Ръкописът убиец

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА

Точно след две денонощия, в единадесет сутринта, инспектор Креймър ни посети отново. За това време успяхме да свършим много работа. Аз например се подстригах и си измих главата. Прекарах няколко приятни часа с Лили Роуен. Половин час разговарях с мистър Уейлман, нашият клиент, който пристигна при нас веднага след кацането си от Чикаго и остана в Ню Йорк в очакване на следващи събития, отспах си както следва и посетих участъка, за да оставя нашите с Улф показания. Направих пет копия на писмото на Къриган. Креймър ни го изпрати, както обеща. Отворих на три позвънявания на Сол Панцер и по указание на Улф всеки път затварях моя телефон. Отговорих на още поне десетина позвънявания, които не представляват интерес за вас. Извърших няколко рутинни дела и шест пъти са храних.

Улф също не стоеше без работа. Яде шест пъти. Единственото, което не направихме, бе, че не прочетохме във вестниците неподписаното от Къриган писмо с признание за вината му. Защото го нямаше там. Всички вестници съобщаваха за смъртта на известния адвокат, изстрелял куршум в слепоочието си, и напомняха за предишните печални събития, свързани с известната нам кантора. Сигурно Креймър искаше да запази за спомен писмото на Къриган, макар и без автограф.

В понеделник сутринта, след като седна в червеното кожено кресло, той каза:

— Окръжният прокурор е готов да квалифицира смъртта на Къриган като самоубийство.

Улф седеше и си сипваше бира. Той остави бутилката, изчака пяната да се слегне, вдигна чашата и отпи. Той обичаше пяната да изсъхне на устните му, но не си го позволяваше пред външни хора. Извади кърпичка и се избърса.

— Аз май ще се съглася с него — Креймър бе приел предложението да изпие чаша бира. Той много рядко се съгласяваше на това, но сега държеше чаша в ръка. — Мога да ви съобщя как изглеждат нещата до днес.

— Слушам ви.

— Признанието е написано на машина, която се намира в апартамента му. Използвал е тази машина много години. Винаги е пишел по нещо собственоръчно, затова е държал там запас от фирмени бланки и листове. Неговата секретарка мисис Адамс допуска, че по начина на писане и самият текст няма нещо, което да предизвика съмнение дали той го е писал собственоръчно.

— Допуска?

— Да. Тя го защитава. Не вярва той да е издал О’Мелли и да е вършил убийства — Креймър изпразни чашата и я остави на бюрото. — Мога да ви разкажа още много за това писмо, но съмнения, че го е писал самият Къриган, няма нито у мен, нито у прокурора. Не успяхме да опровергаем нито един от описаните там факти. Що се касае до датата на убийствата: тридесети декември, втори февруари и двадесет и шести февруари, проверихме всички останали, включително самия него. Щяхме, преди да предадем делото в съда, да проверим всичко най-внимателно още веднъж, защото щеше да се наложи за спорим с адвокатите на защитата, но след като той е мъртъв, дело няма да има. Не можем да проверим алибито му за четвърти декември, когато според него е бил в офиса, намерил е ръкописа на Дайкс и го е прочел. Друго няма какво да проверяваме.

— А останалите, които ни интересуват, през тези дни? — избоботи Улф. — Какво показа проверката?

— При всички нещата са като при Къриган. Няма за какво да се захванем. Никой няма стопроцентово алиби, освен О’Мелли, който в деня на убийството на Рейчъл Абрамс е бил в Атланта. Освен това, ние знаем, че него го изключваме, тъй като знаем съдържанието на ръкописа. За него се говори, че е лишен от практика за подкуп на съдебен заседател, а това не е никаква тайна. Освен ако не смятате, че в писмото се съдържат лъжи относно съдържанието на ръкописа.

— Не. В това отношение се доверявам на написаното в писмото.

— Добре. Значи местонахождението на О’Мелли няма значение — Креймър се протегна за бутилката, доля остатъка от бирата в чашата си и се настани удобно в креслото. — Сега относно пишещата машина в „Клуба на пътешествениците“. Тя стои в ниша до една от стаите, но е била на поправка преди два месеца. Това не ни обезкуражи и ние намерихме две паметни бележки, написани на нея и адресирани до мисис Адамс. Написани са от Къриган. Взехме оригинала на анонимното писмо, съобщаващо за постъпката на О’Мелли, и се убедихме, че то е написано на същата машина. Къриган се е ползвал от нея от време на време. Два-три пъти седмично той е обядвал в клуба, а всеки четвъртък е играл бридж. Никой от съдружниците му не е член на клуба. Двама от тях — Кастин и Бригс — понякога са сядали там по негова покана. Това е всичко, затова мисля…

— Момент — прекъсна го Улф, — това е много съществено. Един поканен на обяд гост може да се възползва и да напише доноса без никой да го види.

