Присъда в смъртта

Четвърта глава

Тъкмо когато Ив допиваше втората чаша кафе, лейтенант Алан Милс се свърза с нея по комуникатора. Първото, което й хрумна, бе, че и колегата й има нужда от кофеин.

Изглежда, умираше за сън. Клепачите му бяха зачервени, беше блед като платно, а воднистите му сиви очи приличаха на мръсни локви.

— Далас, обажда се Милс. Разбрах, че си ме търсила.

— Да. Аз разследвам убийството на Коли.

— Проклет да е, който го е извършил! — Милс под смръкна и присви очи. — Ще ми се да го накълцам на парчета! Откри ли нещо?

— Още не съм. — Ив не възнамеряваше да обсъжда работата си с този човек, който още не се беше събудил напълно и който, съдейки по вида му, предишната вечер е вземал наркотици. — Разбрах, че миналата година заедно с детектив Мартинес и Коли сте били в отряд със специално назначение — залавянето на Макс Рикер.

— Ъ-хъ… — Милс потърка страната си. Ив чу звука от стърженето на наболата му брада по дланта му. — В отряда бяхме четиринайсет ченгета, но онзи мръсник успя да се отърве. Мислиш ли, че Рикер е поръчал убийството на Коли?

— Още правя проучвания. Искам да разбера всичко за Коли, може би тогава ще добия представа за убиеца му. Ако разполагаш с време тази сутрин, вземи Мартинес и елате в клуба, където е извършено престъплението. Дано да ми помогнете с нещо.

— Чух, че ние ще се заемем с разследването.

— Информацията ти е погрешна.

Той се замисли и се намръщи:

— Коли работеше в нашия участък…

— Аз водя разследването — прекъсна го Ив. — Трябват ми допълнителни сведения. Съгласен ли си да ми помогнеш?

— И без това искам да огледам местопрестъплението. Кога искаш да се срещнем?

— Сега е най-удобно. Ще бъда в „Чистилището“ след двайсет минути.

— Ще опитам да се свържа с Мартинес. Дано да се е събудила от следобедния си сън. Нали знаеш, мексиканците имат навика да си почиват следобед.

Той прекъсна връзката. Ив замислено се загледа в комуникатора си, пъхна го в джоба си и промърмори:

— Божичко, Милс! Защо не ме предупредиха, че си абсолютен гадняр и тъпак? Ще си имам ядове с теб…

— Може да е тъп, но ще иска да докаже, че е по-добър полицай от теб — отбеляза Рурк, който за миг беше престанал да проучва цената на борсовите акции и беше изслушал разговора й с нейния колега.

— Да, разбрах. — Тя препаса кобура с оръжието си, а Рурк развеселено си помисли колко небрежен е жестът й, сякаш си слагаше обиците. Изправи се и докосна трапчинката на брадичката й:

— Много скоро ще открие, че е сбъркал адреса. Няма по-костелив орех от теб, лейтенант.

Тя провери оръжието си и промърмори:

— Това комплимент ли е или упрек?

— Констатация. И аз искам отново да огледам клуба… заради застраховката.

„Застраховка, друг път!“ — помисли си Ив и каза:

— Днес е невъзможно, приятел. Ще се помъча да ти издействам разрешение за утре.

— Като собственик на клуба имам право на оглед, за да преценя щетите.

— Като отговаряща за разследването имам право да забраня достъпа до местопрестъплението, докато се убедя, че са събрани всички веществени доказателства.

— Метачите приключиха работата си още вчера, направени са и подробни записи на местопрестъплението. — Той взе някакъв диск от масата. — В такъв случай се разрешава достъп на собственика на имота, придружен от представител на полицията и от неговия застрахователен агент, за да бъдат изчислени разходите по ремонта. Тук е записана препоръката на моя адвокат, лейтенант.

Ив грабна диска и промърмори:

— Ти си по-костелив орех и от мен! Представи си, че тази сутрин нямам време да се занимавам с теб!

Той се усмихна на гневния й изблик, приближи се до дрешника и избра сако, подхождащо на панталона му. Както обикновено Ив се запита по какъв начин съпругът й се ориентира сред неизброимите сака и панталони, които съдържаше дрешникът.

— Налага се да ми отделиш малко време — обяви Рурк. — Ще отидем заедно в „Чистилището“. Уредил съм шофьорът да ме вземе от клуба, когато приключа огледа.

— Значи си уредил всичко още вчера, така ли?

