Ръкописът убиец

ГЛАВА ДВАДЕСЕТА

Това — каза Улф на инспектор Креймър, — е съвършено правилно не само по същество, но и по начин на изразяване.

Той държеше в ръка записа на разговора на сержант Орбах с него, когато ние съобщихме за разговора ни по телефона с Къриган точно преди да се застреля.

— Сигурно вие сте държали допълнителната слушалка, а, Гудуин? — Креймър ме погледна. — И също сте чули думите на Къриган?

Кимнах с глава, станах, взех листа от Улф, прочетох написаното и му го върнах.

— Всичко е съвсем точно. Това бяха думите му.

— Искам вие двамата да го потвърдите писмено.

— С удоволствие — съгласи се Улф.

Креймър се бе настанил в червеното кожено кресло удобно, сякаш имаше намерение да прекара в него целия ден.

— Освен това — тонът му бе почти дружелюбен, — желателно е Гудуин да напише отчет за пътуването си до Калифорния. Но преди това искам да го чуя лично от него.

— Не — твърдо каза Улф.

— Защо не?

— Въпрос на принцип. Придобихте лошия навик да заповядате, а не да молите. Това не ми харесва.

— Според мен неговите действия в Калифорния са причина за това самоубийство.

— Докажете го.

— Как ли пък не! — изръмжа Креймър. — Добре, моля не от свое име, а от името на Нюйоркската полиция.

— Това е нещо друго. След като открихме направената от ръката на Къриган бележка върху молбата на Дайкс, вие и неговите съдружници я обявихте за мистификация. Сметнах, че ще е справедливо да си изравним сметките и наистина прибягнах до такъв метод. Искаше ми се…

— Значи продължавате да настоявате, че написаното е дело на Къриган?

— Не. Никога не съм твърдял това. Само отхвърлих обвинението, че е направено от мистър Гудуин или от мен. Реших да докажа, че в тази кантора някой има непосредствено отношение към ръкописа на Байрд и следователно към убийствата. По-нататък разказвай ти, Арчи.

— Ясно, сър. Както пред изповедник. — Да.

Ако бяхме сами с Креймър и той поискаше да разкажа пред него всичко като пред изповедник, доста щях да се забавлявам, но предвид сегашните обстоятелства реших да се въздържа от шеги. Разказах му всичко съвсем съвестно, започвайки от пристигането ми в „Ривиера“ и завършвайки с последния поглед, който хвърлих на Къриган на летище „Ла Гуардия“, когато тичаше за такси. След като завърших, той ми зададе няколко въпроса, на които получи ясен и точен отговор.

Креймър дъвчеше края на незапалената си пура.

— Сумирайки всичко това, вие сте вървели в заблуждение…

— Позволете — намеси се Улф. — След като чухте, което ни е известно, чуйте и останалото. Вчера сутринта не бяха минали и три часа от пристигането на Къриган и те, петимата, се появиха тук. Поискаха да им преразкажа съдържанието на ръкописа, но аз отказах. Принуден бях да откажа, тъй като понятие нямам от този роман. В замяна на това им казах, че още не съм готов и са ми нужни някои уточнения, преди да пристъпя към действие. Дадох им да разберат, че моето разследване още не е завършено.

— Значи сте го измамили и в резултат той се самоуби.

— Нима? Кой ви е казал, че се е самоубил?

— Нима не е така, дявол да го вземе!

— Не знам. Вие бяхте в апартамента му, не аз. До какъв извод стигнахте?

Креймър се почеса зад ухото.

— Всичко говори за самоубийство. Револверът е негов. Изстрелът е направен от близко разстояние. Отпечатъците от пръстите са доста неясни. Съдебният лекар каза, че смъртта е настъпила преди около час. Засега нямаме основание да смятаме, че в апартамента е имало някой друг. Има рана на главата от удар, но тя най-вероятно е от падането и удрянето в ъгъла на масата.

— Достатъчно ми е вашето твърдение. Вие сте спец в тези работи — махна с ръка Улф. — Въпреки това следствието продължава, нали?

— Във всеки случай не е завършило. Затова съм тук. Преди малко казах, че вие сте го принудили да се самоубие с измама и е възможно същото да чувате още много пъти, но сега ми се иска да чуя нещо повече от казаното досега. Ако това е самоубийство, защо е станало? Защото според него сте научили съдържанието на ръкописа? Защото според него сте били на път да го разкриете? По какъв начин? С убийство? Искам да знам повече. Няма да се тръгна, докато не разбера.

— Добре — стисна устни Улф и извади навън едно от чекмеджетата си. — Това го получих по пощата тази сутрин. — Той извади оттам дебел плик. Може би то ще ви даде отговор на всички въпроси.

Инспекторът стана, взе плика и отново седна на мястото си. Огледа плика от всички страни, сетне извади листовете и се зачете. Като прегледа няколко изречения, погледна към Улф, изръмжа и продължи по-нататък. Като свърши с прочита на първа страница, той я постави под последната и попита:

— Значи потвърждавате, че това писмо е дошло днес сутринта?

— Да, сър.

По-нататък той мълчаливо дочете писмото, без да задава никакви въпроси. Улф се бе облегнал назад и бе затворил очи. Моите очи обаче бяха широко отворени. Не ги свалях от лицето на Креймър, но той бе увлечен от четенето и изразът му не се променяше. Като привърши с четенето, се върна на третата или четвъртата страница, отново прочете нещо и после погледна към Улф.

— Вие сте го получили преди три часа, нали така?

— За какво става дума? — отвори очи Улф.

— Получили сте писмото преди три часа. Вие имате телефона ми. Сержант Стебинс е разговарял с Гудуин в девет часа. Гудуин нищо не му е казал.

