Шестима братя

Четвърта глава

Въздухът беше изпълнен с бръмченето на моторите „Харли Дейвидсън“, които разцепваха тишината като картечници, бълващи порой от куршуми.

Венис Бийч, Калифорния. Семейство Рос бяха католици, така че преди погребението щеше да се проведе бдение с отворен ковчег. Слава богу, не бях част от събитието. Не исках да виждам подутото лице на Чад или гримът, който гримьорът в погребалното беше избрал, за да покрие яростните червени петна по лицето му от наркотика, който несъзнателно беше изпил. Стоях отпред пред погребалното бюро и се засилих да не потропвам нетърпеливо с крак, докато Дорнан и най-близките от семейството му се сбогуваха с безжизненото тяло на Чад.

Едва запазих самообладание, когато си спомних за изражението на Дорнан, когато го беше открил.

Двамата с Джейс изпихме бирата и слязохме да играем билярд в огромната зала в дъното на коридора, която се намираше непосредствено до гаража. Бях еднакво развълнувана и нервна… все пак току-що бях убила човешко същество.

Първото ми убийство.

Не можех да спра да се усмихвам.

Като тийнейджърка всеки път бях побеждавала Джейс на билярд. Не че не го биваше, просто аз бях по-добра. Затова, когато дойде време да играем отново, не исках да се усъмни в мен заради способностите ми.

— Искаш ли да разбиеш? — попита, след като нареди топките в триъгълника.

— Какво да разбия? — попитах невежо.

— Да разбиеш — повтори Джейс. — Играла си билярд преди, нали?

Поклатих глава.

— Не, не мисля, че съм.

Той се засмя и ми подаде щеката.

— Трябва да удариш цветните топки с бялата. Това се нарича разбиване.

Застанах на ръба на билярдната маса и нагласих несръчно щеката в ръце, а той поклати глава.

— Виж как — каза, като се премести и застана зад мен. Обгърна раменете ми, а ръцете му покриха моите, като заедно стиснахме щеката. Усещането за тялото му, притиснато в моето, беше достатъчно да ме остави без дъх. Поех си дълбоко въздух, едва забележимо, но явно действието не му убягна. Отдръпна се от мен, сякаш го бях ударила с електрошок, а напрежението в стаята беше станало толкова осезаемо, че можеше да се види.

Изправих се и го погледнах, но за момент и двамата не казахме нищо.

— Май е най-добре да забравим — каза, посочвайки към мен, а след това към билярдната маса. Но и двамата знаехме, че говореше за нещо повече от това. Може би намекваше да забравим за това. Като под „това“ имах предвид фойерверките, изгарянето и напрежението, което протичаше между нас всеки път, щом бяхме близо един до друг.

Знаех точно какво има предвид.

И нямах намерение да забравям нищо.

Разсъдъкът ми крещеше да млъкна и че ще е най-добре да стоим настрана един от друг, защото колкото повече се доближавах до Джейс, толкова по-вероятно беше да разбере коя съм.

— Не искам да забравям — казах и пристъпих напред, като скъсих разстоянието помежду ни. Приведох се над билярдната маса с щека в ръка и наклоних главата си настрани. — Идвай тук и ми помогни да разбия тези топки.

Той се засмя и потърка врата си с ръка, както правеше някога, когато беше несигурен или смутен.

— Ами ако не искам? — попита с весел блясък в очите.

Усмихнах се и се изправих, като насочих върха на щеката към скута му.

— Тогава ще разбия твоите топки — пошегувах се и се обърнах обратно към масата.

Джейс се засмя на шегата ми и обръщайки се, нагласи бялата топка на линията за разбиване.

— Не държиш щеката правилно — каза той и когато се канех да му отвърна с някоя хаплива забележка, сърцераздирателен писък разцепи тишината, карайки ме да подскоча.

— Какво, по дяволите…? — въздъхна Джейс и закрачи към вратата. Огледа се в коридора, явно чудейки се откъде бе дошъл вика. Втори писък, по-кратък този път, го накара да се обърне рязко наляво и да поеме към гаража, където бях зарязала безжизненото тяло на Чад. Завлачих се бавно след него, като не бях много сигурна какво да правя. Не бях мислила за последиците. Да се отдръпна назад или да го последвам?

Мамка му. Исках да видя какво се случва. Знанието беше сила и тем подобни щуротии. Влетях в гаража и подминах малкото останали мотори вътре.

