Присъда в смъртта

Единайсета глава

Макар Рурк да говореше спокойно, учтивият му тон нито за миг не заблуди Ив. Тя знаеше, че под изисканата външност на съпруга й се крие жесток варварин. Само леденостудените му сини очи подсказваха гнева му.

Ив се скова от страх, сякаш бяха нанесли силен удар в слънчевия й сплит. С усилие се овладя, изтръгна се от прегръдката на Уебстър, застана между двамата мъже и с писклив от вълнение глас се провикна:

— Рурк, престани! С Уебстър имаме служебно съвещание и изпаднахме в разногласие.

— За пръв път виждам хора, които имат разногласия, да се прегръщат. Намери си някаква работа, Ив. В друго помещение!

Страхът й надви възмущението й от непривично грубия му тон. Разтрепери се, като си представи, че може би ще й се наложи да арестува съпруга си за убийство.

— Почакай! — заговори престорено спокойно. — Тълкуваш погрешно онова, което току-що видя.

— Не отричам чувствата си към нея. — Уебстър се отдръпна от Ив. — Нито пък позволявам на жени да ме защитават. — Въпросително погледна Рурк и добави: — Тук ли ще си разчистим сметките или навън?

Рурк се усмихна. Приличаше на хищник, който се готви да забие нокти в жертвата си.

— Тук и сега — отвърна.

Двамата се спуснаха един към друг. По-късно, когато Ив отново беше в състояние да мисли, й хрумна, че в ожесточението си приличаха на самци, които влизат в бой, за да спечелят женската. Ала в първия момент беше толкова смаяна, че се вкамени и безмълвно се втренчи в двамата мъже.

Видя как Уебстър се стовари върху изящна масичка, която се счупи под тежестта му. Галахад се включи в нападението, като изсъска и заби нокти в рамото на падналия.

Макар че беше облян в кръв, Уебстър бързо се изправи и отново се нахвърли върху Рурк. Размениха си юмручни удари… някаква лампа падна и се счупи.

Изведнъж Ив излезе от вцепенението си. Закрещя, но гласът сякаш не беше нейният. В отчаянието си извади оръжието си, провери дали е настроено на най-безопасната степен и изстреля един заряд между мъжете.

Уебстър потръпна, но Рурк не даде вид, че е усетил електрошока. Рязко замахна и удари с юмрук челюстта на съперника си.

Още една масичка се разцепи на трески. Този път Уебстър остана да лежи на пода. Рурк го хвана за яката и го изправи на крака.

— Рурк. — Ив се прицели в него. — Достатъчно! Пусни го или ще стрелям в теб. Честна дума!

Той извърна поглед към нея. Очите му бяха като разпалени въглени. Пусна яката на Уебстър, който отново се строполи на пода. В този момент Съмърсет безшумно влезе в кабинета и заяви:

— Ще изпратя госта.

— Добре — отвърна Рурк, без да откъсне поглед от съпругата си. — И затвори вратата. — Пристъпи към нея и промърмори: — Ще ме застреляш, така ли?

Тя отстъпи една крачка и сякаш чу как нервите й се късат като прекомерно опънати струни.

— Обещавам, че ще стрелям, ако не се успокоиш. Отивам да проверя много ли е пострадал Уебстър.

— Забранявам ти! Застреляй ме, ако искаш! — Толкова беше разгневен, че говореше с акцент, все едно бе безпризорният малчуган, бродещ из мръсните улички на Дъблин. — Хайде, направи го!

Ив чу как вратата се затвори и ключалката щракна. За миг страхът й надви гнева й и тя отстъпи още една крачка и заяви:

— Между нас с Уебстър няма нищо. Обиждаш ме, като мислиш, че изпитвам чувства към него.

— Скъпа Ив, ако мислех, че обичаш този човек, без колебание щях да го убия. — С невъзмутимо изражение той направи ненадейно движение и изби оръжието от ръката й. — Но се питам защо ни разтърва.

— За да избегнем още по-големи разрушения. — Тя разпери ръце. — Само да се бяхте видели отстрани — приличахте на разгонени самци. Даваш ли си сметка, че изпочупи мебелите, нападна полицай, и то съвсем безпричинно… Само защото имах разногласие с един колега.

— Само че този колега едно време ти е бил любовник, освен това ви заварих да се прегръщате.

