Пространството на любовта

Светлите сили

Посивелият учен, сякаш забравил за сичко на света продължаваше да засипва Анастасия с въпроси: — Какво са Светлите сили, Анастасия?

— Това са светлите мисли, произведени от хората някога. С тях е запълнено цялото ространство.

— Можете ли свободно да общувате с тях, да ги виждате?

— Да, мога.

— Можете ли да отговорите на всеки въпрос, стоящ пред науката?

— Може би на много. Но всеки учен, всеки човек, също може да получава отговори. Всичко зависи от чистотата на помислите, от целта на питащия.

— Бихте ли могли за науката да поясните някои явления?

— Ако във Вас не възниква отговора, значи недостатъчно чисти са помислите. Такъв е законът на Създателя, аз няма да го наруша, ако почувствам отрицание.

— Има ли нещо по-висше от светлите мисли, произведени от човека?

— Да, има. Но те са равни по значимост.

— Какво е това? Можете ли да го назовете?

— Така, както Вие можете да го възприемете.

— Можете ли да говорите с него?

— Да.Понякога. Мисля, че говоря именно с Него.

— Съществува ли някаква енергия във Вселената неизвестна на Земята?

— Най-голямата енергия на Вселената — е на Земята. Тя трябва само да бъде разбрана.

— Можете ли поне приблизително да характеризирате тази енергия? Прилича ли на ядрена реакция? На вакуумните явления?

— Най-силната енергия във Вселената — това е енергията на Чистата Любов.

— Аз говоря за видимата, осезаема енергия, способна да влияе на техническия прогрес. Да топли, да свети. И, ако искате, да взривява.

— И аз говоря за същото. Всички, взети заедно ръкотворни устройства не могат дълго да осветяват Земята. Енергията на Любовта може.

— Все пак Вие говорите някак иносказателно. В друг, не в пряк смисъл.

— Аз говоря в пряк, «ваш» смисъл.

— Но любовта е чувство. Невидимо, не може да се използва, да се види.

— Това е енергия. Тя се отразява. Може да бъде видяна.

— Къде се отразява? Кога може да се види?

— Слънцето, звездите, видимите планети са отражателите на тази енергия.

— Нима на Слънцето не се извършват самостоятелни реакции на горене, химически реакции?

— Достатъчно е само малко да поразмислите, за да разберете неверността на такова умозаключение. Това е по вашему като «две и две»…

— Може ли човек да управлява тази енергия?

— В значителна степен засега не.

— А Вие знаете ли как се прави това?

— Аз не знам. Ако знаех, моят любим вече би ме обичал.

— Можете ли да общувате с това, което е по-висше от Светлите сили? Той винаги ли Ви отговаря? С охота?

— Винаги. Той винаги отговаря много ласкаво. Защото не може иначе.

— Него можете ли да попитате как се управлява енергията на любовта?

— Питах го.

— И какво?

— За да се разберат някои Негови отговори, трябва да се достигне определена степен на осъзнатост, чистота, а това е недостатъчно в мен. Аз не всички отговори разбирам.

— Но вие все пак ще се опитвате да действате за да получите споделена любов?

— Разбира се. Ще действам.

— Как?

— Ще мисля. Помогнете ми. Трябва да се попитат всички жени, които са обичали, станали са или не любими. Те ще помислят, ще анализират и ще произведат мисли, които ще се появят в измерението на Светлите сили. Аз ще ги видя. Ще разбера и на всички после ще помогна. Мислите на Светлото измерение са винаги ясни.

— Анастасия, невъзможно е да се зададе въпрос наведнъж на всички жени. Това никой не може да го направи.

— Тогава помолете Владимир, той ще измисли, как да се направи това, какво да се предприеме. Заради мен само няма да започне да мисли. Вие ще съумеете да му обясните, че това е много важно за всички хора, за него, ако той почувства важността, то обезателно ще предприеме нещо. Ще намери начин как да попита всички.

— Вие така силно вярвате в него. Защо тогава не е могъл да Ви обикне?

— Той не е виновен за това. Аз съм виновна. Аз извърших много грешки. Може би избързах и му се сторих нереална с моите способности. Може би той още не може да осъзнане, защо синът му трябва да се възпитава, както му се струва в непривични условия — в гората. Може би аз не трябваше така рязко да се намесвам в обичайните му навици, в осъзнатостта му. Сега аз зная: На мъжете никак не им харесва това. За това те даже бият жените. Трябваше навярно да почакам той сам да разбере всичко. Той трябваше да се чувства, поне в нещо по-силен от мен. Но аз не съобразих навреме. Казах му, че не трябва да вижда сина си, докато не се очисти. В този момент аз мислех само за сина, за това как за него ще е по-добре и неволно казах: «Няма да е хубаво ако синът вижда в баща си един малоумен». И ето как се получи, че аз съм една умница, а моят любим е глупав. За каква споделена любов след това може да се мечтае?

— Защо Ви е да питате тогава другите жени, ако сама сте способна така да анализирате?

— Необходимо ми е да разбера, има ли възможност всичко да се оправи. Сама не мога, силно се вълнувам, когато мисля за него. Да се анализира трябва спокойно, съпоставяйки, спомняйки си. Но аз нямам какво да си спомням, освен него.

— А не можете ли поговорите с него?

— Мисля, че обикновените думи са безполезни. Истинската любов не възниква от слова. Нужни са някакви действия. Но какви? Може би някоя от жените ще има опит и отговор?

— И с лъча си ли никак не можете да повлияете?

— Сега аз не мога, дори да се докосна до него с лъча си. Духът на прамайка ми е често с него. И тя не позволява. Аз разбрах, защо…