— Х-м-м — промърмори той, приближи се до нейния гардероб и извади сивото й сако. Ив си помисли, че ако се беше захванала да търси точно тази дреха, щеше да загуби поне един час и пак да не я намери. — Тази сутрин навън е доста хладно — добави Рурк и й подаде сакото.

— Май се мислиш за много хитър.

— Да. — Той се наведе, целуна я и закопча сакото й. — Готова ли си да тръгваме?

— Забранявам ти да разговаряш с полицаите — предупреди го Ив, когато наближиха клуба.

— И без това нямам какво да им кажа — промълви Рурк, който беше извадил джобния си компютър и четеше и отговаряше на писмата по електронната поща.

— Освен това непрекъснато ще бъдеш придружаван от мен, от Пийбоди или от полицай, когото аз определя — продължи Ив, докато паркираше пред клуба. — И няма да докосваш нищо, абсолютно нищо…

— Искаш ли да си купим вила в Аляска — прекъсна я Рурк, вдигна глава и забеляза гневно присвитите й очи. — Ясно, не желаеш. Май и на мен идеята не ми допада… О, вече сме пристигнали. — Прибра джобния си компютър и добави: — Изглежда, че сме подранили. Другите още ги няма.

— Рурк, без номера!

— Жалко, че забравих клоунския си костюм… — Той слезе от колата и посочи към входната врата на клуба, която беше заключена с полицейски код: — Да я отворя ли вместо ти да се мъчиш?

— Не си играй с мен, приятел. — Ив си каза, че не бива да се поддава на предизвикателството му. Разкодира заключващото устройство и се обърна към съпруга си: — Ако ми създаваш неприятности, ще повикам двама яки полицаи и ще ги накарам да те изхвърлят от клуба.

— Скъпа моя, много по-възбуждащо е, когато ти се държиш с мен като жестока полицайка.

— Продължавай да дрънкаш, умнико! — озъби му се тя и отвори вратата. Осветлението не беше включено, бледа светлина проникваше през витрините. Още се долавяше неприятната миризма на разлят алкохол, засъхнала кръв и на химикалите, с които метачите търсеха отпечатъци от пръсти.

Тя нареди на осветлението над бара да се включи. Малкото оцелели лампи примигнаха и осветиха разрухата.

— Май положението не се е подобрило — иронично подхвърли Рурк, огледа се и почувства, че гневът му се разпалва.

— Затвори вратата — тихо каза Ив, пое си дъх и стори онова, което умееше най-добре — постави се на мястото на убиеца. — Идва в клуба след края на работното време. Бил е тук и преди, защото знае къде са монтирани камерите, какви са порядките на хората от охраната. Да допуснем дори, че работи в „Чистилището“, но дори снощи да е бил на смяна, е напуснал заедно с другите си колеги, за да не забележат, че остава насаме с Коли.

Тя запристъпва сред парчетата от стъкло и дърво и се приближи до бара:

— Сяда на столчето, моли за едно питие. Държи се съвсем естествено и приятелски. Предстои му да обсъди делови въпрос с Коли, затова е пожелал да останат насаме.

— Защо не е накарал Коли да изключи охранителните камери? — попита Рурк.

— Не се страхува, че ще бъде разобличен чрез записите. Знае, че после ще вземе дисковете. Разговаря спокойно, поведението му не възбужда подозрението на Коли, който си отваря бутилка бира, но остава зад бара. Спокоен е, познава този човек, може би и преди са пили по чаша бира. — Ив огледа разположението на камерите и продължи: — Не се притеснява и от камерите. Следователно разговорът не е бил инкриминиращ или предварително е бил изключил записващите устройства. През цялото време убиецът обмисля следващия си ход. Минава зад бара и сам си налива питие.

Тя заобиколи плота, виждаше картината във въображението си. Широкоплещестият Коли стои зад бара. Носи задължителната униформа — черна риза и черни джинси. Спокоен е, отпива от бирата си, взима си от фъстъците.

— Кръвта бучи в ушите на убиеца, сърцето му бие до пръсване, но той не издава вълнението си. Може би пуска някоя шега, после моли Коли да му подаде нещо. А щом онзи му обръща гръб, грабва бухалката и замахва.

