Разбойникът и зеленооката

Двадесет и първа глава

— Виждаш ли ги, пиленце? Виждаш ли кончетата? — Бебето изгука. — След няколко години и ти ще си имаш кон — продължи Меган. — Не чак толкова голям, колкото тези двата, но…

— И не след няколко години — намеси се Девлин, който се приближи зад жена си и сина си. — Джъстин още няма годинка, Меган.

— Шшт, той не знае това. Освен това просто му казвам какво да очаква.

— Очарователна си, когато проявяваш липса на логика — засмя се Девлин. — Той не разбира и дума от това, което му казваш.

— Трябва да ти кажа, че синът ми е много умен, Девлин Сейнт Джеймс — надуто заяви Меган. — Разбра повече, отколкото си мислиш.

— Така да бъде, любов моя. И през ум не ми минава да ти се противопоставям, когато в очите ти святкат тези пламъчета.

Тя се нацупи и той отново се засмя.

— Време е обаче да се къпе — добави той, — затова го дай на гледачката. Горката жена те търси под дърво и камък, наложи се да ме измъкне от кабинета, за да й помогна. И защо все мъкнеш Джъстин из тези необитаеми стаи?

— Заради различната гледка от прозорците, разбира се — отвърна тя, целуна Джъстин по бузката и подаде на гледачката. — Прекалено е студено да го извеждаме толкова рано, но ми се иска поне да погледа през прозорците. А оттук се виждат конюшните и му е интересно.

— Разбира се — веднага се съгласи той и също погледна през прозореца.

Бавачката излезе с Джъстин, а Девлин сухо отбеляза:

— Доста ранобудници като че ли сме навъдили.

— Хайде, хайде — каза Меган, която много добре разбираше кого е видял до конюшните, — кога ще престанеш да се дразниш всеки път, когато видиш шотландеца?

— Когато престана да го виждам.

— Инат — усмихна се тя.

Той сви рамене, после я прегърна и я притисна към себе си.

— Между другото, след като нищо не излезе от идеята ти, ще можеш ли да намериш някоя подходяща дама за него, за да не ни се налага да го търпим тук цяла зима?

— Вече го направих. Помолих Маргарет да кани два пъти повече дами, но…

— Кога ли домът ни отново ще се върне към нормалното? — въздъхна той.

Тя се усмихна, защото „нормалното“ обикновено означаваше само по трима-четирима посетители по всяко време.

— Скоро, Дев, но както тъкмо щях да ти кажа, не съм се отказала напълно от първоначалния ни план.

— Искаш да кажеш твоя първоначален план. А аз съм бил инат — поклати глава той.

— Но аз наскоро го забелязах да я наблюдава.

— А аз забелязах как тя изобщо не му обръща внимание — парира той.

— Мисля, че само се преструва, че не му обръща внимание.

— Е, определено блестящо се справя с преструвката в такъв случай. Признай си, Меган, тя изобщо не се интересува от шотландеца. Освен това тя вече е почти омъжена и нашите задължения вече са към края си.

— Какво?!

— Ами, Джеймс ми спомена, че сериозно възнамерявал да се ожени отново.

— О, надявам се това да не стане.

— Меган…

— Не ме разбирай погрешно. Мисля, че Джеймс Травърс е чудесен мъж и би бил чудесен съпруг на всяка жена.

— Ще ми се да не чувам думичката „но“ — измърмори Девлин така, че тя да го чуе.

Тя присви очи и продължи:

— Но аз опознах Кимбърли по време на престоя й у нас и си мисля, че би била по-щастлива с някой друг.

— Защо, ако смея да попитам, когато Джеймс и тя напълно си подхождат?

— Да, прекалено си подхождат всъщност, а ти знаеш до какво би довело това, нали? — И преди той да успее да си отвори устата, каза: — Точно така, до скука.

Той се ококори.

— А позволяваш ли да предположа, че това също така би могло да доведе и до съвършена хармония и по този начин — до щастие?

— Не, не позволявам.

— Само ти си инатчийката в семейството, скъпа, знаеш много добре, че…

Той изведнъж спря и погледна през прозореца, Меган също се обърна натам и видя, че Кимбърли връща от сутрешна езда с няколко омъжени дами. Младостта и жизнеността й изпъкваха в компанията на по-възрастните жени, но за блясъка й допринасяше и новият й екип за езда: костюм от рубиненочервено кадифе, силно втален, за да изпъква върху красивата й фигура.

