арестуваните ченгета, Върнън. Страхувам се да си помисля какво ще те сполети. Естествено, като се има предвид емоционалното ми състояние след нападението, ще измине доста време, преди да се свържа с твоя адвокат.

Върнън дишаше на пресекулки, струваше му се, че в гърлото му са забити парчета стъкло.

— Пачавра! — изсъска.

— Браво, много си схватлив — този път не ме нарече тъпачка. Знаеш ли, възнамерявах да се споразумея с теб, но загубих желание. Ако откажеш да отговориш на въпросите ми, както и на въпросите на колегите, ще те вкараме в ареста заради опит за физическо насилие срещу полицейски служител. Обещавам ти, че ще изгниеш в затвора, след като съдът те признае за виновен в злоупотреба със служебното положение, корупция, връзки с известни личности от престъпния свят, както и в съучастие в убийство.

— Нищо няма да докажеш, пачавро. — Той вече не се задъхваше, но беше прежълтял и лицето му лъщеше от пот.

— Грешиш, приятелю. Тръпки ме побиват, като си помисля как ще реагира Рикер, щом научи, че чуруликаш като пойна птичка. Гарантирам ти, че ще научи, защото вече имам заповед за арестуването на Канарди.

Ив блъфираше смело, защото знаеше, че ще получи разрешителното.

— Ако те пуснем, горчиво ще съжаляваш, че не си останал в килията и не лежиш в прегръдките на някого от онези юначаги.

— Реших да сключим споразумение.

— А защо не благоволи да дойдеш навреме?

— Задържаха ме…

— Слушай, не ми харесва поведението ти. Всъщност вече не си ми необходим. До довечера ще приключа разследването, а Рикер ще арестувам, за да се позабавлявам с него. Ненужен си ми, Върнън.

— Блъфираш, обаче тия не ми минават. Май забрави, че и аз съм ченге.

— Ти си позор за полицията! Никога не споменавай пред мен, че си ченге, защото ще ти избия зъбите!

„Ако спипа Канарди, с мен е свършено — помисли си Върнън. — Дошъл е моментът всеки да се спасява както може.“

— Ако искаш да спечелиш в съда, аз съм твоят човек. Знаеш ли, че още драскаш по повърхността на случващото се в 128-и участък?

— Грешиш, драги. Достигнала съм до мръсотията на дъното, където те намерих.

— Ще ти кажа много повече… — От отчаяние по челото му изби пот, помъчи се подкупващо да се усмихне. — Ще получиш повишение, Далас. Ще ти съобщя имената не само на полицейски служители. В играта са хора от кметството, от медиите и дори от правителството. Искам защита, нова самоличност и достатъчно пари да заживея далеч оттук.

Ив се прозина:

— Много си досаден.

— Това са моите условия.

— А сега ще разбереше какво предлагам аз. Пийбоди, закарай този боклук в ареста и провери дали са върнали Бруно в килията му.

— Чух, че са го върнали и че бил много самотен.

— Почакай, Далас. Защо ме доведе тук, след като не желаеш да се споразумеем? Непременно трябва да бъда под закрилата на програмата за защита на свидетелите. Ако ме вкараш в затвора, жив няма да изляза. И двамата го знаем. Каква полза, ако изпея всичко пред теб, след като ще те прободат в сърцето?

— Ах, Върнън, моето сърце се къса, като те слушам. Обещавам да отпаднат всички обвинения срещу теб, освен съучастието в убийство. Ако се докаже, че си замесен, спукана ти е работата. Няма начин да бъдеш защитен от федералната програма — сам ще се погрижиш за новата си самоличност.

— Не е достатъчно.

— Както искаш. Знаеш ли, седмици наред ще ми горчи в устата, задето съм ти направила толкова щедро предложение.

— Не съм замесен в убийството на ченгета!

— Значи нямаш причина за безпокойство.

— Имам право на защитник от профсъюза — заяви той плачливо и гласът му внезапно й напомни за пискливия глас на баща й, който понякога чуваше в кошмарите си.

— Майната ти! — отсече тя и тръгна към вратата.

— Почакай! Защитниците само усложняват нещата, нали? Ще минем и без тях. Обещай, че ще получа имунитет и ще ти разкажа всичко от игла до конец.