„Всичко е станало за секунда — помисли си тя. — Сграбчил е бухалката и мигновено е нанесъл удар.“

— Коли полита напред и удря главата си в огледалото зад бара. Бликва фонтан от кръв, бутилките падат на пода и експлодират като бомби. — Ив присви очи. — Експлозиите отекват в съзнанието на престъпника. Кръвта му закипява, адреналинът му се покачва. Вече е изгорил моста зад себе си, връщане няма. Вторият удар попада върху лицето на жертвата. Приятно му е да види болката и изумлението, изписани на това лице. Мисли си: „Така му се пада на мръсника!“ Отново нанася удар и този път черепът на Коли се пръсва, мозъкът му изтича. Но това сякаш не е достатъчно за убиеца… — Тя вдигна ръце като играч на бейзбол, който е готов да посрещне топката. — Иска му се да… да заличи Коли. Удря отново и отново, а хрущенето на счупените кости му се струва като музика. Яростта му нараства. Усеща вкуса на кръвта. Задъхва се. Когато се осъзнава и си възвръща способността да разсъждава, изважда полицейската значка от джоба на мъртвия и я хвърля в локвата кръв, после претъркаля трупа върху нея. Окървавена полицейска значка — в това има нещо символично.

Ив замълча за момент, замисли се, после продължи:

— Дрехите, ръцете му и обувките му са окървавени, но другаде в клуба не са открити следи от кръв. Следователно той е запазил достатъчно присъствие на духа и се е преоблякъл, но първо се е измил. Метачите откриха следи от кръвта и мозъчното вещество на Коли в сифона на умивалника зад бара. — Обърна се и погледна към мивката, която беше покрита със специалния прах, използван от метачите. — Измил се е тук, а трупът е лежал зад него. Изключително хладнокръвие, нали? После е започнал да руши всичко, което е попаднело пред очите му. Мисля, че добре се е позабавлявал. Отпразнувал е убийството, ала според мен не е бил обезумял. Захвърлил е бухалката зад плота, сякаш иска да ни каже: „Ето оръжието, с което извърших убийството.“ После е извадил дисковете от камерите и е напуснал клуба.

Рурк изчака съпругата му да се върне към действителността и заговори едва когато изцъклените й очи възвърнаха нормалния си вид:

— Знаеш ли какво се изисква, за да създадеш подобна картина във въображението си, лейтенант? Смелост, необикновена смелост.

— Правя само необходимото.

— Не е вярно. — Той докосна ледената й ръка. — Правиш много повече.

— Не ме разсейвай. — Ив издърпа дланта си от неговата; наистина й беше студено, освен това се засрами от поведението си. — Всъщност това е само теория.

— Намирам я много уместна. Разказваше така, че престъплението оживя пред очите ми. Окървавена полицейска значка… да, наистина има някаква символика. Може би този Коли е бил убит, защото е бил ченге.

— И аз стигнах до същото заключение.

Вратата се отвори и тя машинално погледна в тази посока. Веднага позна Милс, въпреки че беше по-нисък, отколкото бе предполагала, освен това бе затлъстял. Очевидно не се беше възползвал от въведената в полицията програма за фитнес, нито от намалението, предоставяно от пластичните хирурзи на служителите на закона.

Жената до него беше дребничка и слаба, но мускулеста. Кожата й беше с онзи маслинен оттенък, който винаги напомняше на Ив за страни, където цари непоносим пек. Лъскавата й черна коса беше сплетена на дълга плитка. Тъмните й очи издаваха интелигентност. В сравнение с нея Милс приличаше на затлъстял и мръсен помияр.

— Предупредиха ни, че убийството било жестоко. — Мартинес говореше отривисто и с едва доловим акцент. — Но виждам, че положението е по-сериозно, отколкото си го представях. — За миг тя извърна поглед към Рурк, сетне отново се втренчи в Ив: — Ти сигурно си лейтенант Далас.

— Да. — Ив заобиколи плота. — Благодаря, че дойдохте. Цивилният е собственик на клуба.

Милс едва забележимо кимна и с тежки стъпки се доближи до бара. Движеше се като затлъстяла мечка.

— Нашият човек е бил убит там, нали? Гадна смърт…

— Не съм чувала смъртта да е приятна. — Мартинес рязко се обърна към вратата и машинално посегна към оръжието си. Бързината й не допадна на Ив, която се намръщи и побърза да представи Пийбоди:

— Това е моята сътрудничка. Пийбоди, запознай се с детектив Мартинес и лейтенант Милс. — Тя едва забележимо докосна яката си, после се обърна и последва Мартинес до бара.

Подчинявайки се на сигнала, Пийбоди прикрепи на яката си записващото устройство и го включи.

— Откога познавате Коли? — попита Ив.