— Тогава не бях чел писмото — обясних аз. — Току-що го бяха донесли.

— Знаете номера на телефона ми.

— Достатъчно! — разсърди се Улф. — За какво е този разговор? Да не би да съм скрил или унищожил писмото?

— Не — зашумоля със страниците Креймър. — Какви доказателства имате, че Къриган не го е писал под ваша диктовка?

— Никакви — Улф се изправи: — Мистър Креймър, мисля, че е време да си тръгвате. Ако смятате, че съм способен на подобна глупост, то ние с вас няма за какво да разговаряме. Имате си писмото, взимайте го и си вървете.

Креймър се направи, че не е чул думите на шефа.

— Твърдите ли, че го е писал Къриган?

— Не. Твърдя, че получих писмото тази сутрин и понятие нямам кой го е писал. Мисля, че не е трудно да се разбере кой го е писал. Ако в апартамента на Къриган има пишеща машина и разследването докаже, че писмото е напечатано на тази машина, то това може да послужи като веществено доказателство.

— Освен това, което ми казахте, имате ли друга информация?

— Не.

— Разполагате ли с някакви други доказателства, освен това писмо, че убийствата са извършени от Къриган?

— Не.

— Или, че той е наклеветил О’Мелли?

— Не.

— Вярвате ли, че Къриган е способен да напише подобно признание?

— Засега не мога да отговоря на този въпрос. Исках да ви помоля да разрешите на мистър Гудуин да направи фотокопие на писмото, но мога да мина и без него.

— Не е необходимо. Ще се разпоредя да получите копие, но при условие да не се публикува без мое разрешение — Креймър събра страниците и ги сложи в плика. — На страниците има ваши и на Гудуин отпечатъци, както и мои. Ще се постараем да изясним дали няма още на някой друг.

— Ако е фалшификат — сухо забеляза Улф, — мисля, че човекът, който го е направил, е предвидил тази подробност.

— Да, сега в това всички са специалисти.

Креймър гладеше с длан колената си и разглеждаше Улф. Сдъвканата пура, която бе извадил по време на разговора си от устата, по едно време се изплъзна от пръстите му и падна на пода. Той не се наведе да я вдигне.

— Признавам, че вашият замисъл успя. Още много предстои да се направи, но операцията ви е направена блестящо. Какво ще правите сега? Ще изпратите сметка на клиента си?

— Не.

— Защо?

— Клиентът ми не е глупак. Преди да му пратя сметката, ние с него трябва да се убедим, че аз съм заработил тези пари — Улф ме погледна. — Арчи, тъй като ти имаш добра памет, мога ли да разчитам на това, че ще запомниш писмото на Къриган?

— То е прекалено дълго — опитах се да възразя, — и аз го прочетох само веднъж.

— Казах, че ще ви изпратя копие — напомни Креймър.

— Зная. Бих искал да го получа колкото се може по-скоро. Добре би било да се проверят фактите в него и да разбера как, без да имам някакви доказателства; съм принудил убиеца да направи признания. И сега ги нямаме, тъй като на писмото липсва подпис.

— Не съм забравил.

— В такъв случай проверете всяка подробност, всяка дума. Искате ли да чуете какво трябва да се направи?

— Разбира се.

— Основният интерес е насочен към анонимното писмо, което съобщава за постъпката на О’Мелли. Да допуснем, че е изпратено не от Къриган, а от някой друг. В такъв случай и признанието може да бъде достоверно, но с изключение на един детайл: кой го е написал? Истинският престъпник, усещайки, че аз се приближавам към него, е решил да представи като виновен Къриган, но не е имал предвид, че ще трябва да извърши още едно убийство. Затова преди всичко трябва да се установи дали Къриган е донесъл за О’Мелли. Затова, естествено, ще ви е нужно писмото до съда или фотокопие, както и нещо, напечатано на машина в „Клуба на пътешествениците“. Затова трябва да се изясни кой от ръководството на кантората е имал достъп до този клуб и е бил чест посетител там и също така е имал достъп до пишещата машина. Тъй като вие представлявате властта, за вас няма да бъде трудно да разберете всичко това.

Креймър кимна с глава.

— Нещо друго?

— Засега не.

— Какво ще правите вие?

— Ще си седя на мястото.

— Някой ден на задника ви ще излязат мазоли — Креймър се изправи, но видя пурата на пода, наведе се, вдигна я и я хвърли в кошчето за хартия. Явно маниерите му се подобряваха. Той тръгна към вратата, но се спря внезапно и се обърна. — Не забравяйте какво ви каза Къриган по телефона. Според вас той ли ви звъня или някой друг?

— Не знам. Казах ви, че гласът му бе пресипнал и развълнуван. Може да е бил той, но и някой друг. За да ви приемат за някой друг, не се иска много.

— Ще го имам предвид. Не забравяйте да напишете какво ви е казал Къриган по телефона, какво е правил Гудуин в Калифорния и как сте получили това писмо. Още днес.

— Непременно — обеща Улф, след което Креймър си тръгна окончателно.

Погледнах часовника.

— Както ви казах, преди три часа звъня Кастин — съобщих на шефа. — Моли да му позвъните колкото се може по-скоро. Иска да ви каже, че ще заведе дело. Да ви свържа ли?

— Не.

— Да позвъня ли на Сю, Елинор или Бланш и да си уговоря среща?

— Не.

— Да направя нещо друго?

— Не.

— Значи всичко е приключило? Къриган е написал писмото и се е застрелял?

— Не, дявол го взел! Не! Взимай бележника! Ще приготвим за Креймър нашите показания.