Първата дама

16.

Мат скочи към вратата и натисна бравата, но тя не поддаде. Удари с юмрук по нея.

— Луси! Отвори вратата, веднага!

Вместо отговор последва тишина.

— Луси, предупреждавам те, че…

Вратата прекъсна притока на светлина и сега единствено светлината на уличните лампи влизаше в стаята. Нийли се втурна към прозореца и погледна надолу към караваната навреме, за да види тийнейджърката да тича към вратата й. Притисна буза към стъклото и извика:

— Няма нужда да тичаш толкова.

Мат застана до нея и проследи посоката на погледа й.

— Луси този път отиде твърде далеч.

Нийли не беше готова да приключи спора им по този начин. Чувстваше се онеправдана, оскърбена, можеше да изброява още негови грехове по отношение на нея и й се искаше да му ги натрие като сол на главата. И в същото време се питаше как може да е толкова красив в износената си фланелка и шорти.

Изправи се и пусна завесата да падне, после включи малката нощна лампа върху раклата и се обърна към него:

— Вината е твоя.

Той се отстрани от прозореца и въздъхна:

— Знам.

Това й отне стръвта да продължи да се препира с него. Караницата им й се бе понравила, макар да й беше трудно да го признае дори пред себе си. Представи си някой друг да започне да й крещи така. Представи си и как тя му отвръща, без да изпитва нужда да цензурира думите си или да потиска емоциите си. Предците й от рода на Личфийлд сигурно се обръщаха в гробовете си.

Макар да се беше отнесъл грубо с нея, тя нито за секунда не се беше почувствала изплашена от него. Може и да си вярваше, че е способен да смачка особите от женски пол, които са го разстроили, тя обаче знаеше, че не би го направил.

Престори се, че хленчи:

— Изплаши ме до смърт.

— Съжалявам. Наистина…

Изглеждаше така съкрушен, че Нийли за малко да го съжали, но реши да не се отказва от намеренията си. А те бяха да го спечели.

Тя се отдалечи още повече от прозореца, след което кръстоса ръце пред гърдите си и вдигна високо брадичка.

— Ти прескочи всякакви граници — каза му.

— Знам, аз…

— Отнесе се грубо с мен. Направо ме ужаси.

— Нямах намерение… Съжалявам.

— Знаеш ли, че се смята за престъпление да причиняваш щети на първото семейство? Биха могли да те изпратят и в затвора.

По тона й обаче личеше, че цялата тази игра на думи й доставя удоволствие, и той я изгледа особено.

— И за колко време?

— О, век-два-три.

— Чак толкова дълго?

— Няма как. — В изражението й се появи сарказъм. — Погледни го от хубавата страна. В затвора никакви жени няма да ти тровят живота.

Той се отдалечи от прозореца и се приближи към леглото.

— Това наистина променя коренно ситуацията.

— Само татуирани мъже с италиански имена. Сигурна съм, че доста от тях ще те намерят за доста привлекателен.

Изви вежди и я погледна изумен.

Тя извърна поглед към заключената врата.

— Радвам се, че успях да посетя тоалетната и банята, преди да започнем да се караме. Струва ми се, че скоро няма да излезем оттук. — Той не каза нищо, но тя още не се беше отказала да го дразни: — А ти?

— Какво?

— Ходи ли в тоалетната и банята?

— Защо?

Играеше си с нея.

— Забрави, че съм те питала.

— Напълно.

— Кога мислиш, че ще ни отключи?

— Когато реши отново да бъде добричка.

Нийли видя за миг по устните му да пробягва усмивка.

— Ще посмееш ли да й простиш за това, което направи?

— Смятам да я пребия до смърт.

Сега беше неин ред да извие вежди в учудване.

— Разбира се, че би могъл.

Той отново се усмихна.

— Ти й показа, че ти харесва, когато се държи така. Знае, че ще й наложа сурово наказание в мига, когато излезем оттук, обаче въпреки това го направи.

Усмивката на Нийли се стопи.

— Тя е отчаяна. Не бих искала да съм на нейното място.

