Пътят на коприната

Пролог

Лион, Франция

В 1293 година от рождението на нашия Господ

Откриха го в покритата галерия на манастирския двор. Лежеше по гръб, по брадата му имаше лед. Замаяно бълнуваше за някакъв рицар тамплиер, за възложена от папата тайна мисия, за красива жена, яздеща бяла татарска кобила. Събратята му монаси го отнесоха в килията му и го положиха на твърдото и тясно легло, което беше негово през последните двайсет години. Вече беше стар човек и нямаше какво да се направи. Очите му светеха със студения блясък на смъртта. Един от монасите отиде да потърси абата, за да може старецът да направи последната си изповед.

В помещението беше кучешки студ. Абатът коленичи до стария монах. Някъде в гората елов клон рухна шумно на земята под тежестта на снега. Очите на стареца се отвориха при шума и жълтеникавият пламък от свещта се отрази в зениците му. Дишаше на хъхрещи пресекулки и абатът се намръщи от неприятния мирис на дъха му.

Старецът неясно изшептя някаква дума, вероятно име.

— Уилям — тихо рече абатът, — вече съм готов да чуя изповедта ти.

— Моята изповед ли?

— Ще ти бъдат опростени всички грехове и тази нощ ще се представиш пред светия си Създател.

Уилям се усмихна с призрачна усмивка, която смрази абата до дъното на душата му. Старият монах се беше появил при тях, обвит в мистерия, и беше на път да си иде по същия начин.

— Вода…

Абатът повдигна главата му и навлажни устните му с водата от дървената купа. Толкова студено беше тук. Дъхът на Уилям се издигаше към тавана като тънка мъглица, сякаш напускаше тялото му.

— Няма да се представя през светия си Създател.

— Трябва да се изповядаш — повтори абатът, нетърпелив да го направи, преди душата да напусне тялото му.

— Ще се представя пред Дявола. Той вече нажежава желязото за мен.

При споменаването на Звяра по гърба на абата плъзнаха студени мравки.

— Ти води благочестив живот. Защо ти е да се страхуваш от Велзевул?

Уилям вдигна ръка от леглото и докосна ръкава на абатското расо.

— Приближи се — рече той. — Приближи се и ще ти разкажа… точно… от какво се страхувам.