Шестима братя

Петнадесета глава

Искаше ми се да повърна, но се сдържах. Тъпите кучки бяха дошли доброволно. Исках да сложа край на случващото се, но не можех.

Искаха го, припомних си. Бяха дошли по собствена воля и всъщност бяха развълнувани от перспективата да загубят девствеността си от байкър, или от няколко.

Идиотки.

Стоях в банята заедно с блондинката и поглеждах през процепа на вратата как Макси възседна вече голата брюнетка. Явно действаха бързо. Хвана надървения си пенис и го постави върху корема ѝ, като върхът на главичката му за малко да стигне пъпа ѝ.

— О, скъпа — каза, като разтвори краката ѝ още по-широко и се намести пред входа на влагалището ѝ. — Видя ли колко съм голям? Ще те боли.

Той се вряза яростно в нея и тя изпищя. Обзалагах се, че не бе очаквала да е така. Сигурна бях, че си бе мислила, че да бъде желана от байкър щеше бъде бляскаво и секси, когато в действителност беше ужасяващо жалко. Изпищя отново и той се засмя, продължавайки да я чука с всичка сила. Виковете ѝ се замениха със стонове и хленчене.

— Боли — изскимтя момичето, докато той не спираше да се забива в нея.

Макси се засмя, след което се подсмихна и излезе от нея. Обърна я грубо и я прониза отзад с кървавия си пенис.

— Не лъжи, кучко — каза развълнувано, смеейки се, докато тя зарови лице във възглавницата пред нея и заплака. — Харесва ти да те чукам.

Изчаках още няколко минути, през които блондинката ставаше все по-нервна с всяка секунда. Исках да ѝ кажа, че всичко ще е наред. Че няма да бъде толкова зле.

Но, разбира се, щях да я излъжа.

— Ето — казах ѝ, — отвори уста.

Погледна колебливо към хапчето. Беше по-умна от приятелката си и не толкова дръзка. Странно, но предполагах точно обратното.

— Екстази — прошепнах, притискайки таблетката към устните ѝ. Чувайки това, тя отвори уста, пое хапчето, което поставих върху езика ѝ, и го преглътна. Когато се уверих, че наистина го беше погълнала, посочих към Макси, който чукаше другото момиче до болезнена забрава.

Имах още само няколко минути, преди брюнетката да припадне. Всъщност това, което ѝ бях дала, въобще не беше екстази. Бях ѝ дала изключително мощно успокоително, което щеше да я държи в безсъзнание през следващите шест до осем часа. Нямаше да си спомня нищичко.

Да се надяваме.

Затворих вратата тихо и посочих към черната чанта, която бях взела в стаята със себе си.

— Би ли ми я подала?

Тя се наведе, сграбчи чантата и ми я подаде. Бръкнах вътре и извадих снопче въжета и черна сатенена маска с ластик, след което ѝ ги подадох.

— Знаеш ли как да връзваш възел? — попитах.

— Май да — отвърна. — За какво е това? — Очите ѝ се разшириха. — Не искам да ме завързвате.

— Макси обича да го връзват — отвърнах. — Успокой се. Тук ти ще имаш контрол.

Изглежда наистина се успокои.

— Нещо друго?

— Да — казах, посочвайки към въжетата. — Обича да го връзват много, много здраво.

Тя кимна и аз наблюдавах с тежест в стомаха как ме подминава и напуска банята. Представях си какво би си помислил Елиът за мен в този момент. Никога отново нямаше да ми проговори, ако можеше да види всички гадости, които се бяха случили.

И които продължаваха да се случват.

Наблюдавах през открехнатата врата на банята как блондинката влиза в спалнята. На Макси му отне само момент да я забележи и да осъзнае, че е много по-бодра от момичето под него, което почти беше изгубило съзнание.

— Я виж ти — каза той, като излезе от първото момиче и слезе от леглото. — Как си, скъпа? — Тя вървеше неуверено, вероятно забавена от първоначалните писъци на приятелката си и силният наркотик, който се разпространяваше в тялото ѝ. Погледнах към момичето на леглото, което вече беше изпаднало в безсъзнание. Изчислих, че след не повече от десет минути същото щеше да се случи и с блондинката.

— Добре — прошепна тя, като пристъпи бавно към него.

— Как се казваш? — попита Макси, докато държеше пениса си в ръка и обикаляше около нея в кръг.

— М-мел — заекна момичето. — Ходили сме заедно по купони безброй пъти. — Тя погледна към приятелката си и по лицето ѝ премина израз на безпокойство. — Добре ли е? — попита тя Макси.

Той се изсмя.

— Чудесно е — отвърна той. — Какво си ми приготвила, малка госпожичке?

Стиснах зъби, когато му показа въжетата, които държеше в една си ръка и черната сатенена маска в другата.

— Имам изненада за теб — каза тя. — Всичко, което трябва да направиш, е да седнеш и да сложиш това.

В началото изглеждаше подозрителен, но в момента, в който тя му се усмихна и облиза устни, взирайки се многозначително в члена му, той се предаде. Забърза към стола в ъгъла и седна, като взе маската от протегнатата ѝ ръка и я сложи на лицето си. Тя направи няколко непохватни възела около китките и глезените му, след което хвърли бегъл поглед към вратата на банята, където се криех аз. Кимнах окуражително, завъртайки очи, след като видях, че се обърна и коленичи пред него.

— Ъм… — каза момичето, колебаейки се.

— Какво? — изръмжа Макси, очевидно недоволен.

— Просто… има кръв…

Разбира се, че имаше. Току-що беше чукал девствената ѝ приятелка на косъм от смъртта. Имаше кръв.

Той изстена.

— По дяволите, започвай да го лапаш най-накрая — отсече, повдигайки бедрата си нагоре във въздуха.