— Животът е жесток. — Мат изобщо не беше толкова коравосърдечен, за какъвто искаше да се представи. Тя не откъсваше поглед от него. Той започна да крачи из стаята, отначало бавно, но с всяка изминала минута все повече увеличавайки скоростта. — Ще счупя вратата.

— Ето това е мъжка дума.

— Какво искаш да кажеш?

— Мъжете обичат да чупят. Да мачкат. Да разрушават.

— Твоите приятели обичат да разрушават. Моите приятели само псуват, ритат дивана и заспиват пред телевизора — отвърна той, яростта му отново започваше да взима превес.

— Успокой се. Ще ни отключи утре сутринта.

— Няма да прекарам нощта заключен тук с теб.

— Ако се страхуваш, че ще ти се нахвърля, не се притеснявай — процеди през зъби тя. — По-силен си от мен и съм сигурна, че можеш да се защитиш.

— Хайде стига, Нел! И двамата не страдахме от излишно въздържание по отношение един на друг през последните дни.

Тя го погледна надменно и заяви:

— За мен не беше проблем да си държа ръцете далеч от теб.

— Това е нагла лъжа! Желаеш ме толкова много, че едва успяваш да се сдържаш!

— Само си играех с теб, това е всичко.

— Играла си си?

— Забавлявах се. Мат, ти да не повярва, че е на истина? Мъжете обичат да се самозалъгват, за да защитят егото си — слабото им място.

— Единственото слабо място сега у мен е способността ми да се самоконтролирам. Много добре знаеш какво ще се случи, ако останем двамата с теб в една стая тази нощ!

Нийли мислено се поздрави, че отново го беше вкарала в правия път.

— Разбира се, че зная. Ще ми се мръщиш и ще ме обиждаш. После ще си спомниш кого обиждаш и ще ми обърнеш гръб.

— Не разбирам за какво говориш.

Тя сложи пръст в рана:

— Аз съм Корнелия Кейс, вдовицата на президента на Съединените американски щати. И ти не можеш да преглътнеш тази истина!

— Какво, по дяволите, пък означава това?

Мат отново беше започнал да крещи и Нийли мислено се поздрави, защото нямаше нещо, което да желае повече от това той да се върне на територията на виковете, страстта и суровата емоция, от която побиваха тръпки.

— Всичко беше наред, докато вярваше, че съм малката изоставена и нещастна Нел, нали?

— Говори ми, само ако искаш да ми кажеш нещо смислено.

— По отношение на горката Нел изпитваше превъзходство. Но сега, когато знаеш коя съм всъщност, се оказва, че не намираш достатъчно сили да се справиш като мъж със ситуацията.

О, боже… в какво го беше обвинила тя? Никой, предизвикал някога Матиас Джорик на тема мъжество, не беше успявал да се измъкне невредим.

Сивите му очи проблеснаха, той скочи към нея и в следващия миг тя вече лежеше по гръб на леглото.

То отново се разклати, когато той се отпусна до нея — този път в неумолимото сиво на очите му проблясваше триумф. Мат най-накрая беше там, където Нийли го искаше, но победата й изобщо не я удовлетворяваше, тъй като беше резултат от психологическа война, а на нея й се искаше да бъде ухажвана.

Той погледна надолу към нея — красивото му лице беше като бойно поле на хиляди най-разнородни емоции.

— Искаше ми се да подходя като джентълмен…

— Думата, която ти подхожда, е страхливец.

Той бръкна под бременната й фланелка, изтръгна подплънката и ядосано я хвърли на пода.

— Искаше ми се да подходя и с необходимия респект…

— Сигурно са ти останали трайни белези на коленете от постоянните поклони и реверанси.

Очите му заприличаха на тесни цепки.

— Опитах и да ти изясня истинското положение на нещата…

— Застрашен ли се чувстваш с мен?

Той не отговори веднага, после подхвана с ръка гърдата й и погали зърното й.

— Ти живееш на ръба на опасността.

Тя извърна лице.

— Искам да си махнеш ръката от мен и да станеш от леглото.

— За нищо на света.

— Промених решението си.

— Вече е твърде късно.

Тя отново извърна глава към него.

