Първата дама

9.

Нийли си пое дълбоко въздух, след като първа прекъсна целувката.

Мат й позволи да се отдръпне от него, после бавно й се усмихна.

— Ти се целуваш като малко момиченце.

Усмивката му заличи изцяло жилещото впечатление от думите му, но въпреки всичко я заболя. Без да го знае, той се беше докоснал до това, което в най-голяма степен й причиняваше мъчителна несигурност. Все пак тя успя да реагира със спокойното хладнокръвие на жена, родена да управлява.

— Колко малки момиченца си целувал?

— Повече, отколкото можеш да си представиш.

— Така ли? Колко ексцентрично.

— Ни най-малко. Имам седем по-малки сестри.

— Шегуваш се.

— Виж, това не е нещо, с което бих се шегувал. — Запъти се към минибара. — Нещо за пиене?

Тя си даваше сметка, че трябва да се отдръпне, докато все още имаше такава възможност, но не пожела да го направи. Вместо това й се прииска да бъде безразсъдна и безотговорна — повече като безгрижната Нел Кели, отколкото като вечно напрегнатата Корнелия Кейс.

— Предполагам, че няма начин да намериш добро мерло вътре.

Той се наведе, за да погледне по-добре.

— Има мерло, но е с капачка, така че не бих могъл да кажа доколко е добро. — Извади бутилката, после скръсти ръце и изви вежда към корема й. — Няма да има пиене обаче, ако си бременна.

Тя се усмихна и с чувство на неудобство пъхна ръце под нощницата си откъм гърба, за да развърже връзките. Възглавницата падна.

Той изгледа торбестата й нощница, докато развърташе капачката.

— Почти няма подобрение в гледката.

Тя вдигна възглавницата и след като седна на стола, я положи в скута си.

— Наложи се да се откажа от всичките си секси пеньоари.

— Направо ме боли сърцето. — Той наля вино в чаша, подаде й я, после извади кока-кола за себе си. — Защо си толкова плашлива?

— Не съм плашлива — заяви тя с отбранителен тон. — Само защото не те олигавих целия, не означава, че съм плашлива.

Той опря една възглавница на облегалката на леглото и се разположи върху него с кутия кола на гърдите си. Така, както се беше облегнал назад и скръстил глезени, той й изглеждаше обладан от спокойствие, за разлика от нейното състояние.

— Значи аз не те привличам.

В очите му съзря отблясък от едва доловима мъжка дързост, свидетелстваща за изобилие от самоувереност, що се отнася до секса.

Тя се почувства като дете, опитващо се да разбере доколко може да наближи свистящите покрай него коли, без да го прегазят.

— Не съм казала това.

— Значи те привличам.

— И това не съм казала. Какво толкова си се загрижил? Нали се целувам като малко момиченце.

Идваше й да си отхапе езика. Защо просто не се откажеше от този спор.

— Не исках да ти прозвучи като обида.

— Но не прозвуча и като комплимент.

— Извинявам се.

— Просто не беше нужно да го казваш.

— Никога няма да го кажа отново.

Нотката веселост в гласа му я накара да се почувства като обикновена заядливка.

— Предполагам, че ако си бях напъхала езика чак до гласните ти струни, щеше много да се зарадваш.

— Вече ти се извиних.

— Не понасям подобни целувки. Имам чувството, че ще повърна.

— Неговите, предполагам.

— По принцип. Да смъкнеш плаката от зъбите на някого, според мен е работа за зъболекаря, а не романтична целувка. Хората би трябвало да си държат езиците зад своите си зъби.

— Предполагам, това означава, че не би трябвало изобщо да отварям дума за орален секс.

— Какво?

Той отметна назад глава върху възглавницата и гръмко се разсмя.

Тя се изчерви, но след като отпи глътка вино, си даде сметка, че не се чувства чак толкова отвратена.

— Стига, Нел! Нощта е дълга и ние сме съвсем сами. Кажи сега на отец Матиас на какво се дължи това твое желание да повърнеш.

— Матиас? Мислех, че се казваш Матю.

— Матиас е словашкият вариант на Матю. Но сестрите ми ме нарекоха Мат и вече не мога да се отърва от него. Не измествай темата обаче. Предполагам, че бившият ти съпруг не си е падал много по целувките.

Тя отпи глътка вино, след това се чу да казва:

— Не и с мен, във всеки случай.