— Добре, може би имаш известно основание… Все пак поведението ти е непростимо. Ако се нахвърлям върху всяка от бившите ти любовници, трябва да пребия всяка жена в Ню Йорк и планетите, обитавани от хора.

— Не е същото!

— Защо? — попита Ив и със задоволство си помисли, че е избрала най-правилния аргумент. — Каква е разликата?

— Не каня бившите си любовници у дома и не им позволявам да ме прегръщат — ето защо!

— Не сме се прегръщали. Само…

— И защото… — Той я сграбчи за ризата и я дръпна към себе си. — Защото ми принадлежиш!

От изненада очите й едва не изскочиха от орбитите си.

— Какво? Принадлежа ли ти? Да не съм някой от проклетите ти хотели?

— Така е. Приеми го и туйто!

— Никога! Сбъркал си адреса, драги! — Отблъсна ръката му и рязко се извърна, но само ризата й се разкъса, а Рурк не отслаби хватката си. Докато се мъчеше да се освободи, в съзнанието й прозвуча аларма. Изведнъж се озова с гръб към него, той я притисна към себе си и прошепна:

— Позволяваш си прекалено много, лейтенант. — Топлият му дъх гъделичкаше ухото й и й действаше възбуждащо, въпреки заплашителните нотки в гласа му. — Мислиш ли, че съм човек, който ще играе по свирката ти? Мислиш ли, че любовта ми към теб ме е превърнала в беззъб лъв? — Сякаш да докаже обратното, той леко я ухапа по шията.

Ив усети, че съзнанието й е обгърнато от гъста мъгла. Не можеше да мисли, нито да си поеме дъх.

— Пусни ме — прошепна. — Прекалено съм ядосана, за да си уредя сметките с теб още сега.

— Не, не си разгневена. — Рурк рязко я обърна, притисна я с гръб към стената и вдигна ръцете й. Приведе се така, че лицето му на прокълнат ангел почти се допираше до нейното. — Умираш от любопитство и си възбудена. Сърцето ти бие до пръсване, трепериш. Мисля, че и малко се страхуваш, което само подсилва възбудата ти.

Тя гневно стисна зъби. Този Рурк — познаваше я като петте пръста на ръката си. Мислено го проклинаше, но не можеше да отрече, че го желае. Усещането беше странно, като че по нея пълзяха хиляди разгневени мравки.

— Боли ме! Пусни ръцете ми!

— Няма! Подозирам, че съм бил прекалено внимателен с теб, страхувал съм се да не ти причиня болка. Забрави ли брачните клетви, Ив?

— Не! — Тя се втренчи в устните му. Жадуваше за страстните му целувки.

— Моя си! Принадлежиш ми и ще те накарам да ми го кажеш… още сега. — Протегна свободната си ръка и разкъса ризата й чак до кръста. — А сега ще взема онова, което ми принадлежи.

Тя се опита да се възпротиви, но страстта надделя гордостта й. Извърна се и повали Рурк на пода, ала той я повлече със себе си.

От силната болка дъхът й секна за миг, но тя машинално се опита да забие коляно между краката на Рурк. Той ловко избегна удара, без да изпуска ръцете й. Просна се върху Ив и впи устни в нейните, въпреки че тя се съпротивляваше и извръщаше главата си.

Обсипа с трескави целувки шията й и усети вената, която пулсираше под жарките му устни.

Рурк знаеше, че може да спре, да се овладее. Години наред бе полагал усилия да се превърне от полуграмотен уличен крадец в изискан и възпитан мъж. Ала сега животинската му похот вземаше връх. Миризмата, излъчваща се от самката, караше кръвта му да кипи.

Знаеше, че тя притежава необикновена сила. И преди беше мерил сили с нея, но винаги внимаваше да не й причини болка. Сега обаче съзнанието му беше обсебено от една мисъл: „Този път няма прошка!“ Този път няма прошка.

Стисна гърдата й, горещата й кожа сякаш опари пръстите му. Ив издаде странен звук, едновременно напомнящ на ръмжене и на стон, а когато той отново я целуна, жестоко го ухапа.

Болката само усили похотта му. За миг вдигна глава, очите му блестяха като на див звяр.

— Лимса — прошепна.

