Пътят на дракона

Гедер

Гедер си беше представял Ванаи като подобие на Камнипол или Естинпорт — голям град от камък и нефрит. Скупчените дървени сгради и широките канали му изглеждаха едновременно по-малки и по-големи от очакваното. Дори Големият площад на завладяния Ванаи беше малък в сравнение с просторния център на Камнипол, а най-богатите му квартали бяха толкова пренаселени, колкото бедняшките коптори у дома. Камнипол беше град. Ванаи беше дървена къщичка за кукли, която си е отгледала разклонения. Беше красив по свой си начин, беше чудат, чуждоземски и невероятен. Гедер още не беше решил дали му харесва.

Куцукаше по смрачените от дъжда улици на окупирания град и се опираше при всяка крачка на бастуна си от черно дърво със сребърни инкрустации. Речта на лорд Терниган щеше да започне всеки момент и макар раната на Гедер да беше добро извинение за отсъствието му, той чувстваше, че вече е пропуснал твърде много. Перспективата да се прибере у дома и да забавлява баща си с истории как е припаднал по време на битката и два дни е прекарал на легло под грижите на хитрец заради крака си беше достатъчно неприятна.

Каналът по източната граница на скромния Голям площад беше задръстен от опадали листа, които преобразяваха повърхността на тъмните му води с мешавица от златни, червени и жълти краски. Гедер видя как от дълбините се надига костенурка и подава черната си глава над водата. Яркочервено листо се лепна за корубата й. Костенурката се плъзна тържествено покрай повален дънер, който при втори поглед се оказа труп с подгизналата униформа на бившия принц — ванайски войник, докаран с каруца от бойното поле и изхвърлен в канала като послание към местните. Други трупове висяха на дървета в парка и покрай колонадите. Трети лежаха на стъпалата пред двореца, по пазарищата и на малкия площад със затвора-менажерия, където бившият принц понастоящем ядеше, сереше и зъзнеше от студ пред погледите на своите поданици. Ако не беше толкова студено, вонята на разложение щеше да е непоносима.

Веднага след като принцът бъдеше изпратен в изгнание, мъртвите щяха да бъдат събрани и изгорени. Някога тези трупове са били хора. Сега бяха политическа скулптура.

— Палиако!

Гедер вдигна поглед. Джори Калиам стоеше в другия край на площада, мръщеше се и му махаше да побърза. Гедер обърна гръб на костенурката и трупа и закуцука храбро по плочника. Антийските благородници се бяха строили и чакаха само неколцината закъснели като него. На голата земя пред тях седяха малкото оцелели градски първенци. Тимзински търговци и членове на гилдиите, първокръвни занаятчии и други такива. Дрехите на повечето се отличаваха с демонстративна имперска кройка, държането им беше като на почетни гости, удостоили с присъствието си религиозна церемония, а не като на хора покорени и озлочестени. Содай Карвеналин, секретарят на лорд Терниган, стоеше сам на каменната платформа срещу ванайските първенци и гледаше право напред със скръстени на гърдите ръце. Гедер не беше говорил с него от онази нощ, когато се бяха напили заедно. Нощта, когато Клин беше изгорил книгата му. Отърси се от спомена и зае мястото си.

Опитваше се да не забелязва новите хубосии наоколо, ала беше невъзможно. Плащът на сър Госпи Алинтот беше закопчан с брошка от лъскав рубин в сребърен обков. Мечът на Созлу Верен се беше сдобил с ножница от драконов нефрит и пожълтяла слонова кост, антика на стотици години. Златна верига се виеше около врата на Джори Калиам, толкова тежка, че сигурно струваше повече от месечния приход на всички имения Ривънхолм. Дрехите им бяха изпрани, ботушите им лъщяха дори на сивкавата, прецедена през плътните облаци светлина. Военните аристократи на Антеа се бяха накичили гордо с най-новото си завоевание. Гедер сведе поглед към тънкото си бастунче. То му беше единствената военна плячка, значи би трябвало да се гордее с него.

— Какъв ден, а? — каза Гедер и погледна към ниските сиви облаци. — Сутринта дори преваля сняг. Пак добре, че не сме в поход. Макар че скоро и това ще стане, предполагам? По обратния път, за да се поклоним на краля.