— С друг човек?

Тя се поколеба, после бавно кимна. Той нямаше представа коя е тя, а тя беше вече толкова уморена да се преструва, че с Денис са били блажено щастливи. Поне Нел Кели можеше да разкрие малко от истината.

— Много други ли имаше?

— Не, само един човек. Той беше верен. Просто на мен не ми беше верен. — Тя прегърна възглавницата в скута си. — Никакъв не ми беше на мен.

Последва дълга пауза.

— Да не искаш да кажеш, че изобщо не сте правили секс с мъжа си?

Тя осъзна, че едва не е разкрила истината.

— Разбира се, че правихме. Но не беше страхотен секс.

Беше лъжа. Бяха прекарали няколко седмици в несръчни опити, които я оставяха в състояние на унизително двоумение дали още е или вече не е девствена. Чувстваше се като глупачка. През целия курс на гимназията и колежа тялото й копнееше за мъжко докосване, но нали беше израснала с напомнянето, че винаги трябва да е доброто момиче на татко, няколкото момчета, които бяха имали куража да не се стреснат от Тайните служби, се бяха натъквали на категоричния й отказ.

— Мъжът ти сигурно е имал проблем.

И то голям. Но беше погребан на шест фута под земята в Арлингтънското гробище. Задави я пристъп на смях, който повече приличаше на ридание.

— Не смяташ ли, че всъщност аз съм имала проблем?

Той се забави с отговора и тя си даде сметка, че сериозно се е замислил над думите й.

— Аха, това е сигурно.

Тя усети, че се усмихва.

— Благодаря ти.

— Чувствала си се доста несигурна, нали така?

— Малко.

— Значи той е правил страхотен секс с приятелката си, но не и с теб.

— Не знам какъв секс е правил с негов… неговата приятелка.

Той рязко се изправи и смръщи вежди, в същото време изричайки:

— Глупости!

— Какво?

— Не е било с приятелката му — бавно изрече Мат. — А с приятеля му.

Виното й преля извън ръба на чашата, а възглавницата се изхлузи пред краката й, щом тя рязко скочи.

— Това е лудост! Как можа да изречеш подобно нещо? Как можа изобщо да го предположиш?

— Не знам. Просто ми хрумна и това е. А и крайчетата на устните ти пак се присвиха. Съпругът ти е гей. Ето затова си се развела с него.

— Не! Това е пълен абсурд! Лудост! — Тя затърка със свободната си ръка мястото върху другата, където се беше изляло виното. — Ако го беше видял… Той беше… той е изключително мъжествен. Привлекателен. Атлетичен. Мъж, който кара останалите хора да се чувстват удобно и спокойно край него. Изводът ти е напълно погрешен!

Не й каза и дума. Просто я гледаше, а в очите му се четеше съжаление.

Тя опита да обуздае паниката си. Защо беше постъпила така безразсъдно? Толкова дълго беше пазила тази тайна — тайната, която би разклатила устоите на управлението по такъв начин, че сексскандалът на Клинтън щеше да изглежда далеч по-невинно. Един женен президент на Съединените щати всъщност беше хомосексуалист.

Единственият човек, който го знаеше, освен нея, беше Тери Акерман — най-старият приятел на Денис, заместник-шеф на екипа му и негов интимен партньор за цял живот. Тя прекрачи възглавницата, която беше изпуснала, и се запъти към прозореца все още с чашата вино в ръка. През тънкия плат на завесите прозираше светлината на лампите около басейна, а далеч по-нататък — и от фаровете на един камион, пълзящ по магистралата.

Преди Денис и Тери да се срещнат през първата си година в Харвард, и двамата бяха изживели дълбоки съмнения по отношение на сексуалността си, но срещата им беше сложила край на колебанията им. Всичко ги свързваше. Бяха от известни семейства. Бяха амбициозни и популярни сред равните си — двама млади лъвове, на които предстоеше стремителна кариера и слава. Всяка седмица бяха излизали с различни момичета и си бяха разказвали лъжи за сексуалните си фантазии. Но привличането помежду им беше толкова силно, че се бяха оказали безсилни срещу него.

Нийли си припомни онази ноемврийска нощ, шест седмици след като тя и Денис се бяха оженили, когато той й призна истината. Намираха се в Ню Йорк сити заради кампанията за президентските избори и бяха отседнали в хотел „Уолдорф Астория“. Спомни си колко нещастна се беше чувствала. Бракът й не беше истински консумиран и тя най-накрая беше разбрала, че вината не е нейна.