Макар да беше замаяна, Ив си спомни, че веднъж, когато се бяха любили, бе казал същата дума. Беше ирландска и означаваше „моя“. Помъчи се да го отблъсне, ала когато горещите му устни отново потърсиха нейните, загуби битката, която водеше със себе си.

Страстта й беше първична, неутолима; беше като нож, който пронизва сърцето й. Забрави всичко, освен желанието да се слее с този мъж. Притисна се към него и го целуна така, че зъбите й разкървавиха устните му.

Рурк пусна ръцете й, повдигна я и се помъчи да съблече разкъсаната й риза. Каишката на кобура се оплете около китките й и сякаш ги стегна в белезници. Изведнъж страхът й се върна. Никога не се беше чувствала толкова безпомощна.

— Кажи ми го! Проклета да си, Ив! Кажи ми го! — Отново прилепи устни до нейните, сетне обсипа с целувки шията и гърдите й. Зъбите му я нараняваха, ръцете му й причиняваха болка.

Тя нададе пронизителен вик и отметна глава. Удоволствието бе като вихър, който отнесе гордостта й надалеч.

След миг двамата се озоваха на пода, обсипан с трески от счупените мебели.

Ив най-сетне освободи ръцете си от ремъка и разкъса ризата на Рурк. Жадуваше да го докосне, да усети аромата на плътта му. Отчаяно се опитваше да си поеме въздух, но сякаш някой я стискаше за гърлото.

Отново усети болката, която й причиняваха ръцете му, но този път бе съчетана с неописуема възбуда. Милувките му я подлудяваха, искаше й се никога да не престава. Той смъкна панталона й, след миг устните му бяха на най-интимното й място.

Заля я вълна от удоволствие. Вкопчи се в килима, като че се мъчеше да намери опора, за да не полети в бездънна пропаст. Ала усилията й бяха напразни, тялото й бе излязло от контрол.

Рурк не преставаше.

Не можеше да престане.

Гърлените й стонове го подлудяваха, разпалваха страстта му. Всеки път, когато си поемеше дъх, усещаше уханието на жена. На жената, която му принадлежеше.

Устните му се плъзнаха нагоре по тръпнещото й тяло. Захапа зърното й и пъхна пръсти в нея.

Оргазмът я разтърси, тя нададе вик и заби нокти в гърба на Рурк, който мрачно се усмихна.

— Кажи го! — прошепна й задъхано, без да откъсва поглед от очите й, които отново помътняха. — Няма да те оставя, докато не го чуя!

Макар че страстта замъгляваше съзнанието й, Ив разбра, че той не иска от нея да бъде негова робиня, а да го приеме за единствения мъж в живота си. Дишаше на пресекулки, единственото й желание беше да се люби, да се съвокуплява. Отдавайки се, прошепна галската дума, която беше научила от него.

— И ти ми принадлежиш — повтори и потърси устните му, когато той проникна в нея.

Лежеше неподвижно под него. Беше замаяна, ушите й бучаха. Искаше й се отново да се превърне в жената, която се бе поддала на първичните си инстинкти. Искаше й се вечно да изпитва усещанията, които чувстваше в момента.

Рурк се отмести и тя понечи да се просне по корем, както правеше винаги, когато беше изтощена до смърт. Ала той я взе в прегръдките си и заяви:

— Още не сме свършили. — Затвори с крак вратата на кабинета и я понесе към спалнята.

Когато Ив се събуди, слънчевите лъчи нахлуваха през прозореца на тавана. Цялото тяло я болеше, а Рурк го нямаше.

Няколко секунди тя остана неподвижна, просната на леглото, което подсказваше каква бурна нощ е прекарала със съпруга си. Изпитваше срам, но не можеше да забрави и неописуемото удоволствие. Най-лошото обаче бе, че с Рурк не бяха изгладили отношенията си. Стана и отиде в банята, като се питаше дали положението не се е влошило още повече.

Облече се, без да застане пред огледалото. Откри кобура с оръжието си на масичката във всекидневната и побърза да си го сложи.

Почувства се малко по-сигурна, докато влезе в кабинета си и завари сътрудничката си да се взира в отломките.

— Тук май е имало… буйно празненство — смотолеви Пийбоди.

— Не, само незначителен инцидент — отвърна Ив и изрита встрани парчетата от счупената лампа, после решително тръгна към бюрото си. Най-важното в момента бе да не издаде смущението си. — Седни. Имам информация, която е важна за нашето разследване.