— Аз се запознах с него преди две години, когато ме преместиха от Бруклин в 128-и участък. — Чернокосата огледа разрушенията, които беше причинил убиецът. — Лейтенантът го познава от по-отдавна.

— Да, от времето, когато постъпи на работа. Спомням си, че беше като изваден от кутия — униформата му беше изгладена, обувките идеално излъскани. Разбрах, че е служил в армията, сигурно там се беше научил да се конти така. Викахме му господин Нито миг повече.

— Престани, Милс — процеди Мартинес. — Човекът още не е погребан, стъпили сме в локва от кръвта му…

— Ама това си беше самата истина. Не оставаше нито минута след дежурството, освен по изричното нареждане на началничката. Не отричам обаче, че съвестно вършеше работата си.

— Как е бил избран в отряда със специално предназначение?

— Мартинес държеше на участието му. — Милс поклати глава. — И през ум не ми минаваше, че ще го убият. Бих се обзаложил, че спокойно ще си изкара службата, а като се пенсионира, ще майстори къщички за птици или подобни щуротии.

— Вярно е, че аз го привлякох в специалния отряд — намеси се чернокосата и застана така, сякаш искаше да е възможно най-далеч от лейтенанта. — Коли беше истинско чудо по отношение на подробностите. Поставяш го да наблюдава даден обект и получаваш най-подробен доклад за всичко, което е видял в продължение на четири часа, чак до боклуците на тротоара. Имаше набито око. — Тя намръщено се втренчи в пръските от кръв по стената. — Не виждам причини Рикер да поръча убийството му. Коли беше дребна риба в разследването. Вярно, че присъстваше на ареста, но само в ролята на оператор, който засне случилото се. Аз арестувах Рикер, но после той успя да се измъкне.

— Коли е запомнял дори най-незначителните подробности — намеси се Ив. — Възможно ли е да е съобщил на Рикер нещо, което му е помогнало да отърве кожата?

Настъпи продължително и неловко мълчание. Ив забеляза, че мексиканката се спогледа с колегата си.

— Не ми харесват тези приказки, Далас! — В тона на Милс се долавяше заплаха, сякаш беше стиснал в запотената си длан парче стъкло и пристъпваше към Ив. С периферното си зрение тя забеляза как Рурк и Пийбоди направиха крачка към нея. Тя побърза да ги изпревари като че прогонваше кучета пазачи.

— Не разбирам защо се засягаш. Предположението ми е съвсем логично.

— Логично е, ако ставаше въпрос за някой страхливец и боклук, който рано или късно свършва живота си в найлонов чувал. Но Коли носеше значка като нас. Какво ти дава право да оскверняваш паметта му и да твърдиш, че е бил корумпиран?

— Не съм казала, че е вземал подкупи.

— Не го усуквай! — Милс заканително размаха пръст. — Ако продължаваш да правиш гадни намеци, Далас, не се надявай на помощта ми. Трябваше ние да поемем разследването, не да го поверят на една мръсница от Централното управление.

— Обаче го повериха на мръсницата, Милс, затова гледай да го преживееш — с престорено безразличие отговори Ив. Стори й се, че видя как Мартинес едва прикри усмивката си. — Длъжна бях да задам този въпрос, но още не съм чула отговора ти.

— Майната ти! Това е моят отговор!

— Милс — промърмори Мартинес, — успокой топката.

— Майната ти и на теб! — Той се обърна към нея със стиснати юмруци. Кръвта беше нахлула в главата му. — И без това на фустите не им е мястото в полицията! Играй по свирката на любимката на Уитни, Мартинес, пък ще видим докъде ще те доведе. Запомни от мен, че ченгетата не се портят взаимно, независимо какви са. — Той кръвнишки изгледа Ив и измарширува навън.

Мартинес се изкашля, почеса се по главата и избърбори:

— Лейтенантът не обича да работи с жени и с представители на малцинствата.

— Нима?

— Така е. Затова не вземай навътре обидите му. А сега на въпроса: аз уредих залавянето на Рикер и гарантирам, че Коли беше чист като изворна вода. Именно поради тази причина го привлякох в групата. И на мен въпросът ти не ми хареса, но знам, че трябваше да го зададеш. Коли не работеше допълнително, но изпитваше уважение към полицейската значка. Харесваше му да бъде ченге, да защитава законността и правото. Не мога да си представя, че е бил корумпиран. Някак си не му подхожда.

„Зависи как подреждаш мозайката“ — каза си Ив, но само попита:

— За какво намекваше Милс, като каза, че ченгетата не се клеветят взаимно, независимо какви са?

