Осма глава



След като Дорнан най-накрая беше задоволен, влязох в банята да си взема душ. Всичкият сапун на света нямаше да е достатъчен, за да отмие допира на кожата му от моята, но въпреки това се сапунисах обилно, а водата — толкова гореща, колкото можех да понеса, без да се изгоря — успокояваше кожата ми с приятния си бодеж.

Когато приключих, се върнах в спалнята и заварих Дорнан да се облича. Седнах на ръба на леглото — гола, като изключим хавлията, с която се бях увила — и го загледах.

Когато издърпа дънките по краката си и закопча колана, погледа му се спусна по мен.

— Мамка му — каза, сякаш току-що го бе осенила някаква мисъл. — Помпам те със сперма цяла седмица, малката. Да не ми забременееш?

Усмихнах се и се изпънах назад върху лакти, оставайки хавлията да се плъзне леко по тялото ми.

— Погрижила съм се — казах с усмивка.

— Добре тогава — отвърна. — Но като се замисля, мамицата му, изглеждаш толкова добре, че май ще се наложи да ти издуя корема, за да те задържа тук. — Мисълта да нося друго дете, свързано с това семейство, ме изпълни със смразяващ ужас, който се пропи чак в костите ми.

— Няма нужда да го правиш — казах, кикотейки се. — Винаги ще бъда твоето момиче.

Явно сериозно обмисляше идеята да ме забремени.

— Имаш нужда да качиш някой друг килограм — заяви, галейки бедрата ми под хавлията. Издърпа я, оставяйки ме гола на нощния влажен въздух и прокара пръст по срамните ми устни, покривайки интимните ми части с длан. Извих се леко под допира му.

— Циците — казах, като хванах другата му ръка и я поставих върху гърдата си. — Бебето ще ги съсипе.

Той измъкна ръката си между бедрата ми и стисна гърдите ми с двете си длани.

— Мога просто да ти купя нови — отвърна той.

— Дорнан! — извиках рязко, прекъсвайки налудничавите му мисли. Не можеше наистина да мисли да ме забременява само няколко седмици след като се запознахме.

— Сами — каза със същия тон, като стисна челюстта си гневно и ме сграбчи за лакътя. Преди да успея да реагирам, той ме обърна по корем и постави коляното си на гърба ми, притискайки ме на място.

— Какво? — попитах, след което чух звук от удар и усетих остро парене по ухото си.

— Млъквай — нареди той и легна отгоре ми, смазвайки ме с тежестта си. — Слушай ме внимателно. Засега ще продължиш да си взимаш хапченцата, но в момента, в който кажа, че съм готов за още един син, ми ги даваш и ще си направим бебе. Аз решавам какво ще се случва. Ясен ли съм?

Кимнах безмълвно, притисната и безпомощна. Щях да го убия, преди отново да му позволя да ми причини подобно нещо. Предпочитах да умра.

Изглежда остана доволен от примирието ми, защото ме пусна и аз се изправих, увивайки чаршафите около тялото си. Преди да успея да го осмисля, следващият ми въпрос се изплъзна от устата ми.

— Ами ако е момиче? — попитах. „О, боже мой. Откъде ми хрумна подобно нещо?“

Ухили се с такава сияйна и широка усмивка, че лицето му за малко да се напука.

— Винаги съм искал да имам момиченце — отвърна. — Моя собствена дъщеричка.

Преглътнах с усилие и се усмихнах, защото в противен случай щях да се разкрещя.

Навлече през глава една тениска и надяна коженото си яке.

— Отивам да видя жена си — каза пренебрежително. — Горката, обичаше Чад като свой собствен син. Съсипана е.

По-скоро е повече от доволна, помислих си.

— Ще ми липсваш — отвърнах, защото това беше ролята ми и това се очакваше от мен.

— Ще кажа на Джейс да те наглежда — каза той.

— Няма нужда да го правиш — отвърнах равнодушно. — Добре съм. Ще си стоя тук и ще те чакам.

Наклони главата си настрани и ме загледа със студена пресметливост. Мъката го беше оставила открит, безкомпромисен и още по-прецакан, отколкото беше. Трябваше да започна да внимавам как му отговарям, защото беше като вулкан, готов да изригне всеки момент.

