Шестима братя

Дванадесета глава

Мобилният на Джейс звънна, нарушавайки тишината. Неохотно, той се отдръпна от мен и се отправи към другата стая, за да отговори.

Когато се завърна след няколко мига, изобщо не изглеждаше доволен.

— Дорнан пътува насам, за да те вземе — каза с лишени от чувства думи.

Наистина ли току-що се бяхме целували? Отново? Не можех да повярвам. Не, не можех.

Погледнах към земята и преглътнах рязко.

„Да не си посмяла да заплачеш, по дяволите! Можеш да се справиш. Трябва да се справиш заради семейството си. Заради теб самата.“

Джейс забеляза изражението на лицето ми и протегна ръцете си въпросително.

— Не знам какво искаш да направя — каза, а безсилно изражение се изписа върху красивото му лице.

— Такава съм глупачка — отвърнах откровено, а очите ми се напълниха със сълзи.

Лицето на Джейс се умърлуши и за момент изглеждаше така, сякаш ще се пресегне да ме докосне, но вместо това се обърна и излезе от стаята.

След няколко минути успях да се овладея и го намерих на терасата. Държеше се за парапета, стискайки ръцете си в юмруци, докато кокалчетата на пръстите му станаха бели. Сигурно ме беше чул, тъй като започна да ми говори, без да се обръща.

— Трябва да си тръгнеш. Следващия път, в който го ядосаш, ще те убие. Без да му мигне окото. Не можеш да останеш тук, Саманта.

Преглътнах, отмятайки главата си назад, и погледнах към небето, обагрено в розови и лилави нюанси на фона на залязващото слънце.

— Мога да ти помогна — каза Джейс внезапно. — Мога да ти помогна да се измъкнеш.

Поклатих глава.

— Не мога да си тръгна. Няма да си тръгна.

Джейс закрачи към мен, хвана ме за раменете и ме разтресе.

— Ще те убие, разбираш ли? Господи, сякаш миналото се повтаря отново. — Когато ме пусна, раменете му увиснаха отчаяно.

— Няма да ме убие — казах, избърсвайки сълзите от бузите си. — Не още.

Лицето на Джейс отново стана студено и непроницаемо и можех само да си представя годините, в които беше отхвърлян, пребиван от братята си и разиграван от Дорнан. Чудех се колко гроба се бе налагало да изкопае за баща си, колко дрогирани кучки е трябвало да подкупи, или каквото там правеше, само за да не изпортят информация на полицията и да намерят смъртта си. И знаех, че не можеше да си помогне. Щеше да продължава да спасява глупачките, които търсеха закрила в клуба на „Джипси Брадърс“, а се озоваваха с насочено в главата дуло или забит в бедрото нож.

Но след като приключех със задачата си, нямаше да иска да ми помогне. Не и след като разрушах цялото му семейство. Може и да не се разбираше с братята си, но те бяха всичко, което му беше останало. А когато изпълнех плана си, нямаше да има нищо.

Сърцето ми прескочи удар, когато си позволих да помисля какво би се случило, ако кажех истината на Джейс тук и сега. За това коя бях в действителност и за какво бях дошла. Определено щеше да се ядоса, но след това какво? Щеше ли да му пука? Ами ако избягахме? Ако напуснехме това място, вземехме парите ми и избягахме, щях ли да си върна съня, знаейки, че той е до мен?

— Напротив — Джейс каза убедително. — Ще се появи точно когато най-малко очакваш и с теб ще бъде свършено.

— Не разбираш — отвърнах. Сякаш го молех да разбере веднъж завинаги, но без да му казвам какво точно трябваше да разбира.

Поклати глава.

— Кажи ми, ако размислиш. Пристигна.

Посочи надолу към паркинга пред сградата, където Дорнан спираше харлито си, докато слънчевите лъчи пробягваха по черния метал.

Стояхме неподвижно, докато го наблюдавахме как паркира мотора си и изчезна в стълбището, намиращо се под нас.

Отново започнах да рева, а лицето на Джейс остана непроницаемо.

— Стегни се — просъска.

— От скапания морфин е — просъсках обратно, бършейки бузите си и затичах към банята, където можех да измия лицето си и да се успокоя. Едва не изкрещях, когато слепешката се сблъсках в твърди, покрити с кожа гърди.

Беше той.

Погледнах нагоре със стичащи се по лицето сълзи и видях как Дорнан ме пронизва с тъмния си поглед. Замръзнах, когато погледна съмнително към Джейс и след това отново към мен.