Очите на чернокосата проблеснаха, но дали от гняв, или защото бе развеселена, Ив не можа да прецени.

— Намекваше, че Коли е чернокож. Според Милс истинският полицай принадлежи към бялата раса и е хетеросексуален. Между нас казано, изобщо не умее правилно да преценява хората.

Ив изчака Мартинес да излезе и се обърна към сътрудничката си:

— Записа ли всичко, Пийбоди?

— Да, лейтенант.

— Изключи записващото устройство. Направи копие за моя файл, но никой друг не бива да научи за този разговор. Хм… любимката на Уитни — добави замислено. — Не го бях чувала досега. — Поклати глава — сега не му беше времето да се обижда от подмятанията на колегите си. — Придружи Рурк при огледа на клуба, за да прецени какви са щетите. Разполагаш с петнайсет минути, приятел — обърна се тя към съпруга си. — После отново ще запечатам вратата и достъпът ще се осъществява само с мое съгласие.

— Много е красива, когато е разгневена, нали, Пийбоди? — усмихна се той.

— Подкрепям мнението ви.

— Остават четиринайсет минути — предупреди Ив. — Времето тече.

— Да започваме, миличка. — Той направи знак на Пийбоди да го хване под ръка.

Когато се отдалечиха, Ив извади комуникатора си и се свърза с Фийни от отдела за електронна обработка на информацията.

Щом видя печалното му лице на екрана, побърза да попита:

— Ще ми направиш ли една услуга?

— Няма да го броим за услуга, ако се отнася за убийството на онзи полицай. Всеки колега от нашия отдел е готов да работи извънредно, за да помогне на разследването ти. Онзи мръсник си въобразява, че ще се отърве безнаказано, като убие ченге, но жестоко се лъже.

Ив изчака, докато Фийни изчерпа гневните си слова, после каза:

— Включи закодиращото устройство.

Ирландецът озадачено я изгледа, но се подчини:

— Какво се е случило?

— Предупреждавам те, че молбата ми няма да ти допадне. Искам да проучиш двама полицаи — лейтенант Алан Милс и детектив Хуана Мартинес от наркоотдела към 128-и участък.

— Наистина молбата ти не ми допада.

— Молбата ми е да го направиш тихомълком, Фийни. Не искам никой да разбере за проучването.

Тъжното му лице придоби още по-печално изражение:

— А пък това ме притеснява още повече.

— Извинявай, че те поставям в неудобно положение. Сама щях да направя проучването, но ти ще го извършиш по-бързо и ще го запазиш в тайна. — Тя се огледа, за да се убеди, че Рурк и Пийбоди са далеч и не могат да я чуят. — И на мен тази история не ми харесва, но трябва да открехна вратата, за да я затворя.

Макар че беше сам в кабинета си, Фийни понижи глас:

— Проверяваш ли предположенията си, Далас, или смяташ, че някой от колегите е корумпиран?

— Невъзможно е да ти отговоря в момента, но се натъкнах на някои факти, които не мога да пренебрегна. Направи ми тази услуга, Фийни. Като приключиш, обади ми се и ще се срещнем извън управлението, за да ти съобщя подробностите.

— Познавам Милс и мисля, че е истински гадняр.

— Вярно е. Днес имах удоволствието да се запозная с него.

— Но според мен не е корумпиран, Далас.

— А според мен най-големият проблем е, че не ни се иска да повярваме в неприятната истина за някой колега.

Тя прибра комуникатора, изправи едно от преобърнатите високи столчета и се настани на него. Извади бележника си и написа имената на хората, които според нея бяха замесени в случая. Името на Коли постави в средата, свърза го с Рикер, с Милс и Мартинес. Написа фамилията Рот и обгради с окръжност имената, а в долния ъгъл добави „Уебстър — отдел за «Вътрешно разследване»“ и го свърза с Коли. Питаше се дали до края на разследването няма да открие, че неприятният й колега е замесен в играта повече, отколкото тя подозира.

Сетне, тъй като беше неизбежно, написа името на Рурк и го свърза с Коли и с Рикер. Надяваше се от все сърце той да се окаже невинен.