— Зная. В събота вие казахте да обърнем специално внимание на този въпрос. Възложих проверката на сержант Стебинс и той я извърши съвестно и внимателно. Сега вижте. Да си представим, че вие сте Кастин или Бригс и отивате там на обед, поканени от Къриган. Как да се проникне до пишещата машина, без да ви забележи обслужващият персонал или самият Къриган? Мисля, че това е невъзможно. Нали?

— Да.

— Затова е много вероятно Къриган да е написал доноса. Това само по себе си прави признанието достоверно, независимо дали е подписано или не. До този извод са стигнали в службата на прокурора. Мисля, че и вие изразихте в събота подобна мисъл. Нима не е така?

— Не, всичко е така — Улф издаде някакъв звук, подобен на кудкудякане. — Ще приема извинението ви.

— Сега пък какво има? За какво трябва да се извинявам?

— Нали обвинихте нас двамата с Гудуин, че сме направили загадъчна бележка върху молбата на Дайкс. Какво ще кажете?

Креймър вдигна чашата и изпи бирата, без да бърза. После я остави на бюрото.

— Може би — призна той, — но тъй като това ми се струва като типичен ваш номер, ще почакам с извинението. В писмото на Къриган има един детайл, който не ми дава покой. Той твърди, че е написал бележката през декември, затова тя не е могла да бъде там през лятото, когато са видели заявлението. Но тя трябва да е била там, когато заявлението е било изпратено на вас преди седмица. По-точно в събота. Въпреки това трима от тях твърдят, че тогава не я е имало, Фелпс помоли своята секретарка, някоя си Дондеро, да издири молбата от архива. Тя я намерила и му я предала. На следващата сутрин, на съвещание, свикано по молба на Къриган, е присъствал О’Мелли и когато секретарката е донесла документа, двамата са го прегледали. Не че се кълнат, че бележката я е имало, но казват, че ако е била там, щели да я видят, Фелпс й е продиктувал писмото до вас и тя го е написала. После той го подписал, тя поставила писмото, молбата на Дайкс и другите документи, писани от него, в плик, обадила се на куриера и оставила плика при телефонистката в приемната. Кажете на кого да вярвам?

Улф обърна ръката си с дланта нагоре.

— Фелпс и О’Мелли не са запечатали писмото. Секретарката лъже.

— Но защо, дявол да го вземе, ще лъже?

— По свойствения за женския пол навик.

— Глупости! Ако трябваше да говорим за това в съда, нямаше да можем да се измъкнем с шегички. Мисля, че за сега можем да забравим за това. Ще трябва, ако вярваме на писмото на Къриган.

— Арчи — обърна се Улф към мен, — когато предадохме заявлението на Дайкс на мистър Креймър, имаше ли надпис върху него?

— Да, сър.

— А плик? Плик, в който е било изпратено?

— Не, сър.

— Пликът при вас ли е?

— Да, сър. Както знаете, ние пазим всичко, докато делото не бъде приключено, с изключение на това, което предаваме в полицията.

Улф кимна.

— Може би ще ни потрябва в случай, че ни обвинят в съучастие — той погледна Креймър, — А прокуратурата? Тя също ли ще забрави?

— Те смятат този факт за незначителен. Ако, разбира се, може да вярваме на останалото в писмото.

— Показвахте ли писмото на съдружниците на Къриган?

— Разбира се.

— Вярват ли на написаното в него?

— И да, и не. Не можеш да разбереш, защото те се държат като малоумни. Това е разбираемо. Преди година лишават старшия съдружник от практика. Днес новият старши съдружник си признава убийството на трима души и се самоубива. Не са за завиждане. Според мнението на Бригс те трябва да заявят, че писмото е фалшификат и вие да бъдете дадени под съд. Според мен това са празни приказки. Засега Бригс не казва, че вие, или Гудуин, сте убили Къриган, но скоро ще започне да го казва. Фелпс и Кастин казват, че дори признанието да е истинско, то не може да бъде публикувано, тъй като не е подписано. Неговата публикация може да бъде публикувана като клевета. Според тях ние трябва да забравим за писмото, но същевременно да го приемем за истина. Защо не? Къриган е мъртъв, значи делото за трите убийства може да бъде закрито. Тогава те ще могат да дойдат на себе си. Към вас изпитват същите чувства като тези на Бригс, но са по-големи реалисти.