— Смяташ да използваш сила ли?

— Точно така.

— Ооо… — Престори се, че й е доскучало. — Ами тогава давай.

Той нададе тих тържествуващ вик и погали отново зърното й.

— Цяла армия агенти от Тайните служби не би могла да те спаси сега.

За нея ставаше все по-трудно да се сдържа и да не отвръща на ласките му.

— Ах, ти, негодник…

Той реши да смени тона и да направи ласките си още по-нежни:

— Отпусни се, Нел, отпусни се, нека се любим така, както и двамата го искаме.

— Името ми е Нийли.

Имаше нужда да чуе как той изговаря името й. Имаше нужда от сигурността, че той знае кого люби.

Той си пое дълбоко дъх:

— Нийли.

— Не е лесно, нали?

Искаше в гласа й да прозвучи сприхава нотка, но не се получи.

— Ако не спреш да говориш — изрече нежно той, — ще се наложи да ти запуша устата.

— Искам да стана.

— Да не кажеш сега, че не съм те предупредил.

Устните му леко докоснаха нейните, после изцяло ги покриха — сякаш за да преустановят всякакъв опит за протест от нейна страна. А когато тялото му се притисна до нейното, целувката му вече беше изтрила и последната капка желание у нея да му противоречи. Поначало беше добър в това отношение.

Изведнъж Мат изви глава назад и се отпусна върху леглото, едва доловимо изругавайки:

— Не мога да повярвам!

Тя отвори очи. Той отново си беше спомнил коя е тя. А може и причината да беше друга.

— В целувката нямаше нищо лошо! — каза му.

Усмивката му изглеждаше принудена.

— Беше абсолютно нереална. А това, към което води, може да се окаже много комплицирано. — И той погали бузата й с палец. — Скъпа, имам цял пакет кондоми. Обаче се намират в другата стая.

Тя го погледна самодоволно.

— За щастие, аз съм по-организирана от теб. Погледни в моята чанта.

Слава на Бога, че беше я оставила тук, след като облече пижамката на Бътън.

— Светът не може да е чак толкова идеален.

Той стана от леглото и след минута се върна с пакетчето. После продължи оттам, където беше спрял.

Устните им се докоснаха жадно и тя си помисли, че никога няма да се насити да го целува. Той я завъртя и тя се озова върху него. Улови в ръце мощната му квадратна челюст, леко наклони главата му и взе нещата под свой контрол.

Целувката под нейно ръководство се получи различна — по-несръчна може би, не толкова уверена, но пък страстна… о, толкова страстна. Нийли изви глава назад и се вгледа в очите му с цвят на разтопена стомана, тези негови неумолими устни, покорени от желанието. Тя леко се изви, обви крак около глезена му, премести гърди върху неговите — чисто женско буйство!

Той изстена.

— Надявам се, че поне ти си прекарваш добре, защото… буквално ме убиваш.

— Чудесно. — Тя му се усмихна. — И ти ме убиваш.

— Нямаш представа колко се радвам да го чуя.

Той плъзна едната си ръка от вътрешната страна на бедрото й.

— Усещането да съм до теб е така прекрасно. Дни наред не бях способен да мисля за нищо друго.

Тя му се усмихна и се залови да гали ухото му.

— А това, за което аз си мислех през цялото време, е да те видя гол.

— Искаш да ме видиш гол?

— И то много. — И без да моли за разрешение, тя се претърколи на една страна и застана на колене. — Стани, за да мога да се насладя на гледката.

— Сигурна ли си, че си готова за това?

И той започна бавно да се надига.

— Дори мисля, че мога да ти помогна. — Тя свали фланелката му, после докосна пластмасовия колан на шортите му. Той наблюдаваше през полузатворените си очи как тя бавно, сантиметър след сантиметър, ги дърпа все по-надолу и после как очите й се разширяват. — Къде ти е бельото?

— В сушилнята — провлечено изрече той, после реши да я подразни. — Това проблем ли е за теб?

— Не знам. Да видим.