Пийбоди смутено се изкашля и вдигна един преобърнат стол. Сигурно се бе случило нещо необичайно, защото за пръв път, откакто се бяха запознали, началничката й започваше работа, без да отпива от първото си кафе за деня. Побърза да се настани на стола и извади бележника си.

— Научих за операция, провеждана от отдел „Вътрешно разследване“ — започна Ив, сетне съобщи на сътрудничката си за разговора си с Уебстър.

Като свърши, Пийбоди дълго мълча, сетне промърмори:

— Ако разрешите да изкажа мнението си, лейтенант, постъпката им е подла.

— Съгласна съм.

— Възпрепятствали са разследването на две убийства, като са укривали важни сведения. Дори от „Вътрешно разследване“ нямат право да проявяват подобно самоволие.

— Точно така. Мисля, че ще бъдат порицани. Междувременно искам да се обадиш на доктор Майра и да я предупредиш, че срещата ни ще се състои тук. Не ми се ще онези от „Вътрешно разследване“ да надушат с какво се занимавам. Незабавно повикай Макнаб. Налага се да огледа още по-внимателно служителите от 128-и участък. Ще работи тук на моя компютър. Засега няма да даваме никаква информация на Уебстър и колегите му.

— Дотук със солидарността — процеди Пийбоди. — Мръсни плъхове!

— Забрави чувствата си. Загиват ченгета. Не можем да си позволим да изпитваме симпатии или да мразим. — Въпреки поучителния си тон самата тя чувстваше, че омразата тлее в душата й. — Възнамерявам лично да съобщя на Уитни какво съм научила. Ще се върна след два часа или ще се свържа с теб, ако се наложи да закъснея.

— Добре, лейтенант. Да… поразчистя ли кабинета ви?

— Това не влиза в задълженията ти! — тросна се Ив, сетне затвори очи и дълбоко си пое въздух. — Извинявай. Имам семейни неприятности. Остави всичко както е в момента, стига да не ти пречи. Предай на Майра, че консултацията е спешна. Опитай да събереш колкото е възможно повече сведения за полицаите от 128-и участък преди срещата ми с нея. — Поколеба се, но преди да тръгне към вратата, добави: — Моля те да съобщиш на секретарката на Рурк, че до края на деня ще снемем възбраната от „Чистилището“.

Рурк не се интересуваше нито от бар „Чистилище“, нито от чистилището, макар да бе сигурен, че ще попадне там заради греховете си. Нито пък се изненада, като видя, че Дон Уебстър го чака в приемната на кантората му.

Опитната секретарка побърза да застане между двамата мъже:

— Рурк, предупредих господина, че тази сутрин нямаш нито минута свободно време. Предложих да му запиша час за някой ден през седмицата, но той отказа.

— Ще му отделя няколко минути още сега. Благодаря, Каро. Влизай, Уебстър.

Посочи към коридора, водещ към кабинета му и със задоволство отбеляза, че онзи има голяма синина под едното око, а устната му е разцепена.

Самият той изпитваше нетърпима болка при всяко вдишване и издишване, но гордостта не му бе позволила да потърси лекарска помощ за многобройните си натъртвания. Влезе в кабинета, но не седна зад бюрото. Пъхна ръце в джобовете си и предизвикателно изгледа неканения гост:

— Още един рунд ли искаш, приятелю?

— Да, повече от всичко на света — отвърна Уебстър. Като видя гневните пламъчета в очите на Рурк, побърза да добави: — Но ще откажа предложението ти. Неприятно ми е, че го казвам, но снощи имаше право да ме смажеш от бой!

— По този въпрос имаме единодушие — подхвърли Рурк. — Обаче обещавам, че ще останеш без ръце, ако още веднъж докоснеш онова, което ми принадлежи. Не се шегувам, повярвай ми.

— Тя щеше да ме сложи на мястото ми, ако беше закъснял с пет минути… не, с пет секунди. Мамка му, вината е само моя!

— Никога не съм поставял под съмнение верността на Ив.

— Слава богу! — Уебстър почувства известно облекчение. — Страхувах се да не си помислиш, че… Мамка му! — повтори и прокара пръсти през косата си. — Имахме професионален спор, а аз се възползвах от случая да разреша личен проблем, който отдавна ме измъчва. Ще бъда откровен с теб — мисля, че съм влюбен в жена ти.