Очите на Денис бяха плувнали в сълзи, както беше приседнал в края на леглото, загледан надолу в ръцете си, а гласът му до такава степен беше натежал от чувство за вина, че й беше трудно да разбира какво й говори.

— В мига, в който Тери и аз се погледнахме, осъзнахме, че сме открили сродната душа. Оттогава нито той, нито аз сме погледнали някой друг. — Той беше вдигнал глава към нея, в златистокафявите му очи се четеше покруса. — След Тери ти си ми най-добрата приятелка. Аз те обичам, Нийли…

— Като сестра — беше изрекла тя глухо. — Обичаш ме като сестра.

— Съжалявам! — В очите му отново бяха нахлули сълзи. — Толкова съжалявам…

Предателството му беше толкова жестоко, че й се беше приискало да умре — в онзи момент тя го мразеше.

— Трябваше да имам съпруга, ако исках да стана президент — беше казал. — Винаги съм те харесвал и когато усетих, че баща ти ме е избрал за теб, аз… аз…

— Реши да се възползваш от мен — беше изрекла тя тихо. — Знаеше, че съм влюбена в теб, и реши да се възползваш от това.

— Зная, зная… — беше прошепнал.

— Как можа да го направиш?

— Исках да стана президент — беше отвърнал простичко. — А и вече бяха плъзнали слухове.

Тя не ги беше чувала. Нищо не беше заподозряла, не и преди да се оженят, когато той беше отказвал да се любят под предлог, че това можеше да се раздуха от медиите и отлагаше секса след сватбата.

Същата сутрин след признанието му тя беше отлетяла за Нантъкет и се беше изолирала в къщата за гости в имението на баща си, за да се опита да проумее значението на това, което се беше случило. И беше взела решение за бърз развод. Денис не заслужаваше по-добро отношение.

Но всеки път щом вдигнеше телефонната слушалка, за да се обади на адвоката си, я връщаше обратно на мястото й. Денис я беше предал, но той не беше лош човек. Във всички останали отношения беше най-свестният човек, когото познаваше. Ако се разведеше с него, докато разгръщаше кандидатпрезидентската си кампания, щеше да го провали. Това ли искаше?

Една част от нея копнееше за отмъщение, каквото той заслужаваше. Но тъй като поначало нямаше склонност да отмъщава, стомахът й се свиваше всеки път щом погледнеше към телефона.

Тери окончателно я беше убедил да не слага край на брака си. Тери, забавният и непочтителен човек, когото познаваше като най-стария приятел на Денис, буквално беше нахлул в къщата за гости, беше й налял питие и я бе погледнал право в очите.

— Не се развеждай с него, Нийли. Остани при него. Знаеш, че няма по-добър от него за поста президент. — Той улови ръцете й и леко ги стисна, а в изражението му се четеше настойчива молба. — Моля те, Нийли! Той никога не е искал да те нарани. Беше убеден, че ще успее да се справи, така че ти никога да не разбереш.

— Лъжите, с които хората се самозаблуждават…

Тя беше излязла и с часове беше бродила по плажа, а като се върна, установи, че Тери не си е заминал и очаква решението й.

— Ще му дам шанс, а след това ще се разведа с него.

Още докато беше изричала тези думи, беше усетила как нещо в нея умира, всички нейни романтични мечти.

Тери, който по такъв поразителен начин умееше да имитира всички политически противници на мъжа й, се беше разридал. Тя си даде сметка тогава, че и на него не му е леко. След това Денис постоянно беше намирал начин да й показва благодарността си.

Във всяко едно отношение, всъщност в най-съществените отношения, той беше чудесен съпруг. И макар да не му беше простила изцяло предателството, тя не искаше да се превръща и в жертва на собственото си огорчение, затова се беше принудила да приеме приятелството му.

Взаимоотношенията й с Тери бяха по-сложни. Тя беше заела мястото, което се полагаше нему, и в някаква стенен дори го ненавиждаше за това. В същото време той беше много благороден човек и се опита да компенсира случилото се, като се превърна в неин неизтощим защитник. Той в много по-голяма степен, отколкото непрекъснато ангажираният й съпруг, я пазеше от постоянната намеса на баща й в личните й работи. На вечерта, след като Денис почина, двамата с Тери заедно бяха изплакали мъката си, седнали прегърнати, но дори и в този момент тя си беше дала сметка, че неговата покруса трябва да е много по-дълбока.