Помисли си: „Смъртта е нарисувала картина, разказала е историята от гледната точка и на жертвата, и на убиеца. Разрушенията, начинът, времето и мястото на извършване на престъплението са елементи от тази история. Наркотици. Окървавена полицейска значка. Убиец, който продължава да удря с бухалката вече мъртвата си жертва. Стриптийзьорки. Изчезнали дискове от охранителните камери. Порок, секс, пари. Трийсет кредитни жетона…“

Тя намръщено се втренчи в бележника си, а когато забеляза, че Рурк и Пийбоди се приближават, продължи да разсъждава на глас:

— Каква символика има в кредитните жетони? Дали е намек, че Коли е вземал подкупи? Едва ли престъпникът е искал да инсценира обир. Кървави пари… Но защо точно трийсет жетона.

— Не си чувала за трийсетте сребърника? — попита Рурк и вдигна вежда, като видя озадаченото й изражение. — Ясно е, че не си запозната с библейските текстове, лейтенант. Юда получил трийсет сребърника, задето предал Христос.

Тя кимна и се изправи:

— Да речем, че Коли е бил предателят Юда. Но кой играе ролята на Христос? — Огледа се за последен път и се обърна към Рурк: — Времето ти изтече. Ще се обадиш ли на твоя шофьор?

— Колата сигурно вече ме чака. — Отвори вратата и направи път на Ив, но когато тя мина покрай него, внезапно я взе в прегръдките си и впи устни в нейните, после промълви: — Благодаря за съдействието, лейтенант.

— Бива си го! — изчурулика Пийбоди, когато той се качи в лимузината си. — От един поглед се разбира, че този мъж знае да целува.

— Престани да си въобразяваш, че целува теб!

— Не искайте от мен невъзможното. — Пийбоди замечтано докосна устните си. — Ще си мисля за тази целувка през целия ден…

— Мисли за двамата мъже, които въртиш на малкия си пръст.

— Не е същото — въздъхна младата жена и бавно тръгна към колата. — Изобщо не е същото. Къде отиваме?

— На гости на една стриптийзьорка.

— Ех, ако беше стриптийзьор…

— Съжалявам, но се налага да те разочаровам.

Нанси живееше в красива сграда на Лексингтън авеню, която беше строена преди Градските войни, фасадата изглеждаше още по-красива заради сандъчетата с прекрасни цветя, подредени на первазите на прозорците. Униформеният портиер със симпатично лице ослепително се усмихна, когато Ив му показа значката си.

— Дано да нямаме неприятности, лейтенант Далас. Ако ви потрябва помощ, винаги съм на ваше разположение.

— Благодаря. Смятам, че ще се справим и сами.

Като влязоха в малкото фоайе, Пийбоди промълви:

— Обзалагам се, че е натрупал цяло състояние от бакшиши. Има чаровна усмивка и хубав задник. Какво повече може да се желае от един портиер? — Огледа се и забеляза дискретните табелки с имената на обитателите на сградата, излъсканата до блясък месингова врата на асансьора, вазата с красиви пролетни цветя. — Не предполагах, че стриптийзьорка може да живее в подобна сграда. Жилището повече подхожда на висши чиновници и на младежи, на които предстои блестяща кариера. Питам се какъв е годишният доход на тази жена.

— Да не смяташ да си смениш професията?

— Как не! — изсумтя Пийбоди, когато се качиха в асансьора. — Мъжете не са се наредили на опашка да ме видят гола. Само Макнаб…

— Спести ми подробностите, няма да ги издържа! — Вратите се отвориха на шестия етаж и Ив забърза към апартамента на Нанси. Позвъни и за нейна радост стриптийзьорката веднага отвори, иначе имаше опасност Пийбоди да се изкуши да сподели тайните на интимния си живот.

— Вие ли сте Нанси Гейнър?

— Да.

— Аз съм лейтенант Далас от нюйоркската полиция, а това е сътрудничката ми. Може ли да влезем и да поговорим с вас?

— Заповядайте. Сигурно ще ме разпитвате за Тадж.

Нанси напълно отговаряше на представата за жена, която живее в подобен апартамент. Беше млада — около двайсет и пет годишна според преценката на Ив, — но русата й къдрава коса, куклените устнички и големите й зелени очи й придаваха вид на момиченце. Носеше светложълт костюм, който подчертаваше пищните й форми, но не изглеждаше вулгарен. Поведе неканените гостенки по коридора, а Ив усети аромата на парфюма й, ухаещ на лилия. Като влязоха в дневната, веднага заговори:

— Повдига ми се, когато си помисля за случилото се. Честна дума. Вчера Ру ми съобщи, че Тадж е бил убит. — Големите й очи се насълзиха, сякаш река заля необятни зелени поляни. Не мога да повярвам, че в клуба е извършено престъпление!

