Пета глава



Църквата беше претъпкана с мъже, облечени в кожени дрехи с логото на клуба, които се тътреха бавно по стълбите. Бях сама, без обичайния си придружител, тъй като целият клан Рос беше заел първите три реда в църквата, а аз бях изпратена на последния, далеч от язвителните погледи на жените в семейството.

Службата беше скучна, говореше се само за семейството, как кръвта била свята и такива простотии. Бях унесена през по-голямата част и се сепнах, когато всички изведнъж се изправиха. Отначало си помислих, че е приключило, докато не започнаха да се нареждат в колона, за да получат причастие. Наредих се на опашката и чаках търпеливо, докато наблюдавах жените, които бяха избрали да са част от семейство Рос. Някои си спомнях от времето, когато баща ми беше жив, останалите бяха нови, но не бяха с нищо по-различни от другите. За момент се замислих каква тъпа кучка би избрала такъв живот, преди да осъзная, че може би въобще не са имали право на избор.

— И светият дух — каза отчето, щом стигнах най-отпред и постави сладка на езика ми. Затворих уста и се насладих на разтапящата се сладост.

Върнахме се по местата си — аз на последния ред, а Джейс в една редица с братята си. Дорнан стоеше отпред с настоящата си жена от едната му страна, майката на петия и шестия му син, и майката на Чад от другата. Държеше ръцете им в своите с отчаяно примирение, което можеше да изпитва само един родител, който скърбеше за смъртта на детето си.

Зачудих се за момент колко бе тъгувала майка ми за мен. И дали изобщо беше тъгувала.

Всички се изправиха в последна молитва и ковчегът беше затворен. Наблюдавах със задоволство как Дорнан пуска ръката на настоящата си жена и помага на майката на Чад да се изправи. Гледах как жената се дави в сълзи, но вътре в себе си не изпитах нищо, освен хлад и горчива решителност. Ако се беше постарала повече, може би синът ѝ нямаше да се превърне в шибан задник. Изобщо не съжалявах. Светът бе станал по-добро място, откакто него вече го нямаше.

Погребението в църковното гробище беше по-кратко в сравнение със службата. Беше се събрала огромна тълпа; свещеникът каза няколко думи; всички стискаха броениците си или събеседника си и ковчегът беше спуснат в перфектната правоъгълна дупка, издълбана два метра в земята.

Един по един близките от семейството се редуваха да загребват пръст с малката лопатка и да я изсипват в дупката. Наблюдавах със светнали очи как жената на Чад, майка му и Дорнан хвърлиха пръст върху ковчега и се отдръпнаха. Мускулестите ръце на Дорнан сега бяха увити около раменете на жената на Чад, която ревеше за съпруга си.

Ръцете ме сърбяха да грабна лопатата, да загреба от прясната пръст и да я захвърля в черната дупка, където Чад щеше да лежи завинаги. Във фантазиите ми ковчегът беше отворен, а Чад беше жив и крещеше с отворена уста, докато аз натиквах пръст в устата му и го задушавах до смърт.

Беше отвратителна, но и странно успокояваща мисъл.

Когато гробарят се зае със задачата да зарови ковчега, тълпата започна да се разотива. През навалицата можех да видя Макси, третият брат, който се бе отделил от останалите и бе поел към по-старата част на гробището. Някой ме хвана за лакътя и аз се обърнах да видя разяреното лице на Джейс.

— Хайде — каза той, като се отправи стремглаво към Макси, а аз се запрепъвах зад него с токчетата, опитвайки се да не изоставам.

— Къде отиваме? — изхриптях, напрягайки се да вървя наравно с него, когато забърза крачка.

— В колата ми — отвърна и ме задърпа към него. Отдалечавахме се от тълпата, която сега поднасяше съболезнованията си на Дорнан и жената на Чад, право към портите на гробището.

Докато подминавахме по-старите надгробни плочи, видях Макси, вероятно пиян, да пикае върху един от гробовете. Продължих да вървя до Джейс напълно отвратена, когато видях името, гравирано на плочата.

Джулиет Портланд.

Погледнах към лицето на Макси и веднага разбрах, че изобщо не беше пиян и напълно съзнаваше какво прави. Смееше се, докато струята урина удряше сухата плоча на гроба ми, а звукът от течността върху камъка бръмчеше яростно в ушите ми.

Коленете ми поддадоха и Джейс се извъртя да ме хване.

— Добре ли си? — попита загрижено.

Извърнах поглед от Макси и се усмихнах немощно към Джейс.

— Да — отвърнах. — Истински ад е да вървиш с такива обувки.

— Обаче са супер секси — чу се пресипнал глас зад мен. Обърнах се и видях Джаз, петият брат, да ме оглежда, поставил ръце на кръста си. Повдигнах вежди.

— Знам — казах и го обходих с поглед от горе до долу, преди да се върна обратно към лицето му. — Затова ги нося.

— Щеше да е по-добре, ако беше само по тях — каза похотливо, събличайки ме с поглед. Не се страхувах от него. Баща ми беше президент на моторен клуб. Откакто се помнех, се разправях с лайна като него.

— Така му допада и на татенцето ти — отвърнах с порочна усмивка и му намигнах.

Внезапно Джейс забеляза как Макси си вдига ципа. Погледна към мокрото петно върху гроба ми и към брат си и ръцете му се свиха в юмруци.

— Макс — каза, като едва сдържаше гнева си, — да не би току-що да се изпика върху този гроб?

Макси се засмя, намествайки панталоните си.

— Кучката го заслужава.

Нещо в Джейс щракна и той се нахвърли върху него толкова бързо, че едва успях да видя движението. Притисна по-големият си замаян брат към земята с лекота и започна да го налага с юмруци. Отначало наблюдавах смаяна и странно разчувствана, преди да осъзная, че нямаше намерение да го пусне скоро. Засилих се да ги разтървавам, когато Джаз се появи до мен толкова близо, че раменете ни се докосваха.

Преборих се с желанието да отстъпя и останах твърдо на мястото си.

— Това е първия път днес, в който малкият Джейсън се откъсва от теб — каза Джаз. — Може и да си момичето на татко, но изглежда има повече от един Рос, който желае да си навре хуя в теб.

Придадох си безразличен вид.

— Какво, по дяволите, искаш? — казах внезапно, като усетих как търпението ми намалява.

— Сладурче — каза с насмешка, — просто ти казвам как виждам нещата. Откакто си се появила, малкото ми братче те следва като изгубено кученце. И не те излъгах за шибаните обувки. В момента, в който Дорнан приключи с теб, ще ги носиш, докато си просната на мотора ми и ти показвам какво е истинско чукане.

Засмях се.

— Само през трупа ми.

Той присви небрежно рамене.

— Това може да се уреди, скъпа.

Поклатих глава и погледнах към Джейс, когато застана пред нас. Ръцете му бяха покрити с кръв, а бялата му блуза беше опръскана с червени петна. Изгледах Джаз злобно за последно и тръгнах напред.

Усещах как вътрешностите ми кипят, докато вървяхме към колата, а погледа на Джаз пробиваше дупки в тила ми.

Максимилиян Ернесто Рос си беше спечелил първо място в списъка ми за убийства. И ако Джаз не внимаваше, щеше да се окаже следващия.


Загрузка...