Пространството на любовта

Здравей дом

Едва късно вечерта пристигнахме на поляната на Анастасия. Както и преди, на нея нищо нямаше. Никакви постройки. Даже колиба нямаше. Но се получаваше усещане, сякаш си си дошъл в родния дом. Даже настроението ми се повиши, и покой настъпи в мен. Прииска ми да заспя. Може би заради това, че с Александър цяла нощ говорихме. «Хайде де, — помислих, — абсолютно нищо няма, а усещам, като че в къщи съм си дошъл. Явно, усещането за дом не в това, каква ти е по големина къщата, или даже замъка, а в нещо друго».

Анастасия веднага ме поведе към езерцето и предложи да се изкъпем. Не ми се искаше изобщо да се къпя, но помислих, че е по-добре засега да я слушам за всичко, за да видя сина си. След къпането, когато излязох на брега, по-студено отколкото във водата ми стана. Анастасия с длани изтриваше водата от мен, с някаква трева ме разтри и тялото ми сякаш се сгорещи. После ми подаде своята рокличка и през смях ми каза:

— Облечи я, моля те Владимир, това ще ти бъде пижамата. А дрехите ще намокря и ще изпера. Мирисът им е силен.

Аз облякох роклята на Анастасия, защото разбрах: трябва да се премахне миризмата.

— Това защо е, да не се изплаши синът ли?

— И за него, — отговори Анастасия.

— Но само с роклята ще ми е студено да спя.

— Не се безпокой всичко вече съм направила. Ти ще се наспиш, няма да ти е студено. Под главата си сложи пакета с писмата, той ще ти замени възглавницата. Всичко съм измислила, ще се наспиш и няма да замръзнеш.

— Пак с мечката ли да се топля? Няма да спя с мечката, по-добре сам да се оправя някак.

— Така съм ти постлала, че няма да е студено или горещо.

Ние се доближихме до онази землянка, където по-рано бях спал. Анастасия отстрани надвисналите над входа клонки.Усетих приятен аромат на сухи треви, влязох в землянката, зарових се в тревите, с приятна отмала сънят обви всичко наоколо.

— Можеш да се покриеш с блузата, но и без нея няма да ти е студено. Ако поискаш аз също ще легна до теб после. Ще те стопля, — през съня чух аз думите на Анастасия и й отговорих.

— Не трябва. Ти по-добре при сина ни иди, стопли го…

— Не се безпокой Владимир. Нашият син с много неща вече самостоятелно се справя.

— Как може самостоятелно, той е мъничък… — Повече нищо не можех да говоря, потъвайки в сън на дълбоко, спокойно блаженство.