— Колко време бяхте женени?

— Какво?

Тя скочи, след като гласът на Мат прониза мислите й.

— С твоя гей съпруг. Колко време бяхте женени?

— А… няколко години. И той не беше гей.

— Хайде стига, Нел! Защо продължаваш да го прикриваш?

Защото сега трябваше да се грижи за политическото му наследство и паметта му, а това в много случаи представляваше дори по-голяма отговорност, отколкото да бъде само негова първа дама.

Мат остави колата на нощното шкафче.

— В твоята история има огромна пукнатина, нали разбираш? Малко трудно ми е да си представя защо толкова ще иска да те открие.

— Семейството му иска да ме открие — измисли тя. — Те са много консервативни и са решени на всичко, за да защитят репутацията си.

Той се изправи и тя остана поразена, че го направи с грация, каквато не се предполагаше, че може да притежава такъв грамаден мъж.

— Нел, надявам се, че си съумяла да се погрижиш за себе си. Жените с гей съпрузи имат много повече и по-сериозни проблеми, не само разбитите си сърца.

Нямаше нужда да го пита какво има предвид и не възнамеряваше да му обяснява, че няма никаква причина за безпокойство.

— Моят съпруг нямаше безразборни връзки, той обичаше само един човек… една жена — изрече тя с непривичен тон. — Аз не съм безразсъдна и не представлявам никаква опасност за здравето на друг човек. Преди по-малко от месец дори бях доброволен дарител на кръв. Ти можеш ли да кажеш същото за себе си?

— Аз също не съм безразсъден — изрече той със спокоен тон.

Имаше само една причина да се дискутира подобна тема, а тя все още не се чувстваше готова да обсъжда подобно нещо, затова остави чашата с вино на пода и стана.

— Уморена съм.

— Не е толкова късно. — Той я изгледа и се усмихна. — Хващам се на бас, че греша за начина ти на целуване, защото ти наистина не изглеждаш като малко момиченце, особено в тази нощница. Може би трябва да опитаме отново.

— Може би не трябва. — А така й се искаше… и точно по тази причина се запъти с бърза крачка към съседната стая. — Благодаря ти за виното.

— Струва ми се, че нямаш смелостта да следваш собствените си желания.

— А на мен ми се струва, че не съм вчерашна.

Веднага след като затвори вратата, чу гръмкия му смях.

Усети да я залива горещина. Още не можеше да повярва до каква степен й се беше приискало да остане. Но Мат все така си оставаше непознат за нея, макар и да го чувстваше много близък, и й трябваше малко време да помисли върху развитието на взаимоотношенията им.

Бътън лежеше до Луси на двойното легло. Нийли й постели на пода, после внимателно я пое в ръцете си и я вдигна. Бебето се сгуши в гърдите й. Тя докосна с устни топлата влажна главичка и внимателно положи мъничето в импровизираното легълце, после легна до по-голямата му сестра.

Мина много време, преди да успее да заспи.

Веднага щом се събуди на следващата сутрин, Нийли се промъкна в стаята на Мат за ключовете от колата, за да не може той да изчезне със стария олдсмобил и да я изостави. Но като се озова вътре, не успя да се въздържи и да не погледне към Мат.

Той лежеше по корем диагонално на леглото, покрит с чаршаф, свлякъл се в основата на голия му загорял гръб. Косата му изглеждаше много по-тъмна на белия фон на яростно напъханата под главата му възглавница — ръката му беше свита в юмрук. Както стоеше и го наблюдаваше, той се размърда и единият му крак се показа изпод чаршафа. Беше як, мускулест, немного окосмен. Видът му й причини силен, съвсем нехарактерен за Корнелия Кейс копнеж, равносилен на глад.

Припомни си всичко, което му беше казала предната вечер по време на необмислената си изповед. Беше така изкусително да се напъхаш под кожата на друг човек и да изповядаш собствените си тайни. Изкусително и глупаво. Тя взе в шепа ключовете от олдсмобила, измъкна се тихо от стаята и се запъти към банята. Този нов ден й беше като още един подарък и не й се искаше да го разваля със стари сърдечни болки.