Ив се върна, настани се на неудобния дървен стол, включи записващото устройство и задиктува:

— Лейтенант Ив Далас провежда разпит на детектив Джереми Върнън. Присъстват още капитан Фийни, детектив Макнаб и полицай Пийбоди. Лицето Върнън се съгласи да даде показания и да отговори на зададените му въпроси в замяна на отпадане обвиненията в корупция и злоупотреба със служебното положение. Детектив Върнън, потвърждаваш ли, че доброволно даваш показания и ще отговаряш на нашите въпроси?

— Да. Искам да съдействам за възтържествуване на правдата. Чувствам се…

— Достатъчно, Върнън. Потвърждаваш ли, че си детектив от нюйоркската полиция?

— Полицай съм от шестнайсет години, а през последните шест съм детектив в отдела за „Борба с наркотиците“ към 128-и участък.

— Признаваш ли, че си приемал парични и други подкупи в замяна на информацията, която си предавал на Макс Рикер и си подпомагал незаконната му дейност?

— Вярно е, че взимах пари. Страхувах се да откажа. Срамувам се от слабостта си, но признавам, че се страхувам да не ме убият. Уверявам те, че не съм единственият.

„Щом се престраши, вече не можеш да му затвориш устата“ — помисли си Ив. Само за един час успя да изреди много имена и да разкрие връзките на тези хора с престъпния свят.

— Капитан Рот замесена ли е? — попита Ив.

— Тази фукла ли? — Върнън, който се беше поуспокоил, подигравателно се усмихна. — Тя предпочиташе да си затваря очите. Има си своя цел — да стане командир. Разбира от политически игри, но я измъчва един проблем — иска й се да има пишка. Непрекъснато мрънка, че някои от подчинените й отказвали да й се подчиняват, защото била жена. Отгоре на всичко скапаният й мъж й слага рога, а тя се утешава с алкохол. Толкова се беше запалила по операцията за уличаването на Рикер, че забрави всяка предпазливост и ни улесни. Подправихме сведенията, „изгубихме“ най-важните веществени доказателства, преработихме няколко рапорта и готово.

— Готово… — с горчивина промълви Ив.

— Слушай. — Върнън се приведе. — Рикер не е глупак. Не са му необходими всички от 128-и участък. Завербува няколко души, а те му пазят гърба и набират други ченгета. Помежду ни се знае кой ще приеме подкуп и кой ще откаже.

— Коли не е бил корумпиран.

— Мамка му! Беше честен като герой от приказките. Системата действаше безотказно. Да речем, че някой от нашия участък чуе за акция примерно на колегите от 64-и участък. Отива там, преструва се, че разговаря по служебни въпроси и си пъха носа навсякъде. После някой хакер сваля информацията от компютъра им. Предаваме я на Рикер срещу солидна сумичка. — Той вдигна ръце и се усмихна. Толкова се беше увлякъл в спомените си, че бе забравил къде се намира. — Хитро, нали? Ако акцията е срещу бизнес партньор на Рикер, той разполага с време да промени мястото на срещата или да изтегли хората си, поради което полицейската операция се проваля. В случай, че ченгетата са набелязали негов конкурент, Рикер изчаква да си свършат работата. Сетне отнема от конкурента си клиентите, а понякога и стоката. В отдела за „Веществени доказателства“ работят много негови хора. Да не забравяме, че Рикер държи в джоба си и медиите, и политиците. Журналистите предават събитията така, че той да бъде видян в добра светлина, а политиците отбиват нападките по негов адрес. През последните една-две години обаче забелязах, че той постепенно започва да се променя.

— Рикер ли?

— Да. Проявява безразсъдство при финансовите сделки, пилее пари и продава акциите си. Не се разделя с проклетата си чаша, която съдържа наркотици, разтворени в алкохол. Той вече е наркоман, който не разсъждава трезво. Падението му е неизбежно и вече е започнало. Направи няколко погрешни хода, после пречука ченге…

Ив го стисна за китката:

— Имаш ли доказателства, че Макс Рикер е поръчал убийството на Тадж Коли?

Върнън се изкушаваше да отговори положително. Харесваше му да се фука. Но знаеше, че ако излъже, Далас ще го уличи и ще намери начин жестоко да му отмъсти.