Тя си пое дълбоко дъх, разтвори устни и го пое в устата си. Не исках да гледам, затова просто се заслушах за тупването.

Не отне много време.

Туп.

Отворих вратата. Първото момиче все още лежеше в безсъзнание на леглото, а малко петно от яркочервена кръв се беше заформило между краката ѝ. Второто момиче беше припаднало на пода до Макси, който седеше на стола и с всяка изминала секунда ставаше все по-объркан и по-объркан.

Време е за шоу.

Сграбчих джобното си огледалце и шофьорската книжка на първото момиче и влетях в стаята.

— Кой е тук? — попита той, опъвайки въжетата, които придържаха краката и ръцете му плътно за стола.

Усмихнах се, поставяйки огледалцето върху малката масичка и я задърпах към мястото, където буйстваше Макси. Свалих маската му, за да ме вижда.

Той примигна няколко пъти, оглеждайки ме от глава до пети.

— Какво, по дяволите…? — изрева, когато видя, че и двете момичета са в безсъзнание. Усмихнах му се чаровно, възседнах го и притиснах циците си в гърдите му.

— Късметлия си — казах, поставяйки пръст върху устните му. — Баща ти има подарък за теб.

Пресегнах се зад гърба ми и дръпнах копринените връзки на корсета си, оставяйки го да се разтвори напълно, преди да падне на земята. Очите на Макси буквално изскочиха от орбитите си. Знаех, че искаше да ме чука още в момента, в който ме беше видял.

— Какъв ми е подаръкът? — попита, облизвайки устни, докато зяпаше циците ми. Беше се хванал на въдицата.

— Ще те пратя до такива висоти, че никога няма да се върнеш обратно — отвърнах, търкайки се във влажния му пенис.

Той ме гледаше с разширени очи, докато се приведох и взех огледалцето, на което бях приготвила две линии кокаин. Оформих едната с картата — безобидния кокаин — и притискайки ноздрата си, се наведох и смръкнах дълбоко.

Мамка му. Виждах звезди, ярки, блестящи, заслепяващи звезди, когато кокаина навлезе в кръвта ми и си проправи гореща пътека към мозъка ми.

— Сега е твой ред — казах, като поставих другия край на огледалцето под носа му. Запуших едната му ноздра и той смръкна линията.

Погледна ме с ужас, давейки се, когато под мен цялото му тяло се разтресе от спазми. Погалих бузата му със свободната си ръка, усмихвайки се, докато облизвах устни.

— Честит рожден ден — прошепнах. — Извратено копеле.

— Какво правиш? — извика, опитвайки се да се измъкне изпод мен. Силните му ръце опъваха въжетата, а набъбналите му мускули заплашваха да ги скъсат, но щеше да е мъртъв много преди да започнеха да се разхлабват.

Намръщих се в иронично оскърбление.

— Не ме попита за името ми — нацупих се.

— Шибана кучка е името ти! — изплю той, мятайки се под мен като заклещено животно.

— О, продължавай да се движиш така — простенах подигравателно. — Хубаво е.

Натиках кокаина отново под носа му, но той се извърна, като изви гръб и се замята, превивайки тяло.

— Какво, по дяволите, е това? — настоя гневно за отговор, докато ставах от скута му.

— Нали знаеш какво казват — че миналото винаги те настига — изрекох спокойно с делови тон, като залепих парче тиксо върху устата му. Хванах го неподготвен, тъй като беше твърде зает да наблюдава отрупаното с отровен кокаин огледало, вместо да следи действията ми. Той закрещя зад тиксото, но усилията му бяха напразни, тъй като едва доловимия звук, който се дочу, определено нямаше да привлече вниманието на никой отвън.

Тиксото беше за две цели: да заглуши крясъците му и да запуши устата му, принуждавайки го да диша през носа. Той се мяташе и гърчеше като заловен бик, но аз бях търпелива. Оставих го да се боричка още няколко минути, за да се измори, след което извадих найлоновото пликче от бикините си, и изсипах от снежнобелия прах в дланта си. Възседнах го отново, сграбчих косата му с една ръка, и натиках другата, в която държах кокаина под ноздрите му. Той моментално затаи дъх и малка усмивка се разля по лицето ми.

— Колко дълго можеш да задържаш дъха си, Максимилиян Ернесто Рос?

Веждите му се повдигнаха нагоре, сякаш питайки: „Откъде, по дяволите, знаеш името ми?“.

— О, знам името ти. Знам всичко за теб. Познавам те от деня, в който се родих в този проклет клуб.

Все още нямаше идея за какво говоря, но започваше да свързва точките.

Приведох се напред и облизах бузата му по същия начин, по който беше направил той преди шест години, когато ме беше чукал на крачка от смъртта. Нацупих се.

— Това съм аз, Макси. Джули. Имам ново лице, но все още си спомням какво причини на мен и на семейството ми.

Щрак. Изведнъж осъзна коя бях в действителност и остана без дъх. Замята главата си бясно настрани, но тъй като бях хванала косата му здраво и дланта ми следваше движенията му, той вдиша от отровния прах.

Носът му започна да кърви и за момент подбели очи, а ирисите му се свиха до големината на топлийки на фона на студените му сини очи.

— Не ти ли харесва подаръка ми? — попитах подигравателно, докато той се мяташе, разпръсквайки голяма част от белия прах върху нас.

Загледа ме предизвикателно, излъчвайки ярост и омраза, а една заглушена дума, която прозвуча като „не“, се чу иззад лепенката.

Засмях се.

— Не лъжи, кучко — повторих думите му, когато дръпнах главата му назад и натиках още прах в кървящия му нос. — Харесва ти да те чукам.