След час, прясно избръснат и изкъпан, Мат влезе в женската стая. Намръщи се, като видя възглавницата на кръста й.

— Вече ти казах, че не искам повече да носиш това.

Бътън нададе възторжен вик още щом съзря Мат.

И веднага започна да прави опити да се измъкне от Нийли, която на свой ред се опитваше да я облече в чисти дрехи.

— Спомням си, че ми го каза.

— Е?

— Не си ли твърде много подвластен на илюзията, че ти обръщам каквото и да било внимание?

— Та!

— Искам да отида на базар! — намеси се и Луси, излизайки от банята.

Беше с мокра коса, лилавите кичури ги нямаше.

— Нел не е бременна — съобщи й Мат. — Вместо корем си е била сложила възглавница.

— Не ти вярвам.

Той потупа възглавницата, преди Нийли да успее да го възпре.

— Фалшив е.

Луси внимателно огледа корема на Нийли.

— Но защо?

— Ограбила е банка и се спасява с бягство.

— Страхотно! — За пръв път Луси я погледна с уважение. — Уби ли някого, или само го рани?

Нийли за момент се видя като Бони Паркър49.

— Не съм обрала банка. Мат просто се шегува. Аз… се крия от съпруга си и неговото семейство.

— Направо нямам думи — промърмори Луси и напъха дрехите в чантата си.

— Точно това искам да те помоля — да си като няма за моя проблем. — Тя хвърли мрачен поглед към Мат. — Не като някои хора, които държат да кажат на всички какво се е случило.

— Та! — извика бебето, щом Нийли закопча и последното копче на гащеризончето му и се отдръпна от него.

Мат примигна.

— Днес аз отивам на базар, независимо дали някой иска или не — уведоми ги Луси.

Нийли усети да се надига напрежение и за да го потуши, реши да имитира маниера на Минди Колиър, енергичната си секретарка по социалните контакти:

— Мислех си, че днес бихме могли да си направим пикник.

— Пикниците са си чист боклук. Аз отивам на базар.

Бътън прекоси лазешком леглото, за да се озове възможно най-близо до Мат, и щеше да падне, ако Нийли не я беше уловила за глезена и й помогнала да прехвърли тежестта върху крачетата си и да стъпи на пода.

— Не мисля, че наблизо има такъв базар, какъвто търсиш.

— Има в съседния град — отвърна й Луси. — Едно момиче от басейна ми каза.

Бътън се размърда край леглото и изписка призивно към Мат, който се оглеждаше наоколо в търсене точно на ключовете, които в момента се намираха у Нийли — в джоба на шортите й.

— Нека първо да отидем на базар, а след това на пикник — соломоновски предложи тя.

— Каква е тази твоя слабост по пикниците? — учуди се Мат, заставайки точно до нея. — И къде скри ключовете за новата ми таратайка?

— Пикниците просто са забавни. Не!

Реакцията й в защита на фалшивия й корем беше закъсняла. Той беше успял да бръкне под бременната й фланелка и вече развързваше връзките на възглавницата.

— Първо, това ще го изгоря, после отивам да задържа със сила всички механици в гаража, докато не оправят Мабел.

Тя грабна възглавницата от него и я напъха в раницата си.

— Можем да те закараме до гаража, преди да сме отишли на базар и на пикник.

— О, боже, вижте!

Нийли се извърна тъкмо навреме, за да види как Бътън успя да направи три несигурни крачки по мокета към Мат.

— Тя ходи! — възкликна Луси с танцуващи очи. — А аз така се притесних. Защото навърши годинка, обаче баща й беше такъв малоумник, че…

Тя изведнъж млъкна, уплашена, че е показала емоции, различни от обичайното й презрение и надменност. Но така и не успя напълно да прикрие гордостта от случилото се и на Нийли й се прииска да я прегърне.

Бътън се хвърли към крака на Мат, но той се оказа на много далечно разстояние за едно мъниче и тя опасно залитна. Той я подхвана с две ръце също като футболист, спасявайки летяща в тъч топка.

— Тааа… — възкликна Бътън и го погледна с обожание.

Мат се намръщи.

Детето извърна глава настрани и примижа от удоволствие.

— Направо ще повърна — изскърца Луси.

Нийли изхихика.

Той я изгледа кисело, после мушна Бътън под мишница сякаш е торба с картофи.

— Никой да не мърда, докато не открия ключовете.