Точно в този момент бръмченето на „Харли“ изпълни тишината и се засили, когато цяла дузина мотори навлязоха в пределите на сградата. Масивната автоматична порта започна да се вдига и светлината нахлу в полупразната зала. Джейс изтича до вратата с вдигнати ръце, пречейки на моторите да заемат местата си в помещението. Звукът от двигателите беше оглушителен и отекваше с такава сила по стените, че се чувствах така, сякаш бях вътре в машината. Исках да запуша ушите си с длани, но се сдържах.

Не можех да покажа слабост пред тези хора.

Дорнан свали каската си и повдигна рамене към Джейс в жест, който казваше „защо, по дяволите, си застанал на пътя ми?“. Джейс започна да размахва ръце оживено, сочейки към нещо, което предполагах беше Чад. Дорнан ритна степенката и скочи от мотора. Набързо се обърна към двайсетината мотористи, които се бяха наредили в редица и чакаха да влязат, за да паркират машините си. Завъртя с пръст във въздуха и посочи навън от вратата.

Моторите дадоха заден ход. Чуваха се най-различни викове и врява, но веднъж щом и последното „Харли“ напусна гаража, Джейс натисна някакъв бутон на стената и затвори портала със силен трясък.

Мигновено бръмченето на двигателите намаля до поносимо ниво. Наблюдавах от вратата как Дорнан и Джейс се затичаха до мястото, където Чад лежеше мъртъв, а човекът, който беше извикал, все още беше скрит от погледа ми от редицата мотори, зад които Чад беше поел последната си глътка въздух.

— Не диша — дочух паникьосан глас да казва и замръзнах.

Майка ми.

Промъкнах се измежду возилата към тях, жадна да разбера какво се случваше. Кенчето с напитката, която беше прекратила мизерният живот на Чад, си стоеше невинно на плота, а до него имаше парцал за почистване.

— Дойдох да почистя и го намерих така — чух майка ми да проплаква. Пристъпих напред и видях, че беше коленичила до тялото на Чад, от другата страна стоеше Дорнан и притискаше пръсти до врата на Чад, а ръката на Джейс стоеше леко върху гърдите му, проверявайки дали диша.

Ахнах.

Не беше изкуствена реакция. Изведнъж се бях ужасила. Бях убила човек. Ако разберяха, че съм аз, с мен беше свършено. Първо щяха да ме измъчват ужасно и болезнено, и тогава щяха да ми видят сметката.

— Някой да му помогне! — изревах и изтичах до тях. Джейс се изправи и ме задържа за раменете. — Какво правиш? — извиках. — Знам как да давам първа помощ. Нека му помогна!

Джейс ме стисна за лакътя толкова силно, че имах чувството, че ще го прекърши.

— Твърде късно е — каза и въздъхна примирено. — Студен е. Мъртъв е от доста време.

* * *

Пътувахме към погребалното бюро в пълна тишина. Джейс караше буса, аз бях на седалката до него, а Дорнан беше коленичил в купето до тялото на Чад.

Сякаш се сбогуваше с първородното си дете.

Когато стигнахме, Дорнан потърси някой по име. Тогава все още изглеждаше спокоен, може би защото все още беше в шок. Спомнях си добре чувството.

Мъжът не беше доволен да ни види, но въпреки това каза на Джейс да обърне микробуса към носилката.

Дорнан и Джейс стояха, без да проговорят, а аз се въртях из коридора на няколко крачки от тях. За момент ми се прииска да не бях предлагала да ги придружа, знаейки, че ако не бяха открили някой от братята Рос и ако не бяха толкова шокирани, никога нямаше да ми позволят да присъствам на нещо толкова поверително, което считаха за мъжка работа в моторния клуб.

Изминаха доста часове, преди някакъв мъж да се приближи към Дорнан с документ в ръка. Заговори му с тих тон, но успях да доловя две думи, които вече знаех какво са, тъй като аз бях тази, която ги беше сложила в питието на Чад.

Чист. Метамфетамин.

Наблюдавах как Дорнан зададе няколко въпроса. Колко е погълнал? Нямаше игли около него, затова как беше попаднал в тялото му? Има ли вариант да е било нещастен случай?

Когато мъжът си замина, Дорнан си пое дълбоко въздух, обърна се към Джейс и отсече яростно:

— Ще убия копелето, което го направи.

Знаете ли, имаше и друга причина, поради която бях избрала да убия първо Чад. Не само защото беше задник и изнасилвач.

Избрах го, защото беше любимия син на Дорнан.

Избрах го, защото знаех, че ако имаше нещо на тази земя, което да доведе този мъж до сълзи, това беше или загубата на първородния му син, или загубата на президентския му пост.

Бях направила правилен избор.