— Лягай — нареди и се отправи към захвърлените си дрехи. Наблюдавах го как измъкна вратовръзката, която беше носил само преди няколко часа на погребението на сина си. Усмивката ми изчезна, когато ми стана ясно какво смята да направи.

Закрачи към мен с грацията на тигър, преследващ плячката си, и изведнъж се почувствах наистина изплашена. Страхувах се, че внезапното осенение за приликата ми с Мариана — красивата кучка, която го беше прецакала — беше запалило някаква стара неприязън в него, някакво желание за мъст. И въпреки че и за секунда не оправдавах кръвното му отмъщение към жената, разбирах изгарящия копнеж за разплата, който кипеше във вените му.

— Не виждам да си легнала — каза и ме удари право в лицето. Не беше много силно и слава на бога венчалната му халка беше на другата ръка, което ме спаси от разрез на бузата. И все пак си болеше дяволски и докато притисках страната си с ръка, Дорнан ме грабна за глезените и ме завлече надолу, така че да легна по гръб. Възседна ме и когато разперих дланите си отбранително, той ги хвана и уви вратовръзката плътно около китките ми.

— Какво правиш? — попитах с ясна тревога в гласа, докато се опитвах да надмогна тежестта му.

Не ми обърна внимание, а пристегна копринения плат и го завърза за металната рамка на леглото. С едно последно, рязко дръпване се оказах сполучливо закована на едно място.

Веднага се опитах да се измъкна, но с движенията си успях единствено да опъна още повече плата около китките си, спирайки притока на кръв.

По дяволите, колко съм тъпа. Бях тренирала за подобни ситуации! Знаех до болка всяко едно движение за самозащита, на което ме беше научил Елиът, а се оставих да ме завържат, без дори да се отбранявам.

Такава съм глупачка…

Забелязах проблясък като от метал и в следващия миг видях Дорнан да държи сгъваем нож в ръката си. Мамка му.

Държах си устата затворена, а лицето безизразно, защото, ако имаше нещо, което бях научила, то бе, че думите и израженията щяха да подпишат смъртната ми присъда по-бързо, отколкото мълчанието.

Наблюдавах го, задъхвайки се леко, когато започна да се приближава.

— Права си — каза шибанякът. — Няма да карам Джейс да те наглежда. Просто ще те оставя тук, докато се върна след няколко дни.

Не реагирах. Вътрешностите ми горяха от гняв. Как смееше да ме завързва като животно. В този момент реших, че щеше да го сполети същото, когато дойдеше реда му да умре.

— Запомни, Сами, че ще е най-добре, ако започнеш да се съгласяваш с всичко, което кажа. Разбра ли?

Кимнах, докато раменете ми се опъваха болезнено назад.

— Сега си моя — продължи той, плъзвайки се върху леглото. Грабна глезените ми, разкрачи ме и шестте години, изпълнени с кошмари, се стовариха в съзнанието ми като товарен влак.

„Играй си ролята, повтарях си. Подчинявай му се. Накарай го да повярва в лъжите.“

— Сега съм твоя — прошепнах неподвижно, когато видях острието да проблясва на светлината.

„Какво, по дяволите, щеше да прави с това?“

Въпросът явно беше изписан на лицето ми, защото той се усмихна и допря студеният метал до вътрешната страна на бедрото ми.

— Като се замисля — каза, прокарвайки острието по клитора ми, карайки ме да потръпна, — щом не искаш да изпълняваш каквото ти е наредено, най-добре ще е да вкарам това в теб.

Очите ми се насълзиха. Бях ужасена. Единственото, за което можех да мисля, бе, че щом му харесваше толкова много да ме чука, определено нямаше да го направи с ножа. Изглежда отгатна какво се въртеше в главата ми.

— Има и други момичета с тесни путки като твоята — каза, докато върхът на острието едва докосваше чувствителната пъпка, толкова, колкото да ме накара да треперя в мъртвешко очакване.

