Пространството на любовта

За творчеството

— Ти Анастасия, отговаряш на въпроси, които читателите ти задават, говориш за човека като за творец, но си жена. А знаеш ли, какво е казал за жените, лидер на една духовна концесия?

— Какво?

— Ами това, че да творят жените не умеят, предназначението им е в това красавици да бъдат, за дела и творчество мъже да вдъхновяват, а творят само мъжете.

— Но ти съгласен ли си, Владимир с такива думи?

— Навярно мога с него да се съглася. Има статистика — наука безпристрастна. Ако погледнеш по статистиката, се получава такава ситуация.

— Каква?

— Художниците Андрей Рубльов, Суриков, Васнецов, Рембранд, е и другите знаменити художници всички са били мъже, а жени сред тях изобщо няма, или поне аз не си спомням жени. Изобретателите на самолета, колата, електродвигателя, спътниците, ракетите — също са мъже. Сега киното у нас се смята за едно от най-популярните изкуства, за да направиш филм е нужен режисьор, той в киното е главен. И отново най-добрите режисьори са мъже. Има жени, но рядко. Сред тях няма такива известни, такива като на мъжете филми. И най-добрите музиканти са винаги мъже, философите, и тези, които от древността са дошли, и съвременните — също са мъже.

— Но за какво ми казваш това Владимир?

— Ами имам една мисъл. Мисля че ще ти помогне.

— Каква мисъл? Можеш ли да я споделиш с мен?

— Такава мисъл. На теб Анастасия ти е необходимо да отделиш повече време на някакво благоустройство тук и на възпитанието на детето, със света и хората не се товари много, в края на краищата с всички дела ще се оправят мъжете. Само мъжете, така казва статистиката. Точна наука, безпристрастна. И според историята така се получава, че мъжете всичко важно са правили, а от историята не можем да избягаме. Разбра ли, каква неопровержима се получава мисъл?

— Да, разбрах те Владимир.

— Не се разстройвай. По-добре по-рано всичко да разбереш, за да се заемеш с твоята работа, а не с тези дела, с които другите по-добре могат да се справят. Ти се стремиш света да промениш към добро, а това могат да направят само мъжете, те изобретяват всичко най-добро и по-добре от жените творят. Съгласна ли си с това?

— Владимир, аз съм съгласна с това, че външно изглежда творец мъжът. От материални позиции, ако се погледне.

— Значи външно? И как още, от какви позиции на неопровержимите факти може да се гледа? Ти по-добре не философсвай тук, а конкретно ми кажи, ти да сътвориш каквото и да било можеш ли? Например можеш ли да шиеш поне? С игла по тъканта да ушиеш красива рисунка?

— Рисунка да ушия с игла няма да мога.

— А защо?

— Иглата да взема в ръце няма да мога. Игла, която е направена от недрата на живата природа. За какво да се твори, разрушавайки първо велико, живо творение? Представи си Владимир, когато среже някой неразумен картина, платно на велик художник, както ти каза — творец и започне да изрязва от него зайчета, фигурки от парченцата платно, може деянието му да се нарече творчество, пред вид на неразумността му. Но ако същото направи друг разумен, разбираш какво го обкръжава, тогава определението за неговото деяние ще бъде друго.

— Какво?

— Да помислим заедно. Например може вандализъм да се нарекат деянията му.

— Хайде де. Да не би всички творци, художници да са вандали?

— Те са художници, творци в съзнанието на мирозданието на тяхното ниво. Но ако добият друго ниво на съзнание, творенията могат да се вършат и по друг начин.

— Какъв друг?

— По този, по който Създателят е творил всичко в своя порив на вдъхновение. И да усъвършенства творенията му и нови да твори само на човека единствено е дадена способност.

— А как Създателят е творил? И инструмент какъв за творчество е дал той на човека?

— Мисълта е инструментът главен на Създателя. И на човека дадена е мисъл. Творенията истински са, когато в мисълта участват и душа, и интуиция, и чувства. И главното, а главно става осъзнатата чистота. Гледай, цветче цъфти в краката ни, и формата му и цвета прекрасни са, менят се полутоновете в живото творение,усъвършенствай ги с мисълта си. Концентрирай се и опитай да ги промениш в по-хубав вид.

— Какъв например?

— Сам изфантазирай, Владимир.

— Да фантазирам мога. Един, например, лист, червен да бъде у маргаритката, друг да остане както си е, тъй да се редуват, по-весело ще бъде според мен. И изведнъж замря Анастасия. Внимателно загледа бялата маргаритка. И разбирате ли, тя, маргаритката, тихичко, бавно, но пред очите ми смени цветовете на листчетата си. Те се редуваха — червен, бял, отново червен. Отначало червените бяха едва забележими, после почервеняха повече, все по-ярък ставаше цветът им, и накрая те пламтяха, сяякаш започнаха да светят в червено.

— Виждаш ли как стана, ти го измисли, а аз със мисълта си го сътворих.

— И какво, всички ли хора могат да го правят?

— Да! И го правят. Но материал използват при това, като умъртвяват първо друг, а мъртвото да се разлага само може. Така човечеството векове се бори, да спре на своите творения разложението, така на гнилост още мисълта човешка се поддава и време няма да помисли, кое творение истинско се назовава.

— Предшества всичко мисълта в началото, после с времето се въплъщава в материя, или обществено устройство сменя се. Но по-добро или по-лошо става веднага не се разбира. Ето ти листчетата на маргаритката поиска да смениш. Аз с мисъл ги смених, послуша маргаритката мисълта човешка, сега внимателно я погледни, по-хубавото ли го измисли? По-съвършено ли е от това което беше?

— По-весело е смятам, по-пъстро.

— Защо без възхищение говориш за новото творение?

— Не знам, може би липсва нещо, цвят или пък друго, засега не зная.

— Един с друг цветовете противоречат си, нежните полутонове помръкнаха пред пъстротата. Не извиква спокойни нежни чувства пъстрота крещяща.

— Добре де, опитай всичко да върнеш обратно.

— Не аз, обратно да се измени сама ще може маргаритката. Червените цветчета ще опадат. Ний нея живата не сме убили. Природата сама хармонията ще възвърне.

— Е как е според теб Анастасия, мъжете са вандали неразумни, а творци — жените?

— Мъжете и жените са единни, двама в началото се сливат в едно. И в творчеството си са неделими, за двама съществува земното битие.

— Но как така, изобщо не е ясно? Ето аз например съм само мъж.

— А от какво се състоиш Владимир? Плът на жена и плът на мъж в едно са се съединили, в теб обединени, духът на двамата в един е слят.

— А за какво тогава се свърди, трактати пишат се, какво е мъж, какво — жена и кой от двамата е по-силен, кой по-главен?

— Сам помисли, кой иска и със цел каква, със догми свои да подмени твоята осъзнатост и съзнание, които изначално Създателят е дал на всеки.

— Ами ако пък някому е дал повече Създателят, и той като учител се стреми да сподели със всички мъдростта си?

— У всеки кълн, у семената на брезата, кедъра, цветчето — има информацията пълна на Създателя, как ти дойде наум такава мисъл, че той на своето творение най-висше не би додал там нещо? По-обидно, от подобен упрек към Отеца, какво би имало?

— Та ти какво, аз никой не упреквам. За себе си тъй просто размишлявам.