Покани Ив и Пийбоди да седнат на канапето с калъфи от розово кадифе, върху което бяха нахвърляни възглавнички:

— Заповядайте, настанете се по-удобно. Да ви донеса ли нещо за пиене?

— Не, благодаря. Ще разрешите ли да запишем разговора, госпожице Гейнър?

— О! Божке! — Нанси прехапа устни и притисна длан към великолепните си гърди. — Ами… не знам. Задължително ли е?

— Само с ваше съгласие — отвърна Ив и си помисли: „Стриптийзьорка, която казва «Божке!» А пък аз си въобразявах, че вече нищо не може да ме учуди.“

— Ами… съгласна съм. Искам да помогна, стига да мога. Обаче ще ви помоля да седнем, че съм малко изнервена. Никога не са ме разпитвали от полицията… всъщност веднъж ми се случи нещо подобно — тъкмо бях дошла в Ню Йорк от Ютумуа… а момичето, с което живеех в квартирата, беше пропуснало да поднови лиценза си… беше проститутка, нали разбирате… Както и да е, разговарях с полицая, дето председателства комисията за даване на лицензи, обаче беше по-различно… не ставаше въпрос за убийство, нали?

Ив смаяно примигна:

— Какво е Ютумуа?

— Градче в Айова. Преселих се в Ню Йорк преди четири години. Мечтаех да стана танцьорка в някоя постановка на Бродуей. — Тъжно се усмихна и продължи: — Сигурно всички момичета, които идват в Ню Йорк, си мечтаят същото. Умея да танцувам, но като мен са още стотици млади жени, а наемите тук са безбожно високи. Затуй постъпих на работа в един клуб… ама не беше порядъчен — довери тя и широко отвори невинните си очи. — Изгубих всякаква надежда и взех да си мисля да се върна в Айова и да се омъжа за Джоуи, само че той е голям тъпак, нали разбирате? После случайно Ру ме видя да танцувам и ми намери работа на по-хубаво място. Заплатата беше по-голяма, пък и клиентите не ми пускаха ръка. След туй Ру отиде в „Чистилището“ и покани някои от танцьорките да работят там. Клубът наистина си го бива, честна дума. Няма туй-онуй, нали се сещате?

— Туй-онуй — повтори Ив. Беше като замаяна от словесния изблик на Нанси. — Благодаря за подробната информация.

— Няма защо, искам да помогна. — Стриптийзьорката се приведе и още по-широко отвори очи. — Ру каза ако някоя от нас знае нещо, да се свърже с лейтенант Ив Далас — значи с вас. Каза още да отговорим на всичките ви въпроси и да направим каквото можем, защото… ами защото така помагаме на закона, пък и вие сте жена на Рурк. Онзи, дето е собственик на „Чистилището“…

— Известно ми е — иронично подхвърли Ив.

— О! Божке! Щях да ви съдействам дори и да не бяхте жена на Рурк. Граждански дълг е да съдействаш на полицията, пък и Тадж беше симпатяга. Не притесняваше танцьорките, нали разбирате? И в добрите клубове все някой от персонала гледа да забърше момичетата. Ама пред Тадж можех да се явя както майка ме е родила и да не му направи впечатление. Не поглеждаше друга жена и туйто. Имаше съпруга, деца и беше истински домашар.

„Как да прекъсна тази бърборана?“ — запита се Ив, но все пак реши да опита:

— Госпожице Гейнър…

— Хайде да си говорим на „ти“. Викай ми Нанси.

— Съгласна съм. Нанси, разбрах, че снощи си танцувала в клуба. Интересувам се дали и момиче на име Мици е било на работа по същото време.

— Да, беше. Смените ни почти съвпадат, но снощи Мици си тръгна по-рано. Беше отчаяна, защото приятелят й, който е истински задник… извинете ме за грубата дума — я бил изоставил заради някаква сервитьорка. Тя се заливаше от сълзи в гримьорната и разправяше, че онзи бил най-голямата любов в живота й, че й обещал да се оженят и да купи къща в Куийнс… или в Бруклин, но всъщност няма значение, после…

— Госпожице Гейнър!

— Сигурно ви досадих с приказките си — усмихна се Нанси. — Така или иначе, Ру я заведе вкъщи. Ру е върхът и се грижи за всички танцьорки, защото едно време и тя е била като нас. Хей, май трябва да се обадя на Мици и да се поинтересувам как се чувства.