Джори Калиам издаде утвърдителен гърлен звук, но не го погледна.

— Кракът ми е добре. Вече не гнои — каза Гедер. — Чу ли за граф Хирен обаче? Раната на ръката му се възпалила. Умрял снощи, докато се опитвали да я ампутират. Много жалко. Добър човек беше.

— Да — съгласи се Джори.

Гедер се опита да проследи погледа му, но Джори изглеждаше разсеян и потънал в мисли. Или пък не. Очите му се местеха неспокойно, търсеха нещо. Гедер също взе да се оглежда, макар че не знаеше за какво.

— Има ли нещо? — попита той, снишил глас.

— Клин го няма.

Гедер плъзна поглед по навалицата, целенасочено този път. В строя имаше празни места — местата на убитите, ранените и онези, които главнокомандващият беше пратил по задачи. Калиам беше прав. Сър Алан Клин би трябвало да стои начело на групата мъже под негово командване. Вместо него там стоеше сър Госпи Алинтот, вирнал високо брадичка.

— Може да е болен нещо? — каза Гедер.

Джори се ухили, сякаш казаното беше някаква шега.

Барабаните известиха появата на главнокомандващия. Антийският нобилитет вдигна ръка за поздрав, но лорд Терниган изчака секунда-две, преди да им върне жеста. Между тях ванайските първенци търпяха мълчаливо ритуалното си унижение. Джори изсумтя под нос, физиономията му беше вкисната. Вече не се оглеждаше. Гедер проследи погледа му и видя Клин да стои зад платформата до секретаря на лорд Терниган. Облечен беше с копринена туника, тесен панталон в убито червено и черен вълнен плащ. Тоалет, който говореше по-малко за мечове и битки и повече за държавно управление.

Стомахът на Гедер се сви и той попита тихо:

— Тук ли ще останем?

Джори Калиам не отговори.

— Лордове на Антеа — започна Терниган. Гласът му отекна над площада, но някак по-слабо от очакваното. Главнокомандващия, изглежда, го мъчеше настинка. — Благодаря на всички ви от името на крал Симеон. Империята отново е стабилна и дължим това на вашата храброст. Реших да се върнем в Камнипол и да отнесем на трона лептата, която Ванаи му дължи. Зимата наближава, а походът ще е дълъг, затова ми се ще да не губим цяла седмица в подготовка. Помолих сър Алан Клин да остане като протектор на Ванаи, докато крал Симеон реши да назначи губернатор на града. Онези от вас, които са следвали сър Клин в битка, ще го последват и в това.

След като приключи с тези заповеди, Терниган кимна сам на себе си и се обърна към мъжете, насядали на плочника. Докато главнокомандващият преразказваше историята на антийските претенции към Ванаи и оправдаваше окупацията, позовавайки се на стълкновения и спогодби отпреди шестстотин години, водени и сключени от династични линии и независими парламенти, които отдавна бяха приключили съществуването си, Гедер панически се опитваше да проумее какво точно го е сполетяло току-що.

Явно нямаше да се прибере в Камнипол. Тази година — със сигурност, а може би и още няколко години. Плъзна поглед по дървените сгради със стръмни покриви, които се гъчкаха от двете страни на тесните улички, спря го на големия канал, бразден от баржи и лодки, които прииждаха от реката към града и се връщаха обратно, загледа се в натежалото сиво небе. Ванаи вече не беше екзотично приключение. Ванаи беше мястото, където щеше да живее за неопределен бъдещ период. Десетки полуоформени планове за това как се връща в Камнипол, в Сламенкърш, при бащиното огнище, се разсипаха на прах пред вътрешния му взор.

Терниган слезе от каменния подиум, взе едно запечатано писмо от секретаря си и го връчи на Алан Клин, протектор на Ванаи. Клин пристъпи напред, отвори писмото и прочете на глас официалния документ, с който лорд-маршалът го назначаваше на новата длъжност. Гедер поклати глава. Отчаянието му растеше с всяко изречение и това беше ясен знак с какво нетърпение е очаквал кампанията да свърши и да го отърве от Алан Клин.