— Проблемът наистина е сериозен. Възхищавам се от смелостта ти да направиш подобно признание. — Рурк се настани зад бюрото си и машинално извади цигара. Забеляза, че Уебстър го гледа в ръцете и попита: — Искаш ли да запалиш?

— Не съм пушил от пет години, три месеца и… двайсет и шест дни. Вече забравих броя на часовете. Да му се не види! — Взе цигара, запали я и дръпна толкова дълбоко, че едва не се задави. После продължи: — Не те познавам, но съм чувал за теб.

— Аз също. — Рурк вдигна вежда. — Ив отдавна ми е казала, че е прекарала една нощ с теб.

Уебстър сви рамене с престорено безразличие и също седна:

— Случилото се не означава нищо за нея… никога не е означавало. Познавам репутацията ти, Рурк. Ако решиш, ще ме преследваш до дупка и ще ми отмъстиш. Нямам нищо против, но не си го изкарвай на Далас.

— Известно ли ти е, че ако разбере за опита ти да я защитиш, ще натика топките ти в гърлото ти?

За пръв път Уебстър се усмихна, сетне изруга и се намръщи от болка.

— Такъв съм си — добави и докосна разцепената си устна. — Като сгреша, не искам друг да опере пешкира.

— Нямам представа какво са ти разказали за мен, но знай, че не отмъщавам на жени, особено ако не са извършили друго прегрешение, освен да бъдат самите себе си.

Спомни си как беше постъпил снощи с Ив, побърза да прогони мисълта, като си каза, че по-късно ще уреди и този въпрос.

— Ако реша да ти отмъстя, Ив ще ми се разсърди — продължи. — Може би щях да рискувам да си навлека гнева й, но не виждам причина.

Уебстър се загледа в цигарата си и промърмори:

— Имах съвсем друга представа за теб.

— Можех да оправдая очакванията ти — подхвърли Рурк.

Уебстър въздъхна, за последен път дръпна от цигарата си и я загаси.

— Не ме интересува какъв би могъл да бъдеш. Важното е какъв си. — Докосна насиненото си лице. — Това… трябваше да се случи, за да ми напомни къде е мястото ми. — Стана и подаде ръка на Рурк: — Благодаря, че ме прие.

Рурк също се изправи. Изпитваше едновременно съжаление и уважение към този човек, когото допреди малко бе ненавиждал. Стисна дланта му и усмихнато заяви:

— На гърдите имам синина колкото чиния, а бъбреците ме болят, сякаш някой ме е замерял с тухли.

Уебстър забрави болката от разцепената устна и широко се усмихна:

— Благодаря. — Тръгна към вратата, но спря и се обърна:

— Знаеш ли, с Далас сте си лика-прилика.

„Вярно е — помисли си Рурк. — Но понякога помежду ни припламват искри.“

Командир Уитни не избухна, когато Ив му съобщи какво е научила, но зачервеното му лице показваше, че едва се сдържа.

— Имаш ли доказателства? — попита.

— Още не, сър. Но информацията е точна. Източникът ми е извън подозрение.

— Този твой източник как се казва?

Ив знаеше, че въпросът е неизбежен и вече бе решила какво да отговори.

— Съжалявам, сър, но не мога да ви го съобщя.

— Май ме бъркаш с някой репортер, Далас.

— Сър, сведенията ми бяха съобщени поверително. Нищо не ме спира да се възползвам от информацията, но не мога да назова източника.

— Затрудняваш ме. Ако знам името на твоя информатор, ще вдигна голяма патърдия във „Вътрешно разследване“.

— Съжалявам, но нямам избор.

— Ще им съобщя какво сме научили — продължи Уитни, като барабанеше с пръсти по бюрото си. — Разбира се, ще отрекат, ще се помъчат да печелят време. Ако наистина от месеци се занимават с този случай, едва ли ще искат да разкрият картите си дори пред мен. — Облегна се назад, присви очи и промърмори: — Политиката е игра, в която често се раздават удари под пояса. В това отношение ме бива, нали?

— Да, сър. — Ив си позволи едва забележима усмивка. — Вярно е.

— Очаквай да те повикат в Кулата, лейтенант, във връзка с този въпрос. — Помежду си полицаите наричаха Кулата сградата, където се намираше кабинета на началника на полицията. — Ще задействам нещата.