— Какво, по дяволите, става тук? — попита той.

Хвърлих се върху гърдите му, изправих се на пръсти и започнах да обсипвам бузата му с малки целувчици.

— Помислих, че няма да се върнеш за мен — казах задъхано. — Толкова много ми липсваше.

Джейс затвори вратата към балкона с трясък.

— Цял ден не е спряла да хленчи колко много си ѝ липсвал — озъби се на баща си. — Следващият път ще ѝ запуша устата.

Дорнан избухна в звънък смях, който усетих чак в гърдите си, изпълвайки ме с ужас. Дръпна главата ми назад и ме целуна с най-продължителната и страстна целувка, която ми беше давал. И въпреки това не можеше да се сравнява с чувствата от кратките целувки, които бяхме разменили с Джейс.

Бяха на светлинни години една от друга.

Дорнан се откъсна от мен и аз си поех дълбоко въздух, избягвайки погледа на Джейс.

— Трябва да се изкъпя — каза той. — Пътувах с мотора цяла шибана вечност. Теб — заби пръст в гърдите ми — ще те чакам да се присъединиш след пет минути.

Целуна ме бавно по устните, преди да се обърне и да излезе от стаята. Няколко секунди по-късно дочух шума от течащата вода в банята.

— Страхотна актриса си — каза Джейс зад мен с преднамерен тон.

Обърнах се, избърсвайки уста с опакото на ръката, премахвайки Дорнан от устните си. Джейс беше скръстил ръце на гърдите и ме изучаваше със студените си очи, а изражението на отвращение по лицето му нямаше как да не се забележи. Искрено се притеснявах, че можеше да види какво се крие зад фасадата ми, за която Дорнан дори не предполагаше, но в същото време тайно се чувствах успокоена. Защото ако знаеше, че всичко това е една огромна лъжа, можеше и да ме поиска накрая, колкото и шибано да звучеше.

— И ти не си лош — казах нежно, пускайки ръката си да падне отстрани на тялото ми.

Той поклати глава, стисна ръцете си в юмруци и изхвърча от стаята. Дочух дрънченето на ключове, входната врата се блъсна с гръм и трясък, и сърцето ми се сви, когато разбрах, че Джейс си е отишъл.

Засичах петте минути до последната секунда, преди да сваля тениската си и да закуцукам бавно към банята, за да се присъединя към Дорнан, който си взимаше душ. Усмихна се, когато ме видя, а погледа му се спусна към грубо закърпената ми рана на бедрото.

— Съжалявам, малката — каза, като коленичи върху плочките и се загледа в новия ред от шевове, който лекарят му ми беше направил. Прокара пръста си възможно най-нежно по раната, преди да стегне хватката си в сгъвките на коленете ми и да ме насили да разтворя широко крака, за да не падна. Целуна ме нежно по чувствителния клитор, а дъхът му по кожата ми ме караше да се превивам.

Надигна се бавно, засмуквайки зърното ми за момент, преди да се изправи напълно. Потръпнах, хващайки твърдите му бицепси за опора, когато започна да трие пениса си в мен.

— Падни на колене, малката.

Чувство на паника се надигна в корема ми.

— Не мога — прошепнах. — Кракът ми…

За момент чертите на лицето му се изкривиха с разочарование, а черните му очи се взряха свирепо в моите. Погледът му се спусна за момент към раната, преди да се върне отново върху лицето ми.

— Болката е хубаво нещо — каза, стискайки гърлото ми за момент, преди да ме пусне. Предупреждение. — Сещаш ли се? Болката означава, че те притежавам.

Кимнах неохотно.

— Кажи го.

— Притежаваш ме.

— Защо?

„Спомни си Чад. Спомни си коя си в действителност.“

Усмихнах се.

— Защото съм твоя.

— Моя си и още как. Сега падай на шибаните си колене.

Пое тежестта ми, докато бавно и трудно коленичих надолу, а кракът ми крещеше от новата вълна болка, която се излъчваше от раната.

Усетих как няколко от шевовете ми се пръснаха и погледнах надолу, за да видя как по крака ми потичат тънки струйки кръв, размити от топлата вода. Сцената ме накара да се съвзема. Днес щях да му дам от кръвта си, но скоро, някой ден, той щеше да ми даде своята.

— Сега — каза самодоволно, притискайки върха на пениса си към устните ми. — Покажи ми колко много съм ти липсвал.

Джейс беше прав. Бях страхотна актриса. Отворих уста и започнах да лъжа.