Раненият му крак взе да пулсира болезнено, докато Клин уверяваше гражданите на Ванаи, че ще се отнася с всички раси еднакво, че лоялността към Антеа ще бъде възнаграждавана, а опитите за бунт — потушавани незабавно и наказвани безмилостно. Възхвалата на Антеа — и на крал Симеон в частност — му отне близо час. Към края дори колегите на Гедер от ротата взеха да губят търпение. После Клин благодари на лорд-маршала за доверието и официално прие назначението си. Отдаде отривисто чест и жестът бе посрещнат с одобрителни викове, колкото заради казаното от Клин досега, толкова и заради края на проточилата се церемония. Гражданите на Ванаи се надигнаха да разтъпчат изтръпналите си крайници и се разприказваха като продавачи на рибен пазар.

Сред имперците Гедер съзря разнолики реакции. Някои завиждаха на Клин и неговите хора за назначението. Сър Госпи Алинтот се беше ухилил така, че направо грееше. Джори Калиам се отдалечи със замислено изражение и Гедер побърза да го настигне.

— Заточени сме — каза Гедер, когато се отдалечиха на безопасно разстояние. — Спечелихме им битката и за благодарност ни заточават точно както ще заточат ванайския принц.

Джори го погледна с раздразнение и жалост.

— Клин се стремеше към това от самото начало. Точно това е искал винаги.

— Защо? — попита Гедер.

— Да си кралски глас носи власт и привилегии — обясни Джори. — Дори във Ванаи. А когато дойде ред градът да се изтъргува отново, ако се е справил добре, Клин ще има думата при преговорите и ще се облагодетелства максимално. А сега ме извини. Трябва да пиша на баща си.

— Да. — Гедер кимна. — И аз би трябвало да пиша у дома. Направо не знам какво да им кажа.

Смехът на Джори беше приглушен и горчив.

— Кажи им, че плячката е била страхотна.

И да имаше съмнение относно кои от хората на Алан Клин се ползват с благоволението му, този въпрос намери своя отговор веднага щом лорд Терниган излезе през портите на Ванаи. Новият секретар на Клин, син на голям тимзински търговец, дойде да прибере Гедер от лечебницата и да го заведе в новия му дом — три малки стаи в една от по-невзрачните богаташки къщи, които очевидно бяха ползвани доскоро за склад и още миришеха на миши изпражнения. Но пък имаше малко огнище и, за разлика от палатката му, тук вятърът не духаше през стените.

Всеки ден Гедер получаваше нова заповед от лорд Клин. Канален шлюз, който трябва да бъде затворен; пазарище, където продавачите трябва да плащат имперска такса, за да продължат дейността си; ванайски лоялист, верен на сваления от власт принц, който да бъде хвърлен в затвора за назидание на останалите. Изискванията на новата власт бяха обявявани на всеослушание от обикновени войници, пак те изпълняваха екзекуциите, но и на двата вида дейност задължително трябваше да присъства благородник, в знак че антийската аристокрация участва активно в управлението на своя нов град. И като се имаше предвид какво беше естеството на възлаганите му задачи, Гедер не се съмняваше, че до края на зимата вече ще е най-мразеният човек във Ванаи.

Да се затвори бордей с голяма клиентела? Нека Гедер поведе войниците. Да се изхвърлят вдовицата и децата на лоялист от дома им? Гедер. Да се арестува изтъкнат член на местната търговска прослойка?

— Мога ли да попитам в какво съм обвинен? — каза магистър Иманиел от ванайския клон на Медеанската банка.

— Съжалявам — отвърна Гедер. — Наредено ми е да ви заведа при лорд-протектора, със или без вашето съгласие.

— Наредено ви е — повтори горчиво дребният човек. — А наредено ли ви е да ме прекарате по улиците в окови?

— Част от инструкциите. Съжалявам.

