Шестима братя

Трета глава

— Дорнан — казах нежно, проследявайки с пръст дълбоките линии под очите му, — трябва да се обличаме. Службата ще започне скоро.

Минаваше осем часа, а погребението и моторният парад в чест на Чад щяха да започнат след няколко часа. Бях еднакво развълнувана и ужасена, а дълбоко в мен като бетонен слой се затвърди чувство на новопридобита решителност — тежък, притискащ и винаги там, за да ми напомня за крайната цел.

Ставах нетърпелива. Бях тук от почти месец, а трябваше да видя сметката на още шестима. Планът ми да ги убивам един по един рано или късно щеше да се окаже неподходящ, но засега беше най-доброто, с което разполагах, и затова се придържах към него.

Дорнан отвори очи и ме обходи с поглед.

— Ще носиш фитнес дрехи на шибаното погребение? — попита, а изпълненият му с мъка глас драскаше под кожата ми.

— Отидох да потичам — обясних. — Веднага влизам под душа.

Хвана ме за китката и ме дръпна към лицето си.

— Не съм ти казвал, че можеш да излизаш.

Поставих ръка на бузата му.

— Просто обиколих сградата няколко пъти — отвърнах и притиснах устните си нежно към челото му. — Не съм се отдалечавала на повече от тридесет метра от теб. Момчетата бяха с мен и брояха обиколките ми.

Беше лъжа, но се върза. Пусна ме и затвори очи, като се отпусна отново върху възглавницата. В този момент не бях сигурна какво точно да правя. Не понасях да съм близо до него, но трябваше да си изиграя картите.

Трябваше да избутам плана си до край.

И все още не бях открила шибаната видеокасета, с която целият свят щеше да научи какво бяха причинили на мен и на семейството ми Дорнан Рос и синовете му.

Съблякох се и закрачих гола из апартамента, поглеждайки зад себе си. По принцип това беше момента, в който Дорнан ме завличаше обратно в леглото, но тази сутрин беше различно. Застанах до входа, облягайки се до вратата, и наблюдавах мълчаливо как Дорнан придърпа дънките по краката си и нахлузи някаква тениска през глава. Почти беше стигнал до вратата, когато се протегнах и взех коженото му яке.

— Дорнан — повиках го тихо.

Той се обърна бавно, изтощено и тръпки от наслада плъзнаха по гърба ми, когато видях опустошеното му изражение.

Пристъпих напред и повдигнах якето пред голото си тяло.

— Навън е студено — казах.

Той взе дрехата и ми се усмихна уморено. Беше най-нежният жест, който ми беше отправял.

— Съжалявам — излъгах през зъби. — Иска ми се да можех да направя нещо, за да се почувстваш по-добре.

Той кимна и бавно облиза устни. Преметна якето през рамо и отвори вратата към коридора.

— И аз, малката, и аз.

Затвори вратата след себе си и аз се върнах в банята, облягайки се за момент на плота. Слънчева светлина се процеждаше през малкото прозорче високо в банята и падаше директно върху мен, заслепявайки ме. Затворих очи, докато първите слънчеви лъчи за деня погалиха бузите ми и си поех дълбоко въздух, наслаждавайки се на моментния покой и сутрешния бриз, който милваше лицето ми. На това място бе почти невъзможно да се сдобиеш със свеж въздух и уединение, но тук днес чувствах спокойствие и тишина, с които всичко изглеждаше правилно.

Накрая, когато слънцето се вдигна на хоризонта, а бризът стана студен, пристъпих под душа и оставих горещата вода да се стича по тялото ми. Бавно втривах пяната в косата ми, преди топлата струя да облее главата и лицето ми, сякаш прочиствайки греховете ми.

Облякох се внимателно, наслаждавайки се на всеки момент. Семпла, дълга до коленете черна рокля, която се пристягаше на талията, с обгръщащи раменете ръкави и скромно деколте, черни лъскави токчета, червено червило, малко спирала и бях готова.

Готова за представлението на живота ми.