Тя лекичко го погали около пъпа като продължение на любовната си игра, давайки си време по този начин да привикне към новото развитие на ситуацията. Най-накрая издърпа шортите от тялото му, след като вече не вършеха работата си да прикриват каквото и да било. Гледката беше поразителна, но тя дори още не беше започнала да я изучава подробно, когато изведнъж отново се озова легнала по гръб.

— Ей! Не бях свършила да гледам.

— Друг път. Имаме цяла нощ.

— Защо е това бързане?

— Само една жена може да задава такъв въпрос. Много умна и много секси…

Той я близна по врата, после се залови с устата й, въвличайки я в нова силна и всепоглъщаща целувка. После ръцете му се заловиха с дрехите й и докато се усети, и тя се озова гола до него.

Той се изви настрани, за да обхване с поглед слабото й тяло, и тя си пожела да не беше включвала нощната лампа. Но в изражението му не долови критика, а само желание.

Устните му се разтеглиха в сладострастна усмивка, а ръката му покри гърдите й. Изпусна тих стон, щом усети пръстите й да се плъзват по гърба му. Тя се изправи на колене и остави ръцете й да се плъзгат по тялото му. Не след дълго се озоваха вкопчени един в друг, с преплетени ръце, а устните им не спираха да се поглъщат.

Той се изтръгна от нея с усилие, коленичи до нея и положи длани върху коленете й. Погледите им се срещнаха и в неговия тя прочете, че би предпочел да бърза бавно. Искаше първо да я разгледа и очакваше, че тя ще му позволи да задоволи любопитството си.

Нийли плъзна крака надолу, но не ги раздалечи. В ерата на безразборните сексуални връзки сдържаността й може и да изглеждаше старомодна, но на нея й се искаше той да го възприеме като специален подарък от нея за него. Подарък, който трябваше да бъде отворен от получателя.

Може би го разбра, защото ръцете му забавиха ход и нежно погалиха коленете й. После лекичко започнаха да ги раздалечават.

Тя се почувства като много млада и девствена булка. Това, че не беше много млада, нямаше значение, а за това, че беше почти девствена — нямаше вина.

Ръцете му се плъзнаха по вътрешната страна на бедрата й и лекичко ги повдигнаха, за да ги раздалечат, което я накара да се почувства уязвима. В основата на шията му кожата потрепваше в такт с ускорения пулс. Беше възбуден до крайност.

Завесата се залюля и топъл вятър повя от прозореца към онова горещо и влажно място, което тя се готвеше да му покаже. Очите му бавно се насладиха на гледката — тя видя как в тях с нова сила избухва страстта и се ражда желание да я завоюва.

Той се надвеси над нея и лекичко отметна с ръка светлокестенявите й къдрици. После я предизвика да нададе възглас на удоволствие, когато сложи ръка между бедрата й.

Показалецът му я докосна и тя затаи дъх. За такъв грамаден мъж беше изключително нежен. Докато я изследваше опипом, Нийли изпита чувството като че Мат маркира територията си. Сведе глава и я маркира и с устни.

Тъмната му и остра коса я докосна от вътрешната страна на бедрата. Тя усети натиска на устните му и допира на зъбите му. Остана загледана в тавана, опитвайки се да потисне чувството на екстаз, което се надигаше у нея — не й се искаше всичко това да приключи така бързо. Изминалите години на абсолютен самоконтрол не я бяха подготвили да издържи на такава сила на чувствата.

— Недей — простена тя. — Не и преди… Аз не искам… Не преди да си вътре в мен.

Той погледна нагоре към нея с очи, потъмнели от страстта — по кожата му се стичаше пот. После силното му тяло се отпусна върху нейното слабо тяло. Тя се почувства едновременно защитена и в очакване да й се случи нещо чудесно. След като допуснеше този мъж в тялото си, нищо вече нямаше да бъде същото.

Той навлезе бавно, но решително в нея и макар тялото й да беше влажно от страстта, тя не го пое лесно. Той я целуна… успокои… натисна по-силно… още по-силно…

Жилеща болка я накара да го стисне за раменете, силно да притисне буза в неговата челюст, така че наболата му брада я ожули. Когато той докрай проникна в нея, тя нададе тих стон.