Сградата на банката се намираше в една странична улица и беше съвсем малко по-голяма от къщата на средностатистическо заможно семейство. И въпреки скромните си размери изглеждаше някак пуста. Нямаше друг в къщата освен дребния, препечен сякаш от слънцето магистър и една добре охранена жена, която кършеше ръце на прага. Магистър Иманиел стана от масата, огледа преценяващо войниците зад Гедер, подръпна си туниката и попита:

— Предполагам не знаете кога ще мога да се прибера и да възобновя работата си?

— Не ми беше казано — отвърна Гедер.

— Ама не може така! — викна жената. — Нищо лошо не сме направили.

— Кам — повиши глас банкерът. — Недей. Викат ме по някакъв делови въпрос, несъмнено. Ако някой пита, кажи, че е станала грешка и че съм отишъл да говоря с благородния лорд-протектор, за да оправим нещата.

Жената — Кам — прехапа устни и погледна настрана. Магистър Иманиел застана спокойно пред Гедер и се поклони.

— Сигурно няма начин да минем без оковите?

— Наистина съжалявам — каза Гедер, — но лорд Клин даде изрични…

— Заповеди — довърши вместо него банкерът. — Разбирам. Хайде да приключваме тогава.

На улицата се беше събрала тълпа. Явно новината за появата на Гедер се беше разнесла по-бързо и от птица. Гедер вървеше, заобиколен от въоръжения си ескорт, а затворникът дрънчеше с оковите си току зад него. Гедер хвърли поглед през рамо и видя, че обветреното лице на мъжа се е разтеглило в маска на снизходителност и зле прикрита подигравка. Зачуди се дали безстрашието на стареца е истинско, или е демонстрация. По целия им път по улиците и покрай каналите хората се обръщаха да зяпат окования банкер. Гедер вървеше с отсечена стъпка, бастунчето му потропваше решително по паважа. Изопнал бе лице в сурова физиономия, за да прикрие факта, че няма представа защо прави нещата, които прави. До сутринта всички щяха да знаят, че банкерът е арестуван. Фактът, че именно такова е било намерението на Клин, с нищо не успокояваше страховете на Гедер.

Сър Алан Клин ги чакаше в голямата зала, където до неотдавна принцът беше провеждал аудиенциите си. Всички следи от предишното управление бяха изнесени или покрити с антийските знамена на крал Симеон и дома Клин. Миришеше на дим, дъжд и мокри кучета. Сър Алан се надигна с усмивка от масата.

— Магистър Иманиел от Медеанската банка?

— Същият, лорд-протекторе — каза с усмивка и поклон банкерът. Гласът му прозвуча дружески. Все едно Клин изобщо не го беше унижил пред целия град. — Изглежда, съм обидил с нещо ваша милост, за което аз, разбира се, бързам да се извиня. Ако бъдете така добър да ми разясните естеството на простъпката ми, ще се постарая, несъмнено, да не я повтарям в бъдеще.

Клин махна небрежно с ръка.

— Няма такова нещо, сър. Просто разговарях с бившия принц на Ванаи, преди той да замине в изгнание. От него разбрах, че сте отказали да финансирате кампанията му.

— Прецених, че е малко вероятно да си върне кредита — каза магистър Иманиел.

— Разбирам — каза Клин.

Гедер местеше поглед между двамата. Разговорът им звучеше толкова спокойно, толкова колегиално дори, че го обърка. Ала в очите на Клин имаше една особена твърдост, която — заедно с оковите на китките и глезените на магистъра — придаваше заплашителна нотка на всяка дума, излязла от устата му. Клин се върна бавно при масата, където останките от обяда му чакаха в една сребърна чиния.

— Преглеждах докладите за компенсациите — каза Клин. — Забелязах, че сумата, която вашата фирма е платила в дан на крал Симеон, е… хм, изненадващо малка, да речем.

— Бившият принц на Ванаи вероятно е имал надценена представа за моите възможности — каза магистър Иманиел.

Клин се усмихна.

— Заровено или изнесено контрабанда?

— Не знам какво имате предвид, милорд — каза магистър Иманиел.

— Не бихте имали нищо против мой представител да направи ревизия на счетоводните ви книги, нали?

— Не, разбира се. Щастливи сме, че Антеа си върна властта, която й принадлежи по право, и с нетърпение очакваме да правим бизнес в един по-дружелюбен и подреден град.