— На ваше разположение съм, сър. Уведомявам ви, че докато успешно приключим разследването, с моя екип ще работим у дома.

Той кимна, обърна се към видеотелефона и разсеяно каза:

— Свободна си.

Докато прекосяваше гаража, за да стигне до колата си, Кармайкъл я спря:

— Научих нещо, което може би ще те заинтересува. Разпитах повечето свидетели от моя списък и извадих късмет с една от сервитьорките.

— В какъв смисъл?

— Изглежда, е била в затвора за дребно мошеничество и има набито око за ченгетата. Твърди, че веднага е разконспирирала Коли, но не е сметнала присъствието му за подозрително. Не знаела какво да мисли за другото ченге, което от време на време посещавало заведението.

— Кое друго ченге?

Кармайкъл се усмихна:

— И аз зададох същия въпрос. Жената отговори: „Беше жена — хубавичка блондинка.“ Поразпитах я още малко и тя описа жена, която би могла да бъде капитан Рот от 128-и участък.

— Не думай!

— В този град има стотици хубавки блондинки, но описанието ми напомни за Рот. Показах на сервитьорката няколко снимки и тя безпогрешно посочи колежката.

— Благодаря. Не го споделяй с никого, моля те.

— Добре. Тъкмо отивах да оставя на бюрото ти диска със записа от разпита. Искаш ли го сега?

— Да. Още веднъж благодаря.

Ив пъхна диска в джоба си и забърза към колата си. Налагаше се да отдели време за посещение в 128-и участък. Пътьом се свърза с Пийбоди:

— Изтегли наличната информация за Рот. Ако има закодирани файлове, не се притеснявай.

— Слушам, лейтенант. Уговорих ви среща с доктор Майра за десет и половина.

— Ще се постарая да не закъснея. Изтегли сведенията за Рот и го направи така, че колегите й да разберат.

Не очакваше сърдечно посрещане в 128-и участък, но й стана неприятно, като видя враждебните погледи, отправени към нея, ругатните, изречени с приглушен глас. Някакъв полицай дори изгрухтя.

Вместо да се престори, че не го е чула, тя се приближи до бюрото му и се усмихна:

— Много си талантлив, детектив. Мога ли да те наема да забавляваш гостите ми на домашно празненство?

Той презрително процеди:

— Не желая да разговарям с теб.

— Прекрасно, аз също. — Продължи да го гледа, докато онзи не издържа и извърна очи. Тя доволно се усмихна и тръгна към кабинета на капитан Рот. Помисли си, че човек доста трябва да се издигне в службата, за да му осигурят просторна стая с два прозореца, солидно бюро и красиво пълзящо растение в саксия на перваза.

Рот я видя през остъклената врата и скочи на крака, а Ив дори не почука.

— Как смееш да ме подлагаш на проверка, без да ме уведомиш? — сопна се русокосата. — Не играеш според правилата, лейтенант!

— Една от нас наистина нарушава правилата. — Ив влезе и затвори вратата. — Притесняваш ли се от онова, което ще открия за теб?

— Не се тревожа, а съм вбесена. Не мислиш ли, че прекали? Че многократно наруши колегиалната етика в безсмислената си вендета срещу моя участък. Ще рапортувам за поведението ти на командир Уитни и на началника на полицията.

— Това е твое право, капитан! А пък аз в качеството си на разследваща две убийства, имам право да те попитам защо скри от мен, че няколко пъти си посещавала детектив Коли в „Чистилището“?

Рот подскочи като ужилена, сетне процеди:

— Информацията ти е неточна.

— Не ме заблуждавай, ако обичаш. Ще разговаряме тук или в помещението за разпит. Правя ти услуга… като на колежка.

— Жестоко се лъжеш, ако мислиш, че ще ти позволя да ме съсипеш!

— А пък ти се лъжеш, ако мислиш, че ще ти позволя да ми се правиш на началничка. Къде беше в нощта, когато са убили Коли?

— Не съм длъжна да отговарям!

— Ще отговаряш, ако те призова официално на разпит. И ще го направя!

— Не бях в „Чистилището“ през онази нощ.

— Докажи го!

— Дано пукнеш в ада! — Рот заобиколи бюрото и спусна щорите, закриващи от погледа общото помещение. — Имам си причини да не ти съобщя къде съм била тогава. Лични причини.