Той целуна ъгълчетата на очите й, устните й, погали гърдите й. Едва тогава направи първото бавно, но рязко движение.

Тя отново изстена и се изви към него.

Той започна да ускорява едно след друго движенията. Мускулите на гърба и раменете му потреперваха под нейните длани, а дълбоко вътре в нея пулсът й бавно ускоряваше ход. Не съществуваше нищо, освен леглото, двете им тела и бурната им страст.

Проникване в нея и оттегляне. Извиване към него и приемане.

Ритъм, установен от древни времена, ги увличаше до пълна самозабрава.

От нея се излъчваха вълни на задоволство — това караше Мат да се чувства прекрасно и усмивката не слизаше от лицето му. Погали я по рамото. Кожата й беше толкова мека и нежна. Тя самата беше така нежна и сладостно неустоима.

Косата й погали брадичката му и тя изви голия си крак около неговия. Ако го придвижеше по-нагоре, щеше да установи, че отново се е възбудил — нещо, което не му се искаше тя засега да разбира. Тъй като се нуждаеше от малко време. По дяволите, и на него му беше нужно малко време. Не за почивка на тялото, а за да може съзнанието му да се пренастрои за новите усещания.

Дъхът й прогори космите на гърдите му, когато проговори:

— Беше страхотно…

Едва ли имаше представа наистина колко страхотно беше.

Не би трябвало да бъде толкова хубаво. Трябваше да е по-сдържано, като се имаше предвид коя беше тя. А като се изключи това, трябваше просто да бъде секс като всеки друг път, който в неговите очи беше добро прекарване на времето в компанията на приятна жена. Но тази точно жена съвсем не можеше да се нарече приятна. Беше високомерна и преднамерено предизвикателна, но го беше развълнувала по начин, който досега му беше непознат.

И още нещо, което някак не беше успял да допусне, че е възможно… онова, което беше се опитвал до този момент да изтласка далеч извън съзнанието си и което сега беше изскочило на преден план… макар да му се струваше невъзможно, всичко го навеждаше на мисълта, че тя не беше изживявала подобно нещо по-рано. Беше й за пръв път.

Опита се да отхвърли тази мисъл, но тя не го напускаше. Беше се държала като човек, който като че вижда Париж за пръв път. Или който за пръв път се качва на сърф. Или пък за пръв път се гмурка с акваланг. Досега не беше спала с мъж. Дори не и със съпруга си — убития президент на Съединените щати.

Това беше факт, от който той нямаше намерение никога да се възползва. Просто го прие като факт. Искаше му се обаче да получи потвърждение. Не за да го включи в статията си. А за себе си.

Тя беше започнала лекичко да гали гърдите му.

— Съзнавам колко съм слаба. Благодаря ти, че не каза нито дума за това.

Той се усмихна. Ах, тези жени и техните тела. Знаеше оплакванията им от А до Я на тази тема. От обикновената констатация. Имам дебели палци на една от сестрите му до мъчението да прекараш увита три дни в „Саран Рап“ — специален колан за отслабване, както беше сторила друга от сестрите му.

— Жените гладуват до смърт, за да се сдобият с тяло като твоето.

— Прекалено съм слаба.

Истина беше, но нейната слабост беше част от самоличността й. Изглеждаше сякаш желанието й да живее изгаряше цялото количество храна, преди още тя да се е натрупала на обичайните места по тялото й. Той положи ръка на корема й.

— В случай, че не си забелязала, мога да ти кажа, че коремът ти не е вече така гладък както в деня, когато се запознахме.

Тя леко отстрани ръката му и сложи своята на нейно място.

— Сигурно. Аз обаче нищо не усещам.

Той скри усмивка в косата й.

— Сега ти се струва, че е гладък, защото си легнала, но когато станеш, ще видиш, че си пуснала коремче.

— Не съм.

Той се разсмя.

Тя се възкачи върху него, за да пребори смеха му и… тайната му беше разкрита. Очите й блеснаха от удоволствие.

— Голото ти оръжие е заредено.

И докато се усети, вече се беше озовала под него.