— А достъп до офиса ви?

— Разбира се.

Клин кимна.

— Нали разбирате, че ще трябва да ви задържа, докато открия истината по този въпрос? Каквито и пари да държи банката ви тук, Антеа е в правото си да изиска пълен документален отчет за движението и наличностите.

— Това го очаквах — каза магистър Иманиел, — но надявам се, няма да се засегнете, че очаквах и нещо по-добро.

— Светът е несъвършен. Правим каквото трябва — каза Клин, после се обърна към капитана на стражата вляво от Гедер. — Отведете го в площадния затвор. Сложете го на долните нива, където да го виждат всички. Ако някой се опита да говори с него, запишете всичко, което му каже, и го арестувайте.

Гедер гледаше как отвеждат дребния старец. Не знаеше трябва ли да излезе с него, или не. Но Клин още не го беше пронизал с гневен поглед, значи може би все пак трябваше да остане.

— Чу ли това, Палиако? — попита Клин, когато банкерът и стражата излязоха.

— Че в банката има по-малко пари от очакваното?

Клин се изсмя по начин, който хвърли Гедер в недоумение подиграва ли му се лорд-протекторът, или не.

— О, парите ги има — каза той. — Някъде. А според казаното от принца сумата е била много тлъста. Достатъчно да се плати на наемници за цяла обсада. Достатъчно да се купят два пъти повече макианци. И дори повече може би.

— Но той не е дал заем на принца — Каза Гедер.

— И не от лоялност към нас — каза Клин. — Банкерите не се кланят на ничий трон. Но ако са потопили златото, някой им е помогнал да го закарат до канала. Ако са го заровили, някой е държал лопатата. Ако са го откарали извън града, някой го е уредил. И когато този човек види шефа на банката зад решетките, може да се паникьоса и да пропее срещу свободата си.

— А-а — проточи Гедер.

— Хората ще свързват ареста му с теб, затова искам през следващите няколко дни да си на разположение — каза Клин. — Да си лесно достъпен. И каквото чуеш, ще докладваш на мен.

— Разбира се, сър.

— Отлично — каза Клин.

Мълчанието се проточи и Гедер разбра, че разговорът е свършил.

Излезе на площада, хареса си една каменна скамейка под дърво с черна кора и почти напълно оголени клони и седна. Кракът го болеше, но не усещаше студената влага на прясно протекла кръв или гной. От другата страна на улицата група младежи — първокръвни и тимзини заедно, все едно между расите в града нямаше никакво напрежение — усърдно се правеха, че не го наблюдават. Ято врани се надвикваше в клоните на дърветата, после птиците се издигнаха като крилат дим в небето. Гедер запотропва с бастунчето си по паважа. Ритъмът го успокояваше.

През следващите няколко дни щеше да играе ролята на примамка. Това му беше ясно. Може би съучастниците на банкера щяха да налапат въдицата и да си купят доброто отношение на Антеа. Или щяха да си налягат парцалите. Или, доста вероятно, щяха да нагласят някоя злополука за човека, когото пряко асоциираха с възникналия проблем. Клин го беше поставил в опасност, без дори да го предупреди за риска, който поема.

От друга страна, щеше да разполага с няколко дни, през които да обикаля улиците и пазарищата с официалната благословия на лорд-протектора. Оръженосецът му беше споменал, че чул за някаква книжарничка в южния квартал. Току-виж най-сетне му останало време да иде дотам, пък макар и в компанията на въоръжен ескорт.

Два дни Гедер обикаля улиците, кафенетата и бирариите на Ванаи, но предпазливо. Дори в църквата, докато гласовете на хористите се диплеха в спирала под високия купол, пак внимаваше никой да не сяда твърде близо до него на пейката. На пазара разлистваше плесенясалите книги, натрупани в количката на един амбулант, но с войник зад гърба си. А после, на третия ден, един каруцар, Олфред, дойде в квартирата му да му каже за керван, организиран от близък сподвижник на Медеанската банка, някой си майстор Уил.

Тогава Гедер за пръв път чу името на Маркъс Уестер.