— Личните причини не се вземат предвид при разследване на убийство.

— Аз съм полицай. И то добър полицай. Може би повече ме бива по канцеларската работа, но съм способна и го знам. Вярно е, че от време на време си позволявам по едно-две питиета в някой клуб, но това няма нищо общо със смъртта на Коли или с длъжността, която заемам.

— Защо премълча истината?

— Защото изобщо не бива да пия! — Рот се изчерви от притеснение. — По едно време се бях пристрастила към алкохола, преминала съм курс на лечение. Защо ли го казвам, след като вече го знаеш? — промърмори и отново седна зад бюрото. — Не искам заради моментната слабост да загубя работата си. Когато за пръв път отидох в „Чистилището“, не знаех, че Коли работи там през свободното си време. Започнах редовно да посещавам бара, защото не се страхувах, че колегата ще ме издаде. Не го споменах пред теб… смятах, че е без значение.

— Много добре знаеш, че е важно.

— Добре! Щом толкова искаш да знаеш, исках да се защитя. На мое място всеки би постъпил така, нали?

Рот се изправи и се подпря на бюрото. Заплашителната й поза подсказваше, че е готова да защитава територията си, че е готова на всичко, за да запази онова, до което се беше домогвала години наред.

— Разбирам накъде биеш! — продължи разпалено. — Искаш да докажеш, че и Коли, и Милс са били корумпирани. Но мен няма да натопиш.

— Напоследък си внасяла големи суми в банковата сметка на съпруга ти.

— Мътните те взели! Ще повикам моя адвокат. — Посегна към видеотелефона, сетне сви юмруци. Ив мълчаливо я наблюдаваше как се мъчи да се овладее. — Но тогава ще трябва да се явя на официален разпит. Мамка му, държиш ме в хватката си!

Дълбоко си пое дъх, сетне продължи:

— Преди няколко месеца се усъмних, че съпругът ми има любовница. Симптомите бяха очебийни — беше разсеян, не ми обръщаше внимание, прибираше се късно, работата му не спореше. Поисках му обяснение, той отрече всичко. Някои мъже притежават способността да извъртат обвиненията, докато накрая съпругите им излизат виновни, макар да знаят, че имат право. Накратко казано, лейтенант, бракът ми се разпадаше, а аз бях безпомощна. Самата ти си и полицай, и омъжена. Знаеш колко трудно е да се съчетават съпружеските и служебните задължения.

Ив не отговори, но Рот, изглежда, не очакваше отговор.

— Нервите ми бяха опънати, бях объркана. Казах си, че едно-две питиета ще ми подействат добре, ще ме отпуснат. Ето как попаднах в „Чистилището“. Изненадах се, като видях Коли на бара, но и двамата се престорихме, че няма нищо нередно. Междувременно бракът ми се рушеше. Открих, че съпругът ми не само чука друга жена, ами прехвърля на свое име големи суми от общата ни сметка. Преди да успея да му попреча, той ме доведе до просешка тояга и ме накара да потърся утеха в алкохола, което неминуемо се отрази на работата ми.

Преди две седмици се взех в ръце. Изритах от къщи мързеливия негодник и се включих в курс за лечение на алкохолици. Обаче го скрих от шефовете и извърших нарушение. Оттогава не съм стъпила в „Чистилището“, а с детектив Коли се срещахме само тук, в участъка.

— Съчувствам ти заради неприятностите, но все пак настоявам да ми кажеш къде си била през нощта, когато е бил убит колегата ти.

— До полунощ бях на събрание на дружеството на анонимните алкохолици в една църква в Бруклин. — Рот кисело се усмихна. — Избрах да посещавам дружеството в този район, за да не попадна на познати. Каква ирония, нали? После с няколко събратя по съдба отидохме да пием кафе. Разказвахме за живота си, оплаквахме се. Прибрах се вкъщи в около два след полунощ и си легнах. Нямам алиби за времето, когато е било извършено убийството. — Тя спокойно погледна Ив в очите и добави: — Досещаш се, че не можеш да използваш срещу мен онова, което ти разказах, защото официално не си ми прочела правата. Ако ме арестуваш, ще вгорча живота ти.

— Капитан Рот, обещавам, че ако реша да те арестувам, твоят живот ще се вгорчи.