— Аз съм шофьор днес — отсече Нийли. — Ти имаше лош ден вчера.

— У тебе ли са?

Тя имаше зад гърба си десетки години практика в избягване да отговаря на директни въпроси:

— Много се надявам днес да не вали. Луси, вземи пакета с памперсите. Излизаме!

Нийли грабна чантата си, а също и раницата с нещата си, сложи ги пред себе си наместо бременния си корем и се втурна към коридора. Вратите на асансьора тъкмо бяха започнали да се затварят, но тя успя да се вмъкне вътре и слезе сама долу. Премина като вихър фоайето, без да се оглежда, стискайки здраво чантата и раницата пред корема си и се запъти към паркинга.

След като влезе в стария олдсмобил, посегна да отвори раницата си, но реши преди това да размисли дали наистина отново да си сложи подплънката. Мат я беше възненавидял и беше способен да й вдигне и публичен скандал. С късата си прическа и облечена в евтини дрехи имаше само далечна прилика със стилната първа дама на Америка. Кое беше по-рисковано — да ядоса Мат или да се откаже от подплънката и да се надява, че и така ще се справи?

Докато размишляваше, откъм фоайето се появи Мат с намръщено лице, а след него и Луси, понесла Бътън.

Нийли се загледа в плика на „Фед Екс“50, който той държеше в ръка, и си даде сметка, че за пореден път беше позволила формалностите на обикновения живот да й убегнат. След като три години се беше възползвала от ефективната пощенска система на Белия дом, сега се чувстваше като човек, за пръв път в живота си получил писмо. Това обемисто писмо обаче беше твърде важно за нея и се наложи да си напомни мислено, че вече не разполага с армия от секретарки, които да се погрижат за личната й кореспонденция.

Системата, измислена в Белия дом, така че да може да се отделя личната кореспонденция от хилядите писма от различни организации и отделни хора, които президентското семейство ежедневно получаваше, действаше безотказно ефективно. На най-близките на президента и семейството му се съобщаваше четирицифрен код, който да бъде вписан като част от адреса им — тя и Денис си бяха избрали комбинацията 1776 — и по този начин личната кореспонденция се озоваваше директно на бюрата им.

Мат сложи ръка на тавана на олдсмобила и я погледна през отворения прозорец.

— Администраторката ме спря. Не си ми казвала, че очакваш пратка.

— И какво толкова е станало? — отвърна, протегна ръка, но той не й даде плика.

Луси успя да откопчи пръстчетата на Бътън от косата си и обясни:

— Ядосан е, защото администраторката едва не вдигна скандал, че уж си му жена, а пък фамилията ти не е същата като неговата.

Нийли се загледа в плика.

— Трябваше и аз ли да използвам твоята фамилия като всички други?

Изражението на Мат стана заплашително.

— Какво искаш да кажеш с това като всички други?

Във Вашингтон никога не би допуснала подобен гаф.

— Нищо особено. Недей да се горещиш, ами влез вътре, хайде.

Луси се изхили. Той се извърна бавно към нея. Бътън направо се разтапяше от усмивки и радостни възгласи, но той не й обърна внимание.

— За какво говори Нел?

— Да не мислиш, че си умирам от радост, че името ми е Джорик? — язвително се сопна Луси. — Да не мислиш, че и на Бътън ще й хареса?

— Искаш да ми кажеш, че фамилията ти е Джорик?

— А ти как мислеше?

Мат прокара пръсти през косата си.

— Егати…

— Га-ти! — повтори Бътън.

— Край вече! — извика Нийли. — Повече никакви мръсни думи да не чувам и от двама ви. Иначе Бътън ще тръгне по вашия път!

— Га-ти! — повтори Бътън и доволна запляска с ръце.

Сега Нел усети в нея да се надига гняв като гореща вълна и успя да се отърси от него с един прост жест — протягайки ръка през прозореца към писмото в ръката на Мат.

— Взимам го.

Мат погледна плика.

— От Джон Смит?

Защо Тери не беше пуснал в ход въображението си? Преди години Тери със сигурност би измислил име от рода на Омир Симпсън, Джери Фолуел51 или нещо подобно. Но смъртта на Денис го беше съсипала и лишила напълно от чувство за хумор.

— Мой братовчед — обясни тя.