— Не съм чул да го възлага на някого, но дочух слухове…

— Какви слухове, Върнън?

— От време на време изпивах по чаша бира с един от хората на Рикер, случваше се да си поръчаме проститутка и да се позабавляваме… Честно казано, не бях единственият, който забелязваше, че старият Макс не е във форма. Та онзи човек — Джейк Евънс му е името — преди около месец ми разказа за игричките ни Рикер и как настройвал ченгетата едни срещу други, което му доставяло най-голямо удоволствие. Знаел, че от „Вътрешно разследване“ са поставили техен човек в онзи клуб, за да дебне полицаи, замесени в тъмни сделки, само дето такива полицаи нямаше. Загряваш ли?

— Да.

— Рикер беше пуснал мухата на „Вътрешно разследване“, за да си направи майтап… и да създаде неприятности на собственика на клуба. Евънс сподели с мен, че накарал свои хора да въртят незначителни сделки с наркотици. После обаче му хрумнал по-добър начин да насъска ченгетата едно срещу друго. Според Евънс това били някакви психологически измишльотини. Съобщава невярна информация на второто ченге относно първото. Второто ченге… схващаш ли дотук?

— Да. Продължавай.

— Второто ченге си има лични проблеми, а Рикер непрекъснато го подстрекава, дразни го, кара го да мисли, че първото ченге — става въпрос за Коли — е корумпирано. Евънс казваше, че играта била сложна и рискована и че Рикер си държал езика зад зъбите, но на него — на Евънс — това не му харесвало. Старият Макс има човек и във „Вътрешно разследване“, който е трябвало да пробута фалшивите сведения на второто ченге. Предполагам, че е успял.

Върнън се сепна и ентусиазираното му лице помръкна.

— Когато научих, че Коли е бил очистен, и то от свой колега, реших, че Рикер е поръчал убийството.

— Как се казва информаторът от отдела за „Вътрешно разследване“?

— Не знам името му. Кълна се в Бога — добави той, като видя недоверчивото изражение на Ив. — Не се познаваме помежду си. В повечето случаи се досещаме, но има и изключения. Може да е бил Бейлис. Той е мъртъв. Стегни се, Далас. Съобщих ти имената на двайсетина души. Подпали им задниците и ще научиш повече.

— Сигурно ще науча повече. — Тя рязко се изправи. — Но повече не те издържам! Макнаб, заведи това влечуго в тайната квартира. Погрижи се да го охраняват двама души едновременно, които да се сменят на осем часа. Фийни, разчитам ти да подбереш охраната.

— С удоволствие.

— Улесних живота ти, Далас — обади се задържаният. — Можеше да ми издействаш нова самоличност.

Тя дори не го погледна, а нареди на сътрудничката си да я последва.

— Хей, Далас! — провикна се след нея Върнън.

— Бъди доволен и от малкото, боклук такъв — промърмори Фийни, когато Ив излезе. — Радвай се, че топките са си на мястото. Ако тя не ги откъснеше след по-интимен разговор с теб, аз щях да го сторя.

— Дори нямам сили да се разгневя — промълви Пийбоди, докато вървяха по коридора. — Призлява ми, като си помисля за онова влечуго. Гордея се с професията си, а той ме накара да се срамувам, че съм ченге.

— Не бива. Върнън е изключение, не всички са като него. Изпълнявай съвестно задълженията си и не ще имаш повод да се срамуваш. Направи копие от видеозаписа на разпита и го изпрати на Тибъл. Слава богу, че той ще се занимае с този проблем. В дванайсет часа имам друга среща. Като се върна, ще ти съобщя за резултатите.

— Добре, лейтенант. Какво ще правим с Канарди?

— Отлагам за по-късно удоволствието да го арестувам.

— Желаете ли резултатите от издирването, което ми възложихте?

— Разполагаме ли с достатъчни улики, за да го арестуваме?

— Предвид известните до момента данни вероятността е седемдесет и шест процента, но…

— Но — прекъсна я Ив — компютърът не се съобразява с човешката мъка или с мръсните психологически игри на Рикер, който насъсква полицаите един срещу друг. Трябва да го арестуваме. Ще го приберем тихомълком, когато се върна.

— Ами ако реши да убие още някого?

— Няма. Дал ми е дума и няма да се отметне.