Не могат да погледнат О’Мелли в очите, но той не ги оставя на мира. През цялото време им досажда. Изпратил цветя на онзи съдебен заседател, по-точно на жена му, и са извинил, че я подозирал в доноса. Преди това прочел писмото на съдружниците в присъствието на лейтенант Рауклиф и поискал мнението им.

В чашата на Креймър остана една глътка. Той я довърши и отново се облегна в креслото сякаш се канеше да каже нещо.

— Е, май това е всичко. Сега можем да поставим точка на това дело. Прокурорът на окръга ще излезе пред пресата веднага щом вземе решение за публикация на признанието. Слава Богу, че не аз, а той ще вземе решението. Що се касае до въпроса дали да се сложи край на разследването на убийствата, по този въпрос ще решавам аз. Може да се окажа готов, но трябва да се съобразявам с вас. Затова дойдох тук. Вече няколко пъти ритах шапка, в която бяхте поставили тухла, но сега не искам да си счупя палеца. Вие установихте връзката между Джоан Уейлман и Дайкс, забелязвайки името Байрд Арчър в списъка. Вие открихте Рейчъл Абрамс и ако Гудуин не беше закъснял две минути, тя щеше да е жива. Вие подгонихте Къриган и го принудихте да се застреля. Затова повтарям въпроса, който ви зададох онзи ден: Готови ли сте да изпратите на клиента си окончателната сметка? — Не.

— Така си мислех — изръмжа Креймър. — Какво чакате?

— Вече не чакам нищо. Принуден съм. Това не може да продължава вечно. Ще пристъпя към действие с това, с което разполагам.

— А с какво разполагате?

— С това, с което разполагате и вие. С нищо друго. Може да е недостатъчно, но не виждам възможност да открия нещо ново. Ако аз…

Зазвъня телефонът. Обаждаше се Сол Панцер и искаше да говори с Улф. Шефът взе слушалката и ми направи знак да затворя. В това, което двамата с Креймър чухме, нямаше нищо съществено. Главно — ръмжене и пъшкане. Сол имаше да съобщи нещо ново.

— Всичко е наред. Елате тук в шест часа — каза накрая Улф и затвори. После се обърна към Креймър: — Трябва да нанеса поправки в казаното досега. Имам нещо, което вие нямате, но сте имали възможност да притежавате. Появиха се нови улики, но все още недостатъчно. Повече няма на какво да се надяваме. Ако искате, може да вземете участие.

— В какво?

— В рискована, но окончателна битка с убиеца. Това е, което мога да предложа.

— Защо не споделите това, което ви е известно? Какво ви казаха току-що? Кой си обади?

Улф поклати глава.

— Вие настоявате за нови факти и моментът на истината ще бъде пропуснат. По-нататъшните ви разследвания няма да доведат до нищо. Той успя да ви надхитри и едва не се справи с мен. Искам да се преборя с него и да го разоблича. Можете да ни съдействате, ако желаете.

— По какъв начин?

— Като ги доведете тук. Всичките. Включително и десетте жени, които Гудуин беше поканил на вечеря преди две седмици. Може би ще ми потрябват. Вие елате също.

— Ако ги доведа, ще имам право да се намесвам.

— Мистър Креймър — въздъхна Улф, — преди три седмици ние е вас се договорихме да си сътрудничим. Аз честно изпълнявах моята част от договора. Нищо не криех и ви предавах всичко, което научавах. И какъв е резултатът? Вие се отчаяхте окончателно и сте готов да приемете гледната точка на окръжния прокурор, която е безусловна капитулация. Попаднахте в клопка. Аз обаче не съм. Знам кой е той, защо го е направил и как го е направил. Имам намерение да го заловя неподготвен. Още ли настоявате на вмешателство от ваша страна?

Креймър не се впечатли от доводите на Улф.

— Аз настоявам да ги доставя тук, да присъствам като официално лице с право на разпореждане.

— Много добре. Ще смятаме, че се отказвате. Ще ги събере мистър Гудуин. Ако дойдете, няма да ви пуснат. Надявам се, че до полунощ ще мога да ви докладвам за резултата.

Креймър мълчеше със стиснати устни. Опита се да каже нещо, но отново замълча. Отдавна го познавам и усетих, че е готов да се предаде. Но той не умееше да отстъпва и трябваше по някакъв начин да отстоява независимостта си, за да докаже, че не е в задънена улица. Затова каза:

— Ще доведа сержант Стебинс.