Луси се промъкна тихо в къщата с Бътън на ръце и Скуид, тътрещ се след тях. Беше си пожелала Бътън поне веднъж да не се събуди в шест и половина сутринта, но не беше се получило. Затова сега сърдито изгледа бебето.

— Само ако гъкнеш, ще видиш какво ще ти се случи. Сериозно ти говоря. Да мълчиш!

— Так! — беше реакцията на Бътън, след което напъха пръсти в устата на Луси.

Луси смръщи вежди, но продължи с бебето по стълбите. Ако не беше сестра й, тя вече щеше да си е събрала нещата, да е отишла до магистралата, да е хванала някого на стоп и да пътува към Калифорния или някъде другаде, преди Мат да я е отвел където и да било. Но докато Бътън не се озовеше на сигурно място, тя нямаше къде да мърда. Това не значеше обаче, че нямаше да се скрие някъде за малко тази сутрин. Мат винаги беше кисел сутрин, когато се събудеше, дори и нищо лошо да не се беше случило. А какъв ли щеше да бъде сега?

Бебето прислони главица в ямката между рамото и брадичката на Луси. Щеше да я олигави цялата, но сега това изобщо нямаше значение. Беше й много трудно да се справя с чувството си за отговорност по отношение на Бътън, но пък беше толкова хубаво да знаеш, че има един човек на света, който да те обича.

Докато изкачат стълбите, бебето като че беше станало по-тежко и Луси усети ръцете й да отслабват. Сложи Бътън да седне на пода и напъха ключа в ключалката колкото се може по-бавно и тихо. Примигна, когато ключът изщрака, но откъм стаята не се чу никакъв звук.

Бебето беше поело с пълзене след Скуид. Луси изтича след него и го вдигна.

— Лал!

Напъха ръчичката му в устата. Нови лиги потекоха от устичката му по дрехите й. Луси се приближи с бебето на ръце към стаята, прошепвайки му в ухото да пази тишина. Протегна ръка и бавно завъртя бравата.

Вратата се отвори с леко скърцане. Колкото и да искаше да се увери, че всичко между Мат и Нел е наред, изобщо не погледна към леглото, защото нямаше да се въздържи и да изругае, ако видеше нещо не за виждане. Вместо това просто остави Бътън на пода вътре и отново затвори вратата.

В мига, когато бравата щракна, тя и Скуид вече летяха по стълбите надолу към външната врата. Недалеч имаше „Дънкин Донатс“. Мат и Нел със сигурност щяха да изчакат, докато отворят магазините, после сигурно щяха да разгледат и града. Дано, когато се върнеше, вече да й бяха простили.

— Га!

Мат вдигна клепачи и примигна срещу светлината на слънцето. Беше престанал да брои колко пъти се бяха любили през изминалата нощ и сега се оказа неподготвен, че вече е настъпил новият ден.

Нийли лежеше сгушена до него и той смени положението на ръката си така, че да покрива гърдите й. Усети ги като мека топлина в шепата си. Клепачите му се затвориха и той притихна сгушен до нея.

Нещо мокро и остро се заби в ухото му.

Мат отмести глава и се озова право срещу едно грейнало в усмивка бебешко личице.

— Тааа…

Той изстена:

— О, боже…

Бътън тупна с ръчичка върху леглото, после я протегна към него. Мат погледна към затворената врата, но Луси явно беше съумяла бързо да се оттегли.

— Та… Та… Та… Та! — Бебето пищеше и едновременно с това тупаше по леглото, използвайки го като там-там.

Нийли се размърда до него. Демончето се разписка още по-силно, познатото намусено изражение на лицето искаше да подскаже, че тя също е жена, с която трябва да се съобразяват. Мат протегна ръка, подхвана Бътън и я издърпа върху гърдите си.

Бебето притихна и пусна малко лига върху него.

— Тааа…

Нийли се извърна и бавно отвори очи.

Демончето нададе радостен възглас и срита Мат с крачета в корема. После се търкулна върху Нийли.

От нея се чу нещо като уф, после челото й се набърчи от притеснение.

— О, Мат!

Бебето полази по тялото й, като че беше подова настилка, седна върху лицето й и протегна ръка към месинговата лицева дъска на леглото.