— Непременно го направи. Сигурно ще се трогне от вниманието ти — каза Ив. Момичето я беше заляло с порой от ненужна информация, която обаче потвърждаваше алибито на Ру Маклийн. — А сега разкажи какво се случи последния път, когато си разговаряла с Тадж.

— Добре. — Нанси се настани по-удобно на канапето и скръсти ръце на скута си като примерна ученичка. — Снощи бях доста заета — освен в „Чистилището“ участвах и в две „частни“ представления. По време на първия антракт видях Тадж — ядеше сандвич с пилешко. Подхвърлих му: „Хей, Тадж, туй май става за ядене“, за майтап, нали разбираш?

Ив насила се усмихна.

— Той се засмя и ми каза, че жена му го е приготвила, значи си го бива. Изпих чаша безалкохолно и му казах „чао“. Бързах да се върна в гримьорната и да сменя костюма си.

— Разговаряхте ли за друго?

— Не, само за сандвича. После отидох в гримьорната, където беше истински зверилник. Една от танцьорките — казва се Доти — беше забутала някъде перуката си, а Мици…

— Вече ми разказа за нея.

— Вярно, бе! Друго момиче, мисля, че беше Чармейн, каза на Мици да се радва, задето се е отървала от онзи боклук, а Мици се разплака още по-горчиво, затуй Уилхимина, която е била мъж, но си е сменила пола, й рече да млъкне. Каза го на Чармейн, не на Мици. Всички бързаха да се приготвят, защото след малко трябваше да излезем на сцената. След груповото изпълнение имах солова изява. Видях Тадж на бара и му махнах…

Ив, която се страхуваше, че всеки момент ушите й ще забучат, побърза да я прекъсне:

— Разговаряше ли с някого?

— Не забелязах. Той все гледаше хората на бара да не останат с празни чаши. После отидох в частния салон, където ме чакаше някакъв бизнесмен от Толедо. Каза ми, че празнувал рождения си ден, ама клиентите често лъжат, за да им пуснеш допълнителна услуга, обаче Ру разрешава само на онези момичета, които имат лиценз. Все пак човекът ми даде цяла стотачка като бакшиш, сетне побързах да отида на въртележката — така наричаме етажа, който се върти. Видях Тадж едва когато малко преди да затворят клуба, отидох на бара за още едно безалкохолно и поседях, докато клиентите взеха да се разотиват…

Нанси спря да си поеме дъх, а Ив понечи да вземе думата, но танцьорката я изпревари:

— Отгоре на всичко на Вини му беше лошо… Става дума за Нестър Вайн, но ние му викаме Вини. Беше прежълтял, от челото му капеше пот и все ходеше в клозета, докато Тадж му заръча да се прибере вкъщи и да се лекува. И на мен ми беше доста тъжно, защото бях научила, че Джоуи се е сгодил за Барби Томас, дето все тичаше подир него. — Нанси въздъхна, после лицето й се проясни. — Тадж се помъчи да ме утеши. Каза ми да не съжалявам, че хубаво момиче като мен ще си намери съпруг, когато му дойде времето. Каза още, че щом срещнеш подходящия партньор, веднага разбираш, че искаш да бъдеш с него до края на живота си. Разбрах, че намеква за жена си — винаги се разнежваше, когато говореше за нея. Почувствах се по-добре и останах още малко. Вини трябваше да затвори бара заедно с Тадж, обаче му прилоша… май вече го казах, а?

— Да, съобщи го — промълви Ив и почувства, че й се вие свят.

— И тъй, на Вини му прилоша. Забранено ни е сами да затваряме бара, но понякога се случва да го правим. Тадж ме посъветва да се прибера вкъщи, защото било много късно. Предложи да повика такси, но аз казах, че ще се прибера с метрото. Обаче той не ми позволи, рече, че е опасно нощем да се движа сама по улиците. Поръчах такси, а той ме изпрати и остана на вратата, докато колата потегли. Такъв си беше той. — Нанси отново се просълзи. — Мил и грижовен.

— Спомена ли, че същата вечер има среща с приятел?

— Не си спомням… — Тя млъкна и се замисли. — Всъщност… май спомена нещо, докато му се оплаквах колко ми липсват приятелите от родния град. Да, сега си спомних: каза, че приятелите никога не се забравят. Мисля, че спомена как с нетърпение очаква срещата с добър приятел, но не намекна, че ще се видят по-късно в клуба. Всъщност няма значение. — Тя отново въздъхна и избърса сълзите си с опакото на дланта си. — Приятел не би го пребил до смърт, нали?

„Зависи от приятеля“ — помисли си Ив.