Мат изпробва теглото на дебелото писмо с ръка, после я погледна изпитателно, преди да й го подаде. Нийли знаеше, че той очаква тя да му каже какво има вътре, но се досещаше, че дори да признае за съдържанието — беше помолила по телефона интимния партньор на мъртвия си съпруг да й изпрати назаем няколко хиляди долара — това нямаше да сложи край на въпросите му.

Сложи плика в скута си и каза.

— Губим ценно време. Хайде да тръгваме.

Макар именно Луси да беше настоявала да посетят базара в близкия град, точно тя изобщо не изглеждаше твърде ентусиазирана, когато пристигнаха. Щом я изгуби от погледа си между щандовете, Нийли се запита дали всъщност момичето искаше не толкова да пазарува, а колкото се може повече да забави пристигането им в Айова.

С Бътън на ръце като добро прикритие Нийли се отправи към стаята за почивка на майки с деца, за да се отърве от плика на „Фед Екс“ и да прибере парите на сигурно място в дамската си чанта. Щом излезе от стаята, установи, че Мат я чака пред вратата, макар да й беше заявил, че щом ги изгуби от поглед, веднага заминава за Мексико.

— Проблеми на границата ли имаше?

— Шааа! — извика възторжено Бътън.

— Какво имаше в плика?

— Пари, за да си купя дрехи. Можеш да дойдеш с мен.

— Някой ти е пратил пари?

— Чудно колко много плаща сега мафията на убийците.

— Луси ти е повлияла много лошо. — Той закрачи до нея. — С колко разполагаш?

— Достатъчно, за да ти върна парите и да си купя нещо, което няма да се скъса още на първия ден. — Усмихна му се. — Достатъчно, за да предпочета да тръгна сама, ако дори съвсем малко започнеш да ми досаждаш.

Изражението му изведнъж стана дръзко.

— Защо ли ми се струва, че се чувстваш прекрасно точно където се намираш сега?

— Това обаче няма нищо общо с теб.

— Няма ли? Целувката ни снощи ми подсказа нещо съвсем друго.

— Коя целувка?

— Онази, която те накара да мечтаеш, преди да заспиш.

Тя тихичко изсумтя и го изгледа с невинни очи.

Той се намръщи.

— Мразя да пазарувам. Особено когато съм с жена.

— Тогава недей да идваш с мен. — Тя закрачи с бодра стъпка към центъра на базара, после изведнъж спря. Това си беше един най-обикновен покрит американски базар и нямаше да й се наложи нито да се здрависва с някого, нито да подканва някого да гласува. — Колко е хубаво!

Той я изгледа сякаш беше полудяла.

— Това е треторазреден базар накрая на света, а всеки такъв базар е част от верига. За човек със синя кръв като твоята е малко чудно, че се задоволяваш с толкова малко.

Тя вече беше твърде заета, устремена към отделението за дрехи, за да му отвърне.

Независимо от изразеното отвращение, Мат всъщност беше така добре дресиран от седемте си сестри, че се беше превърнал в прекрасна компания при пазаруване. Почти не се оплака, носейки Бътън, докато Нийли се ровеше в купчини дрехи, и в основни линии дори премина успешно препитването, което му беше устроила какво би й отивало и какво не. Тъй като от ранни години у нея беше култивиран проницателен усет по отношение на модата, едва ли имаше нужда от неговото мнение, но й беше забавно да узнае предпочитанията му.

В добавка към комплекта най-необходими дрехи, които беше набавила за себе си, тя купи и дрехи в светли цветове за Луси, после се отби и в бебешкото отделение, за да открие подходящи гащеризончета и за Бътън. Мат обаче й развали настроението, като отказа тя да плати за дрехите на децата. Докато той се занимаваше с плащането, тя избърза до друга автоматична маркировъчна каса, за да снабди Бътън и с една сладка шапчица от розов деним с козирка.

Сложи я на главицата на Бътън и Мат, след като я огледа, извъртя козирката назад.

— Ето това е истинското Демонче, което имам предвид.

— Извинявай.

Тя мислеше, че бебето ще поиска да свали шапката от главата си, но тъй като обожаваният от него Мат я беше наместил там, нищо подобно не се случи.

— Аз ти я купих, не той — обърна се към Бътън Нийли.

Бебето притисна глава в ямката на врата му и дълбоко въздъхна.

Нийли едва можеше да повярва, че никой не й обръща внимание. Променената й външност, фактът, че никой не би очаквал да открие Корнелия Кейс в малък покрит базар в Западна Вирджиния, както и отличната маскировка, която представляваше за нея Мат с бебето, й бяха осигурили тази така омайваща незабележимост.