— Подвижно малко същество, а?

Нийли отмести задничето на детето от лицето си.

— Това е ужасно!

— Можеше и да бъде много по-лошо. Памперсът й едва ли е натежал чак толкова.

— Не говоря за това. Ние сме голи!

Мат плъзна ръка около бедрото на Нийли.

— Голо оръжие… Права си.

— Да не си посмял да се шегуваш на тази тема.

— Сега пак ще кажеш, че може да й нанесем травма за цял живот.

— Ние сме голи. Тази стая мирише на… е, знаеш какво имам предвид.

Той я изгледа неразбиращо.

— Нямам представа за какво говориш.

— За маймунските ни изпълнения, за това.

— Маймунски изпълнения? Така ли наричаш най-хубавия секс, който едва ли някога и на двамата ще ни се случи?

— Наистина ли?

Имаше толкова уязвимост в погледа й, че му се прииска да беше си държал голямата уста затворена, но разумът му както винаги се събуждаше няколко минути след тялото му.

Демончето награби цял кичур коса на Нийли и я загледа със сияен поглед. В изражението на Нийли отново се появи притеснение, но бебето продължаваше да й се усмихва. После Бътън забърбори нещо, като че Нийли разбираше всяка нейна дума. И лицето на Нийли скоро засия — така, че Мат усети как го присви стомахът от болка. Всичко това — бебето в леглото при тях, Нийли сгушена до него, споменът за прекараната нощ — беше твърде много, за да го поеме наведнъж.

Измъкна се изпод завивките и грабна шортите си от пода. Нийли местеше поглед между него и бебето, опитвайки се да му спести гледката на гол мъж в ерекция.

Демончето продължаваше да надава възгласи на радост, обсипвайки Нийли с цялото си обожание, което друг път пазеше само за Мат. Сигурно Бътън си мислеше, че той й е в кърпа вързан и сега е време за следващото й завоевание. Което не беше далеч от истината.

Тя отпусна глава и допря мокрите си устенца в брадичката на Нийли. За момент Нийли просто остана да лежи неподвижно, но после подхвана с ръце главичката на бебето — по здраво стиснатите й устни Мат разбра, че й се иска да се разплаче.

Забрави, че щеше да си облича шортите.

— Какво има?

— Тя е така… идеална.

Той погледна надолу към бебето, което сега се беше изтегнало върху Нийли, напъхало палец в устата си. Отвори си устата, за да направи мъдра забележка как никой не би могъл да нарече Демончето чак толкова идеално, но думите заседнаха на гърлото му — двете заедно представляваха такава прекрасна гледка!

После в съзнанието му се заредиха гледки на шноли, барбита, тампони, трийсет и шест вида червила. Не това искаше той от живота! Имаше нужда да излезе от тази стая — изведнъж го налегна пристъп на клаустрофобия — но не можеше да остави Нийли, която така отчаяно се мъчеше да не се разплаче.

Той пое детето и приседна с него на леглото.

— Кажи ми какво има.

За момент тя се поколеба, после думите като че потекоха сами:

— Опасявам се да не й причиня нещо лошо. Това… Когато бях много млада… — Отново се поколеба дали да не запази обяснението за себе си, но не успя. — Когато бях на шестнайсет години, ме снимаха. В Етиопия, с едно гладуващо бебе…

— Спомням си.

— Бебето умря, Мат. Веднага след като ме снимаха. В ръцете ми.

— О, скъпа…

— И не само то. Още много след това. Държала съм бебета в ужасна агония, страдащи от глад или боледуващи от неизлечими болести, които дори не можех да произнеса. От СПИН. Инвалиди. Не можеш да си представиш…

Докато дълго таената болка се изливаше от нея, той си даде сметка каква цена всъщност е трябвало да плати за всички онези свои снимки, в които се беше налагало да позира безукорно облечена с болно дете на ръце. Нищо чудно, че си беше въобразила като че ли е прокълната.

— Нямаше как да спра да не ходя при тези деца. Толкова много страдание има… И започнах да се възприемам като… — Гласът й се пресече от вълнение. — Ангел на бебешката смърт.