Меган се усмихна. Беше предупредила госпожа Кантърби още преди да започне да приготвя гардероба на Кимбърли, че иска всички нейни дрехи да са леко тесни, за да могат да подчертават извивките й. А Кимбърли изобщо не подозираше — може би дори си мислеше, че може да е малко напълняла.

Това, което беше привлякло погледа на Девлин, беше внезапната намеса на Хауард Канстън, който отпрати конярчето, за да може той лично да помогне на дамата да слезе от коня. Стар номер, но позволяваше на човека, който помага на дамата, да я опипа, при това доста стабилно. И макар че повечето господа обикновено пускаха дамата в мига, в който краката й стъпеха на земята, някои мъже не спазваха тези порядки.

Хауард определено спадаше към втората група, защото продължи да държи Кимбърли за кръста много по-дълго от обичайното. Тя му каза нещо, той завъртя глава. Жалко за него, защото придружителките на Кимбърли, особено Абагейл и Хилари, бяха отявлени клюкарки. Но може би той именно това желаеше — интересът му към Кимбърли да стане достояние на всички.

Не, вероятно не това беше привлякло вниманието на Девлин. Той гледаше шотландеца, който рязко беше прекъснал разговора, когато Кимбърли се беше появила, и не откъсваше поглед от нея. Целият настръхна, когато Хауард се приближи до нея, а после, когато виконтът протегна ръце, за да помогне на Кимбърли да слезе от коня, се присви сякаш за скок. А когато видя, че Хауард не я пуска веднага, се запъти към тях с нескрита ярост.

— О, Боже! — каза Девлин. — Дано не…

В същия момент Лаклан стигна до нищо неподозиращата двойка, юмрукът му се стовари върху слепоочието на Хауард Канстън и той рухна на земята, очевидно зашеметен, вероятно дори в безсъзнание, защото не направи никакъв опит да се изпра ви.

Девлин изръмжа и понечи да се обърне към вратата, но Меган бързо го хвана за ревера на утринния му редингот, за да не му позволи да хукне на долу побеснял.

Той я изгледа и повдигна вежди, сякаш да й каже: „Пусни ме, инак ще повлека и теб“.

— Виж, Девлин, няма никаква причина да се намесваш в тази работа — заяви тя спокойно.

— Така ли? — процеди той. — Хауард Канстън е мой гост.

— О, стига де! Чудиш се как да изриташ шотландеца и сега си мислиш, че си намерил повод. Повод обаче няма. В това недоразумение са замесени двама от твоите гости, всъщност трима, а освен това то е и много лично. Никой няма да се зарадва, че се намесваш. Освен това насиненото око изобщо няма да навреди на виконта. Всички дами ще охкат и ахкат по него, а на него това много ще му хареса.

— Изобщо не става въпрос за това…

— Може би. Но това, за което става въпрос, е, че имаш гостенин, който не се държи прилично, и още един, който си умира от ревност по тази причина, а това не би трябвало да те тревожи.

— Аха! Сега разбрах истинската причина да не искаш да се намесвам. Направо си на седмото небе, защото си мислиш, че Макгрегър изпитва ревност.

Тя му се усмихна.

— Изобщо не си го мисля. То беше демонстрирано и ти го видя. Затова защо просто не продължим да наблюдаваме отстрани, а ако се опитат да се избият един друг… е, тогава би било редно да се намесиш.

— А какво ще стане, ако дамата се опита да убие един от тях? — кисело попита Девлин.

— Какво?!

Меган се обърна към прозореца и видя как Кимбърли стоварва чадърчето си върху главата на Лаклан. И то се счупи, разбира се. Е, главата на Лаклан вероятно щеше да оцелее.

— Много лошо от нейна страна — разочарова се Меган.

— Сигурен съм, че и той се чувства по същия начин — доволно отвърна Девлин и се засмя.

— Не е смешно. Тя трябваше да се впечатли и да се почувства поласкана.

— А защо, ако не го харесва?

— Ооо! Ти просто отказваш да гледаш на нещата от моята гледна точка, нали?

— Едва ли, когато искам именно моят юмрук да се стоварва в неговото лице.

— Продължавай да потискаш желанието си, моля те.

След няколко разпалени реплики, разменени между двойката, която все още стоеше на крака, Лаклан си отиде, а Кимбърли се наведе, за да поохка и поахка над Хауард, или поне на Меган така й се стори. Жалко, че тя и Девлин бяха на такова разстояние и зад затворен прозорец. Умираше от нетърпение да научи какво точно си бяха казали долу, но реши, че ще трябва да изчака Абагейл и Хилари да й разкажат цялата история. Много добре ги познаваше и знаеше, че това ще стане в мига, в който пред тях се появи слушател.