Насочиха се към централното отделение на базара. Новото усещане, че е възможно да пазарува сама без поне дузина души да се опитват да й помогнат, я зареждаше с буйна радост. Почти толкова забавно й беше да подслушва разговорите на останалите, докато чакаше на опашката за автоматичната маркираща каса.

Щом съзря отделението за бельо, поиска да се освободи от присъствието на Мат.

— Сега е мой ред да нося Бътън. Имаш ли нещо против да отнесеш покупките ми до колата?

— Ти май се опитваш да се отървеш от мен.

— Що за хрумване? Каза ми, че не обичаш да пазаруваш, и аз просто ти показвам, че зачитам мнението ти.

— Измисли нещо друго. Или искаш да си купиш тампони, или бельо.

Тези негови сестри…

— Имам нужда от бельо — призна тя — и предпочитам сама да си го купя.

— Груповите покупки на бельо са много по-забавни.

И той се запъти към отделението за бельо. Бътън радостно подхвръкна в ръцете му, беше невероятно сладка с розовата шапчица с обърната козирка.

Нийли побърза да го настигне.

— Ще бъдеш единственият мъж там. И скоро ще ти стане досадно.

— Досадно е да си единственият мъж в отделението за бельо, ако си само на тринайсет. На трийсет и четири това изобщо не е досадно. Даже усещам как интересът ми се засилва. — И той се запъти право към една дантелена нощница в черно, която беше почти изцяло прозрачна. — Смятам дори да започнем с това.

— А аз не смятам така.

— Добре, ами какво ще кажеш за тези тук? — попита и се приближи към витрина с изложени черни бикини.

— Ами ако кажа не?

Той вдигна нагоре черен сутиен тип бриджитки.

— И за това ли ще спорим?

Тя избухна в смях.

— Ти харесваш черно бельо, така ли?

— По-скоро би ми харесало как изглежда на една много слаба жена.

Това като че я преряза като с нож. И я накара просто да грабне няколко чифта гащи от памук, не толкова дълбоко изрязани като бикините.

— Не бъди жестока!

Е, как другояче би могла да реагира на подобно поведение? Корнелия Кейс се чувстваше толкова несигурна по отношение на секса, че не би сторила нищо. Но Нел Кели… Нел може и да имаше куража да опита нещо по-рисковано.

След като плати за покупката си, пак й останаха достатъчно пари, за да продължи пътешествието си сама, но в нейните очи самотното странстване вече нямаше същия чар.

На излизане видяха Луси да тича към тях с блеснали от вълнение очи.

— Търсих ви навсякъде. Ела, Нел. Бързо!

И тя грабна пакетите от ръцете на Нийли, натика ги в ръцете на Мат и я повлече нанякъде.

— Чакай! Какво има?

— Ще видиш.

Нийли се огледа назад към Мат, но той се беше навел, за да вдигне пакета, който беше изпуснала. Тя се остави Луси да я дърпа, зарадвана от факта, че момичето се държи като най-обикновена тийнейджърка, а не като настръхнало зверче.

— Вече те записах. Пъхни си фланелката в шортите, за да не изглеждаш бременна. Хайде, побързай! О, боже, вече са започнали.

— За какво си ме записала?

— За нещо страхотно. — И тя я повлече към средата на базара. — Първата награда е телевизор. Ще си го пускаме в Мабел.

— Луси!

— Бързо!

Около леко издигната платформа вече се беше събрала тълпа, а на нея имаше оркестър и наредени хора с номера.

— Чакай малко. Няма да помръдна, ако…

— Ето я.

Луси избута Нийли към млада жена с дълга коса, вързана на конска опашка. В ръцете й имаше лист, прикрепен към пластмасова подложка, а на гърдите й беше прикрепен стикер с усмихнато човече.

— Успяхте. — Жената залепи стикер с големината на етикет и изписана цифра единайсет на фланелката на Нийли. — Вие сте последната ни участничка. На кого смятате, че приличате?

Нийли остана като втрещена.

— Какво…

— Прилича на Корнелия Кейс! — възкликна Луси. — Нима не си личи отдалеч?

Едва тогава Нийли съзря опънатия високо над платформата транспарант: „Конкурс за двойници на известни личности!“.