Мат сложи бебето на пода и я взе в прегръдките си.

— Всичко е наред, скъпа… Всичко е наред.

Той я погали по нежния гол гръб и зашепна в ухото й думи на успокоение — искаше му се да я утеши веднъж завинаги.

На Демончето обаче не му хареса да седи само на пода и не след дълго започна да хленчи. Нийли се притесни и се отдръпна от Мат.

— Това е глупаво. Аз не трябваше…

— Замълчи — прекъсна я нежно той. — Просто си развила невроза.

На устните й се появи слаба усмивка.

— Така е…

Той кимна. Хленчът на Демончето преминаваше във вой. Нийли смръщи вежди и той усети как тя отново започва да се вълнува.

— Бътън наистина се разстрои.

Той я улови за брадичката и нежно извъртя главата й към ядосаното бебе.

— Погледни я, Нийли. Просто я погледни. Крещи с всичка сила, обаче в очите й няма нито една сълза. Тя просто си изпробва силата.

— Да, но…

— Не всички дена са страдащи. Зная, че го разбираш с разума си. Опитай се сега да го проумееш и със сърцето си.

Той вдигна Демончето и й го подаде — в същото време си помисли, че никакви хапове не биха могли да изтрият годините, нанесли психическа травма по отношение на децата у Нийли. Бътън сама трябваше да свърши тази работа.

Луси не се беше върнала дори и след като Мат и Нийли бяха привършили със закуската, но нито той, нито тя я бяха потърсили. Макар да беше взела кучето със себе си, Луси беше оставила всички други свои неща в караваната, така че Мат знаеше, че тя ще се върне. Единствено се чудеше каква да бъде реакцията му, като я види, че се прибира.

Двамата с Нийли не бяха разговаряли много, след като бяха излезли от спалнята. Тя се беше постарала постоянно с нещо да се занимава, само за да покаже, че всъщност е от желязо и по никакъв начин не беше загубила достойнството си, като се беше разплакала заради Демончето. Искаше му се да я заведе в спалнята и да започнат всичко отначало, но нямаше как заради бебето.

Двамата едновременно вдигнаха глава, чувайки приближаващ лай на куче. Нийли грабна Демончето и последва Мат навън.

Луси вече се приближаваше към входната врата на къщата — Скуид беше с нова каишка. Щом видя Мат, застанал на верандата, тя замръзна.

Очите му проблеснаха срещу нея.

— Ти си се разорила.

Тя вирна високо брадичка и изправи слабичките си рамене, горната й устна обаче затрепери.

— Голяма работа. Какво ми пука?

Той посочи с ръка към гаража.

— Иди там и донеси всички градински принадлежности, които намериш. Искам да разчистиш бурените от розовия храст в задния двор. И по-пъргаво.

Тя зяпна срещу него.

— Искаш да разчистя бурените от онези цветя там?

— Ти глуха ли си?

— Не. Не!

Радостна, че така лесно се е отървала, тя се затича към гаража.

Нийли го гледаше с възхищение.

— Строг и справедлив! Това ще й отнеме… о, може би час.

В отговор той й се усмихна.

— Тя е отговорна за една от най-хубавите нощи в моя живот. Трудно ми е да й се разсърдя.

Тя кимна. После реагира по най-странния възможен начин, като каза:

— Благодаря ти.

Той още стоеше, радвайки се на одобрението й и хилейки се като глупак, когато едно камионче, влачещо след себе си сребриста каравана, спря пред къщата.

Вратата на камиончето се отвори и двама облечени с не особено добър вкус възрастни хора слязоха оттам.

Не. Не можеше да бъде!

— Йо-хооо! Мат! Нел!

Нийли нададе възглас на удивление, когато Бъртис и Чарли Уейн се втурнаха към тях по пътечката.

Мат се отпусна върху пощенската кутия. Точно когато си беше помислил, че няма как да стане по-лошо… Първо бяха децата… после към тях се прибавиха съпруга и куче. После и къщата в Айова… и форд модел „Експлорър“.

А сега се бяха появили бабата и дядото.