— Какво искаш? — попитах задъхано, а в ъгълчетата на очите ми се заформиха сълзи. — Да моля ли? Ще го направя. Моля те, развържи ме. Моля те, махни ножа.

Той ми се усмихна.

— Не искам да ме молиш. Моленето означава, че има вероятност да те послушам. А ти си моя и аз решавам какво ще се случва с теб. — Отдалечи ножа към вътрешността на бедрата ми и аз си отдъхнах на минутата. Наблюдавах как главата му изчезва между краката ми, но тъй като не можех да видя нищо, изведнъж се ужасих отново. Усетих топлия му дъх по клитора и простенах, опитвайки се безуспешно да се освободя от коприната, с която бяха завързани ръцете ми. Заплашваше ме с ножа, но не мислех, че наистина ще ме нарани за нещо толкова дребнаво като опълчването ми в разговора ни.

Извих гръб, когато езикът му докосна клитора ми, отначало с повърхностни, а след това с бързи и съсредоточени движения. Не ме докосваше другаде с език, а се фокусираше изцяло върху клитора, карайки ме да се гърча под устата му. Сподавих риданието си, когато спря и се повдигна достатъчно, за да ме погледне в очите.

— Харесва ли ти? — попита с пълни от болка и омраза очи.

Кимнах.

— Да — прошепнах.

„Не плачи. Не плачи. Не плачи.“

Той се засмя и започна отново да ме лиже и смуче между краката. Бедрата ми започнаха да се притискат неволно към лицето му, докато наближавах към разтърсващата кулминация, която езикът му обещаваше.

Беше толкова хубаво и в същото време, докато Дорнан беше положил длан върху бедрото ми, а тъпата страна на ножа се притискаше в плътта ми, знаех, че не беше приключил да ми се присмива с обещанията си за болка. Преглътнах срама си, отвратена, че можех да се възбудя от този мъж, особено когато ме беше завързал и опрял нож в кожата ми. Беше нередно и извратено, откъдето и да го погледнеш, и не можех да не мисля за това как се отразяваше живеенето ми с него на и без това обърканата ми психика.

Как някой толкова жесток, толкова ужасяващо лишен от доброта, можеше да ме накара да чувствам такава физическа наслада? Подсъзнателно знаех, че изпитвам страх, но тялото ми го възприемаше за вълнение.

Предполагам, че в крайна сметка силното сърцебиене беше едно и също и в двете ситуации.

Краката ми започнаха да треперят, въпреки че всячески се опитвах да предотвратя наближаващия оргазъм.

„Не свършвай, не свършвай…“

— Искам да те видя да свършваш, скъпа — каза Дорнан, засмуквайки чувствителния клитор, докато вътрешността ми започна да пулсира и аз изкрещях.

Свършвах и чувството беше божествено. И тогава — болка. Ярка, смазваща болка.

Изкрещях по-силно, отколкото някога бях крещяла, а кракът ми гореше, докато Дорнан забиваше сгъваемия нож чак до дръжката. Погледна ме със същия мрак, който продължаваше да танцува в очите му. Изглеждаше наистина възбуден, поглеждайки ме със същия мрачен поглед

— Спри да крещиш — нареди той, но не можех да спра. Болката беше поразяваща и ме разкъсваше на хиляди кървави парчета.

Усетих как се размърда и изчезна от погледа ми, след което се завърна с бикините ми, които беше свил на топка.

Опитах да затворя уста и да прекъсна виковете си, но той ме изпревари. Изведнъж писъците ми секнаха. Не се чуваше и звук, тъй като устата ми бе натъпкана с черна дантела, която сполучливо ме заглушаваше.

Няма нищо по-лошо от това да изпитваш болка и да не можеш да викаш или крещиш. Писъкът и самата вибрация в гърдите от звука поне беше някакво разсейване. Тишината единствено увеличаваше агонията ми.

— Ако вече не закъснявах твърде много, щях да остана и да те разпоря от чукане — каза и аз не се усъмних в думите му и за секунда. — Ще се видим след няколко дена — продължи ледено и погледна надолу към забития в крака ми нож. — Ако успееш да се освободиш, почисти всичката тая шибана кръв.


Загрузка...